В ООН Кристалина Георгиева стъпи в обувките на Румяна Желева

IMG_9935

от Валентин Хаджийски

Неформалната среща на Общото събрание на ООН с допълнителния български кандидат за генерален секретар Кристалина Георгиева завърши преди малко. Имаше съвсем кратък брифинг за медиите, сигурно вече отразен в ефир от Би Ай Ти и Ралица Василева.

Георгиева започна добре, със заучено и гладко прочетено на английски изказване, в което според обичая имаше и два кратки пасажа на френски и руски. При отговорите на въпросите обаче стана ясно, че тя не само не говори, но и не разбира сносно френски, дори след толкова години в Брюксел. Слагаше си слушалката за превод веднага, щом някой й заговореше на езика на Молиер, при това пропусна да отговори на повечето от тези въпроси. Несвикнала с канадския обичай да говорят винаги и на английски, и на френски, тя пропусна да сложи слушалката дълго след като ораторът превключи езиците.

Писах вече, че българският акцент на Бокова се долавя на английски. Но Кристалина Георгиева, извън репетираното или прочетеното, говори английски със силен български акцент, оскъден речник и необичайно грубовата за дипломатическите среди мимика и жестикулация. Още към средата на въпросите, час след началото, тя се умори и разконцентрира, явно и от напрежението да импровизира върху повече или по-малко непознати материи, заговори бавно, на моменти почти несвързано, с мъка търсеше думите си.

Имаше много въпроси, сред тях и доста смислени и важни. Но ораторката не беше на равнището им. Платитюдите й бързо отегчиха иначе пълната заседателна зала (срещата не беше в голямата зала на Общото събрание, дето се изказа Плевнелиев).

Георгиева повтори няколко пъти, че ООН трябвало да е като света, който го е избрал, че е по-добре било да няма проблеми (но имало), три пъти размаха над главата си синьото книжле с устава на ООН като аргумент за нещо. Не каза нищо по същество по нито един политически въпрос, но особено неподготвена изглеждаше в областта на разрешаването на конфликти и контрола над въоръженията, както и на т. нар. реформа на Съвета за сигурност.

На въпрос за борбата с тероризма Георгиева обясни, че Боко Харам и Ал-Кайда не искали да дойдат да говорят в ООН, противоречейки си с казаното миналата седмица пред в. „Файненшъл таймс“, че недържавни групи като Боко Харам и ИДИЛ се били превръщали в миналото в правителства и идвали да говорят в ООН.

На въпрос за работата си с бежанците Георгиева разказа, че първото нещо, което направила като еврокомисар за младите либийци-бежанци в Тунис, било да им раздаде футболни топки, да изразходвали енергията си в спорта. Това сигурно беше разчетено да предизвика смях, но не предизвика. Хората си гледаха часовниците. Лек смях в началото, наистина, предизвикаха коментарите й относно краткото време за отговор и как й било трудно да се вмести, подразбирайки колко много имала да каже. Така започна и един от отговорите си на пресконференцията – даде да се разбере, че може да говори оттук до довечера.

Това обаче никак не се потвърди. Георгиева пропусна голяма част от въпросите, било от неумение да следи с разбиране говорещите и си води записки, било от неподготвеност или нежелание да им отговори. При това за нея работеше голям екип – изброих поне шестима информационни работници с лаптопи на банката на кандидата. В селективността й имаше нещо от Хилари Клинтън на дебата с Тръмп. Но без полираната техника и неспирното напомпано говорене на Хилари.
Хората в ООН са дипломати – учтиви и сдържани, не са като евродепутатите. Но оценката на много от запознатите след срещата беше горе-долу като за Румяна Желева в Европарламента.

Георгиева още не е отговорила на въпросите, които й зададох писмено на английски тази сутрин, и ако до утре положението не се промени, ще ги публикувам тук в превод на български като „отворено писмо“ до кандидатката.

Снимкa: Валентин Хаджийски

Източник: Гласове





  1. Мадлен Кирчева казва:

    Куцият кон, на който Борисов заложи авторитета на България.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни