„Планиран хаос?“ Под това заглавие германският вестник Ди Цайт прави първи анализи на случващото се в Турция.
Неправителственото движение Гюлен и силите на светската държава в средите на военните вече не играят онази голяма роля в политиката срещу Ердоган. „Кой би могъл да стои зад преврата тогава?“ – пита вестникът.
Докато ситуацията в Турция е все още неясна, а информациите – оскъдно премерени, полето за спекулации, напротив, е доста широко. От една страна, съществуват съмнения, че зад преврата би могло да стои турското правителство, с цел в Турция да бъде окончателно постигнато президентско управление. Това е и целта от много години насам на политическата програма за действие на Ердоган, спъвана досега от демократичното мнозинство в парламента. До този момент той не успяваше да постигне подкрепа от две трети мнозинство в парламента с помощта на опозиционните партии. Един неуспешен преврат може да събере народа зад идеите на един силен политик на кормилото на държавата и да накара опозиционните депутати да преосмислят позицията си.
Самото правителство обвинява т.нар. Движение Гюлен, че дърпа конците на народното недоволство. Това движение е една информационна, транснационална религиозна социална мрежа, която навремето помогна на Ердоган да дойде на власт. Но заради все по-нарастващите политически разграничения – Движението Гюлен отрича силно автократичния курс на президента – на привържениците на водача на движението Фетхуллах Гюлен им затвориха устата. Нещо повече – през май т.г. Ердоган определи движението като терористична организация. От тогава то на практика не съществува в общественото пространство.
Фетхуллах Гюлен
Ди Цайт припомня военните преврати в Турция. Три пъти военните са се опълчвали срещу гражданското управление на страната, за последно през 1980 година. По принцип първоначалната задача на тези преврати е била възстановяване на вътрешнополитическия ред, което успяваха да постигнат чрез употребата на сила срещу опозиционните групи, особено срещу ляво ориентираните политически сили. „И сега – изтъква вестникът – превратаджиите имат за основна грижа възстановяването на сигурността и реда, ако, разбира се, те са военни части без специално поставена задача и без претенции за власт.
Дълго време военните се считаха за бастион на светската държава. Армията и генералите с влияние наблюдаваха с известен скептицизъм и отричане все по-нарастващото разгръщане на властта на ислямистко-консервативната Партия на справедливостта и развитието (АКР) на Ердоган. През 2007 г. едва не се стигна до преврат, когато Ердоган подкрепи за президентския пост своя съмишленик Абдула Гюл. Тогава военните поставиха ултиматум да бъде оттеглена кандидатурата на Гюл. Стигна се до масови протести, до нови избори, които Ердоган спечели. Гюл стана президент. И военните замлъкнаха.
Превратът в Турция от 12 септември 1980 г. беше оглавен от началника на генералния щаб на турската армия ген. Кенан Еврен.
Правителството на АКР, стъпка по стъпка, разби след 2007 г. влиянието им, именно защото те се бяха опитали да организират преврат. Партията на Ердоган продължи да ограничава правата и свободите и на останалите организации със светска ориентация, като например на Съвета на университетските преподаватели, на радиа, телевизии, вестници и т.н. В най-ново време Ердоган и неговата партия поставиха клеймото „терористична организация“ на всяка съпротива срещу неговото правителство.
Ето защо – пише Ди Цайт – развоят на събитията от тази нощ изглеждат толкова изненадващи и странни. Движението Гюлен и силите за светско управление на страната сред военните през последните години не играят релевантна роля в политиката на страната. По време на продемократичните „Гези“- протести нито една от тези две организации не подкрепи съпротивата срещу Ердоган. От решаващо значение за актуалния развой на събитията могат да бъдат терористичните актове през последните месеци. Много турци загубиха доверието си в способността на правителството да се грижи за опазване на сигурността и реда. Изглежда сред военните е имало желание да се намесят. Освен, ако действително зад това не стои правителството – изразява свое мнение Ди Цайт.
Превод и обобщение: Александър Александров / Memoria de futuro
Източник: Die Zeit
Реално ердоган сам си енаправил шоуто, зза да се прибере от почивката си и да започне с извънредни мерки. Военните ако решат да направят преврат – ще завърши успешно. Така, че наистина планиран хаос. А и кой преврат завършва за 12 часа? Движението по границата вече е нормално….
Твърде удобно за Ердоган.Чудесна възможност за саморазправа с инакомислещите.Напоследък доста политици се изживяват,като „добри актьори“.Защо ли ми се струва,че не им се получава?
11 СЕПТЕМВРИ – СЦЕНАРИЯТ Е СЪЩИЯ ,РЕЗУЛТАТА ОТНОВО СЪЩИЯ ЗА ЩАСТИЕ С ПО-МАЛКО ЖЕРТВИ. ПОЛИТИЦИТЕ СА УЧИТЕЛИТЕ НА ЗЛОТО!