М. Казиник: Да лишиш децата от детство с купища информация – това е престъпление


2017-02-28_030146


888Михаил Казиник
е един от най-ерудираните хора на нашето време – виртуозен цигулар, лектор-музиковед, изкуствовед, педагог, културолог, писател-публицист, поет, философ, режисьор и страстен просветител. Завършва музикално училище във Витебск и Беларуската държавна консерватория, след което става солист и лектор-музиковед в Беларуската държавна филхармония.

От 1991 г. живее и работи в Швеция. Тогава започва и активната му музикално-просветителска дейност. Професор е в Стокхолмския институт по драматично изкуство, където преподава история на музиката. Води майсторски класове в няколко европейски държави. В рамките на 3-годишен проект, съвместно със шведския Smalands Мusik och teater, Казиник се среща с над 100 хиляди ученици и провежда над 1000 просветителски концерта. От 2005 г. е музикален експерт на Нобеловите концерти. Автор е на книгата „Тайните на гениите“, която е претърпяла четири издания.

Михаил Казиник смята, че е нужна реформа в училищното образование в светoвен мащаб. Според него съвременното училище формира в детето „клипово мислене“ (фрагментарно мислене), доколкото то получава несвързани помежду си и изолирани знания по различните предмети. Той разработва оригиналната методика на асоциативния комплексно-вълнови урок. Целта й е да компенсира недостатъците на сегашните методики, които съществуват без връзка със съкровищата на световната култура и извън пространствено-времевите контекстуални връзки. Проектът „Училище на бъдещето“ не само успешно преминава експерименталните изпитания, но и предизвиква голям интерес в научните среди и вече се прилага успешно в няколко руски училища. Сега Михаил Казиник е посветил усилията си на следващия етап – комплексно-вълновият урок да бъде внедрен в ежедневната практика на обикновените училища.

В материала, който ви предлагаме, Михаил Казиник разказва защо училището прилича на стюардеса, защо учителят по физика трябва да говори и за Бах и кой ограбва най-хубавите години в живота на децата.


87832166_kartinka_2_iz_213109

Във времето на моето юношество учителите бяха много по-знаещи от сегашните. Образованието беше по-фундаментално. Смятам, че много време беше изгубено напразно. Жалко за детството, изпълнено с толкова ненужна информация.

Случва се да науча за оценката на някои хора по история. Казват ми: „Шестица“. Тогава ги питам: „Какво е „ограждането“? (движение за ограждане на общите земи в Англия през 15-19 в. и прогонване на селяните от земевладелци и аристокрация, подпомагани от държавата, Бел.ред..) Спомня си само учителят по история. Наистина не разбирам за какво ми е бил урок за „ограждането“? Кому е било нужно това, като никой нищо не помни за никакви ограждания?

Ето, в самолетите всеки път стюардесата разяснява техниките за безопасност. Разбира се, никой не запомня нищо от това. Няма случай, в който човек да си е надянал всичко и след това да е казал: „Самолетът падна, загинаха всички, а аз оцелях, защото слушах внимателно стюардесата“. Нашето училище ми напомня за стюардесата, която е длъжна да разкаже всичко.

dx300_21697

Съвременното училище е училището на миналите векове. Училище, което е абсолютно неправомерно. Преди всичко беше ясно – нямаше никакви източници на информация, освен учителите. А сега всички учители, от гледна точка на знанията, биха се посрамили пред интернет. Нито един, дори и най-забележителният учител по география, не знае и една милиардна част от това, което е в мрежата. Всяко нормално дете ще набере ключовата дума и ще получи 10 милиона единици информация, а бедният учител по география, ще възложи да се прочете и преразкаже стр. 117. Абсурдът е очевиден.

I. Училището трябва да се променя, защото сега ражда дива неграмотност.

Това е някакъв ужас, и с всяка изминала година той става все по-ужасен и по-ужасен, извинете за тавтологията. Отнемаме от децата десет от най-хубавите години от живота им. И какво получаваме на финала? Поклонници на Стас Михайлов и Лейди Гага? Та нали тези деца са изучавали поезията на Пушкин и Тютчев, учили са Моцарт, пели са в хора, изучавали са велики творби, които понякога и възрастните не разбират?

Изучавали са голямата литература и музика, логическото мислене, доказвали са теореми. Но след това на света идва човек, който не може да свърже и пет звука, чието ляво и дясно полукълбо не са стиковани, чиято реч е наситена от думи, които нито един педагог в училище не е преподал.

Училището не отговаря на изискванията на социума. Единственото спасение е друго училище, училището на бъдещето. Всеки предмет трябва да се преподава заедно с другите предмети. Няма отделени един от друг предмети, има панорамна картина на света. И именно тя ни дава както нобеловите лауреати, така и просто нормални хора с нормално мислене.

Идеалното училище – това е панорамна визия, реконструкция на мисленето по цялата асоциативна верига. В моето училище всичките уроци са комплексно-вълнови, те са свързани с единни понятия, явления и обекти. Урокът може да продължи цял ден, водят го всички учители, съпричастни към тези явления.

111

Комплексно-вълнови урок за третокласници в училище „7 ключа“, гр.Челябинск

 

II. Предимството на интердисциплинарния подход

Защо няколко учители наведнъж ли? Много е унизително да се тича от клас в клас, като през цялото това време сменяш атмосферата и се пренастройваш. В типичното училище учителят няма никаква връзка с останалите учители и техните предмети.

Учителят по физика даже не се замисля, че децата току-що са излезли от час по география, и му е трудно да разбере защо не може да въдвори ред. А след това влиза учител, когото децата много обичат, и на него дори не му е нужно да въвежда ред. Всичко това е добре, но е невъзможно училището да бъде заложник на индивидуалността на учителите.

Всички нобеловски открития са направени на интердисциплинарно ниво, там, където предметите се пресичат. Да се разпространи такава система е напълно възможно, просто трябва да се започне от отделните точки.Това, което аз предлагам, е много по-естествено от училището, в което клетият учител трябва постоянно да се приспособява към различните класове.

hq720

Учителят по физика, преминал моята методика, влиза в клас и започва да говори за Бах. Химикът пуска музика на Бородин, чрез която се прави ясна връзка между музиката и химичните реакции. Музиката е храна за мозъка – това го знам от Нобеловите лауреати.

В моето училище всеки учител започва с неочакваното, необичайното. Това е принципът на изключването. Когато учителят започне урока с „Великият руски писател Достоевски…”, вниманието на децата отслабва – предпочитат да прочетат някой детективски роман. Мисълта, че Достоевски е велик, трябва да се роди в края на урока у самите деца.

III. Чувството за хумор – необходимо качество на педагога

Още едно условие е чувството за хумор. Да, не всеки го притежава, и такива хора по-добре да стават счетоводители, вместо учители. Нека учителите имат набор от забавни истории и ги разказват на децата – това е вид презареждане.

Нима нормалният учителят не може да провери знанията на детето без помощта на глупавите изпити и глупавите тестове? А ако детето е забравило точно височината на Джомолунгма – какво, тройка ли ще му напишем? Пълни глупости! А в същото време детето ще каже: „Иван Иванич, там долу се е родила цяла религия. Там е Тибет, такива неща се случват там!… Може ли да ви разкажа?“

3Обучението не е затвор и не е армия. Това е светлото място на академията на Платон, където усмихнати хора научават всякакви неща. Детето не е компютър. Най-важното е да бъде щастливо. А в съвременното училище то никога няма да бъде щастливо.

IV. Главният двигател на знанието

Нормалното индустриално общество се нуждае от едва 1 процент математици. За останалите е достатъчно да могат да броят парите. Защо да мъчим децата с всички тези математически детайли, които те на следващия ден ще са забравили завинаги? На страната ни са нужни 3 процента фермери, 1.5 процента химици, още 4-5 процента работници. Математиците, физиците, химиците и работниците в производитствата са 10% от населението. Останалите могат да бъдат хора със свободни професии, както това вече се случи във Швеция.

Цялата система трябва да се промени. Купищата знания по всички предмети не са нужни никому. Защо ви е да изучавате географията на Дания – всичко това ще намерите в интернет. Друго нещо е да я опознаете чрез с приказките на Андерсен. Моите уроци обединяват неговите приказки с географията, историята на Дания, красотата на Копенхаген и любовната история на малката русалка. Ето това е училище.

3025-4355Главният двигател на знанието е любовта. Нищо друго няма значение. Човек познава това, което обича. Не е нужно да набиваме в главите на децата математика и геометрия. На съвременното училище му липсват изкуството, културата, риториката. Просто трябва да се обърнем към седемте свободни изкуства, които са изучавали децата през Античността.

Като цяло, смисълът и целта на движението на цивилизацията е създаването на артефакти на културата и изкуството. Кой е управлявал по времето на Бах? Кой поред е бил кралят по времето на Шекспир? Епохата на Шекспир, епохата на Пушкин, епохата на Молиер, епохата на древния гръцкия театър… А кой през това време е бил цезар – може да се провери в справочниците. От цялото развитие на човечеството остават само културата и изкуството. Останалото е незначително. Нищо друго не остава, колкото и да се стараем. Дори научното откритие е само мост към следващите.

Изкуството и културата са ни нужни, за да не се избиват хората един друг. Училището трябва да бъде радостен спомен от детството, най-светлата част от човешкия живот. Така или иначе, със всяка следваща година се приближаваме към смъртта. В този смисъл животът е нещо песимистично, тъжно. Да отнемем на децата и детството, за да ги засипем с купища информация, която никога няма да запомнят и от която няма да се възползват, е престъпление. От училище трябва да излезе не физик или математик, а човек.

cropped-school_of_athens2

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: Econet

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако нашият проект е полезен за вас и желаете да участвате като дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК





Още от автора: Михаил Казиник

Михаил Казиник

Михаил Казник е цигулар, лектор-музиковед, изкуствовед, педагог, културолог, писател-публицист, поет, философ, режисьор и страстен просветител. Роден е в Русия през 1951 г., израства във Витебск, учи в Белaруската държавна консерватория, след което е солист и лектор-музиковед в Белaруската държавна филхармония. От 1991 г. живее и работи в Швеция. Професор е в Стокхолмския институт по драматично изкуство, води майсторски класове в няколко европейски държави. Автор е на книгата „Тайните на гениите“. Михаил Казиник е автор на оригиналната методика на асоциативния комплексно-вълнови урок.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни