Джордж Монбиo е британски писател, известен със своята активност в политиката и екологията. Автор е на бестселърите „Ерата на съгласието: манифест за нов световен ред“ и „Пленената държава: корпоративното превземане на Великобритания“. Монбиo има своя седмична колонка в „Гардиън“.
Как да назовем нашето време? То не е част от информационната ера: рухването на популярните движения за образование остави една бездна, запълнена с маркетинг и теории на конспирацията. Както каменната, желязната и космическата епоха, дигиталната епоха също казва много за нашите артефакти, но малко за обществото ни. Антропоценът (термин, предлагащ обособяването на нова геологична епоха, характеризираща се с извънмерното човешко въздействие върху планетата – бел. ред.), в който човеците оказват голямо влияние на биосферата, не успява да разграничи този век от предишните 20. Каква ясна обществена промяна разграничава нашето време от предхождащите го епохи? За мен отговорът е очевиден. Намираме се в Ерата на самотата.
Когато Томас Хобс заявява, че в своето естествено състояние – преди възникването на някакъв авторитет, който да ни обуздае и контролира – човечеството се намира във „война на всеки срещу всеки“, той не би могъл да бърка повече. Ние сме обществени животни от самото си начало – нещо като пчелите на бозайниците, зависещи едни от други изцяло. Хоминините от Източна Африка нямаше да оцелеят и една нощ, ако бяха живели самостоятелно. Ние сме оформени – в по-голяма степен от почти всички други видове – от взаимодействието си с другите. Ерата, в която навлизаме и в която съществуваме поотделно, не прилича на нито една друга епоха досега.
Преди три месеца в свое социологическо проучване Офисът за национални статистики на Великобритания стигна до извода, че самотата се е превърнала в епидемия сред младите зрели хора. Сега откриваме, че тази епидемия е също толкова тежка и при по-възрастните. Проучване на Индепендънт Ейдж показва, че крайната самота разбива живота на 700 000 мъже и 1 100 000 жени на възраст над 50 години в Англия, а цифрите нарастват с главоломна скорост.
Едва ли еболата някога ще убие толкова хора, колкото това заболяване. Социалната изолация е не по-малка причина за преждевременна смърт от пушенето на 15 цигари на ден. Изследванията показват, че самотата е два пъти по-смъртоносна от затлъстяването. Деменцията, високото кръвно налягане, алкохолизмът, инцидентите – редом с депресията, параноята, чувството за безпокойство и самоубийствата – са по-широко разпространени при хора, които са загубили социалните си връзки. Не можем да се справим сами.
Да, фабриките са затворени, хората пътуват повече с коли, отколкото с автобуси, и ходят по-рядко на кино заради YouTube. Всички тези промени обаче не могат да обяснят сами по себе си скоростта на нашия социален колапс. Тези структурни изменения са съпътствани от една идеология, която отрича живота, предизвиква и окуражава обществената ни изолация. Войната на всеки срещу всеки – с други думи, конкуренцията и индивидуализмът – е религията на нашето време и тя е подкрепена с една митология на самотни рейнджъри, еднолични търговци, самоинициативни личности и самоиздигнали се мъже и жени, които постигат всичко сами. За най-социалното същество, което не може да просперира без любов, няма такова нещо като общество; единствено героичен индивидуализъм. Важното е да се печели. Всичко останало е съпътстващи щети.
Британските деца вече не искат да стават машинисти и медицински сестри – над една пета от тях заявяват, че „просто искат да бъдат богати“: богатството и славата са единствените амбиции на 40% от запитаните подрастващи. През юни (2014 г.) правителствено проучване разкри, че Великобритания е европейската столица на самотата. Средностатистическият британец има по-малко приятели от останалите европейци и познава по-зле (или не познава) съседите си. Но кой би се изненадал, при положение че хората навсякъде са насърчавани да се борят като улични кучета за кофа смет?
Като едно от отраженията на тази промяна, езикът също се изменя. Във Великобритания най-острата обида е „загубеняк“. Вече не говорим за хора. Днес ги наричаме личности и физически лица. Тези отчуждаващи и атомизиращи термини са станали толкова широко разпространени, че дори благотворителните организации, които се борят със самотата, ги използват, за да опишат двукраките същества, известни преди като човеци. Едва ли можем да завършим изречение, без то да стане лично. Лично аз (за да се разгранича от манекена на един вентрилоквист*) предпочитам лични приятели пред безличната разновидност и лични вещи пред вещите от този вид, който не принадлежи на мен. Това, разбира се, е само личното ми предпочитание, познато още като предпочитанието ми.
Една от трагичните последици на самотата е, че в търсенето на утеха хората се обръщат към телевизорите си: около 40% от възрастните хора заявяват, че едноокият бог е тяхната основна компания. Това самолечение утежнява заболяването. Изследване, проведено от икономисти в Университета на Милано, изтъква, че телевизията насърчава чувството за конкуренция и значително укрепва парадокса на приходите и щастието – фактът, че с покачването на националните доходи не се покачва и удовлетвореността на хората.
Стремежът за повече и повече, който се покачва с увеличаването на приходите, прави крайната точка на удовлетворение недостижима цел. Изследователите откриват, че хората, които гледат много телевизия, са по-малко доволни от определени доходи, отколкото тези, които гледат телевизия рядко. Телевизията ускорява хедонистичната пътека за бягане и ни принуждава да се стремим с все повече сили да поддържаме същото ниво на удовлетвореност. Само се замислете за безкрайните предавания за търгове, сериали за предприемачи и безкрайните форми на кариерна конкуренция, които медиите насърчават; за манията за слава и богатство и проникващото чувство (докато гледате телевизия), че животът е някъде другаде, а не там, където вие сте, и ще разберете защо е така.
Та какъв е смисълът? Какво печелим от тази война на всички срещу всички? Конкуренцията насърчава растежа, но растежът вече не ни прави по-богати. Наскоро бяха публикувани данни, според които въпреки че доходите на директорите на компании през последната година са се увеличили средно с над 20%, доходите на работниците в реално съотношение са спаднали. Шефовете изкарват – извинете ме, взимат – 120 пъти повече от средностатистическия работник на пълен работен ден. (През 2000 г. те взимат средно 47 пъти повече.) Дори конкуренцията да ни правеше по-богати обаче, тя нямаше да ни прави по-щастливи, тъй като удовлетворението от покачването на дохода би било подкопано от нейното ожесточаващо въздействие.
Най-богатият 1% от населението на Земята притежава 48% от световното богатство, но дори неговите представители не са щастливи. Според проведено от Бостънския колеж социологическо проучване на хора със среден собствен капитал от 78 милиона долара, милионерите също са жертва на силно безпокойство, неудовлетворение и самота. Много от запитаните участници в проучването са заявили, че се чувстват финансово несигурни: те вярват, че се нуждаят средно от 25% повече пари, за да бъдат спокойни. (И ако ги имат? Без съмнение ще им трябват още 25%.) Един участник в анкетата е споделил, че няма да му олекне, докато не притежава един милиард долара в банковата си сметка.
В името на това ние разкъсваме природния свят на парчета, унищожаваме необходимите ни за живот условия и предаваме свободите и перспективите си за доволство на един натрапчив, разединяващ и безрадостен хедонизъм, в който – тъй като сме изконсумирали всичко друго – започваме да се плячкосваме един другиго.
В името на това ние разрушихме същността на човечеството: нашата свързаност.
Да, има умни и забавни инициативи, организирани от благотворителни организации за изолираните възрастни хора. Но ако искаме да пречупим този цикъл и да се съберем отново, ние трябва да се изправим срещу наложената ни система, която прояжда нашия свят отвътре.
Предхождащото обществото естествено състояние на Хобс е мит. Но ние навлизаме в едно пост-социално състояние, което предците ни биха помислили за невъзможно. Животът ни става неприятен, безчовечен и дълъг.
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: The Guardian
Ами нищо ново под слънцето… каквото поръчано, такова получено. Разделяй и владей… Дори стигнахме дотам, че вече делим живота на „духовен“ и „материален“?!?!?! Що за глупост – има един живот, който се живее. А истинската лудост е, че постоянно ни се вменява, че без да трупаме постоянно всякакви материални вещи, живота няма как да продължи… Щяла да се срине икономиката… а от там и обществения живот?!?
Да, има такъв момент – затворници с дълга присъда, освободени вече…се самоубиват, защото не знаят какво да правят. Та…изниква постепенно въпросът – ние затворници ли сме, каква и колко дълга ни е присъдата и …дойде ли време да се самоубиваме…?!
Глупости!С колко хора е бил свързан дядо ви или прадядото ви?С ограничен!Поради липсата на средства за комуникация,на превозни средства,големите разстояния и не на последно място от естеството на начина си на препитание-земеделието.Баба ви,прабаба ви с колко хора си е общувала,затворена зад 4 стени .Може би е ходела на кафета,разходки,почивки,на шипинг?!
Скъпа ми, Ан…моята прабаба и понятие си е нямала от шИпинг… И въобще не е ходила на кафета…виж, вероятно е стъпвала върху царевица, ама кафе сигурно не е виждала, „камо, ли да стъпва върху него. Обаче и аз си нямам понятие от шИпинг… Може би шОпинг… Странно ми е, Вие, скъпа Ан, откъде познавате баба ми, че да знаете, че е била затворена между 4 стени?!!! Аз пък познавам баба ми и честно…тя хич, ама хич не беше затворена…а дядо ми пък за нищо не я спираше… Но … да Ви попитам…ако си „чатите, с 200 приятелки от целия свят… може би твърдите, че не сте самотна?! Щото ще Ви кажа, че предпочитам един приятел, мъж или жена, но истински до мен, отколкото целия Ви виртуален свят.
А бе любопитен съм… Вие, скъпа ми Ан, как го правите тоя шИпинг? Нещо с пинсети ли …или нещо вибриращо… знам ли?…
Лакотавакан – causa perduta е… Мислите на различни езици с „Ан“… Може би ако г-цата/г-жата прочете още един , два , три пъти статията – да разбере за що иде реч… А може и да не…
За съжаление – прав е авторът, и това е тенденция, която се наблюдава и у нас – дето сме на светлинни години от „Велика Британия“… Всеобща болест, епидемия даже…
Но събитията следват своята логика – откъснем ли се от Природата, от Естествените закони на Живота – изтъняват и се стопяват и нишките, свързващи Човек с Човека…
Дано Homo Sapiens не прецака всичко…..
На първо място, според мен, е самотата в семейството. Едно дете с таблет за компания. Изневярата се толерира. Бракът е партньорство и конкуренция. Следва развод и „животът продължава“. Децата растат в самота и стават много лесна плячка.
Проблема на автора е, че вижда нещата от една посока.
Друга посока би била да погледне в миналото и да види същия процес на неравномерно разпределение във времето, а и в пространството. Но това обикновено става, като гледаш от позицията на гледната „ТОЧКА“. Втората степен на свобода ти дава представата за равнина, а третата за пространство. Дори и не споменавам времето за да формираме пространство/време. Така, че погледа на автора колкото и да е бест-селл си е точков :-))).
Ей ви „времеви“ анализ по неравенство в разпределението на богатството и то от ЛСЕ :-). По разбираеми причини се коментира Америка, другите обикновено са подобие :-).
http://blogs.lse.ac.uk/usappblog/2014/10/29/the-explosion-in-u-s-wealth-inequality-has-been-fuelled-by-stagnant-wages-increasing-debt-and-a-collapse-in-asset-values-for-the-middle-classes/
Ще ви дам едно примерче от тек борсата(НАСДАК):
2000 компании, 2015 7трлн. долара, 2009 2трлн. долара – хайде някой да ми го обясни рационално това УТРОЯВАНЕ за 6 години ;-))), помните ли 97-а левчето ;-).
Та 10 компании контролират 30%, 100 компании 70% – както виждате почти Парето :-).
Друг пример, човек който като инженер е получавал 70-80 хиляди, като ВиПи отива над 300-400 хиляди ;-))))))))). Искате да ми кажете, че за 3-4 години е „поумнял“ 5 пъти, а преди това за 40-на години е бил средностатистически специалист :-). Или може би квантова механика и в квалификацията ;-)
Просто системата ползва корумпирани средства за измерване(доларчета) и корумпирани критерии за оценка.
Резултата се вижда от Историята – Великата Депресия и Втората Война. Така, се е решил конфликта през 20 век. И това е държало влага на поколенията(генерациите) до около 80-те :-). Дъската за новия конфликт се нарежда пред очите ви. И „самотата“ тук е само един от аспектите и то не най-важния.
Чисто практически много малко хора идват почти едновременно на тоз свят(близнаците), още по-малко си отиват от него по-едно и също време, знам за едно семейство в един и същи ден.
Т.е. ние се раждаме САМИ и умираме САМИ.
Далеч по-важно е в какъв момент от генерационния цикъл се намираш, и каквъв комплект умения ти трябват за относително успешно прекосяване на този момент. Защото тялото ти не живее 1000 години :-). И ако си отишъл в пустинята без вода спукана ти е работата.
А това, че „богатите“ милионери искат трилион само показва раковото заболяване на ума им !
Но това е техен проблем ;-).
В условия на системен ИЗЛИШЪК, обикновено така става.
Примерите са много в развитието ни като човечество
Петър Дънов е казал преди повече от 80години , че идва огнена вълна и когото не осветли , ще го изгори.
На мен това ми звучи доста по-разбираемо.
Някога, някъде…четох за един мустанг, водач на стадо. Когато едни мъже го подгонили него и стадото към оградено място, за да ги изловят, той се усетил и се обърнал назад. Започнал да хапе конете и да рита, за да ги насочи в друга посока, но конете, уплашени от виковете на гоначите и кучетата, продължавали напред. Тогава само конят побягнал в обратната посока и се спасил…останалите загубили свободата си. Но и той останал сам.
Но една вечер се завърнал при стадото и разбил част от заграждението. Извел стадото си навън и побягнал. Конете последвали своя водач…
Но… конете вече били други. Опитомени, с прекършен дух. Още същия ден хората по следите намерили стадото и почти доброволно си върнали ездитните животни.
Само гордият и свободен водач не се подчинил. Останал сам.
Е, сега всеки трябва сам да си направи изводите…
Но пък да подскажа на слабохарактерните – дали пък вълците не са се добрали до смелия жребец…?
Ето и британските психолози са констатирали нещо подобно за самотата ;-). Така, че винаги има друга гледна точка.
„Изследването обхванало 15 хиляди граждани на възраст от 18 до 28 години. От него проличало, че по-умните британци изпитват по-малко удовлетворение от живота, когато встъпват в чести социални контакти с близки и приятели.
Те предпочитат да гледат филми в уединение, да четат книги или да се фокусират върху кариерата си. Това им доставя значително по-голямо удоволствие, отколкото шумните компании и нощните посещения на пъбове, отбелязва БТА.“
Маугли, в книгата за джунглата е част от вълчата глутница :-). А българина поне е уважавал, мисля е останало и днес, конете.
Дънов, доколкото съм го разбрал говори за друг „огън“, не за плазмата :-). Все пак човешкото у нас което ни отличава от другите три царства в „нас“ е именно тоя „огън“ :-))).
Лидерите по правило жинаги са „сами“. Другите следват „готов“ модел. Лидерите подпомагат оформянето му, така, че те не могат да следват следовниците си :-).