Едва ли има човек, следящ обществения живот у дома и по света, който вече да се съмнява, че живее в изпълнени със значими исторически събития времена. Очевидна ислямизация на Европа, очевидна мутренизация в България, очевидна втора Студена война с Русия, очевидна война по улиците на западноевропейските градове и от последните дни – очевидна и ревностна защита на републиката и демокрацията в Турция след проваления опит за военен преврат. Само че демокрацията и републиката в югоизточната ни съседка спряха да съществуват още през далечната 2003г., когато тогавашният министър-председател Реджеп Таийп Ердоган започна своя път към едноличната власт.
Днес, 13 години по-късно, класическото разделение на властите в Турция е преустановено, цензурата върху социалните мрежи и опозиционните вестници е смазваща, срещу кюрдското малцинство се води скрита война, а политическата и военната опозиция са премахнати. За капак отричането на кемализма и достиженията на турската република са навлезли в последния си етап преди окончателното установяване на неоосманизма и парадите, показващи как башибозуци превземат Константинопол в 2016 година, са само началото.
От последните дни стана ясно и че администрацията на турския президент е разполагала със списък от имена (proscriptio), който е предвиждал премахването на хиляди съдии, прокурори и военни още преди опита за преврат. До този момент Върховният съвет на съдиите и прокурорите на Турция е уволнил над 2700 съдии и 10 магистрати от турския Върховния административен съд. Хиляди войници, взели участие в преврата, ще бъдат изправени пред военен съд, а животът им ще бъде предрешен зад решетките само защото са изпълнявали заповеди. Публичното назидание и подчертано недемократичният начин на разправяне с нарушителите на конституционния ред представляват чистка, целяща умъртвяването на последните критици на властта. Proscriptiones Erdogani* напомнят много знаменититe proscriptiones Sullae* на римския диктатор Луций Корнелий Сула, който през 82 г. пр.Хр. се разправя с неудобните магистрати в Римската република по най-брутален начин.
На всичко отгоре, реакциите на подкрепа на европейските лидери за „демократичния“ Ердоган са потресаващи. В комюнике на Европейската комисия до пресата, което изразява позицията на всички европейски институции и подчертава, че това е и позицията на 28-те държави-членки, се казва, че Турция е ключов партньор на ЕС и че подкрепата за законно избраното правителство продължава да бъде силна. Това е същият Европейски съюз, който защитаваше правата на гражданите, върховенството на закона, свободата на словото и печата и всички онези принципи на класическата демокрация, заради които се води война и замразен конфликт в Сирия и Украйна. Това е същият Европейски съюз, който позволи да бъде изнудван от същия „демократичен“ Ердоган покрай кризата с бежанците; който си плати 3 млрд. евро, за да му е „мирна главата“, защото административно не можа да се справи с наплива на поканените мигранти. Да, ясно е, че политическата коректност трябва да се спазва и че светът трябва да бъде възприеман само в краските на бялото и черното, изпълнен с добри и лоши, тъй като така точно се създават универсални и логични тези и антитези. Ясно е, че превратаджиите са лошите, а ердоганчовците – добрите. С такава линия на разсъждение лесно се обясняват политическите и обществените процеси навсякъде в света, при това без да се иска особено замисляне от страна на гражданите.
Позицията на европейските елити може да се оправдае и по още един начин. Защитата на всеки един демократичен ред от друг такъв е естествено следствие, независимо дали има съмнения, че защитаваният демократичен ред не е чак толкова демократичен (е, господин Асад нямаше такъв късмет, но какво да се прави). Това трябва да се приеме като превантивна мярка, защото утре и нас може да ни обвинят в недемократичност и ние трябва веднага да покажем кои са добрите и кои – лошите. Тази позиция произтича от увеличаващия се демократичен дефицит в институциите на Европейския съюз. Нека само да припомня, че в последните години винаги, когато гражданите на Европа се били питани за Европа – от референдумите във Франция и Холандия за Европейска конституция, през референдума в Гърция за мерките на европейските кредитори спрямо страната, до референдума в Дания за по-голямото сближаване с ЕС в сферите на правосъдието и сигурността до Брекзита от миналия месец – отговорът винаги е бил „не“.
С увеличаване на несигурността от югоизток и отричането на политическите реалности от запад ни предстоят още по-интересни времена, които рано или късно ще достигнат и нашата страна. У дома политическите елити остават по-скоро объркани от външните процеси, ставащи в непосредствена близост до България. Що се отнася до политическата ситуация в Турция на този етап, може да се очаква засилване на властта на Ердоган и поемане на още по-краен модел, целящ окончателното установяване на неоосманизма. Все неща, които трябват да държат гражданските общества във всички страни на ЕС нащрек. До тогова да живее републиката и демокрацията покрай нея, каквото и вече да означава това.
* Proscriptiones Erdogani – от лат. език „списъците на Ердоган“.
** Proscriptiones Sullae – от лат. език „списъците на Сула“.
не че автора не е прав, но помислете дали и в България не е нужна една такава чистка на петата колона. за да е ефективна, трябва с един замах да се отреже корена и точно затова са правени тези списъци и се прави с един замах на едро.
все още можем да гадаем какво точно иска да направи ердоган, но ако се водим по идеята че всичко е за пари то тогава опираме на въпроса дали не му е направено добро предложение от Пекин с условието той да затвърди властта си за да може да се подсигури пътят на коприната и да не може да се влияе от западните хиени.