Религиозният реванш на съвременната история

Religion confusion

„Ако не искате да имате Бог, а Бог е ревнив,
ще трябва да се кланяте на Хитлер или на Сталин“
Томас Елиът

liusi-finalИзглежда повече от логично, че още в началото би трябвало да бъде подложен на дискусия въпросът доколко е коректно и възможно един психолог не само да поставя, но и да интерпретира проблематиката, зададена в заглавието на текста. Най-вече като имаме предвид, че не само представителите на други научни области и обикновените читатели, но и самите традиционни психолози смятат, че психологията няма място в анализите на мащабните социални, политически, исторически, религиозни и цивилизационни факти. А трябва да си остане само при онзи измислен обобщен и абстрактен човешки индивид и неговите „всеобщи психични преживявания“. Мисля си, че ако един психолог не усеща случването на истината било в ограничената по необходимост индивидуална екзистенция, било в исторически възпроизвеждащото се съществуване на общността, в чиято едновременна пулсация тази истина може да бъде само прозряна, но не и овладяна, значи той е подвластен или на смазващите окови на съответната идеологическа догматика, или на собствената си илюзия, че познава неща, до които всъщност не се е и докоснал. Фундаменталната трагедия не само на българските, но и на днешните психолози в цялата западна цивилизация е нашият драматичен отказ да се опитваме да се занимаваме с основанията на нашето собствено познание, да си поставяме животрептящите въпроси за неговата въобразена универсалност, което в процеса на психологическото образование ни дава абсурдната увереност, че предоставяме на студентите истини от крайна инстанция.

Разбира се, че тази драма не може да бъде провидяна от позициите на безкритично възприеманата догматика в психологическото познание и образование, впрочем резултат от властващата идеологема за универсалния характер на същата тази западна цивилизация. Подобни рефлексии са по силите единствено на една твърде различна и философски осмислена психологическа методология, възможно конструирана върху теоретичните принципи на Критическата философия на Имануел Кант. През последните близо 20 години се опитвах и си мисля, че успях да предложа точно такава психологическа парадигма, а именно Критическата психология /Л.Георгиев, 1999, 2000, 2013, 2014/, която за моя радост намери признание както в чужбина /Георгиев, 2017/, така и в самата България /Л.Георгиев и кол., 2017/. Нека съвсем накратко да припомня за какво всъщност става дума.

kant_fotoOснованияta на идеята за Критическата психология се съдържат в базисния принцип на Кантовата критическа философия, че същността на нещата, които изследваме, е дадена на разума a priori като чисто разсъдъчно понятие, поради което тя е непознавама чрез твърде ограничените емпирични схеми на опита. Онова, което ние можем да опознаваме, всъщност е само безкрайната поредица от проявления на тази същност a posteriori, тоест в самия опит /Кант, 1967/. Пренесена върху терена на всяко едно психологическо познание, тази философска позиция предполага необходимостта да си спестяваме илюзиите, че сме опознали същности, тъй като всъщност ние опознаваме само проявления. А това означава, че е възможно и психологическо познание, което не се ограничава единствено върху индивидуалните психични преживявания и върху индивидуалното ниво на психичната регулация на мисленето и поведението, както това прави традиционната западна психология. Значи не само е възможно, но вероятно е необходимо и друго психологическо познание, чиято отправна точка да бъдат общностните или колективните психични преживявания и общностното или колективното ниво на психичната регулация на мисленето и поведението както на индивида, така и на самата общност. Още повече, че такава традиция съществува в историята на западната психология не само от периода на нейното възникване, но и след това, а тя намира своите конкретизации в народопсихологията на Вилхелм фон Хумболт, в народопсихологията или другата психология на Вилхелм Вунд, в теориите за колективните представи на Емил Дюркем и Люсиен Леви-Брюл, в концепцията на Зигмунд Фройд за религията, културата и табу-то, в аналитичната психология чрез архетипите на колективното несъзнавано на Карл Густав Юнг и в относително съвременната теория за социалните представи на Серж Московичи /Л.Георгиев, 2014, 2017/.

Иначе казано, илюзия е да си мислим, че е възможно само едно единствено психологическо познание, което на свой ред да си въобразява, че е в състояние да опознава същности и да се опитва да предлага универсални модели на човешките психични факти. За да бъда по-конкретен ще кажа, че идеята за психология е само чисто разсъдъчно понятие, дадено на разума a priori, поради което е невъзможно съществуването на едно единствено универсално психологическо знание. С други думи, идеята за психология като чисто разсъдъчно понятие има своята безкрайна конкретизация от проявления a posteriori в опита, което прави съвсем естествено съществуването на множество психологически познания и психологии, различаващи се от догматиката на традиционната западна психология, която в случая е само конкретно проявление на идеята за психология и психологическо познание.

Това означава, нито повече, нито по-малко, че Критическата психология като конкретизация на идеята за психология и психологическо познание, за което изходен пункт са общностните или колективните психични преживявания и общностните или колективните психични регулатори на мисленето и поведението, както и всяка една друга психология и психологическо познание, реализиращи себе си извън догматиката на съвременната западна психология, са съвършено естествени проявления на самата идея за психология, за които възможните анатеми на западната психология нямат абсолютно никакъв смисъл и значение. Нещо повече, такъв критически подход може да ни даде наглед и за универсалистките претенции на догматичната западна психология, защото извиращите от него особени критически рефлексии ще направят непосредствената връзка с културната претенция на западната цивилизация да бъде универсално значима за всички цивилизации на света.

2017-06-11_010028

Този критически психологически подход и базираната на него Критическа психология ще настояват и настояват да имаме предвид непрекъснато регулативното влияние на общностни психични структури от етнически, политически, религиозен, идеологически, исторически и цивилизационен порядък не само върху мисленето и поведението на отделните индивиди и самите общности изобщо, но и върху спецификата на научното мислене, познание и образование конкретно. С други думи, имайки предвид тези основания на критическия психологически подход, с увереност можем да приемем, че избраната тук проблематика не само може, но и вероятно е твърде необходимо да бъде интерпретирана тъкмо от психологически позиции, още повече, че етническата психология, политическата психология и психологията на историята, чрез които е възможна и една психология на религиите, са всъщност фундаменталните раздели на самата Критическа психология /Л. Георгиев, 2014, 2017/.

Впоследствие искам да подчертая категорично, че този текст не е толкова реплика, още по-малко преразказ на публикуваната наскоро книга на Брюно Тертре „Реваншът на историята“ /Tertre, 2017/, колкото опит да си представим в какво по-точно се изразява такъв реванш и дали той е възможен изобщо. Разликата между нас е още в избора на мото – Тертре избира Мюсе, който през 1836 г. твърди: „Всичко, което беше, вече не е; всичко, което ще бъде, още не е. Не търсете другаде тайната за нашите злини“!

t-s-_eliot_1923Аз избирам твърде драматичното прозрение на Томас Елиът: „Ако не искате да имате Бог, а Бог е ревнив, ще трябва да се кланяте на Хитлер или на Сталин!“. Мога да допълня – или на множеството хитлерчета или сталинчета, които идват на власт в т.нар. „демократични страни“ след онази уникална колективна фантазия, дефинирана като „политически избори“. Още Алвин Тофлър настояваше, че и „при най-смелия полет на въображението ние не можем да си представим, че народът наистина участва в избора на онези, което ще го управляват“ /Тофлър, 1992/.

god_is_dead_by_deviantkupoНо, ако ще се връщаме реално към ХІХ век, каквато е днешната тенденция не само при Тертре, а и сред мнозина други изследователи за обяснение на съвременната ситуация, то със сигурност ще трябва да си припомним вцепеняващата диагноза на Фридрих Ницше: „Бог е мъртъв! Той вече не участва в човешките дела!“ /Ницше, 2004/  – повтарям, тази реплика не е прогноза, а окончателна диагноза на цялата западна цивилизация. Една цивилизация, която през вековете устойчиво възпроизвежда западната претенция да владее света – от Древна Елада и Александър Македонски, през Римската империя и Римокатолическата църква, до новата идеологическа религиозност през последните близо 200 години. Една цивилизация, отказала се решително от Бога и религиозните си основания, но драматично отдадена на изкушението да осмисля своята божественост чрез „научните“ си постижения. Една цивилизация, заменила религиозния си фанатизъм, който дори регламентираше убийството на хора „в името на Христос“, с идеологически радикализъм, чрез който иска да наложи на света собствените си представи за устройство на човешкото общество, довел в крайна сметка до 80 милиона жертви само през войните от ХХ век. Една цивилизация, която чрез идеологемата за глобализацията след края на Студената война и до днес възпроизвежда не само своята вековна претенция да владее света, но и начина, по който това да се случва – чрез войни, чрез опити за овладяване на ресурсите на други страни, чрез провокиране на вътрешно-политически конфликти, чрез поощряване на местни компрадорски елити.

Въпросът е: ако народите и страните извън днешната западна цивилизация искат да вървят по свой самостоятелен път за себе си и за своите бъдещи поколения, то кое е най-сигурното психично средство за това? Отговорът е съвсем кратък – връщане към собствените религиозни основания, към собствените исторически традиции, към безпроблемното възпроизводство на собствената си религиозна и културна идентичност. С други думи, този всеобхватен стремеж днес е налице във всички останали цивилизации извън западната, а той може да бъде дефиниран като едно глобално религиозно възраждане, като съпротива и опозиция на западната идеологема за глобализацията. Иначе казано, ако правим опити днес да открием някакъв реален, а не въобразен „реванш на историята“, то той със сигурност минава тъкмо през това всеобщо религиозно възраждане.

Интересен, но вероятно и твърде показателен за западния начин на мислене, не само цивилизационно, но и научно, е фактът, че още преди да се появи ДАЕШ, още преди да се случат 11.09.2001 г. и днешните атентати в столиците на Европа, и общественото мнение, и научното познание в западната цивилизация се ограничаваше единствено върху исляма, когато ставаше дума за религиозно възраждане. Парадоксалното е, че същата тази тенденция наблюдаваме и днес, че „реваншът на историята“, когато се стига да подобно обобщение, се интерпретира единствено като „реванш на исляма“, което може и да е естествено следствие от всички ужаси на ислямския тероризъм днес, но пък ограничава твърде нашата картина за целия съвременен свят. И още нещо, което сякаш прикрива гузна съвест – ако под „реванш на историята“ се разглеждат само кървавите религиозно подкрепени атентати, водещи до невинни човешки жертви, то не се ли признава по този начин, че ислямът днес се реваншира за исторически преживените ужаси не само в по-далечното минало, но и за обявения от Джордж Буш-Младши „Нов кръстоносен поход“? В крайна сметка, ако западната цивилизация и Европа не осъзнаят съвременното драматично положение, в което се намират, то може би наистина в едно недалечно бъдеще „европейският свят ще се превърне в никому ненужно западно кътче на планетата Земя“ /Хънтигтън, 1999/. Защото изглежда, че западната идеологическа догматика не може да възприеме факта, че ако за западната цивилизация „Бог е мъртъв“ наистина отдавна, то това изобщо не е така за всички останали цивилизации на света. Повтарям – Бог е жив не само за исляма, но и за руското православие, за азиатския будизъм, за китайското конфуцианство, за привнесените отвън и местните японски вярвания, за индуизма, за африканските религиозни традиции, за юдаизма и т.н. Иначе казано, всеобщото религиозно възраждане извън западната цивилизация е уникален съвременен факт, който западният идеологически догматизъм не е в състояние да проумее. А дали това възраждане може да се дефинира във времеви измерения като краткосрочен реванш или по-скоро е дългосрочен реваншизъм, е може би въпрос, който нашите умове дори не могат да си поставят поради собствените ни идеологически догми.

2017-06-11_014049

Още в разцвета на антирелигиозната вакханалия на същата западна цивилизация, Андре Малро недоумява: „Въпросът е: като е разрушил Бога, съвременният европейски дух не е ли отнел на човека една опора, нещо съкровено и жизненоважно, не го ли е оставил още по-трагично самотен и беззащитен пред лицето на смъртта в невъзможността му да осмисли собственото си съществуване?“ /Л. Георгиев, 2014, 2017/. Не по-малко категоричен в своето отношение към идеологическата подмяна на може би фундаменталните основания на западната цивилизация е и Жак Меритен: „В съвременния западен свят, света на натрупването и позитивисткото разложение, на антитеологическата и антиметафизическата западна цивилизация, ни поразява жалкият продукт, наречен съвременен човек – неговото битие, откъснато от своите онтологически корени и трансцедентални обекти, което в търсенето на център в себе си, е, по думите на Херман Хесе, само вълк, виещ в отчаяние, зовящ към безкрайността! /Л. Георгиев, 2014, 2017/.

По уникален психологически начин тази драма обобщава Виктор Франкъл, основателят на Третата Виенска психотерапевтична школа, на логотерапията: „Основната причина за екзистенциалния вакуум на хората в западната цивилизация е, че в своята история те са претърпели две фундаментални загуби. Първата от тях е загубата на някои първични животински инстинкти, в които е заложено, чрез които е подсигурено животинското поведение. Втората от тях е загубата на традициите, които в определена степен са осигурявали екзистенциалните ориентири на тяхното съществуване. С други думи, няма инстинкт, който да им каже какво трябва да правят, и няма традиция, която да им каже какво са длъжни да правят; понякога те дори не знаят какво желаят да правят. Наместо това те или искат да правят това, което другите хора правят /конформизъм/, или правят това, което другите хора искат от тях да правят /тоталитаризъм/“ /Франкъл, 1994/.

19059125_1466141423407809_7975092634345958663_nИначе казано, вече от позициите на Критическата психология, при отсъствието на действителна религиозна традиция, чрез подмяната на религиозните ценности с онези измислени фашистки, комунистически и либерални идеологически догми, незнайно защо обявявани за човешки ценности на западната цивилизация, идентифицирането с външни обекти  по никакъв начин не снема цялата драма на смисъла на съществуването, екзистенциалния вакуум. Може би няма да бъде погрешно, ако се каже, че този смисъл се определя най-вече от възпроизвеждащите се идеологически представи на експанзионизма, външната агресия и подчертано утилитарната употреба на живота. Няма как да бъде другояче, след като наукообразната идеологическа догматика ти внушава представата за едновременната смърт на тялото и душата – в такава ситуация ти ще формулираш не само индивидуални, но и общностни смисли на живота, такива цели, личностни и колективни, които да изчерпват самата екзистенция в лаконичното „Тук и Сега“, защото после или „След Това“ просто няма нищо. Впрочем в това се състои и фундаментална подмяна на религиозното светоусещане с идеологическите илюзии в цялата западна цивилизация – ако религиозната представа ти предлага Рая или Ада в Отвъдното, то иделогическите претенции и на фашизма, и на комунизма, и на либералната демокрация се свеждат до това, че са в състояние да ти осигурят Рая тук, на Земята /Л. Георгиев, 2014, 2017/. Какво безумие, а?

И обратното, когато всички останали цивилизации извън западната, реализиращи своето религиозно възраждане, ти внушават продължаващия живот на душата след смъртта на тялото, това ще означава, че твоят живот като смисъл не се изчерпва с „Тук и Сега“, тъй като този твой живот е само подготовка за онова, което ще настъпи „След Това“, след смъртта на тялото. Разбирате ли за какви фундаментално противоположни житейски смисли става дума, за какво драматично разминаване в светоусещанията на хората иде реч?

Да, наукообразната идеологическа догматика ще каже, че подобни представи са ненаучни, че те са признак на примитивно мислене, но обективното познание на Критическата психология ще твърди и твърди, че след като такива представи реално регулират мисленето и поведението на хората извън западната цивилизация, ние просто трябва да ги знаем, а не да ги анатемосваме като ненаучни или като признак на психична болест. В този случай можем само да си припомним предупреждението на Люсиен Леви-Брюл, че в измеренията на психичната регулация е невъзможен един общовалиден критерий за развитост и изостаналост, тъй като колективните представи, било идеологически, било религиозни, по един и същ психичен механизъм регулират мисленето и поведението /Леви-Брюль, 1994/.

littleredhood

Нека тук си си кажем откровено, че камикадзе не е ислямски фундаменталистки патент, а японско „изобретение“, наречено на онзи вятър, който през 1201 г. разрушава акостиралата на бреговете на острова флотилия на Тимур, който със сигурност е щял да подчини и Япония на своите имперски амбиции. Психологическият механизъм в поведението на японските камикадзета по време на Втората световна война е, че саможертвата в името на боговете и на общността ще ти донесе Рая в Отвъдното, което въобще не би могло да се интересува от западната оценка, че такова мислене е „ненаучно“ или е симптом на „психично заболяване“. Както казваше още Хосе Ортега-и-Гасет, нека „не бъдем простаци в науката, защото животът е по-голям от нея, защото той я прави възможна“ /Ортега-и-Гасет, 1993/. Не е признак на научно проникновение обстоятелството, че като не искаш да разбереш и да се опиташ да обясниш един житейски факт, то можеш просто с лека ръка да го подминеш и да го обявиш за ненаучен.

Твърде забележителен е фактът, че и трите монотеистични религии, в които Свещенният Текст – Тората, Библията и Коранът – съдържа точни указания за начина, по който се структурира човешкото общество и се решават фундаменталните екзистенциални въпроси, в различни ситуации в историята се проявяват като агресивни цивилизации. Иначе казано, в една или друга ситуация юдаизмът, римокатолическото християнство и ислямът реализират своите стремежи да структурират мащабни човешки общности на базата на собствените си представи за универсалния характер на своите религиозни доктрини. И няма как да бъде другояче, тъй като изходната позиция, че Твоят Бог е Единственият Създател на Видимия и Невидимия Свят предполага задължителното опредметяване на тази предварително преживявана религиозна представа.

religion-philosophy

Така например, както подчертава може би най-големият историк на ХХ век в западния свят, Арнолд Тойнби, преди края на ІІ век пр. Хр. Макавеите от бранители на еврейската религия от насилствено елинизиране се превръщат в създатели и управници на една от държавите-наследници на империята на Селевкидите, тези яростни борци против преследванията на свой ред се превръщат в преследващи и си поставят за цел да наложат юдаизма на покорените от тях нееврейски народи. Почти същото, макар и в други измерения, прави и пророкът Мохамед, който превръща създадения от него като религиозна концепция ислям от Мека в политическа доктрина за управление в Медина /Тойнби, 1995/, дори и да приемем, че това е опозиционен импулс против практическата реализация на идеята на римокатолическото християнство за глобална хегемония.

Що се отнася до Римокатолическата църква, достатъчно е да споменем, че към 1500 г., осем години след откриването на Америка от Колумб, в Новия свят са живели около 80 милиона души, а през 1550 г. от тях са останали само десет милиона. В Мексико, в частност, е имало около 25 милиона души към 1500 г., а към 1600 г. са останали само един милион местно население /Религиозните традиции…, 2006, с. 338/. Не е ли разбираем в такъв контекст споменатият вече факт, че идеологическата замяна на римокатолическото християнство с помощта на протестантсвото донесе онези десетки милиони човешки жертви само през ХХ век.

2017-06-11_030418Цялата тази ужасяваща картина е следствие от регулативните функции на същите тези монотеистични религиозни представи, че след като твоят Бог е самият и единствен създател на видимия и невидимия свят, то ти си задължен да владееш света в Негово Име“. След обявената „Смърт на Бога“ в западната цивилизация, тази претенция се възпроизвежда от различните идеологически концепции, но всички те притежаващи в основата си една и съща идея – че те и само те носят със себе си представата за оптималното устройство на човешкото общество, което ще донесе Рая на Земята и ще направи хората свободни, хармонични и щастливи. В интерес на истината трябва да подчертая, че единствената християнска деноминация, която не носи със себе си подобни претенции, е мистичното руско православие, тъй като то стои най-близко до автентичното християнство и по никакъв начин не може и да си промисли да регламентира човешкото убийство „в името на Христос“, подобно на римокатолическото християнство.

Що се отнася до всички останали политеистични религиозни учения, то за тях мисълта за налагане на собствената доктрина и установяване на глобална хегемония е съвършено чужда. Те по-скоро винаги са се изживявали, изживяват се и днес, особено след собственото им религиозно възраждане, като възпроизвеждащи се регионални бариери пред всякакви исторически опити за налагане на световна хегемония, било от монотеистичните религиозни доктрини, било от идеологическата догматика /Л. Георгиев, 2014, 2017/.

В тази връзка е забележителен фактът, че още през 80-те години на ХХ век Дън Сяопин успешно преформулира китайската идентичност чрез регулативните функции на конфуцианството; преди повече от 15 години същото направи Владимир Путин, предефинирайки Русия като най-важният хилядолетен стълб на православието; последователите на Махатма Ганди в Индия като Джавахарлал Неру и Индира Ганди препотвърдиха, макар и с много жертви, индуистката идентичност на страната; поради уникалната си специфика съчетаното възпроизводство на будизма, джайнизма и даоизма с местните религиозни практики ками в Япония се оказва безпроблемно в продължение на хилядолетия; въпреки християнските и мюсюлманските претенции в огромната си част Африка продължава да мисли себе си чрез собствените религиозни и културни традиции. Да, вярно е, че ислямът и юдаизмът заемат особено място в това мащабно съвременно религиозно възраждане, но те произтичат от самата им сърцевина като монотеистични религиозни доктрини – да възпроизвеждат себе си като гаранция за онова необходимо установяване на въображаемия световен ред, адекватен на изискванията на Единствения Създател на Видимия и Невидимия Свят.

Ако разбираме уникалната специфика на юдаизма, изразяваща се в единството между Бог, еврейски народ, Тора и нейното тълкуване, тоест Един Бог, Един Народ, Един Свещен Текст, то въпреки установяването на Държавата Израел и в съвременните еврейски религиозни светоусещания се приема, че действителната история ще бъде трайно възстановена след бъдещото идване на Месията: „Тези пламенни месиански страсти се разпалват всекидневно чрез текста на литургията и от разпространената сред евреите вяра, вероятно противоречаща на всякаква външна логика, че еврейската история е съдбовно направлявана от Бога и следователно не може да бъде обект на нито една земна власт. Докато отвън ходът на историята изглежда като мрачния образ на „скитника евреин“, бродещ през вековете от един изгорен град в друг, евреите като цяло държат на един вътрешен курс на историята, история, която е изпълнена със смисъл, направлявана е от Бога и евреите заемат в нея главна роля. Ако нямаме предвид тази вяра, не бихме могли да вникнем в юдаизма и еврейската историческа приспособимост през вековете“ /Религиозните…, с. 627/. С други думи, възпроизводството на вярата в особената богоизбраност на еврейския народ и на месианските очаквания, положени в сърцето на юдаизма, предпоставят и ще възпроизвеждат съвременната и бъдещата конфликтност в международните отношения, породена от всеобхватното религиозно възраждане в света /Л. Георгиев, 2014, 2017/.

moses-red-sea

Мойсей разделя Червено море

 

Що се отнася до съвременния ислям, по-скоро бих се съгласил с Робърт Спенсър, който твърди, че „всичко, което прави Ислямска държава днес, е ислямско!“, в противовес на произтичащата от идеологическата западна догматика „политическа коректност“, за която би трябвало да се прави разлика между исляма като религия и днешния ислямски тероризъм и фундаментализъм – т.нар. „политически ислям“. Ислямът, уважаеми дами и господа, е едновременно етническа идеология и политическа религия още от времето на неговото възникване като вероятно замислена опозиция от Мохамед срещу глобалните претенции на римокатолическото християнство, който е осъзнал със сигурност, че в борбата срещу една „Голяма лъжа“ успешна може да бъде само друга „Голяма лъжа“. Така става обясним и психологическия факт, че в своето битие ислямът носи със себе си принципите на подчинението, войнствеността и може би не толкова римокатолическата и идеологическата западна универсалност, колкото мюсюлманската всеобхватност.

Причината за възпроизводството на тези принципи в историята се дължи на положената в основите на исляма двойственост, която присъства и в догматичните дискусии през Средновековието, и в периода на Реформацията в края на ХІХ и началото на ХХ век, и в съвременния мюсюлмански свят. Тази двойственост кореспондира със самия Коран, където, от една страна, Аллах е представен като типичен Трансцедентен Абсолют, който е издигнат необозримо над нещата от земния свят, но, от друга страна, и като Бог, който има своите властови атрибути и може да се намесва в съдбините на общността и на отделния човек, тоест като Бог, Иманентен на света. На нивото на всеки индивид тази двойственост предполага специфичния страхов синдром“ у мюсюлманина – дори и най-съкровеното религиозно преживяване е доминирано от чувството на страх и това е неизбежният страх от същия този теологически противоречив Бог, едновременно трансцедентен и иманентен спрямо света. Психологически този „страхов синдром“ е предпоставка както за подчиняемостта, така и за войнствеността, дори за агресията като израз на политическо поведение, особено при заплаха, реална или въображаема, чрез която се снема вътрешната конфликтност, а Аллах и Общността се превръщат в средство за реализация на моралния катарзис. По този начин, на такава психична основа, става твърде лесно осъществима военната мобилизация във всеки исторически момент, а в Корана се съдържат достатъчно указания за това как ще бъдат наградени личните усилия, дори саможертвата, в Името на Аллах и на Общността. По този начин става очевидно, че наблюдаваното ислямско възраждане днес е толкова всеобхватно, колкото и във всеки исторически етап в миналото. Това е така, защото предефинирането на тоталната субектност на исляма като монотеистична доктрина по отношение на политическата действителност в мюсюлманските общества се оказва тяхната единствена перспектива за реална съпротива спрямо загубата на техните собствени традиционни идентичности. В този смисъл ислямът не е само религиозно преживяване на мюсюлманския човек, което може да бъде различно при „нормалния“ и при „фундаменталиста“, но най-вече етническа идеология и политическа религия, чиито регулативни функции предполагат гаранциите за възпроизводството както на общността, така и на индивида в тяхната колкото въображаема, толкова и реална едновременност /Л. Георгиев, 2014, 2017/. Повтарям – илюзия е да смятаме, че днешните терористични актове в европейските столици са нещо различно от фундаменталните психични основания на исляма.      

islamic-art-muhammad

Пророкът Мохамед решава спор при издигането на Черния камък

 

И накрая, връщайки се към началото на текста, мога да кажа, че със сигурност краят на Студената война се възприе от цивилизациите извън западната като „Краят на Идеологиите“, който предполага задължително възстановяване на традиционните религиозни основания на собствените общества като гарант за възпроизвоството както на самата държавност, така и на своите изконни идентичности.

Представяте ли си драматичната противоположност във възприятията за света и себе си между западната и незападните цивилизации – след края на Студената война чрез Франсис Фукуяма западната цивилизация си помисли, че е дошъл „Краят на историята“, обявявайки победата на либералната идеология /Fukuyama, 1992/; докато всички останали цивилизации на света предпоставиха „Краят на идеологиите“ и необходимото религиозно възстановяване на своята собствена история, която едновременно е и историята на света. С други думи, съвременната антирелигиозна и идеологически догматична западна цивилизация чрез глобалистката си идеологема „се удря челно“ в религиозния реваншизъм на историята днес – от една страна, с преживяваната изключителност на юдаизма и всеобхватност на исляма, и, от друга страна, с възстановяването на регионалното могъщество на руското православие, на конфуцианството, будизма, индуизма и т.н. И на края можем да си поставим изненадващия, но и стряскащ въпрос: къде сме ние, българите, в цялата тази днешна историческа ситуация?

sn-9

Стенописът „Колелото на живота“ в Лековата къща в Панагюрище

 

Със сигурност подробният отговор на този въпрос изисква редица и всестранни изследвания, но тук ще се опитам да бъда съвършено кратък, още повече, че от позициите на Критическата психология историческите драми на нашата българска общност изглеждат твърде прозрачни. Дори и последните 139 години от ситуирането на Третата Българска Държава, без да се връщаме по-далеч в нашето минало, ни дават достатъчно основания да направим заключението, че нито българският народ, нито неговите т. нар. „елити“, могат да си представят, че са в състояние самостоятелно да осигуряват възпроизводството на българската държавност и на българската идентичност. От тази гледна точка е обяснимо, че в началото на ХХ век същите елити и общността възлагат тази задача на Германия, след 1944 г. на Съветския съюз и на Варшавския договор, а след 1989 г. на НАТО и на Европейския съюз.

Парадоксалното във всички тези случаи е, че и елитите, и общността, прикриват собствените си комплекси зад изявените като необходими „цивилизационни избори“. Българската драма е уникална, разбира се за този, който има смелостта и възможността да я осъзнае – българската общност, като Исторически Субект на Цивилизацията на Кирилицата и Православието, да прави „цивилизационни избори“ е проява на дълбоко общностно психично заболяване, на възпроизвеждащи се, но и уникални групови кризи на идентичността, на една, в крайна сметка, неповторима колективна шизофрения. С други думи, ако днес нашата общност незнайно защо си мисли, че е част от западната антирелигиозна и идеологически догматична западна цивилизация, а не самата тя да се реваншира религиозно като Исторически Субект на религиозна и културна Цивилизация, то тя рискува да бъде низвергната както от собствената си цивилизация, така и от онази западна цивилизация, спрямо която се стреми да прави „цивилизационен избор“. Просто такава е желязната психична логика на мащабните етнически, политически, религиозни, идеологически, цивилизационни и исторически процеси, за която моето предложение за нова психологическа парадигма – Критическата психология, е в състояние да формулира неподлежащи на съмнение доказателства.

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА:

  1. Георгиев, Л. /1999, 2013/. Критика на етнонационалния рационализъм, УИ „Св. Климент Охридски“
  2. Георгиев, Л. /2000, 2013/. Критика на политическия рационализъм, УИ „Св. Климент Охридски“
  3. Георгиев, Л. /2013/. Критика на историческия рационализъм, УИ „Св. Климент Охридски“
  4. Георгиев, Л. /2014/. Критическата психология на политиката и историята, УИ „Св. Климент Охридски“
  5. Георгиев, Л. /2017/. Критическая психология политики и истории, Издательство „Российских институт стратегических исследований“, Москва
  6. Георгиев, Л. и колектив /2017/. Творческите предизвикателства на Критическата психология, УИ „Св. Климент Охридски“ /под печат/
  7. Кант, И. /1967/. Критика на чистия разум, Издателство на БАН
  8. Леви-Брюль, Л. /1994/. Сверхь-естественное в первобытном мышления, Москва
  9. Ницше, Ф. /2004/. Залезът на кумирите, Изд. „Захари Стоянов“, т.6
  10. Oртега-и-гасет, Х. /1993/. Есета, ІІ том, УИ „Св. Климент Охридски“
  11. „Религиозните традиции на света“, /2006/. Под ред. на Х. Байрън Еърхарт, Издателство „Изток – Запад“
  12. Тойнби, А. /1995/. Изследване на историята, т. 1, 2, 3, Изд. къща „Христо Ботев“
  13. Тофлър, А. /1991/. Прогнози и перспективи, Изд. „Обсидиан“
  14. Франкъл, В. /1994/. Смисълът в живота, Изд. „Леге артис“
  15. Хънтигтън, С. /1999/. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред, Изд. „Обсидиан“
  16. Tertre, B. /2017/. La revanche de l,historie, Paris
  17. Fukuyama, F. /1992/. The End of History and the Last Man, N.Y.

 

Още от автора: Людмил Георгиев

Людмил Георгиев

Проф. Людмил Георгиев завършва в СУ „Св. Климент Охридски“ специалностите психология и философия; доктор по социология и доктор на психологическите науки. На 40-годишна възраст се хабилитира като професор по социална, етническа и политическа психология. Освен по тези дисциплини, чете лекции в СУ по екзистенциална психология и по психология на религиите. В научните си трудове формулира теоретичните рамки на Критическата психология, основаваща се на Кантовата критическа философия и като реплика на традиционната западна психология. Сред известните му книги е трилогията „Критика на етнонационалния рационализъм“, „Критика на политическия рационализъм“ и „Критика на историческия рационализъм“. Други негови значими научни трудове са „Балканите и новият световен ред“, както и последната му книга – „Критическата психология на политиката и историята“ (2014).

  1. Traitor of Christianity каза:

    Франциск, лидер на световната католическа църква, вече казва на последователите си, че трябва да се отхвърли позицията на Тръмп на имигрантите и бежанците. Според Франциск, християните са длъжни да приемат имигрантите и бежанците – това е точно обратното на това, което Тръмп и съвременни републиканци се опитват да направят.

    http://newsfortoday.org/pope-francis-delivers-stern-warning-every-republican-supports-trump/

  2. проф. Боян Дуранкев каза:

    Уникално задълбочен интелектуален анализ, благодаря на автора и на сайта за публикуването му!

  3. Йоан Богослов каза:

    ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ПРОФЕСОРА Е ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС ТРЯБВА ДА ОСЪЗНАЕ!

    Парадоксалното във всички тези случаи е, че и елитите, и общността, прикриват собствените си комплекси зад изявените като необходими „цивилизационни избори“. Българската драма е уникална, разбира се за този, който има смелостта и възможността да я осъзнае – българската общност, като Исторически Субект на Цивилизацията на Кирилицата и Православието, да прави „цивилизационни избори“ е проява на дълбоко общностно психично заболяване, на възпроизвеждащи се, но и уникални групови кризи на идентичността, на една, в крайна сметка, неповторима колективна шизофрения. С други думи, ако днес нашата общност незнайно защо си мисли, че е част от западната антирелигиозна и идеологически догматична западна цивилизация, а не самата тя да се реваншира религиозно като Исторически Субект на религиозна и културна Цивилизация, то тя рискува да бъде низвергната както от собствената си цивилизация, така и от онази западна цивилизация, спрямо която се стреми да прави „цивилизационен избор“. Просто такава е желязната психична логика на мащабните етнически, политически, религиозни, идеологически, цивилизационни и исторически процеси, за която моето предложение за нова психологическа парадигма – Критическата психология, е в състояние да формулира неподлежащи на съмнение доказателства.

  4. Юрий Борисов каза:

    Благодарение на текстове на проф. Георгиев осъзнах, че единствената фундаментална драма на българския народ е загубата на способността да се самоосъзнава като субект на собствената си история. Всички други драми са вторични. Когато се схващаш единствено като обект на някакви външни за теб исторически сили, ти не можеш да имаш цели, а от там и воля за борба. Всичко ти се случва, всичко ти се стоварва и единственото, което можеш да правиш; единственото, което екзистенциално е обосновано да правиш – това е да благодариш и да проклинаш. И днес, ако българската интелигенция има някаква историческа задача, то тя е: първо да проумее тази психологически мотивирана безсубектност и второ – да започне да връща на българския народ усещането, че може и трябва да бъде творец на своето бъдеще.

  5. Маргаритка Бончева каза:

    Може би наистина е така. Но винаги народът е имал „вила“ на врата. Не съм историк, не мога да направя анализ…но нещо пречи да се обединяваме.

  6. Антон Димитров каза:

    Професор Георгиев,
    Моля, приемете моите почитания!
    На пръв поглед текста ми се стори дълъг и сложен за моите възможности, но го изчетох на един дъх.
    Благодаря Ви за чудесни анализ!
    Ще очаквам нови Ваши размисли.

  7. Без име :-) каза:

    В общи линии един индиец го бе обобщил, че в сърцето му не бие камбана нито за Моисей, нито за Мохамед още по малко за Махавира, който автора е пропуснал :-), защото те са като един тон. Звучат силно но са монотонни, в смисъл отдаваш им известно уважение и толкоз, не си губи времето с тях :-). Моисей, Мохамед и Махавира(джайнизма в Индия) са завоеватели а не защитници, това е проблема. Как точно Рим прехвърля завоевателската си (имперска) природа в църковна структура е далеч по сложна тема. Но поне при него Христос е използван като „обединител“, макар христовото учение(Четвериевангелието) да не е агресивно като Тора(Вехтия Завет). Ами прочетете какво обещава Моисей на следващите 10-те Заповеди и особено Първата ;-).

    https://www.youtube.com/watch?v=8r-e2NDSTuE

    А музиката е комбинация от много и различни тонове. Това според мен се опитва да обясни и автора. Истинския Бог е като диригент на оркестър а не на една синусоида ;-).

    Ако си спомняте от нобеловата лекция на проф. Ауман, по теория на кооперативните игри, която ви дадох тук, посветена именно на Войната и Мира, той цитираше именно Тора и Талмуд-а а не Четвериевангелието ;-))).

  8. Без име :-) каза:

    Търговската концепция, като начин на завоюване, произлиза именно от Римския Канон. Ами ЮСиСи днес е част от щатското законодателство, колкото и „юристите“ да се правят на „ни лук ял, ни лук мирисал“ по тоя въпрос :-). Вероятно от там и произтича лафа „следвай парите“, като средство за контрол :-). Но то е разработено на Острова и е пренесено на континента наречен Америка. Първо се създава „сламения човек“, който е контролируем и чак тогава започва „Тежническия Прогрес“, това на „техничарите“ трудно ще им го обясните, носа им е навирен :-).

    Всъщност проблема не е толкова тежък до премахването на ограниченичта на „лихвата’, които до тоя момент римокатолическата църква държи под контрол. Това именно, накратко е смисъла на Ренесанса. Можете да го видите при търговци като Медичите и т.н.

    В Исляма сега имат не по-малко сложен проблем с лихвата. И той е, че те си мислят, че понеже Корана я е забранил, тя не е при тях :-))). Голяма заблуда :-).

    https://www.youtube.com/watch?v=Qpidv6FPEIw

    Така, че натам ви бутат и вас, контролирани през парите, които на свой ред са контролирани от римския канон ;-).

    И дори хора с католическа „закваска“ като Джордан Максуел са го хванали трика, но такива са малко. Нещо като Парето приложен поне трикратно :-) . Не ви ли е поне любопитно как „генерал“ Нориега, бизнес партньора на Буш старши се скри от „всемогъщия“ глава на клана Буш именно в католически манастир :-))).

  9. Без име :-) каза:

    Случайно или не :-), пак конспирации, Фед престана да публикува М3 още при „либертарианеца“ Гринспан.

    https://www.youtube.com/watch?v=EgMclXX5msc

  10. Без име :-) каза:

    https://www.youtube.com/watch?v=GOAVRcI6mFU

    Кликнете си на „сс“ за субтитри на български.

    Хвала на именните и безименни преводачи за добрата работа !

  11. Без име :-) каза:

    Няма как да се говори за „3“-тата Българска Държава ако не се разкаже поне малко за произхода на „българските“ царе и кое е принудило следосвобожденската ни „интелигенция“ да си ги избере за величества. Наскоро „величеството“ бе шумно опразнувано и от „президента“ на Републиката :-))). Проблема е че хората отказват да приемат влиянието на масонството, т.е. неговата ИДЕОЛОГИЯ, върху същата тая „интелигенция“.
    Всъщност дори великия приор Ралчев, началник на охраната на Живков, Младенов и Желев ;-), наскоро раздаде книга на политическия „елит“ на България в която ги информира, че дори Раковски е масон. Да не говорим за Захари Стоянов. Но да се върнем на това кои са Сакс-Кобург Готите ;-).

    https://www.youtube.com/watch?v=S63ScJ1xlPg – предупреждавам слабите сърца да пропуснат връзката :-).

  12. https://www.youtube.com/watch?v=_IexQrWwGM0 каза:

    И обратното, когато всички останали цивилизации извън западната, реализиращи своето религиозно възраждане, ти внушават продължаващия живот на душата след смъртта на тялото, това ще означава, че твоят живот като смисъл не се изчерпва с „Тук и Сега“, тъй като този твой живот е само подготовка за онова, което ще настъпи „След Това“, след смъртта на тялото.

    12 – фамилииии … шибат целия свят – начукайте го в прав текст бе „еродитиииии“

  13. Без име :-) каза:

    Подбрал съм ви нещичко за различните „сайънтифически“ и „религиозно-фанатически“ „истории от един автор ;-). Въпроса е как да проверим истинноста на тия Истории ;-). Как го казваше един от известните създатели на подобен опиум за Ум-а, че религията е опиум за народите :-))).

    „В. Когда вы говорите «воображение», подразумеваете ли воображение чего-то, что истинно, а не нарисованные картины?
    О. Воображение имеет много аспектов; оно может быть просто обычными мечтаниями или, например, воображением несуществующих сил в себе самом. Это одно и то же, воображение работает без контроля, оно течет само собой.
    В. Человек является самообманутым?
    О. Человек не принимает это за самообман: человек воображает нечто, затем верит в это и забывает, что это было воображение.
    Изучая человека в его состоянии сна, отсутствия единства, механичности и недостатке контроля, мы находим несколько других ошибочных функций, которые являются результатом этого состояния, в частности — непрестанную ложь самому себе и другим людям. Психология обычного человека могла бы быть даже названа изучением лжи, так как человек лжет больше, чем делает что-либо другое; и, в действительности, он не может говорить истины. Не так просто говорить истину; человек должен научиться этому, и иногда это занимает очень продолжительное время.
    В. Не объясните ли вы, что подразумеваете под ложью?
    О. Ложь — это размышление или высказывание о неизвестных человеку вещах; это начало лжи. Это не означает намеренную ложь — рассказывание историй, как, например, что в другой комнате находится медведь. Вы можете пойти в другую комнату и увидеть, что в ней нет медведя. Но если вы соберете все теории, которые люди выдвинули о любом предмете, без какого либо знания о нем, вы увидите, где начинается ложь. Человек не знает себя, он ничего не знает, и все же он имеет теории обо всем. Большинство из этих теорий является ложью.
    В. Я хочу знать истину, которая подходит для меня в моем настоящем состоянии. Как я могу обнаружить то, что не является ложью?
    О. У вас есть методы проверки почти для всего, что вы знаете. Но прежде всего вы должны узнать, что вы можете знать и чего знать не можете. Это помогает проверке. Если вы начнете с этого, вы скоро услышите ложь, даже не размышляя. Ложь обладает особенным звуком, особенно ложь о вещах, которых мы не можем знать.
    В. Относительно воображения. Если вы думаете вместо того, чтобы воображать, должны ли вы все время сознавать свое усилие?
    О. Да, вы будете сознавать его — не столько усилие, сколько контроль. Вы будете чувствовать, что контролируете вещи, что они не происходят сами собой.
    В. Когда вы говорите «вспоминайте себя», подразумеваете ли вы под этим вспоминать после того, как наблюдали себя, или подразумеваете вспоминать вещи, которые, как мы знаем, существуют в нас?
    О. Нет, берите это совершенно отдельно от наблюдателя. Вспомнить себя означает то же, что и осознать себя — «я есть». Иногда это приходит само собой; это очень странное ощущение. Это не функция, не размышление, не чувство; это особое состояние сознания. Само по себе оно приходит только на очень короткие моменты, обычно в совершенно новой среде, и каждый говорит самому себе: «Как странно, я здесь». Это — самовоспоминание; в этот момент вы вспоминаете себя.
    Позже, когда вы начнете различать эти моменты, вы придете к другому интересному заключению: вы поймете, что то, что вы помните из детства, является только проблесками самовоспоминания, так как все, что вы знаете об обычных моментах, это то, что вещи произошли. Вы знаете, что были там, но ничего не помните точно; но если этот проблеск случается, тогда вы вспоминаете все, что окружало этот момент.
    В. Может ли человек с помощью наблюдения осознать, что у него нет определенных вещей? Нужно ли наблюдать вещи с точки зрения того, что все возможно?
    О. Я не думаю, что необходимо употреблять такое слово, как «все». Именно наблюдать, без какого-либо предположения, и наблюдать только то, что вы можете видеть. В течение длительного времени вы должны наблюдать и пытаться выяснить все, что можете, об интеллектуальной, эмоциональной, инстинктивной и двигательной функциях. Тогда вы сможете прийти к заключению, что имеете четыре определенных ума — не только один ум, но четыре различных ума. Один ум контролирует интеллектуальные функции, другой, совершенно особый ум, контролирует эмоциональные функции, третий контролирует инстинктивные функции и четвертый, опять-таки, совершенно особый, контролирует двигательные функции. Мы называем их центрами: интеллектуальный центр, эмоциональный центр, двигательный центр и инстинктивный центр. Они совершенно независимы. Каждый центр имеет свою собственную память, свое собственное воображение и свою собственную волю.
    В. Возможно ли, зная себя достаточно, увидеть непротиворечивость внешне противоречивых желаний?
    О. Знание само по себе недостаточно. Человек может знать, а желания все же могут быть в противоречии, так как каждое желание представляет различную волю. То, что мы называем нашей волей в обычном смысле, есть только равнодействующая желаний. Равнодействующая иногда достигает определенной линии действия, а в другое время не может достичь какой-либо определенной линии, так как одно желание идет одним путем, а другое — другим путем, и мы не можем решить, что делать. Это наше обычное состояние. Несомненно, наша будущая цель — прийти к единству вместо того, чтобы быть множественными, какими мы являемся в настоящее время, ибо, чтобы сделать что-либо правильно, знать что-либо правильно, прийти к чему-то, мы должны стать едиными. Это очень далекая цель, и мы не можем начать приближаться к ней до тех пор, пока не узнаем себя, ибо в том состоянии, в котором мы пребываем в настоящее время, наше незнание самих себя таково, что когда мы понимаем это, мы ужасаемся, что не сможем найти выхода.
    Человеческое существо очень сложная машина и должно быть изучено как машина. Мы представляем себе, что для управления любого рода машиной, такой, как автомобиль или железнодорожный локомотив, должны учиться. Мы не можем управлять этими машинами инстинктивно, но по какой-то причине думаем, что обычного инстинкта достаточно, чтобы управлять человеческой машиной, хотя она является значительно более сложной. Это — одно из первых ошибочных допущений: мы не можем понять, что должны учиться, что управление есть вопрос знания и мастерства.“

    https://www.youtube.com/watch?v=p6fVypH33Po – в по практичен план ;-).

  14. Без име :-) каза:

    Ето и още малко детайли:

    „В. Если никакое количество психической энергии не может создать сознательной энергии, то какая разница в том, насколько много психической энергии я применяю?
    О. Вы нуждаетесь в психической энергии в совершенно иных целях. Например, вы должны думать с психической энергией.
    В. Я нахожу, что попытка сохранить внимание неподвижным отнимает большое количество энергии. Означает ли это, что я делаю это неправильно?
    О. Нет, вы должны применять энергию, чтобы сохранить внимание. Это работа, а работа требует энергии, хотя, с другой стороны, она сберегает энергию — она сберегает растрату энергии в другом направлении. Если вы делаете вещи без внимания, это будет означать значительно большую потерю.
    В. Почему так трудно контролировать внимание?
    О. Недостаток привычки. Мы слишком привыкли позволять вещам случаться. Когда мы хотим контролировать внимание или еще что-либо, мы находим это трудным, так же, как трудна физическая работа, если мы не привыкли к ней.
    В. Почему моменты сознания бывают столь редки? Является ли это вопросом энергии?
    О. Нет топлива. Если вы не имеете электричества или если имеете карманный фонарь с плохой батареей, вы можете иметь вспышку и ничего больше. Сознание есть свет, свет есть результат некоторой энергии; если нет энергии, нет никакого света.
    В. Находится ли секрет развития сознания в сохранении и контроле энергии?
    О. Нет, не только, хотя сохранение и увеличение энергии очень важно. Но энергии самой по себе недостаточно; человек должен знать, как ее контролировать. Энергия является механической стороной сознания. Мы не можем начать с идеи контроля. Чтобы контролировать одну маленькую вещь, мы должны знать всю машину. Во-первых, мы должны остановить потерю энергии; во-вторых, собрать ее путем самовоспоминания; затем все отрегулировать. Мы не можем начинать каким-либо другим путем.
    В. Можно ли запастись энергией?
    О. Да, можно, если вы способны сохранить ее. Но вопрос заключается не в том, чтобы запасать, а в том, чтобы не терять. Мы имели бы достаточно энергии для всего, что мы хотим делать, если бы не теряли ее на ненужные вещи. Например, причиной того, что мы столь формирующи, является то, что мы слишком тупы, мы недостаточно чувствуем. Мы думаем, что мы чувствуем, но это иллюзия. А причиной, почему мы столь мало чувствуем, является то, что мы не имеем энергии, доступной для эмоционального центра.
    Об утечках энергии уже говорилось, но хуже всего является выражение отрицательных эмоций. Если вы сможете остановить выражение отрицательных эмоций, вы будете сберегать энергию и никогда не будете чувствовать ее недостаток.
    Мы можем надеяться стать сознательными, только если применим правильно энергию, которую в настоящее время применяем неправильно. Машина может производить достаточно энергии, но вы можете растратить ее на состояние гнева, или раздражения, или чего-то подобного этому, и тогда ее остается очень мало. Нормальный организм производит вполне достаточно энергии не только для всех центров, но также для запаса. Производительность вполне правильная, но расход неверен. Эти утечки должны быть изучены, так как с некоторого рода утечками не имеет смысла идти дальше, до тех пор, пока они не остановлены, так как чем больше мы накапливаем энергии, тем больше ее утекает. Это похоже на вливание воды в сито. Некоторые отрицательные эмоции производят точно такие же утечки. В определенных ситуациях некоторые люди проходят через целый ряд отрицательных эмоций, столь привычных, что они даже не замечают их. Это может занять только пять минут или пять секунд, но это может быть достаточным, чтобы израсходовать всю энергию, которую их организм произвел в течение двадцати четырех часов.
    Я хочу особенно привлечь ваше внимание к этой идее отрицательной эмоции. Это второй действительно важный пункт; первый относился к сознанию — что мы несознательны и что можем стать сознательными. Необходимо понять, что нет ни одной отрицательной эмоции, полезной хоть в каком-либо смысле. Все отрицательные эмоции являются признаком слабости. Затем мы должны понять, что можем бороться с ними; они могут быть побеждены и разрушены, ибо для них не существует центра. Если бы они обладали настоящим центром, так же как инстинктивные эмоции, у нас не было бы шанса; мы бы оставались навсегда во власти отрицательных эмоций. Это счастье для нас, что для них нет центра; это работает искусственный центр, и этот искусственный центр может быть уничтожен. Когда это произойдет, мы будем чувствовать себя значительно лучше. Даже осознание того, что это возможно, очень важно. Но у нас есть много убеждений, предрассудков и даже принципов, касающихся отрицательных эмоций, поэтому очень трудно отделаться от идеи, что они необходимы. Попытайтесь подумать об этом, и если у вас есть какие-либо вопросы, я отвечу на них.
    В. Вы сказали, что мы не имеем положительных эмоций?
    О. Мы не имеем положительных эмоций; мы называем положительной только ту эмоцию, которая не может стать отрицательной; а все наши эмоции, даже самые лучшие, которые мы можем иметь в нашем состоянии, могут стать отрицательными в любой момент. Наши эмоции по своему объему слишком малы для положительных эмоций. Положительные эмоции включают в себя очень многое, в то время как наши эмоции очень ограничены. Поэтому в настоящее время мы не имеем никаких положительных эмоций, но имеем отрицательные.
    В. А если мы освободимся от отрицательных эмоций?
    О. Тогда мы сможем иметь положительные эмоции. Некоторые отрицательные эмоции могут быть просто разрушены, но от некоторых других мы можем избавиться только путем преобразования их в положительные. Только это очень далеко от нас, мы не можем сделать это в настоящее время; мы можем только подготовить основание для этого, главным образом путем создания правильных отношений, ибо сначала идет умственная работа. Мы создаем правильные умственные отношения посредством понимания того, что отрицательные эмоции не служат никакой полезной цели, и того, как много мы теряем, позволяя себе удовольствие иметь их. Тогда, возможно, мы будем иметь достаточно энергии для того, чтобы что-нибудь сделать с ними.“

    https://www.youtube.com/watch?v=FbHDc-F0fs4 ;-) – имаше и видео с един китаец, обучаван при най-добрите, по-неговите думи, китайски майстори на Вин Чун,работещи за китайското разузнаване, но не мога да го намеря. Та китаеца възкликна – това е „Ци“ :-).

  15. Без име :-) каза:

    Разбира се „Запада“ си има своите майстори, но „наукообразноста“ ги е игнорирала. Подобно на Църквата Галилей ;-))).

    https://www.youtube.com/watch?v=pHyr07w9tSw

  16. Без име :-) каза:

    А иначе за авторите повлияни от разни идеи, за които ви споменах по-горе, ето ви една история за един много по-известен от Захари Стоянов :-).

    https://www.youtube.com/watch?v=s3NnVIqmrSA

    П.П. Та въпроса е ли близък Сталин с Гюрджиев и ако кога и как ;-)???

    П.П.П. По въпроса за розенкройцерските истории запознайте се с нещо от квантовата физика – теоремата на Бел ;-))).

  17. Без име :-) каза:

    Сравнението на самолета с каруцата е просто уникално :-))).

    „Весьма важно понять, что такое завершенное существо и что такое незавершенное существо, ибо, если это не понято с самого начала, трудно будет идти дальше. Возможно, пример поможет уяснить, что я имею в виду. Сравним телегу с самолетом. Самолет имеет много таких возможностей, которых обычная телега не имеет, но в то же самое время самолет может быть применен в качестве обычной телеги. Будет весьма громоздко, неудобно и очень дорого, но вы можете привязать к нему пару лошадей и передвигать самолет по дороге. Допустим, что человек, имеющий этот самолет, не знает, что самолет имеет мотор и может двигаться сам по себе, и допустим, что человек изучил мотор, — тогда он может обойтись без лошадей и применить его, как автомобиль. Но это будет все же слишком громоздко. Допустим, что человек изучил эту машину и обнаружил, что она может летать. Конечно, она будет иметь много преимуществ, которые он проглядел, когда использовал самолет в качестве телеги. Это — то, что мы делаем с собой, — мы используем себя в качестве телеги, в то время как могли бы летать. Но примеры — одно дело, а факты — другое. Нет необходимости в аллегориях и аналогиях, ибо мы можем говорить о действительных фактах, если начинаем правильно изучать сознание.
    Возвратимся на один момент к аналогии с самолетом, — какова же причина, почему наш самолет не может летать? Естественно, первой причиной является то, что мы не знаем машины, как работать с ней и как привести ее в движение. И второй причиной является то, что в результате нашего незнания машина работает с очень малой скоростью. Причем отличается она от возможной скорости гораздо больше, чем в случае с самолетом и телегой.
    Чтобы полностью следовать идеям и методам системы, необходимо признание двух положений: низкого уровня сознания и практически отсутствия воли и индивидуальности человека. Когда они приняты, очень полезно и необходимо выучиться правильному употреблению двух понятий, двух слов — «полезный» и «вредный»; потому что довольно трудно применить эти слова к психологическому состоянию и находить, что полезно в психологической структуре человека и что в ней вредно. Но если вы рассматриваете человека с точки зрения его возможного развития, становится ясным, что то, что помогает его развитию — полезно, а что препятствует этому — вредно. Весьма странно, что необходимо объяснять это, но, к сожалению, наша обычная мысль, особенно когда она встречается с серьезными проблемами, не употребляет этого понятия; мы почему-то теряем понимание того, что полезно и что вредно. Наша мысль приобрела много плохих привычек, и одной из них является размышление без цели. Наше размышление стало автоматическим; мы вполне удовлетворены, если думаем о всевозможных побочных вопросах и развиваем их, не имея никакого понятия о том, почему мы это делаем. С точки зрения настоящей системы такое размышление бесполезно. Всякое изучение, всякое размышление и исследование должно иметь одну цель, одно намерение, и этой целью должно быть достижение сознания. Бесполезно изучать себя без этой цели. Причиной изучения себя может быть только понимание, что мы не обладаем сознанием, и желание обрести его. Иначе это становится просто бесполезным. Достижение сознания связано с постепенным освобождением от механичности, ибо человек, как он есть, целиком и полностью находится под механическими законами. Чем большего сознания человек достигает, тем больше механичности он оставляет, что означает, что он становится более свободным от случайных механических законов.“

    Т.е. вероятността хората да се поправят, особено в големи количества не е особено голяма :-(.

    „В. Почему настоящая система не известна широко и не является популярной?
    О. Она не может быть популярной вследствие ее отрицательного характера. Мы изучаем путь не приобретения, но потери. Если бы в этой системе человек мог достичь чего-то сразу, то она тогда была бы популярной. Но ничто не может быть обещано. Трудно ожидать, что людям понравится эта идея, потому что никому не нравится терять иллюзии. Люди хотят положительных вещей, не представляя себе, каковы их возможности. Они хотят знать сразу, что они могут достичь. Но сначала они должны многое потерять. Идеи настоящей системы никогда не будут популярны, если они не искажены, ибо люди не будут соглашаться, что они спят, что они машины; люди, считающие себя важными, всегда будут противиться этой идее.
    Система не собирается предлагать идеи тем людям, которые не нуждаются в них. Если люди испытали другие методы и поняли их тщетность, они могут захотеть испытать эту систему. Эта система только для тех, кто в ней нуждается. Необходимо понять положение человека, а также его возможности. Как я сказал, человек находится в тюрьме. Если он представляет себе, что он в тюрьме, он может пожелать бежать из нее. Но он может бояться того, что если он убежит, то очутится в еще худшем положении, чем раньше, и поэтому может примириться с тем, чтобы остаться в тюрьме. Если он решает бежать, он должен понять, что необходимы два условия: он должен быть одним из некоторого числа людей, которые хотят бежать, ибо они должны рыть туннель, а человек не может сделать этого в одиночку, и, во-вторых, они должны иметь помощь от тех, кто бежал раньше них. Поэтому, во-первых, он должен понять, что он в тюрьме; во-вторых, он должен хотеть бежать; в-третьих, он должен иметь друзей, которые тоже хотят бежать; в-четвертых, он должен иметь помощь извне; в-пятых, он должен работать, чтобы прорыть туннель. Никакая вера или молитва не смогут прорыть для него туннель. И он не знает, что он найдет, когда выйдет из тюрьмы. Есть много причин, по которым один человек не может бежать из тюрьмы. Но двадцать людей могут. Каждый из них пользуется работой остальных. Что выигрывает один, то выигрывают все двадцать.“

    В теорията на игрите има нещичко наречено Наш равновесие. Та когато вие имате партньор/и играта е друга и не е много проста и ефикасна. Особено ако няма много големи разлики в квалификациите им. Като например семейство от двама инженери или двама филолози ;-). За фирми да не говорим ;-).

    https://www.youtube.com/watch?v=YYUPc-cfPyc&t=1800

    Да не говорим за принципа на мащаба, който ние практически игнорираме ежесекундно, и аз също ;-) :-(.

    „Взглянув сверху вниз, мы можем начать понимать огромную разницу в масштабе, если сравним все Солнца и наше Солнце с Землей и всеми планетами. Мы сможем понять, что они стоят в некотором определенном соотношении по масштабу друг к другу. Самой малой является Луна, а за Луной мы ничего не знаем. Все это именуется Лучом Творения. Имеются другие лучи, потому что этот луч не включает всю Вселенную, но, так как мы живем на Земле, а он проходит через Землю, мы принадлежим этому Лучу Творения. Из этой диаграммы видно, что обозначается под плохим местом во Вселенной. Наихудшим местом является Луна, но Земля почти так же плоха. Это подобно жизни вблизи северного полюса, что объясняет, почему так много вещей являются трудными на Земле. Мы не можем изменить или сделать что-либо относительно этого, но, если мы знаем, мы можем приспособиться и таким образом можем многого избежать. Но мы не должны позволять нашему воображению бежать с нами и говорить нам, что мы можем убежать вместе с ним.
    Одно хочу добавить. По причинам, которые пока трудно объяснить, в Луче Творения все эти миры связаны друг с другом: влияния проходят от более высокого к более низкому, но между планетами и Землей имеется разрыв. Чтобы навести мост через этот разрыв так, чтобы влияния от всех планет могли достичь Земли, был изобретен некоторый инструмент. Это — Органическая жизнь на Земле, род чувствительной пленки, которая окружает Землю. Поэтому растения, животные и люди служат определенной цели; они служат для сообщения между Землей и планетами. С помощью органической жизни, которая может получать и удерживать их, планетарные влияния проникают до Земли. Таково значение и смысл органической жизни на Земле.
    В. Вы допускаете органическую жизнь только на Земле. Допускаете ли вы, что ее нет на других планетах?
    О. Нет, нисколько, но мы интересуемся органической жизнью на Земле, так как находимся на Земле и являемся частью органической жизни на Земле, поэтому мы говорим только о Земле. Все другие планеты мы берем вместе, как одну массу, но о Земле мы говорим особо. Это — принцип масштаба. Чем ближе что-либо находится к вам, тем крупномасштабнее ваше изучение. Если вы изучаете эту комнату, вам необходимо знать, сколько людей входят в нее и сколько стульев будет требоваться, — вы изучаете детально; но если вы возьмете только дом, вам нет необходимости знать такие детали. А если возьмете улицу, это снова другое. Таким же образом мы изучаем Луч Творения в различных масштабах. Мы говорим об органической жизни на Земле, но не говорим об органической жизни на любой другой планете; у нас нет возможности изучать ее, кроме как на Земле.“

    П.П. Разбира се автора е пропуснал и една много колоритна „западна“ личност, забелязана и от самия Никсън, който я нарича най-опасната на 70-те – Тимоти Лиъри :-))). Все пак той е експериментирал с психеделиците, като ЛСД например ;-). Той изгражда теорията за 8-те вериги и кой стимулатор помага на развитие на съответната верига. Например алкохола на 2-ра, марихуаната на 3-та и т.н.

  18. Без име :-) каза:

    Та в духа на 8-те вериги на Тимоти Лиъри ето ви още от Успенски(Гюрджиев). Не знам може би Лиъри се е „запалил“ в работата си от идеите развити от тях а може би не, не съм го проучвал. Но има сходства :-).

    Автора точно е хванал, че „западната“ психология/философия отдавна е изпуснала момента на себе-осъзнаването. Източната е в процес на загуба на същата тоже. Т.е. тя е станала механистична. Като доказателство са именно технологиите които се разработват за манипулация на масите, които се контролират предимно по 1-ва, 2-ра и 3-та вериги(по Лиъри) и човеци 1, 2 и 3(по Успенски) :-))). Включвайки и психотронните, обяснени в едно от горните филмчета. Друг пример е ХААРП, кемтрейловете и т.н. :-).

    Та въпросите за „волята“(особено смешни са плачещите за липса на „политическа“ воля) и „действието са разгледани мноо-ого интересно ;-).

    Може ли един спящ човек да действа ;-)?

    „В. Это создает иллюзию выбора?
    О. Это есть величайшая иллюзия — иллюзия «делания» и иллюзия выбора. Эти способности принадлежат более высокому уровню. Начиная с № 4, человек обладает выбором, но люди №№ 1, 2 и 3 имеют очень мало выбора.
    В. Вы хотите сказать, что изучение черной магии не является сознательным злом?
    О. Знаете ли вы кого-нибудь, кто изучал ее, за исключением людей, которые читали книги с ужасающими картинками и обманывали самих себя?
    В. Если вы умышленно решили действовать так, чтобы обмануть другого человека, разве это не умышленное зло?
    О. Наиболее вероятно, что вы не смогли помочь самому себе; имелось такое давление обстоятельств или чего-то еще, что вы не могли сделать иначе.
    Все это трудные проблемы, и нужно продолжительное время, чтобы привыкнуть к ним, так как мы привыкли думать ошибочным образом. Например, когда мы смотрим на исторические события, мы принимаем в качестве сознательного то, что не может быть сознательным, а то, что может быть сознательным, принимаем за механические процессы.

    * * *

    Теперь, если мы возвратимся к той идее, что только очень немногие могут развиться и найти скрытые возможности в самих себе, естественно возникает вопрос: что определяет это различие в людях? Почему одни люди имеют шанс, а другие не имеют его? Совершенно верно, что некоторые люди не имеют шанса с самого начала. Они родились при таких обстоятельствах, что ничему не могут обучиться или сами имеют какие-либо недостатки, — поэтому мы исключаем дефектных людей, о них ничего не может быть сказано. Мы интересуемся людьми, которые находятся в нормальных обстоятельствах, и сами они должны быть нормальными, с обычными возможностями обучения, понимания и т. д. Кроме этих людей, только очень немногие будут способны сделать даже первый шаг на пути развития. Почему это так?
    В обычной жизни все люди испытывают два рода влияний. Во-первых, влияния, созданные в жизни, желания богатства, славы и т. д., — мы называем их влияниями А. Во-вторых, другие влияния, исходящие из внешней стороны жизни, называются влияниями В. Они достигают человека в форме религии, литературы или философии. Влияния второго вида являются сознательными в своем происхождении. Влияния А являются механическими с самого начала. Человек может встретить В-влияния, или он может пройти, не замечая их, или может слышать их и думать, что понимает их, употреблять слова и в то же время вообще не иметь истинного понимания. Эти два влияния действительно определяют дальнейшее развитие человека. Если человек накапливает влияния В, результаты этих влияний кристаллизуются в нем (я применил слово кристаллизуются в обычном смысле) и формируют в нем некоторого рода центр притяжения, который мы называем магнетическим центром.
    Плотная масса памяти этих влияний притягивает его в некотором направлении или поворачивает его в некотором направлении. Когда в человеке сформировался магнетический центр, ему легче привлечь к себе больше влияний В, и он не отвлекается влияниями А. У обычных людей влияния А могут отнимать так много времени, что для других влияний ничего не остается, и на них вообще с трудом воздействуют влияния В. Но если магнетический центр в человеке растет, тогда спустя некоторое время он встретит другого человека или группу людей, от которых может научиться чему-то особому, чему-то, что не включено во влияния В и что мы называем влияниями С. Эти влияния являются сознательными по происхождению и действию и могут быть переданы только путем непосредственного обучения. Влияния В могут идти через книги, работы по искусству и тому подобные вещи, но влияния С могут идти только путем прямого контакта. Если человек, в котором магнетический центр вырос, встречается с человеком или группой, через которых он входит в контакт с влияниями С, это означает, что он сделал первый шаг. Тогда для него имеется возможность развития.

    Все “случается”. Люди ничего не могут “делать”. С момента, когда мы рождены, до момента, когда мы умираем, вещи случаются, случаются, случаются, а мы думаем, что мы их делаем. Это наше нормальное состояние в жизни, и даже самая малейшая возможность сделать что-либо приходит только через настоящую работу, и сначала только в самом себе, но не во вне. Даже в самом себе “делание” очень часто начинается посредством неделания. Прежде чем вы сможете делать что-либо, чего вы не могли делать, вы должны не делать многие вещи, которые вы делали раньше. Например, вы не можете пробудиться только посредством желания пробудиться, но вы можете препятствовать самим себе спать слишком много.

    В. Имеется ли иногда выбор между двумя возможными случаями?

    О. Только в очень малых вещах. Даже тогда, когда вы замечаете, что вещи происходят определенным образом, и решаете изменить их, вы найдете, как неудобно изменять вещи.

    В. Почему же я не могу отказаться от идеи, что я способен “делать”? Я так часто доказывал себе, что я не могу.

    О. Это наиболее трудная и наиболее необходимая вещь — осознать всем вашим существом, — так как пока мы думаем, что можем “делать”, мы всегда будем откладывать то, что действительно можем делать, если мы работаем. Как я сказал, мы можем “делать” что-то только в отношении к самим себе — это вещи, с которых мы должны начинать. Но мы никогда не начнем изучать себя, пока думаем, что мы можем “делать”. Это одна из наших величайших иллюзий.

    В. Я понимаю, что не имею никакого выбора в больших вещах, но мне кажется, что я могу делать малые вещи.

    О. Эти малые вещи случаются согласно некоторым определенным обстоятельствам, которые контролируют их. Вы думаете, что вы контролируете их, но в действительности они случаются. Мы не можем “делать”, так как мы спим. Как могут спящие люди “делать”? Необходимо быть пробужденными; когда человек пробужден, он может “делать”. “Делание” — это магия.

    Вы должны понять, что ничто не случается именно в момент свершения; необходимость этого случая была создана задолго до этого. Вещи случаются сами собой; делаете ли вы или не делаете что-либо, могло быть решено десять лет назад. Может быть, ваши действия приняли определенное направление десять лет назад, и это определяет то, что вы будете делать завтра, — вы не можете изменить этого.

    Мы думаем, что можем принять определенное решение и действовать в соответствии с ним. В действительности нами управляют не внутренние решения, но внешние влияния. Если внутреннее решение соответствует внешнему влиянию, то вы выполните его, в противном случае — не выполните. Но мы можем создать в самих себе силы для того, чтобы “делать”. Природа создала нас машинами, действующими под внешними влияниями, но обладающими также возможностью развития нашего собственного двигателя. Если нет никакого внутреннего двигателя, мы всегда будем кружиться на одном и том же месте.

    В. Если человек устанавливает для самого себя некий идеал поведения, будет ли это то, что подразумевается под “деланием”?

    О. Вопрос в том, может ли он делать это и делает ли он это, так как строить планы, иметь идеалы — это одно, а делать — это другое. Это могут быть просто хорошие намерения. Одна из главных особенностей нашего бытия — это то, что мы не можем делать то, что мы решаем делать.

    В. Иногда, с небольшим дополнительным усилием, можно сильно изменить отношение к другим людям. Не является ли это деланием?

    О. Это иллюзия, так как, если вещь должна случиться, вы будете делать это дополнительное усилие, а если она не должна случиться, вы не будете делать это усилие. Вы думаете, что можете создавать или не создавать это усилие, что вы можете “делать” или “не делать”. Но попытайтесь подумать правильно, что вы ничего не можете “делать”, что вещи случаются механически. Одна вещь приходит после другой и просто случается или не случается, и вы не можете избежать этого.

    В. Но если вы помогаете бедному человеку сделать его жизнь более сносной?

    О. Если вы помогаете бедному человеку, то это случается. Если кто-либо отнимает у этого бедного человека то немногое, что ему достается, это также случается. Один человек дает ему грош, другой отнимает у него последнее. Сначала необходимо понять принцип, что никто ничего не может “делать”. Если вы подумаете о жизни человечества, войнах, революциях, вы ясно увидите это. Вы должны попытаться найти подходящий случай для наблюдения, потому что если вы найдете что-то небольшое, вы не увидите этого. Но если вы находите подходящий случай, подходящие условия, подходящие обстоятельства, вы очень скоро увидите, можете ли вы делать что-либо или нет. Самое простое — это попытка вспоминать себя. Можете ли вы делать это или нет? Люди думают, что они могут “делать” потому, что иногда они планируют и действительно получают то, что хотели. Но это означает только, что они вошли в определенный поток событий, и вещи случились так, чтобы совпасть с их планом.

    Когда вещи случаются подобным образом, мы думаем, что мы сделали это, что мы составили план и сделали все согласно этому плану. В действительности это не значит, что мы сделали это намеренно или сознательно, и это не значит, что можно выбрать один поток событий или другой поток; это просто случайность. Во всяком виде работы, в коммерческом деле, в путешествии и т. д. иногда случается, что вещи идут успешно, но это означает только то, что в данный момент, в данном месте вещи шли механически определенным образом, и ничего больше.

    Нам трудно осознать, например, что когда люди строят мост, это не есть “делание”; это только результат всех предыдущих усилий. Это является случайностью. Чтобы понять это, мы должны подумать о первом мосте, который построил Адам, и обо всей эволюции моста. Сначала это является случайным — дерево падает поперек реки, затем человек строит нечто подобное этому и т. д. Люди не “делают”, одна вещь исходит из другой.

    В. Если мы машины, то как мы можем изменить наше бытие?

    О. Мы не можем ждать до тех пор, пока мы изменимся. Имеется один важный принцип в настоящей работе — вы никогда не должны работать в соответствии с вашей силой, но всегда сверх вашей силы. Это неизменный принцип. В настоящей работе вы всегда должны делать больше, чем вы можете; только тогда вы можете измениться. Если вы делаете только то, что возможно, вы останетесь там, где находитесь. Человек должен делать невозможное. Вы не должны понимать слово “невозможное” в слишком широком масштабе, но даже небольшое означает многое. Это отлично от жизни — в жизни вы делаете только то, что возможно.

    Необходимо вкладывать больше энергии в самоизучение, самонаблюдение, самовоспоминание. А чтобы вкладывать больше энергии в вашу работу, необходимо найти, где она расходуется. Вы пробуждаетесь каждое утро с определенным количеством энергии. Она может быть израсходована многими различными способами. Определенное количество необходимо для самовоспоминания, изучения системы и т. д. Но если вы расходуете эту энергию на другие вещи, то для этого ничего не остается. Это действительно главный вопрос.

    Пытайтесь подсчитывать каждое утро, сколько энергии вы намерены вложить в работу по сравнению с другими вещами. Вы увидите, что даже в элементарных вещах, просто по отношению ко времени, вы уделяете очень мало работе, если вы уделяете ей какое-либо время вообще, а все остальное уделяется совершенно бесполезным вещам. Хорошо, если они являются приятными вещами, но в большинстве случаев они даже неприятны. Отсутствие подсчета, отсутствие этой элементарной статистики является причиной того, что мы не понимаем, почему, со всеми нашими наилучшими намерениями и наилучшими решениями, в конце концов, мы ничего не делаем! Как мы можем делать что-нибудь, если мы не уделяем этому никакой энергии или времени?

    Если вы хотите выучить язык, вы должны заучивать определенное число слов ежедневно и затрачивать некоторое время на изучение грамматики и т. д. Если вы хотите научиться русскому языку и начинаете с изучения пяти слов в день, я гарантирую, что вы никогда не выучите его. Но если вы учите по двести слов в день, через месяц вы будете понимать русский язык. Все зависит от элементарной статистики. Во всякого рода работе или учении есть определенная норма. Если вы уделяете работе определенное количество энергии и времени, но все же недостаточное количество, вы не будете иметь никаких результатов. Вы будете только кружиться вокруг и вокруг и оставаться примерно на том же самом месте.

    В. Я один из тех людей, которые учат только пять слов в день, но я всегда утешался мыслью, что это обязано сработать в конце концов.

    О. Нет, необходимо вкладывать в это больше энергии. Заметьте, что даже здесь только немногие люди говорят, другие хотят только слушать, ибо это более спокойно, более удобно. Затем, вы не следите за мыслями. Я даю вам очень, очень многие вещи, но большинство из них не касаются вас. Это леность ума, общая лень. Эта лень должна быть преодолена. Вы не можете ничего получить, будучи ленивы или делая одну вещь и оставляя все остальное. Я даю вам, так сказать, некое направление — вы не замечаете его. Таким образом, в конце концов, мы имеем только незамеченные направления.

    Как я сказал, всякий род работы, всякий род состояния требует некоторого определенного минимума усилия и минимума времени, и работа, которую мы пытаемся делать, требует больше, чем многие другие вещи, если мы хотим получить хотя бы ощутимые результаты. Что значит работать практически? Это значит работать не только над интеллектом, но также над эмоциями и над волей. Работа над интеллектом означает мышление по-новому, создание новых точек зрения, разрушение иллюзий. Работа над эмоциями означает невыражение отрицательных эмоций, неотождествление, отсутствие учитывания и, позднее, работу над самими эмоциями. Но что значит работа над волей? Это означает работу над своими поступками. Сначала вы должны спросить себя: что является волей в людях №№ 1, 2 и 3? Она является равнодействующей желаний. Воля есть направление объединенных желаний, а так как наши желания постоянно меняются, мы не имеем никакого постоянного направления. Поэтому обычная воля зависит от желаний, а мы можем иметь много желаний, идущих в разных направлениях. Направление, составленное из всех этих углов, является результирующим. Такова наша воля. Она может идти один день в одном направлении, а другой день в другом направлении, а мы думаем, что она прямая. Таким образом, реально она является результирующей нашей слепоты.

    Мы должны спросить себя, на чем могла бы быть основана воля человека № 7. Она должна быть основана на полном сознании, а это подразумевает знание и понимание, связанное с объективным сознанием и постоянным “Я”. Таким образом, необходимы три вещи: знание, сознание и постоянное “Я”. Только те люди, которые имеют эти три вещи, могут иметь реальную волю; это означает волю, которая независима от желаний или чего-либо еще.“

    http://fway.org/onlinelib/77-2009-05-01-08-03-27/449––-1.html

  19. Без име :-) каза:

    Разбира се много малко хора, не само в България, знаят кой е тоз човек по-долу. Което вероятно е нормално, защото той е на по-малко от 200 години :-). Така, че част от концепциите на съзнанието остават скрити дори от полезрението на образованата публика, Да не говорим за образ“У“ваната.

    https://www.youtube.com/watch?v=BC4MH7mG0_U

    П.П. Разбира се днес неговата теория има продължение, но това е още по-непопулярна тема. Верочтно, ако не се самоунищожим идващите години тази теория ще създаде това което виждате във филми като междузвездни войни ;-). Т.е. следващата витка в „еволюцията“.

  20. Без име :-) каза:

    Главната „конспиративна“ идея на Новия Завет си остава събуждането, тя е на 2000 години и още спим ;-). Но докато преди катаклизмите на 20 век сме имали „тачанката“ като най-страшното оръжие. То сега е далеч по-страшно. Представете си маймуна с АК. :-) Пита се в задачката, коя е по-голямата маймуна, тая която използва оръжието или тая кочто и го дава в ръцете ;-))).

    https://www.youtube.com/watch?v=GhxqIITtTtU – точно излиза втория филм на едноименния блокбастър :-))).

    О. Понимание является относительным. Мы можем понять многие вещи на нашем уровне; только тогда мы можем двигаться дальше. Мы не можем перескакивать через уровни. Несомненно, с помощью настоящей системы мы можем понять лучше самих себя и жизнь, чем с какой-либо другой системой, известной мне. Если мы можем сказать, что получили от нее то, что не могли получить на каком-то другом пути, тогда мы должны продолжать изучать ее. Мы должны иметь оценку. Спустя очень короткое время вы сможете судить о ней. Лично я очень многому научился из этой системы в короткое время и с ее помощью даже начал понимать вещи, с которыми встречался в других системах и не понимал их. Например, возьмем “сон” в Новом Завете. Люди не замечают этой идеи в Новом Завете, и все же там постоянно говорится о нем, говорится, что люди спят, но могут пробудиться, хотя они пробудятся не без усилий. Настоящая система объясняет не только себя, но также то, что истинно в других системах. Она объясняет, что если люди хотят понять друг друга, то понимание возможно только среди людей, которые пробудились. В обычной жизни все является безнадежно запутанным, люди не предназначены для того, чтобы понимать друг друга в обычной жизни. Если бы это имелось в виду, то люди были бы созданы по-иному. Человек должен завершить себя своими собственными усилиями. Мы можем осознать это, если осознаем природу воли и сознания. Способность понимать связана с этим. Если люди начинают работать с целью достижения сознания и воли, они начинают понимать друг друга. В жизни, имея даже наилучшие стремления, мы совершаем грубые ошибки. Люди — машины, они не созданы для того, чтобы понимать друг друга.

    В. Возможно ли понять причину этой неразберихи? Какова цель бытия, созданного таким образом?

    О. Увидеть опасность и попытаться начать понимать нашу ситуацию. Люди никогда не понимали друг друга, но в наше время ситуация в жизни становится более сложной и опасной. В то же время люди, такие, какими они являются, служат целям Луны и Земли. Но об этом мы будем говорить позднее.

    Ошибкой было бы думать о наших временах, как о похожих на какие-либо другие. В настоящее время имеются исключительные трудности и исключительно благоприятные условия.

    В. Трудности, вероятно, будут увеличиваться со временем? О. Да, но не далее определенного предела — далее такого предела это становится невозможно. Важно осознать не в теории, но путем наблюдения фактов, что люди не понимают друг друга и что ситуация становится более и более усложненной. Если люди имеют пулеметы, это более опасно. А они имеют пулеметы во многих смыслах. Поэтому каждое неправильное понимание становится более глубоким и более сложным. В. Каков же конец?

    О. Мы не можем сказать, это было бы гаданием. Конечно, мы не можем ожидать от этого чего-либо хорошего.

    Вы видите, все наши обычные взгляды на вещи ненадежны, никуда не ведут. Необходимо мыслить иначе, а это означает видеть вещи, которых мы не видим теперь, и не видеть вещи, которые мы видим теперь. И это последнее, может быть, наиболее трудно, ибо мы привыкли видеть определенные вещи; это большая жертва — не видеть то, что мы привыкли видеть. Мы привыкли думать, что живем в более или менее комфортабельном мире. Конечно, есть такие неприятности, как войны и революции, но в целом — это комфортабельный и с добрыми намерениями мир. Наиболее трудно отделаться от этой идеи мира, имеющего хорошие намерения. А затем мы должны понять, что мы вообще не видим вещей самих по себе. Мы видим, как в аллегории Платона о пещере, только отражение вещей, так что то, что мы видим, потеряло всякую реальность. Мы должны осознать, как часто нами управляют и контролируют нас не сами вещи, но наши идеи о вещах, наши взгляды на вещи, наши представления о вещах. Это наиболее интересно. Попытайтесь подумать об этом.“

    Не съм фен на Толе, но той поне е „западняк“ с жена „източнячка“. И, поне сега, е много популярен, което ама никак не се харесва на „официалната“ религия. Освен това ми е градски, пристрастия какво да правим ;-). Така, че свършвам с него, има го в читанката.

    “ Повечето древни религии и духовни традиции споделят едно общо прозрение — че нашето „нормално“ състояние на ума е белязано с един основополагащ недостатък. От това прозрение в естеството на човека — бихме могли да кажем: от тази лоша новина — се ражда второ прозрение; добрата новина, че е възможно коренно преобразуване на човешкото съзнание. В хиндуистките учения (и понякога в будизма) това преобразуване се нарича просветление[3].

    В учението на Иисус то се нарича спасение, а в будизма — край на страданието. Освобождение и пробуждане са други термини на същото преобразуване.

    Най-голямото постижение на човечеството не са създадените от него произведения на изкуството, науката и техниката, а осъзнаването на неговото собствено нарушено функциониране, на собствената му лудост. В далечното минало това осъзнаване е протекло само у малък брой хора. Мъжът на име Сидхартха Гаутама, живял преди 2 600 години в Индия, е може би първото човешко същество, видяло в пълна яснота цялата картина. По-късно този мъж е бил титулуван Буда. Буда означава „пробудения“. Приблизително по същото време един друг от рано пробудените учители на човечеството живее в Китай. Името му е Лао Дзъ. Той ни е оставил запис на своето учение и това е една от най-духовните книги, създадени някога — Дао-дъ дзин[4]

    Да се осъзнае собствената лудост означава, разбира се, възникването на нормалност, началото на процеса на лечение и трансцендиране. На планетата е започнало да се появява едно ново измерение на човешкото съзнание, първото пробно цъфтене. Онези редки личности, за които споменахме по-горе, се обръщали към своите съвременници. Говорели за грях, за страдание, за заблуда. Казвали: „Погледнете как живеете. Погледнете какво правите, вижте страданието, което създавате във и около вас“. И след това им посочвали по какъв начин могат да се освободят от колективния кошмар на „нормалното“ човешко съществуване. Показвали пътя. „

  21. tsenko каза:

    Kakvo nasledstvo mi ostavi moiata baba „Zaobikaliai se sus sebepodobni,misleshti kato teb.“Ne pravi na drugite tova,koeto ne iskash na teb da praviat.“Vsiako napraveno dobro na drugite,se vrushta I na teb.“Kogato napravenoto dobro se afishira,to gubi stoinostta si.“Roditelite triabva da se uvajavat I na roditelite triabva da se pomaga na starini.“Uchi ,za da spoluchish.“Ako mojesh pomagai,ako ne mojesh,ne prechi.“Kato spazvah tezi zaruki,az stignah do mozi izvod,che niama nenakazano dobro.Na vsichkoto dobro,koeto sum pravila,poluchih nai-loshi neshta-luji,krajbi,izmami,daje zaplahi .Taka stignah do moia si izvod“Vseki triabva da se griji samo za sebe si I da ne vredi na drugite.“Niama smisul,ako ti udariat ednata buza,da podavash I drugata.Tova niama da spre poboinika,dori naprotiv.“Priznavam samo prirodnite zakoni za suvarsheni,choveshkite zakoni ne sa.Tretiat zakon na Isak Nuton vuv fizikata glasi „Na vsiako deistvie ima ravno protivodeistvie“ ili „Oko za oko ,zub za zub“.Ako choveshkite zakoni se napraviat suobrazeni,ne protivorechashti na prirodnite,vsichko shte bude na miastoto si.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни