Залогът днес е много по-голям от натрапваното ни ляво-дясно

kaloyan6

Интервю на Христина Христова с Калоян Методиев за Мемория

– Антикомунистическата истерия започна с бясна скорост след погрома на ГЕРБ и Реформаторите – сякаш като  панически опит за привличане на десни гласоподаватели. Хайде да те попитам за лявото и дясното в България с днешна дата. Има ли още комунизъм, и ако да – ГЕРБ и РБ ли са апологетите на борбата с него?

– Най-кресливите борци срещу комунизма и тоталитаризма са свързаните с комунистическата партия и тоталитарния режим. Това е нещо хибридно между опортюнизъм, дебелоочие и обикновена наглост. А клакьорите от бившата десница, които подтичват сервилно около тях, са още по-жалки. Консервативна, класическа десница в България  в момента няма. Това трябва да е ясно. Има либерални формации с претенции за дясно, които са си класически социални либерали. ГЕРБ няма какво да ги коментирам. Вижте им хората и методите на работа. Лидерът им откри кампанията с думите „измитане на червено-синята мъгла“. Никой не обърна тогава внимание на тези думи. А това е същата „мъгла“, която вкара България в ЕС и НАТО, стабилизира страната, уважаваше се и не минаваше определени граници, излъчваше политици и държавници, водеше политически дебат, спореше за политики, имаше интелектуалци около себе си. А сега, когато видяха зор, протегнаха ръце към единия от цветовете, преди това се коалираха с другия. Правят така вече 11 години.

– Как ще коментираш невероятната истерия на „патриотите“ срещу „агента на ЦРУ“ ген. Радев и пълното им мълчание по отношение на Цачева? Доскоро Атака громяха ГЕРБ, сега не казват по техен адрес нито дума и явно тече мобилизация за компрометирането ген. Радев като най-голямото зло за България. ВМРО и НФСБ дори не ги коментирам, защото те вече 2 години крепят властта в парламента.

– Патриотите не са еднородна смес. Има някои, които вече са присъдружни на ГЕРБ, но други ясно осъзнават абсурдността на ситуацията. Правителството не пази границата, обслужва режима на Ердоган, опита се да въведе спорните ромски стипендии, работи с ДОСТ – всичко, срещу което се борят патриотичните сили в България, а и из цяла Европа. Атака вероятно се дразни, че е завършил американски академии, че говори английски, че е офицер от НАТО, но в крайна сметка избираме президент, който да може да говори и с Брюксел, и с Вашингтон, и с Москва. Но да не съдим толкова сурово, защото не всички патриоти са под един знаменател. Някои се опитват да правят добро на страната си.

– Рзбира се, че е така. Въпросът ми касаеше предимно ръководството на патриотичните партии, а не техните искрени поддръжници и последователи. А АБВ? Кой е изходът от тунела за тях? Прецакаха ли се необратимо? Как ще излязат с достойнство от ситуацията?

– Лошо им тръгнаха нещата от самото начало. От БСП ги свалиха в движение от предизборната си кола и те така и не успяха да се опомнят до самия край на кампанията. Нямат много ходове. Не виждам и особено политическо бъдеще, освен някакво коалиционстване.

– Кажи и две думи за реформаторите – все пак при тях погромът е пълен. Оказа се, че няколко процента представителство от гласоподавателите поддържат половината министерства, които са заети от РБ. Честно ли е това и докога ще се задържат?

– Въпросът е към Бойко Борисов, не към мене. Те са реформатори на етикет.  Двама-трима от тях паднаха толкова ниско, вкопчени в министерските си постове, че е малко обидно за читателите да ги коментираме. Пръстовите отпечатъци, които оставиха върху българската политика, ще се запомнят с безпринципност, загуба да достойнство и лицемерие. Вече нямат голямо значение. Трябва да се молят за някаква коалиция на ГЕРБ, за да изкарат още малко в политиката.

– Да те попитам и за ГЕРБ. Тази огромна партийна конструкция започва да рухва пред очите ни. Бързо или бавно сгромолясване им предричаш?

– Както казва Радан Кънев – бързо (смее се). Може и да е бавно. Никой не знае. Със сигурност това, което ги е събрало, не е някаква ценностна, идейна или идеологическа формула. А това е къща от тухли без хоросан. Идва буря. Прекият резултат от първия тур е, че митът за тяхна непобедимост рухна. Отказът да подадат оставка, както обещаха, уби и последните морални илюзии за това, с кого си има работа българското общество. Всичко зависи от зимата.

– Прогнозата ти за втория тур на президентския вот?

– Тежка битка. Искам да кажа на избиратели да не се подвеждат по натрапваната им формула – ляво-дясно. Това е лъжа. Залогът е много по-голям. Изборът е цивилизационен – между европейското и балканското. Радев не е БСП, нито резултатът му е резултат на левицата. Големите градове го подкрепиха, а те са бастионите на старата десница. Тук говорим за началото на процес за голяма политическа промяна, която избирателите пожелаха. Гласуването им е инструмент.

– Предстоят ли предсрочни парламентарни избори и кога?

– Предстоят, разбира се. Не може повече да се удържа това политическо статукво. Най-късно до пролетта на 2017 година трябва да има ново правителство, което да почива на ясна програма, да има решимост за промени по румънски модел, да начертае визия за развитие на държавата, да промени модела на управление. Вече няма какво да чакаме или да се бавим. Хората избягаха от страната, а война не е имало. Не сме на 29-то място в Европейският съюз, просто защото няма такова.

– Как виждаш отстрани процесите в БСП от последните 6 месеца, откакто Корнелия Нинова оглави партията? И как виждаш самата Нинова в контекста на генерираната от нея нова политика за обществени и политически промени?

– Много бързо се случват там нещата. Явно е нахъсана за работа. Избра правилния кандидат за президент, който се представи изненадващо добре. Овладя си партията. Съживи ги. Не я познавам, но ми се струва хрътка, която си гони целите. След изборите ще трябва да направи голяма чистка, ако иска да продължи напред.

Още от автора: Калоян Методиев

Калоян Методиев

д-р Калоян Методиев е завършил Политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира външна политика и национална сигурност. Доктор по политически науки. Университетски преподавател.

  1. Адриана Аврамова каза:

    Никога, повярвайте, НИКОГА не съм била толкова отвратена от държавата, в която живея, колкото сега, колкото днес.

    Днес, когато попаднах на клип, в който се виждат ЗАКЛЮЧЕНИТЕ бюлетини от референдума в неделя. Седят си в урната в едно училище в град Бяла като заложници. Скрити, да не ги види някой.

    Дали само там са така покрити – хм, едва ли.

    Какво е обяснението, защо са там тези за рефендума, а другите, за изборите, прилежно занесени в ЦИК? Няма обяснение.

    И докато се почесваме по главите , ЦИК мислят как да саботират референдума. Референдум, на който за пръв път МИЛИОНИ души упражниха правото си на вот, размърдаха се от диваните и кафенетата в неделя и се завлякоха да гласуват.

    Но всичко хубаво има своя край.

    В този слушай той носи звучното име ЦИК.

    ЦИК прави ВСИЧКО по силите си да обяви референдума за невалиден.

    Първо бяха печатите – без печати.

    После ЦИК прекрати изборния ден преди да гласуват всички хора.

    Опитаха и с дребни шашми като да филшифицират подписите в протоколите за референдума /стана пред очите ми/.

    Въпреки всичко референдумът успя.

    И по този повод ЦИК иска да анулира гласовете на над 13 000 души, дали гласа си, защото на били в плик.

    Защо не са в плик? Може би не им е даден, иначе едва ли 13 000 души са си направили труда да пуснат бюлетина и да си приберат плика в джоба …

    Какво излиза от всички тези УСИЛИЯ на Централната избирателна комисия ли?

    Че референдумът им бърка здраво по всички неудобни дупки и им причинява жесток дискомфорт. Че го третират като цирей, който искат да изстискат възможно най-бързо и да се приключва. Ама той си седи и не минава.

    А това е хубаво, защото хората в бялата сграда в центъра трябва да бъдат непрестанно дразнени и натискани, за да си спомнят, че не народът е техен слуга, а те са слуги на народа.

    Четох разни разбирачи (ей, от всичко разбираме, бе), които твърдят, че референдумът бил популистки, с глупави предложения и не знам още какво мрънкаха и се плюнчиха по медии и социални мрежи.

    А всичко е много просто- този референдум, макар и наречен от мнозина „популистки” е един тест за това колко още можем да търпим.

    Дали сме мазохисти, дали сме ок едни хора да ограбват държавата, в която живеем, дали ни харесва да гледаме неприятните физиономии на онези 240, които диктуват живота ни – такива неща.
    Когато следващият път отворите хладилника и той е празен, когато отворите пощенската кутия и ви затрупат сметките, когато вземете заплата и сте на минус, си помислете за онези симпатяги, които от всеки наш глас ще приберат 11лв. Колко милиона се получават?

    После се сетете за г-жа Баракова, русата кукла в парламента, която трудно говори по тема различна от косата й, но някак … стана депутат. Защото гласуваш за един галфон, а получаваш още десетки като него, че и по-лоши версии.

    Та, да, плюйте референдума, докато бавно ни унищожават. Знаем, че го могат.

    Защото не живеем в държава.

    Живеем в кочина. Ебават се с нас, толкова плоско, грозно, на моменти дори смешно-трагично, а ние седим и наблюдаме цирка.

    Цирк, в който нашата прасешка роля е от основно значение.

    Но ако допуснем да унищожат единственото хубаво нещо през последните десетилетия в тази държава, по-добре да НЯМА такава държава.

  2. Свилен Цеков каза:

    „…Избра правилния кандидат за президент, който се представи изненадващо добре…“- казва политологът Калоян Методиев. Това е твърде наивно разбиране от един доктор по политически науки. Въобще, не зная защо всичките ни „анализатори с експертиза“ /какъв идиотски словесен конструкт/ се оказват все учудени и изненадани. Е, всички видяхме американският посланик как влиза в централата на БСП на ул.“Позитано“ два дни преди същата тая „нахъсана за работа“ Корнелия Нинова да обяви публично, че БСП подкрепя кандидатурата на ген.Радев, издигната от инициативен комитет, моля ви се… Е, не сме чак такива глупаци. Тя работата с избора на Корнелия Нинова е пределно ясна и зле понамирисва…абе, направо си вони. Проблемът е как „лявата партия“ припозна натовския генерал, който е подбрана селекция на ЦРУ, със специална подготовка за бригаден генерал, да ръководи натовски въоръжени сили в региона. И случаен ли бе напливът на други натовски генерали /вицетата на ГЕРБ и РБ/, които да гарантират лоялността ни към „мироопазващия“ военен блок, в случай, че се провали проект „А“ и се реализира проект „Б“ или недай си Боже проект „В“? Ама, кой съм аз, та да задавам такива нелепи въпроси, след като нямам дори „експертиза“? Мила ми Христина- Христина, още Христова, дето се заяждаш с жена ми, на която дори не се извини, след като неоснователно я обвини /при това два пъти/, че заради нея са ти хакнали Мемория-та и ти, уважаеми г-н д-р на политическите науки и университетски преподавател Калоян Методиев /апропо, с повечето ти заключения, за разлика от тези на Христина съм напълно съгласен…само не разбирам „в циливизационният избор между европейското и балканското“ Who is Hu?/, проектът ГЕРБ и номинацията на г-жа Цачева са смешната и жалката страна на тази кампания, но проектът ген.Радев и до болка писналата ни БСП са страшното лице на същата кампания. Не виждате ли де жа вю-то? Не ви ли притеснява това? Патриотите ли ви плашат повече или перспективата „ДПС“ побутнати по необходимост от приятелското рамо на „БСП“ отново да се намърдат на политическата трапеза? И защо- ако може да ми отговорите? На мен лична и само „БСП“, без допълнителни екстри ми е предостатъчно отблъскваща перспектива. Нима на вас не ви е известно, че всички сегашни политически проекти са отломки от партията майка, която се нарои след 10 ноември 1989г. и продължи да се рои впоследствие, като единственото изключение бе извънсистемната партия „Атака“, въпреки всичките и проблемни персонализации? Ако има здраво ядро, около което да се обедини българщината това е партия „Атака“ и Патриотичният фронт го направи. Питам се, защо не го направи и Пламен Пасков или отцепилият се от същото това ядро Велизар Енчев. Умишлено не споменавам към тези персони Костадин Костадинов /споменавам го не защото е бил участник в кандидатпрезидентската надпревара, а заради коментар на Хр.Христова на Фейсбук страницата на Пл.Пасков/, защото той е от друга мая и там работите се оказаха не съвсем читави, като се започне от финансирането, премине се до методиката на изготвяне на учебника по история и се стигне до крайния неприемлив продукт. В момент, в който очевидно явлението на тази изборна кампания са обединените патриотични сили Хр.Христова взе, че ги оплю, а Калоян Методиев неглижира успеха им. Защо? Ген.Радев ли е събитието? Какво ще промени в системата този системен кадър? И с какво ще запълни разкрача, между опънатите си на шпагат крака /както се изразява Пл.Пасков/ избрал като една от опорните си точки евроатлантическите ценности, като втора опорна точка-съседите /странно защо под съседи има предвид само Турция, а не например Македония или която и да било от останалите ни съседни страни/ и с третия си крак плахо е стъпил на самото ръбче на Русия, на полуостров Крим, като много внимава да не вземе да се подхлъзне със същия този трети крак. Въпреки популистките му и нищо незначещи послания за „балансирана външна политика“ /тази словесна комбинация я бяха заучили между другото всички кандидати с изключение на Митьо Пищова и Петното/ очевидна е неговата гнусливост и аристократична евро-атлантическа надменност при изпращането на въздушна целувка към Москва. На мен, обаче фигурата на ген.Радев ми е трагикомична в новосъздалата се геополитическа сигуация, защото генералът очевидно е кукла на конци, която беше номинирана с определени задачи и определена политическа цел и сега по инерция и с любезното съдействие на всички медии ще бъде избутан до върха. Да ни е честита новата кукла на конци. Ура!!! Да, ама…кукловодът се смени и сега нашата кукла на конци остава захвърлена и ненужна в прашния ъгъл. Може да се окаже, че на първо време няма кой да я ръководи и направлява и тя ще трябва да кара на собствен ход, а куклите на конци това не го могат. Може да се окаже, че новият кукловод ще постави задачи, непосилни за тази кукла. Виждали ли сте марионетка извън куклен спектакъл- изглежда някак счупена, гротескна, ненужна, нежива – тъжна работа, ви казвам. Тъжна… Е, това е от мен- един аматьор-анализатор, без титли, звания и експертиза и без читателска маса от „60000 човека“.

  3. Петър каза:

    Хората направиха първия мажоритарен избор,и защо продължавате да търсите под вола теле,тая партия оная партия,просто хората избраха единствения нормално изглеждащ и нормално говорещ кандидат,много хора от всички партии гласуваха и ще гласуват за него независимо какви идиотии се изсипаха по негов адрес и независимо от партийните заръки.Това е ако има избори БСП няма да спечели нищо повече заради Радев,хората си го избраха и ще го изберат не заради БСП или ДПС,скоро надали ще се появи по-заслужил кандидат.Който има нещо в главата като мисъл ще разбере,който няма …..прав му път.

Оставяне на коментар към Петър

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни