„На личен ден, на Великден…“

Художник – Снежана Славова

Народът ни е нарекъл този ден „личен” – специален, белязан с устойчивостта на традицията, а големият наш фолклорист Димитър Маринов го е видял като гостоприемна къща за всякаква вяра и ритуалност от древността.

На този ден християнската Православна църква отбелязва Светото Възкресение на Сина Божи Иисус Христос, въплътен в човешко тяло като един от всички нас, за да изкупи с мъченическа смърт греховете на хората. На третия ден от разпятието, в унисон в предсказанията на пророците разпънатия на кръст син божи възкръсва и се въздига на небето:

„Както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Человеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи” (Мат. 12:40).

И тук образът на старозаветния пророк Йона – попаднал в хаоса на водната стихия, спасен от рибата – владетелка на дълбините – и възвърнат на сушата, за да изпълни мисията си на вестител, ни отвежда към устойчиви архетипни модели на календарно мислене, появили се много преди християнския разказ. Пролетните празници, както повечето събития в традиционния календар, пазят реликти от фолклорно-митологични представи, обвързани с идеята за възкръсващата природа или с образа на умиращо и възкръсващо божество на пролетната вегетация.  Върху наслоените архетипни представи се разполага и библейският разказ за умиращия и възкръсващ бог, чиято фабула се случва в деня на Пасха – символичното възкръсване на еврейския род от египетско робство.

Митологичната представа за борбата между Хаоса, семантично равен на смърт и покой, и Космоса, осмислян  като живот и движение в българската традиционна култура, намира своите образи в сложната картина за света на българите, представена със средствата на три календара – слънчев, лунен и астрален. Празникът се ориентира по слънчевото равноденствие, точната дата се изчислява в лунни месеци, а различни обредни действия и практики подсказват връзка с един от четирите цикъла на движение на Плеядите, познати в българската традиция като Власци или Кокошка (квачка) с пиленца. В представите за небесната Квачка-майка са съхранени остатъци от мита за космическото яйце, дало живот на вселената и устойчиво определящо обредната храна на празника.

В сложната картина на празника важно място заемат текстовете на песни, определяни от различните събирачи като „великденски” или „митични” и обвързани отново с темата за двубоя, представен под формата на състезание, жертва, сватба, наказание, награда или казано с други думи – различните образи на представата за преход от едно състояние в друго. Определението „митически”, както и персонажите в тях – змей, самодиви, самовили, юди – подсказва за пореден тип архаичност на менталните модели, чието многообразие се определя от различните календарни актуализации, устойчиво обвързани с архетипния модел на митологичната матрица.

Устойчивият модел на празничното мислене, съхранен през вековете и обвързан с представата за възкресението и установяването на нов порядък, определя и сложната обредна система на празника. Седмицата, наречена Страстна, заради описаните в новозаветния разказ страдания на Иисус Христос, е известна и като Велика, поради величието и чудото на възкресението в нейния край. Първите два дни от седмицата са посветени на почистването на къщата. Обредният протокол, следващ донякъде библейския разказ, определя важността на дните и съответните действия. Сцените с изгонването на търговците от храма, беседата за „очакващите жениха девици” и последната „тайна вечеря” определят тези дни като време за почистване на къщата, стопанските постройки, миене и къпане на членовете на семейството. Вярва се, че това „най-голямо чистене” определя здравето на хората през годината.

Обвързани с представата за здраве са и практиките на Велика сряда децата да берат здравец, който после се раздава на запътилите се към църквата богомолци. На този ден в някои краища на етническото землище се берат и билките, с които ще се боядисват (вапцват, червят) яйцата.

Най-строго почитан е Велики четвъртък – денят на Тайната вечеря, молитвата на Исус в Гетсиманската градина, предателството на Юда.

Велики четвъртък  представя сложен комплекс от действия, определяни от миторитуално мислене. Той е първият от седемте велики четвъртъци (последният е на Спасовден), в които се спазва строга забрана за работа – мъжете не орат, жените не перат, не въртят чекрък, не тъкат. Смята се, че нарушаването на забраните ще предизвика градушки и гръмотевици. Поради спецификата на „прането” с помощта на дървена бухалка (пералка), както и произхода на думата от корена „пер” със значение „удрям, бия” обвързват действието с образа на върховния бог в славянския пантеон – гръмовержеца Перун, който изпраща бури, градушки и светкавици да „бият” по земята.

Четвъртък е денят на Юпитер в римската митология и предполагаем ден на Перун (perundan у балтийските славяни), което определя не само почитта към този ден, но и унаследени представи за деня на божествения владетел, който в образа на Христос е предаден, за да поеме пътя към своята доброволна Голгота. В контекста на митологичното мислене на този ден се боядисват яйца – напомняне за неумиращото древно знание, определящо яйцето като символ на вселената и новопораждащия се живот. Първи се боядисват яйцата, снесени сутринта на Велики четвъртък – задължително червени и с първото от тях се правят белези на челата на децата, след което се поставя пред иконата. В някои краища изнасят яйцето „да го види слънцето”, поставят го при бубите – да ги пази от уроки. По състоянието на старото яйце се гадае за бъдещото плодородие. На Велики четвъртък се подновява и квасът за обредните хлябове – прави се от най-възрастната жена в къщата, преди изгрев слънце, като в тестото се слагат билки за втасване. Парченца от този „нов”, „млад квас” използват през годината за лечение и срещу магии.

Велики петък, наречен и „разпети” – денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа (на снимката – Божи гроб в църквата „Възкресение Христово“ в Йерусалим). На този ден в храмовете се извършва неговото опело. Отново се спазват стриктни забрани за работа, почита се срещу градушки, болести и смърт. Смята се, че дете, заченато на този ден ще се роди с физически недъг. Строгите забрани за женска работа в петък – денят на света Петка, наследила черти на женско божество, условно наричано Велика богиня майка, както и обредните забрани на Велики четвъртък отново подсказват реликти от предхристиянско мислене, определящо вселенската дихотомия – бог-небе-мъж, и богиня-земя-жена-майка. На Велики петък е разрешено единствено месенето на обредните хлябове.

Великата събота, определяна повсеместно като „ден на мъртвите души” отново се явява с категоричната забрана на работа. В някои краища жените ходят на гробовете, прекадяват ги и палят свещи – своеобразна възстановка на библейския разказ за телесната смърт и пещерата-гроб на божия син.

Нощта срещу Възкресение е посветена на „очакването” на чудотворното възкресение. Всички от семейството ходят на църква, откъдето донасят „новия” огън в домовете си. Празничната трапеза поставя края на постите – отговява се с червено яйце и парче от обредния хляб. Чукането с великденските червени яйца е поредният реликт от сакралната памет за необходимостта от умиране и възкръсване на вселенския ред. Яйцето „борец”, „борак” определя своя собственик като най-здрав през годината.

В някои краища на страната християнския код на празника определя обичая „ристосване” – преди да се чукнат две яйца, техните собственици си ги разменят до три пъти, повтаряйки основния празничен поздрав – „Христос воскресе! Воистина воскресе!”. Черупките от великденските яйца се използват в множество ритуални практики, свързани с неутрализиране на вредоносни влияния и магии. В някои краища с тях се изработва шапка на обредната кукла Герман в едноименния обичай за дъжд. На Великден се правят и задължителните посещения на младоженци у техните кумове и на лазарките у тяхната „кумица”. Носят се специално приготвени хлябове и червени яйца. На този ден приключват забраните по време на поста, свързани с хора и песни – на мегдана се извива голямо великденско „сключено” хоро, а младите хора се люлеят на великденски люлки – още един образ на пулсиращото и циклично подновявано време. (Художник – Снежана Славова)

Великденските червени яйца (наричани в Западна България „перашки” – поредното напомняне за почитта към небесния владетел) са основен хранителен код на празника. Съвкупността от вярвания, обредни практики, предписания и забрани, свързани с яйцата свидетелстват за унаследената памет за първообразите на митовете за създаване на света, както и представите за цикличната смяна на Хаос и Космос. Чукането, боренето с великденските яйца онагледява умирането (разпадането) на стария вселенски ред в образа на яйчената черупка и структурирането на новия в неговата цялост и пълнота.

Вторият, но не по важност, кулинарен код на празника са обредните хлябове – сложен, пластичен образ на предхристиянско и християнско обредно мислене. Хлябът по условие е най-древния образ на жертвоприношение, а великденските хлябове по разнообразие на мотиви и имена могат да бъдат сравнени единствено с коледните. Наименованията им категорично отвеждат не само към библейската метафора за хляба като „плътта христова”, но и към древни практики на почит и преклонение.

„Богова пита”, „Боговица”, „Колак”, „Кръсташка”, „Кравай”, „Плетеница”, „Кукла”, „Яйченик” ни отвеждат към древни космогонични представи за вселената, кръговете на вселенския и човешки цикъл, образите на божествата в техните мъжки и женски проявления. Изобразените по хлябовете кръстове, кръгове, спирали, звезди, зигзаговидни образи на змии, слънца, сватики, плитки, житни класове, антропоморфни фигури свидетелстват за богатството на културната памет и устойчивостта на традицията. В контекста на почитта към небесните владетели и техните земни наместници – родители, кумове, лазарска кума, са свидетелство за почитта към установения и унаследен ред на взаимоотношенията между човека и заобикалящия го свят.

Великден е празникът, на който приключват забраните по време на поста, свързани с песни и хора. Обредните песни представят разгърната картина на митологично мислене, в която съжителстват небесни тела, демонични същества, моми, ергени, невести, деца. Песните се пеят по време на боядисването на яйцата, на великденската трапеза, на отиване към хорото, на самото хоро и при свършването му. Великденски припевки с характерна сватбена тематика се изпълняват и на великденските люлки.

Художник – Снежана Славова

И… в очакване на Великден и чудото на Възкресението, да помислим за празника и с мисълта на фолклорния човек, дал живот и лице на необяснимото в света около себе си и осмислил сакралното време в подобни на самия себе си живи образи:

„Похвалил се е Великден, с червени яйца Великден…”

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК