Триизмерна карта на Вселената с обхват от 12 до 14.5 милиарда светлинни години
Използвайки Фибровия Мулти-Обектов Спектограф (FMOS) и телескопа „Субару“, международен екип, ръководен от японски учени, сглоби триизмерна карта на 3000 галактики, намиращи се на 13 милиарда светлинни години от Земята. Въз основна на това сравнително проучване, което е първото за обекти на такава дистанция, екипът успя да потвърди, че Айнщайновата теория на относителността е все така валидна.
След като през 90-те години на миналия век беше открито че Вселената се разширява с ускорени темпове, изследователите се опитваха да обяснят защо става така – дали ускорението се подхранва от мистериозната тъмна енергия, или пък Aйнщайновата Обща теория на относителността, която твърди, че гравитацията изкривява времето и пространството, може би трябва да бъде ревизирана?
За да проверят теорията на Айнщайн, учените, начело с Teпи Окумура (вляво на снимката) и Тиаки Хикаге от Института „Кавли“ за физика и математика на Вселената, както и Томонори Тотани от Астрономическия отдел на Токийския университет използвали данни от проучването FastSound за повече от 3000 далечни галактики, за да анализират тяхното придвижване и струпване. FastSound е проучване на червеното отместване Redshift: отместването на спектралните линии на химичните елементи към червения край на спектъра, т.е. в посока на увеличаване на дължината на вълната – ефект, получен при разширяването на Вселената. FastSound е и една от стратегическите програми за наблюдения на 8,2-метровия оптичен телескоп „Субару“ и е използвало 40 нощи от графика на телескопа между 2012 и 2014 година.
Резултатите показват, че дори в далечните точки на Вселената, общата теория на относителността е вярна и подсилват тезата, че разширяването на вселената може да бъде обяснено с космологичната константа, както предполага и Айнщайн в своята теория.
Резултатите от експеримента, описващи разширяването на Вселената, сравнени с разширяването, изчислено от общата теория на относителността в зелено. „Съпътстващото разстояние“ (Comoving distance) е една от мерните единици, използвани в космологията. Тя е извлечена от времето, необходимо за светлината от даден обект да достигне наблюдаващия, като се имат предвид и измененията, причинени от разширяването на вселената досега.
„Тествахме Общата теория на относителността в по-широки граници, отколкото го е правил който и да било досега. За нас е привилегия да публикуваме нашите резултати 100 години след като Айнщайн е предложил своята теория.“, казва Окумура
„След като започнахме този проект преди 12 години, за мен е голямо удоволствие днес да видя подобни резултати“, казва Карл Глейзбрук, професор в Технологичния университет Суинбърн в Австралия, който е предложил да се направи проучването.
Никой досега не е бил способен да анализира галактики, разположени на повече от 10 милиарда светлинни години разстояние, но този екип успя да преодолее бариерата, благодарение на Спектографа и Телескопа Субару, който може да разучава галактики, намиращи се на дистанция между 12.4 и 14.7 милиарда светлинни години. В момента се изгражда Спектографа Прайм Фокус и се очаква той да може да изучава галактики на още по-голямо разстояние.
Превод: Камен Парадов / Memoria de futuro
Източник: Astronomy Now
Оставяне на коментар