Време за трансформация

Едно от хубавите неща, които се случиха през 2017 година, е окончателното компрометиране на двата полюса в исторически предопределената българска цивилизационна раздвоеност.

Умните и красиви остриета на крайния евроатлантически либерализъм у нас не успяха да изковат своето единство и се пръснаха като стъкълца по пода на излъскания мизансцен, на който трябваше да изтанцуват за втори път своя танц с преизбраното статукво. Поразиите, които сътвориха по време на пребиваването си във властта с този, от чиято простота толкова много се срамуваха преди, показаха нагледно на електората тяхната демагогия и несъстоятелност. Затова в края на март синята политическа аристокрация видя парламента и министерските си кресла през крив макарон, а вече звучащата неприлично думичка „реформатори“ изпадна в политическото небитие. Неразбиращият нарцистичната им извисеност плебс не ги отрази на парламентарните избори, дори когато му изкрещяха в ушите вербалната примамка „Да, България!“.

Другият полюс в съвременното ни цивилизационно битие – национализмът, вариращ в разнообразни форми на консерватизъм (стигащ до изолационизъм), в микс с антизападни, антилиберални, антитурски и проруски фиксации, и подвизаващ се в политическото блато под наименованието „патриоти“, пое по пътя на своите умни и красиви предшественици, макар и не толкова елитарно-изискано, а в по-грубоват и натурален стил, съобразявайки се със своя електорат. Всъщност, окончателното компрометиране и деградиране на подменената патриотична идея чрез нейното политическо представителство, е може би най-важният и значим процес през отиващата си 2017 година. А е значим, защото по този начин падна и последната илюзия в съвременната българска антиутопия. Както се казва, ненадейно завесата се вдигна и под светлината на прожекторите напълно обърканата патриотична публика видя актьорите в необичайни пози. И всичките – по бели гащи.

Гледката наистина беше и все още е твърде отблъскваща. Но – това е цената на истината. На голата истина.

Двата полюса изтерзаха и цивилизационно разполовиха до крайност съвременната българска действителност. Така или иначе, ние сме раздвоена държава (по Хънтингтън), и това не е от днес, нито е от вчера. Ние, българите, имаме огромен проблем с идентичността и с цивилизационната си принадлежност. Няма единен отговор на въпроса „Кои сме ние?“. Затова собствената ни идентификация минава през избора да се прилепим към тази или онази велика сила. Затова и България е пълна с фили и фоби на чужди култури, и с все по-малко, драматично по-малко българи.

В началото на 21 век българската цивилизационна раздвоеност застрашава да се превърне в дълбинен и хроничен екзистенциален разлом, парализиращ възможността ни да видим посоките и трендовете, които се оформят днес с раждането на новия световен ред. Затова компрометирането на двата полюса – крайният западен либерализъм и обърнатият изцяло към миналото национализъм, е по-скоро положителен процес. Той е някакъв шанс за постигане на относителна умереност и балансираност в раздвоеното съзнание на българското общество.

Тук някои ще кажат – няма никакво раздвоение, ние вече направихме своя цивилизационен избор преди 28 години и за нас няма друга посока, освен на Запад. Други ще кажат – Западът се оказа не това, което мислехме; той ни колонизира и ни отне суверенитета, а днес живеем по-зле отпреди, когато бяхме с Русия. Всъщност, този текст няма за цел да оспорва или да подкрепя една от двете тези. Просто защото и в двете има истина. А истината, за съжаление, никак не е проста и не е черно-бяла. Тя е сложна и многопластова. И в цялото това осмисляне на истината ние все изпускаме себе си като фактор и субект, измествайки решението за националната ни съдба извън себе си и възлагайки надеждите си за по-добър живот на външни сили, а не на собствените си усилия, отговорност и потенциал. Защото така е по-лесно.

Но нека все пак да се опитаме да обобщим накратко тезите за Запад, за Изток и за нашето място между двете геополитически посоки.

На 1 януари 2007 година България стана член на Европейския съюз. Повечето българи решиха, че с този акт ние вече автоматично и легитимно сме осъмнали като част от Западната цивилизация. Заслепени от историческата възможност, или просто поради глупост, ние пропуснахме да отчетем факта, че няма как да станем част от Запада за една нощ. Най-малкото, Западът е пътувал векове по пътищата на своето културно и историческо развитие, а ние, българите, само след два месеца, на 3 март 2018-та, ще отбележим едва 140 години от възстановяването на своята държава, която в продължение на 5 века беше част от Османската империя. Ако погледнем още по-назад, няма как да не ни направи впечатление, че всъщност България никога не е била част от католическия запад, който е географското и културно-историческото ядро на западната цивилизация, а страната ни е приемник на източноправославната византийска традиция и нещо много повече – България е исторически субект на кирилицата и православието, които се разпространяват в източната част на европейския континент. Това е и един от най-силните козове на русофилските кръгове, които и до днес гледат с носталгия и копнеж на Изток, живеейки в спомените си за недалечното минало, когато бяхме част от Съветската империя.

Преди влизането на България и Румъния в ЕС, единствената православна държава в Съюза е Гърция – по логиката на разделението на Европа на сфери на влияние след Втората световна война (ако не броим Кипър, който е член от 1 май 2004). Пак Хънтингтън подчертава в своя световен бестселър „Сблъсъкът на цивилизациите“, че членството на Гърция е аномалия, която не е породена от естественото обединение на сродните западни култури, а това се допуска по стечение (и като следствие) на историческите обстоятелства. Гърция така и не стана органична част от Запада. Няма нужда да преразказваме какво се случва в южната ни съседка в последните години и как тя се оказа сама срещу целия ЕС и целия Запад, потънала в безизходицата на дълговата спирала. Хайде сега до Гърция да сложим България и Румъния – двете най-бедни държави в съюза. Случайно или не, и двете православни (ако изключим унгарското малцинство в Трансилвания, което исторически е част от западната култура). Но да не подаряваме на Румъния лидерството по бедност – ние сме последни във всички класации на ЕС, и не само там. България днес е най-бързо изчезващата нация в света.

За всичко това не можем да виним само Запада. Ние просто не бяхме готови. Елитът ни се оказа невероятно продажен, безроден и алчен. Но и ние като общество не му бяхме активен коректив. Заслепени от лъскавите опаковки на западния консумеризъм, пропуснахме да спрем разграждането на собствената си държава, която се срина пред очите ни. Устремихме се на запад, зарязвайки собствения си дом; оказахме се неспособни да положим елементарни усилия, за да функционираме като обществата, към които искахме да се прилепим като стикери – общества, които в Европа са се формирали с векове. Затова и си останахме лакеите и слугите на Запада. Да, те го поискаха от нас, от позицията на своето превъзходство, а ние им го позволихме без никаква съпротива и без капка национално достойнство.

Като стана въпрос за Хънтингтън, един от титаните на западната геополитическа мисъл, казал го е брилянтно за цивилизационно раздвоените страни, каквато е и България:

„Онези политически лидери, които са обладани от месианското самочувствие, че могат радикално да преобразуват културата на своите общества, са обречени на провал. Макар да са в състояние да въведат някои елементи на западната култура, те не могат постоянно да потискат или да пренебрегват основните елементи на местната култура. И обратното, веднъж заложен в дадено общество, вирусът на Запада мъчно може да бъде унищожен. Той продължава да живее, но това не е фатално; пациентът оцелява, макар вече да не е същият. Политическите лидери могат да правят история, но не могат да избягат от историята. Те създават раздвоени държави, но не създават западни общества. Те заразяват страните си с културна шизофрения, която се превръща в тяхна постоянна и определяща характеристика.“

И за съжаление, Хънтингтън е болезнено прав. Нашият вече напълно деградирал политически „елит“ няма нито интелектуалния, нито експертния, нито менталния капацитет да представлява България като достоен, макар и малък играч, в семейството на западноевропейските народи. Под политика в България се разбира единствено усвояването на фондове и краденето. Краденето – това е основният поминък в българския политически живот. Затова и за Западния свят ние не можем да бъдем повече от ратаи и слуги. При това – слуги с друг и различен от техния цивилизационен код – източноправославен. И отгоре на всичко балкански.

Но така или иначе, „вирусът“ на Запада, както се изразява Хънтингтън, вече е в нас и това не може да се промени. Въпросът не е в това дали взаимодействието ни със западната култура (като наследник на класическата култура, от която ние също сме част!) е полезно или вредно за нас. Полезно или вредно го правим ние самите, излъчвайки, възпроизвеждайки и съучаствайки на едно и също политическо статукво вече 28 години. Ние не застанахме с чест и достойнство до новите си западни „партньори“, а се наведохме толкова ниско пред тях, че дори и тях ги изненадахме. Резултатът – никой в Европа (не само западна, но и източна) не гледа на България с уважение, или поне със снизхождение. Нито пък някой днес има намерение да прави инвестиции в нашата проядена от корупция държава. Така че с малки изключения, резултатът от членството ни в Европейския съюз с днешна дата е пълен провал, а ние не успяхме да се възползваме от дадения ни исторически шанс и от новото преразпределение на света след края на Студената война.

Ако погледнем на Изток, положението също не е розово. Русия, към която носталгично (а понякога дори истерично) част от населението ни изпраща неудържими любовни сигнали, е също драматично раздвоена страна. Затова и носталгията у нас по сравнително спокойния живот от времето на социализма и на Съветската империя е абсолютно непродуктивна. Съветският съюз се разпадна и също като нас искаше да стане част от западната цивилизация. Естествено, на същото консуматорско и повърхностно ниво, най-вече заради факта, че всички ние, принадлежащите към бившия соцлагер, бяхме държани дълго време на къса каишка. И руският елит, като българския, имаше съвсем други цели, нямащи нищо общо с благоденствието на народите в бившата империя. Така или иначе, Русия днес е в процес на възстановяване на своя суверенитет и се завръща трудно, но засега успешно в голямата геополитическа игра. Русия се превърна отново в незаобиколим геополитически фактор и чертае, заедно с Китай и други страни, които привлича около своята орбита, посоките на новия световен ред и на многополюсния свят.

Но бидейки раздвоена страна, и също така носейки „вируса“ на западния либерализъм в себе си, Русия се сдоби с огромни, дълбинни екзистенциални разломи, които няма да се преодолеят за година или две, нито дори за десетилетие. Путин успя да обърне с огромно усилие  курса към възвръщане на суверенитета и съхраняване на идентичността, но това е само началото на един сложен и многопластов процес, чийто изход никой не би се наел да прогнозира. Еднополюсният свят, основан на американската хегемония върху цялата планета, със сигурност се пропуква. Но има и друго – глобализационните процеси, родени в лабораториите на евроатлантическия запад, са толкова напреднали, че в обозримо бъдеще не е възможен курс назад и това просто няма как да стане, особено на фона на бурното и скокообразно развитие на високите технологии и интернет.

В този смисъл, носталгията по близкото съветско и социалистическо минало е не просто неадекватна на съвремието, тя е деструктивна. Общите ни цивилизационни корени с Русия, крепящи се на православието, кирилицата и вековните културно-исторически взаимодействия, са изворът на доверие между двете страни, но този извор днес е занемарен, замърсен, дори заразен с радиацията, носеща се от геополитическите ветрове. Връщането ни в руската орбита на влияние е твърде крайно и стихийно желание за част от българското население, което в отчаянието си губи връзката си с реалността и задълбочава разломите в уморените и объркани остатъци от българското самосъзнание.

Затова и най-хубавото, което се случи през изминалата 2017-та, е компрометирането на двата полюса, на двете крайности в българската раздвоеност – крайният западен либерализъм, свързан с неговите агенти на влияние у нас, и крайният исторически консерватизъм, обърнал погледа си изцяло към миналото и напълно сляп за тенденциите, които чертаят новото световно бъдеще.

По средата между двете крайности е едно и също, неизменно политическо статукво, което си прехвърля периодично властта помежду си, заиграва се демагогски с надеждите и страховете на хората, привлечени към единия или другия полюс, продава на безценица националните богатства вече почти три десетилетия и най-вече – краде, поддържайки феодалния си ред с потресаваща и проникнала на всички нива корупция. И тъй като от националните богатства с днешна дата няма почти нищо непродадено и неунищожено, всъщност остана само възможността да се краде колкото се може повече и докато все още може.

Трябва честно да си признаем, че ние не сме част от Запада, за който бленувахме. И едва ли някога ще станем органична част от западната култура, дори и да приемем гей браковете, за което вече открито ни притискат. Няма как да сме органична част, защото никога не сме били и защото сме други. Заразени сме със западния „вирус“ и децата ни бягат натам, но въпреки това ние сме други – исторически, културно, манталитетно и цивилизационно. Но и Западът вече не същият, какъвто беше преди три десетилетия. Той се променя драматично пред очите ни. Западните общества тепърва ще водят своите битки, ако искат Европа да оцелее. Планетарният хегемон САЩ също вече не е същият. Америка е раздирана от дълбоки вътрешни социални и културни противоречия и е в ситуация на подмолна, скрита и коварна гражданска война. Целият Запад вече не е същият и изживява неизбежната криза на своето величие, което върви към своя залез.

Ние не сме органична част и от Изтока, въпреки общото ни тоталитарно и историческо минало. Защото Изтокът вече също не е същият. В началото на 21 век Изтокът не е предимно Русия, а е предимно Китай. И тази все още тоталитарна, възраждаща се империя (срещу което, странно, никой не се сеща да протестира) тепърва ще опасва планетата със своя копринен „един пояс, един път“.

Близкият изток днес е най-горещата точка на съвременната геополитика. Арабският свят беше успешно дестаблизиран и подпален от Запада, като се превърна в адско огнище на кървави конфликти и неописуемо човешко страдание, причинено от „толерантния“ и „хуманен“ „свободен“ свят. Циничното настъпление на Запада, който начело със САЩ създаде и въоръжи ислямския фундаментализъм (включително с участието на България), беше спряно в Сирия именно от Русия и от нейните съюзници, и от този момент световната история никога няма да бъде същата. Преформатирането на установения световен ред е невидимо само за слепците и за заслепените от антиутопията, в която съществува настоящето. Като следствие от всичко това и поради настъпващите климатични изменения, мигрантските кризи и потоците с бежанци към богатата Европа тепърва предстоят, независимо от временните отливи и частичните, недалновидни решения на компрометирания европейски елит.

И докато светът се променя драматично пред очите ни, докато държавите търсят активно своето място в структуриращия се нов световен ред, опитвайки се да прогнозират актуалните трендове и процеси, българският политически „елит“ вдига телевизионни сватби, вицепремиери откриват тоалетни на граничните пунктове в качеството си на медийни звезди в телевизорите, и всички вкупом усвояват фондове. Това е потресаваща неадекватност, тотална морална деградация, абсолютна липса на държавническо мислене и в крайна сметка – доброволно самоунищожение.

Има ли път за нас, българите?

И накъде води този път?

Със сигурност път винаги има. И този път в началото на 21 век не е нито само на Запад, нито само на Изток. Една раздвоена страна като България не може да си позволи лукса да си избере една-единствена геополитическа посока.

Защото единственият път е първо към нас самите, към собствените ни сили и към собствения ни интелектуален потенциал.

И едва след това – пътят е към разнообразния многополюсен свят, който вече се ражда.

Необходим е хладен, безстрастен геополитически анализ и хладен, безстрастен национален самоанализ, за да решим как можем да се възползваме от съвременните процеси и тенденции. Този анализ не може да бъде направен от настоящия изчерпан политически елит. Когато обществото се върти в омагьосан кръг и пропада като във фуния все по-надолу и по-надолу, безкрайно, към дъното, което все не се вижда – това означава само едно – необходима е трансформация.

Необходима е трансформация.

България има нужда да събере отново своя интелектуален и духовен потенциал и да изживее качествено нова трансформация на общественото съзнание. А това касае отговорността към отечеството и колективната мечта на всеки един от нас. И най-вече – мечтата на тези млади хора, които или не заминаха, или се върнаха от Запад и все още копнеят да имат своя просперираща родина.

Този процес трябва да бъде съзнателно предизвикан и насочен в градивна и позитивна посока в началото на идващата 2018 година.

Дали ще успеем – зависи от всички нас, но най-вече зависи от мислещото ядро на нацията, което е длъжно да усмири своята идеологическа и цивилизационна раздвоеност.

В името на това да я има България.

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите ТУК по БАНКОВ ПЪТ или чрез PayPal.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

 

Още от автора: Христина Христова

Христина Христова

Христина Христова е завършила НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Специализира Културология и Театрознание. Автор на драматургични и публицистични текстове. Работила е като учител по литература, ръководител на младежко театрално студио, държавен експерт и началник отдел в Министерството на образованието и науката, началник отдел „Култура“ в общинска администрация. Интересите й са в областта на антропологията, геополитиката, религията. Понастоящем ръководи агенция за специални събития и е Главен редактор на „Memoria de futuro – Памет за бъдещето“.

  1. Страниците бяха стотици, а идеите, изразени в тях, можеха лесно да се поберат в десет. каза:

    Мощните идеи, които повлияват поведението ни, са видими само в прости изречения, дори в ЕДНА ФРАЗА – летяща фраза ……

    Мой млад приятел от северната част на Йемен беше спестявал пари, за да дойде в Англия и да изучава онзи вид социология, който учи как да разпространяваме западната култура сред необразованите народи. Помолих го да погледна учебниците му и той ми показа дебел том, написан толкова лошо и на такъв грозен и празен език, че беше трудно да се чете. Страниците бяха стотици, а идеите, изразени в тях, можеха лесно да се поберат в десет.

    http://e-vestnik.bg/2551/%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D0%B2-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BC%D0%B8/

  2. Без име :-) каза:

    Въпроса за „аидентитито“ е пределно фундаментален, първи приоритет по КОБ, за да се реши от един или два анализа, колкото и да са добри. Все пак, поздравление за усилието и борбата за „вниманието“ на останалите. Една добавка, която би направила анализа според мен още по-добър, по Хънтигтън ;-) :

    Календарите на българската земя са поне 3, ако не отчитаме самия български такъв, описан в „Именника на българските ханове“ :-))) :
    1. Православен
    2. Католически(Грегориански).
    3. Ислямски
    Това прави Балканите много специално място, каквото не са нито Сирия или Украйна, където са максимум два ;-). Т.е. следва да се разгледа и раздвояването на Турция, което дори е по-голямо и от руското. Признава го не кой да е а втория президент на Турция и премиер министър на Кемал Ататюрк. Така, че това което става в Турция не е случайно :-). Фридман има добър анализ за Турция от гледната точка на Макиндер ;-). Не ми се мисли какво би станало ако „гръмне“ 80 милионна Турция на границата :-(((.

    По въпроса за „айдентитито“ :-) :-) ;-)

    “ В памет на средната класа
    Дава се под наем:
    1. Времето
    2. Пространството

    Великият борец за освобождаване на човечеството Сидхарта Гаутама обаче в много от своите трудове ни сочи, че главната причина за плачевното житейско състояние на човека е преди всичко самата представа за съществуването на човека, на живота и на състоянието на плачевност, тоест на дуализма, който ни кара да делим на субект и обект онова, което всъщност никога не е било и никога няма да го има. … Сидхарта Гаутама е съумял да убеди в тази проста истина много хора, понеже по негово време човешките чувства са били прости и силни, а вътрешният свят на хората — ясен и непомътен. Дори само една чута дума е можела изцяло да промени целия живот на даден човек и мигновено да го пренесе на другия бряг, при неограничаваната от нищо свобода. Оттогава обаче са минали много векове. Сега мъдростта на Буда е достъпна за всички, но просветление постигат малцина. Без съмнение това е свързано с новата културна ситуация, която древните текстове във всички религии наричат идващия „тъмен век“.

    Съратници!
    Този тъмен век вече е дошъл. И това на първо място е свързано с онази роля, която в човешкия живот започнаха да играят така наречените визуално-психически генератори, или обекти от втори род.

    Въпросът е единствено в това кой именно присъства. Можем ли да кажем, че това е самият зрител? Повтаряме въпроса, тъй като той е изключително важен — можем ли да кажем, че телевизорът се гледа от този човек, който го гледа?
    Ние твърдим, че не. И ето защо. Докато човек гледа изключения телевизор, движението на очите му и потокът на вниманието му се управляват от собствените му волеви импулси, та дори те да са хаотични. Тъмният екран без никакъв образ на него не им оказва никакво влияние, или дори да оказва, то е само като фон.
    Включеният телевизор на практика никога не показва статичен кадър от една неподвижна камера, така че изображението на екрана не може да се определи като фон. Напротив, това изображение интензивно се променя. На всеки няколко секунди или се сменя кадърът, или виждаме даден предмет по-отблизо, или се включва друга камера — изображението непрекъснато се модифицира от оператора и естествено от режисьора. Тази промяна на изображението се нарича техномодификация.
    Тук ще помолим за изключително внимание, понеже следващото положение е достатъчно сложно за разбиране, макар по същество да е съвсем просто. Освен това човек може да си помисли, че става въпрос за нещо несъществено. Осмеляваме се да отбележим, че става въпрос за най-важния психически феномен от края на второто хилядолетие.
    Смяната на изображението на екрана в резултат на различните техномодификации може да се опише и като условен психически процес, който заставя наблюдателя да превключва вниманието си от едно събитие на друго и да определя кое от гледаното е най-интересно, тоест да управлява вниманието си така, както всъщност го прави снимачният екип. С други думи, възниква виртуален субект на този психически процес и по време на телевизионното предаване този субект съществува вместо човека, като влиза в съзнанието му като ръка в гумена ръкавица. “

    По въпроса за така наречената „Западна“ цивилизация обяснението го давам на „австриец“, най-доброто което знам до момента :-).

    https://www.youtube.com/watch?v=03KXFMyru8E

    Именно за това аз не слагам Хънтигтън нито при учениците на Макиндер(Бжежински, Фридман и Кисинджър) още по-малко до ученика му Фукуяма :-))). Той прави опит за осмисляне на небополитиката, макар и в примитивна форма.

    За оръжието авторката е много права. Гордън Дъф от „ветераните“ наскоро публикува една статия за „българските“ модифицирани Град, използвани в атаката срещу Хмеймим, прихваната от Панцерите :-(. Така че политическите „стратези“ в момента се мъчат да ни скарат с Русия, от която поне енергийно България е тотално зависима. И това не може да се промени дори и за поколение, по-скоро две. И така нартечените „Патриоти“ нищичко не правят по въпроса, а техен е министъра на „отбраната“ :-(. Дори не ми се влиза в коментар за мераците за „ескадрила“ ;-))) от 6-8 Грипена, мечтата на президента :-(.
    Но популацията се е оставила на генераторите от втори род да я управляват :-(.

    • Todor Jelev каза:

      Отнася се за Без име
      Господине, от коментарите Ви се разбира, че четете, обмисляте, а също знаете много. Но прави впечатление, че прекалено се доверявате на мненията на признати големи авторитети, без да имате предвид факта, че в знанията, които ползваме има много погрешни твърдения, а понякога след време се стига до пълно отричане на цели разработки. Сега категорично заявявате, че свещените писания съобщават за навлизането на Земята в тъмен период (доколкото знам наречен е Кали Юга и има продължителност 432000години. Това приемане води до примирение и очакване бъдещо затъпяване на човечеството. Въпреки категоричността с която убеждавате, има и други мнения. Срещал съм автори, пресмятанията и тълкуванията, на които показват, че стари текстове определят сегашните години, като началото на втория възходящ етап (Двапара Юга – продължителност 2400 години) след най тъмните времена. Те говорят за период от12000 години разделен на 4 етапа, не еднакви по продължителност – еволюция и след това 12000 години разделени на 4 – падение. От моите наблюдения на реалността и съпоставянето им с тези данни, съм склонен да приема тази прогнозата за вярна.

  3. Без име :-) каза:

    Все пак ви пожелавам приятно прекарване на новогодишните празници, здраве и късмет през 2018-а с нещо геполитическо и финансово – т.е. връзката между двете :-).

    https://www.youtube.com/watch?v=dL6ivMCw4GA

  4. проф. Людмил Георгиевl каза:

    Пътят на България към себе си, самоосъзнаването на собствената ни цивилизационна и историческа субектност и идентичност минава пред предефинирането и практическото преобразуване на страната ни като свободна, независима и необвързана държава, нечленуваща в никакви политически, военни и икономически международни структури! Само по този начин след няколко поколения ще стане възможно преодоляването на традиционните ни етно-културни регулатори на мисленето и поведението, включително и политическото, което винаги е търсило чужди гаранти за собствената ни държавност. Основанията за подобно предефиниране и преобразуване на държавата се намират във факта, че ние сме Историческият Субект на Цивилизацията на Кирилицата и Православието, което предполага отношението към Русия не като към вечен закрилник, а като към наша рожба. Освен това, ние сме и Субект на други две проявления на духовната ни същност – богомилството и философията на Учителя Петър Дънов, които дават допълнителни подкрепления за нашата особеност, възможно реализируема политически чрез независимостта и необвързаността на една бъдеща България!
    Весело посрещане на Новата година, Хриси – на теб и на безспорно интелигентната аудитория на Мемория!

    • Орлин Първанов каза:

      Поздравления ! Така изглеждат нещата – субект на историчността – чук, а не наковалня – водач, а не стадо – Знание, а не Незнание – притежание на Истината – природна дарба на народа ни да мисли с категории – способност за синхронизиране в пространството на „потока на съзнанието“ – атомизацията на общностите е хелии 3 за нужния „ядрен синтез“. Така трябва да продължи вербализацията на идеята за победоносно вселенско „оцеляване“

  5. проф. Людмил Георгиевl каза:

    С извинение, още две думи!
    В противен случай, ако България не преобразува себе си като свободна, независима и необвързана държава, след определено историческо време, при разпада на НАТО и Европейския съюз, страната ни по традиционен етно-културен и политически образец ще се обърне отново към някой друг външен „спасител“ или гарант за собствената ни държавност. Това може и да бъде Евразийския съюз, но това ще означава, че ние никога няма да самоосъзнаем самите себе си, нашата собствена субектност и идентичност!
    Това е моята позиция, съвсем накратко!

  6. Желю Железов каза:

    За проф. Людмил Георгиев
    Не е необходимо до си професор, за да измисляш празни абстракции, но помага. „…свободна, независима и необвързана държана” не е нищо повече от абстракция, защото такова чудо в съвременния свят не може да се появи и да просъществува. Оправдано загриженият за съдбата на България учен, вместо да пише баналности, трябва да обясни актуалното състояние на страната: реставриран периферен компрадорски капитализъм. С този господстващ обществен строй тя не може да бъде свободна, независима и необвързана. Запазването на статуквото е в интерес на могъщи глобални сили. Свободна и независима, но не и необвързана тя може да стане само след революционно установяване на друг обществен строй, който може да бъде или социализъм или нова форма на робовладение.

    • проф. Людмил Георгиевl каза:

      За много години, г-н Железов! Да сте жив и здрав, и Вие, и близките Ви хора!…
      Иначе интернет пространството днес създава възможности на всеки един Желю Железов да наругае всеки един професор, дори и да не е разбрал и грам от това, което се казва, но самата ругатня някак си извисява всеки един Железов до висините на собственото му въобразено достойнство?! Няма как – наругал си някого с титла, значи си велик?! Искам да кажа, Желю, че форумите днес замениха типично българското словоблудство по кръчмите, в които всеки вечерта се чувства революционер, но сутринта, когато изтрезнее, започва да се плаши и от сянката си! Та и Вие така, драги ми Железов – нищо не сте разбрал, но сте се почувствал задължен от Вашата камбанария да обвините някого в „измисляне на празни абстракции“?!…
      Мислете, драги ми Железов, мислете! Знам, че не само на Вас, но и на 80 процента от народонаселението на България този процес, на мисленето имам предвид, е труден, но се опитвайте, драги! Опитвайте се непрекъснато, все пак!…

      • Todor Jelev каза:

        Професор Георгиев, Въпреки, че от Вас може да се научи много, този път сте написали нещо твърде глупаво. Поне да бяхте казали, каква система за управление на държавата е необходима да следваме, за да постигнем този възход. Та това същото мнение се изказва от много хора. Ще го чуете даже и в кръчмите, и в пенсионерските сбирки. Хубаво е, Вашето заключение да се постигне, но то е само една неосъществима мечта, която се ражда в главите на хора не познаващи добре човешката психика.

  7. Желю Железов каза:

    Искрено се радвам, че аз простосмъртният, един от тези, за които мисленето е „труден процес”, бях удостоен с внимание от истински професор, каквото и да означава това. Разочарован съм обаче от качеството на отговора, защото то не надвишава качеството на коментарите на един друг „професор”, който се подвизава във виртуалното пространство с никнейма „planinitenabulgaria”. С остатъците от мисловни способности, които все още притежавам, ще се опитам да ви докажа, че „…свободна, независима и необврзана държана” е празна абстракция. Ще го направя с една смислена абстракция. Нека си представим, че вие, г-н професоре, създавата партия ДСННД (Движение за свободна, независима и необвързана държава) и печелите поредните избори с убедително мнозинство. Логично е да се предположи, че още на второто заседание на новия парламент ще гласувате за излизане от НАТО и ЕС. Сега питам: какво ще е отношението ви към т. нар. „стратегически инвеститори”, като КАУФЛАНД, МЕТРО и стотиците тям подобни? Ще ги национализирате ли? Ако сторите това, представяте ли си какъв ще е резултатът? А, ако ги оставите да оперират свободно, ще ли се превърнът трите определения, които аз нарекох „празни абстракции”, в конкретни истини, в реалност? Такива са действителните въпроси, които вълнуват 80-те процента трудно мислещи хора, а нашенският „интелектуален елит” нито е способен да ги формулира, нито да им отговори.

  8. Primal Fear каза:

    The world’s corruption will never change
    Sitting still alive in an electric chair
    History repeats, cheats and denies
    No more toxic gas attacks
    And no one died
    Hate
    And still religion
    Praises holy war
    My own Hell
    Is running cold
    In for the kill
    Alive and on fire
    Your own will
    Alive and on fire
    In for the kill
    Takes me higher and higher
    In for the kill
    Alive and on fire
    There ain’t no cure
    In the killing zone
    The black car driving man
    Is still digging for gold
    No more heroes
    In no mans land
    We swallow
    Poisoned water
    Cash in hand
    Hate
    And still religion
    Praises holy war
    My own Hell
    Is running cold
    In for the kill
    Alive and on fire
    Your own will
    Alive and on fire
    In for the kill
    Takes me higher and higher
    In for the kill
    Alive and on fire

    https://www.youtube.com/watch?v=MCpKDbWqcQM

  9. Желю Железов (J_JELEZOV.blog.bg) каза:

    Споделям казаното от г-н Тодор Желев в последния му коментар, но решително не съм съгласен с последното съждение: „Хубаво е, Вашето заключение да се постигне, но то е само една неосъществима мечта, която се ражда в главите на хора не познаващи добре човешката психика.“. „Човешката психика” не е нищо повече от съвършена информационна система – природна основа на съзнанието, което е изцяло обществен продукт. Създайте условия на едно новородено човешко същество да израсте вън от всякакво човешко общество, дори му осигурете гениален педагог, то ще си остане почти животно. Казвам „почти”, защото, благодарение на вродения инстинкт за подражание, то ще е заприличало в постъпките си на възпитателя, без да е успяло да стане човек. Същностното различие между психика и съзнание – като различие в единство – е основна аксиома на Марксовото учение. Вън от него, дори видни учени не го разбират и приемат двата термина за синоними. За съжаление, дори философи-марксисти изповядват илюзията за тяхното тъждество. Може би това важи и за проф. Георгиев, и то не защото е недостатъчно образован или умен, а защото не е марксист.

  10. Lubomir dimitrov каза:

    ВЪЗХВАЛА НА БОЙКО

    ПРЕДВАРИТЕЛНИ ПОЯСНЕНИЯ

    – Винету – главен герой в едноименен
    роман на Карл Май – единствената книга,
    прочетена от Бойко Борисов според
    собственото му признание.
    – Пак по собственото му признание като дете
    обичайната му храна били филиите с мас.
    – Тролове – участници в интернет-дискусии,
    които превъзнасят безогледно своите
    предпочитани партии и политици и
    тормозят по всякакъв начин опонентите си.
    – Вежди – скулпторът Вежди Рашидов.
    – Пекин е столица на Виетнам –
    твърдение на депутатката от ГЕРБ Цвета
    Караянчева от трибуната на парламента.

    ВЪЗХВАЛА НА БОЙКО

    (ПАНЕГИРИЧНО-САТИРИЧНА ПОЕМКА)

    Бойко е феноменален мъж!
    Проснал телеса на шир и длъж,
    с важен вид захапва скъпа пура –
    дава го тежкарски селяндура.
    А според окултни, тайни знаци
    пура не приляга на простаци.
    Но пък шашна Бойко цял народ –
    взе, че се извъди полиглот.
    Храбро френски лафове реди –
    питайте Макрон – ще потвърди.
    А развихри ли се (олеле!),
    току-виж преминал на англе.

    Гледам го – с гърбина два аршина
    и корем – три четвърти сланина.
    Тя пък откъде? – се питам аз.
    Май е от филиите със мас.
    А с излишна плът, изглежда, свиква
    и безкнижната му, празна тиква,
    дето сам-самичък се разхожда
    Винету – на вси апахи вожда.

    Господар на цялата държава,
    Бойко медийно се размножава –
    едновременно е тук и там
    с пламенни лъжи на килограм.
    Дипли Бойко самохвалства дръзки,
    но си губи мозъчните връзки,
    та нахаканата, знойна реч
    се превръща във тюрлю-гювеч.

    Уж не чул невнятните масали,
    папата по темето го гали,
    а с лукави лафчета го четка
    превъртялата германска тетка:
    „Мили Бойо, нещо се разхлопа
    диалогът Турция – Европа.
    А не съществува в този свят
    като теб брилянтен дипломат.
    Ерго, ти от Бога си призван
    да сдобриш Европа с Ердоган.
    За награда, както всички чуха,
    пак ще те оставя в трета глуха“.

    Бойко е прославен спортен мъж –
    футбол, тенис… – всичко наведнъж
    и със основание е горд,
    че е шампион във всеки спорт.
    Срещу него губят със охота
    и прочути майстори в белота,
    а усърдни тролове твърдяха,
    че е нашият Каспаров в шаха.

    Бойко е художник знаменит
    (мнението на Вежди предвид).
    В този смисъл ще допуснем смело,
    че дели мегдан със Рафаело.
    А разбира и от женски чар –
    справка: мацките на Реноар.

    Иначе е образцово прост –
    тъкмо за висок държавен пост.
    Но е трудно да се дешифрира,
    простият умници как подбира,
    дето знаят, а пък аз не знам,
    че Пекин бил град във… Виетнам.

    Прост е Бойко, но голям хитряга –
    сам на чуждо нивга не посяга,
    но от далавери лапа квоти.
    Вкусен, много вкусен е живота
    в неговия премиерски кръг –
    вкусен като добрички суджук.
    Бойко е строител вездесъщ,
    реже ленти и във пек, и в дъжд.
    Построил е селски стадиони,
    дето вятър ветровете гони.
    И в санирането е отличен –
    с метод нов, крадливо-козметичен.
    А се бе наканил да побара
    и софийската аерогара.

    При аферата със „Дунарит“
    че е пълен пас си даде вид,
    но по спешност включи заден ход,
    щом на бунт се вдигна цял завод.
    По световни форуми е хвален,
    че е мъж тангентно-магистрален,
    а за слава (или за резил?)
    и полуасфалта е открил.
    Магистралите са яка бира –
    хем строи ги, хем ги ремонтира,
    а пък е въпрос какво прибира.
    Инак за стабилност все припява
    във една удавница държава.
    Сиреч ще сме сити, ще сме силни,
    ако сме на дъното стабилни.

    Слава, Бойко! С твоите успехи
    опустяха родните ни стрехи,
    опустяха мислите, сърцата,
    опустя духът на добротата.
    Вече никой никого не жали
    и ще оцелеем ли? Едва ли!

    Мефисто

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни