Западните медии вчера ликуваха заедно с „умерената“ сирийска опозиция. В общия тържествуващ хор се включиха и български телевизии с национално покритие. Причината:
В неделя сирийските бунтовници успяха да се съединят със свои обкръжени съратници в малък участък от фронта в Алепо. Лондонският Сирийски център за мониторинг на правата на човека нарече вчерашната битка най-голямото поражение на армията на Асад, Русия, Иран и ливанската „Хизбула“ от началото на 2013 година.
Битката за Алепо влезе в жесток и решителен стадий. Води се война за всяка улица и квартал. Загиват невинни хора, а животът на живите е огромно страдание.
Тънката връзка между т.нар. опозиционни групировки непрекъснато е обстрелвана от артилерията и авиацията на сирийската армия, така че организирането на снабдяване за екстремистите, които са откъснати от доставки от началото на юли, е невъзможно.
Показателен е фактът, че Държавният департамент на САЩ се въздържа от коментар, определяйки ситуацията като „твърде нестабилна“. В същото време сирийските военни съобщиха за огромни загуби в редиците на бунтовниците – за изминалите няколко денонощия са убити над 500 терористи. Сирийската армия контролира напълно западните райони на града. Превземането на артилерийското училище от бунтовниците сирийските военни обясниха с тактически съображения. След отстъплението на сухопътните части на Сирийската арабска армия, военната академия е била подложена на унищожителен артилерийски огън и удари от авиацията, при които са загинали най-малко 70 бунтовници.
Екип на близкоизточната редакция на EADaily анализира причините за отпора от страна на външни сили, който среща руско-сирийската хуманитарната операция в Алепо.
Съвместна хуманитарна мисия на сирийското правителство и руските войски в арабската република стартира на 28 юли в град Алепо. Мащабната операция незабавно се сблъска с негативната реакция на външните сили и засилване на военните действия от страна на ислямистите във втория по големина сирийски град.
В края на месец юли в Алепо, според различни оценки, са останали от 200 до 300 хиляди души цивилно население. За тяхното спасение, а става дума именно за физическото оцеляване на изстрадалите жители на Алепо, руските и сирийските военни създадоха хуманитарни коридори за изход от района на сраженията. В продължение на няколко години градът е разделен на западна и източна част, съответно контролирани от правителствените войски и от различни джихадистки групировки. В допълнение към трите хуманитарни коридора Москва и Дамаск планираха четвърти коридор, който е предназначен за бойците, желаещи да сложат оръжие.
В първите часове след началото на операцията по него се наблюдаваше някакво движение на „бойци от съпротивата“, решили да се предадат на властите след обявената по-рано амнистия за тази категория лица. Но точно тогава настъпи съвършено различен обрат, впрочем, напълно очакван. След изявления на официални лица от САЩ, Турция, Саудитска Арабия и други „съмняващи“ се в успеха на руско-сирийската операция, джихадистките групировки предприеха координирани нападения в южните и югозападните райони на Алепо.
Повече от 20 различни групировки на 31 юли стартираха мащабна офанзива, за да пробият блокадата в източната част на Алепо. В продължение на две денонощия преди това от контролираните от бунтовниците райони на провинция Алепо – Идлиб и Хама, пристигаха подкрепления, подготвяха се огневи позиции и боеприпаси. Атаките започнаха едновременно в няколко участъка по фронта, който е с обща дължина 30 километра – от автомагистралата „Кастело“ на север от Алепо до град Ал-Хадер в южната част на провинцията. Последва ракетно-артилерийски обстрел по позиции на правителствените войски в района на пресичане на магистралата, военната академия „Ал-Асад“, в покрайнините на предградието Ал-Рашидин. Тези дни бойци си проправят път към южното предградие на Алепо – Рамуса, за да отрежат намиращите се тук формирования на сирийската армия и нейните съюзници от транспортните комуникации, идващи от Ал-Хадер.
В офанзивата са забелязани екстремисти от „Ахрар ал-Шам“, „Джаиш ал-Насра“, „Ислямска партия на Туркестан“, „Фейляк аш-Шам“ и няколко батальона на „Свободната сирийска армия“ (FSA) под общото ръководство на командири от терористичната групировка „Джебхат Фатх аш-Шам“. Последната е добре познатата „Джебхат ан-Нусра“, която реши да промени името си и да се „отдели“ от „Ал Кайда“. Бойците се бият под знамето на джихадистката коалиция „Джейш ал-Фатех“ („Армия на завоеванието“), скрепена през пролетта на 2015 г. с пряката подкрепа на Турция и арабските монархии.
Обединената групировка от терористи във вид на „Армия на завоеванието“ към 3 август успя да концентрира по ударните направления в Алепо около 12 хиляди бойци. Това е почти целият мобилизационен ресурс на действащите тук бандитски формирования. И това всъщност е бойният потенциал, който са натрупали от 27 февруари, когато в Сирия беше обявен „тих режим“. Турският прозорец за проникване в арабската република на пресни джихадистки сили тогава не беше захлопнат. По коридора от сирийския град Аазас (под контрола на „Джебхат Фатх аш-Шам“ / „Джебхат ан Нусра“) до Джераблус (под контрола на ДАЕШ) от края на зимата до втората половина на юли от Турция са преминали между 8 и 12 хиляди всевъзможни екстремистки елементи.
Независимо от своята разнородност, тази „джихадистка маса“ в продължение на няколко месеца беше обучавана и сложена „на оръжие“. Пристигащите от Турция бойци не са преставали да бъдат „пушечно месо“, не без участието на турски инструктори от специалните сили, действащи не само в Газиантеп, но и дълбоко в сирийска територия. Военни експерти отбелязват високото ниво на координация между целия спектър противостоящи на правителствените войски в Алепо сили – от „умерените“ бунтовници от Сирийската свободна армия до терористите от „Джебхат Фатх аш-Шам“.
По този начин поетите по-рано от американците ангажименти да отлъчат сирийските „алкайдовци“ от „умерените“ се провалиха. Освен това САЩ, със своите изявления за „дълбока загриженост“ от съвместната операция на Русия и сирийските власти в Алепо, за която твърдят, че повече напомня военна офанзива, а не хуманитарна мисия, силно окуражиха джихадисткия интернационал.
В тази връзка симптоматично изглежда свалянето на 1 август на руския военно-транспортен хеликоптер Ми-8 над района в провинция Идлиб, който е под уверения контрол на екстремистите от „Джебхат Фатх аш-Шам“. Хеликоптерът се е връщал към базата „Хмеймим“ след доставка на хуманитарни стоки до Алепо и падането му в резултат от ракета, изстреляна от земята, както и смъртта на петимата руски военнослужещи на борда, изгодно изразява тази много „дълбока загриженост“ във Вашингтон.
САЩ, Турция и арабските монархии от Персийския залив явно не са заинтересовани от успеха на хуманитарната операция на Москва и Дамаск, в която де факто участва и Техеран. На фронта около Алепо, особено в боевете в района на Ал-Хадер, според близкоизточните медии участват около 5000 проирански бойци. Това не са само ливанската „Хизбула“, формированията на афганистанските шиити и палестинските доброволци. По това направление действат и редовни подразделения на спецчастите на въоръжените сили на Иран.
Въпреки декларациите за сътрудничество с Русия, насочено към постигането на политическо решение в Сирия и запазването на режима на примирие, действията на САЩ се вписват в една по-различна логика. Според нея „падането“ на Алепо в ръцете на режима на Башар Асад ще доведе до неизгодни последици както по целия сирийски фронт, така и на масата на дипломатическите преговори.
Тук от решаващо значение за Съединените щати е позицията на Турция, чиито южни райони са в непосредствена близост до провинция Алепо. Снабдяването с оръжия и човешки ресурси и финансирането на бунтовници в източните квартали на Алепо традиционно се провеждаше в Турция. Изглежда бурните събития от последните седмици в самата Турция трябваше да отклонят вниманието й към вътрешните дела. В действителност, точно това и се случи. Въпреки това рязката смяна в политиката на конфронтация с Русия на турския президент Реджеп Тайип Ердоган сериозно уплаши американската администрация. Ердоган започна да намеква за връзка на САЩ с опита за военен преврат на 16 юли, в същото време позовавайки се на ясната позицията на Москва, която, според някои сведения, е успяла да предупреди Анкара за готвения преврат.
На 28 юли стартира хуманитарната операция в Алепо и още на 1 август, въпреки продължаващото напрежение в отношенията между САЩ и Турция, на работно посещение в Турция пристигна председателят на Комитета на началник-щабовете на Въоръжените сили на САЩ Джоузеф Дънфорд . По време на визитата генералът с най-висок чин в американското военно командване посети турската авиобаза „Инджирлик„, откъдето Военновъздушните сили на САЩ нанасят удари по позициите на ДАЕШ в северната част на Сирия.
В Анкара ген. Дънфорд разговаря с премиера Бинали Йълдъръм
Това предполага, че главните цели на посещението на ген. Дънфорд се определят от „антитерористичните“ съображения и нуждата да се засили борбата с „Ислямска държава“. Но не всичко е толкова очевидно. Достоверна информация до този момент не е постъпила, но може да се предположи, че в състава на американската делегация са били включени не само военни, а и представители на американското разузнаване. И тяхната мисия включва не само обсъждането на въпроси, свързани с войната с „халифата“.
Заедно с турското национално разузнаване MIT, американското ЦРУ през последните месеци „въвеждаше“ подопечни групировки с бойци-ислямисти в Алепо. Центърът на тази мисия е в турския град Газиантеп, където е базиран оперативният щаб на MIT и ЦРУ – Musterek Operasyonu Merkezi (МОМ). Активизирането на работата на този център за САЩ е може би най-ефективната възможност да съхранят лостовете за оперативно влияние върху ситуацията в Алепо.
Не бих искал да мисля за най-лошото, а именно – че бумът на джихадистката активност на алепския фронт е режисиран в МОМ. Но много факти говорят в полза именно на тази версия.
За САЩ Северна Сирия е удобна площадка за челен сблъсък на Русия и Иран с Турция. Последната по-рано подтикваше страните от Персийския залив към повече активност в театъра на военните действия в Сирия. Вашингтон се отнасяше към подобни арабийски пориви на Анкара с голямо предубеждение и я възпираше от стъпки извън рамките на турските ангажименти към НАТО. „Хуманитарното преобръщане“ на Русия в Алепо и укрепването на проиранските сили в южните подстъпи към града обаче заставиха САЩ да коригират предишните си настройки.
Турция е отслабена отвътре, на армията и разузнавателните служби им предстои труден период на адаптация към новия баланс на силите, наложен след неуспешния опит за преврат. Но политическото ръководство на близкоизточния съюзник на САЩ възприема все така негативно действията на Русия и Иран в „слабините й“, ако не се съгласувани с него. Експлозията на ситуацията в Алепо може да бъде голямо предимство за Съединените щати. Това им дава възможност да се откажат от предишните си ангажименти за отлъчване на терористите от „умерените“ и за години напред да подклаждат раздора в отношенията между Русия, Иран и Турция.
Отиващата си американска администрация съхрани алепското огнище като център на още по-голяма дестабилизация в Сирия и целия регион в „работно състояние“. В това има пръст, на първо място, военното ръководство на САЩ, което има свое особено мнение за опитите на американските дипломати да намерят точки за взаимодействие с Русия в Сирия. Пентагонът, Комитетът на началник-щабовете и ЦРУ не са във възторг от миротворческия порив на Държавния департамент. В ръцете им са оперативните възможности да влияят на ситуацията, независимо дали това е база „Инджирлик“ в Адана или центъра МОМ в Газиантеп. Що се отнася до Държавния департамент, настоящият му шеф може да се „договаря с руснаците“ за каквото си иска, но договореностите са лесно обратими при най-малката сериозна промяна във военната ситуация в Сирия. Така смятат американските генерали, а тяхното мнение, както може да се разбере, среща по-голямо разбиране от страна на президента Барак Обама.
За съжаление САЩ така и не станаха стабилизираща сила в Сирия. Напротив, от тяхна страна се усеща постоянна готовност да подкопават крехкия баланс на силите. Очевидно неизпълнимите ангажименти на американците да изтеглят сирийските „алкайдовци“ извън периметъра на „умерените“ бунтовници се трансформираха в нови манипулации. САЩ внушават на Турция да остане в бойна готовност по направление Алепо, разбира се, под прекия им контрол, без никаква „самодейност“. В същото време, както неотдавна отбелязаха от руското външно министерство, Белият дом търси всякакви възможности за ревизия на постигнатите в Москва и Женева договорености за координация на действията в Сирия.
Съвместната хуманитарната операция на Русия и Сирия в Алепо може да бъде доведена до своя край по-бързо, ако САЩ се присъединят към нея. От това ще спечелят всички здравомислещи сили в размирната арабска държава. И най-важното, ще бъдат спасени много животи на намиращите се в този котел мирни жители на Алепо. Уви, американците отново предпочетоха геополитическите сметки от сериала „Сдържане на Русия и Иран“ пред принципите на общочовешката солидарност.
*Материалът може да се препубликува в други издания не по-малко от 12 часа след излизането му в Memoria de futuro, с активен линк към оригиналната публикация тук.
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източник: EADaily
Оставяне на коментар