Финансовият капитализъм – илюзиите и реалността

wallstreet-girl

Уолстрийт

 

dimitar-churovski-1Димитър Чуровски e завършил философия в СУ “Св. Климент Охридски“. Защитава докторска дисертация по психология на труда. Работи в два изследователски института, а научната му кариера в България завършва като старши научен сътрудник по социална психология. От 26 години живее в Лондон и работи в частния сектор.

В публикуваното наскоро есе „Геополитиката днес – Нов световен ред или Нова парадигма”, беше посочен стремежът на елитите да изградят един нов световен ред със световно правителство, управлявано, естествено, от тях самите; както и принципната невъзможност подобна свръхсложна или комплексна система да бъде организирана йерархично и управлявана от субективния фактор. Сега ще обясним защо това се случи или как се стигна до днешния геополитически хаос, до възникването на еднополюсен и многополюсен модел на света, тяхната конфронтация и потенциалните разрушителни последици за човечеството и самия властови елит.

ПОЯВА И КРАХ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИДЕОЛОГИИ

През първата половина на миналия век се появиха две политически идеологии, които определиха историята му.

Ленин „доразви” икономическата теория на Маркс, приемайки, че комунизмът може да победи в една отделна страна, като властта се вземе посредством „въоръжена революция“ и се задържи чрез „диктатура на пролетариата“. Тази идеология пропагандира икономическо равенство, постигнато посредством експроприация на средствата за производство и еднопартийно управление на държавата. Така възникна болшевизмът, който се самоопредели като комунизъм и влезе в историята с това име. Всъщност между „болшевизъм” и „комунизъм” има една принципна разлика. Според Маркс комунизмът може да настъпи след високо развитие на капитализма. Следователно, според него той е резултат от обективното развитие на обществото. Според болшевизма, комунизмът е постижим посредством субективни действия, без оглед на естествената еволюция. До разпадането на Съветския съюз това се смяташе за възможно и дори доказано. Животът обаче показа, че това е мит, следователно е невъзможно. Руската монархия рухва поради вътрешни противоречия, а завзелите властта формират нов елит (номенклатура) и държавно устройство, просъществувало само 70 години. С други думи, болшевизмът е идеологизация на икономическа теория, а тя, подобно на всички идеологии, се оказа един мит, който наскоро се срина в резултат на вътрешните си противоречия на развитие.

В края на Първата световна война с рухването на световните империи и монархията като доминираща форма за управление, се появиха две сродни идеологии – на фашизма в Италия и националсоциализма в Германия. Мусолини мечтаеше за възраждане на Римската империя, а Хитлер – за изграждането на хилядолетен райх, базиран на национално и расово превъзходство. Всъщност Хитлер идеологизира философията на Фридрих Ницше, и по-специално философската му концепция „воля за власт”, както и алегорията за  „свръхчовека”, представена в „Тъй рече Заратустра”. Подобно на Ленин, той вярва, че „доразвива” това философско учение и го въплъщава в живота. Тази идеология също се оказа един мит. Тя провокира Втората световна война и беше унищожена като брутална и противоречаща на човешките ценности. Теоретически Германия би могла да спечели войната и да утвърди фашизма като господстваща форма за управление в Европа, но без съмнение този „хилядолетен райх” щеше да рухне след няколко десетилетия по същите причини, по които се разпадна Съветският съюз, защото е несъвместим с обективния ход в развитието на обществото. Историческите събития от началото на миналия век показаха колко лесно е да се идеологизира и митологизира една икономическа теория или философско учение и колко трагични за човечеството и самите елити са последиците в случай, че те се овластяват, без значение дали това е постигнато посредством кървава революция или властта е взета по легитимен път чрез избори.

През първата половина на миналия век се появи и една икономическа идеология, която за разлика от политическите идеологии на болшевизма и фашизма, протече тихо, незабележимо, без фанфари и обожествявани лидери; една идеология, която установи контрол над икономиката и политическата власт, с последици, многократно превишаващи тези на комунизма и фашизма, взети заедно. Тази невидима революция определили съдбата на човечеството през втората половина на 20 и началото на 21 век, както и днешния геополитически хаос. Това е

тихата и пълзяща революция на финансовия елит.

За да се разберат протичащите социални и геополитически процеси, днес е необходимо да се осмисли появата и развитието на финансовия капитализъм, който определя хода на  тези процеси. Финансовият капитализъм се появява и утвърждава в резултат на добре планирани от международните банкери и брилянтно реализирани модификации в банковата система, икономиката и формата за управление.[1]

14-1

Модификацията на банковата система се осъществи на три етапа за период от около 30 години: 1. Учредяване на Федералния резерв като централна банка на САЩ през декември 1913, 2. Отмяна на златния стандарт (покритие) на долара през юни 1933, и 3. Приемането на американския долар за световна валута през юли 1944.

В началото на миналия век в САЩ има около 25 000 банки, работещи без собствена законодателна база. За  да принуди правителството да модернизира банковата система по подобие на европейските системи, които се управляват от една централна бака, няколко по-големи банки провокират финансова криза през 1907, при която фалират две водещи застрахователни тръстове и множество фирми и  компании, свързани с тях. В резултат на тези събития правителството е принудено да вземе решение за изработване на закон за банките с цел изключване възможността от поява на подобни кризи. Сформирана е и сенатска комисия със задача да подготви законопроекта. Комисията изучава европейския опит около 2 години и в края на ноември 1910 група от пет водещи финансисти, ръководени от председателя на сенатската комисия Нелсон Олдрих и секретаря на финансовия департамент Абрам Андрю, се срещат тайно от пресата и обществеността на един малък остров в Атлантическия океан – Джекил,  щата Джорджия. Водеща фигура е Пол Варбург, германски банкер, пристигнал наскоро в САЩ. Тази група подготвя законопроекта, който предвижда учредяване на „независима централна банка”, наречена Федерален резерв (ФЕД).[2]

A pedestrian passes in front of the Federal Reserve Building in Washington January 22, 2008. The U.S. Federal Reserve on Tuesday slashed U.S. interest rates by a hefty three-quarters of a percentage point, the biggest rate cut in more than 23 years, in an emergency bid to lend support to a U.S. economy some fear is on the verge of recession. REUTERS/Kevin Lamarque (UNITED STATES) - RTR1W4WY

Сградата на Федералния резерв (ФЕД) във Вашингтон, САЩ

 

През декември 1913, в противоречие с Конституцията, президентът Удроу Уилсън подписва законопроекта The Federal Reserve Act 1913”, който оторизира картел от 12 (сега 6) водещи банки, да печатат американските долари. За разлика от европейските централни банки, които са относително независими от правителствата, но остават държавни агенции, контролиращи финансовите системи на страните, ФЕД е картел от няколко частни банки, придобиващ правото да печата собствени пари, които продава на своето правителство с 10% лихва. За да осигури „независимостта” на ФЕД, правителството практически няма контрол върху неговата дейност.

charles_august_lindberghПо време на дискусиите на законопроекта, сенаторът Чарлз Линдберг отбелязва, че със създаването на ФЕД се узаконява един мощен монетен тръст, представляващ „невидимо правителство”, което посредством парите може да контролира Сената. Той смята, че тази парична система е престъпление по отношение на американския народ, защото тя не премахва опасността от финансови кризи, напротив – тя позволява финансови кризи и икономически депресии да се създават по научно обоснован метод чрез арогантен кредитен монопол.[3] Историята показа, че е бил прав. През 1921 Чарлз Линдберг публикува книга, в която описва механизма за предизвикване на изкуствени финансови кризи. Този механизъм е лесен за разбиране и реализиране и се състои от три стъпки:  1. Увеличаване масата на парите в обръщение. Колкото повече, толкова по-добре. 2. Създаване на борса и стимулиране на хората и бизнесите да взимат кредити. Колкото повече, толкова по-добре. 3. Рязко съкращаване на парите в обръщение и изискване кредитите да се върнат.[4]

По-нататъшното развитие на капитализма в САЩ удивително напомня този сценарий. През 1929 започва Голямата депресия. Тя се предхожда от бум в икономическото развитие, достъпни кредити за жилища, коли, модерната тогава бяла техника и други екстри, лесни печалби на борсата, инвестиции в промишлеността и селското стопанство (стъпки 1 и 2). В края на 1929 парите в обръщение рязко се съкращават, кредитите не могат да се погасяват и следват фалити в апокалиптични пропорции. Фалират 10 000 от наличните 25 000 банки и хиляди фирми. Фермерите не могат да изплатят кредитите по закупените машини; реколтата остава неприбрана при масова безработица и глад. Много хора остават на улицата в буквалния смисъл на думата. Президентът Херберт Хувър (1929-1933) изисква от европейските правителства да върнат получените от американски банки кредити, чийто отслабени от войната икономики не са в състояние да изплатят. Така Голямата депресия прераства в световна криза.

louis_t-_mcfaddenПо въпроса за Голямата депресия са написани хиляди страници. Икономистите посочват различни икономически причини, както и неспособността на президента Хувър да управлява ефективно страната. Официално допускането, че кризата е преднамерено провокирана, се изключва от политически коректните автори. През 1933, в разгара на самата криза, при дебати в Сената, един от малкото критици на ФЕД от самото му създаване, сенаторът Луиз МкФаден, бивш банкер и председател на финансовата комисия на Сената, твърди, че ФЕД съзнателно е провокирал икономическата депресия, манипулирайки паричния поток. Той остава и най-последователният критик на ФЕД и след напускането на Сената. След два неуспешни опита за убийство той е отровен на прием в Ню Йорк при неизяснени обстоятелства.

Възниква въпросът – ако Голямата депресия е съзнателно провокирана, на кого и защо е било нужно такова разтърсващо обществото събитие. Отговорът е поразително прост. Печатането на пари се ограничава от златния стандарт, който изисква емитираните пари да съответстват на наличните златни резерви на страната. За да се освободи от това ограничение, ФЕД провокира апокалиптична икономическа депресия, която може да бъде овладяна само чрез отмяна на златния стандарт. Това прави и новоизбрания президент Франклин Рузвелт (1933 – 1945).  Основната мярка в обширната програма по преодоляването на кризата е отмяната на златния стандарт. По този начин парите се превръщат в платежно средство, утвърдено от закона, но без собствена стойност. Това позволява да се печатат произволен брой банкноти, чиято цена се определя от търсенето и предлагането.

dollar_printing

Създаването на ФЕД е стъпка от стратегията за установяване на световно господство. За постигането на тази цел е необходимо книжният долар да се приеме за световна валута. Това е договорено на международната конференция, състояла се в Бретон Уудс от 1 до 22 юли 1944 с присъствието на 45 страни. Създадената система следва да осъществи следвоенната реконструкция на световната икономика. Това е последната стъпка към окончателното изоставяне на златния стандарт в световен мащаб и приемане на правила за изчисляване на обменни курсове. На тази конференция се поставят основите на Международната бака за реконструкция и развитие (МБРР) както и на Международния валутен фонд (МВФ). Делегатите на Съветския съюз са подписали заключителните документи на конференцията, но Сталин не ги е ратифицирал, което е една от основните причини за Студената война. Фактически тя започва преди Втората световна война да е приключила официално.

На конференцията в Кингстон,  Джамайка през 1976, МВФ определя правилата за свободната размяна на валутите и постоянен разменен курс на флуктоациите. По този начин ФЕД и САЩ стават световен фактор, формирайки еднополюсния модел на света. Превръщането на американския долар в световна валута носи годишен приход за страната от 100 милиарда долара. Поразителен е фактът, че картел от 6 частни банки, емитирайки собствени пари, упражнява контрол върху финансовата система на планетата. Това е и невидимото, несменяемо и задкулисно правителство, дърпащо днес конците на световната икономика и геополитика, като отговорността за последствията от протичащите събития остава за избираните политици.

Тъй като финансовата система е „кръвоносната система” не само на икономиката, но и на обществото като цяло, то промените в нея водят до дълбоки промени в другите й подсистеми: икономика, форма за управление и обществено съзнание.[5]

1.Промени в икономиката

Илюстрация за това колко силно може да бъде въздействието на финансовата система върху икономиката, е Голямата депресия в САЩ от 1929 г. За щастие кризи от такъв магнитуд не са нужни. Периодично икономически кризи се провокират, но те са част от механизма на финансовия капитализъм. При тях по-голямата част от произведените в планетарен мащаб блага се преразпределят и насочват към една малка част от финансовия  корпоративен и военен елит, определян от Милс като властови елит (power elite)[6]. Тези кризи не се провокират от пословичната алчност на елитите. Финансовия елит би могъл да си отпечата долари, колкото пожелае. Изтеглянето на парите от населението е необходимо за поддържането на определен недостиг, нужен за стимулиране на производството и контрол над обществото.

Механизмът за управление на обществото чрез контрола на парите е много прост. За тази цел държавите трябва да са в състояние на дълг към финансовите институции, които могат да им налагат определени условия и да контролират вземането на решения. Как се реализира този механизъм, е описано от Джон Перкинс в „Изповедта на един икономически килър”, преведена и на български език.[7]  Гръцките икономисти с основание определиха тази система на контрол като „дептокрация”[8]. Същият механизъм се прилага и по отношение на хората. За ефективното им управление те трябва да са длъжници на банките.

gryckite-banki-pogvat-dlyjnicite-si-441177

Банките в Гърция започнаха да преследват некоректните платци, като са изпратили писма на 50 хиляди от тях с просрочени задължения по потребителски заеми и карти, с искане те да бъдат погасени в срок от три дни, съобщи в. „Етнос“  (11 април 2017)

 

Финансовият капитализъм извърши дълбоки промени в света през 20 век. Първоначално в резултат от Голямата депресия тя изкупи на безценица голяма част от американската икономика и създаде гигантски национални корпорации, които в последствие завладяха света и се превърнаха в международни корпорации. Те изключват  възможността за свободна конкуренция, защото конкуренцията предполага относителна равнопоставеност на двете страни. Не е възможно една малка фирма или производител да се конкурира с корпорация. Свободният пазар в условията на финансовия капитализъм е илюзия, в който могат да вярват само правоверни икономисти. Конкуренцията между корпорациите е от друго естество.

Другата голяма промяна е тази, че финансовият капитализъм премахва необходимостта от колониализма, характерен за ранния капитализъм, при който една държава владее и контролира друга или няколко по-слабо развити държави. Този „географски” тип колониализъм налага военно и административно присъствие в самите страни. Новият финансов механизъм позволява ресурсите на страните от третия свят (природни и човешки) да се експлоатират без физическото присъствие на колонизаторите в съответните страни, посредством финансова зависимост и корумпирани национални правителства. По тази причина Великобритания сама се оттегли от Индия през 1947 (The Indian Independence Act), обособявайки от своята вече бивша колония две държави – Индия и Пакистан. През следващото десетилетие колониалната система „се срина” под формата на добре контролирани и оркестрирани „национално-освободителни движения”. По този начин формална независимост придобиха около 50 нации, съставляващи една четвърт от държавите днес и около една трета от населението на планетата. Така географски базираната колониална система беше подменена с „демократична” и финансова. Дори самото понятие „колониализъм” отпада, без новата „демократична” форма на експлоатация на третия свят да бъде определена по някакъв начин с ново понятие. Това, разбира се, е част от манипулациите  на финансовия капитализъм. Много съществен момент при тази форма на експлоатация на по-слабо развитите страни е този, че те не са зависими от една конкретна силно развита страна, а са зависими директно от световния финансов елит. Така се формира една виртуална финансова колониална система, която доминира геополитиката днес.

credit-cards

Финансовият капитализъм промени също така и трудовите отношения. Работническата класа, за която се предполагаше, че ще бъде „гробокопач на капитализма“, беше обезличена и превърната в „работна сила”, част от която днес се скита като призрак из Европа в търсене на възможности за оцеляване. Другата фрапираща промяна е нарастването на пропастта между бедни и богати. Днес средната класа изчезва и обществото се поляризира в бедни и свръхбогати, като пропастта между тях се задълбочава, независимо от политиките на управляващите партии. Понятия като „ляво” и „дясно” постепенно губят  политическия си смисъл и се подменят с понятия като „горе” и „долу” или „1% и 99%”.

2. Промени във формата за управление

Финансовият капитализъм също така постепенно модифицира репрезентативната демокрацията до степен на нейното изпразване от съдържание и превръщането й във фасадна демокрация. Изборният процес е превърнат в едно твърде скъпо рекламно шоу, в което кандидатът и партията трябва да инвестират стотици милиони. Тези пари могат да се набавят по два начина – спонсорство и корупция. И в двата случая става въпрос за предварително купуване на управленски решения. По този начин избраният представител е принуден да работи в интерес на спонсора или лобиста вместо за своя избирател. Лобизмът е узаконена форма за корупция, независимо от демагогските и манипулативни доводи, оправдаващи съществуването му. По този начин понятието „демокрация” се запазва за пропагандни цели, но истинското  съдържание на формата за управление е плутокрация. Плутокрацията е механизъм за вземане на стратегически решения от малко, но много богати хора. С други думи, съществуващия механизъм за вземане на решения е нещо като „демо-плутокрация”, т.е. демокрация като форма, и плутокрация като съдържание. Стратегическите решения се вземат от олигархията, а практическите проблеми на държавата се решават от избирани политици. Този модел елиминира разделението на властите, защото те се контролират от един център. Няма значение дали това е еднопартийна система за управление или обществото се контролира от парите. Тази особеност е лесно забележима в източния блок след разпада на Съветския съюз, където разделение на властите практически не е имало. Тази особеност също така размива отговорността за вземаните решения и политическите грешки, и дори престъпления срещу човечеството, като войната в Ирак и други подобни, остават ненаказани.

20150302140833-moneyПарите днес са превърнати в световна религия и определят всички политически решения. Според данни на Световната банка корупцията в света възлиза на 1 трилион долара годишно. Корупцията на всички нива по принцип е форма за купуване на решения. Към момента Уолстрийт има 3 000 лобисти, по пет за всеки конгресмен, които се противопоставят на всяка регулация, ограничаваща корпорациите. За периода между 1998 и 2008 Уолстрийт е похарчил $3.4 милиарда за лобизъм и $1.27 милиарда за политически подаръци. Лобизмът е форма за узаконено купуване на законодателни решения. За каква демокрация можем да говорим, когато властимащите продават решения за трилиони долари годишно? Постепенно политиката е превърната в печеливш бизнес модел. Когато Клемент Атли (министър-председател на Великобритания 1945-1951) умира, той оставя наследство в недвижими имоти за около 7000 паунда. В наши дни Тони Блеър (министър-председател 1997-2007) е генерирал досега зашеметяващите £63 милиона[9] – показателен пример за това как през последните 50 години след Втората световна война, финансовият капитализъм трансформира политиците от хора, вземащи решения, в брокери на властта.

Процесът е илюстрация и за това доколко алчността, корупцията и лицемерието доминират днес. Трансформацията е напълно „легитимна” съгласно съществуващите закони, които са написани специално за олигарсите, но на практика представлява абсолютно неморален акт и умопомрачителна характеристика на финансовия капитализъм. Днешните избори до голяма степен са оркестрирани и манипулирани политически представления, които легитимират политическата власт, но не засягат най-важните политически решения. Практически изборите не решават нищо. Това прави партиите неефективни и дори ги превръща в отживелица. Страничен ефект от трансформацията на политиката в бизнес е фактът, че в политическите партии се включват хора със съмнителни морални ценности и такива, преследващи само личен интерес. По тази причина през последните десетилетия не се откроява държавник от висока класа, а в обращение са само преходни имена.

6a00d8341c86dd53ef01b7c8e87f99970b

Френският президент Еманюел Макрон

 

3. Промени в общественото съзнание

Финансовия капитализъм провокира промени във всички форми на общественото съзнание – религия, политика, изкуство, право и морал. Промените в политиката бяха посочени, тук ще подчертаем само разрушителното въздействие на финансовия капитализъм върху морала на обществото. Гражданското общество се появи на историческата сцена с морални ценности, изразени във вдъхновяващия девиз на Френската революция „Свобода, равенство, братство”. Финансовият капитализъм постепенно подмени тези етични ценности с „алчност, егоизъм и лицемерие“, политически коректно наричано „двоен стандарт”. Разбира се, като ценности на бъдещото общество са посочени либералните евроатлантическите ценности – свобода на движение на стоки, услуги, капитали и хора. Тези принципи напомнят за един документ от близкото минало – „За моралния облик на строителя на комунизма”, който беше широко пропагандиран, за да се преодолее упадъкът на морала през последните десетилетия от съществуването на „зрелия социализъм”. Този експеримент е забравен, а не би трябвало, защото е твърде поучителен; а поуката е, че морални принципи и ценности не могат да се създават и спускат „от горе”. Доказателство за това е силовото налагане на четирите свободи в ЕС, довело до Брекзит и до подем на националистическите  движения в Европа, но това е друга тема.

ФИНАНСОВИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ КАТО „ГЕННО-МОДИФИЦИРАН КАПИТАЛИЗЪМ

Произвеждайки пари буквално от въздуха (out of thin air), капитализмът, описан от Смит и Маркс и основаващ се на производството и разпределението на благата, е принципно различен капитализъм. Саморегулиращата се икономика на капитализма, базиран на производство на стоки и услуги, се подменя с финансов механизъм,  управляван от субективния фактор и представен от банкерите. Кризите, регулиращи икономиките на стария капитализъм, се заменят с периодично провокирани финансови кризи. Разликата между тях е принципна. Първите регулират дисбаланса в определен отрасъл до балансиране на системата, движейки го в правилна посока, докато вторите периодично преразпределят благата, създадени от световната икономика, като ги пренасочват в ръцете на малка група от обществото, която е под 1%. По този начин, както казахме по-горе, обективно регулиращата се посредством свободния пазар и конкуренцията икономика на капитализма се превръща в система, контролирана от субективния фактор (банкерите). Разликата е не просто огромна, тя е принципна – обективното саморегулиране е подменено със субективен контрол. От една страна, субективният контрол на системата способства за ускореното й развитие, от друга страна – той я тласка в погрешна посока, определяна от интересите на елита, а не от интересите на човечеството като цяло. Подобно развитие в живите организми се наблюдава при раковите заболявания – бърз растеж на патологична тъкан, който често довежда до смъртта на самия организъм. С други думи, финансовият капитализъм е „генно-модифициран” капитализъм, който е фокусиран върху преразпределението на създаваното богатство в ръцете на самите банкери.

2017-05-21_083635

Финансовия капитализъм е една идеология, създадена от субективния фактор и защитаваща интересите на определена социална група, а не на обществото като цяло. Като такава тя не се различава от други идеологии (като фашизма и комунизма), защитава групови интереси, стреми се към световно господство и следва да се определи като финансизъм. Това е последната идеология, определила съдбата на човечеството през втората половина на 20 и началото на 21 век.  Финансизмът е най-удивителната манипулация, извършвана някога от определена група хора в защита на собствените й интереси, и в същото време – най-голямото престъпление срещу човечеството. Заченат в грях, финансизмът се разви като раково образувание, задушаващо всички сфери на обществения живот. За сто години доминиране на финансовия капитализъм, световното богатство е преразпределено и концентрирано в една малка група от 1%, която представлява и днешният елит.

Трансформирането на саморегулиращата се икономика на капитализма в контролираната от субективния фактор система е съпоставима със световна революция, променила света до неузнаваемост. Финансовият капитализъм определи съдбата на света през 20 век, създаде еднополюсния модел, провокира две световни и множество локални войни, както и хаоса, в който се намира светът днес, изправяйки го пред нова катастрофа. Някои анализатори определят финансовия капитализъм като „спекулативен капитализъм”, „казино капитализъм”, „Уолстрийт капитализъм”, „олигархичен капитализъм”, „крони капитализъм”; други автори го определят като висш стадий в развитието на капитализма. Истината е, че финансовият капитализъм е един “генно-модифициран” от финансовия елит капитализъм или „лихварски капитализъм с фасадна демокрация”, защото съзнателно елиминира самоорганизиращия механизъм на капитализма (свободен пазар и демокрация) и подмени продуктивния капитал с лихварско-грабителски.

Възникването и налагането на финансизма като икономически модел или по-точно казано, трансформирането на капитализма от обективно създадена политико-икономическа формация в такава, контролирана от група хора, е една истинска безименна, скрита и пълзяща революция, която постепенно създава сега действащата финансова система и геополитиката. Финансизмът е механизъм за управление на обществото чрез създаване на задлъжняване на хората към финансовите институции и дефицит в държавните бюджети и се основава на преразпределението на благата, вместо на тяхното производство.

by Lafayette (Lafayette Ltd), whole-plate film negative, 21 March 1930Относно възможността на банкерите да произвеждат пари от нищо, Лорд Стамп, който е бил директор на Централната банка на Англия, председател на британските железници и втори по богатство във Великобритания през 20-те години, казва:  „Банкерството е заченато извън закона и е родено в грях. Банкерите владеят света. Вземете го от тях, но им оставете правото да създават пари, и само с едно драсване на писалката те ще създадат достатъчно депозити, за да го купят отново. Отнемете им властта да създават пари и всички големи богатства като моето ще изчезнат, а светът, в който живеем, ще бъде по-щастлив и добър. НО, ако желаете да останете роби на банкерите и да платите цената за собственото си робство, оставете ги да продължат да създават пари и да контролират Кредита.” (Цитат по S. Adams[10]). Този процес е може би най-шокиращият фокус, който някога е бил изобретяван за цялата история на човечеството.

Идеологическите модели за организация на обществото от началото на 20 век – комунизъм, фашизъм и финансизъм, са форма на социално инженерство. Това е опит да се конструира спекулативен модел на желана (предполагаемо идеална) социална организация, посредством реорганизиране на съществуващото или изграждане на изцяло ново общество по предварително формулирана идея и постулирана цел. Няма значение как е взета властта – по насилствен път чрез революция (Ленин), легитимни избори (Хитлер) или манипулация на финансовата система (банкерите). От значение е злоупотребата с властта в стремежа на новите елити да наложат своята идеология (или митология) като световен модел за постигане на световно господство – „световна революция”, „хилядолетен райх” или „нов световен ред” с цел да запазят своите привилегии. Проблемът е в това, че социалната структура е прерогатив на обективния фактор. Следователно субективният фактор, представен от групови интереси, не може да създаде и внедри подобен модел.

headst_quigley-carroll-w220В момента има обширна и твърде противоречива литература, посветена на тази тиха, пълзяща и загадъчна революция. Може би най-добрият академичен анализ е направен от проф. К. Куигли, “Трагедия и надежда: История на света в наше време”, анализиращ  в около 1300 страници най-новата историята от първата половина на 20 век[11]. В този анализ проф. Куигли доказва как международният банков елит тайно и полека е установил своята глобална власт. Разкрива структурата и анатомията на властта и ролята на парите в този процес. Той разкрива ролята на Комитета по външни отношения на САЩ и Кралския институт по международни работи на Великобритания като мозъчни центрове, определящи геополитиката и формирането на световно правителство, работещо посредством международни агенции като ООН, Световната банка, Международния валутен фонд и други агенции. Анализира ролята им в двете световни войни и последствията от тях. Вижда днешния властови елит като опасност за Америка и за света. Едно популярно изложение на въпроса в около 200 стр. е направено от Дж. Плумер, “Трагедия и надежда 101: Илюзията за справедливостта, свободата и демокрацията”. Книгата е написана по задълбочения анализ на проф. Куигли[12]. На руски език темата е анализирана от Н. Стариков„Кризата: Как се прави товa“[13]. Опит за обобщение на събитията от този период от позицията на една Нова парадигма за развитието на обществото съм изложил в моята монография, посветена на колаборативното общество.[14] 

МИТОВЕ, ИЛЮЗИИ И НЕКОМПЕТЕНТНОСТ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ ЕЛИТИ

Управляващите елити от всички времена създават определена идеология, утвърждаваща тяхната власт и привилегированите им позиции в обществото. Тези идеологии отразяват нивото в развитието на обществото и неизбежно включват множество митове и илюзии. Те се проявяват най-ярко в условията на преход от една политико-икономическа формация в друга, когато управляващите елити стават неизбежна жертва на тези митове и на собствените си илюзии. Така от историческата сцена са изчезнали всички елити от римските патриции до комунистическата номенклатура. Възниква въпросът – кои са митовете и илюзиите на днешния властови елит?

Най-големият мит днес е пропагандираният от елитите нов световен ред и световно правителство като предпоставка за траен мир и благоденствие за всички. Един свят, управляван, естествено, от днешния елит. Беше посочено, че подобна структура за организация на обществото противоречи на обективните закони на развитие и следователно е невъзможно един такъв социален модел, базиран на йерархичната организация на подсистемите й, да бъде установен в условията на една комплексна система, която може да съществува само като мрежова структура.

Голяма илюзия е, че дигиталният контрол над обществото, достигащ до всеки отделен индивид, може да гарантира сигурността на предполагаемия нов световен ред. Това е много наивно, да не кажем твърде глупаво. Класовото деление на обществото и класовата борба са очевидни. Оттук се прави прибързания извод, че тази борба неизбежно ще завърши с победа на потисканата класа, защото тя „няма какво да губи освен веригите си”. Историята обаче показва, че нито робите са разрушили Римската империя, нито селяните са премахнали феодалната аристокрация, нито работниците се превърнаха в „гробокопач на капитализма”, както е предполагал Маркс през втората половина на 19 век. От друга страна, нито КГБ, нито Щази, Секюритате или българската ДС бяха в състояние да запазят системите, които ревностно и брутално защитаваха. Да не говорим за това, че при определени обстоятелства те самите могат да атакуват системата. Такъв беше случаят със Секюритате, която „оглави” румънската революция, залови и екзекутира Чаушеску. Империите от всички времена и техните елити се сриват не от външни фактори, а от вътрешни противоречия и проблеми, произтичащи от самата система. Системи за сигурност, насочени към външни фактори, са безсмислени. Дигиталният контрол над обществото може да повлияе върху начина, по който самата система ще се срине, но не и да осигури съществуването й.

2017-05-21_005728

Приблизително същото може да се каже относно пропагандата и манипулацията на масовото съзнание. В краткосрочен план те имат позитивен за системата ефект, в дългосрочен план действат разрушително, защото масовото съзнание в един момент осъзнава това въздействие. Примери за това са пропагандните машини на фашизма и комунизма.

Интеграцията и мултикултурализмът са друга илюзия. Това е един отчаян опит обществото да се натика в предварително замислена схема, целяща постигането на новия световен ред. Мултикултурализъм предполага съвместно съществуване на различни култури, приемащи либералните ценности на западната цивилизация и интегрирането им към западното общество. Всъщност „мултикултурализъм и интеграция” означава преход към монокултурно общество, приело прокламираните евроатлантически ценности. Една от съществените особености на биологичната еволюция е разнообразието на видовете, което е предпоставка за самото развитие. Свеждането на културното разнообразие на човечеството до приемането на евроатлантическите либерални ценности на западното общество е недоразумение (ако е недостатъчно осмислено) или грешка (ако е добре пресметнат ход по пътя към установяването на нов световен ред). Досегашната практика го доказва. Второ и трето поколение на определени културални общности не се интегрират, а запазват своята идентичност.

Днес съществуват множество тайни общества и ордени  – масони, илюминати, тамплиери, розенкройцери, череп и кости, опус деи (божието дело) и много други, които имат собствени идеи за развитие и контрол над обществото. Тайните общества наподобяват религиозните секти. Те могат да имат известно влияние върху обществото, защото включват в себе си влиятелни личности, но като субективен фактор, подобно на политическите партии, те не могат да определят развитието му в дългосрочен план. Поради принципната си затвореност, те не могат да достигнат до критическа маса от членове, за да окажат влияние на общественото съзнание. По тази причина тези общества  не представляват особен интерес от геополитическа гледна точка.

open-society-foundations-osf1Когато стане въпрос за световен ред, „Световна революция” или „Хилядолетен райх”, винаги се намира идеолог, който да „доразвие” някаква философска концепция. В случая с Новия световен ред това е Джордж Сорос. Той „доразвива” философската концепция на Х. Бергсон и К. Попер за Отвореното общество, модифицирайки я за нуждите на този ред и провъзгласявайки „вечен мир и просперитет за всички”. Впрочем, между „финансови” и „философски” спекулации има огромна разлика. Невероятно е един философ да спекулира на борсата,  както и финансист да направи принос във философията. Е, такава е поне формалната логика. Истината може да се установи само от времето, но ако се съди от предходните два експеримента, цената, която трябва да плати човечеството за това, е твърде висока.

За налагането на своята хегемония по света властовият елит има нужда от идеолози и стратези. През последните десетилетия като такива се очертават Збигнев Бжежински, Джозеф Най, Джийн Шарп, Стивън Ман и др. По този начин геополитиката на „голямата шахматна дъска” се обогати с теории и концепции като: „сблъсък на цивилизациите”, „краят на историята”, „меката власт”, „непреките действия”, „цветните революции”, „контролираният хаос” или теория за „контролираната нестабилност”; психологическа, информационна, хибридната война и други подобни. Без да навлизаме в подробности (защото те са  широко дискутирани и пропагандирани днес), ще отбележим, че тези концепции и теории имат един общ и много съществен недостатък. Те разглеждат и анализират видимите  на повърхността политически събития и игнорират принципите и механизмите, които определят обективния ход на събитията. Те се концентрират върху „пяната на повърхността”, като санкции, тероризъм, локални конфликти и „контролирана нестабилност” и тотално игнорират подводните течения, генерирани от законите на общественото развитие. Те не разглеждат обществото като система, която се управлява не само отвън, но има и свои собствени закони на развитие. С други думи, тези теории изхождат от предпоставката, че човешкият разум може да създаде структурен модел на обществото и то да бъде контролирано от властовия елит. По тази причина те са едностранни, повърхностни и водещи до самозаблуда. Тези идеи са и много опасни, защото те тласкат човечеството към конфронтация.

social_engineering_hp-100568421-carousel-idgeСоциално-инженерните проекти от 20 век, бележещи края на идеологиите, убедително показват, че субективният фактор не може да разработи подобен геополитически модел, управляван единствено от човешкия разум и защитаващ групови интереси. Развитието на обществото се определя двустранно от обективни и субективни фактори. Задачата на субективния фактор е да изучи обективните закони и да определи спецификата и лимита на своите възможности и действия. За тази цел той следва да изучи принципите и законите в организацията на свръхсложните системи, създадени от природата, и да ги приложи в организацията на обществото. Това е и смисълът на един нов поглед върху обществото и една нова Новата парадигма за неговата организация.

ВЪЗМОЖНИ СЦЕНАРИИ ЗА ПРЕХОД ОТ ФИНАНСОВ КАПИТАЛИЗЪМ КОЛАБОРАТИВНО ОБЩЕСТВО

За да се разбере преходът от капитализъм към пост-капиталистическо устройство на света в цялата му дълбочина и противоречивост, той трябва да се разгледа едновременно от две гледни точки – философска и геополитическа. Първата отразява фактора „развитие”, втората – фактора „политическо позициониране.

От философска гледна точка се открояват две ярко контрастиращи тенденции в развитието на обществото – 1. експоненциално развитие на науката и технологиите, което удвоява познанието на всеки 4-5 години и променя света до неузнаваемост. Променящият се свят предполага структурни промени и поражда социалното самосъзнание, което следва да ги реализира.  2. поява на глобални проблеми, генерирани от действащия модел на финансовия капитализъм и произтичащи от упадъка на морала в резултат от функционирането на този модел. Следователно от философска гледна точка основното противоречие на прехода от капитализъм към пост-капиталистическо устройство на света е между разума, който твори обществото, и моралните ценности, които произтичат от системата и определят неговия интегритет и посоката му на развитие.

Геополитичеката реалност днес се определя от погрешната и много опасна теория за контролираната нестабилност от позицията на силата. Това поляризира света и го позиционира, формирайки няколко полюса. От тази гледна точка се очертават три възможни сценария за прехода от финансов капитализъм към пост-капиталистическо или колаборативно общество, каквото и да означава това – две „силови” и една „мека”. Те не са уникални, защото обективният фактор няма разум, той налага промените си „сляпо” и „безмилостно”, следвайки собствените си закони на развитие. В исторически план се наблюдават само няколко подобни прехода. Тяхната неизбежност се определя от обективния фактор, а субективният фактор, представен от управляващите елити (патриции, феодални аристократи, нацистки гаулайтери и комунистическа номенклатура), избира само начина за самоунищожаването си. Тези сценарии са познати от историята и предлагат обилен материал за размисъл.

Първият сценарий се отнася до многополюсния модел на света и допуска сблъсък между полюсите. По този сценарий е протекла Първата световна война, когато тогавашните „полюси”, представени от четири световни империи и множество по-малки монархии, се сблъскват в стремежа си да наложат своя императив на световната сцена. Резултатът е известен – световните империи изчезват от картата на света, съпроводени от дузина по-малки монархии, заедно с управляващите ги елити.

Вторият сценарий предполага водещата сила в света да провокира конфликт, който да прерасне в световен и силово да се наложи като глобален фактор. По този сценарий е протекла Втората световна война. Последиците за човечеството и за нацисткия елит също са добре известни.

Третият сценарий е „мек”. Той предполага доброволен отказ от властта в името на собственото оцеляване на управляващите елити. В миналото това се е случвало, когато по-слаб владетел е приемал да стане васал на по-силен владетел. За да запази част от имуществото и живота си, той се е отказвал от властта. В по-ново време такъв е случаят с Британската монархия, която се запазва като символ на държавата, но е лишена от политическа власт. Подобна е ситуацията и с комунистическата номенклатура, която предаде политическата власт с надежда да запази икономическото си влияние. Този сценарий предполага ясно осъзнаване на собствената обреченост и приемане на компромисно решение.

2017-05-21_082604

Уолстрийт

 

Към момента няма никакви индикации, че властовият елит осъзнава своята историческа обреченост и неизбежността на своята гибел. Нещо повече, той става все по-арогантен и агресивен в своята увереност, размита отговорност и чувство за ненаказуемост. По тази причина третият сценарий засега е най-малко вероятен. Вторият сценарий също е под въпрос, защото САЩ губят завоюваните позиции на световен лидер, а очертаващите се нови такива поне засега не демонстрират амбиции за световно господство. Най-вероятният сценарий към момента е сблъсъкът между полюсите. Много съществено обаче е да се разбере, че независимо от избрания сценарий, крайният резултат остава един и същ – смяна на сегашния модел и на властовия елит и преход към нов модел, съответстващ на нивото на социалното развитие и нова форма за управление. Това е така, защото преходът се определя от обективните закони на развитието на обществото и аспирациите на управляващия елит са без значение. Що се отнася до цената, която човечеството следва да заплати за безумието на своите елити, избрали един или друг сценарий – както е видно от историята,  тя варира в широки граници.

Голямата грешка на геополитиците и техните стратези е, че в анализите си те се ограничават само в „позиционния” аспект и не отчитат основното противоречие на предстоящия преход – между разума, който твори обществото и моралните ценности, които определят посоката му на развитие. Те се опитват да решат едно интегрално уравнение с много променливи по метода на простото тройно правило, като  свеждат променливите до отношения между  няколко пропорции. Те сляпо вярват в своята идеология, която не е нищо повече от един мит, и всячески се стремят да наложат този мит на света ката цяло. Това е същата грешка, допусната от предходните елити, станали жертва на Първата и Втората световна война, в резултат на стремежа си да наложат на света собствените си илюзии.

При наличието на атомен арсенал, който е в състояние да унищожи живота на планетата 20 пъти и при ясно очертана екологична катастрофа, е наивно да се приемат сериозно водещите геополитически теории, проповядващи конфронтация и опростяващи геополитическата реалност до интелектуалното ниво на политиците. Всъщност най-достойното решение за разума е „мекият” сценарий. Той е най-достойният ход и за управляващите елити, стига те да осъзнаят историческата преходност на своите илюзии и да решат да вземат курс на „перестройка”. В този случай метастазите на рака, причинен от финансовия капитализъм и проникнали във всички сфери на обществото, могат внимателно и методично да се отстранят, без поражения за самия организъм.

Обобщавайки две гледни точки, може да се заключи, че изборът на сценарий се определя от взаимодействието на два фактора – бързото развитие на общественото самосъзнание в резултат от нарастващото познание и упадъкът на моралните ценности, последица от съществуващата форма за управление на обществото. Моралът е „имунната система” на обществото, запазваща неговия интегритет, и ако този интегритет се срине, може да загине самото общество. Ако общественото самосъзнание достигне до ниво да промени ценностната ориентация на обществото, т.е. да „излекува имунната му система”, а властовият елит осъзнае собствената си преходност и приеме „мекия” сценарий, то преходът може да се осъществи само с леки сътресения.

Ако обаче общественото самосъзнание не успее да постигне това ниво на развитие и преходът се осъществи по един от „силовите” сценарии, то деградацията на морала ще се задълбочи и ще стартира някои от глобалните проблеми, а последиците за човечеството ще бъдат опустошителни, без значение дали това е атомна или екологична катастрофа. Това би означавало, че разумът, способен да проникне в глъбините на Вселената,  да разбие атома и да създаде изкуствен аналог, е несъвместим със законите на еволюцията и следва да угасне. Това би означавало, че деградацията на морала, изразяваща се в алчност, егоизъм, лицемерие и властолюбие, е по-мощен фактор от разума и може да го унищожи.

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако нашият проект е полезен за вас и желаете да участвате като дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Библиография

  1. Mary M. Davison, The Profound Revolution, Greater Nebraskan, 1966. p 4. http://www.biblebelievers.org.au/profound.htm. Също – Mary M. Davison, The Secret Government of the United States, The Greater Nebraskan, 1962.
  2. G. Edward Griffin, The Creature from Jekyll Island: A Second Look at the Federal Reserve, American Media (CA); 3rd edition, 1998. Available on line at: http://www.youtube.com/watch?v=7auQEXTWomA
  3. Charles A. Lindbergh, Sr. http://quotes.liberty-tree.ca/quotes_by/charles+a.+lindbergh,+sr
  4. Charles A. Lindbergh Sr., The Economic Pinch, 2011. https://ia601606.us.archive.org/23/items/nkooan_yahoo_Lind/Lind.pdf
  5. Money, Banking and the Federal Reserve – 42 min. http://www.youtube.com/watch?v=iYZM58dulPE
    Също така –  The Money masters – How International Bankers Gained Control of America
    http://www.google.co.uk/search?q=Money+masters&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:en-GB:official&client=firefox-a
    Paul Grignon, Money as Debt. Video, http://video.google.com/videoplay?docid=-2550156453790090544#
  6. Mills, C.Wright, The Power Elite, (1956), Oxford University Press, USA, 2000.
  7. John Perkins, “Confessions of an Economic Hit Man: The shocking story of how America really took over the world”, 2005; The Secret History of the American Empire: Economic Hit Men, Jackals & the Truth about Global Corruption, 2007. http://resistir.info/livros/john_perkins_confessions_of_an_economic_hit_man.pdf
    http://library.uniteddiversity.coop/Money_and_Economics/confessions_of_an_economic_hitman.pdf
  8. Debtocracy, https://www.youtube.com/watch?v=Dc6sAWNReiU
  9. 20. Daily Mail, 22, November, 2011.
  10. Silas Walter Adams, The legalized crime of banking and a constitutional remedy. (Chapter III, What the Leaders of Men Have Said About Money), http://www.yamaguchy.com/library/silas/silas_index.html
  11. Carroll Quigley, Tragedy and Hope: A History of The World in Our Time, NY, The MacMillan, 1966. (pp 950-951). Also edition 1975.;
  12. Joseph Plummer, Tragedy and Hope 101: The Illusion of Justice, Freedom, and Democracy, 2014.
  13. Николай Стариков „Кризис: Как это делается – Кризис не случайнось это оружие„, Питер; Санкт-Петербург, 2009; “Геополитика. Как это делается”, Питер; Санкт-Петербург, 2013. (available in pdf).
  14. Dimitar Tchurovsky, Collaborative Society: The New Paradigm of Social Evolution, 2016.

Още от автора: Димитър Чуровски

Димитър Чуровски

Димитър Чуровски e завършил философия в СУ “Св. Климент Охридски“. Защитава докторска дисертация по психология на труда. Работи в два изследователски института, а научната му кариера в България завършва като старши научен сътрудник по социална психология. От 26 години живее в Лондон и работи в частния сектор.

  1. Пчеличка Пчеличка каза:

    А, каква огромна сила на въздействие върху обществото и начините на управление би дал един Закон за таван на личното имущество? Помислете върху това!

  2. Пламен каза:

    Всичко това е следствие на Богомилството- голяма част от съвременната цивилизация е зачената в това учение. Равенство, братство, справедливост, равенство на половете, липса на експлоатация на човек от човека, ламтеж за богатство, планова икономика… И от друга страна Б., отричайки съвременните му обществени отношения създава модела, по който се развиват обществените процеси – теза-антитеза-синтеза. Или религия-богомили-инквизиция, богомили-инквизиция-реформация, инквизиция-реформация -протестантство, реформация -протестантство -либерализъм и т.н. Лично мое убеждение е, че това е дело на някой от Великите посветени…

  3. Фен Христинов каза:

    И след първата студия на Чуровски, която беше публикувана тук (мрежовите структури, колаборативността), изложих силно позитивното си отношение, но същевременно си позволих да изложа и някакви резерви по повод на определен вид изключително важни обществени отношения, които привидно бяха останали извън полезрението на изследването. Позволих си и други забележки.
    След запознаване с горния материал виждам колко несправедлив съм бил в отношението си към автора, подозирайки го в неглижиране или дори игнориране на тези важни елементи.
    В изключително сбит и концентриран вид авторът е изложил една правдива и убедително изградена теза.
    Подходящо е двата материала да се четат, възприемат и оценяват заедно.
    Доколкото тук се засягат въпроси, които са близки до личната ми скромна експертиза, давам си ясна сметка и съм дълбоко впечатлен, че от цялата тази изключително сложна и обемиста тематика, авторът е извадил на повърхността много синтезирана субстанция.
    Респект!

    Повествованието тече гладко, съжденията са добре структурирани, логично подредени и свързани. Съобразявайки обема и целите на разработката, буквално не виждам какво може да се добави.
    Вероятно може би могат да се включат още няколко абзаца, които представят процеса на превръщане на парите от стокови в „знаци на кредита“, което само по себе си носи елементи на необходимост, ерго може да се разглежда с известни условности и като един обективен процес и да се обясни, по-скоро илюстрира по максимално смилаем начин, как се гради господство през финансовата система, което най-ясно е споделено чрез една фраза, приписвана на член на фамилията Ротшилд:
    “Permit me to issue and control the money of a nation, and I care not who makes it’s laws“.

    Краят със съпоставянето на разума и морала е също уникален.
    Още веднъж – респект!

  4. Без име :-) каза:

    Бих препоръчал на автора, ако наистина живее в Лондон, да отскочи до Пудинг лейн и да се замисли над паметника за 1666-а ;-). Тук имам известни разминавания с Мизес и „австрийците“ но това е нормално. Между другото препоръчвам на автора да се огледа в сити-то за символите на доктрината на Адмиралтейството/Водата ;-))). Е ли „сити-то“ част от Юкей ;-)? По подобие на Ватикан и Уошингтън ДиСи ;-)? А и на Атон ;-)))???

    https://www.youtube.com/watch?v=Pcp1nZzkhkg

    Кредита не е „въздух“ под налягане в балон, както подсказва думичката „инфлация“ ;-), а е подпрян с нещо друго :-))). Но алчноста, арогантноста и т.н. негативни думички на банките е просто класика. Вероятно по-точното определение за тях е организации на социопати !

    П.П. Автора в общи линии не е наясно с мрежите, имам предвид информационните/техническите, за биологическите не претендирам да съм мистик, за това се въздържах да го коментирам в тая връзка в предишната тема. Въздържам се и сега :-).

  5. Без име :-) каза:

    Всъщност „кейнсиянската“ доктрина на безкрайния растеж „финансиран“ с кредит е просто разновидност на рака. Само, че на социално ниво, не на физическо, но изглежда между двете има силна корелация .
    Т.е. един лекар на това равнище се явява един вид социален онколог :-). Тук с автора с ме на едно мнение за банките като канцерогенни организации, агенти на смърта. Всъщност разликата в думичките смърт и дълг(кредит) не е особено голяма, особено като произношение ;-).
    Девятов го обясни просто, че целта на всяка една власт е КОНТРОЛ над БЪДЕЩЕТО !!! В тоя смисъл кредита е точно това – контрол над бъдещето, посредством лихвения процент и печатането на хартийки наречни долар, цената на хартийката по данните на самия ФЕД е 10-15 цента, вкарани по номинал да речем 100 долара, печалбата си сметнете сами. Мафията с нейните смешни печалби от дрога и проституция понички да яде :-).

    https://www.youtube.com/watch?v=iYZM58dulPE

    Но сега ФЕД има проблем, не купува само трежърита, т.е. вече е много по изложен на риск от Банкрут и тогава Великата Депресия, верочтно ще прилича на пеленаче в сравнение с възрастен :-(. Т.е. кредита ще се изпари за много кратък период, просто вижте 2008-а !!!

    Между другото, Чаушеско независимо, че цената е висока, остави Румъния без дългове. Най-вероятната причина за убийството му, в смисъл на кого реално служи „Секуритате“. Не на обикновените румънци, които днес са по-затънали в дългове и от българите :-))). Т.е. лесно контролируеми, а Румъния има и нефт ;-).

    Грубите ми сметки и допускания, от руски и британски източници, показват, че болшевишката революция струва над 100-150 тона злато(за сравнение целия „златен“резерв на България сега възлиза на около 40 тона злато) . От къде ленин и троцки имат такива пари на разположение. Все пак Ленин пристига от Швейцария, известна дестинация за пари ;-), а троцки е бил арестуван в Канада, на път за Русия да прави революция, с голяма, за онова време, сума пари и е бил освободен от затвора по разпореждане от … Лондон :-))). Освен това троцки е известен с връзките си именно с един от основателите на ФЕД – Пол Вартбург ;-). ФЕД е основан/планиран още преди 1913, тогава е „узаконен“. А болшевишката револювия е през 1917-а ;-). Има една писанка за разпита на „българина“ Кръстю Раковски(Хаим Райковер), известен болшевистки функционер по ония времена :-). Георги Димитров е паленце в сравнение с него :-).

    И т.н. и т.н. и т.н. …

    Но като цяло автора е много по-напред от пропагандистите на „Димокра(д)цията, така че поздравления за матераила, макар и непълен ;-).

  6. Без име :-) каза:

    Ей ви нещичко за това какво са хартийките, които вие днес наричате пари и ;-).

    https://www.youtube.com/watch?v=zWHoo3Tkv38

    Ей ви и ранния Алан Гринспан, тогава още фен на Айн Ранд и либертарианец, преди да се корумпира от власта :-) – урок за всички либертарианци, ако го вдянат ;-).

    „Как верно заметил Джон Рубино, когда будет писаться история нашего времени, прежний Председатель Федрезерва Алан Гринспен предстанет в ней, как один из главных злодеев, но он будет там и одним из самых загадочных персонажей. И все потому, что в своей жизни он побывал тремя различными людьми.

    Он начал свою общественную жизнь блестяще, как либертарианский философ, сформулировав очень важные и точные мысли о золоте и его роли в мире. Отрывок из его публикации от 1966 года: “В этом и заключается основная причина всех атак на золото со стороны приверженцев государства всеобщего благосостояния. Дефицитное финансирование государственных расходов — это простая схема конфискации богатства. Золото является препятствием этому злокозненному процессу. Оно стоит на защите прав собственности. Тот, кто понимает это, сможет без особого труда осознать причины неприятия золотого стандарта со стороны приверженцев государства всеобщего благосостояния.”

    Но когда Алан Гринспен был назначен Председателем Федерального Резерва в конце 1980-х, вместо того, чтобы реализовать эту мудрость в своей деятельности – к примеру, ограничив вмешательство центробанка в частный сектор и позволив рынку назначать победителей и проигравших – он сделал резкий разворот и начал вмешиваться в каждый кризис, самозабвенно создавать новую валюту и вести себя так, как ведут себя его старые идеологические противники, Кейнсианцы. Не удивительно, что уровень долга во время его нахождения на посту Председателя Феда устремился ввысь.“

  7. Без име :-) каза:

    Ооопс, отрязъл съм цитата, извинявам се за което :-).

    „Помимо этого, он препятствовал введению регуляций обращения кредитно-дефолтных свопов и других деривативов, которые взорвали систему в 2008 году. Вот его взгляд на эти инструменты:

    Причина, по которой экономический рост продолжился, несмотря на неблагоприятную обстановку, заключается в появлении новых финансовых инструментов, которые обладают крайне важной способностью перегруппировки риска. Эти инструменты позволяют усиливать дифференциацию риска и передавать его тем инвесторам, которые больше всех заинтересованы в этом. Эта перегруппировка риска увеличивает возможности рынка в предоставлении группы продуктов и цен активов, которые более всего вписываются в стоимостные предпочтения потребителей, и в этом смысле ситуация стала гораздо более благоприятна, чем до появления рынка деривативов. Эти продукты и ценовые сигналы активов позволяют предпринимателям размещать реальный капитал так, чтобы производить продукты и услуги более всего ценные для потребителей, и этот процесс, без сомнений, улучшил рост национальной производительности и поднял стандарты жизни.

    Он срезал процентные ставки к почти нулевой отметке в начале 2000-х, чем запустил рост жилищного пузыря – который он не смог распознать по мере его роста. Его имя попало в словарь: “Пут Гринспена” – это термин, означающий готовность правительства оказать помощь Wall Street в случае развития кризисной ситуации.

    Ознакомившись с этим понятием, сообщество спекулянтов пришло к осознанию, что с этого момента никакой риск не может считаться чрезмерным, и никакая прибыль не должная рассматриваться, как слишком большая, потому что правительство – а именно, Фед – упразднил наихудшие сценарии. Скажем по-другому: Гринспен ввел новый порядок, при котором прибыли приватизируются, а убытки социализируются.

    Гринспен ушел в отставку с поста Председателя Феда в 2006 году, и, к удивлению многих, начал трансформироваться в старого либертарианского себя. Циник мог бы объяснить происходящее его желанием избежать последствий своих прошлых действий, невропатолог же мог бы заподозрить старческий маразм. Как бы то ни было, эта трансформация поразительна. Вот пример из вчерашнего:

    Когда дело касается золота, необходимо отбросить близорукость; по крайне мере, так заявляет один бывший Председатель Федрезерва.

    “Риски инфляции начинают расти… Значительный рост инфляции в конце концов станет причиной увеличения цены золота,” заявил Алан Гринспен, занимавший должность Председателя Федерального Резерва с 1987 по 2006 год, в интервью, опубликованном в февральском выпуске World Gold Council’s Gold Investor.

    “Инвестиции в золото в настоящее время – это страховка. Это не погоня за краткосрочной выгодой, но долгосрочная защита.”

    Однако, главная мысль Алана Гринспена заключается в осмысленности идеи возврата к золотому стандарту – по словам Гринспена, золотой стандарт мог бы уменьшить риски появления “нестабильных бюджетных систем”, таких как наша теперешняя система.

    “Сегодня возврат к золотому стандарту рассматривался бы, как акт отчаяния. Но если бы мы жили в условиях золотого стандарта, мы бы не оказались в той ситуации, в которой мы находимся сегодня,” сказал он.“

    Така, че за да видите как се развива раковото социално заболяване на САЩ и като модел и на света през 20 век, особено след 1913-а е достатъчно да се схване тая графика по-долу.

    http://www.goldchartsrus.com/chartstemp/DowGoldRatio.php

  8. Фен Христинов каза:

    Без име, благодаря много за допълненията!
    Аз чудесно разбирам тезите ти що се отнася до областта на икономика и финанси, макар и да изпитвам известни затруднения за осмисляне на определени паралели в граничните области на допир с биология, медицина, философия и социология.

    Ако правилно те разбирам, оценката ти за материала е смесена. Това е едно произволно твърдение доколкото констатирам и позитивни и негативни съждения/оценки.

    Аз отново искам да привлека внимание върху целите, предназначението и не на последно място – обема на този материал. Субективно смятам, че авторът се справя впечатляващо добре в светлината на горните ограничителни условия и може да бъде поздравен, че деликатно и едновременно настойчиво дава алтернативна гледна точка, смилаема за широка аудитория. Да не говорим, че може да изтръгне отделни представители на публиката от царството на заблудите и масовото оглупяване.
    В първия материал имаше едни спорни съждения и прозрения за бъдещи алтернативи, но с втория се внася необходимата яснота, че говорим за чисто теоретични постановки, а най-вероятната хипотеза е исторически правдивото и логично безкомпромисно и масово заличаване.

  9. Без име :-) каза:

    Не споря, че автора добре представя картинката.

    Проблема е че когато знанията са недостатъчно, то задачата на един социален онколог, т.е. лечител на социалния рак на растежа без край, става практически неизпълнима. А след това организма се консумира от раковите метастази.

    Този лекар следва да предпише дали да се ползва хирургическа намеса или да речем химиотерапия. След това ти оперираш конкретен орган, не мовеш да отрежеш цялото тяло или да предпишеш цианкалий и да убиеш целия организъм !

    В смисъл, че банките ако оперират като нормални бизнеси носят полза на обществото, но когато са източник на рак трябва да се реже. Само, че къде да режеш или колко да режеш или къде да „химиотерапираш“ и с какъв химикал е тънкоста. За да можеш да излекуваш организма а не да изхвърлиш бебето с мръсната вода. Това ми е идеята.

    В тоя смисъл истината за операциите им, възможно най-обективна, е първата стъпка за лечение на обществото. Нещо като пенкилер на социалния рак в който са се превърнали тези организации, не всички разбира се :-(.

    Както показва Великата Депресия след едим момент, преминаването на Рубикон, води само до нещо подобно на Втората Световна Война. А и историята на големите империи в древноста – да речем император Нерон е бил велик „кейнсиянец“, как свършва той мисля в тоя форум знаят всички :-))). Хронологически тя е след Депресията а не преди нея. Дори част от руските военни стратези вече са възприели тоя модел, времевия, за прогнозиране на готовността за Трета Световна. В смисъл, че подготовката за нея макар и в начална фаза вече е в ход ;-(.

    „Профессор МГУ, академик Академии военных наук Сергей Малков предсказывает начало очередной мировой войны на ближайшее десятилетие. По словам эксперта, конфонтация между государствами будет связана с политической и технологической нестабильностью, сообщает «Интерфакс».

    Свое заявление профессор сделал в ходе заседания рабочей группы по вопросам подготовки кадров для ОПК при Совете при президенте РФ по науке и образованию в Москве.

    «Сейчас мы ждем четвертую мировую войну, и она будет в ближайшие 10 лет», – сказал Малков.

    «В какой ситуации мы находимся? Окончание пятой волны Кондратьева /разновидность экономического цикла – прим. редакции/ и переход к шестому технологическому укладу. Нас в ближайшие 10 лет ждет сильная политическая и технологическая нестабильность», – добавил он.

    По словам ученого, специалистами МГУ проанализировали экономические циклы и уровень военной агрессии в мире за последние два столетия и пришли к выводу, что мировые войны и экономические циклы синхронизированы.

    Правда, как отметил Малков, невозможно предсказать, будет ли очередная мировая война «холодной войной» или же открытым вооруженным столкновением.“

    Или на американския континент :-).

    „The Strauss–Howe generational theory, created by authors William Strauss and Neil Howe, describes a theorized recurring generation cycle in American history. …
    The theory was developed to describe the history of the United States, including the 13 colonies and their British antecedents, and this is where the most detailed research has been done. However, the authors have also examined generational trends elsewhere in the world and described similar cycles in several developed countries.
    Eric Hoover (2009) has called the authors pioneers in a burgeoning industry of consultants, speakers and researchers focused on generations. Steve Bannon, adviser to President Donald Trump, is a prominent proponent of Strauss–Howe generational theory.“

    Проблема е описан много ясно във филма за Шерлок Холмс и неговия архивраг професор Мориарти. Така, че за опростените умове, мислещи с двоична логига ;-), има избор, да застанат зад Мориарти или зад Холмс :-).

    “ – Didn’t you find it strange that the telegram you sent didn’t inspire any action to stop me?

    – You see, hidden within the unconscious is an insatiable desire for conflict.

    – So you’re not fighting me so much as you are the human condition.

    – All I want to do is own the bullets and the bandages.

    – War on an industrial scale is inevitable. They’ll do it themselves within a few years. All I have to do is wait.

    – I like Switzerland. They respect a man’s privacy here. Particularly if he has a fortune.“

    https://www.youtube.com/watch?v=dIWYy97-KsQ

  10. Без име :-) каза:

    Разбира се проблема е дори още по-тежък, защото има разлика между социопати и психопати !!!

    https://www.youtube.com/watch?v=-eLQjn2ytaU

  11. Без име :-) каза:

    Дори въпроса за Хитлер е разледан меко казано конвенционално. Което е естествено донякъде имайки в предвид масовата логика която популацията предпочита да използва в ежедневните си дейности ;-).
    Така, че донакъде разбирам автора съдейки по собственич си опит и незнание да обяснявам „конспирациите“ на познантите ми – пфу дори вчера ме нарекоха конспиратор ;-))).

    И понеже се смята, че ежедневния ум е опростено-оценяшащ(линеен) то ефикасното обяснение обикновенно изисква обяснение с противоположности :-). Ето един пример, разбира се това изисква поне да сте запознати с Рудолф Щаинер :-).

    https://www.youtube.com/watch?v=iu54pPHiCxc

    Твърдението, че Хитлер има теоретични шансове да спечели войната показва непознаване на фактите, дори на източния фронт, да не говорим, че Хитлер е ресурсно джудже в сравнение със Сталин. Давам за пример 9-а армия, която по танкова мощ се равнява на една танкова група на Вермахта. А Хитлер, горкия глупчо ефрейтор, има само 4 такива :-))))))))))). Грубо съотношението на танкове е 20000 съветски танка срещу 4000 германски. Ами остава само да отворите Сун Дзъ ;-).

    „Ето защо при разискванията относно условията за две враждуващи страни, прибягвайте до следните съпоставки:
    – Кой от двамата владетели въплъщава Моралния закон?
    – Кой от двамата пълководци е по-способен?
    – Чии са предимствата, произтичащи от Небето и Земята?
    – При коя от страните дисциплината се прилага по-строго?
    – Коя е по-могъщата войска?
    – Къде командирите и войниците са по-подготвени?
    – При коя армия е налице повече неотклонност в присъждането на награди и в налагането на наказания?
    Въз основа на тези седем показателя аз мога да предвидя победата или загубата.
    Военачалникът, който се вслушва в съветите ми и се ръководи от тях в действията си, ще победи – нека на такъв бъде поверено командването. Военачалникът, който не се вслушва в съветите ми и не се ръководи от тях в действията си, ще претърпи поражение. Нека от такъв бъде отнето командването. “

    Всъщност, кое кара популацията да верва в твърденията на „професионалните“ историци, че Сталин не е спазил Сун Дзъ почти до запетайка. И именно това е обективната причина за „чистките“ в армията точно преди войната :-). Сталин не е дори ефрейтор и го бие ;-))). Има един немски филм в който дори немците си признават, че Хитлер е трябвало да се почисти от некадърните немски офицери. подобно на Сталин, ако иска да спечели войната. С некадърници не се отваря бизнес, камо ли да ходиш на война :-).

    Да не говорим за ролята на швейцарските банки в препирането на ограбеното от Хитлер злато от Европа за да финансира похода си на Изток, за който той не е готов. Но разбира се за това е виновна руската зима, която си е там от хилядолетия и за която „умното“ немско военно разузнаване и „професионалните’ историци нехаят. Ами Сун Дзъ има глава посветена на Земята и Небето :-))).

    Жан Зиглер написа книга за тия операции на банките, „Швейцарските банки, златото и мъртвите“.

    Спирам, че става страшно :-).

  12. Историк каза:

    Всъщност Ленин е бил прав когато формулира петте принципа на империализма, но те се отнасят не за неговото, а за наето време!
    Признаци на империализма според Ленин:
    1. появяване на монополи;
    2. обединение на производствения и банковия капитал във финансов капитал;
    3. завършило е териториалното разделение на света, което поражда войни за неговото преразпределение;
    4. възникване на олигархии;
    5. монополистични съюзи си поделят света.

  13. Историк каза:

    Че нов глобален сблъсък (ІІІ Св. в-на) ще има, то е ясно. Историята да сега е показала че елитите повтарят една и съща грешка, самозабравят се и си загубват разума. Вече се оформят и новите полюси: САЩ / ЕС с НАТО и Русия / Китай, с Иран, вероятно и Турция. Лошото е че ние сме в още по-неизгодна геополитеческа ситуация, отколкото в началото на ІІ Св. в-на! Който и да победи, нас като държава и нация нищо добро не ни чака!

  14. Тодор каза:

    Чудесна статия, благодаря ! Кратко, интердисциплинарно (без да е воднисто) и с разбиране към системност и динамика на процес
    Драги Безименен. Със съжаление констатирам, че впечатлението ми за повърхностно, медийно познаване на Кейнс, от Ваша страна, е достоверно. Кейнс сваля от пиедестала догмата за „харча, колкото злато имам“ на първичният монетаризъм с цел да даде буфер на държавата да увеличи интензитета на преразпределяне в рамките на антициклична политика, т.е. когато стане зле. Кейнс никъде не е казвал, че устойчивата икономическа политика е безкрайният растеж финансиран с още по безкраен дълг …. Подобни внушения изнасилват истината и по същество оправдават текущата монетаристка политика с претенциа за икономическа такава. Да твърдите, че увеличаването на паричната маса и дългът в света, понастоящем, е работа на „новите кейнсианци“ е еквивалентно на това да наречете взломната кражба, справедлива сделка при условия на договор съгласно който отсъствието на едната страна се счита за мълчаливо съгласие ….. Когато отвъд океана са слушали Кейнс са строели инфраструктура, имали са средна класа и нейните доходи са растяли. Бейби бум, помните ли ?! Е, това приключи когато се роди Атлас, май единственото дете на Алисия Розенбаум.Уважавам чуждото мнение. В случая просто не приемам лековати интерпретации, лишени от отговорност, но доминирани от артистични асоциации. За да бъда честен – имате страшно много попадения, доста и все коректни констатации и изводи. Тези за Кейнс не са от тях.

  15. Станке Димитров каза:

    Открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните и най-империалистически елементи на финансовия капитал.

  16. USA каза:

    Не само статията, ами и повечето статии в тоя сайт имат една единствена цел – конспирация _ за малоумници които вярват че американците сами са си бутнали небостъргачите. И всичко та барем им пуснат €5. Жалка история

  17. Христо Венев каза:

    Димитър Чуровски казва: „финансовия капитализъм въздейства разрушителното върху морала на обществото“
    Бих добавил, че изключително дисциплинирано и без никакви задръжки финансовия капитализъм осъществява девиза на брокерите от Уолстрийт „А СЛЕД НАС АКО ЩЕ И ПОТОП ДА СТАВА“.
    Според мен най-краткото определение на фашизма е ДИСЦИПЛИНА БЕЗ МОРАЛ.
    Иначе казано финансовия капитализъм или финансизъм си е чиста проба финансов фашизъм.

Оставяне на коментар към USA

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни