Преди повече от 15 години станах свидетел на следната случка: Беше 24 май, минавах по „Витошка“ покрай парка пред НДК и отведнъж забелязах пред себе си телевизионен екип. Момиче с микрофон и момче с камера спираха минувачите:
– Добър ден! Какво ще кажете за българския народ?
– Добър ден! Кажете нещо за българския народ!
Буквално на три метра пред мен спряха някакъв старец. Висок, слаб, с костюм, очила и бастун.
– Добър ден! Какво мислите за българския народ?
Дядото се подпря на бастуна с две ръце, изгледа ги над очилата и заяви с провлачен старчески глас:
– България е една слаба държава!
– Ама господине, за българския народ ви питаме какво мислите!
– България е една МНОГО слаба държава!
– Господине, не ви питаме за страната! За народа ви питаме!
– България е една УМОНЕПОБИРАЕМО слаба държава! – Още по-провлачено и хрипкаво. Околните вече се подсмиваха на очевидната склероза. Аз, да си призная – също.
– Ама господине, за народа ви питаме! Не за страната! За народа, за народа кажете какво мислите!
– Ами деца, нали и аз това ви казвам – за народа какво мисля. Просто малко по-заобиколно. По-учтиво, така да се каже. Като за пред телевизия…
Всички физиономии наоколо моментално се изпънаха. Моята също. Хем обидно до болка, хем копче не можеш да кажеш… Старецът май хич не беше склеротик.
… Оттогава мина много време. Не спирах да се чудя как така става. Уж не сме толкова глупави хора – или поне тогава бяхме по-малко глупави от сега. Как тогава е възможно да сме толкова безнадеждно тъп народ? Противоречието е… умонепобираемо.
Вчера един познат ми показа отговора. Много нагледно и простичко. Както и може да се очаква от психолог. Бяхме седнали у тях на петнайсет минути сладка приказка. Неволно стигнахме до темата. Когато споменах какво противоречие ме измъчва, той само се усмихна. Стана, измъкна от един шкаф неголяма кутия и я отвори.
– На кое от тези картончета има нарисувано чудовище?
В кутията имаше към трийсетина картончета с картинки по тях. Пейзажи, нарисувани в характерен стил – само с големи цветови петна. Въпреки това нарисуваното си личеше отлично – къде ливада и небе над нея, къде отляво водопад а отдясно скала, къде полянка с гора отзад… Прегледах ги много внимателно, няколко пъти. Обърнах ги наобратно. Гледах ги под ъгъл към светлината…
– Не виждам чудовище на никое.
– Нима? Съвсем просто е. – Той заподрежда картончетата като парчета от пъзел. Когато привърши, на пода между нас лежеше картинка на нещо, излязло сигурно от детски кошмар.
– Виждаш ли какви красиви елементи какво ужасно цяло могат да дадат? Същото е и с народа. Дори ако всеки поотделно е умен, цялото може да е изумително тъпо… И обратното е възможно – много необразовани и глупави хора могат да съставят умен и читав народ. Ние обаче сме на първия вариант.
…Седя и се чудя. За годините от случката с телевизионния екип хората около мен изглупяха направо умонепобираемо. Колекцията тук, тук и тук е смешно бедна и постна на фона на реалността, дори само на медицинската ѝ част – а останалите не са по-добре.
Очаквам много скоро някой духовен наследник на Тодор Колев да запее „Кога ще ги стигнем централноафриканците“. И, както преди за американците, всеки да си мисли „Ако ще срещу нас да тичат, пак няма да ги стигнем“… Има ли какво да направим, за да спасим народа си от самоунищожение на всички възможни нива, от лично та до всенародно? Можем ли въобще да го направим?
…През януари 1990 г. съседи ме помолиха за помощ. Имали роднина, избягал в Щатите още през седемдесетте години. Получили от него писмо – имал „Интернет адрес“ (е-майл), писма до него нямало как да ги спрат в пощата. Знаели, че аз се занимавам с такива работи – не може ли да помогна?
Бяха чудесни хора, така че с удоволствие се съгласих. Взех старателно облепения с марки плик, разпечатах го, отидох където ползвах Нета (и до момента никой не ме е освободил от обещанието да не казвам къде) и набрах писмото на ръка. На следващия ден имаше отговор – преписах го на ръка от екрана и го занесох на съседите ми. Те бяха смаяни – как така за само три дни до Щатите и обратно?! Поусъмниха се, че почеркът не приличал на този на роднината им, но съдържанието ги убеди, че е той.
Писмата зациркулираха всяка седмица. Пътем се запознах и сприятелих с роднината. Започнах и аз да си пиша с него. И един ден го попитах дали не смята да се върне в България, след като вече бай Тошо не е на власт. Отговорът ме попари – помня го и до днес:
Момче, не си разбрал най-важното. Ние, дето бягаме от България, не бягаме от бай Тошо. Бягаме от вас, дето оставате в нея… Изглеждаш свестен момък. Дано го разбереш по-бързо, че да се спасиш и ти.
Оттогава вече има 25 години, че и повече, и още не съм го разбрал напълно. Че е голата истина – така е, няма как да си затворя очите пред фактите. Но не искам да го приема. Толкова прекрасни, свестни, истински хора тук в България познавам! Да, преди бяха двойно повече и половината от тях вече са по света, без никакво намерение да се връщат. Но и така тук има останали предостатъчно. Хора, които заслужават грижа, и подкрепа, и помощ. И това някак да успеем да изтръгнем народа си от умонепобираемата глупост, простотия, егоизъм, лайнодушие, дребнавост… да не продължавам, че ми се реве.
Разбирам колко трудно е, да не кажа невъзможно. Как докато шепичка хора събираме народните добродетели прашинка по прашинка, банда взели реалната власт престъпници, ги разсипва и тъпче в калта с роторни екскаватори, умишлено и целенасочено. А угоеното стадо нехае, грухти и ги достъпква… Но въпреки това не мога и не искам да приема това, което виждат очите ми. И най-вече мисълта, че няма какво да направя.
Затова и оглеждам честичко напоследък българския Нет, да търся нещо позитивно. Признаци, че някой се бори да върне интелекта, на когото може, както може. Ако сте забелязали такива, драснете по някой линк. Сигурно ще е полезен не само на мен.
20 февруари 2016
Източник: Блог на Григор Гачев
Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите ТУК по БАНКОВ ПЪТ или чрез PayPal.
Станете наши приятели във ФЕЙСБУК
Ако М. Ю. Лермонтом можеше да прочете този постинг, вероятно би му поставил заглавие „ГЕРОИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ”, където „герой” ще бъде в множествено число, защото ще се отнася за милионите, които, като г-н Гачев, виждат лошотията на обществото ни, страдат, но нито разбират причините за нея, нито виждат „светлина в тунела”. На него и нему подобните препоръчвам да намерят и си пестват едно от най-гениалните произведения на Карл Маркс „ТЕЗИСИ ЗА ФОЙЕРБАХ”. И когато се сблъскат с необясним за тях социален проблем, да потърсят отговора му дори и само в това произведение на Маркс.
Уверен съм, че ще го намерят там, но при две условия: да са способни да мислят РАЗУМНО, т. е да са превъзмогнали разсъдъка и второ, да са способни да се освобождават от някои идеологически предразсъдъци – утайка от съвременното интелектуално „мизерното” обществено битие.
Когато чета текстове – подобни на този, винаги си спомням за много съществена препоръка на Айн Ранд – една от най-видните учени и идеолози на капитализма. Неин привърженик я пита, какво да прави за разпространение на идеите й. Отговорът е, да не чака хилядна аудитория, а да говори и пише, и ако успее да привлече макар и само един привърженик – ще си е изпълнил мисията. За разлика от тогава, сега Интернет ни предоставя милионна аудитория, но тя вече се пресища от „охкане” и „ахкане”, жадува за оптимистични идеи. А единствен източник на оптимизъм може да бъде Марксовото учение, освободено от догматичните наслоения. Пример за такъв творчески прочит на марксизма е теорията, политиката и практиката на ККП.
„Вервайте ми“, това не зависи чак толкова от место-локацията, наблюдавам го около себе си, и не само сред българите :-).
Така, че днес проблема е далеч по-сложен. Трябва да се емигрира от :-))), Земята, или … „калъчката“, както един американец се изрази, милионерите и средната класа да се обединят срещу милиардерите :-))))))))).
Например, милиардера Тръмп, той и по „случайност“ президент на сащиянската корпорация, си избра за шеф на централната банка, ФЕД, Джером Пауъл – инвестиционен банкер :-). Ленин ще се обърне в мавзолея ако рабере, колко е бил прав за „империализЪма“ :-))). Но странно, че именно това препоръчва др. Маркс и др. Енгелс в техния фамозен „Комунистически Манифест“ – точка 5.
Как да сме сигурни за кого точно работи др. Маркс?
– За милиардерите и контролираната от тях централна банка, ФЕД.
– За обезправените финансово „работници“, средна класа и дребна буржоазия(милионери) ;-)?
Ще дам пример, за да съм ясен.
– Инвестиционен банкер има нужда от пари, отива при колегата си Пауъл и получава кредит с 0.5% лихва :-). Няма да коментираме сега от къде ФЕД има парите :-))).
– бизнесмен дребнособственик, дребна буржоазия според Маркс, отива и иска кредит от същия тоя „инвестиционен“ банкер и я получава на, да речем 10,5% :-).
Кое „джъстифицира“ разликата от почти 20 ПЪТИ в лихвения процент, изобщо не отчитам левъриджа
на банковата система(„законовото“ 10 към 1), която изпраща печалбата на гърбината на балъците в космическото пространство ;-).
Ей ви казано от човек от професията преди мноооого години ;-).
https://www.youtube.com/watch?v=O_S435AAqKE
И малка история, разказана още 1971-а година, то е цяла книга де :-))).
„След известно време златарите отново се събраха на тайна среща късно през нощта, където Фабиан им разясни новия си план.
На следващия ден те организираха среща с губернаторите, на която Фабиан разясни: „Разписките, които издаваме, придобиха голяма популярност. Без съмнение повечето от вас също ги използват и намират за много удобни.” Те всички кимаха в знак на съгласие, чудейки се къде е проблемът. Тогава Фабиан продължи: „Е, появиха се и разписки които са копия на истинските, т.е. са фалшиви. Това трябва да се прекрати.” „Какво можем да направим?”, тревожно попитаха губернаторите, на което Фабиан отвърна: „Моето предложение е следното – преди всичко, нека да се задължи Правителството да печата нови разписки, които ще наречем „банкноти”. Нека за тяхното отпечатване се използва специална хартия и сложни изображения, и нека всяка такава бележка се подписва лично от най-главния губернатор. От своя страна ние, златарите, с радост ще платим разходите по отпечатването им, тъй като това ще ни спести много време, което сега
губим в писане на разписки. След като обсъдиха предложението губернаторите се съгласиха да отговарят за отпечатване на банкнотите, „тъй като е наша работа да защитаваме хората от измамници.”
Тогава Фабиан продължи: „Второ, появиха се хора, които започнаха да добиват злато и да секат собствени златни монети. Предлагам да се създаде закон, който да задължава всеки, който е намерил злато, да ни го предава. Разбира се, то ще му бъде заплатено от нас с банкноти и златни монети.” Идеята изглеждаше пркрасно и без много обмиляне беше отпечатано голямо количество нови прекрасни банкноти. На всяка банкнота беше отпечатана стойността й – $1, 2, $5, $10 и т.н. Неголемите разходи по отпечатването бяха платени от съюза на златарите.
Банкнотите бяха много по-лесни за пренасяне и скоро хората свикнаха с тях. Обаче въпреки популярността им, новите банкноти и монетите се използваха едва в 10% от паричните операции. Статистиката показваше, че в около 90% от плащанията продължаваха да се използват чекове.
Така започна следващият етап от плана на Фабиан. До този момент хората му плащаха да съхранява парите им. За да привлече повече пари в сейфа, той предложи на вложителите си да им плаща 3% лихва върху внесената от тях сума.
Повечето хора смятаха, че Фабиан раздава назаем внесените от тях пари срещу 5% лихва и за него остава разликата от 2%. А и повечето клиенти не задаваха много въпроси, защото е доста по-добре да получиш 3% за парите, които в момента не ти трябват, вместо да плащаш за съхраняването им.“
:-)))
П.П. Така, че г-н Железов е прав, трябва да се мисли, 100% съгласие, направо не мога да повярвам. Виж за метода на мислене, посоката на мислене и други параметри на мисловния ПРОЦЕС едва ли сме на сходни мнения, което разбира се е нормално :-)
Странното, поне за мен, е че както Маркс, така и Фейербах са от фамилни родове на юристи и математици(Фейербах) а имат „трудности“ с разбирането на системата на „британската“ икономика и как и е осигурена „робската“ „уейдж“ работна ръка. Която иначе Маркс така умело защитава в „Капитала“ и в другите му произведения :-).
Lord Acton, Lord Chief Justice of England, 1875 – „…отлаганият от векове сблъсък, който рано или късно ще трябва да се състои, е битката на ХОРАТА СРЕЩУ БАНКИТЕ.“
USA Banker’s Magazine, August 25 1924 – „Капиталът трябва сам да се защитава, използвайки и комбинирайки всички възможни начини със законодателството. Дълговете трябва да се натрупват, а връщането на боновете и ипотечните кредити трябва да се изисква колкото е възможно по-бързо. Хората, които са загубили домовете и имуществото си в резултат на съдебни процеси стават по-покорни и управляеми, а управляването с твърдата ръка на закона е по-лесно, когато е наложено чрез централната монетарна власт, под контрола на водещите финансисти.
Тази истина е добре известна на нашите държавници, които сега участват във формиране Империята на Капитала, която ще управлява света. С помощта на политическата партийна система разделяме избирателите на групи, с което можем да постигнем изразходване на тяхната енергия в битки по въпроси без никакво значение. Действайки предпазливо и незабележимо, можем да постигнем всичко, което е било така добре планирано и така успешно реализирано.”
Хайде малко история на „акта за раждане“ и други важни документи на съвременната „образ“У“вана“ личност ;-):
Because of the deliberate “legal” theft of land under parliamentary Inclosure laws of the late 18th and early 19th Century, the number of paupers dramatically increased. This led to the most awful and cruel laws being introduced to deliver to an elite few, the slave labor force needed for the industrial revolution through the Poor Law Amendment Act (1834) which effectively stated that the poor could not receive any benefit unless they were constantly “employed” in a workhouse prison. Thus, despite international treaties against slavery, the very worst slavery being “wage slavery” or “lawful slavery” was born whereby men, women and children lived in terrible conditions and were worked “to death”.
https://registerofbirthsanddeaths.wordpress.com
Индустриалната „Революция“ се нуждае от огромен брой „уейдж“ роби и юристите, като Маркс им го осигуряват. Това обаче на „юриста“ Маркс убягва. Или поне не е централна тема в Капитала мъ :-)?
Бай дъ уей, Ленин също е юрист, за Робеспиер да не говорим :-))).
Или пък Хилари Клинтън, Барак Обама и т.н. ;-))).
Ей ви сега, на български малко по-различен гледен хоризонт, не гледна точка.
Първо за „болшевистката“ революция и митовете около нея :-).
https://www.youtube.com/watch?time_continue=687&v=39uJBEuKRV4
Ей ви и друг хоризонт, вече касаещ днешните ни времена и „догмите“ на международните отношения :-).
„В същото време, структурната криза на глобалната икономика и международното политическо взаимодействие са най-добрата възможност за критичен подход към наложилите се теории и аналитични методи. Теорията на международните отношения следва да бъде подложена на критична оценка, също както и други „приложни“ социални науки, подпомагащи вземането на управленските решения.
…
Недостатъчно адекватни за международната проблематика се оказват и методите на доминиращите течения в съвременната социология, коцентриращи вниманието върху въпросите, свързани с проблемите на социалното осигуряване и дискриминацията на различните социални групи и отказали се от сериозното използване на сравнителния и историческия подход. Всъщност, изследователската активност на мнозинството социолози се ограничава с „последните пет минути от живота в САЩ“ (3).
…
Хобсън определя като „хронофетишизъм“ специфичния начин на мислене, според който съвременността (т.е. настоящето) може да бъде правилно разбрана, използвайки само данни за съвременната ситуация, т.е. игнорирайки нейното историческо развитие. Според Хобсън, хронофетишизмът води до появата и развитието на три основни илюзии в средите на изследователската общност:
– „Илюзията за овеществяването“ (реификацията) – настоящето, щателно изолирано от миналото, бива представяно като статичен, самоподдържакщ се и автономен феномен. При това, социо-времевият контекст на настоящето съзнателно бива оставен на заден план.
– „Илюзията за натурализацията“ – настоящето се обявява за естествено и за резултат от „естествената“ човешка активност. При това се игнорират историческите процеси на разпределяне на властта в обществото, както и възникването на съвременните социални норми и правила.
– „Илюзията за липсата на промени“ – настоящето се представя като вечно и неспособно на радикални промени (в резултат от неговата „естественост“). При това процесите от миналото, довели до оформянето на съвременността, също се игнорират.“
https://geopolitica.eu/aktualno/2692-zavrashtaneto-na-istoriyata
Независимо от крайно негативното ми отношение към коментарите на безименния коментатор, му благодаря за линка https://geopolitica.eu/aktualno/2692-zavrashtaneto-na-istoriyata.
Прочетох статията и я препоръчвам на читателите, защото притежава определена образователна ценност. Но научната й ценност е нищожна, защото авторът й не надвишава интелектуалното равнище на повечето от авторите, на които се позовава и цитира. За него и за тях Карл Маркс и неговото гениално материалистическо разбиране на историята (марксистка историософия, догматизирана под названието исторически материализъм) не съществува. Непознаването на Марксовото учение прави неистинни всякакви обобщения в научното социално познание. Без марксизма то е способно да постига истини, там където единствено сетивното познание захранва разсъдъчното мислене, т. е. в познанието на единичното, на факта и, разбира се, е способно, и на елементарни обобщения според „видимите” признаци. Този начин на мислене и отношение към Маркс се основава на следната банална илюзия: такова, каквото е различието примерно между дилижанса, с който е пътувал Маркс и съвременният космически кораб, такова е и различието между неговите тогавашни научни открития, и, да речем, гениалните творения на Евгени Дайнов, Огнян Минчев, Иван Кръстев, и мн. др.
Промити мозъци как сте днес ? България е бедна и слаба ,еми хайде бягайте към спасение Европа ,чиято цивилизация сме научили да чете , пише , строи ,твори и още безброй култури и науки , хайде какво чакате отивайте да робувате на европееца за 1500 евро , да плащате квартира 800 евро и да пиете 1 бира за 12-13 евра ,след това можете да лягате да спите , защото там друго не ви остава след като през деня си просто един съвременен роб(просто не те бият с камшик,за да работиш като луд и да си трайкаш) за благото и развитието на великите европейски „сили“ ! А аз какво ще правя ли, еми бачкам си инженерни дейности (нямам диплома за такъв , самоук съм) ще си взимам близо 2000лв,ще си живея в собствен дом „жилище,вила и село“ и ще си пия 1 каса бира за 25 лв , и така ше бъда част от новият преход за възтановяването на „Велика България“ , жертва на шепа предатели комунисти(българофили) ,фашисти(русофоби) и обирджий(чорбаджий с проблем №1 на България в цялата история ) и сега какво Република България е несъстоятелна ? Смейте се на свободата ми и уж мизерията ( във вашите промити мозъци) в която живея , но за 35 години след освобождението ни България била топ10 икомика на света , топ 5 военен запас и топ 3 редовна войска (единствената самоиздържаща войска в света!) Вън от България поклонниците на СССР-кия-комунизм , Европейския-Фашизм и Американския-Демократизм това са една „идеология“ с различни наименования и създадена още от Римската империя , която ви разделя и владее до ден днешен,честити да са ви ново-промитити мозъци! Скоро ще бъде отново балкански-рай(така са наричали руски и турски медий територията ни) , отново всички ще са зависими от България и пак ще се допитват закаквото и да е било до българите , скоро ще бъдем отново с коня в ръка , а не в шах от пешки ! Тогава ще искате отново да се върнете в родината си , но няма да можете, защото за европейските граждани(роби на ЕС) ще е нужно виза за пребиваване в Balkan Rai Republik of Bulgaria ! |Y| ТАНГРА БДИ НАД БЪЛГАРИТЕ |Y|