Патологията на нашето време е загубата на връзка с реалността

black_swan_by_diegobernardo-d3b1xpl2

nassim-taleb_quadrat02 Насим Никълъс Талеб е aмepиĸaнcĸи филocoф с ливански произход, eceиcт и cпeциaлиcт пo мaтeмaтичecĸи финaнcи. Maгиcтъp пo бизнec aдминиcтpaция oт бизнec yчилищeтo „Уopтън“ и дoĸтop нa Πapижĸия yнивepcитeт.

6010_14_146010_146010z-306x438Cлeд ycпeшнa ĸapиepa ĸaтo финaнcиcт, пpeз 2004 г. ce oтдaвa нa нayчнa paбoтa и писателска дейност и в мoмeнтa e пpoфecop в Hюйopĸcĸия yнивepcитeт. Световна слава му донася книгата „Черният Лебед. Под знака на непредсказуемостта“, която е оценена като една от 12-те най-влиятелни книги, излезли след Втората световна война. The Times обяви Талеб за най-забележителния мислител в света, но той далеч не е само теоретик – в Черния понеделник“, на 19 октомври 1987 г., когато индексът Dow Jones падна с 22,6%, Талеб печели около 40 милиона долара от търговия с акции.

Настоящият текст е интервю на Насим Талеб за РБК от 16 ноемри т.г.

ТЕОРЕТИЦИТЕ РЯДКО СТАВАТ БОГАТИ

– Скоро написахте в профила си във Фейсбук: „Наблюдение върху настоящето: прекалено високата скорост на промените е фатална.“ Това е често срещан страх: хората се страхуват, че напливът на мигранти, културните промени, разрушаването на старите роли на половете и т.н. ще доведат до разпад на западната цивилизация… Наистина ли ни очаква колапс?

Само по себе си развитието е полезно и неизбежно, въпросът е в това как се приспособяваме към него. Ако обществото не се приспособи достатъчно бързо към промените, то ще се срине. Но и твърде бързото приспособяване се превръща в регрес: обществото започва да губи всичко добро отпреди промените. Преди да предприемете нови реформи, трябва да сте сигурни, че предходните са работили. Но основният проблем, свързан с глобализацията, съвсем не са мигрантите и унищожаването на обичайните устои. Едно от най-големите разочарования на нашето време е, че глобализацията не доведе до интелектуално разнообразие, не породи плурализъм на мненията. Напротив, ние виждаме, че целият свят започва да се държи като централизирана система: обществото се клъстеризира, възникна деление на наши“ и ваши“. Вместо провъзгласената свобода на мненията се създава ситуация, която напомня на живота в тоталитарна държава: има официални мнения, които трябва да споделяш, иначе се маргинализираш.

– С други думи, отвореното общество се оказа неосъществима мечта, а ние живеем в един свят, разделен на високоинтелектуални читатели на The New York Times и простоватите зрители на Fox News?

Без съмнение. Историята е пълна с примери за разделяне на обществото на групи, които воюват помежду си по абсурдни причини. Във Византия хората се разделяли на политически партии в зависимост от това кой отбор подкрепят на хиподрума – синия“ или зеления“, те редовно стигали до кланета. Съвремието е нито повече, нито по-малко добро от действията на тези религиозни групи, които се унищожавали едни други просто защото са се придържали към различни теологии. Всичко това е дълбоко в човешката природа. Но когато такава поляризация има място на планетарно ниво, това вече е опасно. И, разбира се, до голяма степен тя възниква благодарение на медиите.

– Фраза на годината стана fake news („фалшиви новини“). Дори Тръмп до голяма степен спечели съчувствието ни поради факта, че избра образа на борец с медийната пропаганда. Защо медиите започнаха да се възприемат като зло от много хора?

Защото те създават ситуация, в която хората живеят в два различни свята. Например, почти всичко, което CNN излъчва за конфликта в Сирия, е лъжа. Почувствах го, когато бях в Алепо: със собствените си очи виждаш едно, в новините – съвсем друго. Кой лъже – очите ви или телевизионният канал? Проблемът е, че сред западните журналисти се формира една интелектуалната монокултура. Ако се опиташ да покажеш какво се случва в действителност, ти слагат етикет „путинист“, а това означава, че няма да получиш работа в основните американски канали. Това е инквизицията на нашето време, наказваща за мнения, които се различават от официалното.

755107548492380

Photo: BBI

 

– Прието е да се счита, че медиите манипулират главно мненията на „реднеците“ (англ. Redneck), „работягите“, но пък на CNN се доверяват напълно образовани хора.

Техните зрители са тези, които наричам „интелектуални идиоти“. Всъщност, да въртиш на пръста си „реднека“ е невероятно трудно. Ако търсите някой, когото да заблудите, най-добрият кандидат е някой от читателите на The New Yorker. Този човек разсъждава така: ако аз съм интелектуалец (а аз, несъмнено, съм такъв), значи разбирам какво се случва в света. Той презира реднеците, смятайки ги за неспособни да мислят критично. В същото време той не осъзнава едно просто нещо: всеки човек, който не се храни с интелектуален труд, вече е експерт по подразбиране, тъй като професията му е пряко свързана с реалния свят. Например водопроводчикът е експерт по това как да полага тръби и т.н. Техният опит се основава на взаимодействието с ежедневието и те имат мислене, много критично към догмите. Образованите хора, напротив, по-често са склонни да изхождат от безумни идеи, които не са свързани с реалността. И колкото повече време и усилия отделяте за изучаването на макровъпроси, било то макроикономика или глобална политика, толкова по-големи са шансовете в крайна сметка да се окажете затънали в макролайна“.

– Защо се случва така?

Защото образованият човек получава информация главно не от външния свят, а от други хора – от списания, социални мрежи, от различни авторитети. Най-страшната патология на нашето време е загубата на контакт с реалността. Когато печелех от търговия на борсата, често се сблъсквах с особен тип трейдъри, които изчисляваха сценарий на компютъра и след това живееха с увереността, че същото ще се случи и в действителност. Най-добрият въпрос, който внася объркване в техния апломб, е „Колко имате в банковата си сметка?“. Защото теоретиците рядко забогатяват – човек може да взема правилни решения, само ако е включен в реалността. Сега съществува цял клас псевдоексперти – некомпетентни хора, които смятат, че са компетентни.

– Струва ми се, че масово хората не се стараят да изградят цялостна перспектива за света, а се хващат за отделни гръмки идеи. Аз, например, познавам немалко от тези, които са против държавната намеса в икономиката и едновременно с това са за разширяване на социалните програми. Като че ли едното не пречи на другото.

Да, хората работят със слогани. Например, някои казват, че са феминистки, а след това виждаш, че предпочитат да наемат на работа мъже. Други възкликват: Аз съм против расизма и социалното неравенство! Но я ги попитайте кога за последен път са канили на обяд пакистанец-таксиметров шофьор? Честният отговор ще бъде: никога. Всичко това е един и същ живот в два различни свята – в разговор с други просветени хора вие не сте расист, но в реалния свят се страхувате от мигрантите. И нещата стават още по-зле, когато тази двойственост влезе в политиката. Защо политиците на нашето време са толкова безотговорни? Защото не са застрашени от последствията от своите решения. В книгата, над която работя в момента („Skin In the Game. The Thrills and Logic of Risk Taking“, „Да заложиш кожата си. Тръпката и логиката при поемането на риск“– бел.пр.), аз защитавам мнението, че адекватни решения се вземат само когато хората „рискуват собствената си кожа“. Сега политиците управляват своите държави и света като цяло, сякаш играят компютърни игри: рисковете са нулеви, следователно и решенията ще бъдат неадекватни.

С КАКЪВТО И ГЛОБАЛЕН ПРОБЛЕМ ДА СЕ ЗАНИМАВА ЕДИН БЮРОКРАТ, ТОЙ НЕ ГО ВЗЕМА ПРИСЪРЦЕ

– Какви заплахи за човечеството виждате в близко бъдеще? Очаква ли ни нова глобална криза или голяма война?

Не мисля, че в близко бъдеще ще се стигне до истинска, „гореща“ световна война. Войната е добра за някои държави и някои компании, но те не са много. По-скоро държавите, които наистина могат да си позволят да водят война, предпочитат да я водят с чужди ръце.

Две ужасни заплахи за човечеството нямат отношение нито към войните, нито към икономическите кризи. Най-големият риск са новите епидемии. Медиите подценяват тази опасност и рядко вдигат шум около научните публикации, че устойчивостта на бактериите към антибиотици расте или че се появяват нови щамове вируси. Това пренебрежение превръща епидемиите в един от най-вероятните кандидати за новите „черни лебеди“.

Втората заплаха е неолудизмът*. Прогресът не носи на хората това, което биха искали, и мнозина се превръщат в ултраконсерватори, започват да се борят с науката и социалните реформи. Тази тенденция е ясно видима в ислямския свят.

– А най-голямата възможност, която не бива да пропускаме?

Това са движенията отдолу, които се противопоставят на тоталитарното „официално мнение“. Например това, което наблюдаваме в Каталуния. Да, то не доведе до появата на отделна държава. Но в примера на Каталуния ние виждаме опит на хората да изкажат мнение, което не е наложено от държавата. Трябва да има още такива движения, тъй като те водят до децентрализация, възможност да се изпробват максимален брой различни варианти на административното устройство и да бъдат избрани тези, които устройват самите хора.

– В публикуван в мрежата откъс от новата Ви книга сравнявате руския лидер с главите на западните държави и заключавате: „Гледайки противопоставянето на Путин с други лидери, аз разбрах, че домашните (и кастрирани) животни нямат никакъв шанс пред дивия хищник“. С какво е свързан този извод?

Аз съм християнин от Ливан и отношението ми към Путин до голяма степен е свързано с този детайл от биографията ми. Ако Русия не се беше намесила в сирийския конфликт, ливанските християни вече щяха да са мъртви. Но имах предвид друго нещо – разликите в подхода на държавите към войната в Сирия. Западните сили я третираха като бюрократи. С какъвто и глобален проблем да се заеме бюрократът, той не го взема присърце. Неговите интереси и рискове са в съвсем различна игра – кариерна, той иска да запази работата си и да печели политически дивиденти. За народите, живеещи в региона, този подход е пагубен. Историята ни учи, че за народите, които сключват споразумение с бюрократите, след това остава само фелациото. За ливанските християни безчувственият подход на западните бюрократи към техния проблем е отвратителен. В същото време те виждат, че Путин наистина е въвлечен в проблема: той се намеси в конфликта, разбирайки прекрасно в каква критика срещу него ще се обърне всичко. И тази готовност да не бъдеш овца и да взимаш решения на свой риск им харесва.

755107548838770

Photo: BBI

 

– А как оценявате работата на Доналд Тръмп?

Тръмп не е този президент, когото избраха заради конструктивната му програма. Той беше избран с надеждата, че ще съкрати прекомерно раздутия държавен апарат и действително отмени  някои програми и закони, приети от лобистите. Силната му страна е в това, че е бизнесмен и възприема страната като голяма компания. Той вижда къде е възможно и необходимо да се орежат разходите. Но външната политика на Тръмп демонстрира неприятна метаморфоза. До избирането си той открито заявяваше, че Саудитска Арабия спонсорира тероризма и ще предприеме спрямо нея много твърда политика. Сега той стана най-добрият приятел на тази страна. Това беше напълно неочаквано.

КОЛКОТО ПО-БОГАТА Е КОМПАНИЯТА, ТОЛКОВА ПО-БЪРЗО СЛУЖИТЕЛИТЕ Й СЕ ПРЕВРЪЩАТ В РОБИ

– В новата си книга пишете, че постоянната работа е новото робство. Ако е така, защо служителите се съгласяват на това? Преди сто години хората са знаели, че ако загубят работата си, може да умрат от глад. Днес в развитите държави те могат да живеят на социални помощи или да намерят по-„мек“ работодател.

Разговарях с много икономисти и в крайна сметка стигнах до извода, че колкото повече получава някой, толкова по-силно се чувства като роб. Това е своего рода манипулация от страна на работодателя – човек трябва да чувства, че е надплатен, тогава ще се страхува да не загуби работата си. Именно затова колкото по-богата е компанията, толкова по-бързо нейните служители се превръщат в роби. Но робството е от полза за всички компании, без изключение. Друг е въпросът, че някои от тях „поробват“ грубо – например, като налагат на служителите си убеждения, които противоречат на тяхната етика.

– Има ли шанс новите технологии да сложат край на робството? Например, Uber и Airbnb замениха щатните служители с  фрийлансъри.

Опитът им е приложим в много ограничен брой сфери: малко компании биха могли да работят, разчитайки само на фрийлансъри. Ефектът, който новите технологии имат върху обществото, като цяло е преувеличен. Доведоха ли социалните мрежи до това да спрем да общуваме на живо или да гледаме телевизия? Ще замени ли Uber частните автомобили? Сега в САЩ обсъждат трагедии, причинени по вина на собственици на автомобили и евентуални ограничения за използването на частния транспорт. По време на последното ми посещение в Москва станах свидетел на чудовищни задръствания, въпреки че Uber вече работи усилено за вас. Никакви нови технологии няма да ни спасят от проблемите. Ще доведе ли Airbnb до това хората да престанат да живеят в апартаментите си и да започнат да пътуват по света, сменяйки десетки жилища годишно? Не. От всички технологии, които обещават да преобърнат света, вярвам само в новата енергетика. И то защото самият аз я използвам. Домът ми е напълно автономен и функционира със слънчева енергия, а аз карам Тесла.

Какви са впечатленията Ви от Русия? Какви са нашите проблеми, видими с невъоръжено око?

Русия винаги вдъхновява, тя е дълбоко интелектуално място. Често посещавам Русия и всеки път съм поразен от една особеност на вашите хора: те често работят не за пари, а за някаква абстрактна идея. Не знам дали народът ви го дължи на Съветския съюз или това е традиция от дореволюционните времена. Но вашата държава и компании трябва да направят много, за да използват по някакъв начин този потенциал. Много руски математици работят в нюйоркски компании. Защо са били принудени да напуснат родината си? Защо не можете да използвате таланта им у дома? Ето над какво трябва да се замислите най-сериозно.

– А как могат да се задържат хората? Нашите чиновници в най-добрия случай оперират с икономически съображения от сорта „сега БВП на страната ще нарасне и ще заживеем по-добре“. Но корелацията между качеството на живот и формалното състояние на икономиката е невярна.

Политиците и икономистите харесват красивите цифри и фалшивите корелации. Това е като при лекарите, които разказват на хората за вредата от холестерола. В действителност, ако не говорим за много високи показатели, практически няма никаква връзка между холестерола и здравословното ви състояние. Какво прави хората по-щастливи? Мисля, че за Русия в решение може да се превърне децентрализацията на управлението. Не говоря за политическа, а за оперативна децентрализация – хората трябва да могат да взимат решения, които засягат техния живот, да участват в управлението най-малко на местно ниво. Това ще бъде добре и за бизнеса, и за живота в страната като цяло.

– Сега много компании, включително в Русия, са обсебени от ефективността, а ръководителите им въвеждат нови методи на работа. Но служителите продължават да се оплакват, че са натоварени с безсмислени задачи. Защо се случва това?

Във всяка компания работи един от вариантите на принципа на Парето: 80% от работата се извършва от 20% от служителите, а сред тези 20 %  има 20%, които вършат 80% от работата. Бих посъветвал компаниите да не се занимават с нови методи, а хората – да намират подходящите служители и да им дават повече възможности.

*Лудитите са социално движение от 19-и век на английските производители на текстил, които протестират, често унищожавайки механизирани тъкачни станове, обявявайки се срещу промените, предизвикани от промишлената революция. Лудитите смятат, че тези промени ги оставят без работа и променят фатално начина им на живот. 

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: rbk

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите ТУК по БАНКОВ ПЪТ или чрез PayPal.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК





Още от автора: Насим Талеб

Насим Талеб

Насим Никълъс Талеб е ливaнcĸo-aмepиĸaнcĸи филocoф, eceиcт и cпeциaлиcт пo мaтeмaтичecĸи финaнcи. Maгиcтъp пo бизнec aдминиcтpaция oт бизнec yчилищeтo "Уopтън" и дoĸтop нa Πapижĸия yнивepcитeт. Cлeд ycпeшнa ĸapиepa ĸaтo финaнcиcт, пpeз 2004 г. ce oтдaвa нa нayчнa paбoтa и писателска дейност и в мoмeнтa e пpoфecop в Hюйopĸcĸия yнивepcитeт. Книгата му „Черният Лебед“ е оценена като една от 12-те най-влиятелни книги, излезли след Втората световна война.

  1. Никола Гешев казва:

    Изключително интересен, както винаги. Поздравления и благодарности за Мемория за това, че ни дава възможност да се запознаем с думите и мислите на Талеб.

  2. Без име :-) казва:

    Ха-ха, ей ви един пример за такъв професор, разказан от реален трейдър на борсата ;-).

    https://www.youtube.com/watch?v=p8N9ht3rugM&t=2400

    Както се досещате примера е за професор от много-голямото „добро утро“ ;-).

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни