В дългова спирала ли е България и кой е отговорен за това

от Антон Стефанов

Ако има едно нещо, което трябва да се признае на социалистическата партия, то е, че жените показват повече мъжество от мъжете начело  на партията. Не става дума  за морала, или за честността, която могат да си припишат Мая Манолова в миналото и днес Корнелия Нинова. Идеята се отнася към куража им да водят кампания на противопоставяне срещу управляващите от ГЕРБ. За съжаление, Корнелия Нинова прецени, че много повече дивиденти ще носи празнословенето и изговарянето на лъжи, видяла че този номер минава при Бойко Борисов.  Много е жалко за България, че в противопоставянето между Нинова и Орешарски от една страна и Бойко Борисов и няколко суфлиращи депутатки, в блатото на полуистините и спекулативните интерпретации затъна една много важна тема – влиза ли България в дългова спирала.

Даде ли се отговор на този въпрос, логично ще последва и въпросът, кой е виновен, а от неговия отговор може да се предопределят и резалтутите от един следващ вот. Точно поради това може би нито една от страните не желае пълната истина да стигне до обществото, но е хубаво че те нямат монопол  върху мисленето и говоренето по тази тема.

Ако погледнем данните на повърхността, ще се окаже, че Корнелия Нинова лъже. През 2013 година, новият нетен дълг (разликата между новите емисии и направените погашения) е по-малък  от този през 2012 година. През 2014 има еднократен фактор фалит на КТБ, но след това през 2015 година отново нетният нов дълг е по-малък от предходната година. Освен това след 2014 година бюджетните дефицити също се свиват. Тоест имаме намаление на нетния нов дълг, комбинирано с намаление на бюджетните дефицитите и може да се заключи, че дори България да е била в начална фаза на дългова спирала, тя се е измъкнала  от  тази неустойчива основа.

Има обаче възможност и за по-задълбочен анализ. За  неговата цел трябва първо да се отговори какво точно е дългова спирала? Това е състояние, при което държава предпочита с години да тегли заеми, с които да финансира бюджетните си дефицити, вместо да реформира системата на публичните си финанси.

Попадането в спирала има няколко етапа, а първият е постоянното и последователно задлъжняване на една държава през годините. Вторият етап е, когато пазарите оценят това задлъжняване и започнат да изнудват държавата, като я поставят пред дилемата да тегли ли заеми при по-високи лихви, или да прави непопулярни реформи. Третата фаза е, когато реформите са неизбежни, но задлъжнялостта  е толкова сериозна, че понижаването на лихвите изисква години на последователна дисциплина, включваща мерки, които потискат  доходите и потреблението и водят до забавяне на икономическия растеж, или дори до рецесия.

Проблемът е, че границите на тези етапи не са видими, както и че преминаването може да се случи, много преди една държава да го осъзнае. Например Гърция се оказа с почти двойно по-висок дълг от допустимия по маастрихтските критерии, преди да бъде наказана от пазарите. Самото наказание обаче не дойде заради лошата дисциплина на гръцките правителства, а заради всеобщото влошаване на кредитирането, както и заради решението на германското правителство да предложи пълна гаранция върху банковите депозити. Това накара клиенти на гръцки банки да прехвърлят парите си в Германия, а действайки  с ограничен ресурс, местните институции се затрудниха да купуват новоемитираните правителствени облигации на южната ни съседка.

Изводът за България може  да се разглежда в няколко насоки – попаднала ли е страната ни в дългова спирала вече, съответно заради кого, и дали в момента не попада в такава? На графиката по-долу може да се види отношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт и няколко прогнози за неговото развитие. Черната крива показва историческото развитие и бъдещата прогноза на Европейската комисия за българския държавен дълг в процентно  отношение към Брутния вътрешен продукт. Останалите криви показват  очакванията на българските правителства, разписани в конвергентните им програми за съответните години.

С червена елипса е маркирано повишаването на държавния дълг през 2014 година. В номинално изражение увеличението е с 8 милиарда лева, а като отношение към брутния вътрешен продукт дългът стига 26.9% при 17.6% година по-рано.

Този скок се случва главно и почти изцяло заради фалита на Корпоративна търговска банка. С цел да се противодейства на шокове във финансовата система, както и за да се помогне на фонда за гарантиране на влоговете, държавата тегли заеми на обща стойност 4.1 милиарда лева. Теглят се както от правителството на Пламен Орешарски, така и от кабинета „Борисов“ 2. Заемите за Корпоративна търговска банка обаче потвърждават, че дълговата спирала се усеща впоследствие.

Да, КТБ фалира през юни 2014, но проблемите в нея са от много  по-отдавна. С нейния фалит се констатира провалът, или корумпираността на част от централната банка, както и съучастническото субсидиране на КТБ с ликвидност на държавните фирми при управлението на първия кабинет „Борисов“.

С открадването на всеки лев от тази банка и покриването му с депозити на държавните фирми, правителството на Борисов  е правило квазидефицити, които се проявяват през 2014 година. И когато трябва да се финансират със заеми, скокът става голям. Реално обаче скокът в задлъжнялостта би могъл да се разпредели по години от 2009 насам и тогава нарастването щеше да е както по-плавно, така и да има крива, която създава усещане за постоянство, вместо за скок под влиянието  на еднократни фактори.

Погледнат по този начин, фалитът на Корпоративна  търговска банка, може и да е еднократен изолиран фактор, ненамиращ аналог  сред друга банка, но е демонстрирано постоянство в раздуването на този проблем. И ако добронамереният изследовател положи усилие, ще намери много аналогии с банковите фалити в средата на 90-те години. Тогава 13 банки се обявяват във фалит по искане на Международния валутен фонд и споразумението, което подписва с правителството на Иван Костов. Никой обаче не казва, че по времето на Иван Костов били фалирали банки. Между другото,може да прозвучи и като адвокатстване в полза на Жан Виденов, но ако човек отвори отчетите на БНБ от първата половина на 90-те години, ще види, че кризата, която кулминира при Виденов, се отглежда още от времето, когато на власт е правителството на Филип Димитров,  че дори и преди него.

Безконтролното лицензиране на банки, безконтролното кредитиране на свързани лица и безконтролното покриване на лошите кредити с прясно напечатани пари е процес, който тече през цялата първа половина на 90-те и приключва с въвеждането на валутния борд. И ако всички трезво мислещи политически сили се кълнат във валутния борд, причината не е само във фиксирания валутен курс, но и в забраната Българска народна банка да отпуска заеми на търговските банки, именно като застраховка срещу повтаряне на криминалните схеми от 90-те. Е, те се повториха, но през субсидиране на КТБ през държавните фирми. Помощтта на БНБ дойде през  затворените очи на Управление „Банков надзор“, както и на други ръководни фактори в банката.

Също както проблемите с рефинансирането  на Гърция не започнаха заради падането на нейния собствен смокинов лист, така и България може да се види затруднена в дълговото финансиране на дефицитите си заради външни фактори. Ако решението на британците да напуснат Европейския съюз оскъпи следващите емисии дълг, това няма да е заради по-лошото управление на България. Управлението ще е същото, каквото бе и тази зима, както и миналата. Но по-високите лихви ще са факт, както и констатацията за навлизане в нова фаза от дълговата спирала. И ако се запитаме кога тя е започнала, ще се окаже, че началото й е дадено от първото правителство на Бойко Борисов със субсидирането на Корпоративна търговска банка.

А сега може да се погледне и синята елипса на графиката. Нарастване на задлъжнялостта има, въпреки, че нетните дългове стават все по-малки, както и бюджетните дефицити. Тоест, опозицията има на какво да стъпи, ако твърди, че има дългова спирала, а в същото време и управляващите имат основание, когато казват, че положението е било тежко, но се подобрява.

Въпросът е, че думите на политиците в случая нямат никакво значение. Ако утре пазарите поискат по-високи лихви, това ще е резултат от международната среда, но констатацията за спирала ще бъде налице. Вината на българските правителства няма да е от вчера. Тя ще намира своя произход във всички правителства, управлявали след 2009 година, когато започват бюджетните дефицити. Едно  обаче е сигурно. Ако отговорността на Пламен Орешарски се постави на везна с отговорността на Бойко Борисов, най-вероятно тежестта на втория ще катапултира Орешарски много надалеч.

Чисто техническият подход предполага вглеждане и в равнищата на публичен дълг преди двете елипси – между 2008 година, последната преди кризата и 2013 година. За този период дългът нараства като дял от БВП почти без прекъсване и нарастването можеше да бъде дори по-голямо, ако България не разполагаше със спестявания във фискалния резерв. Тоест, това е още една предпоставка да се твърди, че България най-вероятно е в първата фаза на дълговата спирала – времето, когато дефицитите са налице без те да са обусловени от конкретни реформи, вещаещи бъдещи ползи.

За тези дефицити има установена постоянна тенденция да се финансират частично с дългове (а сегашните дефицити изцяло). Анализите на Европейската комисия показват, че бюджетите на България са с дефицит дори и в структурно отношение, тоест бихме имали дефицити, дори и ако икономиката се развиваше на потенциала си и тези дефицити са по-големи от приемания за здравословен праг в размер на 1% от брутния вътрешен продукт. От управляващите толкова по въпросите със спиралата. Сега остава единствено да гадаем дали и кога пазарите ще потвърдят навлизане във втората фаза от спиралата.

Източник: На стената

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК