Геополитиката днес – Нов световен ред или Смяна на парадигмата?

2017-04-17_234836

dimitar-churovski-1Димитър Чуровски e завършил философия в СУ “Св. Климент Охридски“. Защитава докторска дисертация по психология на труда. Работи в два изследователски института, а научната му кариера в България завършва като старши научен сътрудник по социална психология. От 26 години живее в Лондон и работи в частния сектор.

238837369ПРОБЛЕМНА СИТУАЦИЯ

Геополитиката е битка за настоящето и бъдещето на човечеството. Това е сблъсък на различни, често взаимно изключващи се идеологии. Идеологиите са спекулативни концепции за същността на обществото – икономиката, културата и формата за управление. Всяка идеология представлява виждането на определена социална класа или група от обществото – „леви”, „десни”, консерватори, либерали, либертисти, ислямисти, военни, икономисти, финансисти и т.н. Характерното за идеологиите е, че те защитават интересите на определена група от обществото и са смес от верни и погрешни разбирания за него, примесени с целенасочена пропаганда и манипулации. Всяка идеология се стреми към световно господство. Истинския проблем обаче е, че никой не знае и не може да разграничи истината от заблудата. Тези различия се установяват след дълбоки катаклизми в обществото и висока цена, заплатена от човечеството. Цената, която човечеството заплати за проверка валидността на фашизма и комунизма, са само последен пример за несъстоятелността на идеологиите в началото на 21 век. Изобщо идеологиите – религиозни и широк спектър от политически такива, са преходни по своя характер и отразяват нивото в развитието на човечеството.

В момента обществото се намира в условията на „контролиран хаос”, който според някои стратези е необходим за управлението му. За да оцелее, човечеството има нужда не от нова идеология, а от научно-обоснована визия относно своето бъдеще. Наистина, написано е много за „пост-капиталистическото” общество, но то е от позициите на икономичекия детерминизъм и остава в границите на съществуващата парадигма. Новата парадигма следва да обяснява механизма на обществото – принципи, развитие и функциониране. Може да прозвучи парадоксално, дори абсурдно, но разработването на такава парадигма не е работа за политици, военни, икономисти, финансисти и други представители на властта или отделни социални групи, защото те разглеждат проблемите на обществото само от определен ъгъл и винаги от позиции на личните си интереси. С други думи, мислят с твърде обтекаеми идеологически понятия и категории. Подобна визия може да бъде разработена само от социалните науки. От особено значение са науките, интегриращи познанието в социалната сфера като философия на историята, социална философия, теория на системите и други сравнително нови области на социалните и хуманитарни науки. Идеологиите са стари колкото света, социалните науки са плод на последните десетилетия. По тази причина те все още не се отчитат от геополитиците в задоволителна степен. По-долу ще посочим някои заблуждения и вече очертаващи се тенденции в развитието на обществото, които все още се пренебрегват от управляващите и техните стратези, но се очертават като съществени компоненти в бъдещото устройство на обществото, които ще определят развитието му в обозримо бъдеще и най-вероятно ще бъдат елементи от една Нова парадигма за света.

indexОБЩЕСТВОТО – „ШАХМАТНА ДЪСКА“ ИЛИ „ЖИВ ОРГАНИЗЪМ“?

Една от най-популярните днес метафори за света е сравнението му с шахматна дъска, на която мерят сили политически и глобални играчи където най-силнияt налага своя императив и определя правилата на играта. Това звучи много убедително и е вярно за определени периоди от развитието на обществото, но не за цялата му история. Има периоди на качествени промени когато „силните” или самите играчи се сменят. Това например се случва при падането на Римската империя и прехода към феодална структура; отмирането на феодалната аристокрация след провокираната от тях Първа световна война и последвалия разпад на четири световни империи и дузина по-малки монархии. Следователно, разбирането за света като „шахматна дъска”  не е валидно при относително редките случаи на структурни промени в обществото. Тази метафора не отчита фактора „развитие”, а очевидно е, че обществото еволюира. От друга страна, историята свидетелства, че при структурни промени се сменят не само „играчите”, но и правилата на играта. Така римските патриции са сменени от феодалните аристократи, а те от капиталистите. Днес в условията на финансовия капитализъм истинските играчи са банкерите. С други думи тази метафора  е валидна за периодите на количествено развитие, когато се натрупва познание, но не и за периодите на качествени промени в обществото, когато се извръшват структурни промени. Метафората „шахматна дъска“ е типичен пример за идеолгическо мислене, водещо до дълбоко заблуждение за възможностите на „играчите” да управляват света завинаги. Човечеството днес е изправено именно пред такива структурни промени, затова тази метафора е не само погрешна, но и много опасна, защото подтиква към конфронтация.

Социалната еволюция е продължение на биологичната еволюция в условията на появата на разум и съзнание. Следователно, тя следва да се разглежда едновременно като жива и разума система, детерминирана двустранно от биологични и социални закони. Ако трябва да определим метафорично света, то можем да го оприличим на „жив организъм”, който се развива по силата на свой обективни закони, но наличието на съзнание го прави принципно различен от животинския свят. Всъщност има само две такива системи – човека като индивид и обществото като цяло. Без съмнение, тези две системи са изоморфни и съпоставими по развитие. За да се разбере как работи и еволюира обществото, следва да се осъзнае как обективният и субективният фактори си „разпределят труда” по развитието му. Един поглед в историята ни показва, че познанието се генерира от разума, следователно субективният фактор определя количественото развитие на обществото. На определена степен от развитието си обществото неизбежно променя структурата си, която по обективна необходимост следва да съответства на постигнатото ниво на развитие и следователно този преход не зависи от разума. Днешния етап от развитието на обществото е в навечерието на дълбоки структурни промени, които имат обективен характер и не могат да бъдат контролирани от субективния фактор и в частност от управляващите елити. Те са проява на обективния фактор, следователно те са без алтернатива.

2017-04-18_002532СОЦИАЛНАТА СТРУКТУРА – ЙЕРАРХИЯ ИЛИ МРЕЖА ОТ КУЛТУРАЛНИ ОБЩНОСТИ?

В продължение на около 10 000 години, след Аграрната революция, социалното устройство е изградено йеархически и все още е такова. Тази структура има големи предимства при по-елементарни социални системи като племена, държави, военни организации и др. където субординацията създава ред и е предпоставка за ефективно управление на конкретното образувание. С развитието си обществото става все по-сложно и комплексно. Комплекстността отраязва появата на множество под-системи, които имат своята специфика и необходимост от относително самоуправление и самоконтрол. По този начин иеархическата структура става все по-проблематична и неефективна за управление на обществото днес и в обозримо бъдеще.

В действителност всички свръхсложни или комплексни системи в неживата и живата природа като Вселената, биологичното равновесие, човешкия мозък, както и изкуствено създадени такива като въздушния трафик и интернет, са организирани като мрежа и не могат да съществуват като иерархична структура. Днес човечеството е изправено пред едно от най-големите си предизвикателства – преход от иеархическа към мрежова структура, където всяка под-система се обособява като отделен „възел” от социалната мрежа с възможност за самоуправление и самоконтрол. В същото време той изгражда десетки връзки с други „възли”. Мрежовата структура на бъдещото общество наподобява организацията и функционирането на главния мозък, разглеждан като комплексна система. Всеки индивид и социална общност ще представляват нещо като нервна клетка, свързана със стотици други, а група от „клетки” ще се специализират в определени функции, наподобяващи функциите на мозъка и системите на човешкото тяло като: генериране на ново познание (мислене), съхранение на наличното знание (памет),  предаване на информацията от поколение на поколение (образование), здравеопазване сигурност и т.н. (От тук и метафората за „живия организъм”).  Следователно изграждането на Нов световен ред с йеархическа структура и световно правителство при високо развито и силно диференцирано общество е принципно невъзможно.

Възниква въпросът – какви са предстоящите структурни промени, налагани от обективния фактор – необходимостта от привеждане в съответствие между постигнатото ниво на развитие и необходимата структура, при която то може да съществува и функционира. Всяка структурна промяна води до кардинални промени във всички сфери на обществото. То може да се разглежда като сложна система с три основни подсистеми: обществено съзнание (култура), икономика и форма за управление. С развитието на обществото всяка една от тези подсистеми развива множество свой  подсистеми, което води до нарастване комплексността на самото общество. Тук ще посочим само предвидимите и очаквани промени в основните подсистеми като най-обща идея за бъдещото общество, определяно най-често като „пост-капиталистическо”.

2017-04-18_003245ПОЯВА НА ОБЩЕСТВЕНО САМОСЪЗНАНИЕ

Беше посочено, че човека като индивид и обществото ката цяло са изоморфни системи и следователно съпоставими по характера на своето развитие. Индивидуалното развитие минава през няколко етапа, които са съпоставими с етапите на общественото развитие. Това частично е отразено в закона на Е. Хекел, според който онтогенетичното развитие е кратко повторение на филогенетичното развитие. От тази гледна точка появата на съзнание и самосъзнание в индивида е съпоставимо с почвата на общественото съзнание и самосъзнание.

Общественото съзнание е твърде комплексен феномен. То е свързано с появата на езика и мисленето и еволюира от митологично в религиозно (политеизъм и монотеизъм) до научно по отношение познаването на света. В същото време то обособява няколко относително самостоятелни форми като: изкуство, религия, морал, право и наука. Възникването на общественото самосъзнание е качествено ново явление в развитието на общественото съзнание. То е съпоставимо с почвата  и утвърждаването на самосъзнанието в индивида, което, както е известно, приключва към края на пубертета. От този момент индивидът се приема като осъзнал себе си субект, своето място в обществото, цели, стремежи, мотиви за действие и най-важното – той е отговорен за постъпките и съдбата си.

Аналогична на този процес е и появата на общественото самосъзнание. То се заражда през Възраждането с еманципирането на доминиращото тогава религиозно съзнание и появата на гражданското общество. Изразява се в осъзнаване на обществото като субект и мястото му в природата, както и в поемане на отговорност за действията си. В момента обществото е в процес забележимо развитие на съзнанието за себе си, своето място във Вселената,  връзката с екосистемите и отговорността си за оцеляване на живота, дори на планетата като цяло. В този смисъл може да се каже, че обществото е в края на своя „социален пубертет”, след който следва период на „социална зрялост”. Това е качествено нов и по-висш етап от развитието на обществото, който налага тотално преосмисляне на неговото битие и поемане на отговорност за оцеляването и развитието му.

domnica_seminarsПРЕХОД ОТ ДЕМОКРАЦИЯ КЪМ КОЛАБОКРАЦИЯ

Политолозите наброяват около 200 форми за управление на обществото, използвани през различни периоди от развитието му. В зависимост от прилагания интелект – индивидуален или групов, те биха могли да се се сведат до две основни групи: индивидуални и колективни или автокрация и демокрация. В продължение на около 10 000 години относително простите социални образувания като племена и държави са управлявани еднолично от хан, цар, султан, крал, император. С появата на капитализма обществото става по-сложно и управлението му от един човек с група съветници става практически невъзможно. Необходим е по-мощен интелект. Това е колективният интелект и управлението приема нови форми.

Репрезентативната демокрация с разделение на властите се приема като най-адекватна форма за управление на модерното общество. Този механизъм за управление предполага наличие на различни политически партии, представляващи различни групови интереси, периодични избори и система за гласуване. В парламента представителите вземат решение също с гласуване, като истината се определя от болшинството на гласувалите. Очевидно е, че по-сложните общества изискват по-мощен интелект за ефективното си управление. Демокрацията сменя автокрацията, защото колективният интелект е по-мощен от индивидуалния. Всеки опит модерно общество да се управлява от един или няколко индивида се изражда в диктатура с разрушителни последици за диктатора, управляващата хунта, държавата и управляваната общност.

Бъдещото общество с мрежова структура ще бъде неимоверно по-сложно от днешния финансов капитализъм и изисква по-мощен интелект за управлението си. Това е колаборативната интелигентност. „Колективна” и „колаборативна” интелигентност звучат подвеждащо подобно, но те са принципно различни по форма и съдържание. Колективната интелигентност се базира на система за гласуване, като истината се определя от мнението на болшинството от гласувалите. Предполага се, че болшинството е по-интелигентно от всеки отделен индивид и в повечето случаи това е така, но не винаги. С други думи, колективната интелигентност е количествен метод за вземане на решение. Голямото предимство е простотата на метода. Колаборативната интелигентност се прилага в науката и технологиите. Гласуването е изключено по принцип; в процеса за вземане на решение участват само експерти, а истината се проверява в практиката. Накратко, колективната интелигентност предполага избор между две или повече възможни алтернативи, колаборативната интелигентност е форма за решаване на проблеми. При колективната интелигентност участват всички или техни представители, при колабораативната интелигентност участват само експерти по конкретния проблем. Следователно колаборацията е качествено различна форма за разрешаване на проблеми и генериране на информация.

В действителност  колаборативната интелигентност е стара колкото света. Усъвършенствуването на оръдията на труда, създаването на митове, легенди и фолклор са проява на колаборативния интелект. През вековете се е променяла само „платформата” за колаборация: вербално общуване, поява на писменост, изобретяване на печатарската преса, а в наши дни се появява дигиталната платформа, която прави практически възможно приложението на колаборативната интелигентност и в сферата на социалното управление. При всяка смяна на „платформата” човечеството е преживявало истински бум на развитие. Прилагането на колаборативната интелигентност в системата за управление на обществото означава преход от демокрация към колабокрация.

Колабокрацията е формата за управление на структурираното като мрежа общество, при което всеки „неврон” от мрежата ще решава проблемите си съобразно своята специфика и връзката си с други „неврони”. Може би най-интересното е, че тази форма вече съществува в зародишен вид. Това са така наречените „тинк-танк” или мозъчни центрове, които решават комплексни въпроси с използването на колаборативния интелект. Това са групи от експерти, работещи с научни методи, без гласуване. Засега тези групи се организират от политически партии, правителства и корпорации и нямат реална власт. Не бива да забравяме, обаче че и днешните парламенти, върхът на колективната интелигентност и репрезентативната демокрация, са започнали като кралски съвети без никаква власт и за период от осемстотин години са еволюирали като властова законодателна структура.

Колабокрацията се налага като обективна необходимост, защото възникващите проблеми от локален, регионален и глобален характер престават да бъдат избор между две или повече алтернативи и да  бъдат решавани от определени идеологически позиции. От друга страна, репрезентативната демокрация е много лесна за манипулиране на изборите и корумпиране на овластените. Тя често се превръща във фасадна демокрация, прикриваща диктаторски режими и олигархични форми на управление. По този начин тя губи своя смисъл като колективен механизъм за вземане на решения, защото само легитимира властта, но не влияе на самото управление. Впрочем, в повечето страни по света днес демокрацията е именно фасадна. Наличието на дигитална платформа прави възможно приложението на колабокративния интелект в сферата на социалното управление. Решенията естествено ще се вземат от експерти, което изключва корупцията по принцип и обезсмисля съществуването на днешните властови структури, политически партии и елити.

Пример за възможностите на колаборативната интелигентност в съвременни условия е списването на световната енциклопедия Уикипедия. Подобна платформа за решаване на проблеми може да се създаде и приложи на всички нива – локално, национално, регионално и глобално. Без съмнение участие в решаването на проблемите ще участват само експерти с необходимата квалификация и опит. Нещо повече, подобни платформи вече са разработени и използвани от големите корпорации. Прилагането на този подход в управлението на обществото означава преход от демокрация към колабокрация.

2017-04-18_005920ПРЕХОД ОТ ПАЗАРНА КЪМ КОЛАБОРАТИВНА ИКОНОМИКА

Икономиката в условията на едно колаборативно общество следва да се определи ката „колаборативна”. Без съмнение това е принципно различна форма за производство, разпределение и преразпределение на благата в условията на една мрежова структура. Този преход е обективно необходим от протичащите структурни промени, следователно без алтернатива. Как точно ще функционира този механизъм, е трудно да се предвиди днес, поради принципните различия между двете икономики – едната, базирана на конкуренцията и печалбата, а другата – ориентирана към колаборация и сътрудничество при производството и преразпределението на стоки и услуги. Вероятно в условията на мрежова структура на обществото на природните ресурси ще се гледа като на всеобщо достояние, от експлоатацията на които ще се ползват всички членове или човечеството като цяло с всички произтичащи от това последици. Дори в днешни условия някои икономисти предлагат въвеждането на базов доход и финансови реформи, които фундаментално променят пазарната икономика. Това само свидетелства, че днешният финансов капитализъм вече е неадекватен за управление на бързо развиващото се общество.

obshestvoНОВ СВЕТОВЕН РЕД ИЛИ СМЯНА НА ПАРАДИГМАТА

Големия проблем за обществото през всички етапи от историята е осъзнаването на ролята и отношението между обективния и субективния фактор в развитието му. В продължение на 10 000 години хората са вярвали, че съдбата им се определя от множество богове (политеизъм) или един всемогъщ бог (монотеизъм). В случая боговете се явяват като персонализация на обективния фактор. През последните няколкостотин години, с появата на гражданското общество, тенденцията е абсолютизиране ролята на субективния фактор или ролята на човешкия разум в управлението на обществото. И двете тенденции са крайни, следователно погрешни. Обществото се определя двустранно от обективни и субективни фактори, които следва да се разглеждат в единство и взаимодействие.

Метафората за света като „шахматна дъска” отразява виждането, че той може да се управлява само от разума. Тази политическа идеология е също толкова едностранна и погрешна, колкото религиозните идеологии за всемогъществото на бога. От тази погрешна позиция се обосновава и възможността най-силния играч да изгради един нов световен ред със световно правителство, съставено и ръководено естествено от днешния властови елит. Тази възможност беше оповестена от президента Роналд Рейгън и активно пропагандирана като „свят без войни и мизерия” от приемниците му и британските министър-председатели след Маргарет Тачер. Този Нов световен ред не беше приет от широката публика с особен ентусиазъм и през последните години терминът „Нов световен ред” беше изоставен и подменен с вече утвърденото понятие „глобализация”. Внушението е, че глобализацията постепенно и неизменно ще доведе до един Нов световен ред, управляван от днешните елити.

Всъщност тук става въпрос за елементарна манипулация посредством смесване на подобно звучащи, но принципно различни по значение термини и процеси. Ако понятието „Нов световен ред” следва да се подмени с нов, то това е „глобализъм”. Новият световен ред е идеология и следователно, както всички други идеологии – фашизъм, комунизъм, анархизъм и т.н., следва да бъде определена като „глобализъм”. Разликата между „глобализация” и „глобализъм” е принципна. Може да се каже, че те са две диаметрално противоположни по значение категории и процеси. Глобализацията е процес на интеграция и диференциация на обществото в процеса на неговата еволюция. Хиляди племена се интегрират в няколкостотин държави. В същото време обществото се диференцира, като изгражда неопределен брой под-системи, които изискват реорганизация на обществото от йеархическа в мрежова структура със самоуправляващи се „клетки”, обединени от универсални и общоприети морални ценности. „Глобализъм” е политическа идеология, внушавана от властовия елит и предлагаща социален модел с йеархическа структура и организация, световно правителство и управляващ елит. Това е нещо принципно различно и противоречащо на принципите на социалната еволюция.

Всъщност като опит в изграждането на прототип за световно управление може да се посочи учредяването на  ООН и създаването на Европейския съюз. ООН е твърде авторитетна и добре финансирана световна организация. Тя обаче е поразително неефективна за статута и целите си. Например, Комитета по сигурността не е предотвратил нито една локална война, а вероятно не би предотвратил и евентуална световна война. ЕС беше създаден като икономически съюз и като такъв той постигна изключителни резултати и има огромен потенциал за икономическо сътрудничество. В момента, когато някои сили се опитаха да го превърнат в политически проект и модел на бъдещо общество, налагайки структурни промени, ситуацията се промени драстично. Възникнаха проблеми, които се задълбочиха и доведоха до Брекзит и реална опсност от разпад на съюза. Декларираните принципи и обтекаеми евроатлантически ценности, внимателно подбрани от геополитическите стратези,  дългосрочното приложение на които би следвало да доведе до установяването на нов световен ред и световно правителство, просто не проработиха.

Прословутата тактика на управляващите елити „стъпка по стъпка” работи много добре и доведе до забележими успехи. В същото време тя създава илюзията, че е изпитана, универсална и безотказна форма за промяна и може да доведе до формиране на световно правителство. Истината е, че тази тактика работи добре само в границите на прерогативите на субективния фактор. При сблъсък с обективния фактор на развитие тя е безсилна. От позициите на метафората за света като „жив организъм”, това е лесно обяснимо. Икономическото сътрудничество е поле за изява на субективния фактор и той може да постигне значителни успехи. Смяната на структурата е прерогатив на обективния фактор и обществото следва обективния ход на своето развитие. Всяка намеса от страна субективния фактор генерира трудно решими и нерешими проблеми. Впрочем, голямата полза от подобни организации е в това, че те нагледно илюстрират мястото и ограничените възможности на властовия елит да налага по силов път структурни промени, противоречащи на естествения ход в развитие на обществото. За да се управлява обществото ефективно, следва да се познават законите на развитието му. Това налага социалните науки да очертаят  границите на една Нова парадигма, към която следва да се придържат политици, политолози, коментатори и т.н.

За около сто години финансовия капитализъм промени света до неузнаваемост. САЩ се превърна в световна сила и еднополюсен модел с йеархична организация. През последните години обаче се очертава един по-различен многополюсен модел. В същото време финансовия капитализъм генерира глобални проблеми, нерешими от системата, която ги е предизвикала. Решаването на тези проблеми предполага структурни промени в обществото. „Контролираният хаос” и многополюсният модел не са решение на глобалните проблеми, застрашаващи съществуването на човечеството и дори планетата като цяло, защото двуполюсен или многополюсен модел предполага противопоставяне и неизбежен конфликт с катастрофални за човечеството последици. Единственото решение е преход от исторически наложената йеархическа структура към мрежова структура, която се изисква от комплексните системи. Това е прехода от днешния финансов капитализъм  към „пост-капиталистическата” организация на обществото или преход от йерархическа към мрежова структура, преход от демокрация към колабокрация или изобщо към изграждането на колаборативно общество.

За този преход се очертават се няколко възможни сценария. В момента най-вероятен е сблъсък между оформилите се вече полюси. Това е аналогично на ситуацията и грешката, която направиха световните империи с провокирането на Първата световна война, с илюзорните представи за своите сили и възможности и с наивната надежда, че някоя от тях ще се превърне в световна сила. В резултат на тази война четири световни империи изчезнаха от картата на света, а с тях и безнадежно остарелите и неспособни да управляват едно по-модерно индустриално общество по-малки монархии.

Голямата надежда е формиращото се обществено самосъзнание да достигне определена степен на зрялост, за да предотврати подобен сблъсък. Впрочем, независимо от сценария, избран от властовия елит за продължение на неговото съществуване, крайния резултат ще бъде един и същ, защото той се определя от обективни закономерности, които субективният фактор е безсилен да промени. Цената обаче, която човечеството следва да заплати за този преход, и особено за поразителното самочувствие и некомпетентност на управляващите елити, варира в много широки граници. Смисълът на една Нова парадигма е да минимизира този риск и загубата на ресурси. Изложените съображения са само указание за посоката, в която трябва да се търсят решенията. Първата стъпка към това е властовите елити – геополитици, стратези, военни, икномисти и финансисти – да се освободят от идеологическите, професионалните и мирогледните си предразсъдъци, свеждащи всичко до власт, пари и ракет, и да дадат път на учените и експертите, мислещи с научни понятия и категории.

Тази първа стъпка зависи от всички нас – от степента на зрялост, която формираме в общественото самосъзнание.

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако нашият проект е полезен за вас и желаете да участвате като дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

 





Още от автора: Димитър Чуровски

Димитър Чуровски

Димитър Чуровски e завършил философия в СУ “Св. Климент Охридски“. Защитава докторска дисертация по психология на труда. Работи в два изследователски института, а научната му кариера в България завършва като старши научен сътрудник по социална психология. От 26 години живее в Лондон и работи в частния сектор.

  1. yan казва:

    „Вероятно в условията на мрежова структура на обществото на природните ресурси ще се гледа като на всеобщо достояние“
    И къде е светая светих – частната собственост?Кой ще подели имането си с останалите?
    Не, не е човешко.В човешката същност потребностите са други.

  2. Фен Христинов казва:

    Харесвам статията, особено харесвам деликатния завършек. Усещам, че авторът напълно умишлено заобикаля и пропуска директното назоваване на някои важни елементи и аспекти. Вероятно счита, че те са „нещо“, което е тук и сега по подразбиране. Колегата yan изключително точно е посочил един сърцевинен аспект на нещата. Частната собственост!
    Апропо, някога марксист-ленинците също обосноваваха обективната необходимост от преход на обществото към „комунизъм“ (каквото и да значи то) поради обективно изостреното до крайност противоречие между нивото на развитие на производителните сили и производствените отношения.
    Тук авторът в рамките на една малко по-различна среда и при използване на коренно различен понятиен апарат твърди на практика същото.
    Някогашните революционери доста безцеремонни са обснявали и реализирали идеите си.
    В този материал изглежда има някаква сянка от политкоректни нотки. За да не се плаши публиката, де!
    Не вярвам нещата да се случат в обозримо бъдеще по лесен и естествен начин, поради причина на еволюция на общественото съзнание.
    Нещата винаги (поне досега в човешката история) са се случвали ро един познат и доста болезнен начин.
    Иначе материалът е доста интересен и полезен, просто е подходящо да се приеме, че начинът на преход на човешкото общество между двете му състояние, не е било предмет на коментар в тази студия.
    Дава се една субективна визия на бъдеща обществена организация.

  3. Мила МАНОВА казва:

    Интересен е този обяснителен модел за света днес, но е доста утопичен . Без претенцията да съм учен или експерт, а само журналист, за мен веднага възникват въпроси,които излизат извън горната парадигма.ЕКСПЕРТНИТЕ ПОЗНАНИЯ ИМАТ ЕДИН ОСНОВЕН НЕДОСТАТЪК, КОГАТО ГОВОРИМ ЗА ОБЩЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ И ОБЩЕСТВЕНИ ИНТЕРЕСИ ; ТЕ СА ЗАТВОРЕНИ В КРЪГА НА ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНА КОМПЕТЕНТНОСТ И ДОПИРНИТЕ ИМ ТОЧКИ С ДРУГИТЕ ВИДОВЕ КОМПЕТЕНТНОСТ СА ОГРАНИЧЕНИ, А ЧЕСТО ДОРИ И ИЗКРИВЕНИ .
    СТАРАТА ПРИКАЗКА – ЗНАМ ВСИЧКО ЗА НИЩО, ИЛИ НИЩО ЗА ВСИЧКО. АБСУРДНО Е ДА СЕ ДЕЛЕГИРА ВЛАСТ ПРОСТО НА ЕКСПЕРТИ.
    Освен това човекът не е изтъкан от разум , а го движат страсти,емоции и общото съжителство рядко се движи по посока на разумното.

    Глобализацията СЕ ДОМИНИРА И ДВИЖИ ОТ ФИНАНСОВИЯ КАПИТАЛ,ЧИЯТО СТОЙНОСТ ЧЕСТО ДОРИ ФАЛШИВА, ВИРТУАЛНА Е СИЛНО НАДЦЕНЕНА СПРЯМО ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ КОМПОНЕНТИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА БЛАГА .Там е заровено кучето .

    • Фен Христинов казва:

      Напълно вярно! Въпрос на някакви бъдещи модели и механизми ще бъде излъчването на тези многобройни центрове на групи от експерти. Трудна работа е това при човеците. Това, че в обществената среда някой минава за много учен и голям експерт, в чисто житейски план за мен има стойност НУЛА. Нагледал съм се на учени, експертни негодяи, плазмодии, които имат едно единствено напълно безспорно качество – умеят да се прикачат към подходящи личности, групи, институции и чрез ласкателство, подлизурщина, усукване от всякакъв вид и дребни театрални етюди вървят неудържимо нагоре.
      В тази връзка се сещам за атестационните комисии – ВАК. Би трябвало да е върхът на интелекта, рационален и емоционален, върхът на експертността.
      Да, ама не!
      Егоизъм, корист, корупция, съмнителни стойности. Е, добре де, не само!

      Дълбоко в природата си истинският социален авторитет е винаги и на първо място МОРАЛЕН. Да, но това е доста хлъзгав терен.
      Да имаш способност да разграничаваш ясно кое е от Бога и кое от дявола далеч не означава, че знаеш, можеш и ти стиска да го наложиш като някаква обществена норма и практика. За това се иска сила, характер … топки. Последното има връзка с експертността само като изключение.
      Авторътна народа дето казваше за нещата – първо, второ, та чак после трето и четвърто.

      В днешното йерархично устрпоено общество има ясна подредба. Управлението е функция на собствеността. Къде пряко констатираща се взаимообвързаност, къде дълбоко замаскирано, но пак напълно валидно.
      Тази зависимост и връзка води видимо до обществени изкривявания, кризи и трагедии, дефектна е и в дългосрочна перспектива май не работи. Това изглежда иска да ни „каже“ съвременното общество. Но, да вземем ид а отрежем главите на тези (собствениците), а друг начин да се откажат от собствеността просто няма и на тяхон място да сложим ей-така механично титулованоекспертните!?! Усещам проблеми.

      Та и аз като теб, Мила, намирам в тази идея очевидни слабости и дори абсурдни елементи.

      • Мила МАНОВА казва:

        Мила МАНОВА
        Този сайт все пак е от малкото полета на мисловност и ние можем да предлагаме аргументи, което е чудесно на фона на масовото затъпяване. Парадигмата, която излага ЧУРИНСКИ е прекалено технократска,нещо като да управляваш държавата като фирма ( по Симеончо) и е дехуманизирана. Идеите движат света не по-малко от технологиите собствеността, разпределението на блага и т .н. Когато те са в криза или липсват и всичко се сведе до материалното се загубва посоката, липсва бъдещето.Дали различните модели за такова бъдеше ще наречем идеологии,които авторът не приема и с лека ръка слага равенство между нацизъм и комунизъм е отделна тема.Но и на мен ФЕН Христов ,независимо от някои фундаментални липси в горния анализ ми се иска повече хора да си мъчат мозъците …пък дано се роди нещо полезно.

        • Фен Христинов казва:

          Аз също харесвам сайта по важни и основни въпроси. Е, те (домакините) изглежда по едно време си мислеха, че съм агент-провокатор, който е изпратен от злонамерени сили, но … пълно щастие няма.
          Много е важно нещата да се наричат с истинските им имена, да се изричат доколкото е възможно балансирано, което е много трудно, че сме човеци и емоционални същества, все пак.
          Мемория по-скоро успява и в медийната среда това е някакво изключение.

          Да ти кажа, изпитвам дискомфорт да „критикувам“ Чурински. Този човек си позволява да пише по един доста убеден начин по проблеми, които са далеч от моите познания. Например – връзката между биологията и социалната материя е нещо, за което бих се въздържал да формирам категорични съждения. Не съм подготвен за такова нещо. Сложна интердисциплинарна територия е това. Чурински си го позволява, а аз просто констатирам, че попадам в една сива област, където ми е трудно да преценя, кой точно стои от другата страна.
          От друга страна правописните грешки смущават. Не е от решително значение, но не е и без значение. Аз също доста греша от бързане, но мога да си го позволя, щото съм никой, а и сайтът не позволява редакция.
          Авторитетите често са с голямо самочувствие, дори понякога са откровено арогантни. Тук е различно – особено ми харесва, че Чурински пише по един ненатрапчив и деликатен начин. Подтиква към размисъл, подава тези, които да са предмет на обсъждане. Подсказва, че това са негови лични разсъждения, които не представляват препоръки и категорични твърдения. Е, аз поне така го усещам.
          И аз като теб ще завърша с размърдването на мозъците. Подходящо е да се добави – „размърдване на болезнено закърнели мозъци“.
          Буквално до 2008 г. се създаваше едно натрапчиво усещане, че историята действително е „приключила“ и статуквото е циментирано за вечни времена.
          Животът се оказа както винаги далеч по-богат от всички опити да го обхванем в някакви рамки и истини.
          Трябва да се мисли за после!
          Има едно стъписване и липса на готовност да се мисли за „после“. Тук е големият плюс на Чурински. Вижда се, че той не е бил подведен и дълго е работил по темата. Такъв текст може да се роди само като резултат н адълго и болезнено размишление, проучване и т.н. Адмирации, за което!
          Поздрави!

  4. усмихмат казва:

    Хубави бележки, но общо взето повтаряне на знаменита статия на Стивън Ман от 1991, поставила официално парадигмата на Теорията на хаоса и управляемият ред *https://geopolitica.eu/more/drugi-statii/1405-teoriyata-na-haosa-i-strategicheskoto-mislene.
    Къде сме ние?След лекция, следва упражнение с методология…“))

  5. Tsenko казва:

    Haide malko po-prosto,zashtoto istinata e prosta,a lujata e slojna.Svetut se sustoi ot mnogo choveshki sushtestva,koito imat ednakvi biologichni potrebnosti,za da jiveiat, a te sa neshta ot ejednevieto – vuzdoh,voda,svetlina,toplina,hrana,drehi,pokriv,obrazovanie s vuzpitanie,zdravni griji. Mnogo li sa tezi neshta ,za vseki chovek da jivee choveshki jivot?- Ne,no tova e bazata,a kato imame tezi neshta,tazi baza, nie mojem da mislim I za poveche,za duhovnite neobhodimosti,koito sa razlichni za vseki .Kakvo triabva oshte -visok moral,visoka otgovornost,pravilno vuzpitanie I nai-vajnoto da se znae „Ne pravi tova na drugite,koeto ne iskash te na teb da praviat“,kakto I „Na vsiako deistvie ima ravno protivodeistvie“,t.e. oko za oko,zub za zub“.Deteto se uchi ot roditelite na pravilno vuzpitanie,posle triabva uchilishte,po-rano sa bili tsurkvite,a uchilishteto dava poveche znania za prirodnite I obshtestveni zakoni, nadgrajda neobhodimi za jivota znania,umenia.Ne triabva s dumi I dela da vuzpitavame losha tsennostna Sistema-da lujem,da mamim,da kradem,da obijdame,da mrazim,nenavijdame drugite,zashtoto rano ili kusno tezi loshi neshta shte ni spoletiat. I te ni spoletiaha.Zabravihme zakonite na dialektikata“_ Poleznite kolichestveni natrupvania,vodiat do polezni kachestveni izmenenia“.Zashto sega jiveem mnogo zle I nesigurno ?- zashtoto ne otstranihme minusite na prednia 45 godishen nachin na jivot I da zapazim plusovete,a uvelichihme minusite,kato ne napravihme revizia na durjavata,ne osudihme tezi,koito dopuskaha umishlenite greshki , krajbi I prestuplenia za lichno oblagodetelstvane, za smetka na plusovete-nalichie na dobra materialna baza za razvitie I usavurshenstvane,bezplatni uchilishta,zdravni griji,nalichie na umen,obrazovan I trudolubiv narod,na chista I krasiva priroda,na plodorodna zemia za polzvane,nalichie na polezni izkopaemi.Dopusnahme- ot visoko razvita durjava, da se prevurnem v ipotekirana durjava s kriminalni upravliavashti .Kakvo triabva da se napravi,za da se spasi narod I durjava ? Niama nujda ot filosofia,na vsichki vsichko e iasno,triabvat deistvia. Kakvi ?Vinovnite da se otstraniat dobrovolno,ili po drug nachin.Da zastanat nachelo umni,obrazovani, vuzpitani,moralni,otgovorni bulgarski grajdani,koito da spasiat narod I durjava,a takiva ima,te sa po forumite I se znaiat.Da se organizirat v imeto na spasenieto na Bulgaria,za da ne ischezne ,koeto e neprostimo.Ne moje da produljavat genotsida nad Bg narod I masovite krajbi chrez vsichko do koeto imat dostup,zashto minaha chervenata linia za vuzstanoviavane.Ne prostimo e tova turpenie,koeto ubiva vsichko.Svetut shte ni se smee I niama da ni uvajava,a nie uvajavame li se pri tova polojenie? Niama vreme ot chakane I turpenie.Kogo chakame ?Zashto turpim ?Daite Im ultimatum da se mahat I ot upravlenieto, I ot BG.Te sa pozor,po-losh ot turskoto robstvo.Inache generala za kakvo go izbra Bg narod ?-,da pomaga,da deistva,da stane kato Levski,Botev ,zaradi doverieto,koeto mu glasuva Bg narod.

  6. Без име :-) казва:

    1. Проблема за експертизата се „решава“ от Гаусовия „нормален“ закон – суперексперта има малка дисперсия, широкия специалист голяма, но трика е че интеграла на закона дава „енергията“ на експерта, константата не е стандартната :-), което е по-важния параметър, защото този с по-голяма енергия покрива по-голям обем от области с експертиза различна от „0“ лата или „безкрайно“ компетентния в единична област :-))). Да не говорим, че нещата които се случват са процес а не статична вероятност(извадка).

    Както и да е, проблема е кой ще ги подбере тез „експерти“ и по какви критерии?

    Или казано по друг начин, кой ще ни пази от пазачите и кой програмира програмистите/експертите ;-)))?

    2. Начина по който дефинирате думата Пазар променя гледната ви точка що е то Пазар. Например Пазара има не само сделки тип win/lose или lose/lose но и win/win, което е по дефиниция КОЛАБОРАЦИЯ. Джон Наш го решава още през 20 век.

    https://www.youtube.com/watch?v=2d_dtTZQyUM

    Мизес започва именно с въпроса, кое мотивира човешкото действие ;-). А юриста Маркс пише формули, от което се страхуват и най-големите математици(философи), като Питагор, да речем :-))).

    • Фен Христинов казва:

      Е, темелни културни въпроси са това!
      Иначе във видеото на Красивия ум в оригинал, звукът е ужасен. Говоря за несвежи уши.
      Тези неща не следва да се забравят, с крайъгълно значение са, та погледнете ги пак с дублаж:
      https://www.vbox7.com/play:042e8ca3b4
      Между 19 и 24 минута.

  7. Без име :-) казва:

    Въпроса за собственоста е централен, това Маркс разбира прекрасно. Още помня как ми „набиваха“ в главата още от средните класове в училище въпроса за частната собственост върху средствата за производство :-).

    https://www.youtube.com/watch?v=AQmMe2IeGPU

    • Фен Христинов казва:

      Разговорът за вижданията и вярванията на различните школи може да се проточи до безкрайност. И във всяка една школа има великани и богове, с които пректически не може да се излезе наглава.
      Сърцевината, че никой от тези великани не се опитва да заобиколи темата със собствеността.
      Разбира я по свой начини, но не я игнорира и знае много добре за последиците от това основно обществено отношение.
      Д. Чуровски буквално е замижал. Е, поне тук, де!
      Няма я, не съществува, или поне не е важна!

      Не съм много сигурен защо си поставил до Маркс точно австрийците. Особено пък Хоппе!
      Демокрацията: Богът, който се провали, стои винаги на една ръка разстояние. И там сърцевината е, че концентрираната частна собственост бива обгрижвана от управлявана по-качествено в сравнение с обобществената собственост, управлявана дори от високо-образовани чиновници.
      И с далеч по-малко разрушителни последици.
      Да ти кажа, дори още не мога да разбера, дали неговата „апологетика“ на монархизма, не е просто някакъв символ, колкото да противостави нещо коренно различно на „демокрацията“.

      • Няма значение казва:

        Защото Хопе е най-рационалния критик на Маркс, който съм намирал до сега. Да не говорим, че неговия „мастер“ Мизес, както той сам казва в горното видео, е по същество антифашист ;-). А това вкарва в дълбок потрес и антикомунистите и антифашистите ;-))). Те, по дефиниция, смятат, че антикомуниста е фашист или антифашиста е комунист :-). Сетнати са като тригерчета. бинарна логика. И това здраво ги „замисля“ :-).

        По въпроса за Демокрацията ще цитирам един от бащите на американската нация, Бенджамин Франклин, тогава републиканската партия още не съществува.

        The deliberations of the Constitutional Convention of 1787 were held in strict secrecy. Consequently, anxious citizens gathered outside Independence Hall when the proceedings ended in order to learn what had been produced behind closed doors. The answer was provided immediately. A Mrs. Powel of Philadelphia asked Benjamin Franklin, „Well, Doctor, what have we got, a republic or a monarchy?“ With no hesitation whatsoever, Franklin responded, „A republic, if you can keep it.“

        The authors of these founding documents disagreed on many points, but on one point they ALL agreed wholeheartedly: „The United States is not a democracy, never was, and never was intended to be. It is a Republic.“

        Тоз цитат по-долу го приписват на Франклин, но няма писмени доказателства и все пак е точен, като жсеки народен цитат няма ясен източник ;-).

        Демокрацията е когато два вълка и една офца водят спор какво ще се сервира за вечеря. При Републиката овцата е въоръжена :-)))!

        Не случайно в Американската Конституция никъде не се среща думата ДЕМОКРАЦИЯ :-))). Ако не ми вервате проверете си го сам, днес е просто. Сваляте си Конституцията в Пидиеф формат и търсите по „demo“, това покрива всички производни думички(прилагателни и съществителни), слава богу демокрация не е глагол ;-) и воала :-))).

        Комунизма и Монархията са в „левия“ спектър на политическите идеологии, както и фашизма, напук на масово пропагандираните обяснения. Затова и битката между тях е толкова крайна. Те разбират, че стола е само един и победителя взима всичко :-). Хопе вероятно разбира това, все пак е съвременник на Ротбард, който дори отрича лявото и дясното като рационални описания на политическата реалия. Но да не влизаме във „филипики“. Ей ви едни от най-яростните антикомунисти – Джон Бърч обществото :-). И при тях има купчини противоречия, но поне са по-честни в политическия си модел и появата на Републиката като контрапункт на Демокрацията :-))).

        https://www.youtube.com/watch?v=KFXuGIpsdE0

        П.П. В сегашната ни Конституция ясно пише какво е България, само в мокрите мечти на псевдо-експертите тя е Демокрация. Отговора на Бенджамин Франклин е релевантен за България днес.

        Тя е Република, АКО МОЖЕТЕ ДА Я ЗАПАЗИТЕ !

        • Фен Христинов казва:

          Интересен за мен поглед от по различен ъгъл, за което благодаря.

          • Фен Христинов казва:

            По-скоро мислех да не коментирам, но …
            Не е удачно да се прилагат ограничения в начина на резмишление на кой да е субект. Защо да го ограничаваме при сътворяваме на разни мисловни схеми, че дори и при измисляне на понятиен апарат, дефиниции и изградени върху тях тези.
            Някой бил на мнение, че лявото и дясното се дефинират според обществената дистрибуция на властта. Или по-скоро към отношението си за това как следва да се разпредели властта.
            С лекота бих измислил десетки белези и основания, въз основа на които да новодефинираме и разпределим лица, групи и др. в лагерите на левите и на десните.
            Проблемитъ е, че това внася допълнително затруднения в комуникацията на хората. А тя освен по билогични (и емоционални) причини се случва и поради непрестанните опити да се налагат интереси. Парлив проблем, който става още по-сериозен, когато хората изричат едни и същи думи, дори са убедени понякога, че са се разбрали напълно, но истината е точно обратната.
            Определено ми беше интересно, но за мен разделителната линия ляво-дясно минава на друго място и основанието за прокарване и е друго.
            Което, разбира се, пак нищо не значи.
            Девалвацията и обезличаването са брутални, интересът е въздесъщ.

            Република и демокрация?
            Ами, добре! Доколкото аз не се намирам за достатчно умен и образован, че да претендирам за място в законотворческите групи, бих искал поне да оглавявам голяма група тежко въоръжени граждани, която ще съблюдава попадане на най-умните, подготвените, моралните и смелите в законотворческите групи.
            As the republic should be kept!
            Поздрави

          • Няма значение казва:

            Нямам претенцията да формирам мислите на никого, дори на себе си :-).

            Ей ви отдолу какава е разликата между кредитори и длъжници. Ваша воля, може да бъдете длъжници или кредитори. Съответно в единия случай сте в едната част на „политическия“ спектър, независимо какво си въобразявате за себе си. То се определя от по-мощния закон, лежащ непосредствено под природните закони, търговския такъв :-))). Можете да сте слепи, това е избор, съответно и съдба.

            Въпроса за волята също има своята неумолима логика, той изисква „кохерентност“, не разделяне на вашите три „ежедневни“ ума – инстинктивния, емоционалния и рационалния :-). Демокрацията ги разделя за да контролира :-).

            https://www.youtube.com/watch?v=yb9IApDJgBg

            Просто си погледнете акта за раждане и „pass-port-а“.

            Том Уудс, от австрийците, показа коя църква създава „западната“ цивилизацията.

            Mалтиеца е в България и Бойко Борисов му се кланя като на Господ ;-).

      • Няма значение казва:

        Разбира се може да се отиде и зад Конституцията, но това вече е висш пилотаж, а и изисква доста повече знания. Противоречията са на порядък по-сложни. И се разкриват някой от доктрините на различните конспиративни общества :-).

        Все пак ето ви малък разказ за това как протича банкрута на американската Република :-(. Как тя се е превърнала в Демокрация. Съответно горното филмче за разликата между Републиката и Демокрация ви дава вероятен модел как ще свърши Демокрацията ;-).

        http://creditorsincommerce.com/videos-watch-cic-lt-001

        П.П. Можете да видите модела на Демокрацията и от какво, неясно :-))), произтича власта и. Както и йерархията на законите. Т.е. къде стои политическта власт :-)))))))))))!

        • Няма значение казва:

          Така, че въпроса за собствеността при Демокрацията дори не е за собственост(контрол) над мястото от което си изкарвате „прехраната“ а нещо повече. За едното парче хляб и зрелищата по „талавизията“ тази собственост отдавна е загубена :-(. Въпроса е на сакрално ниво – собственост върху физическото ви тяло, евентуално с претенция за душата, разбира се тя не съществува „научно“ за да улесним задачата по контрола и :-( !!!

          https://www.youtube.com/watch?v=AxDfBpcjKgs

          • Няма значение казва:

            Ей ви още малко храна за мисълта:

            https://www.youtube.com/watch?v=oBM7DIeMsP0

            При влизането на папата в Конгреса, не го наричат просто папата, а папата на „цялата вода“ :-))). Странно, какво общо би следвало да има папата и водата, официално такака го нарича и „републиканския“ говорител на конгреса, през сълзи ;-).

            Паппата стои добре в Конгреса, но далеч по-интересни са два символа стоящи отляво и отдясно на знамето. Дали ще разпознаете в корена на коя идеология стоят тези два символа?

  8. Без име :-) казва:

    При „обществените“ пари проблема е също свързан с мотивацията.. И защо нито една политическа партич не и пука за никой освен близкия кръг на върха, партийната олигархия, която е реалния частен собственик на „обществения“ капитал :-). И начина по който харчи тия „обществени“ пари. Гледайте Б.Борисов как го прави :-) и си помислете дали Милтон Фридман е прав или не :-).

    https://www.youtube.com/watch?v=Xw9mzlNwkrs

  9. Фен Христинов казва:

    До „Няма значение“.
    Имам усещането, че при интензивна необходимост двамата с теб след прилагане на мотивирано и изпълнено с воля и желание усилие, бихме могли да вкараме в някакво съзвучие понятия, дефиниции и вярвания.

    Което иначе в по-общ човешки план и особено за групи от индивиди е осъдена работа, в което се убеждавам за сетен път.

    За съжаление, нямам представа за произхода, смисъла и значението на тези две пластики до знамето на УС в конгреса. Не подозирах за наличието им там и без подсказката бих предположил, че играят само естетическа роля :-).

    Горното и фактът, че не знам за причините за „водите, моретата и сълзите“ ми подсказват, че границата на моята информираност и ерудираност е досигната и дори подмината и продължаването на разговора няма да е честно и приемливо поне за едната страна. Пък и формата на сайта не дава възможност за повече отговори на хронологично вярното място.

    поздрави

    • Без име :-) казва:

      Тази „пластика“ се нарича фаша. Известна е още от древния Рим. Символа на фашизма :-).

      Fasces (/ˈfæsiːz/, (Italian: Fasci, Latin pronunciation: [ˈfa.skeːs], a plurale tantum, from the Latin word fascis, meaning „bundle“)[1] is a bound bundle of wooden rods, sometimes including an axe with its blade emerging. The fasces had its origin in the Etruscan civilization, and was passed on to ancient Rome, where it symbolized a magistrate’s power and jurisdiction.

      Припомнете си конгресите, например на БКП, КПСС и т.н., там фаши нямаше по пропагандните материали :-). А тук е не къде да е, ами в главния храм на Републиката, на най-личното място, очевадна е и все пак хората не я виждат, интересен феномен, не мислите ли :-)?

      Сълзите на говорителя са интересно нещо, той все пак е „републиканец“ :-), не са ли републиканците, а това е говорителя на „републиканците“, предимно и основно атеисти, до него вицепрезидента, демократ, не дава дори и намек да е емоционален, камо ли да се нуждае от кърпичка да си бърше сълзите. Поради що не ми е много ясно ;-).

      Това все пак е мястото на върховната власт, би следвало да е изчистено от всякакви излишни пластики, камо ли до знамето зад говорителя на Конгреса.

      Погледнете наприме Хитлеровите атрибути. При неговата власт те са навсякъде :-). Не можеш ги подмина, мастер Гьобелс, министъра на ПропАГАндАТА И пРОсВЕщЕНИЕТО, не позволява това. А той е професионалист, при това немски професионалист :-))).

      За отговори защо фашите са там, питайте официалните лица, не мен :-).

      Както и да е, за най-любопитните, ей нещо „ненаучно“ и противоречиво, предупредени сте :-).

      http://www.libroesoterico.com/biblioteca/Varios/62139455-The-Light-of-Egypt-Volume-1.pdf

      П.П. Ако все пак се интересувате от символиката, намерете си материалите на П. Манли Хол, наречен философа на Масоните :-).

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни