За безразличието си днес ще отговаряме утре

Скъпи братя и сестри българи,

На 6 септември 2016, се навършват 131 години от Съединението на България. Това е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. Тогава българският народ, независимо от външните политически давления и заплахи, е проявил своите храброст, решителност и жертвоготовност в името на Обединена България.

Днес, макар и де юре все още цяла, България, вътре в себе си, е разединена, защото българският народ, повече от четвърт век, се поддава на външни сили, изповядващи древния римски принцип “Divide et impera”  („Разделяй и владей“ – бел.ред). Тези сили, които и да са те (нека всеки сам прецени и реши за себе си), имат за цел едно – разпокъсване на Отечеството ни. Това най-лесно се постига не с война, защото тогава народът ни се обединява и мобилизира, а чрез използване на подмолни разрушителни субекти, които да унищожат фундамента на нацията ни – издържалите проверката на вековете традиции, култура, ценностна система, здраво и силно българско семейството и разбира се Православието – всичко онова, което ни съхранява през 500-те години мракобесие.

В годините на робството, същите тези сили, вместо да ни освободят от тиранията на полумесеца, са въоръжавали и насърчавали Османската империя против нас и многократно са се обявявали против повторното създаване на България на Балканите като независим държавен субект. Днес те отново се опитват, при това успешно, да затрият нашите идентичност и самобитност, нашето АЗ, налагайки ни техните модели на поведение, противни и покварени схващания – подмяна на половата идентичност, педофилия, извратени религиозни секти под слогана на „евроатлантически или европейски ценности“. Арогантно и надменно ни поучават кое е „правилното“ за нас, изнасяйки ни уроци по „демокрация“ или мъмрейки ни в „нарушаване на правата на малцинствата“, когато точно те дължат богатствата си и статуса си на колонизаторска политика от векове до наши дни, водеща след себе си тежки последствия за експлоатираните страни и народи.

Наглостта на тези наши „началници“, както сам министър-председателят на България Бойко Борисов ги нарича, продължава, за да стигне дотам, да ни налагат кое от НАШАТА история, е „вярно“ и кое „не е“. Отричат факти като клането в Батак, наричайки го просто мит и самоубийство на сектанти, не признават насилственето помохамеданчване и целенасоченото избиване на българското православно население – робството е наречено „присъствие“, а националните ни герои са квалифицирани като “терористи и престъпници“; налагат ни клишета за „мирно съжителство“ в онзи най-тъмен за нас период; затварят си очите пред агресивната политика и кражба на история от държавата с име Македония, която преследваше всеки, определящ се като българин и живеещ в земите на някогашната България. Всичко това е с цел изтриване на историческата ни памет, което вече носи своите „плодове“.

След като унищожиха всичко, построено от нашите баби и дядовци, майки и бащи, същите тези сега ограбват недрата на страната ни, ограбват нашето богатство, ограбват това, което ние сме длъжни да запазим за идващите след нас – за собствените си деца.

Случващото се в Близкия Изток и Северна Африка, както и бежанският поток са пряка последица на тази „демократична“ политика, но те даже нямат и достойнството да го признаят, а напротив, смятат се за изключителни, като продължават да създават виртуални врагове и измислят несъществуващи причини за случващото се, чиито негативи вероятно ще имат катастрофални за България последици, включително и до териториални загуби.

Само за 27 години, от авторитетна регионална държава, България се превърна във васал без право на мнение – няма нито своя външна, нито своя вътрешна политика. Загубихме най-святото за една държава и една нация – нашия суверенитет и символа на независимостта – силни въоръжени сили, способни да защитят България от всеки опит за агресия отвън. Разбира се, всичко това беше направено чрез така наречената „пета колона“, която и до днес е окупирала властта, принадлежаща по право на народа като суверен. Вината, обаче, си е наша, защото мъдрият български народ е казал, че не е виновен този, който яде баницата, а който му я дава, както и че кучето скача според тоягата. Казал е още нашият народ, че волът рие, а на гърба му пада. Мъдър е бил нашият народ някога – нещо, което не важи за нас днес.

Затова, ако обичаме Родината си, ако искаме да ни има и да не се срамуваме от себе си един ден, нека се обединим в името на България! Побеждавали сме англичани, французи, гърци, турци, румънци, руснаци, сърби, германци, с което сме показали на целия свят, че когато националната идея е над всичко, българите можем да бъдем непобедими! Затова и мотото, завещано ни още от Кан Кубрат, гласи „СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА“.

Днес не е просто ден, в който трябва да си кажем „Честит празник!“, „България на три морета“, „България над всичко“ и толкова; днес е денят, в който трябва да си отговорим на въпроса какво са ни завещали нашите предци и какво ние ще завещаем на тези след нас! Днес е ден за равносметка. А колкото повече отлагаме да дадем отговор на този екзистенциален въпрос, толкова повече се отдалечаваме от заветите на дедите ни, от тяхното свято дело.

Нека не забравяме, че за безразличието, което проявяваме днес, ще отговаряме утре! Защото какъв е смисълът в честването на празници като днешния, какъв е смисълът да отблезваме рождение или кончина на велики българи като Васил Левски, капитан Петко Войвода, Христо Ботев, когато не се вслушваме в техните завети, а напротив – правим това, срещу което те самите са се борили и заплатили с живота си. Нека не само да помним, а да изпълняваме завета на Апостола на свободата Васил Левски, “Дела трябват, не думи“!

И накрая, ще си позволя да цитирам мъдрите мисли на академик Георги Марков: „Съединението ни учи, че националната съдба е в нашите ръце. Най-важното като поука от Съединението е, че българите трябва да вярваме в собствените си сили и че националната съдба е в нашите ръце. Най-ценното послание е, че съдбата ни зависи преди всичко от нас. Националните интереси могат да се защитят, когато има воля и единение. Всъщност, това е смисълът на днешния празник“.

А моите благопожелания на този светъл празник към вас, приятели, са свързани само с едно – благоденствие за нашето отечество!

Честит национален празник!

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК