Майка Зенко е американски военен експерт, автор на няколко книги на военна тематика. Старши сътрудник в Центъра за превантивни действия при Съвета за международни отношения (CFR) – независима непартийна организация в САЩ. На всеки два месеца CFR издава Foreign Policy – едно от най-влиятелните списания за анализ и дебат по международната политика и икономика.
Наскоро New York Times публикува статия за наследството, което Барак Обама оставя на страната като главнокомандващ – и тази статия очевидно няма да бъде последната. Да препуснеш през всички военни операции, проведени от САЩ за последните седем години, в рамките на една последователна „доктрина“, е невъзможно, но желаещи винаги ще се намерят.
И все пак в тази доктрина има един аспект, който рядко се споменава в медиите (а Обама изобщо не я споменава никъде): безпрецедентното използване на наемници от частни военни компании в изпълнението на военни операции зад граница.
Обама нареди продължаването и подновяването на две от най-зависимите от частни изпълнители войни (или, на езика на Пентагона, „задгранични извънредни операции“) в историята на САЩ. Както беше споменато в пресата, в Афганистан на всеки американски войник (9800 души) има средно по трима „наемници“ (28626 души) – това е повече от която и да е от последните войни на Америка. В Ирак участват 7773 наемници и 4087 войници от американската армия. Това число не включва подизпълнители, работещи с ЦРУ и с други разузнавателни агенции – в САЩ или в чужбина. На 5 април т.г. адмирал Майкъл Роджърс (на снимката), ръководител на Кибернетичното командване на САЩ, по време на изслушване в Сената заяви, че „наемниците“ съставляват 25% от служителите на неговото подразделение.
При управлението на Обама в Ирак и Афганистан са загинали повече наемници, отколкото войници от американската армия. Между 1 януари 2009-та и 31-ви март 2016 г. в тези страни са били убити 1540 служители на частни военни компании (176 души в Ирак и 1364 – в Афганистан). За същия период в Ирак и Афганистан са загинали 1301 американски войници (289 в Ирак и 1012 в Афганистан). Миналата година разликата в загубите нарасна още повече: в Афганистан и Ирак са убити 58 наемници. Загубите сред военнослужещите в двете страни и в Сирия са 27 души – по-малко от половината от жертвите на частни военни компании.
Първото, което разбира човек, опитвайки се да научи каква е ролята на частните военни компании във военните операции на САЩ, е че това не е лесна работа. Правителството на САЩ не води отчет за наемниците, особено след атентатите от 11 септември. Централното командване на САЩ (CENTCOM) започна да издава доклади за действията им едва през втората половина на 2007 г. – нито едно друго командване не пуска доклади за тяхната сфера на дейност. През 2011 г. в доклада си Сметната палата на САЩ заяви: „независимо от факта, че тези структури (Държавният департамент на САЩ, Американската агенция за международно развитие и Министерството на отбраната) са длъжни да водят отчет за убитите и ранените наети сътрудници в Ирак и Афганистан, Министерството на отбраната на САЩ все още не разполага с надеждна система за установяване на техния брой„. Миналия месец Джон Маккейн, председател на комисията по въоръжените сили на Сената, заяви ядосан на министъра на отбраната Патрик Мърфи: „Очакваме с нетърпение деня, в който най-накрая ще ни кажете колко наемници работят за вас“.
Нещо повече, в докладите за прехвърлянето на нови части в Ирак или Сирия никога няма сведения за мащаба на действията, ролята и броя на наемниците. Журналистите рядко питат говорителите на Пентагона или военните командващи за броя на наемните подразделения, разположени редом с американски войници. В редките случаи, когато тези въпроси все пак се задават, представителите на въоръжените сили никога не разполагат с желаните цифри. Отговорът на контраадмирал Джон Кърби през февруари 2015 г. (когато Кърби е говорител на Министерството на отбраната) на въпроса за броя на наемниците, работещи със сирийската опозиция, перфектно илюстрира тази пълна липса на прозрачност: „Дали в тези процеси участват наети сътрудници, аз просто не мога да кажа.“
Наемни войници от частната военна компания GK Sierra Security в Афганистан
Да се получат точни данни за общия брой на воюващите или загинали наемни войници е невъзможно. Липсват дори приблизителни данни колко от броя на загиналите са граждани на САЩ. По груби изчисления на асоциацията Professional Services Council, само 32% от загиналите между 2001 г. и 2010 г. наемници са американски граждани. Останалите 68% са чужденци, наети от американски или чуждестранни компании, които са спечелили военни договори.
Когато американски войници загинат при изпълнение на дълга си в чужбина, Пентагонът публикува подробни данни на постоянно актуализиран сайт със списък на загубите. В отчетите загубите са разпределени по операции, в които са са загинали хора, като са разделени загиналите в бойни и небойни действия.
Когато гражданин на САЩ (или чужденец) загине, изпълнявайки договор с частна военна компания, работодателят (само на теория) трябва в рамките на десет дни да докладва за инцидента в отдела за компенсация на Министерството на труда (DLHWC, Division of Longshore and Harbor Workers’ Compensation), а членовете на семейството на починалия могат да подадат заявление за изплащане на застраховка. Тогава DLHWC открива дело и записът за смъртта на наемника се добавя, съгласно действащия Закон за отбраната, в базата данни. Базата данни се обновява ежедневно, но е достъпна публично само на три месеца. През 2011 г. главният инспектор на Министерството на труда на САЩ съобщи, че 68% от работодателите не докладват своевременно за загиналите и ранените. Нещата допълнително се усложняват от това, че често с отчетите като подизпълнители се занимават местни предприемачи. Понякога те просто не докладват смъртните случаи на основния изпълнител – било заради недостатъчна правна грамотност, било заради немарливо водене на документацията. Така че данните за смъртни случаи сред наемниците почти сигурно са занижени.
Най-известната и най-скандалната частна военна компания е организацията „Блекуотър“ (Blackwater), която дълги години отхвърляше всички обвинения в убийства и насилие върху гражданското население. Но през октомври 2014 г. четирима нейни бивши охранители бяха обвинени в убийство във връзка с масовото клане на 17 иракчани през 2007 г.
Създателят на фирмата Ерик Принс много успешно лавира между скандалите – компанията вече не се нарича официално „Блекуотър“. След като името й първоначално беше сменено на „Хе“, сега тя е „Академи“ (Academi). Принс много успешно се справя с дузина свои фиктивни компании и фирми, които работят в сферата на сигурността и които трупат милиони долари от правителствени поръчки, за които плаща държавният бюджет на САЩ, както и от други източници.
Работата на наемните войници рядко е обект на контрол и в Конгреса – с изключение на случаите, когато чуждестранен наемник случайно стане причина за смъртта на американски войник или в случаи на прахосване, измама или злоупотреба с пари на данъкоплатците. През май 2008 г. имаше изслушване на Палатата по надзора и правителствената реформа (House Committee on Oversight and Government Reform hearing) по въпроса за изплащаните застраховки съгласно Закона за отбраната. През 2011 г. Конгресът проведе поредица от изслушвания за работата на Комисията по военните договори. Тогава стана ясно, че между 31 и 60 милиарда долара са загубени само в резултат от злоупотреби и измами с договорите. За последните 10 години обаче не е проведено нито едно изслушване, фокусирано върху отговорностите, поети от частни изпълнители във военните дейности на САЩ.
Наемниците на практика представляват интернационални бойни части, съставени от от военни специалисти. Подобни компании получават дивиденти от конфликтите и затова винаги е налице риск, че те са готови да разпалват и да задълбочават различни сблъсъци в своя полза. Американският военен експерт Шон Макфейт изброява много примери, в които определени наемници работят ту за едната, ту за другата страна в даден конфликт и по този начин винаги печелят.
Проф. Шон Макфейт е бивш американски военен, който е работил в Африка за частната военната компания Dyncorp International, а сега е преподавател в Националния университет за отбрана. Автор е на обширно четиригодишно изследване „Съвременният наемник: частните армии и тяхното значение за световния ред“ (The Modern Mercenary: Private Armies and What they Mean for World Order).
Книгата проследява и разказва как благодарение на практиката на Пентагона да наема частни военни армии за воденето на своите войни, бойните действия вече се встъпили в нова епоха, в която огромно количество новосъздадени частни концерни захранват бурно разрастващия се световен пазар на военните конфликти.
„Сега, когато САЩ отвориха тази комерсиална кутия на Пандора, професионалните воиници от всякакъв вид излязоха от сенките и започнаха воденето на война с една единствена цел – печалба“, пише Макфейт. Според него тази мисъл е ужасяваща и страшна. Националната държава се разпада в нова „полицентрична среда“, в която държавната власт е в конкуренция с транснационалните корпорации, със световните органи за управление, с неправителствени организации, с регионални, етнически и икономически сфери на влияние и със самите терористични организации. Това на практика е новата шахматна дъска на новия световен ред. Появата на все повече професионални частни армии и техният неограничен достъп до оръжия изместват традиционния държавен монопол в използването на сила и ускоряват възникването на една нова епоха, която Макфейт нарича „неосредновековие“ – многополюсен световен ред без централна държавна власт.
И в по-широк политически план частните военни компании не получават никакво „официално“ внимание. В 28-те президентски дебата, проведени до този момент, наемниците бяха споменати само веднъж: губернаторът на Охайо Джон Кейсик се възмути от действията на „големите изпълнители, които оценяват чукове и отвертки за хиляди долари и ни ограбват“. Никой обаче не споменава хората, които излагат живота си на риск, подкрепяйки американски военни операции зад граница.
През следващите пет месеца ще прочетете много за „доктрината на Обама“, особено за любимото му „минимум“ военно присъствие. Но няма да прочетете за много по-големия брой наемници във военните зони и за опасните отговорности, които изпълняват. Ако не бяха наемниците, „минималното“ военно присъствие щеше бъде два или три пъти по-голямо. Докато правителството последователно отказва да предоставя информация за военните подизпълнители, и докато пресата не пожелае да обърне внимание на тяхната роля и на жертвите, дадени от тях, реалната цена на американските войни, платена в човешки живот, би била много по-висока, отколкото изглежда на пръв поглед.
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източници: Foreign Policy
Sean McFate
Оставяне на коментар