Шистовата революция в САЩ – смърт на върха на иглата

37d11ce

Andrei KniazevАндрей Князев е руски военен експерт и журналист. Публикува анализи в различни издания и списва свой блог в платформата за социална журналистика КОНТ.

В тази статия става дума не за мистика или предсказания, а за съвършено реални неща, които очакват САЩ, а вероятно и цяла Северна Америка, в обозримо бъдеще. Става въпрос за геоложки и тектонични катастрофи, от които Америка е буквално на косъм и към които Съединените щати със своята недалновидна, а по-правилно би било да се каже – безумна политика, се приближават все повече от ден на ден.

Звучи като диагноза, но в действителност наистина е такава – и причината за всичко случващо се е това, с което Америка толкова много се гордее, но което за нея се явява смърт на върха на иглата, скрита в яйцето*шистовата революция.

Доскоро израза „шистова революция“ не слизаше от първите страници и телевизионните екрани. Това беше гореща тема в медиите – особено в американските. Прогнозите, както обикновено, бяха благоприятни и се изсипваха като от рог на изобилието: „До 2020 г. САЩ годишно ще спестяват 30 милиарда долара само от разходи за електроенергия. От най-големия вносител на газ Америка ще се превърне в износител и ще е в състояние да осигурява евтини въглеводороди за почти цяла Европа …“ – това е една от тези прогнози, направена от водещи американски експерти в областта на производството на газ.

Сухите цифри също са доста красноречиви. Добивът на шистов газ в САЩ нарасна от 54 милиарда кубически метра през 2007 г. до 319 милиарда кубически метра през 2013 година. За сравнение, целият руски износ на природен газ през 2013 година възлиза на около 230 милиарда кубически метра.

Производство на „лесен“ нефт от нископропускливи пластове, при което се използва същата технология като тази за шистов газ, се е увеличило от незначителните няколко хиляди барела през 2007 г. до 2,3 милиона барела на ден през 2013 г., а в началото на 2014 г. вече надхвърля 3,5 милиона барела на ден. Това е повече от 4% от световното производство на всички видове нефт. За сравнение, дневният добив на най-големите световни износители на петрол – Русия и Саудитска Арабия, по същото време е бил около 10 милиона барела на ден.

skytruth-ecoflight_jonah_high4_12may06-sm2-colorado

Добив на шистов газ в Колорадо

 

Трябва да се отбележи, че шистовата революция на първо място е технологична революция. Специфика на добив на газ от нископропускливи скални породи се различава значително от конвенционалното производство на газ. Експлоатационните сонди първоначално осигуряват висок приток на газ и петрол, който след една година пада на 50-85%. След три години експлоатация сондата осигурява средно около 10-14% от първоначалната скорост на потока. Бързата загуба на продуктивността изисква постоянно пробиване с нови сонди, които позволяват добивът да се поддържа на по-високо ниво. Напоследък обаче започна масовото използване на пробивни смеси и множество сондажи, беше въведена и технологията на повторното хидравлично разбиване, което позволи да се увеличи производителността на кладенците, въпреки че това води до нуждата от по-високо налягане и повече токсични реагенти. Тези нюанси са много важни, малко по-надолу в текста ще стая ясно защо.

През октомври 2009 г., на Международната конференция по природен газ в Буенос Айрес, със сензационен доклад излязоха двама души, много добре познати и уважавани в деловите среди: Тони Хейуърд, тогава начело на BP Corporation, и съоснователят на световноизвестната изследователско-консултантска фирма CERA (Cambridge Energy Research Associates) Даниел Ергин, известен по целия свят със своя бестселър The Prize, за която получи Пулицър. Хейуърд заяви, че през следващите няколко години световните резерви на неконвенционалния шистов газ ще се увеличат най-малко с 60%, а прогнозите на CERA бяха още по-щедри: увеличението ще бъде от 250%. Самият Ергин заяви пред Petroleum Economist, че технологията за добив на шистов газ скоро „ще завладее целия свят“.

shema

За да бъдем честни, „новите технологии“ съвсем не е са нови (хоризонталното сондиране се използва още от 80-те години, а хидравличното разбиване на пластовете дори по-рано – от 40-те години на ХХ век) и тяхното използване е доста скъпо, сложно и изискващо субсидии. „Евтинията“ на горивото, получавано в Henry Hub (център за спотова и фючърсна търговия с природен газ в САЩ) беше изкуствено преувеличена от „либералната“ администрация на САЩ начело с Обама чрез забраната за неупълномощен износ на втечнен природен газ от страната. Постепенно терминът „шистова революция“ започна да напуска страниците на американските медии.

В средата на 2014 г. като гръм от ясно небе дойде спадът в цените на петрола и голяма част от шистовите нефтени разработки станаха  нерентабилни. Шистовото „съкровище“ се превърна в баласт…

Въпреки това, в тази статия няма да засягаме финансовите компоненти на шистовото производство и колапса в индустрията след падането на цените на петрола – още повече, че по този въпрос е писано много. По-интересни са последствията за околната среда от шистовата революция, още повече, че в действителност всичко е много по-сериозно, отколкото се очакваше в зората на производството на шистов нефт и газ, и дори по-сериозно от това, което мнозина виждат сега.

2016-05-14_235400

Мъртва риба от езерото Arrowhead в Тексас. Снимка: Torin Halsey

 

Работата е там, че благодарение на крайно агресивното лобиране на администрацията на Обама за „шистовата революция“, американските компании получиха разрешение за извличане на шистов газ с помощта на токсични химикали. По тази причина екологичната обстановка в някои американски щати сега представлява заплаха за здравето на хората и животните, а в някои райони има висок риск от тежки заболявания на вътрешните органи и кожата. Най-много от „шистовите технологии“ страдат Пенсилвания, Луизиана и Тексас. Често в хода на работата по добиване на нефт и газ токсичните отпадъци замърсяват подземните води и животът в такива райони се оказва почти невъзможен.

fracking3Защо се случва това? При добиването на газ във всяка пукнатина се инжектират милиони тонове специален химически разтвор, който разрушава скалните пластове и освобождава големи количества метан. Основният проблем е, че останалият шистов газ заедно с химикалите, които не подлежат на обратно извличане, започват бавно да излизат на повърхността, просмуквайки се в почвата и замърсявайки подпочвените води и плодородния слой. Във всяка пукнатина под голямо налягане се инжектират до 20 милиона литра пробивна течност, която я разширява и разпространява в скалата. Съставът на течността е търговска тайна.

В действителност, екологични организации и експерти отдавна изясниха тази „тайна“: в състава на тази течност влизат над 90 химични съединения, повечето от които са силно токсични. Списъкът с химикалите и добавките включва  близо 700 наименования: това са летливи органични съединения (толуол, кумол, и др.), канцерогени (бензол, етилен оксид, формалдехид и др.), мутагени (акриламид, съполимер на етилен гликол с етиленов окис, разтворител на нафта и др.), и т.н.

Всички тези вещества са изключително опасни за здравето и дори за живота на човека, те са изключително устойчиви на извличане и имат свойството да се натрупват в почвите и водоносни пластове. А как да се направи така, че областите, в които се извличат нефт и газ чрез хидравлично разбиване, отново да станат подходящи за човешки живот и селскостопански дейности, все още не знаят нито американските, нито световните учени.

2016-05-15_035251

1. Възпламенен метан в питейната вода 2. Мъртва риба в река, замърсена с химикали при фракинг, Monroe County, Охайо 3. Отровена питейна вода; снимки – Грийнпийс)

 

Но оказва се, това далеч не е най-лошото. Хидравличното разбиване (фракинг) е опасно не само от химическа, то и от геоложка гледна точка. Доклад на Центъра за изучаване на Земята на Колумбийския университет показва, че такива взривове с химикали могат да доведат до земетресения, тъй като по време на провеждането им сеизмичната активност се увеличава. Изследването е проведено в Охайо, в близост до един от обектите за производство на газ. „По време на периода на наблюдение – от януари 2011 г. до февруари 2012 г., са регистрирани 109 вторични труса, като силата на най-големия от тях е бил 3,9 бала.“

Скок на сеизмичната активност в 17 региона на 8 щата – това е страничният ефект от добива на нефт и газ чрез фракинг, използван от американците в „шистовата революция“. До такива изводи е достигнала Геоложката служба на САЩ (USGS), която публикува доклад за увеличения брой земетресения в страната.

„Тези земетресения се случват с по-голяма скорост от когато и да било. Те представляват голяма опасност за хората“, заяви представителят на USGS Марк Петерсен. В доклада** си геолозите от USGS препоръчват да бъде спряно вкарването на химични и солени разтвори в подземните пластове, за да се избегне по-нататъшното увеличаване на натиска върху шистовите скали. Но подобни мерки вече са твърде закъснели – в подземните скални пластове вече са инжектирани под голямо налягане десетки милиарди тонове вода, които създават огромно напрежение в земната кора.

oklahoma-fracking-sept-22-2013a

Много американски експерти алармират за връзката между фракинга и земетресенията. Защо в Колорадо е законно да се предизвикват земетресения с фракинг? – пита Гари Уокнър. Колорадо е един от най-засегнатите райони в САЩ

 

И тук трябва да отчетем и факта, че най-населената част на Съединените щати (около 70% от населението) е в непосредствена близост до геоложкия разлом Сан Андреас. Около 90% от земетресенията в континенталната част на САЩ, включваща и Аляска, се случват в Калифорния и в западните райони на щата Невада. Причините за „калифорнийските“ земетресения са свързани с движението на Тихоокеанската и Северноамериканската тектонски плочи, които са разделени от разлома Сан Андреас. Разломът е в постоянно напрежение и плочите, пълзящи една до друга, създават колосално напрежение, което след това се реализира във внезапни и бързи размествания в земната кора – земетресенията.

Милиардите тонове фракинг-вода създават допълнително напрежение в земната кора и това напрежение се предава на цялата плоча, създавайки допълнително напрежение, в това число и върху разлома Сан Андреас и целия „калифорнийски“ сеизмичен район. Товарът нараства експоненциално, причинявайки земетресения, включително в райони, където никога досега не са се случвали – това сега се наблюдава в редица американски щати. В някои райони става дума за десетки, дори стотици микро-земетресения годишно, като се отбелязва постоянно покачване на тяхната сила. В същото време  под земята всеки ден продължава вкарването под налягане на милиони тонове вода, наситени с агресивни химически съединения. И ето, че вече се тресат и централните щати на САЩ – хората са уплашени, а истината …Тя в Америка се скрива по всеки възможен начин…

Не бива да се забравя и че целият северозапад на САЩ лежи върху супервулкана Йелоустоун, който е изключително нестабилна геоложка формация. Последните проучвания показват, че Йелоустоун навлиза във фаза на геоложка активност, а избухването на подобен супервулкан може да се превърне в най-голямата природна катастрофа в историята на САЩ. При това в истинския смисъл на тази дума – ориентировъчната мощност от изригването на подобен супервулкан е сравнима с експлозията на няколко десетки ядрени бомби, без да се отчитат другите последствия – като афтършокове, милиони тонове пепел, изхвърлени във въздуха, и реки от лава, разливащи се на десетки километри. Като се има предвид, че активността на вулкана през последните години нараства, нужно ли е допълнително да се разклаща и без това изключително нестабилната геоложка система с допълнителни техногенни фактори, като се знае до какво може да доведе това? Въпросът, както разбирате, е риторичен.

2B2FCDE900000578-3189619-image-a-7_1438970061113

Големият призматичен извор, Национален парк Йелоустоун. Цветовете се дължат на различни видове бактерии, които живеят във врящата вода. Яркосиньото петно в средата е вода, твърде гореща за бактериите. Паркът има 300 гейзера, което е 2/3 от всички гейзери в света. Най-големият гейзер в света сред тях е Стиймбоут. Преди около 640 000 години огромно вулканично изригване създава пръстеновиден (вулканичен) кратер, наречен калдера, с размери 45 на 85 km и покрива с прах голяма част от територията на САЩ. Друго, по-малко изригване, става преди 160 000 години. И до днес земетресенията са често явление в района, но са твърде слаби, за да бъдат забелязани от посетителите. Учените са установили, че всъщност природният парк Йелоустоун е един от най-големите супервулкани на Земята. Супервулканите се образуват, когато магмата се издига от мантията на Земята, но не изригва веднага. Когато изригне, неговата сила е огромна и може да предизвика световен катаклизъм. Земната кора в някои части на Йелоустоун в последните години се е надигала с 4 до 6 сантиметра на година, което е възможно да се дължи на надигане на разтопена лава.

 

Производителите на петрол и банкерите, които им дават огромни кредити – гонейки печалбата, разбира се, искаха да се изгаврят с екологията и въобще с природата . Но природата не прощава такива грешки – още повече, че голяма част от континента  Северна Америка е в сеизмична зона. Еколози и учени още от началото на 2000-те разтръбиха за възможните катастрофални последици  от използването на фракинга, но никой не ги слушаше, а на много „приказливите“ устата бяха запушени от американските тайни служби. Но геоложката и тектонична обстановка в Америка през последните няколко години стана толкова тревожна и нестабилна, че да се замазват тези проблеми вече не е възможно – тук-там в медиите и в интернет вече се промъква достоверна информация.

Макар че, между другото, всичко това малко може да се промени: фаталните грешки са направени, а да се премахнат последиците от тях не е възможно при сегашното ниво на технологично развитие на човечеството – все още не сме се научили да управляваме процесите, които протичат в земната кора и мантията. Всичко, което остава на днешна Америка, е да се чака, докато присъдата, наложена от самата Природа, бъде приведена в изпълнение. И това ще бъде една сурова присъда…

Шистова революция?!…

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: CONT

*Аналогия със славянската приказка за антагониста Кашчей Безсмъртни, чиято смърт била на върха на игла, скрита в яйце.

** Последният доклад е от края на 2015 г.

 

Още от автора: Андрей Князев

Андрей Князев

Андрей Князев е руски военен експерт и журналист. Публикува анализи в различни издания и списва свой блог в платформата за социална журналистика КОНТ.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни