По време на първата годишна среща на върха на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB), проведена в Пекин, китайците обявиха намерението си да поемат международното лидерство в областта на инфраструктурното финансиране. Твърде вероятно е до края на тази година тя да събере повече от 100 страни-членки и по този начин да се превърне в най-влиятелната в историята кредитна институция, контролирана от страни с икономики в преход.
Китай вече изпревари САЩ в общото инфраструктурно финансиране. Международните финансови отношения са на пътя на преобразуванието, въпреки мощното противопоставяне от страна на северноамериканското правителство. Миналата година висши служители във Вашингтон се опитаха да саботират основаването на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB), но не успяха.
В действителност тези, които би трябвало да са безусловни съюзници на правителството на САЩ – Германия, Франция, Италия и Великобритания, в края на краищата решиха да се присъединят към новата многостранна кредитираща институция, базирана в Пекин. Президентът на САЩ Барак Обама не можеше да си представи, че в рамките на няколко месеца AIIB ще спечели подкрепата на повече от 50 страни.
Китайският премиер Ли Къцян присъства на учредителната конференция на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции AIIB, която се състоя на 16 януари в Пекин
Без съмнение, Китай ускорява залеза на САЩ на световната финансова сцена. През април 2015 г. Лари Съмърс, който е бил финансов министър в администрацията на Клинтън, заяви, че успешното учредяване на AIIB е един от най-драматичните епизоди на американската хегемония: „Миналия месец може да се запомни като момента, в който САЩ изгуби своята роля като гарант на глобалната икономическа система „.
До момента Китай действа с изключителна предпазливост. Благодарение на това почти всички страни от „Голямата седморка“ (G-7, в която влизат Германия, Канада, САЩ, Франция, Италия, Япония и Обединеното кралство) приветстваха старта на AIIB. Но независимо от изключителния потенциал на Пекинската среща наистина да разклати влиянието на Вашингтон в световното инфраструктурно финансиране, AIIB се отказа да изостави долара. Въпреки спекулациите, че банката ще кредитира в китайски юани или в местни валути, към днешна дата заемите се предоставят в щатски долари.
В допълнение на това следва да се отбележи, че от четирите кредита, одобрени от AIIB за първите шест месеца на тази година на обща стойност 509 милиона долара, три са свързани с инвестиционни проекти, в които участват и организациити от стария световен финансов ред, установен след Втората световна война по образ и подобие на САЩ. По мое мнение китайците искат да се възползват от акциите, които са инвестирали в Световната банка и в Азиатската банка за развитие, както и от отличните отношения с Европа, чиято база вече е положена.
В момента AIIB заедно със Световната банка финансира програма за подобряване на условията на живот в Индонезия чрез заем в размер на 216.5 милиона долара; строителство на магистрали в Пакистан на стойност 100 милиона долара, което се провежда в сътрудничество с Азиатската банка за развитие и Министерството за международно развитие на Обединеното кралство; кредит в размер на 27,5 милиона долара, съфинансиран от Европейската банка за възстановяване и развитие, се използва за модернизиране на магистрала в Таджикистан. Прекарването на електричество в селските райони на Бангладеш чрез заем в размер на 165 милиона долара е единственият проект, който AIIB реализира самостоятелно.
Независимо от всичко, появата на AIIB бележи повратен момент в историята на многостранните кредитни организации, тъй като стана първата институция (освен новата банка за развитие на групата БРИКС, обединяваща Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), в която основни акционери са страни с икономики в преход.
Вноските на трите източни държави от БРИКС са решаващи: приносът на Китай е 29,78%, следван от Индия с 8,36% и Русия с 6,53%. 20-те не-регионални партньора на AIIB допринасят само с една четвърт в уставния капитал от 100 милиарда долара.
На първо място, AIIB е създадена с идеята да осигурява финансиране предимно на азиатски страни, но по всичко личи, че Китай планира да превърне банката в институция с призвание да обединява стремежите на всички развиващи се икономики. В светлината на тази перспектива беше изказването на президента на AIIB, китаецът Джин Ликун, при откриването на първата среща на върха, проведена в Пекин през юни тази година. Той заяви, че в момента се разглежда въпросът за включването на още 24 страни.
Ръководителят на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции Джин Ликун влезе в първата петица на годишната класацията на списание Time за 100-те най-влиятелни хора в света
От региона на Латинска Америка кандидати са Чили, Колумбия и Венецуела; от Африка кандидатстват Алжир, Либия, Нигерия, Сенегал и Судан. Откроява се кандидатурата на Канада, която заедно с Мексико и Съединените щати е страна по Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA); в Европа Кипър, Гърция и Ирландия са силно заинтересовани от проекта. Ако всичко върви толкова добре, колкото и досега, то е напълно възможно до края на тази година AIIB да има повече от 100 страни-членки, т.е., най-малко с 34 членове на повече от Азиатската банка за развитие, въпреки че новият проект е все още далеч от Световната банка, обединяваща 183 участници.
AIIB има още много нерешени задачи. Факт е, че азиатският регион, въпреки високите темпове на растеж на БВП през последните две десетилетия, не успя да стане водеща инфраструктурна система. Държавният министър на Обединените арабски емирства, султан Ахмед Ал Джабер, разкри, че в Азиатско-тихоокеанския регион близо 1,5 милиарда души са лишени от елементарни санитарни условия, 260 млн. нямат достъп до питейна вода, а най-малко 500 000 жители нямат електричество в домовете си.
В заключение, първата годишна среща на върха на AIIB показа решимостта на Китай да бъде чут в „голямата лига“ на международните финанси. Благодарение на своя ангажимент да участва в новия „Път на коприната“, Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции се превръща в мощен противовес на гео-икономическото влияние на САЩ и Япония в азиатския регион. Въпреки това, за да се ускори създаването на многополюсен световен ред, от решаващо значение ще е решението на AIIB най-накрая да се откаже от долара и преди всичко – никога да не отстъпва от обещанието си да подобри условията на живот на човечеството.
Превод: Memoria de futuro
Източник: voltairenet.org
Оставяне на коментар