Без руски газ не може да има газов хъб в България

Интервю на Цеца Христова с енергийния експерт проф. Атанас Тасев

Кризисен предизборен пиар на премиера Борисов, нова геополитическа динамика в енергетиката или и двете?

В два последователни дни дойдоха новини и от Брюксел, и от Москва. При това лично от Юнкер и от Путин. Независимо какъв е подтекстът в отговора на горния въпрос, едно е сигурно – разговорът за българската енергетика е изключително важен за нас. Особено днес, в турболентното подножие на предвидимите и непредвидимите световни събития.

Вчера вестта дойде първо от Кремъл, а след това беше допълнена и от пресцентъра на Министерски съвет. Премиерът Бойко Борисов и президентът на Руската федерация Владимир Путин са обсъдили в телефонен разговор създаването на работни групи, които да направят преглед на енергийните проекти между двете страни. Експертите ще обсъдят проблемите и възможностите за тяхното преодоляване при спазване на правилата, валидни за Европейския съюз (на първо четене последното звучи твърде познато).

Разговорът между Борисов и Путин обаче се проведе само ден след като Европейската комисия потвърди правото на България (или й разреши поне отчасти) да определи самостоятелно посоката на развитие на енергетиката си и да разчита на новата мрежа за доставка на газ, която строи Русия. Това се посочва в писмото на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер до Борисов, в отговор на поставените от българското правителство въпроси, отнасящи се до реализацията на различни енергийни проекти, като газоразпределителния център „Балкан”, „Южен поток“, „Бургас-Александруполис”, ядрената енергетика.

„Задача на нашето сътрудничество с България е да се осигурят на страната, на първо място, алтернативни източници на газ. Отначало – със втечнен природен газ от Гърция, благодарение на споразумението за системна газова връзка между операторите на системи за комуникация, което беше подкрепено от ЕК. Ние също подкрепяме и важните стъпки към реализирането на проекта за газоразпределителен център „Балкан“, над която Европейската комисия работи много активно, и към който може да бъде свързана новата мрежа за доставка на газ от Русия, по начин, напълно съответстващ на правилата на Европейския съюз“, се отбелязва в писмото на Юнкер, който припомня, че за обсъждане и реализация на тези планове правителството на Република България с помощта на Европейската комисия ще организира кръгла маса за заинтересованите страни и инвеститори във Варна на 5-6 септември.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер си сложи в рамка в своя кабинет картата на газовите връзки, начертана му от българския премиер Бойко Борисов (март 2015). Рисунката с газовите пътища българският премиер нарисувал в кабинета си в София при предишна визита на Юнкер, за да му обясни идеята си за газов хъб в България. Картата изобразява както газовите интерконектори на България със със съседните страни, така и възможните газови трасета на Южен поток през България и местата за ситуиране на газоразпределителния хъб.

Юнкер подчертава, че ЕК подкрепя напълно правото на България да определя своя енергиен микс. „Ако България реши да построи нов реактор, тя трябва да уведоми Европейската комисия за този инвестиционен проект в съответствие с договора за Евратом“, се посочва в писмото.

Да си спомном, че в края на юни Бойко Борисов поиска от ЕК да изясни позицията си по големите енергийни проекти, които се очаква да бъдат реализирани в страната. Изявлението си той направи по време на среща с председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Според премиера концепцията за изграждане на газоразпределителната център е много добра и този хъб ще бъде от полза за всички страни от региона.

Борисов също така обърна внимание на Туск за неопределената ситуация около проекта за газопровода „Южен поток“ и поиска позицията на Брюксел относно перспективите на проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“, след като Арбитражния съд  в Женева постанови руската „Атомстройекспорт“ да бъде обезщетена с 620 милиона евро заради прекратяването на проекта.

*****

Но – независимо от сега действащата политическа и геополитическа конюнктура, във въпросите за енергетиката са заложени важни аспекти, свързани с националната ни сигурност и с перспективите ни за развитие в бъдещето. Затова днес решихме да потърсим не толкова политическо, а по-скоро експертно мнение и коментар от проф. АТАНАС  ТАСЕВ.

– Г-н Тасев, какъв знак е разговорът между Борисов и Путин в контекста на вчерашното писмо на Юнкер?

– Естествено, че е положителен знак. На мен не ми е известно Борисов и Путин скоро да са говорили по важни въпроси на двустранните отношения. Не е тайна, че българо-руските отношения в контекста на влошените европейско- и световно-руски отношения не изглеждаха добре. Сега, разбира се, разговорът е абсолютно конкретен, но той се вписва в геополитическата реалност. Защото виждате колко е силна днес геополитическата турбулентност Русия–САЩ, Русия–Турция. Предстои среща на Ердоган с Путин, а знаете емоционалната реакция на Борисов, когато Путин взе решението да пребазира „Южен поток“ като „Турски поток“ и от Паша дере да отиде в Каракьой, тоест, вместо в България – в европейската част на Турция.

Факт е, че канселирането на големите енергийните проекти не е добро за България и както виждате, постепенно обстоятелствата започнаха да подсказват, че националният интерес изисква те по някакъв начин да бъдат продължени. А както е известно, основната роля за това – да бъдат или да не бъдат определени потоци, решават политиците. Политиците ги инициираха, политиците ги спряха, и сега отново политиците трябва да ги продължат. Това е логиката на нещата.

– Пресслужбата на МС е доста пестелива в информацията, но лесно можем да направим връзка с вчерашното писмо на Юнкер. Според вас каза ли „да“ Европейската комисия на руския газ през България?

– Както знаете, независимо от влошените отношения на Европа с Русия и санкциите, които са предприети срещу Русия, в нито един от проектите Европа не е налагала санкции на газовите доставки на Русия към Европа, обърнете внимание – това е единственото изключение. Така че в дадения случай Юнкер повтори решението на ЕК. Новото е в това, че поради голямата динамика на събитията около нас, е хубаво да се получи такъв документ, който потвърждава актуалността на позицията. Това е добър знак за нас, защото само за няколко месеца в газовия сектор се случиха неща, които не се бяха случвали с години. Малка България направи пробив в твърдата политика на Газпром. Реално с подписаното тристранно споразумение между България, Гърция и Русия – в лицето на Газпром Експорт, да се осъществяват реверсивни и витуални сделки по газовото трасе между България и Гърция, както и последващото подписване на подобно споразумение с Румъния и Украйна, фактически дават възможност в тръбата да влиза газ от други доставчици. Освен това втора година в политиката на Газпром Експорт има промяна. Новото ръководство, вече базирано в Санкт Петербург, проведе две големи публични фючърсни продажби на големи газови количества – около 2 милиарда кубически метра, което означава, че Русия допуска трета страна на входа на тръбата. Следователно, Русия със своите действия приема изискванията на Третия енергиен пакет, което беше базовото изискване на ЕК.

Едновременно с това, и с разговора между Путин и Борисов, подкрепен с тези документи, се вижда, че газовият хъб „Балкан“, който първоначално беше доста размит като конкретика, сега придобива по-реални очертания, защото не е тайна, че без руски газ не може да има газов хъб.

– Може би Борисов неслучайно е припомнил, че на пристанищата в Бургас и Варна се съхраняват тръби, предназначени за изграждане на проекта „Южен поток“…

– Русия не само каза, но и предприема съответните мерки от 2020 г. да прекрати транзита на руски газ през Украйна, и това не е шега. Известно е, че Русия и Украйна бяха част от едно по-голямо формирование и тогава никой не е предвиждал, че ще настъпи развод. Има много точки на газови доставки, които влизат и излизат през Украйна, т.е. системата не е така разделена, както при нас. Бяха назовани около 1 700 километра сумарно линейна част, тоест – тръби, и около 60 компресорни станции, които постепенно започват да се извеждат от експлоатация и да се нарязват на скрап. Това означава нулеви количества транзитен газ през Украйна през 2020 г. Като имате предвид, че през нашата страна по Трансбалканския газопровод могат да преминават като капацитет около 18 милиарда кубични метра годишно (от които 14 милиарда към Турция), плюс още 8 милиарда за наши доставки, това прави 26 милиарда максимален капацитет. И той ще остане сух. Което означава, че може обратно по тези тръби, чрез виртуални сделки, да се насочи газ към Украйна през Гърция, през новия терминал в Алексадруполис. Това е допълнителен стимул за реализация на газовия хъб „Балкан“.

Между другото, само за последните няколко месеца няколко компресорни станции бяха открити като абсолютно нови, с нови турбинни модули. Предстои разширение на националната газопреносна система. Всичко това говори, че България тайно и полека се готви да си реализира тази идея за газовия хъб, което първоначално, когато беше формулирано от Борисов, предизвика скептични коментари. Сега като че ли скепсиса отива на заден план.

„Газпром“ започва да съкращава мощностите на газопроводите си на територията на Украйна. В рамките на четири години руският държавен монополист планира да премахне 4.3 хиляди километра газопроводи и да изведе от експлоатация 62 компресорни цеха, а до 2030 г. – още 10.7 хиляди километра тръбопроводи. Плановете за оптимизация на дейностите на „Газпром“ представи ръководителят на холдинга Алексей Милер пред участниците в Международния икономически форум, който се проведе на 16-18 юни 2016 в Санкт Петербург.

– Значи може да се говори за възобновяване на „Южен поток“?

– Без руски газ това няма как да стане. Моята прогноза преди месец беше, че влошените руско-турски отношения явно работят в наша полза. Тогава казах, че реалното е потокът да се раздели на две: да има „Южен поток“ с две тръби през нашата страна и „Турски поток“ с две тръби през турската страна. Сега коригирам и казвам, че поне една тръба ще мине към „Турски поток“, за да поеме досегашния транзит от 14 милиарда и през нашата страна също трябва да мине тръба, защото, първо, трябва да минат нашите доставки, след като спре транзитът през Украйна.

– Но „Газпром“ заяви, че дори и след закриване на транзита през Украйна доставките по южното направление – за Турция и Балканите, ще останат.

– Да, но виждате, че има ревизия и на това. Което автоматически поставя като абсолютно реалистично на първия етап при нас да мине морската тръба – 1575, а втората тръба да мине през Турция, с перспектива да се разшири. Когато тръбите през Украйна, Молдова, Румъния и България останат сухи, част от тези тръби, които са с потенциал 26 милиарда, могат да се вържат така, че газът да тръгне в обратна посока. И ако дойде още една тръба през България, тя спокойно ще мине през Румъния, оттам през Унгария към Европа. Виждате, че този път Путин решава задачата за „Южен поток“ и газовите доставки за Европа, без да строи голямото трасе през България, Сърбия, Австрия и т.н. Постепенно нещата започват да добиват и от икономическа, и от логическа гледна точка, по-правилни измерения. Очевидно е, че ние нямаме друг ход, а за нас това естествено, че е полезно.

– Оказва че, че този път геополитическите процеси са в наша полза.

– В конкретния случай – да. Това е и изкуството на голямата дипломация – да успееш да се възползваш от конкретната ситуация. В този случай обстоятелствата работят в наша полза.

– Възможна ли е реанимация на проекта за АЕЦ „Белене“, пак в контекста на писмото на Юнкер?

– Проектът „Белене“ е утвърден – имаме решение на ЕК, имахме ОВОЗ, положително становище от Евроатом. Натискът дойде от друго място – алтернативата на „Белене“ беше 7-ми блок в АЕЦ Козлодуй по технологията на „Уестингхаус“. Но видяхме, че този проект се провали поради няколко съображения. Уестингхаус участваше в този процес като доставчик на оборудване, а не като интегрален доставчик, т.е. да бъде и инвеститор, и строител, и оператор. Ние щяхме да получим оборудване на много висока цена, което не е лицензирано за работа в Европа. При това положение, по естествен начин Уестингхаус се оттегли и сега се откриват нови възможности – реанимиране на площадката в Белене или да продължим идеята за 7-ми, евентуално и 8-ми блок в Козлодуй. Може да се рестартира проектът „Белене“, защото това дава предимство в този смисъл, че така или иначе сме похарчили доста пари. Те могат да бъдат оползотворени в един бъдещ проект. А в Козлодуй просто ще оползотворим оборудването, за което сме осъдени и така или иначе трябва да си го купим. Ако не го ползваме, трябва да повторим историята на предишното оборудване, което е недопустимо.

Ние в Българския енергиен форум нееднократно излизахме с предложение, понеже не се говореше за Козлодуй, тази тема отново да влезе на дневен ред. Появиха се вариант 1 – да продължим „Белене“, и вариант 2 – да продадем оборудването. Ние предложихме трети вариант – да се използва за „Козлодуй“, а аз предложих нулев вариант, който да се извърши преди всичко, за да се спре часовника – тоест, първо да си го купим, защото всеки ден броим 167 хиляди евро лихви на „Атомстройекспорт“, което пресметнато на годишна база е лихва около 12 процента върху сумата, която трябва да платим. Е, не е ли по-добре да платим веднага, да се спре, реално казано, този скъп кредит, да се преструктурира в по-евтин и малко по-спокойно да вземаме решения? Но факт е, че ситуацията силно катализира дейността на правителството и виждате, че предприемат дейстивия, защото сега поне няма хипотези – ще ни осъдят ли, няма ли да ни осъдят. Има една реалност и от нея трябва да се излезе максимално бързо.

АЕЦ „Козлодуй“

– А дали ще се появи инвеститор, който да заплати направените досега разходи?

– Има официална и неофициална информация, че има доста инвеститори. Не трябва да се изключва нито един от вариантите. Затова аз предлагам да се плати оборудването, за да може да се вземе правилното решение. Защото е време да се обърнем и към науката. В ситуацията, в която сме ние, има елемент на неопределеност и риск, а това се решава със строго научни методи.

Предложих да се организира един по-сериозен форум с участието на всички специалисти в страната. Да се направи по модерните научни методи система за вземане на решения, защото в противен случай ще стане една огромна говорилня. Буквално да се затворят експертите в едно определено пространство и както конклавът избира папата, докато министър Петкова и Борисов не видят „дима от комина“, да не ни пускат, за да може да се намери правилното решение.

Специално за чуждите инвеститори – за да се идентифицира готовността, трябва да се ползват съответните гаранции. Да се види дали този, който предлага, отговаря на условията – какви са му намеренията, за какви проценти става на въпрос, дали българската страна ще има възможност за закупуване на акции, за да може постепенно да изкупува оборудването. Да се разбере доколко са сериозни намеренията – има начини и за това. Факт е, че в момента има предложения и алтернативи и това беше публично заявено.

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК