Джейми Метзъл е страши сътрудник по технологии и национална сигурност в Атлантическия съвет на САЩ. Изпълнявал е длъжности в Съвета по национална сигурност, Държавния департамент и Комитета по международни отношения на американския сенат, както и в ООН в Камбоджа. Писател, автор на генетическия трилър „Код на Генезиса“ и на романа (предстоящ) за екстремното удължаване на човешкия живот „Вечната соната“.
Човешкото възпроизвеждане е на път да претърпи радикална промяна. Заедно с ин витро оплождането, селекцията на ембриони ще помогне на човешкия род да отстрани множество генетични заболявания, както и да удължи продължителността на живота. Имам основания да считам, че до 2040 г. този метод ще измести секса като начинът, по който повечето от нас зачеват своите деца.
Макар че революцията от подбора на ембриони ще има много положителни страни, тя също така ще повдигне етичните въпроси за многообразието, равенството, както и какво означава да бъдеш човек – въпроси, за чиито отговори сме трагично неподготвени.
Използването на ин витро при хора започва през 1978 г. – тогава във Великобритания се ражда първото „бебе в епруветка“ Луиз Браун. Оттогава насетне с ин витро са заченати близо шест милиона деца в световен мащаб, а процедурата става все по-популярна с всяка изминала година. През 90-те години на миналия век лекарите започват да използват предимплантационна генетична диагностика (ПГД), като извличат клетки от ембриони в начален стадий на развитие и ги преглеждат за генетични заболявания.
В момента технологията ни позволява да засечем над хиляда заболявания – като например кистична фиброза, болест на Хънтингтън, Тай-Сакс, сърповидно-клетъчна анемия, мускулна дистрофия тип Дюшен – и този списък постоянно нараства. С наличието на тази информация родителите, използващи ин витро и ПГД, могат да изберат ембриони, които не пренасят подобни заболявания. Някои държави, като САЩ, Мексико, Италия и Тайланд, също така позволяват на родителите да изберат пола на бъдещите си деца.
Предимплантационната генетична диагностика все още се намира в началото на своето развитие. Процесът на обвързване на единични генни мутации със специфични заболявания е бавен и труден, но също така e относително прост. Разрастването на човешкия геномен проект – съществена основа за бъдещето на персонализираната медицина – ще направи възможно откриването на далеч по-сложни генетични заболявания.
С подобряването на процедурата и нарастването на броя на заболяванията, които могат да бъдат предотвратени, все повече родители ще изберат да прибягнат до помощта на технологията при зачеването на своите деца. С напредването на времето много генетични заболявания ще започнат да бъдат възприемани не като лош късмет, а като избор на родителя. Хората ще бъдат свободни да се откажат от лабораторно зачеване по религиозни, идеологически или икономически причини, но постепенно ин витрото и подборът на ембриони ще се превърнат в норма за родители на всякакви възрасти и с всякакви генетични предразположения. Ще правим секс за удоволствие, но не и за да заченем деца.
В малкото държави, където асистираната репродукция се покрива от националните здравни планове (като Австралия, Франция, Израел и Швеция), преходът към лабораторно зачеване няма да повдигне тежките въпроси за социално-икономическата справедливост. В други държави, където цените за ин витро и ПГД са високи (в момента те достигат до 20 000 долара в САЩ), предизвикателството ще бъде по-голямо. Възможно е в най-бедните държави тези процедури въобще да не са достъпни.
С все по-широкото приемане на ин витро и ПГД обаче, техните цени ще падат, а броят на хората, които имат достъп до тях, ще нараства. В много държави правителствата и застрахователните компании ще имат силен стимул да покриват разходите по процедурите, тъй като тази цена ще бъде значително по-малка от цената, необходима за полагането на грижи за всички деца, родени с предотвратими генетични заболявания.
Макар и по-популярни, ин витрото и ПГД ще продължават да крият своите рискове. Извличането на яйцеклетки може да бъде изключително болезнено, а понякога дори опасно за жените. Ембрионите в начален стадий на развитие могат да бъдат повредени при биопсията, а до 20% от тях могат да не преживеят криогенното замразяване преди имплантирането. Процесът също така може да бъде много дълъг, стресиращ и скъп за родителите. В свое предварително проучване, публикувано по-рано тази година, Американската медицинска асоциация (АМА) изказа своите съмнения, че децата, заченати чрез ин витро, са малко по-предразположени към определени вродени дефекти.
Важният въпрос пред бъдещите родители обаче няма да бъде дали ин витрото крие рискове, а дали тези рискове са по-големи или по-малки от рисковете при традиционното зачеване. Макар че изследването на АМА предполага малко по-висок риск при асистираната репродукция, броят на заболяванията, които могат да бъдат засечени на предимплантационна генетична диагностика, непрекъснато нараства. Друго предимство на ин витрото е, че жените, които имат намерение да забременеят на по-късен етап в живота си, ще могат да извлекат и замразят своите яйцеклетки на по-млада възраст – тогава рискът от генетични аномалии е значително по-малък от този при раждане след 35-годишна възраст.
Възможността да бъдат предотвратявани генетични заболявания ще наклони везните в полза на масовото използване на ПГД. Но ние няма да спрем дотам. Благодарение на развиващата се технология, процедурата ще предоставя информация за всички генетично повлияни черти – не само за тези, свързани със заболяванията. С напредването на геномните проучвания учените ще открият как определени генетични модели покачват вероятността за различни крайни резултати.
Науката е сложна, но според Стивън Хсю, професор в Мичиганския щатски университет с богат опит в областта на геномиката, до две години ще бъдем способни да предскажем височината, а до десет – интелигентността на все още неродените деца; единствено по информация, получена от ембрионите в начален стадий на развитие.
В държави, в които ПГД за подбор на черти е разрешена, родителите ще бъдат информирани за вероятните резултати при техния избор на ембрион. Ще бъде възможно идентифицирането на ембрионите, от които е вероятно да се развият добри математици, невероятно бързи спринтьори или изключително емпатични деца. Колкото повече знаем за геномиката, толкова по-точни ще станат и предположенията.
Въпреки че всичко това звучи изключително сложно, учените не трябва да разбират генома напълно, за да продължат своите проучвания по безопасен начин. Всички предимплантирани ембриони ще бъдат естествено и неподправено потенциално потомство на родителите. Изборът измежду тях ще бъде избор измежду естествени възможности. Не е необходимо да сме толкова интелигентни, че да манипулираме прецизно правилните гени или да правим напълно точни прогнози – трябва единствено да сме достатъчно уверени, за да предположим кой ембрион има най-голям потенциал. Преимуществото от вземането на добро решение би било голямо, но един не толкова добър избор не би бил по-лош от случайния плод на традиционния секс.
Този „прекрасен нов свят“ на асистираната репродукция ще уплаши много хора. Редица държави, общества и отделни семейства ще изберат традиционния метод и те ще имат своите сериозни основания. Конкуренцията във и между държавите обаче неумолимо ще ускори приемането на подбора на ембриони. Веднъж щом процедурата бъде приета като безопасна, родителите няма да искат техните деца да бъдат по-ниски или по-малко интелигентни от своите връстници, заченати ин витро. От своя страна държавите биха се страхували, че ще изгубят конкурентоспособност спрямо другите държави, които са приели асистираната репродукция.
Всичко това ще повдигне куп фундаментални въпроси, които – ако не бъдат адресирани адекватно – биха могли да доведат до тежки раздори и дори насилие. Как можем да осигурим равен достъп до тези технологии, така че населението на света да не се раздели на генетично доминиращи и доминирани? Ще подсили ли подборът на ембриони единствено нашите предубеждения, водейки ни към една опасна човешка монокултура, която подкопава генетичното разнообразие на вида ни, а може би дори дългосрочната ни способност за оцеляване? Ще обичаме ли децата си заради това, което са, в един свят, в който технологията ни изкушава да ги възприемаме като потребителски стоки с характеристики по избор? Ще ни върне ли подборът на определени черти към една нова епоха на евгениката, в която човечността на всички е подкопана, тъй като не можем да припознаем човечността на всеки отделен човек?
Няма лесен отговор за тези въпроси. Търсенето на решения трябва да върви ръка за ръка с все по-масовото приемане на технологиите за асистирана репродукция. Ще се нуждаем от много по-сериозни национални и глобални регулаторни органи и институции, които да започнат обществен дебат относно бъдещето на вида ни в една епоха на революционна технология. Ще трябва да договорим ефективни международни споразумения, които насърчават най-благотворните ползи на технологиите и същевременно с това свеждат възможността от злоупотреби до минимум. Всичко това ще бъде изключително трудно.
Независимо какво направим и какво не, човешкият вид е поел в нова посока в своя еволюционен процес. Подборът на ембриони е едва началото на тази трансформация. Нашето генетично изменено бъдеще вече е започнало.
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: QUATRZ
Оставяне на коментар