Българският кит

hrisi-hristova

Зова смъртта. На този свят съм сит:
достойнствата – родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гавра със човешкото доверие,

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал.

Уилям Шекспир*

Трудно е да се пише в момент, когато Отливът е факт.

Отговорността пред бягащите въпроси е огромна. Тягата на мисълта е с посока навътре и е по-силна от инстинкта за твърда земя. Самата земя се превръща в подвижни пясъци, които повличат съзнанието надолу. Поредното разочарование от неосъщественото обръщане на посоката в Колелото надвива останалите чувства. А Меланхолията, тази мамеща с песента си сирена, усмихваща се от всяко ъгълче на подсъзнанието, излиза властно на осветената сцена, танцувайки вечния си, хипнотичен танц.

Така се чувстват мнозина българи след поредните парламентарни избори.

През това време дърветата са отрупани с цвят. Мартеници се усмихват в клоните им. Влюбените вървят под слънцето ръка за ръка. Толкова е красиво в първия ден на април! Животът се ражда неудържимо в пролетния копнеж. А София наистина е невероятна в този цъфнал, сияещ ден! Златните кубета на „Александър Невски“ блестят като небесни замъци, блестят заслепяващо!

Прекрасна, любима София. Прекрасна, скъпа на сърцето България.

Именно затова е адски нелепо. Големият всъпрос на пръв поглед изглежда без отговор. Или почти. Защото със сигурност отговор има. Но ние явно не сме го намерили, а сме поискали прибързано да продължим напред без него. Е, не става така… За пореден път е ясно, че не става. „Това е въпросът“, беше заключил героят на Шекспир. В българския си вариант въпросът гласи: Как е възможно отново и отново да оставяме прекрасната си страна в ръцете на най-некадърната, морално най-деградиралата част от нашето така и неслучило се общество?! И да изберем за пореден път същата смайващо некомпетентна и дори примитивна прослойка за свой представителен и управленски „елит“?!

Това наистина е смайващо.

Няма българин, който да не знае, да не вижда и да не разбира прекрасно, че с методична последователност поверяваме съдбата си, съдбата на своите деца и на цялата държава в ръцете на една шайка, съставена не просто от крадци на материални блага. А от крадци на животи. В напълно буквалния смисъл.

Журналистът, а днес началник на кабинета на президента Радев, Иво Христов, беше сравнил това безумие в поведението на населението ни с поведението на китовете-самоубийци. Тоест – това е мистерия, която няма реално обяснение. Дали е така?

Убедена съм, че преди да си отговорим на този въпрос, няма как да продължим и стъпка напред като народ, като общество и като държава. Подобно на една малка част от вас, и аз съм мислила много и дълго за този феномен. Наблюдавала съм внимателно импулсите в колективното движение. Чела съм книгите на великите умове. Взирала съм се в пластовете на колективното несъзнавано – и от дистанция, и като негов носител. Понякога съм се докосвала, а друг път съм се оказвала фронтално срещу отговорите на този значим, почти метафизичен въпрос. Но, рано или късно… отговорите се менят. Никой от тях не върши работа за дълго време, въпреки категоричното наличие на закономерност. Защото междувременно се случват нови неща. Идват нови обстоятелства. Процесът определено е сложен и никак не е прост. Отговорите също са сложни. Те са елементи от огромния пъзел, който всички заедно редим във време-пространството. И така създаваме своята История и своята Съдба.

Но да се върнем на китовете-самоубийци.

Безспорно, възпроизвеждането на криминалното политическо статукво в държавата ни е зашеметяващ парадокс. Електоратът в състояние на негласен консенсус продължава да дава отново и отново властта на тези, които десетилетия наред разрушаваха и продължават да разрушават остатъците от българската държава, подлагайки огромна част от населението на безпощаден геноцид и предизвиквайки небивала демографска катастрофа. Същото това население, сякаш безвъзвратно оглупяло, като в ступор поддържа своите екзекутори и не е в състояние да каже „Не! Стига вече!“ Не е в състояние да изрази елементарна съпротива. Как е възможно това?!

Искам да споделя с вас няколко свои отговори. Те нямат претенцията да бъдат меродавни. Но моите отговори са част от съзнателните процеси, протичащи в колективното тяло, следователно са важни. Те са продължение на мисълта на някой друг. В същото време моите отговори за някои от вас са отправна точка, която ще роди собствените ви отговори. Всичко това представлява колективният процес, който се плете като плитка от съзнаващите и съзнателните участници в пътя ни през историческото и цивилизационното време.

Считам, че с днешна дата една от най-съществените вътрешни причини за българското неслучване е страхът и отказът от приемането на реалността. А реалността е очевидна. Не, тя е очевАдна. И точно поради това – абсурдна и невъзможна за приемане. Реалността е звучният шамар по самочувствието ни като общество и нация. Защото е твърде срамна, твърде неудобна и унизителна за нас. Всички ние сме съучастници в тази реалност – в неспособността ни да се състоим като общество, легитимирайки почти три десетилетия кликите, съставени от мошеници и от слуги на чужди интереси, и бетонирайки ги здраво във властта. Отговорността е първо персонална, а след това е колективна. Но така или иначе касае всеки един от нас. Нима има нормален човек, който би отрекъл безпрецедентната разруха, която заедно допуснахме да се случи в България?! Икономика, образование, здравеопазване, жизнен стандарт, демография, отбрана и сигурност, национален суверенитет – целият фундамент на българската държавност е в руини. Извън София и няколко по-големи градове – в страната цари пълен погром.

Ако сте от десетте процента българи, които живеят горе-долу добре (хич и не мисля да включвам в това число единият процент от вас, който владее държавата) и поради това ще обявите моето твърдение за преувеличено, моля ви идете в което и да е българско село или градче и влезте в десет произволни къщи (без пустеещите и разрушените). И попитайте хората как успяват да живеят. Можете да се разходите и в някои квартали на столицата или в областните градове – ей така за разнообразие след поредния ви бал в Шератон или Кемпински (или както там са новите им имена), на който сте излъскали егото си. И тогава ми кажете отново, че преувеличавам.

Но да не изброявам това, което прекрасно знаем, а да обобщя – ние позволихме на самопровъзгласилия се „елит“ да яхне глупостта ни до невиждани висоти. Колкото по-нагли ставаха те, толкова повече ние изглупявахме. За да не признаем собствената си глупост, се превърнахме в абсолютни глупаци. За да неглижираме собствената си несъстоятелност, приехме захаросания официален наратив за някакви си ценности, в името на които сме длъжни да унищожим собствената си държава из основи, заедно с всички достижения от времето на соца. И понеже всички искахме публично да се отречем от идеологията на соца, взехме, че затрихме заедно с него и цялата си държава.

Тази истина не може да бъде преглътната от мнозина. Тя е толкова срамна и грозна, че ние като общество така и не се осмелихме да си я признаем. Възпроизвеждането на статуквото е част от собственото ни самозалъгване, че не е възможно всичко да е толкова сбъркано, до абсурдно. Не е ли по-поносимо да си зяпаме политкоректната „Панорама“ и пошлите сутрешни блокове в телевизора, с техния лъскав официален наратив, който ни ласкае и оневинява? Не е ли по-лесно да преглътнем розовото бонбонче, което за миг потиска горчивината от очевадния и безусловен провал на гръмко наречения „преход към демокрация“? Демокрация?! Вие сериозно ли?! Стигнахте дотам да бъдете превърнати в стадо добичета, които доброволно чакат на редичката, за да дадат покорно пръстовите си отпечатъци срещу подхвърленото им по милост „здраве“. Това го нямаше дори и в соца!

Истината е твърде срамна, за да бъде призната за истина. Тя ни унижава. Не признавайки я, ние се чувстваме успокоени (макар и измамно), самозаблуждаваме се на съзнателно ниво, че всичко е точно така, както трябва да бъде, щом го казват по телевизора. Ние не сме отговорни за живота, който ни се случва. Ние нямаме вина, или в най-лошия случай сме просто жертви. Така на практика сами възпроизвеждаме и подхранванеме статуквото, легитимирайки разказа на мейнстрийма, защото гмуркането в истината е твърде болезнено начинание и изисква огромна вътрешна енергия, за да бъде назована груповата ни вина и да бъде произведена някаква съпротива. А всяка съпротива е жертване в различна степен на личното ни благополучие и сигурност или просто на личното ни оцеляване в името на  благополучието и оцеляването на общността.

Много малко от нас са готови на тази жертва. Това е съзнаващата и съзнателната част от колективния корпус, която се отнася отговорно към живота и оцеляването на общността. Или пък това са тези от нас, които са изгубили всичко и вече нямат нищо за жертване, като последният им шанс е изправяне срещу Системата.

За мен това е първият и най-важният отговор.

Този отговор съдържа в себе си и следващия. А именно – клиентелската пирамида, изградена от политическото статуквото на всички нива – от държавната и общинската администрация до последния портиер, оцеляващ с 200-300 лв месечно. Стотици хиляди служители, пазещи държавната си служба, заедно със своите семейства, плюс подсигурения корпоративен вот, гарантират в голяма степен възпроизвеждането на статуквото по принципа на зависимостта. Добавете стотиците хиляди напълно контролирани цигански гласове и няма нужда да се учудвате защо машината за избори работи и до днес напълно безпогрешно. Като се добави и фактът, че два милиона българи (или повече, кой ли знае техния брой?), фигуриращи в избирателните списъци, но живеещи в чужбина, нямат практическата възможност да гласуват, картинката на българската изборна реалност е въпрос на проста аритметика.

Пробив във функционирането на Системата беше президентският вот – поради своята мажоритарна същност (особено фрапантен беше контрастът в личните характеристики и достойнства на двамата кандидати, достигнали до балотажа на последните избори) и поради факта, че горните зависимости нямат толкова непосредствено отношение към избора на държавен глава. Но все пак – самият пробив на кандидат, стоящ извън официалното статукво, показа, че при наличието на силна обществена мотивация и мобилизация на вътрешните енергии в колективното тяло, промяната в представителството на властта е възможна.

Но – надеждите за промяна на политическото статукво бяха попарени на 26 март. Както се казва, дори ще си имаме още повече от същото. ГЕРБ отново ще се бетонира във властта с новата си патерица – т.нар. патриоти. Така поради изброените по-горе причини българите си преизбраха същото статукво.

И тук иде ред на третия отговор. В България няма достатъчно изявена и надеждна алтернатива на Системата. Самите „патриоти“ са нейна функция и продължение, а традиционното им антисистемно говорене (между другото, лишено от ерудиция) в последната година видимо спихна. Жалко за хилядите им измамени фенове. Голяма част от тях са именно онези българи, които са изгубили всичко и заради това са твърде радикални в своите очаквания. В този свой радикализъм най-малкото, което те си представят, е лидерите им да бъдат крепители на омразното статукво.

БСП не успя да направи успешен коктейл с антисистемните си послания и системното си минало. Корнелия Нинова рискува отново, както на президентските избори, но този път не съумя да консолидира протестния вот извън левицата. За тази кауза не успяха да помогнат дори възприеманите като антисистемни играчи – представителите на гражданската квота проф. Иво Христов, Елена Йончева, Тома Томов. Въпреки настойчивия призив на Богомил Бонев (който може би не беше лишен от основания), че само БСП може да унищожи чудовището, което сама е създадала (ГЕРБ), изборите доказаха, че партия от политическото статукво не може да бъде припозната като алтернатива, защото тя е едно от олицетворенията на същото това статукво. Всъщност, на 26 март БСП достигна своя електорален максимум. Все пак, това беше успех за Нинова.

Дясното се разрои отново и претърпя пълно фиаско. Така или иначе, неговите апологети останаха твърде малко – изживяващите себе си като градска аристокрация, наследствени демократи или дисиденти от времето на комунизма – залепени като пощенски марки за близкото минало и все още неразбрали, че комунизмът си замина. Техният проблем, който никога няма да осъзнаят, се състои в това, че те припознават себе си като елит, но на принципа за своето превъзходство, а не на принципа за дълга си към общността. Няма лошо, че политическите аристократи останаха навън. Най-големите поразии в предишното правителство (а и за 27-те години) ги сътвориха именно те. Но дори и при това положение те ще продължат да обитават въздушните си кули и никога няма да разберат, че дедите на всички ни са носили цървули.

Аптекаря го оставям настрана. Тук има доста съмнителни неща. Времето много скоро ще покаже дали е новият Бареков и какво точно е.

Пробивът, който направи малката партия на Костадин Костадинов – „Възраждане“, е сигнал за сформирането на антисистемни ядра извън границите на политическия център. Доколко тези ядра биха сублимирали в нов обществен и политически център, ще покаже бъдещето. Но за това ще стане дума отново след малко.

Четвъртият отговор се намира извън пределите на нашата страна и е изцяло геополитически. За това се писа много в последните една-две години, включително и в Мемория. Светът влезе във фаза на планетарен катаклизъм, който се изявява в периодични имплозии и радикални промени на различни места по земното кълбо. Брекзит, победата на Доналд Тръмп в САЩ, засилването на патриотичното говорене в Европа, компрометирането на неолибералния и бюрократичен Европейски съюз, съпротивата срещу мигрантската политика на Берлин и Брюксел – тази поредица от процеси и събития е израз на пробив в системата на глобализма и в господството на наднационалната олигархия. Подводните енергии в световното блато се раздвижиха и освен мехурчета от гниенето (по проф. Иво Христов), бликнаха и извори с чиста вода. Разбира се, както се очакваше, съпротивата на световното статукво срещу новите процеси е огромна, дори истерична. Доналд Тръмп донякъде успя в определени начинания, в други случаи се оказа в изолация и притиснат като в омагьосан кръг. Могъщи световни сили влязоха в нова битка помежду си и започна нова партия шах на Голямата дъска. Способността на досегашния световен хегемон САЩ да предизвиква и да контролира събитията в планетарен мащаб се изчерпва и това неминуемо ражда нови геополитически силови центрове. Отношенията по оста САЩ – Великобритания – Китай – Русия – (и дори) Иран, преначертават нови зони и сфери на влияние. Турция също се опитва да бъде активен играч в новата фаза на световната Игра. Европейското статукво все още се прави, че не вижда какво се случва, но рано или късно ще бъде принудено да се коригира радикално, ако иска Европа да оцелее.

А Европа със сигурност ще поиска да оцелее. Рано или късно гласът на европейските народи ще бъде чут и ще става все по-настоятелен.

В последните един-два месеца балансът на силите в Европа и в света е във временно затишие. Но тази относителна статичност на външното движение е само в повърхностния пласт на събитията. Всъщност, основните геополитически играчи днес са в етап на стратегическо прегрупиране. И точно сега това се случва много тихо и много внимателно. Войната на невидимия фронт никога не е спирала и няма да спре. Временният отлив понякога е начин за събиране на сили и за стратегическо планиране. Така или иначе, светът се променя, а с него и ние, обитателите на малката България, която за някои от нас е все още родина, а за други сънародници, подобно на чуждите им ментори и началници – просто част от територията на Балканския полуостров със стратегическо значение.

В този смисъл е сигурно едно – нашето родно 27-годишно политическо статукво няма нито едно съществено действие в посока на запазване, а след това – и на възстановяване на държавния ни суверенитет, или в посока подобряване на живота на българите. Точно обратното. Сегашното политическо статукво работи в продължение на 27 години, при това със завидна методичност и последователност, в посока обслужване на интересите на великите сили, което е обратно пропорционално на интересите на българския народ и на българската държава. Като следствие от тези действия България е в най-срамното, бедно и подчинено положение сред всички страни в Европейския съюз и няма никакви изгледи това да се промени чрез внезапен морален катарзис или чрез просветление свише, което да осени нашата абсолютно продажна и некомпетентна политическа класа.

Тази истина е твърде грозна, за да бъде призната за истина. Тя касае изборите, които всички ние направихме в последните 27 години.

Ако има някаква утеха във всичко това, тя е, че това не се случва само у нас и не се случва от вчера. Просто се върнете на мотото в началото на този текст и ще се убедите за пореден път, че всичко се случва по този начин от векове насам. Същото е като по времето и като в родината на Шекспир – „…нищожества, придаващи си вид,/ и гавра със човешкото доверие,/ и с чест удостоени подлеци,/ и с девственост търгуваща нечестност,/ и силата в ръцете на скопци,/ и съвършенство в мрак и неизвестност…“

Това е.

Тук идва последният въпрос и последният отговор, до който съм стигнала аз относно българския кит-самоубиец и относно тези, които го наблюдават от брега и отказват да се самоубят с него.

Какво да се прави?

В синхрон със световните и европейските процеси, България има нужда от нов политически елит – необременен от криминалния „преход“ и неучаствал в разграбването, продаването и унищожаването на българската държава. България е раждала и все още ражда съзнаващи и съзнателни хора, които имат силата да понесат и да приемат истината като контрапункт на „пост-истината“. По естествен път в периферията на националното пространство се оформят нови ядра. Някои от тях са спонтанно-болезнен израз на отчаянието и изгубената надежда и не носят конструктивен заряд. Други от тях все още чакат с детинска наивност Русия на Путин да дойде и да ни освободи за трети път. Трети фиксирано са впили поглед във величавото минало, не откривайки опорни точки в настоящето. Четвърти проклинат ЕС и НАТО и зоват незабавно да ги напуснем, след което да се оправим като с магическа пръчка. Пети са потънали в измамните сенки на конспирациите, в които зрънцето истина е увито в люспите на лъжата.

В случая нямам предвид всички тях. Да, те са стотици хиляди уморени от настоящето българи, които са готови с патриотичен плам и жар да изкачат връх Шипка на 3 март или да облекат народните кукерски носии на фестивала „Сурва“ в Перник, но не са в състояние да излязат в същия състав на жълтите павета, за да поискат отнетите си права и свободи. Те се прекланят пред подвига на загиналите за свободата на България, но не знаят как да бъдат свободни. Те псуват и се карат във Фейсбук, но приемат безропотно да бъдат третирани като бели роби и връщат отново и отново властта в ръцете на статуквото, което се подиграва с тях, погубвайки не само техния живот, но и живота на децата им. Всички тези уморени от „прехода“ българи гледат тъпо в телевизора поредното шоково увеличение на природния газ, водата, тока, парното – но те нямат вътрешната сила да видят грозната истина, че с мълчаливото си съгласие са съучастници в разрухата на България и в провала на своя живот.

Говоря за другите българи. За съзнаващите какво всъщност се случи в България през последните 27 години. Част от тях се евакуираха навън, други останаха на поста си тук. Но и едните, и другите имат силата да погледнат напред и да повярват в по-доброто бъдеще на нашата родина. Те знаят, че съдбата ни зависи и от самите нас. Не от Русия, не от Америка, не от Европа. А преди всичко – от нас, хората на България.

Не, Русия и Америка не могат да ни освободят от самите нас. Не е разумно просто ей така да напускаме Европейския съюз, мерейки се с Кралството (!). Безумие е да си въобразяваме, че можем да се освободим лесно (и скоро) от контрола на НАТО. Още не е дошло времето. Спомнете си Югославия и Сирия и замълчете завинаги по тази тема. Това са приказки за деца и хобити, а не за разумни и зрели хора. В историята нищо не се връща както е било. Загубеното вече е загубено. Единственият път е напред. Със стратегическо мислене, с дългосрочна визия за бъдещето, с хитрост и дипломация, с твърдо и последователно отстояване на националния интерес. Този е нашият инструментариум. Когато врагът не може да бъде победен, той може да бъде надхитрен. Като Орбан. Твърде сме малки, твърде сме слаби за повече от това. Но то, повярвайте, никак, никак не е малко. И е напълно достатъчно.

Наскоро мой приятел ми написа: „Органичният растеж на мислещите и действащите е основният двигател на общото развитие. Ядрото, ако е узряло, само ще изплува на повърхността. Конспиративните ядра ни връщат обратно към същото, в което сме сега.“

Да, ядрото, ако е узряло, само ще изплува на повърхността. Убедена съм в това. Колективното сбъдване е органичен и общ процес. Всеки един от нас е участник в него. И най-вече съзнаващите и будните. Плитката се плете от тях, а другите ги следват с инстинкта си. Историята не се пише от масите, а от тези, които имат ума и силата да ги поведат. И да бъдат истински национален елит.

Този процес е започнал в българските недра. Изворите с чиста вода избликват и в българското блато. Имаме невероятни умове, имаме читави, можещи и знаещи личности. Имаме силата да преобърнем посоката в Колелото.

Как ли?

По два начина.

Първо, да не се уморяваме да просвещаваме и да поднасяме алтернативния поглед към случващото се у нас и по света. Това е и мисията на Мемория – колкото можем, го правим. Понякога често, понякога по-рядко – според силите и възможностите ни и според вашата подкрепа. Не повече от здравословното взаимодействие помежду ни, защото другият път води до изтощение и изгубване на ясния поглед.

Второ, необходими са реални действия за консолидиране на мислещите и можещите хора на България, имащи визионерски заряд и способни на действие – твърдо, уверено и без меланхолия.

Но за това ще стане дума скоро, не в този текст.

Засега – ако сте в София, разходете се в първия слънчев ден и погледнете как блестят кубетата на „Александър Невски“ – блестят като небесни замъци, блестят заслепяващо! Ако не сте в София, погледнете най-старата или най-красивата сграда във вашия град или село. Вижте времето в нея, вижте копнежа и любовта, които ръцете на майсторите са оставили в нея за вас.

А после останете под първото цъфнало дърво и вдишайте аромата му. Вижте мартеничките, които ви се усмихват в клоните му – надеждите на някой като вас, който е минал под това дърво. Ето под това дърво застанах аз в прекрасния първи ден на април :)

2017-04-01_183807

Почувствайте пролетта. Почувствайте живота.

И си простете. Сами си простете за всичко, което изгубихме заедно. Ако има Бог и богове, и те ще ви простят – но само след вас.

А после с чистата памет за Mиналото погледнете смело напред в Бъдещето! За да си сбъднем и ние онази победа, чиста като сълза.**

*Уилям Шекспир, Сонет 66. Превод – Владимир Свинтила
**Чиста като сълза. Така премиерът на Сърбия Александър Вучич определи убедителната си победа на вчерашните президентски избори (3 април 2017).

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако нашият проект е полезен за вас и желаете да участвате като дарители, подкрепите ни чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК





Още от автора: Христина Христова

Христина Христова

Христина Христова е завършила НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Специализира Културология и Театрознание. Автор на драматургични, есеистични и публицистични текстове. Интересите й са в областта на религията, антропологията, политическата психология. Главен редактор на „Memoria de futuro - Памет за бъдещето“.

  1. Кирил Костов казва:

    Българите сме силни, когато сме обединени около кауза. Изборът на Радев го доказа – това беше избор против ГЕРБ. После пък си избрахме ГЕРБ против БСП, с което просто показахме, че нямаме алтернатива на статуквото…
    Но трябва да избираме ЗА, а не ПРОТИВ. Тогава има шанс да тръгнем напред.

  2. Бойко Захариев казва:

    Браво.Браво.Браво много задълбочено и аналитично.С такива хора България ще я има макар и с много трудности.

  3. Стоян Виделиев казва:

    Поклон, Христина, за твоя ум и проникновение!!! Благодаря за чистата вода!

  4. Белчо Китов казва:

    Когато човек не може да намери смисъла, той се изгубва в абстрактното.

  5. Иван казва:

    Госпожо Христова, впечатлен съм от Вашите анализи и коментари. Следя ги с голям интерес. Няма да влизам в подробности. Ще кажа само, че констатации на случилото се и случващото се през последните 28 години и преди тях още N на брой, може да направи всеки малко или много интелигентен наблюдател и анализатор. Най-трудното обаче е, да се посочи алтернатива и да се даде решение за осъществяване на промяна, която ще бъде от полза не на 1% от населението в нашата държава, а на поне 90% от същото. Затова Ви моля, в следващи Ваши коментари и анализи да посочите начин и алтернатива, които да достигнат по някакъв начин до всички недоволни от така нареченото статукво. Аз съм посочил някои от тях в коментар под статията на проф. Минеков – „Ако ви има“, който коментар Ви предоставям по долу. Има и други възможности, разбира се, като например – Президента Румен Радев да направи собствена партия и да мобилизира избирателите с качествени послания, които в последствие и да изпълни. Пожелавам Ви успех в тази мисия. Трябва да се действа много бързо, защото следващите избори не са далече. Например, аз гласувах за ПП „Възраждане“ на тези последни избори, както винаги съм го правил, за изглеждащо добра алтернатива на всички партии от до изборното статукво.
    „Благодаря на проф. Минеков за точната и много ясна „скулптура“ на обществения организъм у нас. Хубаво е, че има все още такива хора, които могат да покажат пътя към бъдещето. Разбира се, че има начини за излизане от нищото. Един от възможните начини е, всички, които не са обвързани със статуквото (партиите участвали по един или друг начин в грабежа през последните 30-тина години), което означава, че не са купени чрез работа, пари или чрез роднински връзки (а те не би трябвало да са повече примерно от 400 000 души заедно с членовете си общо за всички партии на статуквото), могат да изберат и да концентрират вота си за следващите избори към една или две други регистрирани партии. Изборът не е много труден за интелигентните български избиратели, но все пак ще бъде полезно, чрез социалните и други медии, тези хора все пак да бъдат ориентирани към тези една две партии. Една или две, за да се концентрира вота и да не се разводнява. Добре е да гласуват и негласувалите 40-50% от предишните избори. Нали си представяте в този случай какво би станало с партиите на така наречения преход, а взе, че стана доста дълъг този преход. Взе да догонва комунистическият такъв. Взехме да живеем само в преходи. Разбира се има възможност и за провал на новоизбраните по-този начин, но нали все пак сме опитали, а и има следващи избори, чрез които да коригираме грешката си от предните, а не като сега, няма за кого и хоп пак за едни и същи. Иначе как ще ги научим да си поправят идиотщините. Разбира се може да се направи и чисто нова партия от умни и интелигентни професионалисти, които да бъдат наш прицел на следващи избори, обединяващи всички недоволни, а те са над 60-70% при всички случаи. Така, че начини има, само трябва да се огледаме по-внимателно в регистрираните партии и листите им. Наслука до следващите избори, които май няма да се забавят много.“

  6. Мария казва:

    Прекрасен, задълбочен анализ на случващото се у нас, ведно с дисекция и верен психологически разрез на българското общество. Написано, както винаги, вълнуващо и с любов към родината и народа ни от високоуважаваната от мен Христина Христова. Вярвам в силата на словото и в просвещението, за което говори г-жа Христова. Споделям нейния възрожденски плам, защото епохата наистина изисква възрожденци, които да упътят народа ни и го изведат на първо място от блатото на либералните лъжи – те са най-голямата опасност пред нацията ни, защото объркаха умовете на много млади хора. Другата беда, която ни сполетя през почти трите десетилетия преход, е силното социално разслоение – резултат от огромната алчност на шепа олигарси, решили да се мерят едва ли не със световната олигархия. Тази алчност, съчетана с безчувственост, върнаха страната ни в епохата на първоначално натрупване на капитала. Следователно народът ни трябва да води битка с два вида врагове: 1. предимно външни – наднационалната олигархия, която ни отрежда жалка геополитическа роля на „периферия със затихващи функции“ (по Иво Христов) и 2. предимно вътрешни – родната олигархия ведно с „чуждите инвеститори“, които безмилостно ограбват работещите (по-точно – работещите бедни). Да събираме сили за тази борба, защото тя е борба за оцеляване на България.

  7. Невена казва:

    Госпожо Христова, Възхитена съм от Вашия анализ, изключително задълбочен, прям, вълнуващ с бликащите чувства на огорчение, болка, родолюбие, огнен призив за размисъл и действие. Благодаря Ви!
    Гласувах за ПП „Възраждане“ с ясното съзнание за промяна на 30 годишното либерално статукво на геноцид спрямо народа ни и унищожение на България. За съжаление следизборно става ясно, че зад Костадин Костадинов надничат фондация „Българска памет“ с масонския й президент Милен Врабевски, и вездесъщата „Америка за България“. Излиза, че тази партийка се явява новата пронационална стръв за несъгласните да гласуват за властващия псевдо елит. Къде са истинските български водачи? Трябва ли да робуваме на ударната мантра страх и пари? Тя води до робство, а ние имаме в историята 7 вековен опит на роби. ДОКОГА?

  8. Фен Христинов казва:

    Има основание да се твърди, че феноменът „срама по челото“ играе важна роля в нашето светоусещане и националното ни самочувствие, а оттам и поведение.
    Винаги съм казвал и демонстрирал, че харесвам блестящата словесност на Христина. Вероятно приемам и множество нейни възгледи. Е, сайтът Мемория по едно влеме беше взел мерки да ме профилактира като потенциално застрашаващ го елемент, по образцовия подход на силовашките структури, но … какво толкова! Доверие не ми е обещавано, а след зловредната атака срещу сайта от миналата година, наистина е подходящо да има бдителност и мерки.
    След схватката може да последва и полет, кой знае! Истината е, че по-скоро вече не ми се пише.
    Днешната тема е важна, обаче! Позволявам си няколко слова по „въпроса“. По-точно по отговорите на „въпроса“, които се е опитала да даде Христина. Поставянето на рефрена за „срама“ като първи, а най-вероятно и като най-важен по значение отговор, е много спорно от моя субективна гледна точка. Вероятната причина се корени и в това, че текстът е излязъл от ръцете на една интелигентна и чувствителна жена. Родее се повече с литературата отколкото с непосилната тегоба на битието.
    Към останалите отговори нямам възражения.
    Харесвам и подканата за размисъл и формулиране на още субективни „истини“, но за тях не ми се говори. Иначе ги имам. Доста, при това!

    Още една кратка ремарка. При полукритичен поглед върху тезгяха на политическата сергия, видимо се открояваше движението Възраждане като някакъв симпатичен, приемлив и почти фотогеничен несистемен играч. Опитът подсказва, че нещата не задължително са такива, каквито изглеждат на пръв поглед, тъй че отложихме възторгването до потвърждаване или отхвърлянето на подозренията.

    Написаното по-долу от Невена ме постави в една крайно неприятно ситуация.
    На г-н Костадинов беше дадена трибуна тук и в часност това при определени условия би могло да се разглежда като някакво лобиране в тяхна полза.
    Неангажиращо предлагам на Мемория да потърси някаква форма, с която да даде израз на отношението си по възникналите подозрения за намеса от стрна на въздесъщата фондация.

  9. Фен Христинов казва:

    Вчера забелязах бегло коментар на един автентичен умен и красив. Нямаше време и реших, че е удачно днес да реагирам с няколко думи, а то пък се оказва, че междувременно постът е изчезнал.
    Попадайки на свои правописни грешки съм търсил възможност за корекция, но не съм открил такава – следователно постът на красивия е отстранен от редактор на сайта.
    Отново се обръщам с неангажиращо предложение към домакините: оставете тези примери на човешката креативност, християнска любов и естетично чувство да стоят на показ. Животът не е мед и рози, животът е такъв, какъвто много добре го знаем! Думите, поведението и демонстрациите характеризират субекта изцяло и безусловно, но само условно, съмнително и частично биха могли евентуално да имат отношение и връзка с обекта.
    Нека стоят на показ!
    А персонажът беше изчел едва половината текст. Представяте ли си какво би се случило, при условие че е стигнал до края. Там със сигурност ще да му се привиди криещ в канавката края пътя за по-доброто бъдеще поне някой кОмОнис, който щеше да бъде решително и ожесточено умъртвен по мъчителен способ. И тогава вероятно персонажът щеше да приседне за справедливо заслужена почивка, както го сторил Бог след Сътворението.
    Поради вероятно причина на възрастта, все по-често залавям себе си в доста консервативни възгледи и ярко потвърждение в това направление е непонисимост към простотия и лъжа, изтъкване на подвеждащи мотиви за действие и бездействие, упорито вглеждане в яловия край, без оглед на географската и политическата посока на тяхното прииждане. Те и без това посоките девалвираха.
    Та – оставете написаното, нека се вижда!
    Някак „репресията“, пък била тя и упражнена към автентичните красавци, малко ме смущава.
    Хубавото и ласкателно слово може да е лукавия, знае ли човек?!

    • Memoria de futuro Memoria de futuro казва:

      Господин наш Фен,
      всички коментари, които не са критика по същество и не са конструктивна дискусия, а са с цинично съдържание, както и всички писания на явни тролове, се изтриват безпрекословно :) Диалогът с тях не просто не води до никъде, а отнема от жизнената енергия на спорещите, вместо тя да бъде канализирана за полезни дела и мисли. Елементарната хигиена е въпрос на принцип за всяка уващаваща себе си медия, макар и малка медия като Мемория ;)

      • Фен Христинов казва:

        Наличието на усмихната муцуна „:))“ донякъде и условно маскира и компенсира щетите от този отговор, но повече не смея да коментирам и предлагам разни неща.
        Подозираме едно възможно негативно развитие.

        Ще дам приоритет на по-важните неща, по които имаме сходства.

  10. Безименен :-) казва:

    Изборът на българите не е направен. Поне не официално, чрез референдум. Нито за ЕС, още по-малко за НАТО.

    Освен това не съм ви давал правото да говорите от мое име, какъв е избора ми. Говорете за вашия си, частен, избор, само за това имате право.

    Това е „избора“ на политическия „елит“, който дори не благоволи да попита Народа си дали е съгласен с него. А истинското съгласие ВИНАГИ е с консенсус, не с някакви демократични процедурни трикове. Дори не е с „квалифициран“ вот.

    Но единствения смислен референдум направен за тия 30-на години, за „мажоритарния“ вот показа дори с по-голямо мнозинство от избора на президента, че Народа иска вота за лидерите да е ЛОКАЛЕН, а не пропорционален(„национален“).

    Т.е. това е поне косвено доказателство, че все повече българи искат личната си власт обратно а не в ръцете на „елита“ който решава вместо тях дали ЕС и НАТО е добро за тях или не.

    И точно това обяснява авторката. И цитата на Шекспир е болезнено точен.

    Избора не е направен дори за самите американци, но осъзнаването на американския континент изглежда ще е последно по „случване“. Така, че може да се окаже в един момент Тамбовска „губерния“ да е правилния избор, който разбира се масата по правило осъзнава твърде късно ;-).

    https://www.youtube.com/watch?v=LULzvg1gA5U

    Фолсфлаговете на Империята стават все по-смешни и беззъби :-). Ветераните направо се подиграват с делата на „дийпстейта“ :-). Така, че НАТО все по-малко буди уважение , за ЕС и неговото печатане на „пари“ да не говорим ;-).

    И когато всичко стане брутално ясно мооного хора ще са хванати в жесток капан :-(.

  11. Безименен :-) казва:

    Не знам защо, но след втория прочит ми идва на акъла една сцена от филма за Никола Тесла. Той си отива от тоя свят през 40-те, по време на войната. И освен едноименната корпорация днес ;-), почти нищо не напомня за него!

    А виж, кой е Джей Пи Морган знае почти всяко дете, едноименната банка ;-). Или пък „бизнесмена“, Дженерал Илектрик, Едисон.

    Та Тесла, обяснява, че всички негови изобретения са дело на Визия-та,ЯСНОВИДСТВОТО, не на „къртовски“ труд, което Едисон промотира, като основен източник на изобретенията си. Битката между тях е битката на 20 век, която Тесла печели и пак остава непознат ;-).

    https://www.youtube.com/watch?v=AWjgAU5pFrM

  12. Иван Тошев казва:

    Госпожа Христова,
    Поздравления за статията
    Ето моето мнение.
    1. Създайте партия. Всичко това дето го пишете го оформете като Програма. Съберете хора които мислят като Вас. Дайте гласност на Вашите идеи. Съберете още хора. Това е алтернативата за България. И това можете да го направите само Вие. Другите не знаят какво да искат и как се прави. Пазете се. Заградете се само с верни хора. Провокатори ще има. Дано да имате смелостта. Ако не го направите, недейте да пишете повече такива статии. Мислите, че някой друг ще го направи ли? Грешите! И друго, бъдете Желязната Леиди.
    2. Подгответе се да ръководите.
    3. Като излезат хората на улицата, властта сама ще си падне, но трябва да има алтернатива. И вашата партия ще е тази алтернатива. Сигурен съм, че хората на Запад ще Ви приемат и уважават за Вашата честност.

    С уважение
    Иван Тошев

  13. ЙОРДАН МАЛДЖАНСКИ казва:

    Госпожа Христова,
    Поздравления за статията,аз ъм един от тези за които споменавате в статията,на които прехода им е отнел всичко.Това ме е провокирало и съм разработил спасителна програма ,която може да ни спаси като нация и държава.Аз съм н.с.І.ст. по животновъдство ,и съм единственият които разбирам от това производство.Всичко е разрушено и разграбено,и единственото нещо което ни е останало това е земята.Моята програма е базирана на реалности и традиций,и може за 2 години да създаде 500 000 реални работни места ,и още 300 000 в съпътстващи дейности.За 5 години можем да удвоиме БВП като всяка година ще имаме ръст от 20%.В момента България губи ежегодно по 120 милиарда лева от това ,че земята е поверена на неграмоници и айдуци.Програмата не изисква допълнителен финонсов ресур , ще използва средствата по ПРСР и тези от ДБ.Ако моята програма ви интересува можем да розговаряме по темата.Аз подържам връзка с Б.Чуков и новосъздаденото НПО-„ИВАН ВАЗОВ“

  14. dark side казва:

    Слава Богу, че комунИзЪма приключи.
    И да пищите и да се гърчите, няма да се върне.

  15. Цветан Николов казва:

    Господине Малджански, има нещо вярно в изхода чрез земеделие, но той не е възможен при сегашната ситуация със собствеността върху земеделската земя. Това, разбира се, може да се поправи, но е дълга тема. Общо казано трябва да се наложи собственост не по бразилски, а по европейски модел.

  16. От Лондон казва:

    Здравейте, поредния невероятен анализ. Респект. Малко ще дойде като дъжд качулка, но понеже пишете за,, Възраждане,, съм длъжна да кажа, че и те си показаха рогата. Решиха да си дарят субсидията на НПО, което е финансирано от американосите. Добре, че не минаха бариерата, че аман от чужда агентура. Явно когато сте писали текста още не се беше разбрало на кого служи костадин костадинов и за това сте споменали за него.

    Поздрави от Лондон!!!

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни