Обществото като жив организъм

milivoj-ceran-mceran-3-norns

Трите норни, худ. Миливой Черан, 2017

 

dimitar-churovski-1Димитър Чуровски e завършил философия в СУ “Св. Климент Охридски“. Защитава докторска дисертация по психология на труда. Работи в два изследователски института, а научната му кариера в България завършва като старши научен сътрудник по социална психология. От 26 години живее в Лондон и работи в частния сектор.

*Цялата трилогия можете да видите ТУК.

Фактори, структура, принципи и механизъм за развитие

Между „политика” и „геополитика” има една трудно забележима, но много съществена разлика. Политиката се отнася до краткосрочни решения при управлението на регионални общности – национални бюджети, национална сигурност, образование, здравеопазване и т.н.; геополитиката се отнася до управлението на обществото като цяло и намира конкретен израз както в разрешаването на актуални световни проблеми, така и в действия по изграждането на еднo бъдещo общество.

През последните десетилетия бяха лансирани множество идеи и теории, обясняващи геополитиката: от концепцията за „шахматната дъска” до теории за контролираната нестабилност, меката власт, хибридната война и др. Поразителен е фактът, че те се фокусират върху текущи глобални проблеми, като локални войни, икономически санкции, превъоръжаване, тероризъм и напълно игнорират определящия фактор „социално развитие”. По този начин геополитиката се явява като продължение на националната политика и е опит за налагане на определени идеологически ценности като световни. С други думи, развитието на обществото се осъществява изцяло по волята на субективния фактор и в частност управляващия елит на една страна. През 20 век бяха експериментирани три модела за подобно устройство – болшевишката „Световна революция”, нацисткия „Хилядолетен райх”  и „Новия световен ред” на финансовия капитализъм. С други думи, геополитиката включва елемента „социално развитие”, който при политиката е пренебрежим поради краткосрочния характер на решенията, а при геополитиката е определящ фактор.

2017-06-07_100103

Смисълът на фактора „социално развитие”  може да се разбере само ако обществото се разгледа едновременно от няколко аспекта –  исторически, философски и системен. От своя страна, това предполага да се изучат факторите, структурата, принципите и механизмите в развитието на обществото. Само от тази позиция би могъл да се осмисли и преходът от капитализъм към пост-капиталистическа организация на обществото и как по принцип би изглеждало подобно бъдещо общество.

ФАКТОРИ В ОБЩЕСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ

Социалната еволюция е продължение на биологичната в условията на поява на език, мислене и съзнание. Метафората, описваща обществото като „жив организъм”, отразява спецификата на социалната еволюция, която се определя двустранно от обективни социални закони за развитието му и  човешкия разум като субективен фактор.

Обективният фактор е лишен от разум и цел. Това е една сляпа сила за самоорганизация, почиваща на механизма на мутации и адаптация. Независимо от това, биологичната еволюция създава невероятно разнообразие от растителни и животински видове, определя развитието им и появата на поразителни със своята целесъобразност екосистеми. В природата всичко изглежда толкова разумно, че много хора я възприемат като плод на „интелектуален дизайн”, а не на „сляпа” еволюция.

Субективния фактор се характеризира с разум и целеполагане. Той има сложна структура с частично припокриващи се функции: а) колаборативна интелигентност, която генерира познание, разрешавайки противоречия и проблеми във всички сфери на битието посредством механизма на социалното  творчество; б) масово съзнание,  което е носител на различните форми на обществено съзнание: религия, политика, морални ценности и т.н.; и в) институционализиран механизъм за вземане на решения за управление на общностите, на базата на който се формира управляващ елит. Правото да се управлява една общност се нарича власт. В продължение на хиляди години властта се е предавала по наследство, а през последните 100-200 години това право се легитимира посредством избори. Прави впечатление, че всеки управляващ елит се стреми да ограничи действието на саморегулиращите се механизми, което е в противоречие с обективния ход на социалната еволюция. Причините вероятно са две: а) непознаване същността и механизмите на социалните процеси и по-специално действието на „невидимата ръка” на обективния фактор; б) стремеж към запазване и разширяване на привилегиите, произтичащи от контрола върху властта.

conflitto-politico-karl_theodor_von_piloty_murder_of_caesar_1865

Убийството на Цезар, худ. Карл Теодор фон Пилоти (1865)

 

Разумът като цяло изгражда обществото такова, каквото го познаваме от историята, създавайки и усъвършенствайки оръдия на труда, религия, изкуство, наука и технологии; проводник е на класовата борба, инициатор е на хиляди войни. Изобщо – история, изпълнена с периоди на възход и падения. Накратко, обществото е „жива” и „разумна” система. Има само две такива системи – обществото като цяло и човекът като индивид. Фундаментално предизвикателство пред разума е да определи спецификата и  „разделението на труда” между двата фактора, или как разумът си взаимодейства с „невидимата ръка” на обективния фактор. В голяма степен тази дихотомия се решава в зависимост от степента в развитието на самото съзнание и обществото. В продължение на хиляди години хората са вярвали, че съдбата им се определя изключително от боговете, които са персонализация на обективния фактор. След появата на гражданското общество се залита в другата крайност – абсолютизиране ролята на субективния фактор в развитието и управлението на обществото. В това се заключава и доминиращата парадигма за света – икономическият детерминизъм, което определя и идеологическия и едностранен характера на геополитическите теории днес.

СТРУКТУРА НА ОБЩЕСТВОТО КАТО СИСТЕМА

На всеки етап от развитието на обществото има един структуроформиращ фактор, около който то организира. За Античния свят това е физическият (робският) труд, за феодализма – земята, а за капитализма – природните ресурси. Не е трудно да се забележи, че структуроформиращите фактори представляват ресурси.  Фактически генералната линия в развитието на обществото е в посока на овладяване на ресурсите: физически труд, експлоатацията на земята при феодализма и експлоатация на природни ресурси, необходими за развитието на икономиката при капитализма. Върху основата на тези фактори се структурират основните компоненти, които формират три подсистеми 1) обществено съзнание (култура), 2) икономика, 3) организация и управление – всяка от които формира множество други подсистеми по отношение на себе си.

800px-maler_der_grabkammer_des_menna_012

Гробницата на Менна, стенопис; Древен Египет от времето на Тутмос IV (1397-1388 пр.н.е.)

 

Общественото съзнание се проявява в няколко основни форми (подсистеми): битово съзнание, религия, изкуство, право, политика, наука, морал, съдържанието на които се определя в най-широк смисъл като култура. През различните исторически етапи от развитието на обществото една от формите на общественото съзнание доминира другите форми на обществено съзнание, както и икономиката и управлението на обществото. Античния свят  е бил доминиран от политеизма, феодализма – от монотеизма, днес доминираща форма на обществено съзнание е политическото съзнание. Най-вероятно бъдещото общество ще бъде доминирано от морала като такава форма, защото той е единственият фактор за оцеляването му. Тази доминация се определя от нивото и комплексността на постигнатото познание.

Икономиката включва производствените отношения, които исторически погледнато, се базират на експлоатацията на физическия труд, земята и природните ресурси. На тази основа се формират три икономически формации: робовладелческа (времево включваща по-голямата част от Античния свят), феодализъм и капитализъм.

Управлението представлява механизъм за вземане на решения при организацията на обществото. Организацията изисква създаване на институции, управляващи различни сфери от обществения живот. По този начин обществото изгражда собствена структура, която непрекъснато се развива и периодично се обновява, преминавайки в по-висша и по-сложна форма, съответстваща на постигнатото ниво на познание. В исторически план по този начин се формират племена, които по-късно се интегрират в държави, а управлението еволюира от различни форми на автокрация до доминиращата днес демокрация.

Управлението е субективен фактор, който, за разлика от културата, се институционализира и легитимира като политическа власт и чрез решенията си влияе директно върху организацията и развитието на обществото. Така се формира управленчески елит: патриции в Античния свят, феодална аристокрация и висше духовенство през феодализма, партиен елит при комунизма и нацизма, и властови елит (power elite) при финансизма, включващ политическата, корпоративна и военна върхушка.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА СОЦИАЛНАТА ЕВОЛЮЦИЯ

Анализирайки развитието на обществото, на вниманието се налагат няколко закономерности, които могат да се определят като принципи с тежест на обективни социални закони.

1.Зависимост между ръста на познанието и промените в обществото.

Беше посочено, че обществото е жива и разумна система, генерираща и обработваща знание. Знанието се предава от поколение на поколение под формата на познание. Понятието „познание” е по-широко по обем и съдържание от понятието „знание”, разбирано като осъзната информация. То включва както осъзнатото знание, така и неосъзнати социални нагласи и емоции, които са част от социалния опит. Като цяло познанието включва: позитивно знание или такова, което е проверено в социалната практика; непроверено в социалната практика знание, част от което вероятно е позитивно, но част от него е погрешно и е предпоставка за взимането на погрешни решения или създаването на социални митове; както и недостатъчно осъзнати социални нагласи и емоции, които излизат извън границите на знанието, разбирано като осъзната информация. Познанието се генерира от колаборативната интелигентност чрез механизма на социалното творчество, проверява се в социалната практика и е движещата сила на социалната еволюция. Съгласно този принцип – ръстът на познанието променя общественото съзнание (културата), икономическите отношения (икономиката) и структурата и управлението на обществото. Това е принципът, който определя познанието като движеща сила на социалната еволюция и намира израз в придобилата широка популярност фраза: „Идеите движат света”. Другите три принципа обясняват механизма на социалната еволюция.

platon-aristotel

Платон (ляво) и Аристотел от Рафаел, фреска в Stanza della Segnatura, Ватикана (1510-1511)

 

2. Разделение на функциите между обективния и субективния фактор в социалната еволюция.

„Разделението на труда” между обективния и субективния фактор в социалната еволюция, които се проявяват като самоорганизация на системата като всеки жив организъм, и управлението на обществото като разумна дейност, е кардинален въпрос за социалната теория и практика. Човешкия разум, или субективният фактор, генерира, събира, преработва и предава информация. В съдържателен план полученото познание може да се определи като култура, проявяваща се в различни форми на обществено съзнание – религия, изкуство, наука, политика и т.н. Обективният фактор, или „живата част” на системата, прави редки, но качествени скокове в развитието на обществото, разрушавайки съществуващата структура, заменяйки я с нова такава, адекватна на новите реалности и на постигнатото ниво на познание и комплексност на обществото. Това е процес на обективна самоорганизация, който не може да се повлиява от субективния фактор.

С други думи, субективният фактор определя съдържанието на обществото, а обективния фактор определя формата на обществото. Тези две линии на развитие са нещо като „двойна спирала” и може да се определят като курс на историята, която се твори от субективния фактор, и спирала в социалната еволюция, която се обуславя от обективния фактор. „Разделението на труда“ между обективния и субективния фактор в социалната еволюция е втората закономерност, която следва да се отчита при анализа на социалните процеси. Съгласно този принцип, генерирайки познание, субективният фактор предизвиква количествени промени, повишавайки комплексността на обществото; периодично обективния фактор провокира  качествени скокове от съществуващата към нова социална структура, адекватна на постигнатата вече комплексност. Ще подчертаем отново, че тези процеси са неразделими онтологически. Следствие от тази закономерност е разбирането, че комплексността на обществото определя неговата структура.

3. Зависимост между промените, протичащи в общественото съзнание, икономиката и управлението на обществото.

Третата закономерност в социалната еволюция се отнася до последователността на протичащите качествени промени или революции в трите подсистеми. Всеки цикъл на социалната еволюция започва с два привидно независими, но диалектически неразделими промени, провокирани от „двойната спирала” на обективния и субективен фактор. Субективния компонент (разумът), представен от социалното творчество, провокира  духовна (културна) революция, а обективният фактор насочва развитието към нов структуроформиращ фактор. Културната революция  променя икономическите отношения в посока на новия структуроформиращ фактор и накрая води до промени в управлението и организацията на обществото. С други думи, духовните (културните) революции предхождат икономическите и политическите революции. Например, появата на християнството е духовна (културна) революция, която предхожда и обуславя в съдържателен план феодализма като икономическа формация и монархията като форма на управление. Ренесансът е духовна революция, която предхожда и обуславя появата на капитализма като икономическа формация и демокрацията като колективна форма за управление на обществото. Материализирането на тези култури формира Западната цивилизация. Цивилизациите също се развиват, залязват и отмират. Отмирането на една цивилизация провокира появата на нова културна революция.  В случая упадъкът на Западната цивилизация провокира нова духовна революция – появата на обществено самосъзнание. С други думи: културата се материализира в цивилизация, а след това отмиращата цивилизация поражда нова култура.

Italiya

Площад „Свети Петър“ във Ватикана. Тук, от балкона на едноименната базилика, папата произнася и до днес своята благословия „Urbi et orbi“ – „Към Града (Рим) и към Света“

 

Посочените три принципа поразително напомнят за трите закона на диалектиката. Първият принцип за ръста на познанието, което определя промените в обществото, по същество е специфично проявление на закона за количествените натрупвания, водещи до качествените промени в обществото. Принципът за разделението на функциите между обективните и субективните фактори в социалната еволюция по същество отразява борбата на противоположностите в процеса на развитието. Третият принцип за последователността в промените, протичащи в общественото съзнание, икономиката и управлението на обществото, е проявление на закона за  отрицание на отрицанието в сферата на социалната еволюция – в смисъл, че в процеса на общественото развитие, културата се материализира в цивилизация, която на определен етап изчерпва възможностите си, запада и отмира, но с отмирането си провокира пораждането на нова културна революция, респективно – нов цикъл на развитие.

4. Смяната на структуроформиращите фактори определя хода (спиралата) на социалната еволюция.

Беше посочено, че познанието е двигател на социалната еволюция. Натрупаното познание разширява възможностите за адаптация и овладяване на околната среда. По този начин се формират няколко качествено различни нива от развитието на обществото: Античен свят, феодализъм и капитализъм. Тези формации са резултат от естественото развитие, определяно от законите на социалната еволюция или на обективния фактор. Критерият за тези нива са преходите на техните структуроформиращите фактори: експлоатация на физически (робския) труд, експлоатация на замята и експлоатация на природните ресурси. Прави впечатление, че структуроформиращите фактори на естествените формации имат ресурсен характер. С други думи, развитието на обществото е функция на възможността за овладяване на ресурсите.

През 20-ти век бяха реализирани три изкуствено създадени на базата на определени идеологии и частично реализирани от субективния фактор формации: комунизъм, нацизъм и финансизъм. Ще отбележим, че те също бяха организирани около структуроформиращ фактор. За комунизма това беше национализация на средствата за производство; за нацизма – идеята за национално превъзходство и расова дискриминация, а за финансизма – парите като инструмент за управление на обществото. Става въпрос не за реалните пари като част от реалния механизъм за саморегулация на икономиката, а за книжните пари, произведени от нищо и наложени със закон като платежно средство, необходимо за манипулация на икономиката и управление на обществото. Нито един от тези структуроформиращи фактори няма ресурсен характер. Те са плод на спекулативно-идеологически и формално логически презумпции и изначално са обречени като модели за социална организация. При тази ситуация не е трудно да се забележат две особености: първо, че структуроформиращият фактор при естествените формации и тези, създадени от субективния фактор, са принципно различни. В първия случай те са резултат от разширяване на познанието, а във втория са резултат от логически спекулации; второ, ходът на социалната еволюция се определя от смяната на структуроформиращия фактор в резултат от натрупаното познание.

МЕХАНИЗМИ В РАЗВИТИЕТО НА ОБЩЕСТВОТО

Според доминиращия днес икономически детерминизъм движещата сила на обществото е икономиката. Това вероятно е вярно за историята и е очевидно за капитализма, но не и за социалната еволюция като цяло. Има много сериозни причини и основания да се приеме, че събирането, обработката и предаването на знанието от поколение на поколение е истинският двигател на социалната еволюция. Например за икономическа дейност може да се говори след Аграрната революция, но развитието  на Хомо сапиенс в продължение на хиляди години преди Аграрната революция, когато се формира езикът, мисленето и съзнанието, не може да се оспори. От друга страна, биологичната еволюция се базира на гените, които са единици информация. Логично е да се приеме, че социалната еволюция като продължение на биологичната еволюция се основава на знанието, което по същество е осъзната информация. С други думи, съществуването и функционирането на човека и обществото са възможни единствено чрез генерирането и обмяната на знание.

maths-blackboard-adobestock_98004062

Друг съществен момент за разбирането механизма на социалното развитие е посоченият по-горе принцип на „разделение на труда” между двата фактора. Това разделение изглежда сравнително просто. Субективният фактор (човешкият разум) генерира посредством механизма на социалното творчество информация, която поради разумния си характер следва да се определи като знание; проверява това знание, прилага го в практиката и предизвиква множество на брой, но по същество малки количествени промени в своето битие. Натрупаното познание в резултат на този процес се определя в най-широк смисъл като култура. На определено ниво от развитието на познанието неизбежно протича скок в развитието на обществото. Това са относително редки, но изключително важни за обществото качествени промени. Тези промени произтичат от действието на природните закони, определящи развитието на живите системи. Те са абсолютно неизбежни, не зависят от волята на субективния фактор и следователно се проявяват като обективни процеси. С други думи, натрупвайки познание, субективният фактор постепенно променя социалната среда, която става по-сложна и комплексна. Тази по-сложна среда налага необходимостта от нова форма на организация, съответстваща на постигнатото ниво на социално развитие. Това е процес на обективна самоорганизация. Преходът към нова форма в организацията на обществото е качествена промяна, скок в развитието и се определя като революция. На философски език може да се каже, че субективният фактор (разумът) определя съдържанието, а обективният фактор определя формата (структурата) на обществото. Тези две линии на развитие определят както хода на историята, така и спиралата на социалната еволюция. Те не могат да бъдат разделени онтологично, но в гносеологичски аспект или от гледна точка на познанието следва да се разграничават ясно.

„Разделението на труда” между обективните и субективни фактори ни дава критерия да определим разликата между история и социална еволюция. Историята се твори от човешкия разум, т.е. от субективния фактор. На определен етап от развитието на обществото социалната еволюция променя посоката на развитието му в съответствие с обективните закони. По тази причина историята изследва период от около 10 000 години от началото на Аграрната революция, време през което езикът и разумът са относително оформени фактори в развитието. Социалната еволюция изследва целия период от появата на Хомо сапиенс като биологичен вид, включващ неговата предистория и история. Това е един период от минимум 30–40 000 години, а според някои антрополози дори много повече.

Възниква въпросът как „невидимата ръка” на обективния фактор насочва разума. Обективният фактор е една поразяваща със своята мощ сила. Днес е ясно, че тази сила няма собствен разум и цел, но по един изумителен начин е постигнала съвършенство в екологичните системи и върховни постижения като човешкия мозък, разума и съзнанието, т.е. възможност за САМОПОЗНАНИЕ. В основата на тази сила стои информацията, която е атрибут на материята и чийто определящ характер в еволюцията все още не е достатъчно осмислен. Съзнанието е осъзната информация. С появата на разума и съзнанието се разкрива обширното поле на тяхното взаимодействие, което все още остава твърде неясно като диалектика. Без съмнение обаче „невидимата ръка” на обективния фактор се проявява като саморегулиращ механизъм, който насочва разума в посока, определяща запазването на системата като цяло, независимо от множеството разнопосочни идеи и тенденции в развитието му. Когато тази „невидима ръка” се отнася до взаимодействието между подсистемите на обществото, механизмът на нейното действие става твърде сложен. Това обаче не значи, че той е непознаваем.

mandalajunguiana-1

Карл Густав Юнг: „Общността е бездна. Самотата е връх. Точната мяра в общността пречиства и съхранява. Точната мяра в самотата пречиства и прибавя. Общността ни дава топлина, самотата ни дава светлина.“ Из „Septem Sermones ad Mortous“, 1916

 

Генерирането, обработката и предаването на знанието е процес на възникване и решаване на проблеми. Социалните проблеми се проявяват като противоречия. В края на краищата развитието на обществото е резултат от разрешаването на противоречия. Всяко разрешено противоречие предполага генерирането на единица знание. Социалната еволюция протича като процес от възникване и разрешаване на множество противоречия, респективно – генериране и натрупване на познание. По тази причина противоречията се проявяват като движещата сила в социалната еволюция.

Възникващите за разрешаване проблеми и противоречия са с различна сложност. Проблеми от битов характер могат да се решават със средствата на формалната логика. Проблеми и противоречия на системно ниво могат да се решават само като се разглеждат в процеса на тяхното възникване и развитие т.е. със средствата на диалектическата логика. Някои проблеми се решават от индивидуалната интелигентност, а  други по-сложни социални проблеми и противоречия се разрешават от колективната и колаборативна интелигентност. Значително по-сложни са противоречията, възникващи в подсистемите на обществото, които могат да се определят като „подсистемни противоречия”. Най-сложно обаче е противоречието, което се отнася до системата като цяло и може да се определи като „системно”. Подсистемните противоречия се разрешават от институционализиран механизъм за вземане на решения, а системното противоречие възниква в процеса на натрупваната информация и се изразява в противоречие между обогатеното съдържание и остарялата форма (структура) на обществото. Това противоречие не може да се реши от разума и е прерогатив на обективния фактор. Разрешаването на системното противоречие е начало на нова спирала от социалната еволюция и може да се определи като нова епоха от развитието на обществото.

В политико-икономически аспект това е появата, развитието и преходът от една формация в друга. Системните противоречия се разрешават само от обективния фактор. С други думи, човешкия разум (субективния фактор) може да прави история, но не може да променя хода на социалната еволюция. Следователно, подсистемните  противоречия се отнасят до отделните подсистеми и се разрешават от субективния фактор. Системните противоречия са обективни по своя характер, поради което играят определяща роля в социалното развитие. Те се отнасят до структурата на обществото. Тяхното разрешаване води до промяна в структурата и появата на нова спирала от социалната еволюция. Системните противоречия също така могат да се разглеждат като част от обективния ход на историята, разрешават се под действието на обективни закони и естествено не биха могли да се влияят от субективния фактор. В историческия материализъм системното противоречие се определя като основно или фундаментално. Това е противоречието между обществения характер на производството и частния характер на разпределението. От еволюционна гледна точка фундаменталното противоречие е между обективния и субективния фактор, чието взаимодействие определя и самата социална еволюция. От тази гледна точка основното противоречие при капитализма се явява като частен случай на проявление на основното противоречие на социалната еволюция.

Развитието на обществото не е плавен или линеен процес. Знанието се натрупва постепенно и на определено ниво от количественото натрупване протича качествена промяна, която може да се определи като революция. В зависимост от сферата, в която се извършват тези революции, те могат да се определят като: духовни (културни), икономически и политически. И най-повърхностен исторически поглед може да ни убеди, че трите подсистеми на обществото – духовна, материална и управление, ко-еволюират,  като взаимно обуславят количествените и качествените промени, протичащи в тях.

spring

Всеобща демокрация и социална република. Худ. Фредерик Сорю

 

Взаимодействието между подсистемите в процеса на качествените промени е много важно и следва да се разбере в пълнота. Нова спирала в социалната еволюция започва с духовна (културна) революция, която с развитието си измества доминиращата до тогава форма на обществено съзнание с нова, по-висша, по-сложна и по-адекватна към зараждащите се реалности. Новата култура инициира нови икономически отношения. Появяват се нови, по-сложни икономически отношения, които на определен етап от развитието си заменят съществуващата форма на управление с нова форма, респективно нова организация на обществото. С други думи, духовната революция поражда нова култура, която с развитието си се превръща в цивилизация. Цивилизацията е материализирана култура. Така например, появата на християнството е духовна революция, която  поражда нова култура – монотеизъм. Монотеизмът е „платформата” за развитието на феодализма. Ренесансът е културна революция, която променя насочеността на общественото съзнание „от небесното” към земното, от ирационалното към рационалното. Реформацията и Просвещението внасят също дълбоки промени в общественото съзнание. Така възниква Западната култура, която с развитието на зараждащия се капитализъм се материализира в днешната Западна цивилизация. Естествено, други духовни революции пораждат други цивилизации. С развитието си цивилизациите също отмират, но това отмиране е предпоставка за поява на нови културни революции. Днес западната цивилизация е в своя залез, но този упадък провокира появата на нова духовна революция – появата на общественото самосъзнание.

Исторически погледнато, една от подсистемите обикновено доминира над другите две и афектира развитието им в голяма степен. В определен период е доминирало религиозното съзнание, в друг – икономиката, в по-ново време управлението се опитва да влияе върху културата и икономиката. Тези противоречия в подсистемите до голяма степен определят тяхната динамика. Днес повече от когато и да било преди е ясно, че трите подсистеми на обществото следва да  се намират в определен баланс, да се разглеждат като части от един „жив организъм”  или нещо като „екологична система”. По този причина популярното твърдение на историческия материализъм, че „битието определя съзнанието”, би следвало да се коригира. В действителност по-точно е да се каже, че съзнанието и битието взаимно се детерминират, понеже в онтологичен план те са неразделими.

evolution_by_adriansalamandre-d2bodktВсяка културна революция започва в името на определени морални  принципи. При юдаизма това са Десетте божи заповеди, които се приемат и от християнството, наред с няколко нови: вяра, надежда и любов. Гражданското общество се появява и проповядва морални ценности, кристализирали в девиза на френската революция – „Свобода, равенство, братство”. Материализирането на културата означава изведените морални ценности, около които се формират новата култура и общество, да бъдат включени и да станат част от общественото съзнание. По този начин общественото съзнание се развива, от една страна, като събира, обработва и предава информация, а от друга – като непрекъснато надстроява моралните си ценности. Аналогични разсъждения могат да се направят по отношение на естетическите норми и правните принципи. Очевидно е, че обществото се развива многопластово и успоредно с това променя съществуващите социални структури и изгражда нови, нанасяйки дълбоки промени в икономиката и в механизма за вземане на решения, както и в управлението на обществото. Това е процес, при който провъзгласените морални ценности в зората на Културната революция се материализират в цивилизация.  Когато цивилизацията изчерпа своите възможности за развитие, тя залязва и отмира, като провокира почвата на нова културна революция и нови морални ценности.

Западната цивилизация днес е в упадък, което може да изглежда невероятно при поразителния научен и технологичен прогрес. Това обаче са два съвършено различни процеси. Прогресът се определя от експоненциалното  нарастване на познанието, а упадъкът е по отношение на моралните ценности, които се променят под действието на Системата, в случая – финансизмът. Научният и технологичен прогрес прави този упадък по-опасен за оцеляването на обществото и по този начин налага своя императив за промени.

Диалектиката между обективните и субективните фактори най-ярко се проявява през редките преходи от една социална формация към друга по-висша. Тази диалектика може да бъде илюстрирана, като се посочат основните процеси при протичащия в момента преход от финансов капитализъм към пост-капиталистическата организация на обществото. Те се свеждат до следните промени, предизвикани от двата фактора.

pyramidПри субективния фактор се наблюдават следните промени: 1) Колаборативната интелигентност на субективния фактор генерира познание в сферата на науката и технологиите. Това познание се развива в геометрична прогресия, удвоявайки се всеки 4-5 години. 2) Познанието променя както битието, така и масовото съзнание, формирайки обществено самосъзнание. 3) Банкерите заменят саморегулиращия механизъм в икономиката с управление, контролирано от самите тях. Тази модификация е довела до кардинални промени в икономиката, управлението и масовото съзнание, формирайки това, което определяме като „финансов капитализъм”, като социален модел или „финансизъм” като идеология. От една страна финансизмът  ускорява социалното развитие, а от друга, следвайки собствената си логика и идеология, финансовият елит се стреми да запази привилегированите си позиции, работейки за изграждането на един Нов световен ред и тласкайки света в погрешна посока на развитие, противоречаща на законите на социалната еволюция. При живия организъм подобна форма на развитие се определя като раково заболяване.

Подмяната на саморегулиращия механизъм на икономиката с  управляван от финансовия елит механизъм не означава отмяна на действието на законите за социалното развитие. „Невидимата ръка” на обективния фактор реагира на промените, наложени от субективния фактор, и по-специално на ускореното и тласкано в погрешна страна, посредством две ясно очертали се промени: 1) Упадък на моралните ценности чрез подмяна на общочовешките граждански ценности свобода, равенство, братство – с алчност, корупция и цинично лицемерие, маскирани с пропагандата на четири свободи, представени като либерални евроатлантически ценности и обслужващи финансовия и корпоративен елит. Впрочем, упадъкът на моралните ценности е сигурен симптом за близкия край на всеки модел на социална организация и неговия елит. 2) Генериране на една дузина глобални проблеми, половината от които са в състояние да унищожат не само човечеството, но и по-висшите форми на живот. Тези две промени изправят човечеството пред една ужасна дилема – промяна на социалната структура и механизма за управление или самоунищожение.

Ако диагнозата е ясна, възниква въпросът какво следва да бъде лечението. Отговорът може да бъде намерен в историята при ситуациите, в които разумът се е сблъсквал с привидно неразрешими проблеми и е попаднал в задънена улица.  В такива случаи има едно просто, проверено от  живота и сигурно средство – смяна на съществуващата парадигма.

СМЯНА НА ПАРАДИГМАТА ЗА ОБЩЕСТВОТО – ПРЕХОД ОТ ИДЕОЛОГИЧЕСКИ КЪМ СИСТЕМЕН ПОДХОД

Понятието „парадигма” означава модел на мислене, или това е начинът, по който гледаме на света. Това са границите, в които е затворено разбирането за обекта на изследване, в случая – обществото. С развитието на познанието периодично се налага тези граници да се разширяват или променят. В такива моменти говорим за смяна на парадигмата, което е качествена промяна в разбирането за обекта или революция в съответната област. Смяна на парадигмата означава промяна на посоката на мислене, което позволява доскорошни вярвания да се осъзнаят като погрешни. Тя също така открива нови перспективи за интерпретация на обекта. Много често смяната на една парадигма с друга означава просто смяна на гледната точка, в резултат на което наличният информационен хаос се подрежда в стройна система. Например, такъв е случаят с подмяната на геоцентричния модел за устройството на планетарната система с хелиоцентричен, при който се намира просто обяснение на натрупаната от наблюденията на астрономите информация и елегантно решение на самия проблем.

Очевидно е, че при днешния геополитически хаос е необходим един нов поглед върху света; един поглед от друг ъгъл или една Нова парадигма за организацията и управлението на обществото. Тази парадигма следва да разглежда света в процеса на неговото развитие, следователно да се разработва на основата на диалектиката. Диалектиката е теория за промените, еволюцията и в частност на социалната еволюция. Една Нова парадигма следва да разглежда света като самоорганизираща се система в резултат от взаимодействието на обективните закономерности и човешкия разум. Метафорично казано, да разглеждат света като „жив организъм”. Това именно означава преход от идеологичски към системен подход при изучаването и управлението на обществото.

Описаните по-горе фактори, структура, принципи и механизми за развитие на обществото са опит то да се представи именно като самоорганизираща се система. Този подход показва защо пропагандираният Нов световен ред е също толкова абсурден, колкото болшевишката Световна революция и нацисткия Хилядолетния райх; защо като идеология финансизмът е по-разрушителен за човечеството от комунизма и фашизма взети заедно; защо финансизмът се проявява като раково заболяване, водещо до упадък на морала, поява на неразрешими глобални проблеми и провокира днешния геополитически хаос. Изобщо, защо Западната цивилизация е във видим упадък в резултат на тази система. Този подход също така показва защо финансизмът и властовият елит са обречени и за да оцелее, човечеството трябва да се освободи от тях.

shemita3

Проследявайки внимателно историята, особеностите на социалната еволюция и геополитическия хаос днес, предизвикан от тихата, пълзяща и безименна революция на банкерите,  могат да се посочат някои най-общи характеристики на бъдещото общество, произтичащи от тази смяна на гледната точка:

1.Беше посочено, че генералната линия на социалната еволюция следва овладяването на ресурси, необходими за оцеляването и развитието на обществото: експлоатация на физическия труд, експлоатация на земята и експлоатация на природните ресурси. На тази основа се формират няколко структуроформиращи фактори, определящи три формации: робовладелски строй, феодализъм и капитализъм.  Днешното общество се намира в преход от експлоатация на природните ресурси към експлоатация на интелектуалния труд. Пример за това е експоненциалното развитие на науката и технологиите. Следователно, интелектът се оформя като структуроформиращият фактор на бъдещото общество, а колаборативната интелигентност  като основа за неговото управление.

2. Драматичните събития от миналия век, крахът на комунизма и фашизма, днешният геополитическия хаос, глобалните проблеми и реалната опасност от самоунищожителна световна катастрофа, причинени от финансизма, показват, че човешкият разум не трябва да създава спекулативни модели, базирани на формалната логика, каквито се оказаха идеологиите на 20 век. Това прави прехода от идеологичски към системен подход при изучаването, организирането и управлението на обществото без алтернатива. Системният подход има огромен методологичен и евристичен потенциал. Например, сравняването на двете изоморфни системи – индивидуалното и социално развитие, ни дава основание да определим „възрастта” на обществото. Това е етапът на поява на обществено самосъзнание, което е съпоставимо с края на пубертета при индивидуалното развитие и преход към социална зрялост. При тези условия парите и контролираната чрез тях политическа власт губят определящата си роля, а обществото навлиза в периода на стабилно развитие и самоуправление.

us-news-scotus-campaign-4-aba

3. Системният подход предлага също така теоретична основа за разглеждането на обществото като свръхсложна или комплексна система, т.е. система с десетки хиляди подсистеми, всяка от които със своя специфика и възможност за самоконтрол и самоорганизиране. С разглеждането на обществото по този начин, то може да се сравни с други комплексни системи, създадени от еволюцията за милиони години; системи, чиято структура и функции да служат като база за разсъждение. През последните десетилетия се разви биониката, която взаимства идеи и принципи от природата, създадени в процеса на еволюцията, и ги прилага при технически решения. Днес могат да се посочат няколко хиляди изобретения, направени по „патенти на природата”. Следователно, вместо да се създават спекулативни утопични модели за организацията на обществото, по-разумно е решението да се търси в принципите и организацията на свръхсложните системи, създадени и усъвършенствани от еволюцията за милиони години. Такава комплексни системи са човешкият организъм и в частност главният мозък, чиято структура е относително добре проучена, а функциите му могат да се анализират на биохимично, физиологично и психологично ниво.

Човешкият мозък е класически пример за комплексна система, организирана в мрежова структура, при която група от клетки формират специализирани области. По тяхно подобие вероятно бъдещото общество ще формира различни  „области” от мрежата, отговарящи например за генерирането на ново познание или предаването на знанието от поколение на поколение. Те ще обединяват хиляди институти и лаборатории, университети и колежи в самоуправляващи се центрове, които нямат нужда да ги управлява някой отвън –  корпорация или политици. Други подобни центрове ще се специализират и ще отговарят за оцеляването, сигурността, демографските процеси и т.н.  От тази гледна точка се налага изводът, че бъдещото общество не може да бъде организирано йерархично каквото е било през последните 10 000 години. За да оцелее, то следва да се реорганизира в мрежова структура, подобна на главния мозък, където милиарди нервни клетки са свързани помежду си, формирайки комплексен механизъм, осигуряващ оцеляването на организма.

morphogeneza-graphica

Морфогенеза – графика

 

4. Реорганизацията на обществото от йерархична в хоризонтална структура е може би и най-голямото предизвикателство в цялата история на човечеството, но тя е без алтернатива за оцеляването му. Без съмнение новата структура изисква принципно нова форма за управление на отделните общности (възли от мрежата), както и на обществото като цяло, или преход от демокрация към колабокрация; преход от пазарна и манипулирана икономика към колаборативна икономика, каквото и да означава това. Собствеността и парите са преходни фактори. Не е важно как точно те ще се променят. За прехода по-важното е парите да се отделят от властта. Накрая, този преход означава формиране на нова култура и в частност на морални ценности, гарантиращи оцеляването на обществото като цяло, а не на определен елит.

5. Елитите са продукт на йерархичната организация на обществото. При мрежовата структура няма йерархия, следователно няма елити. За това как елитите си отиват от световната сцена, историята е категорична и много красноречива. Властта, независимо политическа или финансова, заслепява и замъглява съзнанието. По тази причина някои от властимащите се изживяват като философи, други се смятат за „избрани”, „любимци на бога”, а някои дори се вживяват в ролята на самия Бог. Погледнато отстрани, тази картинка е много тъжна. Бъдещото общество вероятно ще се самоуправлява подобно на главния мозък, в който природата не е включила „елитарни клетки”. Невроните са „равнопоставени” физиологично, но психологически се различават по степента на своята „образованост” и „компетентност”. „По-компетентните” формират колаборативната интелигентност, генерират ново познание и управляват съответния възел или колаборират с по-висши центрове от мрежата. Тази „елитарност” е от друг порядък, защото не защитава „групови интереси”, не се стреми към господство над организма или структурния компонент на обществото, а работи за оцеляването и развитието му като цяло. Това е „главният мозък” на обществото, разглеждано като „жив организъм”.

***

Всъщност смяната на парадигмата е единствената възможност да се премине от силов към мек сценарий на прехода от финансизъм към колаборативно общество. Ако по някаква причина това не се случи, то обективният фактор ще стартира един от силовите сценарии, защото самият преход е без алтернатива. В този случай съдбата на финансизма и властовия елит е предвидима, но не е ясно каква цена ще заплати човечеството за безумието, алчността, арогантността и лицемерието на управляващите си елити.

Двата фактора за развитието на обществото са в сложно взаимодействие. При финансизма саморегулиращият механизъм на икономиката беше подменен от банкерите с механизъм, управляван от самите тях. Този механизъм преразпределя благата, генерирани от световната икономика, в ръцете на малък елит, което води до задълбочаване упадъка на моралните ценности, генерира глобални проблеми и тласка човечеството към самоунищожение. Това противоречие може да се разреши само чрез реорганизация на обществото в съответствие със законите на социалната еволюция. Голямата надежда за това е развитието през последните десетилетия на общественото самосъзнание, което може да промени манталитета на управляващите елити, има потенциала да разреши това противоречие и да управлява бъдещото общество. До тогава човечеството ще живее разпънато на кръста между надеждата за оцеляване и опасността от самоунищожение.

*Редакцията на Мемория благодари на автора на трилогията г-н Димитър Чуровски за ползотворното взаимодействие и проникновения анализ, съчетаващ реализма и надеждата, разума и духовността в пътя на общественото самосъзнание по сиралата на вечния Кръговрат. Като в песента на Skuggsjá – „Колелото пее в пръстени, не в линии.“

Skuggsjá – Обръщане

Живот от всяка смърт,
смърт от всеки живот.
Живот от всяка смърт,
смърт от всеки живот.

Колелото пее в пръстени,
не в линии.

Гладни за слънце вълци,
подгонени коне.
Сияещо Слънце!
Колелото се обръща!

Живот от всяка смърт,
Смърт от всеки живот.

Твоята същност се пожертва за теб
на бруленото от вятъра дърво;
знанието го изисква.

Норни, въртете!
Съдба, победи!
Мелници, мелете!
Петли, кукуригайте!
Градушке, удряй!
Лед, стани вода!
Сърце, тупти!
Полета, бъдете засяти!
Всеки дъх,
всеки удар,
всеки ден ще се върне отново!
Обръщане!
Обръщане!

Извън Празнотата на Гиннунга
Ти си, ти беше, ти ставаш, ти събираш, ти растеш!
Ти се събуждаш!
Ти се събуждаш!

Живот от всяка смърт,
Смърт от всеки живот.

Превод: Христина Христова / Memoria de futuro

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal чрез формата по-долу или по БАНКОВ ПЪТ.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Димитър Чуровски

Димитър Чуровски

Димитър Чуровски e завършил философия в СУ “Св. Климент Охридски“. Защитава докторска дисертация по психология на труда. Работи в два изследователски института, а научната му кариера в България завършва като старши научен сътрудник по социална психология. От 26 години живее в Лондон и работи в частния сектор.

  1. yan каза:

    „Всъщност смяната на парадигмата е единствената възможност да се премине от силов към мек сценарий на прехода от финансизъм към колаборативно общество. Ако по някаква причина това не се случи, то обективният фактор ще стартира един от силовите сценарии, защото самият преход е без алтернатива“
    Е много задълбочено,изтънчено.Много теоретически постановки.
    Е как ще е „смяната на паридигмата“Война обикновена световна война.
    И който победи ще смени парадигмата.Въпросът е кога?

  2. Без име :-) каза:

    На първо(диагонално) четене сбития извод от горния материал е – МАТЕРИЯТА КОНТРОЛИРА ;-). Т.е. така автора отговаря на основния философски въпрос(кое е първичното кокошката или яйцето). Който е и отговора на Маркс през 19 век.

    Ето няколко извадки като потвърждение :
    „Социалната еволюция е продължение на биологичната в условията на поява на език, мислене и съзнание.“
    „В основата на тази сила стои информацията, която е атрибут на материята и чийто определящ характер в еволюцията все още не е достатъчно осмислен.“

    Ами какво ако езика е нещо много по-древно а само символите са „материални“ – т.е. АзБуки-те :-). Поне така учи доктор Стрейнд от Сорсъсрер Суприйм ;-).

    Бих му препоръчал да се запознае с работата на Рупърт Шелдрейк и да се пробва да обясни феномените, които Шелдрейк показва. Да не говорим за оспорването му, че разума се намира между двете ни уши :-))). Т.е. човешкия мозък е един безумно сложен радиоприемник, на технически език речено, просто резонансно настройващ се на честотата на вълните. Вълна/частица според квантовата механика :-).

    https://www.youtube.com/watch?v=i-DSPaHtWwg :-)))))))))))) !!!

    Платон патки да пасе :-).

    Разбирам, че това оспорва заученото в училище и „Универс“итета ;-), ами ако има Мултиверс ;-), но то показва и ограниченията в рамките на които се търсят решенията :-).

  3. Без име :-) каза:

    Как бе навремето с Априлската „линия“ на Партията – само напред и нагоре :-). Точно същия проблем имат и днешните „финансисти“ – Растеж на всяка цена, всяка година :-))). Това е типичен ЛИНЕЕН модел на „развитие“. Макар той по-скоро да води до катастрофа на определен етап от „развитие“ на модела. И това показва първо Германия после СССР и днес САЩ :-).

    Тук ще ви дам един прост пример от математиката, апроксимацията на една трансцедентна функция, като например синуса описващ идеална вълна :-), се състои в полиномиално разложение на Тейлър.

    https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D1%8A%D1%80

    Надявам се ясно се виждат ограниченията в апроксимацията на вълната от правата линия(червената). И как изглежда една такава апроксимация при полином от 13-та степен виолетовата линия :-))).

    Това ви дава грубичко разликата между политика и геополитика на математически език – Политиката е права линия, Геополитиката е полином от висок ред. Именно за това политиката(политиците) регулчрно се дънят ;-))).

  4. Без име :-) каза:

    Друг важен цикъл който автора е пропуснал в анализа е КАЛЕНДАРА ;-))).

    Хайде пробвайте да планирате без календар ;-). Знаете ли кой е „бащата“ на петилетката на Социализма ;-)?

    Та проблема с Грегорианския Календар е много ФУНДАМЕНТАЛЕН, папата със сигурност го знае, той е „мембър“ на йезуитския орден, може би най-развития орден на „Западната цивилизация“, освен бенедиктинския ;-).

    https://www.youtube.com/watch?v=QMkb8RV9JHU

    Не случайно маите не мерят само физическия, земен, цикъл на въртенето на земята около Слънцето ;-). Знаете, при Китай също е различно ;-).

    Между другото именно календара и неговото НАЛАГАНЕ със сила в Русия и Китай (именно това е „културната“ революция на йелския възпитаник, татко Мао ;-) ) са доказателство чия разработка е Комунизма ;-). Той налага Грегорианския Календар на Русия и Китай. А това е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО условие за Търговията на Глобално ниво – доктрината на Адмиралтейството ;-))). Пробвайте да планирате по три различни календара едно и също нещо или да ги синхронизирате ;-). Китайците още си почитат лунния календар. За това те на практика не празнуват „Нова Година“ и „Коледа“ :-). Нещо повече имам магазини при мен в които дори няма надписи на английски ;-).

    Следвай Парите ;-)!

  5. Без име :-) каза:

    Но все пак автора е отишъл мнооого по напред от официалните, държавно платени, лица ;-). Поздравление за което.

    Лао Дзъ го е рекъл за „социото“ още преди 25 века ;-).

    25

    Преди възникването
    на Небето и Земята
    има вещ хаотична.
    О спокойна, о пустинна,
    единствено неизменна,
    циркулираща безспир.
    Може да се счита
    майка на Поднебесната.

    Аз не зная нейното име.
    Ще я нарека Дао.
    По принуда ще я нарека велико.
    Великото
    ще нарека отминаващо.
    Отминаващото
    ще нарека далечно.
    Далечното
    ще нарека възвръщащо се.

    Ето защо (казват:)
    Дао е велико;
    Небето е велико;
    Земята е велика;
    Човекът е велик. В света има четири величия
    и човекът е едно от тях.

    Човекът следва Земята,
    Земята следва Небето,
    Небето следва Дао,
    Дао следва естествеността.

    https://www.youtube.com/watch?v=ipal8_S0RlI

  6. Без име :-) каза:

    https://www.youtube.com/watch?v=qiGDJ5-dXaI#t=4500

    Добрите разузнавачи говорят така, че дори техните командири трудно ги разбират ;-)!

  7. Без име :-) каза:

    На второ четене имам още някой несъгласия.

    Финансизма, хронологически и исторически предшества и комунизма и нацизма :-). Девятов разказва, че Коминтерна произлиза от Финантерна а не обратното ;-). Нещо повече, той ги форматира, т.е. управлява ресурсите им зад кулисите, да не коментираме Протоколите на Сионските Мъдреци, произведени през 19 век, които са издадени от Нилус 1905-а, после 1911-а и т.н. ;-).

    Цитат от Антъни Сатън, как ордена управлява/контролира войните и революциите:
    „Мы также утверждали в первом томе, что действия Ордена следует рассматривать и объяснять с точки зрения диалектического процесса Гегеля. Другой философией эти действия объяснить нельзя, поэтому Орден нельзя назвать «правым» или «левым», светским или религиозным, марксистским или капиталистическим. Орден и его цели являются полностью и тем, и другим в перечисленных парах понятий.( „австриеца“ Мъри Ротбард, бащата на либертарианците има сходни идеи).

    В философии Гегеля конфликт политического «правого» и политического «левого», или, по Гегелю, тезиса и антитезиса, является существенным для поступательного движения истории и для самих исторических перемен. Конфликт между тезисом и антитезисом приводит к синтезу, то есть к новой исторической обстановке.

    Описание мировой истории на Западе и в марксистских странах состоит только из описания и анализа в политических пределах «правого» или «левого». Например, исторический труд, изданный на Западе, смотрит на коммунизм и социализм глазами либо финансового капитализма, либо марксизма. Исторический же труд, созданный в Советском Союзе, смотрит на Запад только марксистскими глазами. Однако, есть еще один вид исторического анализа, который никогда (насколько мы можем судить) не использовался; а именно: применение гегельянской логики с целью определить, пользуются ли элиты, контролирующие государства, диалектическим процессом для создания заранее спланированного исторического синтеза.

    Как действует диалектический процесс

    На протяжении последних двухсот лет с появлением Канта в немецкой философии мы можем определить две конфликтующие системы философии, а также противоположные идеи государства, общества и культуры. В США, Британском Содружестве и во Франции философия основывается на личности и правах личности. В то время как в Германии со времен Канта, через Фихте и Гегеля вплоть до 1945 года стержнем философии было всеобщее братство, отрицание индивидуализма и полное неприятие западной классической либеральной мысли во всех ее аспектах. Немецкий идеализм был философским базисом для трудов Карла Маркса и левых гегельянцев, а также для Бисмарка, Гитлера и гегельянцев правых. Это парадокс, но это факт. Наиболее революционные немецкие движения проистекают из одного источника. И у Маркса, и у Гитлера философские корни в Гегеле.
    Из гегелевской системы политической мысли, чуждой большей части западного общества, возникают такие нелепости, как, например, взгляд на государство как на «движение Бога через историю». Утверждается, что государство тоже Бог. Что единственной обязанностью гражданина является служение Богу путем служения государству. Что государство — это абсолютный разум. Что гражданин может обрести свободу только почитая государство и подчиняясь ему. Но, как мы отмечали в одной из наших работ «Как Орден контролирует образование», гегельянские нелепости основательно проникли в систему американского образования под давлением ряда крупных организаций, таких, как Национальная Ассоциация но образованию и культуре.

    Из этой системы гегельянской философии следует, что все исторические события являются результатом конфликта между противоположными силами. Любая идея или следование идее может считаться тезисом. Этот тезис неизбежно вызовет появление противоположной силы (антитезиса). Окончательным результатом будет ни то, и ни другое, а синтез двух конфликтующих сил.

    Карл Маркс в своем «Капитале» рассматривал капитализм как тезис, а коммунизм как антитезис. Но что было полностью проигнорировано историками, включая марксистов, так это то, что любое столкновение между этим силами не может привести ни к капиталистическому, ни к коммунистическому обществу. Оно приведет к синтезу этих конфликтующих сил. Это логика Гегеля. Более того, этот синтез будет отражать понятие государства как Бога, где личность ему полностью подчинена.(Ей ви го на сега ЕССР, и в частен случай в България „бог“ Боко, финансиран за създаването на ГЕРБ от немска фондация – моя бележка :-) ).
    В чем же тогда для гегельянцев состоит функция парламента или конгресса? Эти учреждения должны существовать просто для того, чтобы личности смогли почувствовать, что их мнение имеет какую-то ценность, а правительство смогло воспользоваться случайными проявлениями какой-нибудь мудрости «крестьянина». Как говорил Гегель, «благодаря этому участию, личной свободе и тщеславию, личности со своим общественным мнением могут показаться ощутимо эффективными и могут чувствовать удовлетворение в том, что они что-то значат».

    Война, организованный конфликт, по Гегелю, есть только видимый исход столкновения идей. Как писал Джон Дьюи, яростный поклонник Гегеля, в современной образовательной системе «война это самый действенный проповедник тщеславия почти всех конечных интересов, она кончает с эгоизмом личности, толкающим ее и ее семью на все ради отстаивания нрава на жизнь и собственность» (Джон Дьюи, «Немецкая философия и политика», стр. 197).“

    https://www.youtube.com/watch?v=GuvOg7AaUkM

    Нещо повече, картата на Украйна е начертана, като геополитически проект, още по времето на болшевистката революция, там „гаулайтер“ е именно Кръстю Раковски, човека на Финантерна ;-). А човека зад кулисите е „полковник“ Мендел Хаус. Надявам се сте слушали за книгата „Администратора“ ;-))).

    За Икономиката, носителя на Нобелова Награда по Икономика за 2005-а, проф. Ауман, виден експерт по теория на игрите, по-специално „колаборативните“, т.е. повтарящи се игри :-), говори не само за Ген, Генетика но и за Мим, Миметика ;-). Т.е. пак квантова дихотомия – Вълна/Частица :-). Като краен резултат това резонира с морфичния резонанс, за който биолога Шелдрейк говори. Окей от КОБ, ген.Петров има цяла лекция за егрегори ;-).

    П.П. За Ауман, дефиницията за рационално(неспекулативно) мислене, ако съм разбрал правилно автора, означава човек да си защитава Интересите, по всички възможни начини, съобразно информацията с която разполага :-))). Сега темата за информацията поне за мен най-ясно и логично я развива Шенон, ще избегна формулите ;-):
    „Энтропийный, алгоритмический, комбинаторный виды обозначают количественное определение сложности рассматриваемого объекта или явления и опирается на такие свойства информации: полнота, доступность, эргономичность. Семантический вид — описывает содержательность и новизну передаваемого сообщения для получателя (свойства релевантности и адекватности). Прагматический вид обращает внимание на полезность полученного сообщения для пользователя (свойства полноты, своевременности, эргономичности и адекватности).“ Така, че допускаме, че автора разбира „спекулативното“ мислене просто като шум, излишък :-). Но не всички мислят така. Дори Шенон не разяснява как решавате кое е важно и кое не, т.е. значението на съобщението на двата края на информационния тракт. Например един сървър за „съдържание“ може да се инерпретира различно от хора с различни интереси – т.е. за едни е по-информативен за други не.

    Чисто технически всяка информационна система(канал) си имат капацитет. Той зависи от 3 основни параметъра – Време, Динамика и Честота. Т.е. не е възможно по теория да предадеш информация с огромен капацитет по канал с нисък капацитет без да жертваш единия или два от параметрите да речем. Например да пуснеш видео по канал за звук без да имаш забавяне на сигнала и накъсвания на видеото при крайния потребител, ако искаш „реално“ време(25 кадъра в секунда за Европа).

    Така стои въпроса и с тоя форум, при него реалното време отсъства ;-).

  8. Бай Оня каза:

    Няма елит, който доброволно да се откаже от привилегиите си, и да си смени „парадигмата“ т.е. мирогледа, още повече елит като съвр. финансов, предречен още от Ленин в неговите знаменити пет принципа на империализма. Всъщност сега разбирам, че той е пидал за нашето време, а империализмът отговаря точно на съвр. западен либерален глобализъм. Така че тази „колаборативна“ форма на управление, не може да дойде от самосебе си. Смяната на парадигмите от както съществува човечеството, винаги става по жесток и кървав начин, наречен революция, или чрез глобален световен конфликт.
    Робовладелската система на Рим си отиде с варварските нашествия, на практика общоевропейска война, феодализмът си отиде с френската революция и войните на Наполеон, които на практика са общоевропейска война, аристократична Европа си отиде с Първата световна война и болшевишката революция, а САЩ наложиха своето световно господство след Вт. св. война. Какво следва, как доминираният от САЩ световен финансов елит, ще си иде от тоя свят?! Като се просветли от мъдростта и добротата ли!?

  9. Въпросите, които никога не трябва да бъдат задавани каза:

    Трудно да се чете.
    Думите са стотици, а идеите, изразени в тях, могат лесно да се поберат в десет.

    Не е новост, че неолиберализма управлява езика, а с езика и мисълта.
    Неолибералният жаргон мoже да бъде разпознат дори и само от едно изречение.

    Един от парадоксите на нашето време е, че идеи, способни да трансформират обществото, пълни с обяснения за това как се проявява животинското в държанието и мисленето на човека, често са представяни на непонятен език.

    Приемник на „ангажираността” е „привличането на интереса”. Това е нож с две остриета. Хората, чиито интерес е привлечен, могат да са получили информацията, от която най-отчаяно се нуждаят или която най-много им липсва. Може да им е дадена и морална подкрепа. Но този процес почти винаги означава, че ученикът възприема само пропагандата, която инструкторът е одобрил. „Привличането на интереса”, подобно на „ангажираността” и „политическата коректност” е следствие от добрата стара линия.

    Мощните идеи, които повлияват поведението ни, са видими само в прости изречения, дори в една фраза – летяща фраза.

  10. Имаме един живот – ще се бием за него! каза:

    Имаме един живот. Даден от Твореца. Или природата – все едно. Той е уникален, само наш и неповторим. И винаги недостатъчен… Пътят, след първото проплакване, започва с мама и минава през радости, мъки, разочарования. Успехи са помрачавани от провали. Надежди са попарвани от лъжи. Мечтите се сблъскват с реалността. Трудно е. Но е и честно. Красиво.

    Ако го нямаше унижението – смъртоносният враг на свободата. Не се преживява.

    Човек може да прости, но не забравя унижилия го. Както не се забравя убиец.

    В България унижението и лъжата са част от ежедневието на мнозина. Едни се демотивират, други тънат в страдание, трети го удрят на пиене, четвърти бягат, пети се приспособяват… Има и такива, които плуват в тази извратеност с удоволствието на свиня, попаднала в рядка тиня. Кочината им е по душа, джоб и манталитет.

    Това разделя нацията.

    Написах книгата „Господари на моргата”, за да кажа на хората от мойта кръвна група, че трябва да сме информирани, да ценим свободата, да обичаме децата си и да се бием със зъби и нокти за своя живот и този на близките ни. Никой няма право да ни унижава и да решава вместо нас. Колкото по-могъщи са гадовете, мафиотите и управниците, толкова по-изобретателни и смели трябва да сме ние. Всеки е силен много повече, отколкото предполага. Яростта и преживените несправедливостти са страховито оръжие.

    Елате на 14 юни от 18 часа на представянето на книгата „Босовете на моргата“ в Клуб „Перото” на НДК, да си поговорим открито. Те са мръсно богати и страхливи, а ние нямаме кой знае какво за губене.

Оставяне на коментар към Въпросите, които никога не трябва да бъдат задавани

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни