Обсъждайки изискванията и правилата за хранене в училищните столове, през 2011 година Конгресът на САЩ стигна до извода, че пицата може да се смята за зеленчук. Подобно нещо се е случвало и преди.
За първи път предложението, че „нездравословната“ храна, съдържаща достатъчно количество полезни съставки, може да се разглежда като продукт с растителен произход, бе оповестено от американското правителство през 1981 година. Търсейки начини за свиване на бюджета за училищния обяд, администрацията на Рейгън предложи на ръководството на столовете да включи в диетолологичните стандарти съставките на кетчуп и сладък маринован сос.
Това политическо решение не беше от най-добрите. За демократите и медиите то стана отличен повод за присмех над Рейгън, решил да назове кетчупа зеленчук. Администрацията на Рейгън прекрати лансирането на проекта, но много скоро той все пак влезе в сила. Когато администрацията на президента Обама възложи на Министерството на земеделието да преразгледа през 2011 година стандартите на училищното хранене, експертите взеха на мушка преди всичко закона, който позволяваше минималното количество на доматената паста в соса за пица да се счита за необходим всекидневен минимум от зеленчуци.
Всякакви промени, въведени от Министерството на земеделието, биха могли да подринат огромните договори с компаниите-доставчици на храна за училищата, поради което хранителната индустрия реши да отговори, излизайки с лобистка кампания на стойност 5,6 млн.долара Още преди Министерството на земеделието на САЩ да даде каквито и да било препоръки, Конгресът направи всичко възможно инициативата за по-здравословни закуски да не стане причина за загуби на компаниите, произвеждащи „нездравословни“ продукти. Конгресът прие закон, с който на Министерството му се отказва финансирането на проект за изготвяне на правила, забраняващи третирането на картофа в „картофите фри“ и доматената паста в пицата като полезни за здравето.
И отново медиите имаха повод да пишат, че Конгресът смята пицата за зеленчук. Циниците само повдигаха рамене, виждайки как правителството за пореден път определя приоритетите така, че на първо място се оказва не здравето на населението, а изгодата на компаниите, произвеждащи полуфабрикати.
Природата на такива едностранчиви интереси обаче предизвиква ред въпроси. Къде бяха лобитата на броколите, спанака, моркова? И как стана така, че нито един член на Конгреса не се произнесе в защита на производителите на зеленчуци? Защо американските фермери, на които им се дават огромни държавни субсидии, не могат да се противопоставят на онези, които придвижват законопроектите в полза на полуфабрикатите?
Донякъде отговор на тези въпроси дава икономиката на хранителната индустрия: печалбите и мащабите на производство на полуфабрикати са в пъти повече от доходите на фермерите, занимаващи се с биопродукти.
Но това е така предимно защото големите агрикултурни корпорации не се занимават с производство на здравословни продукти. Американските компании не отглеждат брюкселско зеле. Те произвеждат зърно, което се преработва във високофруктозен царевичен сироп, използван в производството на кола и нишесте за полуфабрикати, а също мазнина за фритюрника.
Словосъчетанието „продуктово лоби“ стана синоним на вредната храна.
По данни на американския Център за отговорна политика, през 2015 година производителите на полуфабрикати са дали за лобиране 32 млн.долара срещу 3,7млн. на производителите на зеленчуци и плодове.
За да разберем защо в „продуктовото лоби“ доминират компании за производство на нездравословна храна, трябва да погледнем дисбаланса в съотношението на количеството зеленчуци и плодове, които трябва да се поемат с храната и това в какъв обем те са представени на американския пазар.
Според установените от Министерство на земеделието на САЩ норми, зеленчуците и плодовете трябва да заемат 50% от здравословното хранене. Но делът на тази продукция на пазара съвсем не представлява 50% от хранителната индустрия. През 2015г. доходът от продажбата на зеленчуци и плодове на американските фермери е бил под 50 млрд. долара. За сравнение – печалбите на всеки един такъв гигант в хранителната индустрия като ConAgra, General Mills и Kellogg са били близо 15 млрд..
„Американската диета“, включваща поемането на огромни количества месо и въглехидрати, донякъде обяснява тази диспропорция. Според изчисленията на Министерството на земеделието на САЩ, американците консумират с 50% по-малко зеленчуци и плодове и с 20% повече зърнени храни и месо, отколкото се препоръчва с установените норми за хранене.
Но именно икономическата страна на хранителната индустрия обяснява причините, поради които „продуктовото лоби“ пропагандира нездравословна храна.
Полуфабрикатите носят огромни печалби, което дава възможност на компаниите-производители да пръскат огромни средства за реклама, а това на свой ред води до завладяването на по-голям дял от пазара. Всички тези фактори позволяват на компаниите да лобират за собствените си интереси.
От всичко гореизложено следва, че печелившата индустрия за производство на полуфабрикати има политическа власт и е много по-голяма, отколкото си представяме. Не е ли странно, че „продуктовото лоби“ стана синоним на вредната храна?
Макар икономиката на полуфабрикатите да обяснява тяхното превъзходство над плодовете, зеленчуците и здравословното хранене, тази ситуация все пак изглежда странна.
Та нали американските фермери всяка година получават милиарди долари във вид на субсидии, а Американската федерация на фермерските бюра дава милиони долари за подкрепа на лобито в Конгреса, което защищава тези субсидии и интересите на фермерите. Тогава защо американските фермери не успяват да прокарват проектозакони, стимулиращи производство на пресни продукти и „истинска храна“ така успешно, както се борят за своите субсидии?
За да се отговори на този въпрос, трябва да се знае, че типичната американска ферма не произвежда здравословна храна. Най-големите ферми на Америка са монокултурни, тоест, те се специализират в отглеждането на една култура, която обикновено е зърно. Днес царевицата и соята формират почти 50% от целия доход, получаван от американските реколти.
Преобладаването на зърнено-житните култури в американското селско стопанство не е нещо необичайно. Четирите зърнени култури – царевицата, пшеницата, оризът и соята заемат толкова голям дял в земеделската продукция по света, че икономистите, моделиращи цените за храни, взимат за основа пазара само на тези култури. Политиката на повечето страни (включително и на САЩ) в селското стопанство е насочена към увеличаване на реколтите на тези зърнени култури. В края на краищата, добрите реколти водят до по-производителни ферми, по-богати фермери, по-голямо количество храна и по-малко количество гладни хора.
Американското правителство активно се намесва в селското стопанство още от времето на Великата Депресия. Още тогава правителствените субсидии и програми стимулираха големи ферми, които се специализираха в отглеждане на една култура. Министерството на земеделието предлагаше на фермите „или да се разраснат, или да се откажат“. Десетилетия наред държавата е раздавала субсидии, поощрявайки отглеждането на царевица, соя, пшеница и ориз в големи мащаби.
Тази политика се оказа донякъде много успешна. Американските ферми са печеливши и продуктивни: един обикновен фермер, произвеждащ царевица, може да изхрани със своята реколта 140 американци и да спечели около 200 000 долара. Днес американците консумират средно по 250 гр. месо на ден, което преди се е смятало за много скъпо удоволствие.
Но правителствената политика на увеличаване на калории вече губи популярност в страната, в която затлъстяването е също толкова опасно, колкото и гладът. В стремежа си да наложи производство на монокултури Министерството на земеделието спира субсидиите за ферми, които, освен зърнени култури, оглеждат плодове и зеленчуци. Това поставя държавата в безумна ситуация, в която тя дава субсидии за фаст фууд и старателно забранява на фермерите да отглеждат зеленчуци и плодове.
Големите печеливши американски ферми отпускат всяка година милиони на своето лоби и се ползват с неограничен достъп до законотворците. Проблемът е там, че нито една от тях не е конкурент на производителите на фаст фууд и полуфабрикатите. Отчасти поради остарялата и политически целесъобразна стратегия на селското стопанство, административните ресурси на фермерите защищават пържените картофки, Биг-Маковете и газираните напитки, а не зеленчуците.
Познавайки хранителната индустрия и майсторството на лобиране в САЩ, можем да разгадаем загадката на хранителната пирамида, а именно – защо почти 20 години тя предлагаше диета, която е в разрез със съветите на диетолозите?
През 1992 година Министерството на земеделието на САЩ представи на обществото хранителната пирамида – своя стандарт за здравословно хранене. Това е най-влиятелният диетологичен документ на страната.
За 24 години от своето съществуване, хранителната пирамида значително се е променила. Основата на първоначалната пирамида съдържаше хляб, чинии с паста и купички с овесени ядки. Но в „хранителната чиния“, която през 2011 година смени пирамидата, зърнените култури заемат само 20% от пространството, заето предимно от плодове и зеленчуци.
Промените не изразяват новото разбиране за хранителността. Историята на хранителната пирамида е един от най-очевидните примери за майсторското лобиране на хранителния и земеделския сектор.
Д-р Луиза Лайт е експерт по диетология, тя е оглавявала екипа на Министерството на земеделието, който изготвя първоначалните препоръки за хранителната пирамида. В тях се забелязва сходство със съветите на днешните диетолози – много зеленчуци, много немазни източници на протеин (риба и орехи), по-малко млечни продукти и полуфабрикати.
По думите на д-р Лайт, тези предписания не стигнаха до бюрото на министъра на земеделието. Тя остана шокирана от внесените поправки. Нейният екип беше разположил зеленчуците и плодовете в основата, а пълнозърнестия хляб и житни култури – с няколко нива по-нагоре. Новите предписания не само са поместили въглехидратите в основата на пирамидата, но са пратили там също така крекерите и корнфлейкса, които д-р Лайт и нейния екип са поставили на върха на пирамидата, редом с шоколада. Дори и с всичките поправки, пирамидата не бе обнародван цели 12 години.
Не е трудно да се досетим защо, познавайки хранителното лоби. Компаниите, произвеждащи полуфабрикати и големите американски ферми, които отглеждат зърнени култури, искат да видят наситена с въглехидрати храна в основата на пирамидата, а малкото лоби на зеленчуците не успя да направи така, че да го чуят.
Министерството на земеделието на САЩ прави на всеки пет години преглед на своите препоръки за хранене, а хранителната индустрия се подготвя за това, обръщайки се към своите съюзници в Конгреса и Белия Дом и обнародвайки цели реки от доклади, които прокарват приятелски (и добре платени) изследователи в министерския комитет, проверяващ предписанията.
Американското правителство има огромно влияние върху диетата на американците. Федералната политика формира в значителна степен системата на фермите и съставя обедното меню за милиони ученици. Докато продуктовото лоби почти изцяло представлява интересите на производителите на вредната храна, защитниците на здравето винаги ще се борят да насочат политиката в по-здравословна посока.
„Здравословните съвети за хранене са в разрез с интересите на повечето едри индустриалци. И всеки от тях разполага с по-голям административен ресурс, отколкото всичките групи на обществен интерес взети заедно“, заявява Майкъл Джейкъбсън, съосновател на Центъра за наука в интерес на обществото.Но същинският проблем не е в това: производителите на нездравословна храна са толкова силни, че тези групи на обществени интереси винаги предпочитат прокарването на крекерите пред прокарването на плодовете.
От продажбите на калорийна храна се печелят много пари и не може да подтикнеш Америка към здравословен начин на живот, без челно да се сблъскаш с подсолената, подсладената, вкусната финансова мощ на хранителната индустрия.
Превод: Memoria de futuro
Източник: priceonomics.com
Оставяне на коментар