Американците ще летят на руски кораби и след 2018 г.

Руският космически кораб „Съюз TMA-7“

от Андрей Лощилин

Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство на САЩ (НАСА) и Федералната космическа агенция на Русия (Роскосмос) решиха да не подписват нов договор за изпращане на американски и европейски астронавти до Международната космическа станция с кораби „Съюз“ след 2018-та година. Това съобщение породи много слухове и конспиративни теории.

В действителност програмата, по която ежегодно шест астронавта се отправят към МКС от космодрума в Байконур, трябваше да завърши през 2017 г., но през август м.г. НАСА удължи договора с една година, заплащайки за това на Роскосмос 490 милиона долара. Причината – недофинансиране от страна на американците на собствената им програма за пилотирани полети Commercial Crew Транспорт Capability (CCtCap). За пет години Конгресът на САЩ намали бюджетните кредити за CCtCap с 1 милиард долара, което отложи датата на първите тестови полети на създадените в рамките на програмата апарати. Сега се планира началото на  летателните изпитания в автоматичен режим да започне през октомври следващата година, а с екипажи на борда – през февруари 2018 г.

С какво ще летят американците дотогава?

След конкурсен подбор на кандидатите през 2014 г. НАСА сключи договори за разработване на нови пилотирани космически кораби за полети до МКС с Boeing и компанията SpaceX на милиардера Илон Мъск – съответно за ​ 4,2 милиарда и за 2,6 милиарда долара.

Проектът за пилотиран космически кораб Dragon на SpaceX

До края на 2017 г. те трябва да построят корабите CST-100 Starlineri и Dragon и година по-късно да завършат тестовите изпитания. Кой от апаратите ще полети първи до МКС, ще се решава по-късно, в зависимост от тяхната готовност и сертифициране. Между другото, Dragon се създава на основата на едноименния космически „камион“, който вече 4 години доставя товари на станцията.

НАСА покрива половината от разходите за създаване на тези кораби, а останалите средства SpaceX и Boeing влагат сами или привличат частни инвестиции. Договорите предвиждат, че CST-100 Starline ще извърши поне два полета в околоземна орбита, а Dragon – един. За в бъдеще се планира след сертифицирането всяка една от компаниите да извършва по два полета всяка година. НАСА планира да изпраща в мисия със CST -100 Starliner и Dragon по четири астронавта. В същото време корабите ще бъдат 5-местни – по едно място в тях е планирано за космически туристи. Всеки кораб трябва да е в състояние да превозва по 100 кг полезен товар и да бъде скачен с Международната космическа станция за 210 дни.

Така ще изглежда космическият кораб CST-100 Starliner на Boeing

Според изчисленията на разработчиците едно място на борда на CST-100 Starliner и Dragon ще струва около 60 милиона долара, което е значително по-евтино в сравнение със „Съюз“-ите. В НАСА смятат, че корабите ще позволят на станцията да пребивават седем специалисти и това ще отвори нови възможности за научни изследвания и подготовка за бъдещи пилотирани полети до Марс. Освен това, в сътрудничество с компанията Bigelow, Boeing работи над създаването на космически хотели за туристи, които могат да се скачват с МКС.

А какво да кажем за „Съюз“? Всичко беше дотук?

НАСА вече подбра четири опитни астронавти за полетите на новите кораби. От април Ерик Боу и Санита Уилямс се подготовят за управление на CST-100 Starliner и за скачване с МКС на компютърен тренажор-симулатор в учебния център на Boeing в Сейнт Луис (Мисури). През 2017 г. този тренажорен комплекс ще бъде транспортиран в центъра за управление на полетите на НАСА в Хюстън. А астронавтите Робърт Бенкън и Дъглас Хърли се готвят за  първия старт на Dragon на базата на SpaceX в Кейп Канаверал, Флорида.

Международната космическа станция

Както подчерта заместник-ръководителят на НАСА по пилотираните програми Уилям Герстенмайер, коментирайки решението да не се подновява договора с Роскосмос за полети до МКС, „през 2018 г. ние ще имаме възможност да изпращаме астронавти както на американски, така и на руски кораби“. По думите му, през 2019 г. астронавтите ще продължават да летят на „Съюз“ (по един астронавт на един екипаж), както и руски космонавти ще летят на CST-100 Starliner и на Dragon (също по един представител на Русия в един екипаж). Ето защо да се сключват договори и да се плащат пари не е необходимо, защото всичко ще бъде проведено на разменни начала. Името на руския космонавт, който първи ще полети на американски апарат, може да стане известно през 2017. Миналата година директорът на програмата за пилотирани космически полети на НАСА в Русия Шон Фулър съобщи, че полетите на руските космонавти до МКС на американски кораби ще се стават за сметка на полетите на американски астронавти на „Съюз“.

Защо всички започнаха да летят на „Съюз“?

Необходимостта от закупуване на места в руските „космически таксита“ възникна за американците след приетото през 2004 г. решение за постепенно свиване и прекратяване на програмите за полети с корабите за многократна употреба Space Shuttle – тогава НАСА обяви приоритетите си за изучаване на далечния космос и за изпращане на астронавти до Марс. Совалките се оказаха твърде скъпо удоволствие дори за най-богатите страни в света: всеки техен старт струваше около 1,45 милиарда долара, въпреки че в самото началото на реализацията на програмата чиновниците обещаваха да направят евтина совалка, способна да лети до 50 пъти годишно, като всяко нейно излитане да струва само 10,5 милиона долара. През декември 2005 г. Роскосмос и НАСА подписаха първия договор за 43.8 милиона, който позволяваше през 2006 г. двама астронавти да летят до Международната космическа станция. Когато през 2011 г. използването на совалки беше прекратено, единственото средство за изпращане на астронавти на НАСА и на Европейската космическа агенция останаха руските кораби „Съюз“.

Старт на ракетата-носител „Съюз-ФГ“ с космическия кораб „Союз ТМА-06М“ от космодрума в Байконур, 23 октомври 2012г.

Санкциите

Експлоатацията на МКС е единствената програма, по която НАСА и Роскосмос продължават сътрудничеството си. Останалите съвместни проекти са замразени по решение на Вашингтон заради конфликта в Украйна. За 15 години на постоянно пребиваване на екипажи Международната космическа станция е посетена от 220 души от 17 страни, но там винаги са се намирали най-малко един руснак и  един американец. От 2000 г. комплексът е увеличил размерите си от 3 на 13 работни и жилищни помещения, в които са проведени над 1760 научни и технически експеримента. САЩ, Русия, Канада и Япония обявиха, че възнамеряват да използват станцията поне до 2024 г. Що се отнася до Европейската космическа агенция, тя продължава да обсъжда този въпрос в рамките на изготвянето на своя дългосрочен бюджет и не е изключено окончателното решение ще бъде взето още през 2017 г.

Руските двигатели

Всички казват, че руските двигатели са отлични, и това е чиста истина. Транспортният кораб Dragon на НАСА използва за доставка на товари до МКС апарата Cygnus. Той се извежда в орбита от ракетата-носител Atlas V на консорциума United Launch Alliance, създаден от Boeing и друг гигант на авиокосмическата пормишленост – Lockheed Martin. Някои от тези ракети използват руските двигатели РД-180, производство на „Енергомаш“. През 2014 г. RD-180 попаднаха под санкциите на Вашингтон, но скоро стана ясно, че те нямат аналог на световния пазар и американските власти отново разрешиха закупуването на руски двигатели.

Двигател РД-180

Като алтернатива на Atlas V за извеждане в орбита на транспортния кораб Cygnus, сега Orbital Science модернизира своята ракета Antares. Вместо двигателите AJ-26, създадени на базата на руските НК-33 на самарската машиностроителна компания „Кузнецов“, сега се монтират двигатели РД-181 на същата „Енергомаш“. Наскоро в Orbital Sciences решиха да се възползват от възможността и да закупят 8 двигателя  в рамките на договора, подписан през 2014 г.. Първото изстрелване на модернизираната ракета-носител Antares, оборудвана с двигател РД-181, ще се състои през юли тази година.

Американците са принудени да използват в своите ракети руски двигатели, тъй като, независимо от титаничните си усилия, не могат да създадат сравними по мощност и надеждност собствени аналози. „Руснаците са твърде добри в създаването на сплави, позволяващи на двигателя да издържи екстремни температури и налягане – призна неотдавна на изслушване в Капитолия сенаторът от Флорида Бил Нелсън. – Това са невероятни двигатели. Ние не разполагаме с всичките технологии за такова съчетаване на метали, необходимо за постигането на подобна тяга.“

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: RT

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК