Европейският съюз – от Общия пазар през Брекзит и Каталуния до обозримото бъдеще

748389393

Европейският съюз започва като икономическа общност, създадена с Римския договор от 1957 г., който прераства в Общ пазар и представлява митнически съюз между няколко държави с относително свободно движение на капитали и стоки. С подписването на договора от Маастрихт през 1992 г., Общият пазар се превръща в Европейския съюз, който е  политически проект. От този момент възникват трудно решими или нерешими проблеми. Брекзит и Каталуния са само върхът на айсберга. Това е разбираемо, тъй като Общият пазар е обединение на основата на един сектор, докато политическото обединение предполага поставянето под една шапка на десетки разнородни структури при непрекъснат ръст на държавите-членки. Подобен съюз е твърде комплексен за осмисляне, реализация и управление. В такива случай мисленето следва познати стереотипи, наследени от историята. Приема се, че този съюз ще представлява една наднационална държава с аналогична структура и механизъм за управление. Въпросът е дали това ще бъде федеративна или конфедеративна организация и форма за управление, или ще еволюира от конфедерация до европейска свръхдържава. Възникващите проблеми в съюза досега показват, че този път в търсене на решение води до задънена улица.

Вероятно има нещо дълбоко погрешно, заложено в самите основи на Европейския съюз, но  за  политиците все още не е ясно какво точно е това. Разбира се, има множество анализи, направени от различни  гледни точки. Говори се за институционална криза, страх от домино ефект след Брекзит, необходимост от реформиране, чуват се дори гласове за възможен разпад на Съюза, ако остане в този си вид. Единно мнение засега няма и едва ли ще бъде постигнато. Причината е, че всички анализи се правят от позицията на съществуващата парадигма за същността и развитието на обществото, а тя е идеологическа по природа, проявяваща се в различни форми на икономическо и политическо пристрастие – лява, дясна, центристка, либерална, консервативна, либертарианска т.н., които са нещо като идеологически секти, обременени с различни политически митове и илюзии.

ОСНОВНОТО ПРОТИВОРЕЧИЕ В  ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

To се поражда от сблъсъка между субективния и обективния фактор в развитието на обществото. С други думи, субективният фактор в лицето на управляващите елити определя цели и задачи, които противоречат на естествения ход на социалната еволюция.

От времето на Александър Велики до днес се наблюдават два типа обединения на нации: а) на политико-икономическа основа, обикновено по насилствен начин, с цел експлоатация на човешки и природни ресурси, при което се ограничава или отнема суверенитета на група държави. По този начин са създавани империите от всички времена. Това са обединения, извършвани от субективния фактор. Тези обединения са се разпадали бързо или са просъществували само няколко столетия; б) обединения на духовна основа около определени морални принципи. Пример за това са световните религии, формирани около морални ценности, отнасящи се до отделния индивид, които са просъществували хилядолетия. В по-ново време Възраждането провокира появата на гражданското общество и обединява Европа около морални ценности, отнасящи се до обществото като цяло. Това са идеите за свобода, равенство и братство, които все още не са реализирани. Този тип обединения са извършвани от обективния фактор, защото процесът отразява естествения ход на социалната еволюция, както и нивото на социалното развитие. Той е много по-бавен, защото се обуславя от развитието на общественото съзнание. В началото на 20 в. развитието на гражданското общество беше „замразено” от зараждането на две тоталитарни идеологии – болшевизма и фашизма, с последвалия култ към личността на вожда и фюрера. С налагането на финансизма като идеология на финансовия капитализъм, посочените моралните ценности на гражданското общество бяха окончателно задушени и постепенно подменени с доминиращите днес: егоизъм, алчност, корупция и прикрито лицемерие.

2906672

Индексът за възприятие на корупцията през 2016 г. на „Прозрачност без граници“.

 

Може би най-съществената разлика между двата типа обединения е, че интеграцията на икономическа основа, извършвана от субективния фактор, се реализира „отгоре надолу” (top-down), а обединенията, протичащи в резултат на обективния фактор, се реализират „отдолу нагоре” (bottom-up). Например християнството и Възраждането обединяват национални общности, започващи с промяна на общественото съзнание, движейки се „отдолу нагоре”, което протича много бавно, но просъществува хилядолетия. Обединението, извършвано от субективния фактор чрез ограничаване или отнемане на суверенитета, започва „отгоре надолу”. То се осъществява бързо, но е преходно.

За съжаление, целта на Европейския съюз не е формулирана еднозначно, ясно и експлицитно. Ако се съди по официалните документи, „основните цели”  са  „насърчаването на балансирания и устойчив икономически и социален прогрес, постигане на висока степен на заетост, в частност посредством създаване на територия без вътрешни граници, укрепване на социално-икономическото единство и посредством създаването на икономически и паричен съюз и впоследствие на единната валута евро, осъществяване на обща външна политика и политика на сигурност, въвеждане на гражданство на Съюза, създаване на общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което се осигурява свободното движение на лица, обвързано с прилагането на подходящи мерки за контрол на външните граници, предоставяне на убежище, имиграция, както и превенция и борба с престъпността.” Нека подчертаем, че от методологическа гледна точка това са задачи за изпълнение, но не цел, и би следвало да бъдат преформулирани като задачи за реализация. В този си вид посочените „основни цели” са твърде пожелателни и не е ясно по какъв начин могат да бъдат реализирани.  Разликата между „цел” и „задачи” е, че целта е една и идеална, а задачите са практическите действия по реализацията на поставената цел. В конкретния случай целта на Европейския съюз може да бъде една от двете възможни – или създаване на една наднационална европейска държава, или обединение около определени морални ценности. Тези две цели са твърде различни, защото предполагат различен подход и структура за организирането на общностите, заели се с тяхното реализиране. В единия случай се изгражда вертикална (йерархическа) структура от институции за управление, а във втория – хоризонтална или мрежова структура от самоуправляващи се общности.

Ако изходим от посочените по-горе „основни цели” става ясно, че Европейският съюз е опит за изграждане на политико-икономическа общност или някаква форма на наднационална държава, федерация или конфедерация. Както показва историята обаче, обединения на политико-икономическа основа, основаващи се на ограничаване на суверенитета, са нетрайни и преходни. Наистина в случая не става въпрос за насилствено обединяване на суверенни нации в някаква модерна империя, а в постепенно предаване на националния суверенитет в името на „една голяма идея”, „световен мир, ред и сигурност”, „просперитет”, „борба с тероризма и престъпността” и т.н., все в интерес на народното добруване. Това е Новият световен ред, целящ изграждането на единна световна държава, управлявана от същия финансов елит, в която Европейският съюз е само пилотен експеримент, показващ как това може да бъде постигнато на практика. Изглежда, че начинът за отдаването на суверенитета е без особено значение, тъй като зависи от етапа на историческото развитие. Става ясно обаче, че с ограничаването на суверенитета се зараждат вътрешни противоречия, които на определен етап водят до срив на системата.

default_news

Избраната цел обяснява и постепенното структуриране на Европейския съюз с изграждане на наднационални институции по подобие на националната държава – Европейски парламент, президент, Европейски съд, обща валута, министър на външните работи, в перспектива изграждане на обща армия, и т.н. Неуспешният опит за създаване на Европейска конституция показва трудностите при изграждането на подобна наднационална държава. След отхвърлянето на проекта за Европейска конституция от референдумите във Франция и Холандия, ръководството на съюза се опита да реши въпроса чрез сключване на Лисабонския договор от декември 2007, който задълбочи проблема с управлението на съюза. При тази ситуация Брекзит и Каталуния са симптоми на заболяване, което засега остава без ясна за политиците диагноза.

Проблемът със създаването на наднационалната държава е, че от систематична гледна точка подобна йерархична структура е невъзможна за изграждане и управление поради своя комплексен характер. Експоненциалното развитие на науката и технологиите променя света много бързо, формирайки нови подсистеми, които са относително самостоятелни и изискват изграждането на собствени обратни връзки за саморегулация. От друга страна, йерархичната организация предразполага към бюрократизиране на системата, нещо, което в Европейския съюз вече е видимо с просто око. Засега се наброяват около 50 000 чиновници, или по 1 785 бюрократи на държава-членка. Много повече от броя на чиновниците в националните правителства. Да не говорим за негативния подбор на кадрите, типичен за идеологическите системи. Оттук  започват и проблемите. Брекзит и Каталуния са само първите видими симптоми.

Причината – на определен етап от развитието си някои страни осъзнават, че ограниченият суверенитет затруднява по-нататъшното им развитие и решават да напуснат съюза, с цел да си възвърнат загубения суверенитет. Такъв е случаят с Великобритания, което не само изненада, но и шокира политиците в Европа. Общото при Брекзит и Каталуния е, че и в двата случая става  въпрос за суверенитет. Разликата е в това, че Великобритания решава да възстанови част от доброволно отдадения си суверенитет, а Каталуния – да разшири автономията си до независимост от Испания, без да напуска Европейския съюз, с цел разширяване на своя суверенитет. По въпроса за причините, довели до Брекзит и референдума за независимост на Каталуния, политиците и анализаторите проявяват смущаващо мълчание, което може да е резултат само от неразбиране на протичащите процеси. Наистина, някои предполагат, че става въпрос за по-богати общности, които искат да запазят богатството за себе си. Да, става въпрос за по-богати страни и райони, но причината не е запазване на богатството, а тази, че и в двата случая се осъзнават затрудненията за по-нататъшното им развитие заради ограничения им суверенитет. Очевидно за обществото суверенитетът е ключов фактор, върху който политиците следва да се замислят по-сериозно. Той е свързан не само с усещането за свобода, но има отношение и към интегритета и развитието на общността.

Metaphoric insights into European Union future.

Референдумът в Каталуния разкрива и друга страна от политическата действителност на ЕС – неговите двойни стандарти, ако се изразим с политически коректния правоговор, и избегнем наситеното с негативни конотации понятие „лицемерие”. Нека напомним, че двойните стандарти в Европейския съюз са наследени от финансовия капитализъм и финансизма като негова идеология, които са съществена част от техния „генотип”. Европейският съюз например следва да обясни защо в едни случай референдумите за самоопределяне са демократичен акт, а в други са опит за „организиране на бунт” и „престъпление, което се наказва със затвор до 30 г”. Защо „световната демократична общност”, който и да стои зад нея, приема самоопределението на Косово и без референдум, а отхвърля референдумите за самоопределение на Крим и Каталуния. В Съюза също се забелязва налагането на едно подозрително единодушие по някои въпроси, свързани със „световната демократична общност” и характерни за конгресите на комунистическите партии от близкото минало.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ – ИДЕОЛОГИЧЕСКА МИТОЛОГИЯ ИЛИ МРЕЖА ОТ САМОУПРАВЛЯВАЩИ СЕ ОБЩНОСТИ, ОБЕДИНЕНИ ОТ ОБЩИ МОРАЛНИ ЦЕННОСТИ

Разпадането на Европейския съюз би било ужасяваща трагедия за Европа, съпоставима с годините след Първата световна война. Последвалият опустошителен хаос ще бъде трудно преодолим и съпроводен с прахосването на огромни ресурси, а общественото съзнание – сериозно и за дълго травмирано. Очевидно е, че са нужни фундаментални реформи. Ясно е също така, че изграждането на европейска свръхдържава е невъзможно, защото противоречи на обективния ход на социалното развитие и че такава комплексна система не може да се организира посредством йерархическа структура. В същото време Европа има уникалната възможност да се обедини около ценностите на гражданското общество, изоставени някъде в началото на 20 в.

Като първа стъпка към реформирането на Съюза може да се приеме идеята на Де Гол за Европейски съюз от времето, когато се заражда самата идея за обединение на Европа. Това е идеята за „Европа от Атлантика до Урал”, която той лансира в речта си от края на 1959 г. като  алтернатива на „англосаксонския“ НАТО. Това предполага включването на всички европейски страни, включително и „вечната Русия“ в съюз, основаващ се на сътрудничество в културния обмен, научно-техническото сътрудничество, общи външни мита и изграждане на обща политика по сигурността. В този случай не се посяга на суверенитета на отделните държави и правото им да решават проблемите си посредством националното си законодателство с отчитането на националните и културни особености, да определят своя бюджет и граници. Този проект предполага обединение едновременно на културна и икономическа основа и е в интерес на общността като цяло, за разлика от ЕС такъв, какъвто се изгражда впоследствие – отговарящ само на интересите на корпоративния и финансов елит.

15940274_401

Шарл де Гол и Конрад Аденауер през юли 1962 година

 

Ако се приеме такъв курс за реформи през следващите две години, се решава въпросът с Брекзит по един елегантен начин, защото при тези условия Великобритания няма причини да напуска съюза, а въпросът с автономиите остава вътрешен проблем за страните, без това да създава проблеми на Съюза като цяло. Голямо заблуждение е, че сключването на договори и изобщо писането на европейски закони могат да заменят упадъка на морала и да управляват ЕС ефективно. Сега е моментът Европа да се завърне към корените на своята култура, възродена през Ренесанса, и решително да загърби финансизма, замътен някъде зад океана и донесъл толкова страдание и непоправими щети на човечеството.

Трансформирането на целта на ЕС от изграждане на наднационална европейска държава към обединение около моралните ценности на гражданското общество налага постепенно демонтиране на изградените вече структури с други, адекватни на новата цел. Например, този съюз няма нужда от Европейски парламент, а от мощен европейски мозъчен тръст, който може да разработва философията на новото законодателство, но приемането на самите закони си остава прерогатив на националните парламенти. Европейският мозъчен тръст ще включва тинк танк работни групи за решаване на проблеми на европейско и глобално равнище. Такива групи могат да се формират по въпросите на разоръжаването, икономиката, търговията, финансите, сигурността, екологията и други европейски и глобални проблеми. Страните-членки ще изпращат в този мозъчен център свои представители, определяни не като квоти от политическите партии, а по критерии, приети от самите страни, по възможност политически необвързани експерти с доказан интелектуален потенциал за участие в работата на такива групи.

В процеса на реформите е очевидно, че трябва да се потърси нов подход, адекватен на постигнатото ниво в социалното познание, което предполага промяна на съществуващата парадигма с нова такава. При анализа на протичащите социални процеси това може да се постигне, ако се използва системният подход и постиженията на обществените и хуманитарни науки, социалната философия и философията на историята. От тази гледна точка могат да се открият множество тенденции в развитието на обществото, но е достатъчно да се посочат само няколко от тях, за да се разбере същността на проблемите, посоката за развитие, пътят към тяхното решаване и смисълът на предстоящите реформи.

A nighttime view of Europe made possible by the �day-night band� of the Visible Infrared Imaging Radiometer Suite (VIIRS) is seen in a global composite assembled from data acquired by the Suomi National Polar-orbiting Partnership (Suomi NPP) satellite in 2012 and released by NASA October 2, 2014 . The VIIRS detects light in a range of wavelengths from green to near-infrared and uses filtering techniques to observe dim signals such as city lights, wildfires, and gas flares. REUTERS/NASA/Handout (UNITED STATES - Tags: ENVIRONMENT ENERGY SCIENCE TECHNOLOGY) FOR EDITORIAL USE ONLY. NOT FOR SALE FOR MARKETING OR ADVERTISING CAMPAIGNS

NASA / Reuters

 

Интеграцията и диференциацията са едни от най-важните процеси, протичащи в обществото. Интеграцията е исторически феномен,  изразяващ се в обединение на племена в държави, а на държавите – в съюзи и империи. Днес интеграцията придобива глобална характеристика и се определя като глобализация. През последните години глобализацията беше идеологизирана и представяна като „естествен път”, водещ до създаването на една световна държава със световно правителство, контролирано от днешния властови елит. Тук прозира познатият Нов световен ред, представян като естествен еволюционен процес. Това разбиране е просто манипулация на общественото съзнание и следва да се определи като глобализъм. Разликата между двете понятия е, че глобализацията е еволюционен процес, а глобализмът – идеология.

Трябва да се има предвид, че интеграцията на обществото се съпровожда и с процес на диференциация, който е по-малко забележим и все още подценяван в анализа, но не по-малко важен. Той е продукт от развитието на обществото в резултат от експоненциалното развитие на науката и технологиите, при което се формират множество подсистеми на икономическа, политическа, религиозна и културна основа. Борбата за автономии и независимост е израз на този процес. Каталуния е само един от множеството такива случаи. При йерархическата организация на обществото тази борба генерира национални проблеми, но при мрежова организация това не е проблем. Нещо повече, това е естествен процес от развитието на мрежата.

КРАЙ НА ИДЕОЛОГИИТЕ И ПРЕХОД КЪМ НОВА ПАРАДИГМА

Идеологиите са концепции, зародени в етап, когато познанието за обществото е било лимитирано от развитието на обществените и хуманитарни науки. През 20 век бяха експериментирани три идеологически проекта – комунизъм, фашизъм и финансизъм. Те се оказаха разрушителни за човечеството. Причината е, че идеологиите са спекулативни концепции, неотчитащи обективните фактори в развитието на обществото.

В действителност обществото е продукт от действието на два фактора – обективни закони за развитие, които са в основата на социалната еволюция, и субективни решения, вземани от управляващите елити, които творят историята, но не могат да променят хода на социалната еволюция. Политическите идеологии абсолютизират ролята на субективния фактор и напълно игнорират ролята на обективния фактор, което е причина за техния крах. Най-общо казано, обективният фактор определя формата или структурата на обществото, а субективния – съдържанието. По тази причина всички опити от страна на субективния фактор да определи структурата на обществото – Световна революция, Хилядолетен райх, Световен халифат, Европейска държава или Нов световен ред, са обречени на неуспех, независимо от пътя  използва за постигане на тази цел: революция, световна война, тероризъм или стъпка по стъпка. Новата парадигма за обществото се основава на изучаването на обективните закономерности, принципи и механизми и отчитането им при неговото организиране.1

ПРЕХОД ОТ ДЕМОКРАЦИЯ КЪМ КОЛАБОКРАЦИЯ

tree-of-lifeПолитиците обичат да казват, че засега не е измислено нищо по-добро от демокрацията. В действителност нищо не е нужно да се измисля, защото то си съществува от зората на човечеството, само трябва да се приложи в управлението на обществото. Това е колаборативната интелигентност. Познати са три вида интелигентност с нарастваща мощ: индивидуална, колективна и колаборативна. Разликата между колективната и колаборативната интелигентност е в това, че първата използва количествен подход, приемайки, че болшинството е по-интелигентно от малцинството. Това в повечето случай е вярно, но не винаги. Джон Гълбрайт например твърди, че „в икономиката мнозинството винаги греши”, а Хенрик Ибсен казва, че „мнозинството винаги греши, а малцинството в редки случаи е право”. Предимството на колективната интелигентност е в това, че е лесно приложима. Просто се гласува с „да” и „не”. Въпросът има и друга страна. В продължение на хиляди години общностите са били управлявани от индивидуалната интелигентност. С усложняване на обществото индивидуалният интелект се оказва недостатъчен и се преминава към колективната интелигентност. Парламентаризмът има 800-годишна история на развитие, но едва през последните стотина години става основна форма за управление, макар и често подменян с диктатура. Комплексността на съвременното общество изисква по-мощна форма на интелигентност и това е колаборативната интелигентност.

Колаборативната интелигентност се използва при решаването на научни и технологични проблеми. Гласуването е изключено по принцип. От друга страна, колективната интелигентност се използва за вземане на решение, което е избор на една от няколко алтернативи. Колаборативната интелигентност се използва за решаване на проблеми или генериране на нова информация и е стара колкото света – фолклорът, митовете и легендите са създадени от колаборативната интелигентност. Всъщност всичко, което е сътворено в този свят от копието до космическите ракети, от огъня до днешните постижения на науката и технологиите, е дело на колаборативния интелект. Прилагането на тази интелигентност в управлението на обществото би означавало преход от демокрация към колабокрация. Нещо повече, колаборативната интелигентност вече се прилага в управлението. Това са познатите мозъчни центрове (тинк танк), които широко се използват от държавни институции, обществени организации и корпорации за решаване на различни проблеми. Въпросът е, че те работят по поръчка на заявителя, а внедряването на предложенията и препоръките зависи от политическата воля на управляващите. Както впрочем и в ранните години на парламентите. 2

Global network background. World map point, international meaning. Vector illustration

Хиляди години обществото е управлявано от индивидуалната интелигентност. В момента доминира колективната, а в обозримо бъдеще неизбежно ще се премине към колаборативната интелигентност. И това ще се случи, защото комплексността на модерния свят генерира редица проблеми, които не могат да се решат с гласуване, а изискват колаборация. Такива са не само глобалните проблеми, но и националните. Например проведеният референдум за развитие на ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала от януари 2013 г., иницииран чрез подписка, организирана от БСП, е красноречив пример за потресаващото политическото невежество на хората, които го инициираха, и престъпното безхаберие за прахосването на 20 млн лв народна пара. Това е експертен проблем, който може да се решава само от експерти. Едно е да се организира референдум за и против абортите в Ирландия или за и против минарета в Швейцария, друго е да се предлага референдум по експертен проблем, който по принцип не може да се решава чрез гласуване. Каква беше ползата от този референдум, демонстриращ само причастие към демокрацията? Абсолютно никаква.

НОВАТА ПАРАДИГМА И ЕС – НАСОКИ ЗА РАЗВИТИЕ

Разбира се, съществуват и множество други, ясно очертаващи се тенденции в развитието на модерното общество, които политиците и анализаторите следва да открият и осмислят. Ако не са в състояние да го направят, означава само, че те са сбъркали професията си и следва да се пренасочат към друга сфера за реализация.

От позицията на една Нова парадигма за света става ясно, че Европейският съюз не може да съществува продължително като политико-икономическо обединение под формата на свръхдържава, федерация или конфедерация. Неуспехът в създаването на Европейска конституция, нарастването на евроскептицизма и Брекзит са само първите симптоми. ЕС следва да се изгради като мрежа от самоуправляващи се общности, обединени от общи морални ценности. Тези морални ценности могат да бъдат заложените в основата на гражданското общество – свобода, равенство, братство, като те могат да бъдат реализирани само при мрежова структура. Това означава, че Европейският съюз следва да се основава на тези морални ценности и да изкорени из основи наложените от финансовия капитализъм – егоизъм, алчност, корупция и лицемерие, определяни политически коректно като „двойни стандарти”. Като цяло се очертават няколко насоки за търсене и развитие, по-съществените от които са:

1. Промяна на философията за разбирането на ЕС като федерация или конфедерация с ограничаване на националния суверенитет и преход от идеология за управление към самоорганизираща се система. Това означава да се отчетат реалните тенденции в развитието на обществото, като посочените по-горе, както и редица други. Да се изучат обективните фактори и принципите, заложени в социалната еволюция, за да се отчитат при организацията на обществото. Политиците и анализаторите следва да осъзнаят, че проблемът на обществото днес не е в ръста на икономиката, а в упадъка на морала и произтичащите от това глобални проблеми. Икономиката и сега може да изхрани населението на земята, дори да осигури висок стандарт, ако преразпределението на благата се извърша на морална основа и не се прахосваха трилиони годишно само за въоръжаване. Ръстът на икономиката води само до набъбване сметките на финансовия и корпоративен елит, а пицата на работещите и работилите в икономиката винаги ще си остане малка, защото икономиката е не само сектор за производство на блага, но и лост за управление на обществото, и това изисква държавите да са в дефицит, а хората – в дългове. Въпрос на преразпределение, за което има превъзходно действащ механизъм.

1507918171_1

2. Определяне на целта и принципите на Съюза по начин, отговарящ на интересите на цялата общност, а не на определена привилегирована група. Европейският съюз и сега се основава на определени принципи и ценности. Ако се съди по официалните документи, тези общоприети основни ценности включват гарантирането на траен мир, единство, равенство, свобода, сигурност и солидарност. Той също така е изграден на принципа на четирите свободи – свободно движение на стоки, капитали, услуги и трудови ресурси. Тук обаче възникват редица въпроси: Защо тогава пропастта между богати и бедни се задълбочава и богатите стават все по-богати, а бедните – все по-бедни? Защо хората от третия свят рискуват живота си, за да мигрират към Запада? Защо военните бюджети в света нарастват и надхвърлят един трилион долара годишно, а светът става все по-несигурен? Защо оръжията се усъвършенстват, вместо да се води политика за разоръжаване? Какво е направил Брюксел за решаването на тези проблеми? Отговорът на тези и редица други въпроси е един – действащата система и механизмът за управление, наречен финансов капитализъм, подменя красивите слова с егоизъм, алчност, корупция и прикрито лицемерие. Принципите следва да отразяват интересите на ЕС като цяло, а не на определена привилегирована група. Например принципът на четирите свободи – свободно движение на стоки, капитали, услуги, и трудови ресурси – обслужва преди всичко корпорациите.

Необходимо е принципите да се извличат от самата практика, а не да се определят и спускат „отгоре”. Например един възможен принцип е проблемите да се решават на нивото, където са проявени, и от хората, които са засегнати. В този случай въпросът за кривите краставици следва да се решава не от Брюксел, а от  фермерите-производители на краставици и от потребителите, отделно за всяка национална общност. ЕС може да предложи само препоръчителна концепция и методология за това. Възможно е решенията, приети в отделните членки на съюза, да варират в широки граници, но това позволява да се прецизира практиката.

3. Структурата ЕС не трябва да копира структурата на националните държави, а да разработи собствена структура, съответстваща на философията, целите, задачите и спецификата на съюза; структура, спомагаща за духовното обединение на нациите. Това може да бъде само мрежа от самоуправляващи се общности, обединени от общи морални ценности.

4. Подборът на кадрите. Най-вероятно в обозримо бъдеще днешното материалното неравенството ще се измести от интелектуална диференциация. Следователно подборът на кадрите трябва да се определя не от политическите пристрастя и лоялността, а от способностите и интелектуалния потенциал на кандидатите.

5. Задачите за решаване от ЕС следва да са наднационални: европейска и световна сигурност, разоръжаване, морал, екология, философията на законодателството, но не законотворчество; финансова и икономическа политика, а не формиране и разпределение на общ бюджет и т.н.

***

Идеята Европейският парламент да се замени с европейски мозъчен тръст не е въпрос на лично мнение, а парадигмално различие в гледните точки. Без съмнение, от позициите на съществуващата парадигма за Европа като наднационална държава и първообраз на бъдеща световна държава, това разбиране вероятно звучи  абсурдно, но от позициите на парадигмата за Европа като обединение на суверенни нации около морални принципи и ценности, усилията да се изгради европейска йерархическа структура, наподобяваща структурата национална държава, е също толкова абсурдно. Нещо повече, този опит дори е по-абсурден от идеята за Световната революция, Хилядолетния райх и Световния халифат, защото историята вече показа, че това са миражи на управляващите елити в стремежа им да овековечат властта си. Не е възможно тези проекти да бъдат реализирани, защото противоречат на социалната еволюция. Политическият инстинкт на Де Гол не го е подвел. Той е усетил правилната посока за обединение на Европа, без да се ограничава суверенитета на страните-членки. С развитието си подобно обединение би довело до изграждане на хоризонтална мрежова структура, при която суверенитетът постепенно ще отслабне и изчезне като национален фактор. За съжаление, приемниците на Де Гол се оказаха преходни лица в политиката, лесно манипулирани от „световната демократична общност”.

l-v

От направения анализ става ясно, че Европейският съюз не може да бъде организиран като свръхдържава, федерация или конфедерация. Той може да съществува само като духовно обединение управлявано от интелектуален елит, основан на колаборативната интелигентност. Това е мрежа от самоуправляващи се общности, обединени от общи морални принципи и работещи за обществото като цяло, а не в интерес на една привилегирована група. Това са принципите на гражданското общество, провъзгласени от Френската революция, които могат да бъдат реализирани само при мрежова организация на обществото.

ТРИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ НА ЕС

Проблемите на ЕС произтичат от три предпоставки: първо, неразбиране на същността на протичащите социални процеси; второ, погрешно възприемане на общественото развитието и трето, парадигмална некомпетентност на управляващия елит:

1.Масовото съзнание, дори политиците и соросоидите, не разбира разликата между промишлен капитализъм и финансов капитализъм, а те са принципно различни. Промишленият капитализъм е самоорганизираща се икономическа система, породена от Индустриалната революция, а финансовият капитализъм е социално-инженерен проект, управляван посредством манипулация на икономиката и финансовата система. Не се разбира разликата между демокрация и фасадна демокрация. Последното означава, когато упражнявайки демократичното си право на глас и гласуваш за промяна, да избереш отново статуквото. Не се разбира разликата между европейски ценности и морални норми. Първите са създадени от субективния фактор и защитават интересите на корпоративния елит, а вторите се пораждат от обективния фактор в процеса на социалната еволюция. Не се разбира, че пропагандата и манипулациите на общественото съзнание не остават без последствия. Те може да имат краткосрочен ефект, но в дългосрочен план негативите подхранват някои от прословутите глобални проблеми, подкопават морала и системата като цяло. Не се разбира, че финансовият капитализъм като социално-инженерен проект не се различава съществено от аналогичните проекти на другите две идеологии от 20 в. – фашизма и комунизма, с тази разлика, че финансизмът като идеология е по-разрушителен за обществото от другите две идеологии, взети заедно.

2. Повечето хора възприемат научния и технологичния прогрес като функция на системата, а в действителност развитието на науката и технологиите в условията на финансовия капитализъм поражда прословутите глобални проблеми, застрашаващи не само съществуването на човешкия род, но и унищожаването на планетата. Това не е нещо ново. Още по времето на соца постиженията на научно-техническата революция се представяха като постижения на системата. Сега е ясно, че това не е така.

3. Малко преди разпада на една обществено-политическа система се наблюдава нарастване на парадигмалната некомпетентност на управляващите елити от всички времена – римски патриции, феодална аристокрация, нацистки гаулайтери и комунистическа номенклатура. Това е състояние, при което управляващите са изчерпани по отношение генерирането на иновативни решения и не са в състояние да приемат нови такива извън тесните граници на съществуващата парадигма, защото промените изискват смяна на парадигмата, а елитът не може да го позволи и да посегне на собствените си интереси. Има всички признаци, че днес световният властови елит (power elite) като цяло, както и европейските лидери в частност, са достигнали тавана на своята парадигмална некомпетентност и не могат да извършат реформи, които да запазят системата. В резултат на това тя неизбежно се срива и се заражда нов елит.

2a817bb

Да поясним този проблем с два примера от текущите събития в Съюза и предстоящите  реформи. Днес Брекзит е най-значимото и дискутирано събитие в ЕС. Спорът се завихря около сумата, която Великобритания следва да заплати като имуществени щети от развода.  В действителност не парите са същността на проблема, а причините, довели до развода. Брекзит е симптом, който управляващите се опитват да лекуват симптоматично, като завишават цената, за да „дисциплинират” другите членове, без да се концентрират върху причините, довели до напускането, и взимат решения в тази насока, което е израз на безпомощна некомпетентност. Това означава, че европейските лидери или не разбират причината, или не могат да я отстранят. А причината е в напреженията, пораждани от ограничаването на суверенитета на страните. Явно суверенитетът като фактор е бил силно подценен от архитектите на Съюза и е заложен като архитектурна грешка още в основите му. Вместо да търсят решения в тази насока, днес се чуват гласове за изграждане на обща армия, което звучи логично в границите на сегашната парадигма, но окончателното отнемане на суверенитета на държавите би задълбочило проблемите на ЕС.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Относно предстоящите реформи – какво значи да се замени Европейския парламент за вземане политически решения чрез гласуване, с мозъчен център за решаване на проблеми чрез колаборация на експерти по начина, по който се решават научни проблеми. Преди всичко това означава смяна на политическия елит с интелектуален елит. Това предполага да се заменят 750 евродепутати и над 40 000 души обслужващ персонал, работещ за Европейската комисия и Генералния секретариат, с около 500 експерти. Това означава смяна на политическата форма на управление на съюза с експертна; промяна в идеологията на финансизма, демонтаж на структури, наложени от финансовия капитализъм. Това е парадигмална реформа, която управляващите в Брюксел и Страсбург или не разбират, или не могат да приемат, защото противоречи на собствените им интереси. Днешният финансов и корпоративен елит следва да осъзнае преходността на своята власт и да слезе от историческата сцена. Ако това не се случи, в обозримото бъдеще, но по-скоро от очакваното и изненадващо за повече хора, ЕС ще се разпадне, подобно на Съветската империя, поради вътрешни противоречия и невъзможност да се управлява с така изградения и морално деградирал механизъм.

european-super-state-conspiracy-theory-body-image-1466606345-size_1000

Днес,  25 години след договора от Маастрихт, съюзът се пропуква, а политиците не виждат решение на проблема. Засега и Брюксел, и Лондон го търсят във външен враг, но това е израз на объркване и слабост. В действителност Европейският съюз е жертва на архитектурна грешка и е много трудно тя да бъде отстранена днес, когато грубият строеж изглежда почти завършен. Съзнателно или не, архитектите на съюза са решили да използват стратегията на „пълзящата революция”, при която промените се правят „стъпка по стъпка и в името на народа”. Тази стратегия се оказа много успешна при трансформирането на промишления капитализъм във финансов, промени света до неузнаваемост, но също така генерира и множество глобални проблеми, които системата не може да разреши. Без съмнение, тази стратегия също е лимитирана. Така се случва, когато субективният фактор не е в състояние да напусне тесните граници на парадигмалното си мислене, изправя се директно срещу обективния фактор и иска да промени естествения ход в развитието на обществото. В този момент управляващият елит е обречен. Социалната еволюция ще го помете подобно на другите елити, познати от историята, но при този сценарий цената, заплатена от човечеството, ще бъде много по-висока и с опустошителни последици за Европа.

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите ТУК по БАНКОВ ПЪТ или чрез PayPal.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Бележки:

  1. D. Tchurovsky, “The New Paradigm of Social Evolution: Modern Society between Hope and Tragedy”. http://cadmusjournal.org/article/volume-2/issue-4-part-3/new-paradigm-social-evolution-modern-society-between-hope-and-tragedy
  1. D. Tchurovsky, “COLLABOCRACY–Collaborative Intelligence and Governance of Globalised Society”. http://eruditio.worldacademy.org/volume-2/issue-1/article/collabocracy-collaborative-intelligence-and-governance-globalised-society





Още от автора: Димитър Чуровски

Димитър Чуровски

Димитър Чуровски e завършил философия в СУ “Св. Климент Охридски“. Защитава докторска дисертация по психология на труда. Работи в два изследователски института, а научната му кариера в България завършва като старши научен сътрудник по социална психология. От 26 години живее в Лондон и работи в частния сектор.

  1. Без име :-) казва:

    https://www.youtube.com/watch?v=VChvs_rKkH4

    Няма как цялото да е само част от цялото :-). Имам в предвид, че лявата част на тялото има нужда от дясното за да се движи. Иначе цялото си остава сакато, т.е. лявото или дясното в крайност превръща държавата, общноста в една саката общност, Сталин доколкото ми е известно го е разбирал, това е била и целта на „Гроза“ :-) ;-).
    Така, че идеята на ДеГол е само част от цялото. По пълното цяло, геополитически, се дефинира, по Хегел :-), от двойката Макиндер/Хаусхофер. Просто при Хаусхофер следва Япония да се замести с Китай ;-).

    Темата е много дълга. Например Нютон дефинира класическата механика, Айнщаин относителната(трансформациите на Лоренц, пронстранство-времето), а днес имаме дори квантова механика. А днешните политици и т.н. още живеят във времето на плоската Земя, Галилео наверно знаете :-). Всеки един който поне се е забавлявал с навигация, знае, че Запад е относително понятие, и зависи от точката от която наблюдаваш :-). Ако си, да речем в Сиатъл или Сан Франсиско, Запад е Китай, Русия и Япония. Земята е кръгла и само Север и Юг свършват в точки, т.е. меридианите се пресичат в точки а паралелите не, от там иде и името им ;-). Проста навигационна картинка !

  2. Без име :-) казва:

    Заедно с Девятов(Небополитически) и Хазин ви препоръчвам КОБ, ген.Петров и компания :-):

    https://www.youtube.com/watch?v=ZO70WNY7BbI – тук виждате къде е и религията и финансите :-) и другите ;-). Тук виждате, като частен случай това за което говори автора, разликата на имперския принцип(6-ти) и религиозния(3-ти) :-).

  3. Без име :-) казва:

    От къде идва финансизма е ясно, като се запитате кой е Хамилтън, финансовия министър на генерал Джордж Вашингтон и чий интереси защитава.

    https://www.youtube.com/watch?v=p-5_pv8csMY :-))) – разбира се Том е „австриец“ ;-)!

  4. Без име :-) казва:

    Ей ви по-пълна лекция на Том ДиЛоренцо, горното е само да ви покаже реакцията дори на „десния“ на идеите на австрийците, нещо подобно е било християнството по времето на император Нерон :-))):

    https://www.youtube.com/watch?v=1a9DrLOsrlA

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни