Идеалният източник на енергия в Tri Alpha Energy

Пръстени от свръхгореща плазма биват изстрелвани към задържащия съд в центъра. Когато се сблъскат, те освобождават енергия.

oт Ричард Мартин

снимки: Джулиан Берман

Нито една енергийна технология не е по-примамлива от управляемия термоядрен синтез – и нито една не е била толкова разочароваща. Как тогава една компания в Южна Калифорния успя да събере близо половин милиард долара от спонсори като Пол Алън и Голдман Сакс? Дали тя е на път да построи реактор, който генерира огромни количества чиста енергия, при положение че обявеният от останалите подобни проекти срок за целта е не по-малък от двадесет години?

В търсене на тези отговори, през пролетта посетих центъра на Tri Alpha Energy. Крайбрежната мъгла се вдигаше от хълмовете на Футхил Ранч, когато влязох в сградата, приютяваща както офисите, така и лабораторията на компанията. Видях плазмен генератор с размерите на локомотив, около който бяха разположени куп скелета, сензори, измервателни уреди, магнити, инструменти, кабели и тръби.

Червената подковообразна тръба е един от електромагнитите, които контролират плазмата.

Противно на ядреното делене, което произвежда топлина в днешните ядрени реактори посредством атомен разпад, термоядреният синтез представлява сливане на атомни ядра, при което се отделят огромни количества енергия – това е същата реакция, която протича и в Слънцето.

В продължение на десетилетия изследването на термоядрения синтез неизменно включва огромни машини с формата на кравай, наречени токамаци, които създават мощни магнитни полета, за да сгъстят свръхгорещата плазма; в нея се съдържат сливаните атоми. Тези системи са изключително трудни за усъвършенстване: директорът на проекта Международен експериментален термоядрен реактор (вече изоставащ от графика с години) през април заяви, че реакторът няма да бъде активиран преди 2025 г. и няма да произвежда енергия поне до 2035 г. Проектът също така се нуждае от още 5 милиарда долара, в допълнение на вече вложените 17.

Двамата работници се намират над централния задържащ съд. Следващата версия, която се очаква да бъде завършена през 2017 г., ще бъде с 33% по-дълга и ще има способността да нагорещява плазма до 40 милиона градуса по Целзий.

Tri Alpha и други стартиращи компании следват различни проекти, които могат да се окажат както по-прости, така и по-евтини. Устройството на Tri Alpha заимства някои от принципите на ускорителите на високоенергийни частици, като Големия адронен колайдер, за да изстрелва ядрени лъчи в централния съд, където се случва термоядреният синтез. През август 2015 г. компанията обяви, че е успяла да удържи плазма в стабилно състояние в продължение на пет милисекунди – безкрайно малко количество време, но същевременно достатъчно, за да покаже, че процесът може да бъде неограничен. По-късно те подобриха времето си на 11.5 милисекунди.

(На снимката: Повечето кабели в този близък кадър водят до различни диагностични системи, които събират данни за произведената в машината енергия.)

Следващото предизвикателство е да се създаде достатъчно гореща плазма, чрез която термоядреният синтез да образува повече енергия от тази, необходима за неговото предизвикване. Колко гореща? Нещо от порядъка на три милиарда градуса, или 200 пъти повече от температурата на слънчевото ядро. Нито един метал на планетата не може да издържи на подобна температура. Тъй като мътното кълбо газ бива ограничено от мощно електромагнитно поле обаче, то въобще не докосва вътрешността на машината.

Приложените тук снимки са заснети няколко дни преди Tri Alpha да започне разглобяването на машината, за да построи нейна много по-голяма и мощна версия. Това може да доведе до създаването на прототипен реактор през 20-те години на века.

Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro

Източник: Technology Review

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК