Китай тихо подготвя златна алтернатива на долара

В качеството си на настоящ председател на Групата на двайсетте (Г-20), Китай призова Франция да организира една много специална конференция в Париж. Фактът, че подобна конференция въобще може да се състои в страна-членка на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие), е показателен за това до каква степен е отслабнала хегемонията на доминираната от САЩ доларова система.

Особената среща, наречена „Нанкин II“, бе проведена на 31-ви март в Париж. Управителят на Китайската народна банка Джоу Сяочуан направи голяма презентация, в която обсъди по-широката употреба на „кошницата от валути“ на МВФ (Кошницата от валути, или Специалните права на тираж, е международна разчетна парична единица. Понастоящем в „кошницата“ влизат четири валути: американският долар, еврото, японската йена и британската лира, а от 1-ви октомври 2016 г. в нея ще бъде добавен и китайският юан. Най-общо това са валутите на икономиките с най-голям износ, а тяхната тежест отразява относителния дял в международната търговия – бел. ред.) На конференцията бяха поканени малцина избрани, като германският финансов министър Волфганг Шойбле, британският канцлер на хазната Джордж Озбърн и изпълнителният директор на МВФ Кристин Лагард. Присъстващите обсъдиха световния финансов строй, както и мястото на Китай в него. Очевидно – и изненадващо – не е присъствал нито един високопоставен американски представител.

В своя коментар за срещата в Париж, Блумбърг предаде думите на Едуин Труман, бивш служител във Федералния резерв и Министерството на финансите на САЩ: „Китай иска една много по-тясно управлявана система, в която решенията на частния сектор могат да бъдат контролирани от държавните правителства. Франция винаги е насърчавала международна парична реформа, така че по този въпрос тя е естествен съюзник на Китай.“

В свой материал China Youth Daily пише: „Джоу Сяочуан изтъкна, че международната валутна и финансова система са в процес на структурно нагаждане, тъй като световната икономика е изправена пред много предизвикателства…“ Медията предаде, че според Джоу целта на Китай, като настоящ председател на Г-20, е да „насърчи по-широката употреба на Специалните права на тираж (СПТ)“.

За повечето от нас това звучи точно толкова вълнуващо, колкото да наблюдаваме как расте трева по полето. С всеки изминал ден обаче става все по-ясно, че зад този привидно незначителен тактически ход стои една голяма китайска стратегия, целяща да измести американския долар от неговата доминираща роля на централна световна резервна валута. Наред с други държави, Китай иска да прекрати тиранията на разрушената доларова система, финансираща безкрайни войни със заеми, които никога не се налага да изплаща. Китайският план е да прекрати господството на долара като валута на по-голямата част от световната търговия на стоки и услуги. А това не е шега работа.

Въпреки разрухата на американската икономика и нейния космически държавен дълг от $19 трилиона, доларът продължава да съставлява 64% от всички резерви на централните банки. САЩ са задлъжнели най-много на Китай, а близката втора позиция заема Япония. Докато доларът е основна резервна валута, Вашингтон може да поддържа безкраен бюджетен дефицит, тъй като знае добре, че държави като Китай нямат сериозна алтернатива за своите чуждестранни инвестиции. Това означа, че Китай на практика е финансирал военните действия на Вашингтон, които работят против неговия интерес – безкрайни цветни революции от Тибет до Хонконг; от Либия до Украйна; и дори Ислямска държава.

Ако се вгледаме внимателно в действията на китайското правителство от световната финансова криза през 2008 г. насам – и особено след създаването на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, Новата банка за развитие на БРИКС, както и сключването на двустранни енергийни и валутни споразумения с Русия, които избягват употребата на долара – става ясно, че Джоу и политическият елит на Пекин имат дългосрочна стратегия.

Британският икономист Дейвид Марш коментира скорошната среща в Париж с думите: „Китай предприема прагматични и стабилни стъпки към изграждането на многовалутна резервна система в сърцето на световния финансов ред.“

След приемането на Китай във валутната кошница на МВФ през ноември 2015 г. (ефективно от октомври 2016 г.) многовалутната система, която Китай нарича „4+1“, ще се състои от еврото, британската лира, японската йена, китайският юан и американският долар.

За да укрепи международното признаване на Специалните права на тираж (СПТ), Китайската народна банка започна да публикува своите чуждестранни резерви – най-големите в света – както в долари, така и в СПТ.

Въпреки всичко, китайската алтернатива на американския долар е нещо много повече от реклама на СПТ. Китай очевидно се стреми към възстановяване на международния златен стандарт – вероятно по-различен от този при Бретънудската система, която се провали през август 1971 г., когато президентът Ричард Никсън заяви на света, че ще трябва да се задоволи с хартиени долари, чиято стойност не е покрита от злато. В резултат от това бъдещите историци и икономисти несъмнено ще наричат годините след 1971 г. Голямата инфлация.

Според някои изчисления между 1970 г. и 2000 г. доларите в обращаемост в световен мащаб са се покачили с 2500%. Оттогава насам те със сигурност са достигнали 3000%. При отсъствието на законово изискване новоотпечатаните долари да бъдат покрити от предварително определено количество злато, всички ограничения пред световната доларова инфлация бяха неутрализирани. Докато светът е длъжен да приема долари при уреждането на своите търговски сметки – нефт, зърнени култури и всякакви други стоки – Вашингтон може да пише безкрайни чекове без да се притеснява, че те ще бъдат отказани, под предлог, че „не са налични достатъчно средства“.

Като съчетаем това с факта, че през същия период Уолстрийт тихо пое контрол над всякакво подобие на представителна демокрация и конституционни правила, получаваме днешната обезумяла машина за пари, която много ми напомня на поемата на Гьоте „Чиракът на магьосника“. Творението „долар“ е извън всякакъв контрол.

На фона на отрупаните с дългове еврозона и доларова система, от 2015 г. насам Китай – както и Русия – полага всички усилия да подкрепи своята валута със злато. През май 2015 г. Пекин обяви, че създава държавен Златен инвестиционен фонд. Целта бе да се създаде общ фонд с начален капитал от 16 милиарда долара – правещ го най-големия златен фонд в света – който да финансира проекти за добив на злато в териториите около железопътните линии на Новия икономически път на коприната. Китай обяви, че по този начин евразийските държави по новия търговски маршрут ще могат да подкрепят по-добре валутите си със злато. В тази връзка, е малко известен фактът, че Република Южна Африка вече не е световен лидер в добива на злато. Тя заема едва седма позиция; пръв е Китай, а на второ място – Русия. Паралелно със създаването на Златния инвестиционен фонд, китайски и руски компании сключиха споразумение за проучването на златни находища в Магаданската област.

Успоредно с това наблюдаваме още една любопитна стратегия на китайското правителство. По данни от март 2016 г. Китайската народна банка притежава над 3.2 трилиона долара в чуждестранни валутни резерви. Вярва се, че около 60% от тях са доларови активи, като американски съкровищни облигации и привидни правителствени облигации. Вместо да инвестира своите доларови търговски печалби във все по-обезценения американски държавен дълг, Китай започна да закупува световни активи.

Приоритет за Китай при купуването на чуждестранни активи са златни мини от цял свят. Въпреки покачването на цената на златото от януари насам, то все още е на ниски стойности и много доказали се минни компании отчаяно се нуждаят от пари.

Златото е на път да претърпи нов ренесанс.

Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro

Източник: Journal-neo

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК