Следващата вълна от екстремизъм ще бъде „зелена“

2017-10-19_031904

jamie_bartlettДжейми Бартлет е директор на британския Център за изучаване на социалните медии Demos. Автор е на книгата „Радикалите – аутсайдерите, променящи света“ („Radicals: outsiders, changing the world“).

Настъпва войнстващият екологизъм.
И ние не сме готови за това.

Ако военните стратези винаги се сражават с последната война, същото важи и за онези, които работят в борбата срещу радикализма. През 2001 г. западните разузнавателни служби, насочили вниманието си предимно към локални терористични групи като Ирландската републиканска армия и ЕТА, бяха изумени от Ал Кайда. През 2011 г. те бяха „заслепени“ и от Андерш Брейвик, и от ескалацията на ултрадесния екстремизъм. До средата на 2010 г. ислямската заплаха се превърна в Ислямска държава – и те също я проспаха.

Днес ще направим същата грешка. Няма да си простим лесно, ако вниманието ни е насочено единствено към Ислямска държава и ултрадесните, докато изпускаме от поглед екологичния тероризъм.

Всъщност, няма нищо ново за радикалния екологизъм. Още през 2001 г. Фронтът за освобождение на земята (Earth Liberation Front) – войнствена, агресивна група за опазване на околната среда – беше определена от ФБР като една от най-големите вътрешни терористични заплахи. Също така експерти изчислиха, че клетките на REAR (Радикални природозащитници и права на животните – Radical Environmentalist and Animal Rights) могат да бъдат открити най-малко в 25 държави, като те са отговорни за повече от 1000 криминални действия между 1970 и 2007 г. само в Съединените щати – предимно вандализъм и атаки срещу съоръжения за тестове върху животни. През последните 30 години имаше периодични страхове за нови вълни от „еко-тероризъм“, които така и не се материализираха.

header_up-on-the-tree-1

Америкнската екоактивистка Джулия „Бътърфлай“ Хил прекара 2 години (738 дни, 1997-1999 г.), живеейки на 55-метрова секвоя в Калифорния, за да предотврати изсичането на гората. Photo: Eric Slomanson

 

Работата е в това, че доскоро радикалният екологизъм беше жертва на собствените си успехи. Зелените идеи отдавна се утвърдиха в мейнстрийма. Повечето политически партии в западните демокрации (независимо от Доналд Тръмп и Републиканската партия) вече приемат фактите за изменението на климата и обещават да са съпричастни. Екологизмът също така стана част от по-широкото антикапиталистическо движение, което в по-голямата си част  се характеризира с ненасилие и стремеж за промяна отдолу нагоре. В резултат на това движението за климата, което преминава под формата на мирни протести, като шествия по улиците, до гражданско неподчинение – затваряне на мини или унищожаване на машини – остава твърде ограничено. Няма точни цифри, но компетентни източници твърдят, че радикалните активисти в Обединеното кралство са само няколкостотин, а в САЩ – няколко хиляди.

Има обаче симптоми, че това може да се промени. Необходимите условия за радикализиране на „климатичния“ активизъм са налице. Някои групи вече показват признаци на трансформация. И когато това се случи, е много вероятно да ни липсва инструментариумът, за да се справим с новите зелени хардлайнери.

OSCE Anti Terrorismus Konferenz. Bundesminister Sebastian Kurz mit Peter Neumann. Wien, 23.05.2017, Foto: Dragan TaticРадикалите от всички видове имат определени характеристики. Според Питър Нойман, директор на Международния център за изследване на радикализацията и политическото насилие (ICSR) и автор на книгата „Терорът е сред нас“ („Der Terror ist unter uns“), хората, които се радикализират, обикновено носят „чувство за обида, за несправедливост“ – понякога реално, понякога възприето отвън – и убеждението, че законните канали за промяна на ситуацията са забранени, недостъпни или неефективни. Съществува също така и социален елемент, под формата на харизматичен проповедник на определена идеология, който подтиква хората да търсят емоционален израз на недоволството си чрез иначе забранени начини.

Климатичните активисти със сигурност имат повод за недоволство – катастрофична, екзистенциална заплаха, която се подкрепя от научните изследвания. Въз основа на текущите прогнози и тенденции, до края на този век големи части от земното кълбо ще бъдат необитаеми и екстремните аномалии във времето ще бъдат често срещано явление, както и недостигът на храна и сушата. До 2050 г. 250 милиона души вероятно ще бъдат бежанци заради измененията в климата. Това е основната причина за безпокойството и то постоянно расте.

2017-10-19_030336А формалният, мирен политически активизъм – този основен начин за промяна – не работи. Вярно е, че има и известни успехи. Индустрията на възобновяемите енергийни източници се разгръща все повече. Антикапиталистическите и екологичните политически движения са във възход (виж: Джеръми Корбин, Бърни Сандърс и политици като Бепе Грило, които издигнаха изменението на климата в основен приоритет). Но от гледна точка на природозащитниците има основателни причини да се съмняваме в политическите перспективи за спасяването на планетата. До 2040 г. количеството енергия, необходимо за захранване на света, вероятно ще бъде около 50% по-високо, отколкото през 2012 г. Търсенето на въглища се очаква да нараства с 0,6% всяка година. Миналата година беше особено тревожна: въглеродният диоксид в атмосферата се покачи над 400 части на милион (за първи път от милиони години); междувременно по данни на Индекса на живата планета (Living Planet Index) Земята може да загуби две трети от дивите животни до 2020 г. Никой сериозен активист не мисли, че Парижкото споразумение за климата, поддържано от толкова правителства, е достатъчно – и това беше преди Тръмп да се измъкне от него.

Знаците за растящия радикализъм в зелените кръгове вече са налице, ако знаете къде да гледате. Докато работех върху моята последна книга „Радикалите в преследване на утопията“ („Radicals Chasing Utopia“), прекарах известно време със Земята преди всичко! (Earth First!) – радикална групировка от природозащитници, основана в югозападните американски щати, но с клетки по цял свят. Тя се радва на подем точно заради обещанията си – „Без компромис в защита на Майката Земя“. Дългогодишни членове на организацията ми споделиха, че никога не са виждали толкова високо ниво на интерес и чувство на неудовлетвореност; стана ясно от времето, което прекарах с тях, че заедно с твърдото старо ядро, Земята преди всичко! привлича вниманието на много млади хора, които идват за пръв път – всички те имаха чувството, че нещо трябва да бъде направено, и то бързо.

a-decade-of-earth-first-action-in-the-climate-l-r1ocrm

Земята преди всичко! (Earth First!)

 

Посетете някой от екологичните уеб сайтове или блогове и ще откриете безброй протести, демонстрации, маршове и планирано гражданско неподчинение. Нещо се разбърква. Неотдавна говорих с представител на Приятели на Земята (Friends of the Earth), екологична организация с подразделения по целия свят. Според него местните антифракинг групи се разрастват по-бързо от всичко, на което той някога е бил свидетел в зеленото движение. Ако не бяха ислямистките терористични атаки в Париж, само седмици преди Световната конференция за климата през ноември-декември 2015 г. и последвалото извънредно положение, демонстрациите там вероятно щяха да са най-големите протести за околната среда до този момент. Аз имах възможност да разговарям с някои от хората, участващи в подготовката на тези протести – става въпрос за месеци на планиране, стотици организатори в целия град, и много силно чувство за подем. През същата година германските активисти за борба с изменението на климата основаха Нито крачка повече (Ende Gelände) – съюз, специално създаден за действия на гражданско неподчинение срещу добива на изкопаеми горива. През 2015 г. около 1500 души от тези твърде решителни и добре организирани протестиращи временно затвориха една от най-големите въглищни мини в Европа, катерейки се по нея. Миналата година удвоен брой протестиращи направи същото. И този месец Ende Gelände организира около 6 000 протестиращи, които в продължение на 11 дни се опитваха да спрат производството в „сърцето“ на добива на въглища в Германия.

HANDOUT - Aktivisten des Protestbündnisses «Ende Gelände» stehen am 14.05.2016 am Tagebau-Bagger im Braunkohlentagebau Welzow (Brandenburg). Die Proteste sind Teil einer weltweiten Aktionsreihe, die sich gegen die Nutzung fossiler Rohstoffe wie Kohle und Öl richtet. Foto: 350.org/Tim Wagner/dpa (ACHTUNG: Honorarfrei - Nur zur redaktionellen Verwendung im Zusammenhang mit der aktuellen Berichterstattung und mit vollständiger Nennung der Quelle «Foto: 350.org/Tim Wagner/dpa») +++(c) dpa - Bildfunk+++

Ende Gelände на протест във въглищната мина в Германия

 

Същата упорита решителност беше наблюдавана и в Стендинг Рок, където демонстранти се опитаха да провалят изграждането на петролопровода Dakota Access в северната част на САЩ. Между август 2016 г. и февруари 2017 г. бяха извършени 761 арести. Разбира се, това е израз на радикални действия от страна на полицията и твърда ръка, но също така е сигнал за голямата решимост на протестиращите и за отказа им да се оттеглят. Властите признават, че са притеснени – неотдавнашен доклад на Департамента за вътрешна сигурност предупреди, че са възможни атаки на екотерористи, които „вярват, че насилието е оправдано“, по повод  планирания Диамантен тръбопровод (Diamond Pipeline) от Оклахома до Тенеси (въпреки че разузнаването не е потвърдило наличието на конкретна информация за планирани атаки).

Радикалният екологизъм пуска корени не само в икономически развития Запад. Забележителен е ръстът през последните няколко години на броя на активистите в развиващия се свят, където те вече имат претенции за лидерска роля. За западноевропейците екологията все още е по-скоро увлечение, но за обществата и за хората в страните, където днес се виждат пораженията, причинени от изменението на климата, това не е хипотетичен сценарий за следващите 50 години. Тези хора ще бъдат склонни в отчаянието си да използват по-екстремни методи в своя защита. В Бразилия например организацията Тайно горско общество (Sociedade Secreta Silvestre) взриви тенджера под налягане, пълна с метални късове, до столичен търговски център в Бразилия, и заплаши с атаки Олимпиадата през 2016 г.

Всичко това не се случва само на улицата. Можете да видите в развитието на съпротивата и в литературата. В най-новата си книга „НЕ не е недостатъчно“ („No Is Not Enough“), канадската журналистка и писателка Наоми Клайн предлага оптимистичен анализ за това как политиката може да реши проблемите на света – но тя подчертава дебело, че времето за това изтича. И когато времето наистина изтече, на преден план ще излязат книги като „Дълбоката зелена съпротива“ – ръководство за радикалните природозащитници, които са убедени, че трябва да се откажат от неефективните мирни действия и че индустриалният саботаж е единственият път, в който има изход. И в случая дори не споменаваме за все по-широкото антикапиталистическо движение, което все повече се ангажира с проблемите на екологията. На последната среща на Г-20 в Хамбург в Германия 76 полицейски служители бяха ранени при сблъсъците с протестиращите.

2017-10-19_034938

Хамбург по време на срещата на Г-20, 2 юли 2017

 

Роджър Халъм, специалист по теорията за колективното действие и активист по проблемите за изменението на климата, ми сподели наскоро, че е изненадан от липсата на по-решителна екологична съпротива. Но това, казва той, се обяснява отчасти с факта, че хората не се мобилизират от теория или научни данни. Дългогодишните проучвания върху социалното движение са установили, че хората са по-склонни да се ръководят преди всичко от конкретни събития, отколкото от абстрактни данни или идеи. „В един момент през следващите пет години – казва Халъм – ще се случи катастрофално климатично събитие. И внезапно цялото движение ще изригне.“ Дотогава, според него, климатичният активизъм може да премине през фази на разцепление, което се вижда и в други радикални организации: малки групи ще решат да следват по-войнствена линия на поведение и да се отделят от по-широкото движение. Тези малки групи впоследствие осигуряват емоционалния израз и социалната цел, които въздействат на останалите като стимул за активация. Това, на свой ред, ще подчертае разликата между войнствените и мирните подразделения на екологичните движения, създавайки самовъзпроизвждащ се цикъл и водейки до още по-решителна радикализация на малките групировки.

alf1

Фронт за освобождението на животните (Animal Liberation Front)

 

Все още не е ясно как обществото трябва да реагира на новата вълна от екологичен екстремизъм. Досега предишните проявления на екстремизъм ни поощряваха да вярваме, че радикалите винаги са подвеждащи, объркани, неразумни, манипулирани или зли; че те не са рационални във възгледите си и не взимат решенията си въз основа на комбинация от научни данни и утилитарна философия. Инструментите, които сме разработили, за да се противопоставим на радикализацията, се основават единствено на тези предположения. След 11 септември 2001 г. правителствата на различни страни инвестираха в опити за спиране на разпространението на насилствени, екстремни или антилиберални идеи чрез наблюдаване на хора, изложени на риск от радикализиране, и ранна намеса. Основната теория се свежда до това, че опасното четене на Корана може да бъде коригирано с помощта на теолози или с положителна „контрапропаганда“; или пък чувството за неудовлетвореност от имиграцията може да бъде коригирано с обучение по мултикултурализъм или дори с помощ за намиране на работа.

Наскоро посетих група от специалисти, които работят по ислямистката и крайнодясната дерадикализация и ги попитах какво биха направили, за да предотвратят зелената радикализация. Може би да помолят ръководството на Грийнпийс да успокят войнствените радикали? Или да се внедрят в Приятели на Земята, за да открият агитаторите на симпатизанти? Или може би трябва да се изгради нов модел, за да се забелязват навреме признаците за нарастващия радикализъм – университетски курсове по хуманитарни науки, работа с левите студентски организации, съчетано с нарастващия интерес към рециклирането – действия, които биха могли да помогнат на службите да откриват тревожните признаците навреме? Никой не беше съвсем сигурен, но никое от тези предложения не изглеждаше убедително.

gettyimages-691299260crop

Екоактивист в Париж по време на Световната конференция за климата през ноември 2015 / Photo: Jewel Samad/ AFP/ Getty Images

 

Засега не е много вероятно засилването на екорадикализма да стигне до насилие над невинни граждани. Според академично изследване, по-малко от 10% от наказателните дела на REAR са от „терористичен“ характер (т.е. са насочени към насилие над хора, което обикновено е ключов компонент на тероризма). Става въпрос най-вече за нанасяне на материални щети, за вандализъм или гражданско неподчинение, макар че е много трудно да се знае точно как ще се развият нещата, ако природозащитниците продължават да се сблъскват с провали на своите цели.

Прогнозирането на бъдещето винаги е трудно и детайлите в подобен анализ може да са погрешни. Но независимо от това си струва да се замислим за радикалния екологизъм и за това как да се справим с него. В противен случай съществува опасност полицията, правителството, медиите и спецслужбите – все още водещи последната си война – да причислят саботьорите на фабрики в графата на хилиастките култове на смъртта и расистите, проповядващи насилие. Това не би било просто едно изключително заблуждаващо сравнение; то ще бъде съпроводено със засилено наблюдение, прекомерна активност на полицията и неумели опити за „дерадикализация“. Признаци за подобно развитие бяха размириците на срещата на Г-20 в Хамбург, когато след ескалиралите в насилие протести германският министър на правосъдието обеща повече средства за предотвратяване на левия екстремизъм и дори имаше призиви да се създаде „база данни за екстремистите“. Полицията в Обединеното кралство вече е инвестирала немалко средства за проникване и шпионаж в средите на екологичните активисти. Резултатът? Когато усилията им за наблюдение бяха разкрити, това доведе до втвърдяване на позициите на наблюдаваните активисти. Доказано е също така, че специалистите по борба с тероризма от ФБР са участвали в разследването на протестиращите в Стендинг Рок.

vegani-sofia-8-5-2017

София, 8 май 2017 г. Полуголи и окървавени жени легнаха на бул. Витоша в тарелки като бройлери, за да протестират срещу продажбата на месо и консумацията на животни.

 

Определението за тероризъм е твърде спорно в различните държави и е казус, който обикновено се превръща в политически въпрос. Попитах Питър Нюман, директор на ICSR (Международнен център за изследване на радикализацията и политическото насилие), дали действията на зелен активист, извършил промишлен саботаж без човешки жертви, за да повлияе на възгледите на правителството за екологичната политика на планетата, са наистина „тероризъм“. „Това е сложен въпрос.“, отговори той. И наистина е така. Но това също така е проблем, с който може много скоро да ни се наложи да се срещнем челно.

Превод: Христина Христова / Memoria de futuro

Източник: Foreign policy

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите ТУК по БАНКОВ ПЪТ или чрез PayPal.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Джейми Бартлет

Джейми Бартлет

Джейми Бартлет е директор на британския Център за изучаване на социалните медии Demos. Автор е на книгата „Радикалите – аутсайдерите, променящи света“ („Radicals: outsiders, changing the world“).

  1. Желю Железов каза:

    Това, от което са недоволни еколозите от всички направления и което ги вбесява (радикализира), е непосредствено следствие от капиталистическия начин на производство. Той не може и няма да се промени, да се превърне в екологосъобразен, каквито и благовидни названия да му измислят, защото е основан на обективен закон – производството се организира в името единствено на получаването на максимална печалба. Все по- разширяващото се производство се превръща в реална заплаха за екосистемата на Планетата. Т. нар. Еколози осъзнават това и се борят срещу конкретни антиприродни дейности. Когато се чувстват беpсилни, каквито са в 99% от случаите, някои се радикализират, без да осъзнават, че и радикализирани, си остават пак безсилни. Когато те проумеят, че истински враг на природата не са отделни капиталисти, или класата на капиталистите, а господстващите буржоазни обществени отношения, ще се обединят с борците против капитализма. И тогава формите на тяхната обща борба – „радикални” или не – ще зависят единствено от формите на съпротива на буржоазията.

  2. Без име :-) каза:

    Казионните военни стратези се сражават така :-). Те за това и в повечето случаи губят войните.

    Германците купуват „атомна“ електроенергия от Франция :-))). Но и урана(235) е кът, не само нефта. Тогава накъде :-)))???

    Британските автори пропускат слона в стъкларския „глобален“ магазин. А той е производителя на повечето „алтернативни“ енергийни източници. И така се очертава да е и напред. Иде реч за Китай !!!

    На прост език, Китай отрича Комунизма, като китайска традиция и император Си е на път да изрита европейската „идеологическа“ технология. Тоагава какво ;-)?

    „История же, для тех, кто понимает Закон Перемен, – это сумма волн разных периодов. При этом династические циклы распадаются на три периода: «хаос» раздробленности, усобиц и гражданских войн (цзюйлуань), «малое процветание» или средняя зажиточность централизованного государства (сяокан) и богатое могущественное гармоничное и прекрасное Великое Единение (Датун) Срединного государства желтых людей-китайцев (ся) с окружающими их под Небом чужеземными народами ближних и дальних окраин (и).“

    https://devyatov.su/articles/251-nebopolitika/55420-kita-i-peremeny

    Това, че европейците, като цяло са възприели „прогресивно“ развитие, т.е. линейно, не променя нищо, просто ще се търси поредното оправдание, „природен тероризъм“ или нещо подобно :-))), за да се игнорира цикъла на Промените :-). Т.е. след Прогрес, закономерно и естествено следва Регрес ;-).

    Дали това ви харесва или не, за Историята е без значение. Както на закона на гравитацията не му пука ако решите да го проверите и скочите от 10-тия етаж, да речем, и сте неподготвени да срещнете удара със Земята :-).

    П.П. Има начини, парашут или платно и т.н. :-)

  3. Без име :-) каза:

    „А в «четырехкратном приближении» – повторяет пик четвертого периода «малого процветания» достигнутого при императоре Тайцзуне (626-649) династии Тан, почитаемого как «образцовый император», перенесший принцип природной гармонии (ритма и соразмерности «золотого сечения») на общество и государство.“

    Това остава за разбиране в бъдеще време :-), китайците го разбират, както и българите от древни времена. Но разните му там *изми са ни „разказали играта“ ;-).

    https://www.youtube.com/watch?v=4ToUaU4vPks

  4. Желю Железов каза:

    Без име: „… На прост език, Китай отрича Комунизма, като китайска традиция и император Си е на път да изрита европейската „идеологическа“ технология. Тоагава какво ;-)?”

    Да се спори с човек, който публикува нескопосни текстове под никнейм „Без име” е омерзително. Въпреки това пиша този коментар, не като отговор на неговите текстове, а заради някои читатели, които е възможно да бъдат подведени от глупостите му, макар и само защото се позовава на изтъкнатия и много ерудиран съветски и руски китаевед Девятов.
    По голямо от устава на КПК доказателство за глупостта и/или нравствената нечистоплътност на въпросния субект не може да има .
    Ето част от Преамбюла му.
    „Висш идеал и крайна цел на партията е осъществяване на комунизма.

    Комунистическата партия на Китай се ръководи в своята дейност от марксизма-ленинизма, идеите на Мао Дзедун, теорията на Дън Сяопин и важните идеи на тройното предствителство.

    Марксизмът-ленинизмът разкри законите на историческото развитие на човешкото общество, неговите основни положения остават верни и притежават могъща жизнена сила. Комунизмът като висш идеал, към който се стремят китайските комунисти, е осъществим само на основата на пълно развитие и висока развитост на социалистическото общество.”

    Текстът на двата коментара на въпросния господин е повлиян от „науката” геополитика, но той, като неин адепт, повече вярва в нея, отколкото я разбира. Поставих наука в кавички, защото тя, макар и да съдържа моменти на научност, е реакционна идеология, създадена като отрицание на Марксовото материалистическо разбиране на историята. Наистина умни автори-марксисти , като споменатия Девятов и българският проф. Евгени Гиндев, съумяват да правят научен анализ на актуалните социални проблеми, използвайки и някои действителни научни достижения на геополитиката, но това е трудна работа, потребна е ерудиция, с каквато не може да се похвали нещастникът Без име.
    Умните българи, дори и тези, които не споделят левите идейни ценности, ще се запознаят с работата и решенията на току що завършилият ХІХ конгрес на КПК, защото те очертават близкото бъдеще не само на китайците, но и нашето, българското.

  5. ПОЛ РОБЪРТС каза:

    ( Пол Крейг Робъртс ) – Преди идиотът във Вашингтон да ни изтръгне от лицето на Земята, по-добре да се справи с това, че американските военни са втори клас в сравнение с руската войска.

    Например, американския флот е останал остарял от руска хиперперсантна маневрираща ракета „Циркон“.

    Например, промените в скоростта и траекторията на руския Сармът ICBM са унищожили системата ABM на Вашингтон. Един Sarmet е достатъчен, за да се измъкне Великобритания, Франция, Германия или Тексас. Това отнема само дузина, за да унищожи Съединените щати.

    Защо не знаеш това?

    Например, огромният скъп факел F-35 на Вашингтон не е съвсем подходящ за руските бойци.

    Например американските танкове не отговарят на руските танкове.

    Например, руските войски са по-добри в борбата си готовност и обучение и са силно мотивирани и не са износени от 16 години на безсмислени и разочароващи войни, над никой не знае какво.

    Ако САЩ стигнат до катастрофална война с военно превъзходна сила, това ще бъде по вина на Хилъри Клинтън, ДНК, бившия директор на ЦРУ Джон Бренан и военно-охранителния комплекс, на пресата и на американската либерална / прогресивна / която, направена напълно глупава от Политиката на идентичността, се е съюзявала с неоконсервативни войници срещу президента Тръмп и е попречила на Тръмп да нормализира отношенията си с Русия.

    Без нормални отношения с Русия ядреният Армагедон виси над нас като Дамокълски меч.

    Не сте ли съгласни, че е скандално, изумително, неопровержимо, необяснима, безразсъдно и безотговорно, че Демократическата партия, печатните и телевизионните медии, военният / охранителния комплекс, който трябва да ни защитава, и либералната / прогресивната / ръка за ръка, за да унищожи човешката раса?

    Защо има толкова много противопоставяне на нормализирането на отношенията с ядрената енергия? Защо дори Зелените скочиха на анти-Тръмпска пропагандна пропаганда. Не разбират ли Зелените последиците от ядрената война?

    Защо има такова лудо, безумно усилие да изгоним един президент, който иска да нормализира отношенията с Русия?

    Защо тези въпроси не са част от публичния дискурс?

    Провалът на политическото лидерство, на медиите, на интелектуалната класа в Америка е пълен.

    Останалата част от света трябва да намери някакви средства за поставяне под карантина на Вашингтон, преди злото да унищожи живота на земята.

  6. Желю Железов каза:

    Ясно е, че текстът в горния коментар е пестван тук не от самия Пол Крейг Робъртс, а от някакъв анонимен субект. Това е достатъчно основание, той да бъде изтрит. Втората причина за изтриването му е изключително калпавия превод на бълг. ез. Прочел съм доста много текстове от този автор, главно в руски сайтове, затова, смятам, че имам сравнително точна представа за неговата личност. Той е част от малцинство в съвременния американски истеблишмънт, който се отнася негативно към актуалната политика на САЩ, защото първо, е останал нравствено чистоплътен; второ, е природно умен и високо образован и трето, е заемал високи постове в администрацията и следователно познава американската политика от кухнята. Но въпреки изброените достойнства, той си остава индоктриниран с буржоазна идеология, като нормален резултат от „свръхбуржоазното” му битие.

Оставяне на коментар към Желю Железов

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни