Изгубеният път към Целостта

2017-02-14_142827

„Сватбата на Зевс и Хера“ – фреска в Къщата на трагическия поет, Помпей, 2 век пр.н.е.

 

hr-hristovaСпомням си как преди три години в Хасково всички скочиха срещу статуята на Баба Яга, издигаща се пред сградата на общината. Православни и евангелски свещеници обясняваха по телевизиите как този символ на злото плаши децата и колко неморално е в града на Богородица да има статуя на лошата героиня от приказките. По същия начин Комитетът по правата на жените към Европейската комисия преди време заклейми класическите детски приказки, като ги обяви за погрешен модел на съвременния свят. Двете действия само привидно имат различен корен и мотивация. Всъщност и в двата случая става въпрос за демонстрация на убеждения, които са израз на една и съща криза в човешкото съзнание и имат един и същ корен – неуспешният опит на християнството да обясни смисъла на съществуването и да оцелости човешката личност.

Плодовете на изгубения път към Целостта са навсякъде в Западния свят. Християнството отстъпи своята цивилизационна претенция да бъде традиционният религиозен и културен модел в повечето западни общества. Съвременното християнство предаде с лекота и с престъпна небрежност своите етични принципи, като издигна в култ толерантността към чуждите религии, към сексуалните, етническите и религиозните малцинства – предаде им хлядолетната памет за самата себе си и нехайно ги остави да бъдат нейни водачи в търсенето на изгубения Смисъл.

Защо се случи това?

Мислещите хора днес не са във възторг от тази тъжна констатация. Напротив. По християнската пътека е минала голяма част от нашия вътрешен маршрут. По нея са преминали и най-съкровените молитви и надежди на милиарди хора по света. Всичко това е вярно.

ariadneНо очевидно е вярно и другото – в екзистенциален план християнството се провали. То не успя да направи света нито по-мъдър, нито по-добър. Не направи човека по-щастлив и по-цялостен. Точно обратното – раздели грубо душата от тялото и така те тръгнаха в противоположни посоки, разпъвайки изтерзания човешки дух в най-абсурдното и лицемерно противоречие, познато ни въобще откакто свят светува. Изгубвайки нишката на Ариадна, идваща от дълбоките лабиринти на античната концепция за цялостна и хармонична личност (Mens sana in corpore sano – Здрав дух в здраво тяло), християнството наложи с демагогия най-голямата си лъжа – че някой друг ще те спаси от самия тебе, ще те изведе от собствения ти лабиринт, ще победи вместо теб Минотавъра на животинската ти природа, а ти самият не си способен, нито достоен да направиш това съзнателно, с волята на цялостната си личност. По този начин християнството изкара божественото естество извън човека и го обяви за Добро. В същото време остави човешката сянка в подземията на психиката и я обяви за Зло. Бог срещу Дявол. Рай срещу Ад. Богородица срещу Баба Яга. С една дума – съзнание срещу несъзнавано.

Така, вместо да интегрира тези противоположни аспекти в тяхната сакрална и архетипова цялост, християнството принуди човека да коленичи пред един невидим и всемогъщ Бог, който изпраща собствения си Син, за да спаси човеците от Своя гняв и от самите тях – по-точно от тяхната сянка. Което, ако въобще е възможно, би било проява на една, меко казано, смущаваща Божествена раздвоеност. Защото Бог, ако наистина е толкова милостив, можеше да ни прости каквото има да се прощава, без да се стига до акта на загробващата ни с вина кръстна жертва, която между другото е теологичен и философски абсурд. И този абсурд е налице поради факта, че Бог е имал нуждата да види кръвта на собствения си Син, за да спаси хората от собствения си гняв. Един вид, Той принася в жертва Себе си на самия Себе си, защото иначе не може да надвие Божественото си Его и да прояви милост. И иска от нас същото в замяна.

crucifiction_mathis_gothart_grunewaldПо този начин човекът цял живот трябва да жертва най-ценното от себе си, за да получи милост и благоволение. Това е и общото между трите авраамически религии – юдейство, ислям, християнство – потискащият, доживотен и смазващ респект от Бога. Но и трите са чужди на европейската психея, те са далече от нейния архетипов и природен фундамент. Те са плод на друг, различен от европейския, цивилизационен модел. Затова и никога не успяха да станат естествена и органична част от европейската душа. Въпреки обличането на всички езически практики с християнски одежди, езичеството диша и до днес в сянката на всеки християнски празник; той е пламъкът, който все още поддържа сакралната обредност на колективното битие в празничния годишен календар.

05ff248e4ca7b4cdc4b89fc534d84004След като Рим прие християнството, император Юлиан Апостат (Отстъпник) направи последния и отчаян опит да върже идващата нова епоха към нишката от Лабиринта. Напразно. Пратеникът му се връща от Делфи с тъжното послание на последната Пития: „Кажи на императора, че великолепната зала е срутена на земята, Аполон е изгубен, той вече няма нито подслон, нито пророчески лавър, нито извор, който да говори. И водата на словото вече е няма.“*

Така античната езическа душа минава в нелегалност, изпадайки в тъжна меланхолия или вцепенявайки се от ужас под сенчестите дипли на християнското расо.

Един актуален пример – празникът на Свети Валентин всъщност има своите корени в древните Римски Луперкалии, които са се отбелязвали на същата дата и са символ на плодородието, на вечния Пан, битуващ в Рим като Фавн. Реално, никой днес не се замисля за самия християнски светец и неговото житие. Всички празнуват празника на любовта и плодовитостта. Аналогията с източноправославните празници е разработвана многократно, дори е безсмислено да се опитвам да ги изреждам.

pecalВ същото време автентичните християнски легенди се приемат най-често механично, без да бъде осмислен абсурдът, който е заложен в повечето от тях. Подобно на преданието за „премъдрата“ София, която подлага на нечовешки мъчения децата си Вяра, Надежда и Любов, за да възвеличи Божията милост. Та нали жертвата на Сина ни избави от греха?! Защо София принася децата си в жертва, обезсмисляйки Христовото разпятие?! И на никого не му хрумва, че този християнски мит е всъщност еманация на изгубените вяра, надежда и любов в сухия огън на фанатичната страст и на отричането от естеството на човешката природа. Защото по-кръвожаден Бог от този, който иска най-свидното ти – собствената ти рожба – да бъде принесена в жертва чрез нечовешки мъчения, едва ли има. А човекът, който е способен на такава жертва, е безумец – душевно объркан, изгубил себе си във френетичното преклонение пред непознаваемото, смачкал своята човешка същност в зловещия комплекс от собственото си естество.

Това не е отклонение от темата за Баба Яга от Хасково, за която стана дума в началото. Напротив.

Баба Яга е един от най-древните архетипове на Великата богиня-майка, на свещеното женско начало в природата. Този архетип е в колективния фундамент на всички човешки цивилизации още от времето на матриархата. Но патриархалният модел на юдео-християнството не търпи безсмъртния символ на женствеността и сексуалността в лоното на своята аскетична и отричаща естеството идеология. Защото тя не признава сексуалността за неделима част от човешката природа. Самата Богородица, която става майка без да стане жена, е символ на ампутираната сексуалност и превръщането й в религиозно табу. Забраната обаче не касае само Жената. Мъжкият Ерос е потиснат и също е вкаран в юздите на въздържанието, а след като му е отнета Богинята, пред която е коленичил, не му остава нищо друго, освен да коленичи пред Всемогъщия Бог. Богинята е компенсирана частично с анемичния девически образ на Богородица, а самодостатъчният си Бог принуждава Мъжа да се задоволи с преклонението пред самия Него, кастрирайки неговата изконна мъжественост и превръщайки го в почти импотентен роб, надяващ се на своето спасение.

16684021_10154532664213650_1088223846089144730_nВъпреки безпощадната религиозна агресия на християнството, крепяща се на безусловните догми, езическата психея на човечеството продължава своя танц в гънките на нощта чрез приказките, митовете и легендите. Древните архетипове дишат в тях, съхранявайки в себе си модели и ситуации, даващи отговори и осветяващи пътеката на всеки един човек към неговата цялост. Огледален аналог на мита за Тезей, Минотавъра и Ариадна е мотивът за Красавицата и Звяра в едноимената приказка, която днес се интерпретира единствено в естетически план, тъй като са забравени моделите, положени във фундамента на колективната памет. Но все пак, дори мракът на средновековието и жестоките гонения на инквизицията не успяват да прекършат онзи вечен танц на виталната езическа душа. Защото Сянката не може да бъде откъсната от човешкото естество. Тя е неделима част от целостта на личността. Тя не може да бъде прогонена в Ада. Може да бъде единствено интегрирана – съзнателно и индивидуално, в тишината и огледалото на собственото Аз.

Затова, въпреки че демонтираха статуята й, Баба Яга никога няма да умре. Богородица винаги ще остане някъде твърде високо и твърде далече, и поради това не може да бъде пътеводна светлина за никоя нормална жена в осветяването на нейната нощна и лунна природа. В крайна сметка жените все още зачеват по единствения познат и възможен начин. И към тази човешка опитност няма отношение въпросът как е заченат християнският бог. Девата няма отговори на човешките противоречия, защото тя не познава противоречието. Тя не е цялостна и не познава пътя към целостта, защото никога не е била жена.

Защо обаче човечеството си причини всичко това?!

Някъде там, в разгулния предсмъртен цъфтеж на Рим, юдео-християнството покълва като контрапункт на една самозабравила се и морално изчерпана империя. Покълва като неизбежен коректив на потиснатия и нечут vox populi. Набира неудържимо сила и се превръща в идеология, която помита по пътя си цял един свят, изгубил мярата в опиянението от собственото си величие. Аскетизмът на християнството и ампутирането на сексуалността обаче не решават фундаменталните въпроси в човешката личност и нейното функциониране в обществото. Нито правят света по-справедлив. Става дори по-лошо. Лишаването на човешката психея от правото й да има своята легитимна сянка на практика извежда същата тази сянка в нелегалност и деформира проявленията й, когато тя излезе в светлината на деня.

Пораженията са налице в целия свят около нас. Вместо да потърси тайните пътеки към своята мистична и божествена женска природа, съвременната жена компенсира вътрешните си липси с чисто външни изрази и практики, като воюва със света за своите права и поема все повече мъжки характеристики. В същото време мъжете стават все по-женствени и лишени от магията на своя сексуален и свещен контрапункт. Кризата на съвременната цивилизация постепенно превръща мъжете и жените в безполови същества, изгубени в един все по-объркан свят и притъпили своя изконен копнеж към йерогамията – мистичната Сватба, в която само две противоположни половини могат да се слеят във великото тайнство на Целостта.

2017-02-14_150229

Фрея и Свипдагр, худ. Йон Бауер (1911)

 

Този копнеж е притъпен, но не е изгубен и диша в световната душа. Затова и католическият светец Свети Валентин не ще изтръгне езическия корен от празника на любовта, гарниран с шоколад, вино и цветя. Няма как Вярата, Надеждата и Любовта да бъдат пожертвани от Мъдростта – София. Те могат да бъдат пожертвани единствено от невежеството и глупостта.

Днес западната цивилизация изгуби смисъла на своето съществуване. Тя изгуби пътищата си и към подземния, и към небесния лабиринт. Човекът се лиши от пътуването към самия себе си. Кризата е огромна и драматична, а всичко, ставащо във външния пласт на цивилизационното движение, е просто нейното видимо проявление. Лишавайки се от пътуването към своята оцелостена душа, западният човек се лиши и от своята Божественост. Той повярва, че „Бог е мъртъв“ и така уби копнежа си към вечността. След това отвори портите си за чуждите богове, прикривайки с толерантност своята трагична несъстоятелност.

Етиката на християнството като цивилизационен и културен модел днес функционира инертно и със затихващи фукнции. Естетиката на все още дишащата езическа жизненост функционира спонтанно-спорадично, инстинктивно и почти несъзнавано. Неосъществената среща между двете може да бъде предизвикана единствено от непоносимостта да се живее без смисъл. Това е колективното дело, което започва в личния лабиринт на всеки един от останалите живи човеци.

*Думи, разпространявани в Античността като последното пророчество на последния оракул в Делфийското светилище на бог Аполон. Изречени са от Пития пред Орибазий, пратеник на император Юлиан (360-363 г.). Тази среща е увековечена в историческия роман на Гор Видал „Юлиан“.

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако нашият проект е полезен за вас и желаете да участвате като дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК





Още от автора: Христина Христова

Христина Христова

Христина Христова е завършила НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Специализира Културология и Театрознание. Автор на драматургични и публицистични текстове. Работила е като учител по литература, ръководител на младежко театрално студио, държавен експерт и началник отдел в Министерството на образованието и науката, началник отдел "Култура" в общинска администрация. Интересите й са в областта на антропологията, геополитиката, религията. Понастоящем ръководи агенция за специални събития и е Главен редактор на „Memoria de futuro - Памет за бъдещето“.

  1. велина казва:

    Не мога да повярвам , че чета подобна извратена статия в такъв уважаван от мен сайт. Много рядко оставям коментар особено пък толкова рязък и категоричен , но сега не мога да се сдържа ! Трябва да кажа , че не намирам себе си за особено добра и вярваща християнка (уви) , трябва да кажа че обичам древногръцката митология и обожавам българския фолклор. Православната религия по никакъв начин не е попречила на вярванията в самодиви, караконджули , добрите юнаци, които побеждават чудовища и врагове и толкова приличат на някои християнски светии. Тълкуването на авторката за християнството е откровена лъжа и обида за всички хора с християнски корени. Г-жо Христова, Света София не жертва децата си в името на един жесток Бог, нито самия Бог изисква това от нея ! Идеята е , че майката учи децата си да бъдат себе си , и собствената си идентичност с вяра надежда и любов към Бог , който е добро, към победата на доброто в света и на тяхната лична победа и отстояването на това което са самите те ! По същия начин и хората в Батак имаха избор

  2. велина казва:

    ..на хората в Батак им бе предложенизбор ятаган или приемане на исляма.Аз съм от Родопите и знам историята. В църквата жени с пеленачета са посечени с децата си , защото отказват да приемат исляма. Правят го уважаема г-жо автор ,не с идеята да принесат себе си и децата в жертва на някакъв кръвожаден Бог, а защото искат да останат вярни на себе си, на рода си , на вярата си , на убежденията си, на идентичността си . По същия начин и Хипатия от Александрия остава вярна на философията си на античен учен, въпреки яростта на фанатичната тълпа.Не се отказа от себе си и бива убита. Разсъжденията в тази статия ми звучат някак твърде евроатлантически и/ или марксистко -ленинистки.Споменавате европейската комисия, а какво да кажем за евпопейския парламент и решението му да забрани Православието?Ние вече го преживяхме-комунизма 45 години забранява и унищожава православието, свещеници биваха убивани , храмове разрушавани, духа ха християнската обич , смелост и милост бе потъпкан, виждаме сега последиците в обществото..Вие казвате, че Баба Яга няма никога да умре. Ами нея кой кога

  3. велина казва:

    Вие казвате, че Баба Яга няма никога да умре. Ами нея кой кога я е застрашавал ? Да духа на християнския строг морал бе потъпкан,но като жена израснала на село знам , че Баба Яга си съществуваше. В Българския и световния фолклор доколкото знам, Баба Яга е символ на зла вещица , стара жена висяща над котле с неясно съдържание, винаги готова да забърка в буквален и преносен смисъл интриги и неприятности на хората. На баба Яга може да се плати за да направи зло на невинен човек. Е когато християнския морал и исконнни български ценности бяха потъпкани, хората бяха откъснати от родните им села и въдворени в панелките и заводите на големия град, да мога да ви кажа , че се навъдиха много баби Яги. Мога да разбера Хасковлии- твърде много злост , завист, манипулации и интриги има в обществото, твърде много истински „вещици“ , за д а се радват и на статуя на такава героиня.

  4. велина казва:

    Света Богородица е недостижим идеал, може би , но наистина е пътеводна светлина и символ на упование , защита и помощ за много българи. Когато християнството идва по нашите земи жените го приемат по-лесно именно защото в Света Богородица виждат Бендида -Великата Богиня -Майка! Баба Яга винаги е била архетип на злото. В нея няма женственост , а злост. В заклеймените от Европейската комисия приказки , тя е именно такава зла , бездетна жена, която се опитва да изяде невинните дечица Хензел и Гретел като ги изпече във фурната!

  5. Емил казва:

    И аз като велина бях доста изненадан да прочета точно такава статия в Мемория (всъщност не я прочетох цялата). Малко в повече ми дойде откровеното плюене по християнската религия. Едно е да не вярваш в Бог, друго е да казваш, че не Той е истината, а езичеството (било то и древногръцкото такова).
    Мога да опонирам (успешно) почти на всяко изречение в статията, но едва ли има смисъл.
    Само ще кажа, че си личи дълбокото непознаване на християнството от страна на авторката.
    Християнството не е окови, а свобода. Надежда, а не безпътица. Душевен мир, а не вътрешен хаос.
    Ако погледнем от друг ъгъл – точно християнската цивилизация е тази, която е завладяла целия свят; която е дала на света *модерността*, такава, каквато я познаваме и сме приели за даденост; човешки права вместо закон на джунглата. Ако християнството изчезне, всичко става нищо.
    От друга страна, видно е в какво окаяно състояние пребивават езическите цивилизации – Индия, с нейната кастова система, е много добър пример.
    „Кризата на съвременната цивилизация постепенно превръща мъжете и жените в безполови същества, изгубени в един все по-объркан свят“ – причината за това е точно отдръпването от християнските ценности, а не следването им.
    Може да прочетете внимателно и това, което е написал Bars Wolf във фейсбук коментара си. Нещата могат да се приемат и метафорично, не само дословно.
    Поздрави.

  6. Лакотавакан казва:

    Ех… сега е 21 век… Но да попитам коментиращите… как ще наречете това явление – Бог „дава“ на Йосиф жена, съпруга, СЪПРУГА!!!, на която християнството, подчертавам, забранява изневярата, но същия този Бог „опложда“ тази жена, което е ИЗНЕВЯРА!, като ангела го предупреждава Йосифа предварително?!!! Значи Бог официално заявява тази изневяра???!!!??? И официално нарушава заповедите си?!
    Значи за едни може, за други не?! Да ви прилича на нещо днес?
    Християнството печели с нещо и то е ,Не убивай“! Но Бог създаде потопа, нали? А църквата – инквизицията? Та… той и тя не са убивали, нали? А „Новия свят“? В името на Христос и Бог, какво са правили португалците и испанците… а по- късно французите и англичаните с индианците?!!! На са убивали или с викове „ В името на Христос…“ са рязали гърдите на индианките, да си правят портфейли…!!! Питам аз!!!
    Християнството е едно, Христос е говорил май различни неща, а църквата…там пък какво да коментирам…
    А българите са мрели от турски ятаган, защитавайки вяра… но православна… а тя май не е много „християнска“! Църковна?! Що ли се е появило бялото братство? Хм?

    А какво ли ще стане, ако един ден се събудим без Бог? Ей така, да няма кой да ни наказва? Май тогава сами ще си хванем бича и ще се отпочнем… Така де, все трябва да има кой да ни наказва…

  7. Емил казва:

    Бог никого не „наказва“, „наказват“ се сами хората, когато вършат безумни неща. Даже „наказание“ може би не е правилната дума, по-подходяща е „последствие“. Всяко действие (или бездействие) си има своите последствия. Просто такива са законите, според които функционира света. Бог иска всички да се спасят, но ако човек (или цял народ) е упорито твърдоглав и e решил сам да се затрива, това си е негова работа.
    „какво са правили португалците и испанците… а по- късно французите и англичаните с индианците?!!!“
    Не приписвайте вина на Бог заради това, което са извършили някои от Неговите последователи (или такива, наричащи се Негови последователи). Хората по начало са дълбоко несъвършени.
    Никой не оспорва масовите убийства, извършени от част от колонизаторите на Новия свят. Наред с това обаче идват и много други хора, които носят със себе си Европейската цивилизация, модерността, законността, моралът и…..християнството. А и преди това сред индианците далеч не е царял мир и разбирателство, както някои съвременни пропагандатори се опитват да ни внушават. Сред някои племена кървавите човешки жертвоприношения са били норма.
    По отношение на Библейските откъси, за които говорите – вече написах по-горе, че Библията може да се разбира метафорично, не само буквално. Хубаво е преди да пишете, да прочетете и мненията на другите хора преди Вас.
    „вяра… но православна… а тя май не е много „християнска“!“
    Кое Ви кара да смятате, че православието не е християнство? И изобщо откога точно Вие станахте авторитет по християнските въпроси, доколкото разбирам, презирате тази религия.
    И още нещо – точно отдръпването от Бог е в основата на упадъка на съвеменната западна цивилизация. Защото, както се казва в „Братя Карамазови“, „ако няма Бог, значи всичко е позволено“. Ето една много добра лекция на проф. Иво Христов по темата – https://www.youtube.com/watch?v=WyaZNlZ69pA
    И един съвет – не е нужно да използвате множество препинателни знаци (???!!!???), за да подчертете позицията си. И една въпросителна е достатъчна. В противен случай рискувате да изглеждате доста истерична/истеричен.
    Поздрави.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни