Писането на ръка оказва огромно влияние върху мозъка и мисленето

Преди две седмици финландското правителство взе смело решение – постепенно, до края на 2016 г. финландските училища ще изоставят обучението по ръкопис. „Ние се отказваме само от писането, в което всички букви в думите са свързани една с друга и преминаваме към букви, по-близки до печатните, тъй като са по-лесни за изписване“, обяснява Катя Антила от информационната агенция FinnFacts. В същото време ще се отделя повече време на уроците за писане на компютър. Вместо да изучават идеалната връзка между ръкописните букви, финландските ученици ще изучават машинопис с помощта на таблети. „Образователната система трябва да бъде в крак с техническия прогрес“, каза министърът на образованието на Финландия Мина Харманен в интервю за финландския вестник Savon Sanomat.

Правилно ли е това решение? Ако помислим над това, че сега много по-често използваме клавиатурата, отколкото химикалка и тетрадка, изглежда, че да. Въпреки това невробиолозите предупреждават финландското правителство, че е стигнало твърде далеч. Ръкописът има огромно влияние върху мозъка и пълното му отхвърляне няма да бъде от полза за децата.

Писането с химикалка помага за развитието не само на пръстите на ръцете, но и на мисленето, твърди проф.Вирджиния Бернингер от Университета на Вашингтон. С помощта на функционален магнитен резонанс тя открива, че писането на ръка силно активира областите в кората на главния мозък (фронталния кортекс), отговорни за паметта и усвояването на нова информация. Това е отразено и в работата на децата. Изследователката помолила ученици от втори, четвърти и шести клас на началното училище да напишат кратки есета – на ръка или на компютър, а след това анализирала получените текстове. Оказало се, че работите, написани на ръка, се отличавали с по-богата фантазия и по-богат речник. Според проф.Бернингер това е така, защото в процеса на създаване на ръкописен текст мозъкът работи по-активно.

В допълнение – ръкописът перфектно развива паметта. Той помага да се помни съдържанието на лекциите, а подготовката на „пищови“ е фантастичен метод за подготовка за тестове – това е известно на всеки ученик или студент. Информацията, която съхраняваме чрез клавиатурата, бързо отлита от паметта, за разлика от тази, която записваме на ръка. Това показва и експеримент сред американски студенти, проведен от двама психолози – Пам Мюлер от Университета в Принстън и Даниел Опенхаймер от Калифорнийския университет. Те помолили участниците да изслушат лекция и да запишат съдържанието й така, както им е по-удобно (около 50% от американските студенти използват лаптопи, за да си водят бележки). След това анализирали записките и проверили какво е останало в главите на студентите.

Оказало се, че конспектите, направени на компютър, са по-подробни от ръчно написаните. Но интересното е, че на студентите, които писали с химикалка, им било по-лесно да възстановят основната идея на лекцията и най-важните изводи от нея. Студентите с лаптопи, въпреки подробните записки, запомнили по-малко. „Двете групи показаха фундаментално различни резултати: тези, които използваха химикалка, бяха записали най-важните тезиси, беше им се наложило да осмислят чутото и да анализират информацията в хода на нейното получаване. Благодарение на това тя беше по-силно запечатана в паметта им“, пишат учените на страниците на сп.Psychological Science. От своя страна, притежателите на преносими компютри често записват лекцията дума по дума. Но това безсмислено копиране не развива паметта, а по-скоро причинява болка в китките.

При деца, които тепърва започват да се учат, писането на ръка стимулира основно развитието на тези области на мозъка, които са отговорни за разпознаването на буквите и комбинирането им в думи. Това беше доказано от група изследователи от Университета в Ставангер и Марсилия,  работили под ръководството на д-р Ан Манген. Използвайки магнитно-резонансна томография, те наблюдавали как работи мозъкът, когато хората пишат бележки на хартия или на лаптоп. При хората, ползвали писалката, много по-интензивно са работили областите от мозъка, отговорни за сензомоторните функции, т.е. за тактилните усещания,  свързани с интерпретацията на различните съприкосновения и чувството за допир. В същото време значително се е активизирала и т.нар. „зона на Брока“, която е отговорна за формирането на речта, както и за комбинирането на буквите в думи, тоест, за умението да се чете и пише. При хората, които използвали клавиатурата, „зоната на Брока“ се активирала много по-слабо. Според учените това означава, че писането на ръка много по-ефективно оформя мрежата от връзки между невроните, което от своя страна помага да се научат буквите и да се чете гладко.

Колко е важна ролята на сензомоториката в активизацията на участъците от мозъка, отговорни за усвояването на четенето и писането, показва още един експеримент, проведен при възрастни хора. Участници в него били помолени за шест седмици да научат изкуствена азбука, състояща се от 20 несъществуващи в реалността букви. Половина от тях се учили да пишат буквите на ръка, а останалите  – на компютър. След като изследователите тествали резултатите от тяхната работа, се оказало, че тези, които са писали на ръка, са запомнили азбуката по-добре от тези, които са я препечатвали на своя компютър.

Нещо повече, проучването на мозъците им чрез магнитен резонанс показало, че при хората, които са писали на ръка, се е активирала зоната на Брока“, а при доброволците, които са използвали компютър, не е имало дейност на тази изключително важна област на мозъка. Това означава, че колкото повече се стимулират тези области на мозъка ни, които са свързани с осезателните усещания, толкова по-лесно ще се научим да четем и пишем. „Сензомоторните упражнения днес се използват основно при обучението на деца с дисграфия и тези в специалните училища, но проучванията ни показват, че те трябва да бъдат неразделна част от  обучението за всички деца и възрастни“, казва Ан Манген.

Всичко това, разбира се, не означава, че децата не трябва да се учат да пишат на клавиатура. Точно обратното! Това обучение е нужно, тъй като, според наблюденията на Ан Трубек от Колежа Оберлин, децата, които се учат да пишат на клавиатура самостоятелно, пишат бързо, но го правят с два пръста (американците наричат ​​този метод „hunt-and-peck“): за да намерят желаната буква, те трябва постоянно да гледат в клавиатурата.

Много по-добре е да се пише, без непрекъснато да се следи клавиатурата, с помощта на известната десетопръстна система, която наричат „сляпа“. При нея ръцете се разполагат на клавиатурата по специален начин, а за ориентация се използват изпъкналите елементи върху клавишите F и J. „Когато пишем свободно, ние не се съсредоточаваме върху намирането на буквите, върху мислите, които записваме. Такова писане е пример за придобит автоматизъм, тоест, за умението на мозъка да следи някакво действие, без да мисли за него“, обяснява проф.Трубек в „New Scientist“.

Това може да се сравни с ходенето – ние не мислим как да направим следващата крачка, за да не паднем и да се придвижим напред. Същото е и при сляпото писане. Освен това, този метод се приближава най-много до писането на ръка, тъй като включва областите на мозъка, отговорни за тактилните усещания. Затова изучаването на компютърния машинопис в училище е просто необходимост.

Финландците, изглежда, добре знаят това и нямат намерение да се отказват напълно от ръкописа. Те просто вярват, че учениците ще се научат да пишат по-бързо с печатни букви и така ще им остане повече време да изучават правилното писане на клавиатура. За да продължават децата да развиват своята сръчност, в училищата ще бъдат увеличени уроците по изкуства: рисуването и изрязването на фигури от хартия. Ако учителят реши, че децата трябва да изучават краснопис, той ще може да го прави – забрана за това във финландските училища няма да има.

Най-важно е по време на обучението да не се смесват двата вида писане – с печатни и с ръкописни букви, защото резултатите в този случай ще бъдат лоши, смята професорът от Университета в Монреал Изабел Монтесинос Геле. В продължение на много години тя наблюдавала канадските деца, които от поколения се учат да пишат по различен начин от децата в Европа. В първи клас те изучават само печатните букви и едва във втори клас – и ръкописните. Често децата започват да се объркват – в училище пишат с ръкописни букви, а в къщи – с печатни. При изучаването на два вида писане мозъкът бавно формира автоматизираните движения, които позволяват да не мислим за процеса на извършваните действия. Изучаването само на един вид писане позволява много по-бързо да се преодолее невидимата бариера, след която писането се превръща в естествено действие.

Предписанието на науката е толкова просто: обучавайки децата да ползват клавиатурата, не бива да пренебрегвате ръкописа. Не само защото е необходим за развиващия се детски мозък, а и защото е едно от малкото неща, които правят всеки човек уникален и единствен по рода си. В света не съществуват двама души с един и същ почерк. Това доказа проф.Саргур Срихари от Университета на Ню Йорк в Бъфало, който анализира почерците на 1500 души с помощта на компютър. Чрез изследване на 11 различни параметри, в това число размера и наклона на буквите, той доказа, че да се намерят дори отделни букви, написани от двама души по съвършено еднакъв начин, е невъзможно. Независимо дали са изучавали калиграфия или това изкуство е непознато за тях. Всеки човек изработва свой собствен почерк.

Превод: Memoria de futuro

Източник: Newsweek Polska

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК