Симптомът 13/13. Рестарт в Системата

hr-hristova

Вчера България се осмели да стане част от промяната, която бързо обхваща света. Това е Добра новина.

Брекзит във Великобритания, Тръмп в САЩ, Орбан в Унгария, Хофер в Австрия, Алтернатива за Германия, Марин Льо Пен във Франция, Герт Вилдерс в Холандия, Пет звезди в Италия, Владимир Путин в Русия, а от днес – и генерал Румен Радев в България – навсякъде това е изборът за нов ред, който излиза от пукнатините на последната голяма грешка в Системата на Западната цивилизация – транснационалният неолиберализъм и стремежът му за глобалнa планетарна хегемония.

Тепърва анализите предстоят. Но те вече няма да бъдат предимно изпреварващи и предричащи събитията, както досега, а вече ще трябва и да догонват събитията. Защото историческото време определено увеличи скоростта си. Предполаганият години наред и посочван от мнозина бъг в Системата най-после се изяви на светло. Изборите в САЩ бяха само последният и най-ярък сигнал, но симптомите, които клокочат на Стария континент и в разглобяващия се Европейски съюз, от няколко години насам бяха ясни за притежаващите нужните сетива и експертиза. А вчера, 13 ноември, симптомът се изяви и в нашата малка България.

Лидерската групировка на васалната структура ЕС е в недоумение. Централата на съюза във Вашингтон заяви намеренията си да промени правилата на играта. В същото време НАТО отлага срещата си на върха от пролетта за лятото на 2017 – разбира се, заради Тръмп. Най-вероятно плановете за укрепване на отбраната в Източна Европа заради „агресията на Русия“ ще бъдат ревизирани. Започва нова ера на затопляне на отношенията между САЩ и Русия. Тръмп заяви, че ще воюва срещу Ислямска държава, а не срещу Асад. Правителството на Обама се отказа да ратифицира Транстихоокеанското партньорство (ТТП), а подобна съдба очаква и скандалното ТПТИ. Навлизаме в период, в който предреченото от мислещите и прогресивни човеци ще се сбъдва всеки ден, стъпка по стъпка, и заедно с него – ще се засилва и ще укрепва копнежът на милиони хора за един по-балансиран и многополюсен свят. Всичко това – с цялата ожесточена съпротива на глобалното и почти невидимо статукво.

Така или иначе, навлизаме в епохални времена.

Въпреки масираната пропаганда и безскрупулната манипулация, подобно на случващото се в САЩ, придатъкът на глобалното статукво у нас изгуби със зрелищно поражение. Само за броени дни цялата обслужваща свита от медийни слуги и анализатори с огромно усилие и вътрешна съпротива се завърта кръгом, до изясняване на екзистенциалния и болезнен за тях въпрос – кой е новият им господар. А дотогава ще бъдат принудени да внимават особено много, вървейки неумело по тънкия лед с острите токчета на своето его.

Но какво точно се случи у нас и защо то е толкова важно?

Една държавна групировка падна от властта и това е първото действие, след което е възможна каквато и да била друга промяна. Това беше първата крачка и тя си беше най-мъчната. Като народ и общество трябваше да си спомним, че именно от нас зависи националното тяло да изтласка на повърхността читави и способни личности. Трябваше да си спомним, че ако продължаваме да играем с пас и оставяме отново и отново корпорациите и циганите да определят бъдещето на децата ни, значи си заслужаваме живота в Родината. Но ето че в крайна сметка „чудото“ се случи – ГЕРБ и тяхната драгоценна синьо-протестърска патерица Реформаторски блок бяха изритани с шут от властта по категоричен начин.

15056416_1510889555593958_8909870733220863608_nНай-важното от всичко обаче е фактът, че народът отхвърли партийния вот и избра за свой лидер личност, на която да може да даде своето доверие. Генерал-майор Румен Радев е изцяло мажоритарен вот и победата не е просто на БСП. Който и партиен кандидат да беше на негово място, нямаше да има и една трета от гласовете, които събра Радев. Корнелия Нинова се оказа прозорлив и стратегически мислещ лидер, въпреки огромната съпротива, на която трябваше да устои вътре в партията си. Тя избра единствения печеливш коз, който беше и шанс за възкресяване на столетницата – силна и респектираща личност с широка обществена подкрепа. В този смисъл, победата на президентските избори категорично е и персонална победа за самата Корнелия Нинова, както и за самия Румен Радев.

Затова и най-трудното за тях тепърва предстои – и двамата трябва да докажат, че са заслужили доверието на избирателите от целия политически спектър и че ще оправдаят протестния вот срещу ГЕРБ и РБ. Все ми се струва, че на председателя на БСП ще й бъде доста по-трудно в това отношение. Вътрешните битки между червените лобита ще продължат да я разкъсват. В същото време лихвите за участието на БСП в катастрофалния и криминален преход към „демокрация“ са все още твърде високи – не по-малко високи от тези на Костов и ГЕРБ. Не по-малко високи и от лихвите на цялото политическо статукво, което за 27 години разграби и опустоши държавата. Корнелия Нинова ще трябва тепърва да доказва, че водещата й цел е генериране на качествена промяна не само в БСП, но и в самата Система, която в дългосрочен, и дори в краткосточен план, може да върне на обществото спомена за държавност.

Да, първият ход на Нинова беше труден, но успешен. За да продължат да бъдат успешни и следващите й ходове обаче, е нужна и втората част от уравнението – будно и активно гражданско общество, което мотивирано и последователно да бъде коректив на властта. Ако ние отново заспим, ако всичко приключи с еуфорията 13/13, не очаквайте, че някой друг ще свърши работата вместо нас. Нито очаквайте, че този някой може да бъде самата Корнелия Нинова, ако логично тя застане начело на новото правителство през пролетта при евентуално спечелване на изборите.

Изборът на Радев е избор не само срещу ГЕРБ и РБ. Той е избор и срещу миналото на БСП. Избор-поощрение за нов курс към възвръщане на държавността, заявен от самата Нинова и подкрепен от хиляди хора извън БСП.

Не случайно Георг Тупарев написа в социалната мрежа непосредствено преди балотажа своята равносметка, която си струва да цитирам без съкращения:

„Сините ме направиха комунист!

Поне такъв ме наричат приятелите ми, когато им разкажа, че в неделя ще гласувам за Радев. Когато ги попитам за кого да гласувам, казват ми – за никой. Типично по комсомолски – само да не се поема отговорност! Синьо-боядисани комсомолци! Същите, които с непоемане на отговорност ни докараха до тук. Страхливи странични наблюдатели на историята, кръчмарски и фейсбукски критикари и теоретици, които ги е шубе да пуснат една попълнена бюлетина, сакън да не се изложат после. Плувци по течението и търсачи на острова на келепира. Същите, които ми казваха, че много харесват зелената идея, но ще гласуват за ГЕРБ (с оправданието да не им се разпилее гласа, подобно на тяхното разпиляно достойнство), същите кресливи антикомунисти, които избират БКП-секретари за президенти, същите капиталистчета, които търсят топли службици и рахатлък.

Да се гласува за ГЕРБ е престъпление, към нас, към морала, към нашите деца. Да се гласува за Цецка е углавно престъпление срещу естетиката, културата, интеликта и хуманността. Не ми харесва червен генерал да е лицето на България, но още по-малко ми харесва да бъда представян от бутафорно мекотело, приело формата на нескопосано нарисувано чудовище от страниците на книга, описваща ада пред средновековния читател.

Сините ме направиха два пъти комунист! Първият път гласувах за Първанов (или по-точно против Сидеров). Сега ще гласувам за втори път за червен кандидат. Защото те, сините, нищо по-добро не изкарака на политическата сцена.

Ако имате деца и не искате някой ден да се срамувате пред тях, имайте и вие куража и вземете решение. Няма нищо по-срамно и недостойно от това да си безучастен страничен наблюдател!“

Същото могат да кажат и много други десни хора, които най-после проумяха, че класическото разделение ляво-дясно днес е деструктивна, анахронична митология и цинична спекулация, имаща за цел да ни разделя отново и отново като общество, изкарвайки старите призраци помежду ни. Фикция, която при много от нас остана необратима – като игла, приковаваща душата и ума, като пеперуда в хербарий, оставаща завинаги закована и съхнеща в идеологемите на миналото. Като Медуза, която вкаменява с поглед, скачвайки се със страха и ужаса, извиращ от самите нас. И да, за някои това никога няма да се промени. Затова и оставането в тази все още жива фикция за много десни хора имаше своето обяснение и оправдание.

Но няма обяснение и оправдание предателството, което извършиха наричащите себе си „патриоти“ – набързо скалъпената коалиция между ВМРО, НФСБ и Атака, с цел запазване властта на статуквото, срещу което до вчера се „бореха“, както и обиране на трохите, които им бяха подхвърлени от опосканата държавна трапеза.

Всички те се обединиха не срещу абсолютната власт на статуквото, а срещу народа си. Беше груба грешка и идеологически цинизъм фактът, че събралите протестния вот – Атака, ВМРО, НФСБ – поставиха знак на равенство между един мажоритарен, достоен и почтен кандидат, мъж с безспорна експертиза, и ужасяващото недоразумение Цецка Цачева – с което недвусмислено дадоха подкрепата си за ГЕРБ. Много от поддръжниците им, въпреки обявения пас на лидерите си, подкрепиха с вота си промяната. Други обаче безвъзвртано са приели своите водачи за гурута, оказвайки се абсолютно неспособни да излязат от плътната им сянка, обсебила съзнанието им. Отново става въпрос за тесногръдие и болезнена фикция – в случая иде реч за принципа „или всичко, или нищо“ – едва ли не още утре България да излезе от ЕС и НАТО, да скъса с колониалния си статут, и едва ли не да обяви война на Турция и САЩ. Дори децата в детската градина биха имали по-мъдро и адекватно мислене, което се предполага и очаква от зрели, възрастни хора.

Забележително е, че точно „патриотите“ и почти всички останали „антисистемни играчи“, които обраха доста протестен вот, не останаха до своя народ и не го обединиха в тази първа крачка, толкова нужна, за си повярваме отново – да си повярваме като народ. Вчера те не бяха в битката на своя народ срещу режима на ГЕРБ и доказаха за пореден път, че са едно пошло, карикатурно менте. За съжаление, те не разбраха, че дори и да бяха успели да закрепят отново ГЕРБ във властта и да си спасят депутатските заплати, народът няма как да забрави, че в най-решителния момент от толкова години насам, те го изоставиха, вместо да го обединят. Дълбоко се съмнявам, че при следващи парламентарни избори те ще съберат вота, който ги опияни на първия тур на президентските избори. Защото много от техните поддръжници не само се разочароваха, но и се отблъснаха завинаги от тях и това го доказа резултатът от балотажа.

Симптомът 13/13 е знак за неизбежен рестарт в Системата – този път и на българска почва. В последвалото хаотично разместване на пластовете ще се нароят нови играчи, а старите ще се пришият с бели конци един към друг в името на политическото си оцеляване.

Да, какафонията тепърва предстои.

Хубавото е обаче, че на този динамичен и непредвидим фон, новият ни държавен глава се изяви като способен да тежи на мястото си. Петте години са пред него и те ще покажат дали той ще успее да върне достойнството на президентската институция и заедно с това – да зададе тон за дълбок рестарт на обществения и политически живот, с който всички ние да се опитаме да си върнем родината обратно.

photo_verybig_1622241





Още от автора: Христина Христова

Христина Христова

Христина Христова е завършила НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Специализира Културология и Театрознание. Автор на драматургични, есеистични и публицистични текстове. Интересите й са в областта на религията, антропологията, политическата психология. Главен редактор на „Memoria de futuro - Памет за бъдещето“.

  1. Димитър Генов казва:

    Ivan Ivanov, научи се да четеш и тогава да правиш забележки! Ако на Христина не й е ясно, на теб пък най-малко ще ти е ясно. Авторът не критикува привържениците на патриотичните уж формации, а върхушката им, която подкрепи статуквото.

  2. Няма значение казва:

    Предупреждавам ви, че това по-долу не е леко за преглъщане. Владетелят на Макиавели е като приказка на Андерсен сравнена, да речем, с „Вълшебната Планина“ на Т. Ман – споровете на социалиста и йезуита ;-). Цинизма и бруталноста, които бенедиктинския монах е свалил на хартията преди мноооого столетия е просто У-НИ-КАЛ-НА. Предупреждавам ви пак, това книжле здраво ще ви раздруса и вероятно разядоса ;-). Така, че четенето е на ваша отговорност, пак потретвам – предупредени сте.

    „Пиша това не за онези, които искат да останат в плена на фалшивата мечта за един класически идеал, и които са доволни да се въртят в кръг, отколкото да се отправят към планинския връх. Един съвет за такива като тях: откажете се още докато сте на тази страница и не си губете повече времето с тази книга. И без това има достатъчно малки езерца; можете да черпите вода от тях с фалшивото усещане за сигурност, докато вълната, възникнала от дълбочината, не ви помете. Съветите, които са дадени тук, само ще ви разгневят и възбудят, защото те ще се противопоставят на вашето самодоволство. Затова оставете книгата, преди да е натежала прекалено в ръцете ви.“

    „За повечето наблюдатели на държавите съществуват само два избора при суверенитета. Или един човек трябва да управлява сам или трябва да има разделение на властта между мнозина. В първия случай правото по рождение, победата или узурпацията узаконяват неговата власт; във втория, законодателството институира едно суверенно тяло да действа като колектив. Римската империя при властта на императорите и Републиката илюстрират добре различията между двете форми.

    Но хората са глупаци, които правят избора си само между предложените им възможности. В действителност суверенитетът не е нищо повече от думата, използвана от един царедворец за „власт“, и не е особено мъдро наистина за онези, които упражняват такава власт, да претендират, че знаят как да я ограничават. Суверенитетът не е нито прислужницата на добродетелния или лукавия принц, нито пълномощията на едно законно сформирано тяло от законодатели. Това е награда, която трябва да се извоюва и следи; следена от онези, които могат в един момент да упражнят кралска автономия, а в следващия – да се появят като модели за републиканска добродетел. Изборът за управление чрез една форма на суверенитет означава да се изгуби наблюдението върху капризите на суверенитета, неговите прищевки. Властта търси не онези, които се опитват да я опитомят. Властта търси онези, които признават раздора й, и които могат да превърнат този раздор в контрол.“

    И въпреки това историята не представлява особена загриженост за хората с визия. Фактът, че държавите се издигат и рухват, че са пораждали велики водачи и злокобни тирани, по никакъв начин не дарява това минало с мъдрост днешните политици в работата им. Без съмнение, някои учени мъже ще кажат, че аз съм глупак; че онези, които не успяват да видят в историята собственото си бъдеще, могат да обвиняват единствено себе си за нечуваните нещастия. Може би. Но аз бих отговорил, че тези така наречени „учени“ не правят почти нищо, за да открият утеха, в която и да е остаряла стратегема, които обещават ред в цикличния процес на политическия живот. Полибий е може би този, който най-често ни идва наум: че от кралското управление идва аристокрацията, от аристокрацията произхожда олигархията, от олигархията произлиза демокрацията, от демокрацията произхожда тиранията, а от тиранията отново произлиза кралското управление.

    Само ако пътищата на политиката бяха толкова елементарни, толкова добре дефинирани, толкова лесно подредими, както тези велики мъже се мъчат да ни убедят. Тогава, по всяка вероятност, миналото би трябвало наистина да застане като прозорлив водач при всички възможни случаи на управлението на хората и държавите. Случаят обаче не е такъв, нито има вероятност да бъде. Властта е като неуморно дете, което не носи лесно дрехите на демократа или олигарха. Те го стягат по ръкавите, разпарят се при китките, а то се мъчи да направи така, че дрехите да паснат на мерките му. Нито пък е вероятно детето да се придържа към ограниченията на един праволинеен курс. По-скоро то избира програмата на демократа сутринта, тази на олигарха – следобед, и на тиранина – вечерта. Последователността не е приятел на властта (макар и да съществува необходимостта от подобна видимост). Властта трябва да си задава свой собствен курс и да носи различните костюми според модата.“

    http://www.imadrugpat.org/OVER.htm

    П.П. По преценка на админите, можете да изтриете връзката, ако искате или целия пост.

  3. Няма значение казва:

    Мир на душата му.

    https://www.youtube.com/watch?v=3WnOGwQtkLY

  4. Няма значение казва:

    Мир и на неговата душа.

    https://www.youtube.com/watch?v=QMkb8RV9JHU

    П.П. Лекциите му ги има в тубата :-).

  5. Лакотавакан казва:

    Писах вече за кукловодите – хич, ама хич не са глупави! Тогава защо „позволиха“ ГЕРБ да имат такъв странен кандидат? Може би да ни проверят доколко сме оглупели? Едва ли…
    Вероятно не е свързано със статията, но защо също така допуснаха Тръмп да се настани в Белия дом? Не успяха „овреме“ да фалшифицират изборите ли? Едва ли…
    Нищо в политиката не става случайно. Но виждайки реакциите на световните медии и още по-странното мълчание след изборите… май нещо наистина случайно се е случило?!
    Имаш световна власт (или почти), притежаваш световната валута, управляваш задкулисно огромна и просперираща държава и… изведнъж губиш всичко?!? Да бе…
    Нещо се случи! Такава мощ, която досега управляваше света се огъна изведнъж. Според мен това е възможно само, когато срещу нея застане още по-силна мощ, не мислите ли?
    И това май не са руснаците…
    Знам ли…?

  6. Ивайло Славов казва:

    Лакотавакан, нямаше как да фалшифицират изборите така, щото Цецка да спечели, защото имаше готовност за масови протести и Майдан, което щеше да завърши брутално. Службите бяха наясно. Второ, Тръмп дойде, а не Хилъри. Това автоматично превърна сегашните в минало. Те нямаха шансове. Трето, ГЕРБ се компрометира и няма кой да излъчи. Просто НЯМА. Ако беше Борисов, разликата щеше да е още по-голяма. Той го знаеше, затова и не се яви на изборите. Друг е въпросът, че и САЩ и Русия са се разбрали за Радев. Не случайно Нинова посети и Вашингтон и Москва.
    Светът се променя, защото настъпва пробуждане сред западното население, осезаемо такова. И ако не стане с добро, ще стане с революция. Кои подкрепиха Клинтън – изметта. Кои гласуваха за Тръмп – патриотите. Дори и всички да беше планирано в САЩ, „елитът“ осъзнава риск от гражданска война там. В Европа е същото. На хората им омръзна да бъдат роби.

  7. Васил Малинов казва:

    На хората им омрзна да бъдат ограбени от спекулантите роби, а това значи революция ,която ще ги измете завинаги от планетата.

  8. ivailo1403 казва:

    За мен патриотите ще спечелят и на парламентарните избори около 15 %, колкото и да не и се иска на Христина Христова…

  9. Tsenko казва:

    V budeshtoto upravlenie na Bg da ne budat hora,upravliavali I uchastvali do sega v neinoto razgrabvane I unishtojenie.Da se prieme takuv zakon nezabavno. .Da se cherpi samo polojitelnia za Bg I Bg narod chujd opit,a ne kakto do sega.Da se zakriat vsichki suzdadeni partii.Te polojitelna rabota ne vursheha,a obratnoto.Da se izpolzvat referendumite za reshavane na vajnite za durjavata problemi.Bg narod e dostatuchno proglednal I upravliavashtite triabva da mu slujat dostoino,a ne samo da go ograbvat ,maltretirat,unijavat.Sudebnata Sistema da se sustoi ot visoko moralni,nezavisimi i otgovorni spetsialisti.Vsichki upravliavali do sega BG da zaiaviat finansovoto si I materialno sustoianie v BG I chujbina s pravo na proverka.Za izlugalite da ima sudebno nakazanie.Doide Vidov Den.Vsiako nachalo ima I krai.Ne moje da se povtariat 27 godini edni I sushti luji I izmami ot edni I sushti hora,zaradi koito napusnaha 2/3 ot naselenieto.Koito se e rodil I jivee v Bg, da se naricha bulgarin,ako se chuvstva ne bulgarin da si nameri druga Rodina.Pravata I zakonite v BG da sa ednakvi za vsichki,ne na dumi,a na dela.Da se vuvede pochasovo zaplashtane ot min 10lv/chas,za hora s osnovno obrazovanie,20lv/chas da hora sus sredno obrazovanie I 30lv/chas za hora s vishe obrazovanie.Pensiite da sa na baza obrazovatelen tsenz I staj,zashtoto do segashniat nachin na zaplashtane I izchisliavane e kriminalen,ili v kraen sluchai da se izravniat pensiite na vsichki ostanali jivi vse oshte pensioner,toi kato nujdite I’m sa ednakvi.

  10. Марто Карбов казва:

    С това ли се занимавате в Парламента?! Какво работите всъщност – от ваканция на ваканция, а в работните четвъртъци се дърляте за комунистическите символи и как трябва да бъдат забранени? За това ли ви се плаща, идиоти?

    Колко проблеми на тази нация решихте? Всекидневно се ебавате с нас – или ще ми рекламирате прайда на педерасите, или искате да махате петолъчките след 30 години, или просто не присъствате на работа?…

    Петолъчките ли ви пречат да оправите държавата и да видите как тая нация умира, колко е мръсно наоколо и как никой не иска вече да е българин?

    Петолъчките ли ви вадят очите, след като слезете от ЕДИНСТВЕНАТА магистрала и навсякъде е гробище и разруха?

    Петолъчките ли са ви виновни за провала на една мечта – да бъдем свободни, а не робове?

    Комунизмът, отвратителният комунизъм, е навсякъде, защото по негово време се строеше и надписваше. Сега, 30 години по-късно това ли ви е проблемът бре, маскари нещастни?

    Колко други проблеми решихте – освен свободата на циганите да се женят на 13, свободата на гейовете да се наследяват и свободата на всеки престъпник, оказала се по-важна от страданието на всяка жертва?!

    Пикая аз на такава ваша свобода. Вие направихте невъзможното – на народа да му призлява от вашата свобода и да започне да бленува по миналото. Това е вашият зловещ подвиг.

    До старата могъща непотопяема сграда на тоталитаризма вие спретнахте един демократичен външен кенеф и това ви бяха силите.

    Стига с тоя комунизъм, майкопродавци клети, отворете си очите за малкото деца, които останаха тука.

    Отворете си очите за новата лъжа на новия Съюз.

    Отворете си очите за новите си господари, които за разлика от старите въобще не им дреме за тоя плевел, наречен българска нация.

    Вас комунизмът ви отгледа, а вие майките си непогребани и децата си прости и гладни държите. Срам, проклетници ниедни!

    Малко срам и смърт за вас, малко ви е.

    Мартин Карбовски

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни