След Ница – гражданската война вече е в ход

Nice-terror-attack

upload-lukyanov-pic305-305x175-42211

Фьодор Лукянов е в възпитаник на Филологическия факултет на МГУ. От началото на 90-те години работи като журналист-международник в редица руски медии. В момента е главен редактор на сп. „Russia in Global Affairs“. Председател на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика. Професор-изследовател във Висшата школа по икономика, научен директор на Международния дискусионен клуб „Валдай“.

Франция преживя поредната кошмарна терористична атака – този път оръжие на убийството стана камион, който се вряза в тълпата, празнуваща Деня на Бастилията в Ница. Символиката е двойна – националният празник на французите и най-луксозния курорт, олицетворение на преситената релаксация. В разгара на сезона на отпуските – затова и жертвите не са само французи.

През март, когато взривовете прогърмяха в Брюксел, френският президент Франсоа Оланд заяви, че страната е в състояние на война. Тогава аз предположих, че зад гръмките думи не стои почти нищо. Войната е радикална промяна на поведението и отказ от много от обичайните неща.

Реакцията на европейците към все по-усъвършенстваните атаки е пълна тяхна противоположност: престъпниците няма да ни принудят да се откажем от ценностите на откритост и от нашия начин на живот.

Честотата на атаките и очевидното безсилие на службите за сигурност (макар че Франция не е неприспособената към извънредното положение Белгия, а страна с впечатляващи традиции в тази област) показват, че без преосмисляне на фундаменталните обществени механизми ужасната тенденция няма да бъде преустановена.

„Израелизацията“ на живота, тоест – подчиняването на цялото обществено устройство на задачите на сигурността, изглежда е неизбежна, но за това са нужни концептуално обосновани промени.

На Израел в известен смисъл му е по-лесно, защото историята на еврейската държава е история на войни със съседите и няколко поколения от гражданите му на практика са родени с разбирането, че сигурността е първична и изисква жертви в буквалния и в преносния смисъл. Съвременна Европа израсна и се разви върху диаметрално противоположни принципи. Кога и под каква форма ще се обърне към по-традиционни подходи (които бяха норма още преди половин век, достатъчно е да си припомним твърдостта на де Гол срещу всяка форма на радикализъм), засега все още не е ясно.

На фона на Ница особено абсурдно изглеждат фанфарите, които прозвучаха преди няколко дни на срещата на върха на НАТО във Варшава. С титанични усилия на волята алиансът защити балтийските страни и Полша от руската заплаха, насочвайки на изток в Европа четири батальона. Радостта от проявената решимост беше удивителна – в действителност, гаранциите за сигурността на членовете на алианса се подразбират и без специални тържествени мероприятия.

1042696687

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и европейски лидери на срещата на върха във Варшава

 

А след събитията от тази нощ взетите решения изглеждат като опит изчезналите ключове да се търсят под светлинате на лампите, а не там, където са били изгубени.

Най-шокиращ и объркващ за европейците е фактът, че все по-голямата и страшна заплаха идва отвътре. На практика най-големите терористични атаки от началото на века са дело на граждани на съответните държави, като правило – не попадащи до този момент в полезрението на правоохранителните органи. А там батальони не могат да бъдат разположени. И никой не знае какво да се прави.

Политическите последици са очевидни: нарастващото влияние на крайната десница, което започна преди известно време, ще продължи. Ясно е, че страховете, свързани с тероризма и миграцията (в съзнанието на лаика това е единен конгломерат от опасности) станаха една от решаващите причини за неочаквания отговор на британския референдум. Редица гласувания в ключови държави през следващата година и половина ще донесат нови изненади: президентските избори в САЩ през ноември и във Франция следващата пролет, парламентарните избори в Холандия и Германия през 2017 г. и в Италия в началото на 2018г. (в последния случай събитията може да се ускорят, ако премиерът Матео Ренци изгуби референдума за промяна на конституцията през есента). Във всички тези случаи, с изключение на Германия, има шанс не само за укрепване на популистките сили, но дори и за идването им на власт.

Ако това все пак не се случи, смяната на целия политически пейзаж в дясноконсервативна посока е гарантирано. Между другото, най-близкият тест ще бъдат повторните президентски избори в Австрия след два месеца. През май представителят на „зелените“ спечели с минимална преднина срещу кандидата на крайнодясната Партия на свободата, но вторият тур беше анулиран от Конституционния съд заради процесуални нарушения. Резултатът от прегласуването ще маркира тенденцията.

Ница не може да не повлияе на дебата за бъдещето на Европейския съюз, който започна активно след британския референдум. И така е ясно, че ерата на федерализация и на „отворените врати“ завършва. Аргументите за необходимостта и неизбежността на ресуверенизацията, за постепенното връщане на правата и възможностите на националните правителства, стават все по-общоприети. На това, между другото, са склонни в главния кабинет на министрите в Европа – германският и неговият водач Ангела Меркел. Поривът на нейния социалдемократически външен министър Щайнмайер (заедно с френския му колега Еро) в деня след „брекзита“ да започне процес на рязко задълбочаване на интеграцията в името на спасението на европейския проект, увисна във въздуха и не намери никаква подкрепа.

Ако „сигурността“ се превърне в главно понятие, то делегирането на правомощия на абстрактни наднационални началници ще среща бързорастяща съпротива сред гражданите на всички страни. При форсмажорни обстоятелства гражданите искат да знаят кой е отговорен за тяхното спокойствие, така че легитимността на отдалечените от обикновения европеец органи на властта все повече намалява.

2503_o59mc

Като цяло вълната от насилие, което се възприема като все по-малко и по-малко контролирана от която и да е власт, много рязко поставя въпроса за доверието в истаблишмънта, който и така се явява основен компонент на съвременната политика в почти всички краища на света. Елитът отдавна се откъсна от „почвата“ и живее в своето космополитно, глобално общество. Това е равносилно на класовото разслоение на миналите епохи, но само в планетарен мащаб. От историята знаем, че легитимността на управляващата класа в очите на дискриминираните маси може да се корени в редица фактори, един от които е способността на върхушката да изпълнява задълженията си по обезпечаване на тяхната сигурност. Ако това не се случи, назрява бунт.

Неспособността за защита от терористичната заплаха днес е аналог на липсата на готовност да се защитават свободата и независимостта на страната от нашествениците преди 200 години. Само че сега става дума за глобалния елит, откъсващ се от корените и следователно – губещ легитимните основания за своята власт. Но и бунтът, както се вижда от резултатите от изборите и от гласуванията навсякъде по света, също е глобален.

Борбата срещу тероризма престава да бъде нещо,  свързано с външни обстоятелства.

Каквото и да се случи в Месопотамия, дори и ако със съвместните усилия на всички „халифатът“ бъде разгромен, това ще има много слабо влияние върху поведението на привържениците на радикалния ислям в Европа, САЩ или някъде другаде. Войната срещу терора се превръща в гражданска, вътрешна война, поне такава е ситуацията в Стария свят. Гражданската война не се обявява, тя избухва сама. И съдейки по всичко, тя вече е в ход.

nice6_071516085726

Ница, Франция, 14 юли 2016г.

 

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: Газета.ru

Още от автора: Фьодор Лукянов

Фьодор Лукянов

Фьодор Лукянов е в възпитаник на Филологическия факултет на МГУ. От началото на 90-те години работи като журналист-международник в редица руски медии. В момента е главен редактор на сп. „Russia in Global Affairs“. Председател на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика. Професор-изследовател във Висшата школа по икономика, научен директор на Международния дискусионен клуб „Валдай“.

  1. Кирил Костов каза:

    Мисля, че предстои рухване на западния модел, така както рухна социалистическия. Какво ще възкръсне от пепелта не е много ясно. За момента има голямо разделение в обществото и все още не всички осъзнават мащабите и дълбочината на кризата обзела западния свят. Тя не е и в едно обикновено измерение, нещата са комплекси и като цяло цивилизационни. Някои привилегии и свободи ще отидат в историята, ще се появят други. Но в момента наблюдаваме симптомите на разпада на западния модел. Тероризъм, икономически кризи, политкоректност граничеща с безумие и все по-голямо отдалечаване от действителността. Предстои грубо събуждане.
    Колкото и да ги плюят Китай и Русия засега са най-подготвени за този сценарий. Да му мислят Европа и САЩ. Там катаклизмите ще са големи и кървави. Дано съм лош пророк…

  2. Безименен :-) каза:

    Така наречената „десница“ не е нито дясна, нито толкова ясна :-).

    Но термините са осукани толкова много от „образуванието“, че е невъзможно да се разкрият механизмите докато „условната власт“ е на власт :-). Гоод лък, както се казва за желаещите, търсещи реалноста без идеологеми. За останалите Твореца да им е на помощ :-(.

    Разликата между „изтока“ и „запада“ е като разликата между дървото с корени и корона и телеграфните стълбове. Едното няма живот, само полза, другото е чепато и чворесто и често безполезно, но живо.

    • deepzone каза:

      Мда, типичната опорна точка на соросоидните проститутки като теб, продали се за жълти стотинки.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни