Kакво се правеше, че не разбира Борисов

full_aeca87dd-73a5-440d-8aab-7bd6c59f3afd

През седемгодишното си пребиваване във властта лидерът на ГЕРБ така и не проумя, че основният приоритет на всяко едно държавно управление трябва да бъдат хората и тяхното достойнство.

Егоцентричността на Борисов е неговият най-голям враг. Все пак се предполага, че този, който се е посветил в служба на обществото, трябва да го направи със съзнанието, че поставя себе си на второ място. Добрият лидер никога не казва “аз“, а „ние“. Той разрешава проблемите според тяхната значимост, има стратегия и визия за развитието на държавата. Въобще, добрият лидер е всичко, което Борисов не е и никога няма да бъде.

Строежът на магистрали и пречиствателни станции може да има смисъл, но едва когато са решени редица други, болезнено належащи проблеми. В България близо два милиона българи живеят под прага на социалния минимум. Това е чудовищна цифра на фона на задълбочаващата се демографска криза, придобиваща размерите на катастрофа.

Предприетите мерки? Строим спортни зали.

Стотици хиляди хора буквално нямат финансовата възможност да посетят лекар или стоматолог. Всеки ден умират хора, защото нямат достъп до качествено здравеопазване. Следвайки икономическата пазарна логика, здравето се превърна в стока. Имаш пари, лекуваш се. Нямаш, умираш. А когато умреш, близките ти едва събират пари за картонен ковчег.

Това са предприетите мерки.

Освен че болниците бяха превърнати в търговски дружества, пациентите бяха задължени да дават своите пръстови отпечатъци, за да получат достъп до лечение. Всичко това – в една държава, която има претенциите да принадлежи към цивилизованият свят и Европа. Когато населението в огромната си част е буквално заето с физическото си оцеляване, приоритетите на ГЕРБ, меко казано, бяха изцяло извън дневния ред на обикновените хора, които никой не се зае да защити.

Когато си премиер на най-бедната държава в Европа и седем години не си направил нищо, което да промени този печален факт, въпросът къде си сгрешил е повече от неуместен.

Безкрайните внушения за икономически растеж и финансова стабилност може и да звучат добре в средите на едрия корпоративен капитал и на някои приближени до тях икономисти, но за обикновения човек те нищо не значат. Безработицата не намаля чувствително (а дори да е намаляла в някаква степен, то е заради масовото евакуиране на хората в чужбина), нито се повишиха доходите.

Все повече обедняващият народ е пряк свидетел на поредица от системни злоупотреби от страна на изпълнителната власт с държавни и европейски средства. Хвалбите за усвоени финанси от прословутите еврофондове, така гръмко рекламирани в телевизионните студия, за обикновения българин имат толкова значение, колкото новината за откриване на вода на Марс. Публична тайна е, че тези средства отиват в един много тесен кръг от близки до властта корпорации и фирми.

Освен че подобна политика е в разрез с всякакви правила на реалната пазарна икономика, те илюстрират силното изкривяване на представите и политиките за нормална бизнес среда.

Съзнателно или не, отношението на управляващата коалиция към собствения й народ беше изключително цинично. Изтъкването, че два пъти в годината се отпускат по 40 лева на изнемогващите пенсионери, е красноречива демонстрация за липса на елементарна емпатия. Странно защо, нито един журналист не попита премиера за колко време, например, той харчи тази „голяма“ сума. Дали тези пари му стигат и за един час.

Тоталната мизерия, в която живее огромна част от населението, беше съчетана с поредица от ритници върху националното ни достойнство. Номинацията на Кристалина Георгиева и откровеното коленичене пред имперските амбиции на Ердоган засилиха чувството на тревога сред всички слоеве в българското общество. Сляпото следване на политиките, спуснати от конкретни икономически кръгове в Брюксел, без отстояване на националните интереси, допълнително показа, че партия като ГЕРБ няма дори елементарна визия и стратегия за развитието и за запазването на държавният ни суверенитет и националните интереси. Достатъчно е да си спомним одобряването на скандалното икономическо споразумение СЕТА с Канада, без нито един от депутатите на ГЕРБ да е прочел и ред от въпросния договор. Вместо да се проведе открит дебат за опасностите и ползите от това споразумение, на обществото беше внушено, че гражданите ще пътуват без визи в Канада. Един вид – продаваме независимостта на държавата си, но ще ни махнат визите. Явно – за да можем още по-бързо и мотивирано да се изнасяме от територията България, допринасяйки за увеличаване на размерите на демографската катастрофа.

Обективността изисква да отбележим, че Борисов не може да надскочи себе си. Когато си се издигнал благодарение на своята харизма и съмнителни взаимодействия със силните на деня, няма как да си в състояние да  отстояваш интересите на своя народ, вместо тези, които са те назначили от задкулисието. Всъщност, понякога Борисов е простовато откровен, стига да има кой да го чуе. Премиерът публично призна, че трябва да слушаме началниците от Брюксел. В една нормална държава подобно признание се наказва с оставка. В крайна сметка, всеки премиер е длъжен да се подчинява на своя народ, а не на някакви външни фактори. Грубото погазване на българските приоритети, за сметка на чужди интереси, е национално предателство, което едно здраво общество не трябва да прощава, ако иска да оцелее. В този смисъл, убедителната загуба на ГЕРБ на президентските избори беше повече от логична.

Това, което редица социолози, анализатори, политолози  и обществени личности престъпно ни спестяват, е че никога в новата ни историята не сме имали по-некадърен премиер и управляваща партия или коалиция – въпреки огромната конкуренция през последните три десетилетия.

В момента наблюдаваме обезпокоителен разпад на всички устои на държавността. На практика нямаме работеща правосъдна система, включително министерство на вътрешните работи. Нямаме функциониращо здравеопазване и образование. Нямаме подготвена армия, която да гарантира при нужда териториалната ни цялост. Налице е пълен демонтаж на всички основни конструкции, върху които би трябвало да е изградена една държава. Тъжната истина е, че дори най-големият ни враг не би могъл да се справи по-добре от правителството на ГЕРБ и неговите коалиционни партньори.

Защо стана възможно всичко това?

ГЕРБ никога не е била партия в класическият смисъл на това понятие. Подобно на НДСВ, цялата конструкция на тази организация се крепи около нейния лидер. Дори печалните Реформатори, които „реформираха“ единствено банковите си сметки, имат свои привърженици и идеология, експлоатираща призрака на комунизма с вяра в безпогрешността на неолибералните мантри.

В действителност ГЕРБ нямат своя партийна доктрина, около която да се обединяват определени слоеве от обществото, търсещи своето представителство във властта. Единственото, което обединява членовете на тази групировка, са взаимните клиентелистки интереси и обща далавера.  Важно е да се осъзнае, че като такива ГЕРБ не представляват никоя част от обществото. Широката подкрепа, с която се ползваше Борисов, се дължеше на непринудения му изказ и държание, които в началото много хора наивно приемаха като доказателство за симпатично народнячество. На подсъзнателно ниво подобно поведение кореспондира с  устойчивия архетип „Баща на нацията“.

В този смисъл всички оптимистични прогнози за бъдещия живот на тази структура са дълбоко наивни или манипулативни. Историята многократно е доказвала, че подобни формирования бързо се разпадат, когато изчезне харизмата на техния лидер. Нещо повече, ГЕРБ отдавна са изчерпали своя политически кредит на доверие и единствено липсата на сериозна политическа алтернатива все още поддържа на командно дишане тази квази структура. Въпросът е не дали ГЕРБ ще изчезнат като динозаврите, а колко бързо ще се случи това.

Всъщност монолитността на тази структура се крепи на два основни фактора.

Първият от тях е взаимният интерес, свързан с финансово облагодетелстване чрез преразпределянето на средствата от еврофондове, държавните поръчки и уютните общински постове за всички верни членове и техните семейства.

Вторият фактор е в колективният страх, свързан с търсене на съдебна отговорност за всички минали и настоящи злоупотреби със служебно положение.

На предстоящите парламентарни избори ГЕРБ може и да запазят статута си на първа политическа сила, но този статут ще е силно символичен, като разликата между тях и вторите ще бъде пренебрежима. Вече се оформя трайна и засилваща се тенденция на спад в общественото доверие към ГЕРБ на всички избори през последните години.

В природата, както и в обществото, фалшивите модели са обречени на кратък живот. Пътят от възхода до падението винаги е един и същ. За нас, като общество, е жизнено важно да не допускаме отново подобни квазиполитически модели да ограбят най-важното, което ни е останало – достойнството и надеждите. На последните избори българската нация показа, че освен търпение, притежава и вродена мъдрост, която ни е съхранила през вековете.

След като можем да си изберем парламент или държавен глава, значи можем и да решим каква да бъде нашата национална доктрина. Мисля, че това е основателен повод за истински референдум.

Мажоритарни или порпоционални избори, броят на народните представители, или размера на партийните субсидии няма да променят с нищо сегашния разпад на държавността. Точно обратното. Същите олигарси, срещу които негодуваме днес, ще придобият цялата политическа власт утре.

За нас като общество е изключително важно да осъзнаем, че истински отговорни и работещи политици може да има единствено в система, притежаваща реални механизми, чрез които да ги контролира. Логично, нали? Сега нека да си зададем въпроса защо никой не иска да ни пита за това.

Докато този проблем не се освети ясно на публичното пространство, всяка следваща власт ще злоупотребява с нашето доверие. Те ни говорят за Велико Народно събрание. Добре! Тогава нека да решим този първи въпрос точно чрез него!





Още от автора: Тодор Галмадиев

Тодор Галмадиев

Тодор Галмадиев е блогър, пишещ по актуални обществни теми.

  1. Даринка Кирова казва:

    всичко е вярно. Очаквам Мемория да каже дали ще пусне отворено писмо или друг вид материал до НС ?? за да могат партиите,които искат да управляват да премахнат поне един подзаконов акт – Решението за пръстовите отпечатъци и да престанат да унижават хората

  2. ор. подполк. Желю Железов казва:

    Прилично написана статия, но в основата си доста наивна. Наивитетът е представен в концентриран вид в цитата: „Освен че подобна политика е в разрез с всякакви правила на реалната пазарна икономика, те илюстрират силното изкривяване на представите и политиките за нормална бизнес среда.”
    „Реалната пазарна икономика” и „нормална бизнес среда” са абстракции, идеал в главата на интелигенти, изповядващи дребнобуржоазна (на средната класа) идеология. Те никога и никъде не са имали действително битие. Реализирането им в България, като страна от световната периферия, с господстваща компрадорска буржоазия, е абсолютно невъзможно както ако продължаваме да бъдем верни на Запада, така и ако се обърнем към Русия. Тя не може да ни бъде „упора и закрилник”, докато все още е в същата периферия.
    Спасението и на България, и на света е в преодоляването на капитализма, а не вярата посочените по-горе абстракции.

    • МАРИН казва:

      ПОДПОЛКОВНИК МИСЛЯ ЧЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА БИЗНЕСА И ПРОИЗВОДСТВОТО БИ БИЛО РЕДНО ДА СЕ ИЗКАЗВАТЕ ПРЕДПАЗЛИВО
      ВОЕННИТЕ СТЕ БЮДЖЕТНА СФЕРА И ТЕЗИ ВЪПРОСИ СА СТРАНИЧНИ ЗА ВАС
      ОСВЕН АКО НЕ СТЕ БИЛ ПРОИЗВОДСТВЕНИК ВЪВ ВОЕННИТЕ ЗАВОДИ
      НЕ ЗАЯЖДАНЕ ПОЯСНЕНИЕ

    • Йорданов казва:

      Подкрепям мнението на г-н Железов, че статията е доста наивна. Но е и малко червено-идеологическа….

    • Megiddo казва:

      Желю, носенето цял живот на шапка сериозно е увредило мозъчните ти функции.

  3. Няма значение казва:

    В общи линиии, че наивна спор няма, но никой от коментиращите по-горе освен емоция друго не предлага ;-).

    Разбира се наивно е и мнението на г-н Железов, който е чел само Маркс, дори не и Кейнс, който е Маркс на стероиди ;-). Все пак когато Маркс пише Капитала, света се управлява от „железния“ златен стандарт на сър Исаак Нютон ;-). Премахнат именно с „мъдрите“ препоръки на Кейнс.

    И така, примера който давам е с центъра, разбира се, т.е. метрополията, както е София за България, така е и Вашингтон за света – цар Долар ;-))).

    Разбира се автора не е нито марксист, още по-малко кейнсиянец, а „австриец“ инфлационист, т.е. и той има проблеми с разбирането на ефекта на дълга върху растежа, но е далеч по-напред от горните две групи ;-). И разбира се той „рационално“ обяснява, помните дефиницията на нобеловия лауреат проф. Ауман ;-). Сега може да се критикува Тръмп :-))).

    „King of Debt Takes the Reins

    Both Reagan and Trump were better known to many as entertainers rather than politicians, both came from outside the Republican mainstream, and both engineered hostile takeovers of the Party. During the 1970s, the Republican Party was dominated by “Rockefeller Republicans,” the Ivy League-educated liberal Eastern elites. Reagan was the Western heir apparent to Barry Goldwater, the deeply conservative standard-bearer who went down in flames in 1964. In 1976, the brash Reagan had the nerve to challenge incumbent Republican President Gerry Ford in the primary, thereby weakening him in the general election, which he ultimately lost to Jimmy Carter. While Reagan was simply too conservative for the Rockefeller wing, Trump’s various positions are similarly inconsistent with much of the mainstream neo-conservative orthodoxy. Both candidates also capitalized on a weak economy as a catalyst to encourage voters to cross traditional party lines. Many of the rust belt ”Reagan Democrats” came home to Trump.

    President Donald Trump, the self-proclaimed “King of Debt”, now appears to be perfectly positioned to test the limit of how much debt the world’s largest economy can issue.

    Leading up to the election of 1980, Reagan and the conservative economists who supported him, warned that Federal debt, which had risen to approximately 26% of GDP, had grown too heavy to bear (data from Congressional Budget Office, July 2010) Reagan brought the spirit of Milton Friedman into the Oval Office, and his campaign was based on a clear intention to roll back the nearly 50 years of socialist government expansion that had occurred since Roosevelt’s New Deal.

    But when Reagan came to Washington he was confronted by a strong Democratic majority in the House of Representative led by House Speaker Tip O’Neill, a skillful and forceful defender of big government. Reagan soon discovered that the political price was always very high when government expenditures are being restricted. And so, Reagan decided to move on the tax cuts (a perennial political winner) but never really got around to the spending cuts. As a result, the 26% debt to GDP ratio that he inherited when he came into office expanded to 41% by the time he left. (data from Congressional Budget Office, July 2010) This was not the complete conservative victory for which his backers had hoped.

    The risks become greater still when you consider how America’s fiscal position is much worse today than it was in 1980. When Reagan took the oath of office America was the world’s largest creditor nation. Today it’s the largest debtor. Our debt was just 30% of GDP then, while today its 105% and projected to go much higher over the next generation…even without Trump’s taxing and spending plans factored in.

    But arguing the investment merits of long-term government bonds is a bit pointless in the current age. Real investors gave up on bonds long ago. What little savings Americans still have either stays in the bank, or gets directed to stocks or real estate. The bond market has almost become the exclusive playground of central banks. In Japan and Europe, central banks are sucking up the vast majority of government debt. We did the same during our four years of quantitative easing, and the Federal Reserve’s balance sheet remains swollen.

    If under President Trump annual deficits explode, whom should we expect to buy the trillions in debt we will have to issue to pay for it? In the recent past, the big buyers have been central banks in China, Japan and Saudi Arabia. Should we expect those customers to return? We may be in an allout trade war with China, Japan is already pushing its own QE program to the limit (its central bank is currently buying large portions of the Japanese stock market) and the Saudis are struggling with $50 oil. We may need to find new buyers.

    But don’t look to Mom and Pop USA. Those investors are tapped out. Don’t look to the pension funds. They can’t meet their numbers with 3% coupons. Don’t look to the hedge funds. They are losing money fast due to bad performance, and their investors expect more nuanced thinking than U.S. Treasuries. What’s more, (in contrast to 1982) the U.S. dollar is currently near generational highs. If the dollar should weaken, holders of dollar-denominated debt will be left holding the bag. When Reagan was elected, the dollar had been beaten down to all time record lows, having lost about 2/3 of its value against currencies like the Deutsche mark, Swiss franc, and Japanese yen. So high yielding, dollar-denominated Treasuries were attractive investments for foreign savers. But the dollar has already risen sharply over the last few years based on expectations the Fed would normalize interest rates. Investors should not be under any illusions that the dollar will experience another continued rally. With so many reasons arguing against buying long-term dollar Treasuries, the Fed may be the only game in town.“

    Анализа е дълъг, можете да си го намерите в сайта на фирмата на Шиф – ЮроПак Капитал.

    Така, че ако искате да опишете с една сентенция „управлението“ на Борисов, то е подобно на горното заглавие – Борисов е „краля“ на дълга :-))).

    А „строителната“ му политика е следствие именно на следване съветите на неговите „икономически“ съветници, кейнсиянци. Ето ви го обяснено не от кой да е ;-);

    https://www.youtube.com/watch?v=xR8F6oIG8Bg#t=2520

    Не само България днес е потвърждение на гения на Хенри Хазлит ;-).

    Например дори по времето на „комунизма“, което си е форма на държавен капитализъм, напук на аксиоматичните вервания на ортодоксалните комунисти, България имаше режим на тока, което показва липсата на Пазара в сметките на държавните „гении“ планьори“, поради това, че имаше Индустрия.

    Сега няма режим, не защото има Пазар, а защото няма Индустрия ;-). Т.е. „българската“ енергетика подкрепя не „националната“ индустрия, която не съществува, а например турската ;-))). На много „изгодни“ цени, ама не за българите.

    Така, че борисов, като стар хитрец напусна точно на време ;-). Подобно „либертарианеца“ Гринспан през 2006-а преди срива 2008-а ;-).

    Ей ви част от 4 глава на шедьовъра на Хенри Хазлит ;-):

    „Public Works Mean Taxes
    1
    There is no more persistent and influential faith in the world today
    than the faith in government spending. Everywhere government
    spending is presented as a panacea for all our economic ills. Is private
    industry partially stagnant? We can fix it all by government spending.
    Is there unemployment? That is obviously due to “insufficient private
    purchasing power.” The remedy is just as obvious. All that is necessary
    is for the government to spend enough to make up the “deficiency.”
    An enormous literature is based on this fallacy, and, as so often
    happens with doctrines of this sort, it has become part of an intricate
    network of fallacies that mutually support each other. We cannot
    explore that whole network at this point; we shall return to other
    branches of it later. But we can examine here the mother fallacy that
    has given birth to this progeny, the main stem of the network.

    Everything we get, outside of the free gifts of nature, must in some
    way be paid for. The world is full of so-called economists who in turn
    are full of schemes for getting something for nothing. They tell us that
    the government can spend and spend without taxing at all; that it can
    continue to pile up debt without ever paying it off, because “we owe it
    to ourselves.” We shall return to such extraordinary doctrines at a later
    point. Here I am afraid that we shall have to be dogmatic, and point out
    that such pleasant dreams in the past have always been shattered by
    national insolvency or a runaway inflation. Here we shall have to say
    simply that all government expenditures must eventually be paid out of
    the proceeds of taxation; that to put off the evil day merely increases
    the problem, and that inflation itself is merely a form, and a particularly
    vicious form, of taxation.“

    Държавата е цар само на едно, ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ, в директна или индиректна форма. И келепиреца в ситуация, като тая, е да сте на по височко нивце в държавата, за да печелите от тия данъци, а не да ги плащате, анадък ?

    Докато не дойде момента в който същата тая Държава и триковете и не лъснат наяве, тогава …

    Абе вие си знаете ;-)))))))))))))

  4. бочо казва:

    Огромна вина за състоянието в което се намираме имат медиите. Писна ми от телевизионния екран да ни поучават едни и същи сервилни муцуни. Канят се хора които ни промиват мозъците и като грамофонни плочи ни повтарят, стабилност, икономически просперитет, евроатлантически ценности, банкова стабилност и куп други глупости. Зависимостите в тази държава са толкова големи, че не вещаят нищо добро. Съдебната система никога няма да се промени. Тя обслужва силните на деня и нищо не е в състояние да я реформира. Ще си останем най- бедната и корумпирана държава в Европа още дълги години. Много лесно се управлява държава в която пенсионерите не се бунтуват, че вземат мизерни пенсии, учителите 300 евро, полицаите 400, общинските работници по 300 . Ами един балансиран бюджет, както често обичат да го наричат нашите управляващи не се приема в интерес на хората, а в интерес на икономистите и партиините централи. Сивата икономика която е 50% и никой не говори за нея, не внася данъци и осигуровки в размер на милиарди. Всичко около нас е пошлост, гнилост и двуличие. Всички говорим едно , мислим друго, правим трето и угодно се съгласяваме с простащината и раболепничим пред по-високопоставените от нас, макар да сме наясно, че те са едни продажни и безсъвестни типове.

  5. Няма значение казва:

    Сивата и „черната“ икономика се появяват като контрабаланс именно на корумпирана Държава.
    И те са спасители, на малкото което може да се спаси :-(. Може да звучи безсърдечно но без тях ще е още по лошо. Т.е. те „шунтират“ „изгорялата“ Държава.
    Именно те са един от най-добрите индикатори за степен на корумпираност. Така бе и преди разпадането на РСО, знаещите са наясно с тая абревиатура.

    Ей ви малко от един блогър, който го е описал цветно :-):

    „Някои от вас ще кажат:

    -Да, помним ги тези варненски пирамиди. Помним и Иво Недялков, и Лайф Чойс ….но това беше някога!

    Да, някога нямаше интернет, а сега чрез него примамват така сладострасно, че и най-големият скептик ще започне да си представя…големите печалби.

    Зная какво е най-честото обяснение на пирамидите, нещо от рода на това, че „….тези, които са примамени да внсят пари, осигуряват средствата за плащането на членовете преди тях и това осигурява живот на т.н. пирамида“.

    Така ли? Мисля, че фараоните са построили пирамидите в Гиза , за да ни дадат знак и ни предупредят за сегашните ни пирамиди.

    Веднъж се заприказвах със собственика на замъка в Равадиново и когато го попитах защо е избрал такава кръстовидна форма на сградите, той каза, че е търсил най- стабилната форма.

    -Не можех да направя замъка като пирамида, която е най- стабилната форма в света, затова го направих като кръст, следващата по стабилност фигура.

    Стабилни ли са пирамидите, или искат да изглеждат така? Стабилност каже ли се, все за банките нещо се разбира.

    Когато се разбра, че КТБ наистина ще фалира, тогава всички ярки политици започнаха като ощипани да я наричт пирамида.

    Че коя банка не е пирамида?

    За нас, българите, остана опита от фалита на банките през 1997 година. Ако останалия свят не знае, то всеки зрял човек тук се е убедил, че банките са най-ярките пирамиди, и отговарят на всяко едно определение за пирамиди. А защо, не го знаехме ли? И защо, не го знаят останалите, не опарили се народи?

    Ами защото, когато евреина Мурдахай Леви или, както го знаем Маркс е писал Капитала, Ротшилд му е дал 4000 гвинеи (сега се равняват на над 500000$), за да не напише нищо лошо за банките. В онази голяма тухла няма нищо за паразитния начин на съществуване на банките.

    Само банките ли?

    Всичко е пирамиди в нашия днешен свят. Ще ви кажа, какво е моето определение за пирамида и тогавя ще се поясня.

    „Пирамида е всяка структура, която повече взема, отколкото дава“. Затова капитализма се явява като инкубатор за пирамидите. Ако искате по- точно, нека аз да ви попитам по обратния начин:

    -Държавата взема ли повече, отколкото дава?

    -Да! Значи е пирамида!

    -Партиите вземат ли повече, отколкото дават?

    -Да! Значи, всичките са пирамиди!

    И така, попитайте се за всяко едно нещо и ще си дадете сами отговор! Другият начин, по който ще ги различите е, че те вземат, обещават и се мъчат всякак да привличат хората. Дават наистина много, поне в началото, но накрая вземат всичко останало, даже и това което са им поверили да управляват. За да се развиват успешно, им трябват все повече и повече повярвали им хора. И така, докато хората спрат да им вярват. На около 8 години идва една голяма криза и тогава тези, които управляват пирамидите, казват колко страшно ще стане, ако хората не затегнат коланите и не спасят пирамидите. Много страшно, описано с много черни краски и тогава хората се убеждават , че трябва да спасяват пирамидите. Ако ли не, другият начин са войните, които ликвидират задълженията.

    За съжаление хубавото време отмина и само няколко месеца след изборите в САЩ, света ще изпадне в една нова криза и хората ще видят, как пирамидите не са толкова стабилни. Новият световен ред трябва да бъде пълен с лустросани пирамиди, пирамиди, които ще ни ги хвалят медиите, но пирамиди, които ще ни задължават все повече в бъдеще. А сметката, все някога трябва да се плаща.

    Ако не сте съгласни да ви задължават , ще трябва да водите битки , а бъдещето се гради с битки. “


    „Защо форекс брокерите не изнасят позиции?
    Първо, защото те знаят, че вашият акаунт рано или късно ще фалира и те ще вземат всичките ви пари (по-скоро рано), това го показва статистиката. И второ, защото няма нито един закон в българското или международното законодателство, който да ги задължава да изнасят позиции.

    В частни случаи големите банки могат да отварят и губещи позиции, например когато една банка иска да защити националната си валута или иска цената да бъде свалена до много ниска стойност, а след това да бъде купен голям обем на ниската стойност и т.н. В продължение на месеци една банка може да прави малки губещи сделки и след това само за няколко дни да спечели многократно на това, което е изгубила.

    Погледнато в исторически план, разликата във валутните курсове е нещо, от което банките винаги печелят, а хората губят. Да се върнем в далечната 1990 година, тогава имаше много българи, които имаха големи спестявания в левове. Толкова много спестения пари за черни дни, изкарани с честен труд във фабрики, заводи и на полето, че с тях можеха да си живеят спокойно до края на дните си. Това беше горе-долу половината от населението на България.
    Какво напраха тогава банките? Как какво? Инфлация! Винаги когато населението има спестени пари, банките правят инфлация, за да оберат парите му! Така няколко години по-късно, през 1997 година един долар стана над 3000 лева, а банков депозит от 30 000 лева, събиран в продължение на 30 години, се превърна в джобни пари за няколко дни. Това е най-голямото престъпление в новата история на България, но за него няма нито виновни, нито наказани, даже и хората го забравиха вече

    Заключение:
    – Банките винаги печелят, защото отваряйки позиции, накланят пазара в тяхната посока!
    – Форекс брокерите винаги печелят, защото не изнасят позициите на трейдърите!
    – А трейдърите губят, защото… Ами не може всички да печелят!“

    „Троловете пишат грамотно, не допускат правописни грешки, не използват груби думи нито обиди и заплахи. Техните мнения звучат научнообосновано и достоверно. Всъщност за вас няма никакво значение как се плаща на троловете – дали на брой думи, или на твърда заплата. Има форуми, в които темите и мненията, написани от тролове, са над 80% от общият брой. Не е никакъв проблем за фирма за бързи кредити или за форекс брокер, който има 20 000 000 лева годишна печалба, да си назначи на трудов договор 5-10 трола, това е незначителна част от печалбата му.

    Ще ви разкажа една лична история, за да разберете написаното дотук по-добре. Миналото лято имах щастието или по-скоро нещастието да се запозная на живо с един трол. Нисък, плешив, мазен – както физически, така и душевно, на 30 години, но видимо на много повече, да не пропусна да кажа – завършил УНСС. Той знаеше, че аз знам, че той е трол.
    Попитах го: „Защо го правиш това, защо вредиш на хората?
    Той много се ядоса и сърдито ми отговори: „АБЕ, ти какво искаш да правя, да садя домати ли?“. Това беше човек с абсолютно промито съзнание, той дори не може да осъзнае вредата, която нанася на хората. Като се замисля, няма нищо лошо нито недостойно в това да отглеждаш зеленчуци, още повече, че този ще свали доста от наднорменото си тегло, ако го прави. За него обаче да си трол е престижно, а това да отглеждаш зеленчуци е нещо недостойно!“

    Спомням си когато четох едно откровение на „великия“ Джим Крамер, как разказваше триковете, част от тях разбира се, той е бивш хедж фонд собственик, които потвърждават горния материал за троленето. Хората които го цитираха, дългогодишни търговци на комодити борсата само се чудеха, че още никой не е „обърнал“ внимание на тез трикчета ;-). А и за брокери давах, и то не от къде да е а от ЕмАйТи професор ;-0).

    Може би най-развитата форма на „печатане“ на пари е ММТ, форексаджии са в основата и, тук има фенове на таз „технология“. Ей ви един „дебат“ точно от техния сайт, на едно от гурата им с един „австриец“, Боб Мърфи. Дали сте съгласни с Мърфи или не си е ваш избор, не случайно ви говоря за аксиоматика( знаете какво е аксиомата), но гуру-то на ММТ е откровен в описанието какво крепи хартийката наречена „фиатни“ пари, т.е. хартийки с обещание ;-). И че трика е именно „преместване“ на частни ресурси в „публичния“ сектор именно със силата на оръжието ;-))). Който разбрал, разбрал. Не,че това му гарантира измъкване от капана, но за останалите капана е даденост.

    https://www.youtube.com/watch?v=cUTLCDBONok#t=3600

  6. Няма значение казва:

    Надявам се някой хора да се позамислят как се плащат пенсиите им дори и с какви пари !?

    https://www.youtube.com/watch?v=pFmYIFk5i1Q – това е на сума ти години и малко хора схващат хумора, макар ситуацията изобщо да не е хумористична.

    Ако ме питате за решение, то е дадено в горния пост – „За него обаче да си трол е престижно, а това да отглеждаш зеленчуци е нещо недостойно!“

    Просто е като фасул, при ливъридж, се надува балон – процеса модерно се нарича урбанизация, специализация и т.н. модерни думички. При Де-ливъридж п роцеса става обратно – де-урбанизация, де-специализация и т.н.

  7. ор. подполк. Желю Железов казва:

    КЪМ МАРИН

    Уважаеми господине,
    Ще ви обесня защо се осмелявам да изказвам мнения за „пазарната икономика, бизнеса и производството”. Дано не прозвучи като самохвалство. Аз съм подполковник от артилерията и ракетните войски на някогашната БНА. След завършване на ВА бях назначен за преподавател в катедра „Философия” на Академията. Много сериозно самостоятелно изучавах и продължавам да изучавам различните икономически теории. Смея да твърдя, че съм един от не многото българи, прощудирали „Капиталът” на К. Маркс (над 3 хил. страници). Чел съм някога в руският й превод и „Экономика в одном уроке” На Хенри Хазлит, когото коментаторът „Няма значение” превъзнася. Но, уверен съм, същият не е прочел дори 100 страници от икономическите трудове на Маркс.
    След пенсионирането си през 1980 г. постъпих на работа в ИНФОРМА ( Информ. център на министерството на машиностроенето). Там, между другото, организирах посещения на учени от Централен машиностроителен институт (ЦМИ) в подразделенията на министерството . Посетил съм почти всичките над 500 заводи и научни организации. Още тогава започнах да ”виждам” кусурите на социалистическото народно стопанство, но вярвах, че ще успеем да го реформираме, за да оцелее и продължи да се развива с темпове – изпреварващи капиталистическите. Не се случи, както това стана в КНР, и за това неслучване една от причините е догматизацията на Марксовото учение.

  8. Филов казва:

    От Бойко Методиев Борисов стигнахме до Карл Маркс и Хенри Хазлит … Не виждате ли, че тези идеологически доктрини са само една патерица на властимащите!? Аз изобщо не се интересувам кой управленец каква идеология изповядва – това е най-малкото, което има значение! Аз искам!!!, този който ме управлява да е почтен, честен и достоен човек! Ако това е Сатаната – и за него ще работя! А, продажните Архангели – ще гледам да преметна, така, както те ме премятат! Ха, бъдете здрави!

  9. Васил Василев казва:

    О, къде сте сега, г-да Плевнелиев, Борисов, Митов, Ненчев? Къде е г-жа Кристалина със слугинския възторг от санкциите? Вместо ролята на посредник, общ приятел и помощник да бъде поета от България, вместо да се възползуваме от историята и от настоящето, вместо да викнем с гръмовен глас, че в НАТО няма друг народ, който толкова да обича Русия, че на нас се пада по право, традиции, географско положение и култура отговорността да бъдем мостът между Изтока и Запада, ние ще подсмърчаме отстрани и ще преглъщаме чуждия триумф с пресъхнало гърло.
    Свещена слепота! Една шайка посрани демократи, десни шушумиги, крадливи деформатори и чужди агенти ни докараха да положение да паднем от два стола на земята. Отровните слова на един президент, посредствеността на един премиер, наглостта на външния министър и глупостта на военния докараха държавата до катастрофа. Мостът, който можехме да бъдем, се оказа нарязан и продаден за старо желязо. Спомените бяха заринати от купищата политически боклук. Бъдещето се оказа сведено до сметки ден за ден.
    Затова не само няма да ни искат за мост, ами ще гледат и да ни удавят.
    – See more at: http://www.pan.bg/view_article-6-362005-Edna-shajka-posrani-demokrati-ni-dokaraha-da-polozhenie-da-padnem-ot-dva-stol.html#sthash.2avLHBFF.dpuf

  10. Димитър Димитров казва:

    Уважаеми г-н Борисов!

    Един приятелски съвет!
    Вървете си по живо, по здраво!
    Освободете българската политическа сцена от пресъствието си!

    Не изпробвайте търпението на Българската нация! То не е безгранично!

    В България:
    „Аз реших…, аз дадох…, аз отпуснах,……“

    В Брюксел и Вашингтон:
    „Вие решавате…, Вие заповядвате…, Вие мислите…“

    България няма нужда от премиер без гръбначен стълб!

    За далаверите и интригите у нас и в чужбина…ще се въздържа!
    За министрите-клиенти на Прокуратурата, както и за предстоящите разследвания на още министри и депутати от ГЕРБ,
    няма да споменавам!

    Но!
    От Крали Марко, Супермен……до ПОЩЕНСКИ ГЪЛЪБ е голямо падане!

    Поговорете си с магнолиите година две,
    както Иван Костов-Командира беседва две години с теменужките си…

    Нищо лично!
    Желая Ви здравословен политически покой!

    Димитър Димитров
    17.12.2016г.

  11. Любо КОЛЬОВСКИ казва:

    Българи излязоха от апатията си и отидоха да гласуват против кандидата, посочен от премиера Борисов.
    Една жена, за която беше доказано, че лъже не по-малко от патрона си, заблуждавайки обществото с една съмнителна диплома, съмнителна житейска биография („доведеният“ й дядо, убит от комунистите), съмнителната си професионална биография, нечистото назначение на съпруга й в РВД…
    Една жена, която след провала си на президентските избори би трябвало да си подаде оставката от високия пост председател на парламента.

    „Ген.“ Борисов е полуграмотен, прост, като тия, които се разбират с него, елементарен, вулгарен, агресивен и не последно място – зле възпитан тип, издигнал на пиедестал бабаитлъка, тарикатщината и презрението си към хората от улицата, които между другото създават БВП и уж сме втори по ръст в ЕС. (Не съм съвсем съгласен с Vasil Petev, който каза, че Борисов ни презира.
    Презрението е друго изотопно състояние на омразата. Борисов ни ненавижда. Но това е друга тема и не е толкова важно.)

  12. Ivamov казва:

    „В нас социалистите са зараза, щом поискат да сеят социализъм на българската неблагоприятна почва. Ние съветваме нашата младеж да се пази от тия болни хора, за които отечество не съществува. От българската интелигенция се изисква само едно: да пази тя своята земя от всякакви чужди доброжелатели, да се стреми към запазванието свободата и независимостта на България и да поддържа и насърчава онова правителство и ония деятели, които са доказали вече своя патриотизъм.“

    Захари Стоянов

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни