Симптомът 13/13. Рестарт в Системата

Вчера България се осмели да стане част от промяната, която бързо обхваща света. Това е Добра новина.

Брекзит във Великобритания, Тръмп в САЩ, Орбан в Унгария, Хофер в Австрия, Алтернатива за Германия, Марин Льо Пен във Франция, Герт Вилдерс в Холандия, Пет звезди в Италия, Владимир Путин в Русия, а от днес – и генерал Румен Радев в България – навсякъде това е изборът за нов ред, който излиза от пукнатините на последната голяма грешка в Системата на Западната цивилизация – транснационалният неолиберализъм и стремежът му за глобалнa планетарна хегемония.

Тепърва анализите предстоят. Но те вече няма да бъдат предимно изпреварващи и предричащи събитията, както досега, а вече ще трябва и да догонват събитията. Защото историческото време определено увеличи скоростта си. Предполаганият години наред и посочван от мнозина бъг в Системата най-после се изяви на светло. Изборите в САЩ бяха само последният и най-ярък сигнал, но симптомите, които клокочат на Стария континент и в разглобяващия се Европейски съюз, от няколко години насам бяха ясни за притежаващите нужните сетива и експертиза. А вчера, 13 ноември, симптомът се изяви и в нашата малка България.

Лидерската групировка на васалната структура ЕС е в недоумение. Централата на съюза във Вашингтон заяви намеренията си да промени правилата на играта. В същото време НАТО отлага срещата си на върха от пролетта за лятото на 2017 – разбира се, заради Тръмп. Най-вероятно плановете за укрепване на отбраната в Източна Европа заради „агресията на Русия“ ще бъдат ревизирани. Започва нова ера на затопляне на отношенията между САЩ и Русия. Тръмп заяви, че ще воюва срещу Ислямска държава, а не срещу Асад. Правителството на Обама се отказа да ратифицира Транстихоокеанското партньорство (ТТП), а подобна съдба очаква и скандалното ТПТИ. Навлизаме в период, в който предреченото от мислещите и прогресивни човеци ще се сбъдва всеки ден, стъпка по стъпка, и заедно с него – ще се засилва и ще укрепва копнежът на милиони хора за един по-балансиран и многополюсен свят. Всичко това – с цялата ожесточена съпротива на глобалното и почти невидимо статукво.

Така или иначе, навлизаме в епохални времена.

Въпреки масираната пропаганда и безскрупулната манипулация, подобно на случващото се в САЩ, придатъкът на глобалното статукво у нас изгуби със зрелищно поражение. Само за броени дни цялата обслужваща свита от медийни слуги и анализатори с огромно усилие и вътрешна съпротива се завърта кръгом, до изясняване на екзистенциалния и болезнен за тях въпрос – кой е новият им господар. А дотогава ще бъдат принудени да внимават особено много, вървейки неумело по тънкия лед с острите токчета на своето его.

Но какво точно се случи у нас и защо то е толкова важно?

Една държавна групировка падна от властта и това е първото действие, след което е възможна каквато и да била друга промяна. Това беше първата крачка и тя си беше най-мъчната. Като народ и общество трябваше да си спомним, че именно от нас зависи националното тяло да изтласка на повърхността читави и способни личности. Трябваше да си спомним, че ако продължаваме да играем с пас и оставяме отново и отново корпорациите и циганите да определят бъдещето на децата ни, значи си заслужаваме живота в Родината. Но ето че в крайна сметка „чудото“ се случи – ГЕРБ и тяхната драгоценна синьо-протестърска патерица Реформаторски блок бяха изритани с шут от властта по категоричен начин.

Най-важното от всичко обаче е фактът, че народът отхвърли партийния вот и избра за свой лидер личност, на която да може да даде своето доверие. Генерал-майор Румен Радев е изцяло мажоритарен вот и победата не е просто на БСП. Който и партиен кандидат да беше на негово място, нямаше да има и една трета от гласовете, които събра Радев. Корнелия Нинова се оказа прозорлив и стратегически мислещ лидер, въпреки огромната съпротива, на която трябваше да устои вътре в партията си. Тя избра единствения печеливш коз, който беше и шанс за възкресяване на столетницата – силна и респектираща личност с широка обществена подкрепа. В този смисъл, победата на президентските избори категорично е и персонална победа за самата Корнелия Нинова, както и за самия Румен Радев.

Затова и най-трудното за тях тепърва предстои – и двамата трябва да докажат, че са заслужили доверието на избирателите от целия политически спектър и че ще оправдаят протестния вот срещу ГЕРБ и РБ. Все ми се струва, че на председателя на БСП ще й бъде доста по-трудно в това отношение. Вътрешните битки между червените лобита ще продължат да я разкъсват. В същото време лихвите за участието на БСП в катастрофалния и криминален преход към „демокрация“ са все още твърде високи – не по-малко високи от тези на Костов и ГЕРБ. Не по-малко високи и от лихвите на цялото политическо статукво, което за 27 години разграби и опустоши държавата. Корнелия Нинова ще трябва тепърва да доказва, че водещата й цел е генериране на качествена промяна не само в БСП, но и в самата Система, която в дългосрочен, и дори в краткосточен план, може да върне на обществото спомена за държавност.

Да, първият ход на Нинова беше труден, но успешен. За да продължат да бъдат успешни и следващите й ходове обаче, е нужна и втората част от уравнението – будно и активно гражданско общество, което мотивирано и последователно да бъде коректив на властта. Ако ние отново заспим, ако всичко приключи с еуфорията 13/13, не очаквайте, че някой друг ще свърши работата вместо нас. Нито очаквайте, че този някой може да бъде самата Корнелия Нинова, ако логично тя застане начело на новото правителство през пролетта при евентуално спечелване на изборите.

Изборът на Радев е избор не само срещу ГЕРБ и РБ. Той е избор и срещу миналото на БСП. Избор-поощрение за нов курс към възвръщане на държавността, заявен от самата Нинова и подкрепен от хиляди хора извън БСП.

Не случайно Георг Тупарев написа в социалната мрежа непосредствено преди балотажа своята равносметка, която си струва да цитирам без съкращения:

„Сините ме направиха комунист!

Поне такъв ме наричат приятелите ми, когато им разкажа, че в неделя ще гласувам за Радев. Когато ги попитам за кого да гласувам, казват ми – за никой. Типично по комсомолски – само да не се поема отговорност! Синьо-боядисани комсомолци! Същите, които с непоемане на отговорност ни докараха до тук. Страхливи странични наблюдатели на историята, кръчмарски и фейсбукски критикари и теоретици, които ги е шубе да пуснат една попълнена бюлетина, сакън да не се изложат после. Плувци по течението и търсачи на острова на келепира. Същите, които ми казваха, че много харесват зелената идея, но ще гласуват за ГЕРБ (с оправданието да не им се разпилее гласа, подобно на тяхното разпиляно достойнство), същите кресливи антикомунисти, които избират БКП-секретари за президенти, същите капиталистчета, които търсят топли службици и рахатлък.

Да се гласува за ГЕРБ е престъпление, към нас, към морала, към нашите деца. Да се гласува за Цецка е углавно престъпление срещу естетиката, културата, интеликта и хуманността. Не ми харесва червен генерал да е лицето на България, но още по-малко ми харесва да бъда представян от бутафорно мекотело, приело формата на нескопосано нарисувано чудовище от страниците на книга, описваща ада пред средновековния читател.

Сините ме направиха два пъти комунист! Първият път гласувах за Първанов (или по-точно против Сидеров). Сега ще гласувам за втори път за червен кандидат. Защото те, сините, нищо по-добро не изкарака на политическата сцена.

Ако имате деца и не искате някой ден да се срамувате пред тях, имайте и вие куража и вземете решение. Няма нищо по-срамно и недостойно от това да си безучастен страничен наблюдател!“

Същото могат да кажат и много други десни хора, които най-после проумяха, че класическото разделение ляво-дясно днес е деструктивна, анахронична митология и цинична спекулация, имаща за цел да ни разделя отново и отново като общество, изкарвайки старите призраци помежду ни. Фикция, която при много от нас остана необратима – като игла, приковаваща душата и ума, като пеперуда в хербарий, оставаща завинаги закована и съхнеща в идеологемите на миналото. Като Медуза, която вкаменява с поглед, скачвайки се със страха и ужаса, извиращ от самите нас. И да, за някои това никога няма да се промени. Затова и оставането в тази все още жива фикция за много десни хора имаше своето обяснение и оправдание.

Но няма обяснение и оправдание предателството, което извършиха наричащите себе си „патриоти“ – набързо скалъпената коалиция между ВМРО, НФСБ и Атака, с цел запазване властта на статуквото, срещу което до вчера се „бореха“, както и обиране на трохите, които им бяха подхвърлени от опосканата държавна трапеза.

Всички те се обединиха не срещу абсолютната власт на статуквото, а срещу народа си. Беше груба грешка и идеологически цинизъм фактът, че събралите протестния вот – Атака, ВМРО, НФСБ – поставиха знак на равенство между един мажоритарен, достоен и почтен кандидат, мъж с безспорна експертиза, и ужасяващото недоразумение Цецка Цачева – с което недвусмислено дадоха подкрепата си за ГЕРБ. Много от поддръжниците им, въпреки обявения пас на лидерите си, подкрепиха с вота си промяната. Други обаче безвъзвртано са приели своите водачи за гурута, оказвайки се абсолютно неспособни да излязат от плътната им сянка, обсебила съзнанието им. Отново става въпрос за тесногръдие и болезнена фикция – в случая иде реч за принципа „или всичко, или нищо“ – едва ли не още утре България да излезе от ЕС и НАТО, да скъса с колониалния си статут, и едва ли не да обяви война на Турция и САЩ. Дори децата в детската градина биха имали по-мъдро и адекватно мислене, което се предполага и очаква от зрели, възрастни хора.

Забележително е, че точно „патриотите“ и почти всички останали „антисистемни играчи“, които обраха доста протестен вот, не останаха до своя народ и не го обединиха в тази първа крачка, толкова нужна, за си повярваме отново – да си повярваме като народ. Вчера те не бяха в битката на своя народ срещу режима на ГЕРБ и доказаха за пореден път, че са едно пошло, карикатурно менте. За съжаление, те не разбраха, че дори и да бяха успели да закрепят отново ГЕРБ във властта и да си спасят депутатските заплати, народът няма как да забрави, че в най-решителния момент от толкова години насам, те го изоставиха, вместо да го обединят. Дълбоко се съмнявам, че при следващи парламентарни избори те ще съберат вота, който ги опияни на първия тур на президентските избори. Защото много от техните поддръжници не само се разочароваха, но и се отблъснаха завинаги от тях и това го доказа резултатът от балотажа.

Симптомът 13/13 е знак за неизбежен рестарт в Системата – този път и на българска почва. В последвалото хаотично разместване на пластовете ще се нароят нови играчи, а старите ще се пришият с бели конци един към друг в името на политическото си оцеляване.

Да, какафонията тепърва предстои.

Хубавото е обаче, че на този динамичен и непредвидим фон, новият ни държавен глава се изяви като способен да тежи на мястото си. Петте години са пред него и те ще покажат дали той ще успее да върне достойнството на президентската институция и заедно с това – да зададе тон за дълбок рестарт на обществения и политически живот, с който всички ние да се опитаме да си върнем родината обратно.

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК