Джоузеф Стиглиц е американски икономист, професор в Колумбийския университет. Носител е на Нобелова награда от 2001 г. и на Медал „Джон Бейтс Кларк“ (1979). Бивш старши вицепрезидент и главен икономист на Световната банка. Той е може би най–известният съвременен икономист с леви убеждения и с критични виждания за глобализацията и неолиберализма. Към юни 2010 година Стиглиц е на второ място по цитираност според класацията на IDEAS/RePEc сред икономистите в света.
Преди петнадесет години написах малка книга, озаглавена „Глобализацията и недоволните от нея“, описваща нарастващата съпротива в развиващия се свят към реформите на глобализма. Изглеждаше като загадка: хората в развиващите се страни бяха уведомени, че глобализацията ще увеличи общото им благосъстояние. Тогава защо толкова много от тях бяха станали твърде враждебни към нея?
Сега към противниците на глобализацията в нововъзникващите пазари и в развиващите се страни се присъединиха десетки милиони хора от напредналите страни. Проучванията на общественото мнение, включително детайлните студии на Стенли Грийнбърг и неговите сътрудници от Института Рузвелт показват, че търговията е сред основните източници на недоволство за голяма част от американците. Подобни мнения са очевидни и в Европа.
Как може нещо, за което нашите политически лидери и много икономисти заявяваха, че ще направи живота ни по-добър, да бъде толкова отричано?
Един и същ отговор се чува от време на време от неолибералните икономисти, застъпващи същите тези политики – че хората били по-добре. Но видиш ли, те просто не го осъзнавали. Тяхното недоволство било проблем на психиатрите, а не на икономистите.
Но данните за доходите показват, че неолибералите са тези, които трябва да се възползват от психотерапия. Големи групи от населението в развитите страни далеч не преуспяват: с изключение на най-богатите 10%, останалите 90% от хората в САЩ понасят стоически стагнация на доходите вече повече от 30 години. Средният доход на работещите на пълно работно време мъже реално е по-нисък (в съответствие с инфлацията), отколкото беше преди 42 години. При бедната част от населението реалните заплати са сравними с нивото им отпреди 60 години.
Ефектите от икономическите затруднения и несгоди, които много американци изпитват, са явни дори в здравната статистика. Например, икономистите Ан Кейс и Ангъс Дийтън (лауреат на Нобелова награда тази година) показаха, че средната продължителност на живота сред белите американци намалява.
Нещата са малко по-добре в Европа – но само малко по-добре.
Новата книга на Бранко Миланович „Глобалното неравенство: новият подход на епохата на глобализацията“, съдържа някои жизненоважни прозрения, определящи големите победители и големите губещи по отношение на доходите за две десетилетия – от 1988 г. до 2008 г. Сред големите победители са глобалният 1% на световните плутократи, както и средната класа в нововъзникващите икономики. Сред големите губещи са тези, които придобиха малко или нищо – хората от социалното дъно, както и средната и работническата класа в напредналите страни. Глобализацията не е единствената причина, но тя е една от причините.
Ако приемем, че пазарите са съвършени (едно предположение, което е в основата на повечето неолиберални икономически анализи), свободната търговия изравнява заплатите на неквалифицираните работници по целия свят. Търговията със стоки се явява като заместител на движението на хора. Вносът на стоки от Китай – стоки, изискващи много неквалифицирани работници, които да ги произвеждат – намалява търсенето на неквалифицирани работници в Европа и САЩ.
Тази тенденция е толкова силна, че ако нямаше транспортни разходи, и ако САЩ и Европа нямаха друг източник на конкурентно предимство, като например в областта на технологиите, в крайна сметка щеше изглежда така, сякаш китайските работници продължават да мигрират към САЩ и Европа, докато различията в заплатите се премахнат изцяло. Не е изненадващо, че неолибералите никога не рекламират това следствие от либерализацията на търговията, тъй като те казваха – а може да се каже и лъжеха – че всички ще бъдат облагодетелствани.
Китайски работници
Провалът на глобализацията в изпълняването на обещанията на мейнстрийм политиците със сигурност подкопа доверието и увереността в техния „естаблишмънт“. Щедрите оферти на правителствата за спасяване на банките, които предизвикаха финансовата криза през 2008 г. и оставиха обикновените хора в голяма степен да се оправят сами, подсилиха усещането, че този неуспех не е просто въпрос на икономически погрешни преценки.
В САЩ Републиканците в Конгреса дори отказаха помощ на тези, които са пряко ощетени от глобализацията. Общо казано, неолибералите, очевидно притеснени от неизгодните за тях стимулиращи ефекти, се противопоставиха на мерките за хуманно отношение, което би защитило губещите.
Но те не могат да имат и двете: ако глобализацията означава да се облагодетелстват повече членове на обществото, стабилните мерки за социална защита трябва да са на мястото си. Скандинавците откриха това отдавна; социалната защита е част от обществения договор, който поддържа едно отворено общество – отворено към глобализацията и промените в технологиите. Неолибералите от останалия свят обаче не последваха скандинавския пример и сега си получават заслуженото възмездие на изборите в САЩ и Европа.
Глобализацията, разбира се, е само една част от това, което се случва; технологичните иновации са другата част. Но цялата тази отвореност и всичките пробиви трябваше да ни направят по-богати, а напредналите страни трябваше да въведат политики, гарантиращи, че печалбите ще са широко споделени.
Вместо това, се налагат политики, които преструктурират пазарите по начини, увеличаващи неравенството и подкопаващи цялостните икономически резултати; растежът действително се забавя, тъй като правилата на играта са пренаписани, за да обслужват интересите на банките и корпорациите – богатите и силните – за сметка на всички останали. Енергията за договаряне на правата на работниците беше отслабена; в САЩ, най-малкото, законите за конкуренцията не са в крак с времето; съществуващите закони пък не се прилагат достатъчно отговорно. Финансилизацията продължи с бързи темпове и корпоративното управление девалвира.
Сега, както изтъквам в последната си книга „Пренаписване на правилата на американската икономика“, правилата на играта трябва да се променят отново – и това трябва да включва мерки за овладяване на глобализацията. Двете нови големи споразумения, които президентът Барак Обама се опитва да наложи – Транстихоокенаското партньорството (TPP) между САЩ и още 11 страни, и Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ (TTIP) – са ходове в погрешна посока.
Основното послание на „Глобализацията и недоволните от нея“ е, че проблемът не е самата глобализация, а как този процес се управлява. За съжаление, управлението на процеса не се промени. Петнадесет години по-късно новите недоволни донесоха това послание и в развитите икономики.
Превод: Memoria de futuro
Източник: Project Syndicate
Всички „икономисти“, за финансистите по разбираема причина не е нужно да се уточнява, които подкрепят „хартиените“ пари, подпряни с пищова на Държавата са леви :-))). Така, че едва ли и 1% от тях дори се досещат какво е десно ;-). Един от най-добрите примери за грешно слаган „десен“ е Хитлер ;-))).
А хартиените пари без „гън“ зад тях, т.е. „Тояга“, много бързо стават тапети ;-). Пример е България 97-а. А и всяка уважаваща „себе“ си държава :-), например Германия, САЩ, Китай, Русия, за Зимбабве да не говорим, ха-ха-ха, е била, е, или уверено наближава на тоя път.
http://www.ebay.com/itm/ZIMBABWE-10-TRILLION-DOLLAR-2008-P-88-USED-CIRCULATED-IN-100-TRILLION-SERIES-/301982947644
Достатъчно е да се замислите, какво ви се изсипва от банкоматите и ще разберете какво ви говоря. И не забравяйте каква е печалбата за едни от тая игра. Така, че не е луд тоя де яде баницата ;-).
Средната класа в „развиващите“ се държави е осксиморон.
Подобна е и ситуацията със скандинавските „Тигри“ :-))).
Технологиите донесоха „богатство“, но някой ошмули „технолозите“ и подобните тям, а и крайните потребители възползвайки се от технологията за грабеж през хартиените „пари“ :-))).
Но аз и не очаквам от такива като Стиглиц, а и не само той, да резне клона на който седи. Той поне не е толкова глупав като „десните“ икономиксисти ;-).