За два дни два български общински съвета приеха предложенията на ВМРО за забрана на носенето на облекла, покриващи лицето, символи на радикалния салафитски ислямизъм. Това се случи в Пазарджик и в Стара Загора. Предстои подобни предложения да бъдат гласувани навсякъде, където имаме представители в общинските съвети.
Нуждата от такава правна регулация е повече от очевидна. Но твърдото ни убеждение, е че тази материя трябва да се уреди правно на най-високо законодателно ниво в Република България, а именно – със закон, гласуван от Народното събрание. Мотивите ни за това законодателно предложение са следните:
С настоящия проект за закон се цели да се предотврати потъпкването на принципите на демократизма, равнопоставеността, хуманизма и пацифизма, залегнали в ценностната система на българската държава и държавност, както и предполагаемо в Европейския съюз и т.нар. развити западни държави.
Законът има за цел да откликне на остро възникналата необходимост от изрична правна регулация на обществените отношения, свързани с агресивно налаганите на територията на Република България ограничения на личната свобода и човешкото достойнство на родените и живеещи в България граждани от женски пол, още повече, когато тези ограничения са в конфликт с установените у нас основни и други закони.
Предмет на предложения проект на закон е забраната за носене на дрехи и аксесоари, закриващи лицето на обществени места, в институции и в официални сгради, в които се осъществяват светски взаимоотношения.
Законовата забрана в проекта засяга носенето на всякакви облекла, дрехи или покривала, които прикриват частично или скриват напълно лицето на носещия ги. В този смисъл е без значение наименованието на такива облекла в различните езици и/или диалекти, т.е. дали те се наричат бурка, фередже, яшмак, никаб или по друг начин.
За нас от особено значение са два основни факта, а именно – противоречието на подобно обществено поведение със светските закони на страната ни, включително и с битуващите по тези земи хилядолетни традиции на християни, мюсюлмани и други религиозни общности, невключващи такъв показен радикализъм; реалните подбуди за тези демонстрации, които не са нито религиозни, нито хуманни, а са политически, материално подплатени с пари, идващи от Йордания, Сирия и Ирак, за които страни са ноторно известни нестабилността на политическата обстановка и вихрещият се в тях войнстващ радикален ислямизъм.
В този смисъл, с въвеждането на подобно законодателство се цели създаване на гаранции за опазването на човешкото достойнство и свободата на личен избор на гражданите от женски пол, населяващи или пребиваващи временно или постоянно на територията на Република България. Наред с това, подобно законодателство би създало и допълнителна възможност за охрана на националния ни суверенитет, идентичност и национална сигурност от асимилативни и агресорски посегателства, по принцип забранени в Конституцията на Република България.
Следва да отбележим, че радикалният ислям е идеология, а не религия, и си поставя чисто политически цели, проповядва насилие срещу немюсюлмани и е основният фактор за самоизолацията на мюсюлманските общности. Налагането по един или друг начин маниера на постоянно носене на бурки и други подобни в една страна, е в пряка релация с опасността от тероризъм на джихадиска основа. Шест европейски страни вече забраниха носенето на бурки и други подобни символи на агресивния войнстващ ислямски радикализъм на обществени места.
Причините за въвеждането на тази забрана са комплексни. На първо място носенето на такова облекло пречи за идентификацията на лицето, което го носи. Това съществено завишава риска за пробиви в обществената сигурност, включително чрез терористични актове, в които се използват жени-камикадзе.
На второ място това е неприемлив начин за пропаганда на радикални ислямистки идеи, които нямат нищо общо с традициите на ислямската общност в България. Това е и демонстриран израз на неуважение към ценностите, на които се базира българското общество, сред които е и светския му характер, и толерантността към религиозните възгледи на „другия“. Не на последно място носенето на бурка е израз на подчиненото положение на жената в доктрината на радикалния ислям, а българските закони категорично забраняват неравното третиране по полов признак.
Забраната се отнася за обществени места, като всяко лице е свободно да носи подобен тип облекло в съответните места за молитва или у дома си.
Законът предвижда административен ред за санкциониране на нарушенията в тази област на предлаганата правна регулация. Лицата, които констатират нарушението са: органите на МВР, кметовете на общини или кметства. Производството е по АПК. Санкцията за първо нарушение е глоба от 50 до 200 лева, а за второ и всяко следващо от 200 до 2000 лева и преустановяване предоставянето на социални помощи за съответния нарушител.
Чрез преходните и заключителни разпоредби се създава и нов чл.162а в НК, който криминализира действията на лица, които чрез насилие, принуда, склоняване или злоупотреба с власт налагат носенето на бурка и други подобни облекла и/или покривала на друго лице.
А ето го и самият проект за закон, заедно с предложението за промяна в Наказателния кодекс, криминализиращо принудата за носене на подобни облекла и въвеждащо наказателна отговорност за извършителите на подобна принуда.
ЗАКОН
ЗА НОСЕНЕТО НА ОБЛЕКЛО, ПРИКРИВАЩО ИЛИ СКРИВАЩО ЛИЦЕТО
Чл.1(1) Този закон урежда условията за носене на облекло, скриващо напълно или частично лицето на гражданите, населяващи територията на Република България.
(2) На гражданите, населяващи територията на Република България или пребиваващи временно или постоянно в нея в качеството им на чужденци или мигранти, се забранява носенето на облекло, което скрива напълно или частично лицата им.
(3) Забраната по ал.2 важи във всички официални институции и обекти на урбанизираната територия, свързани с предоставянето на административни, образователни или обществени услуги, както и местата за обществен отдих, спорт, култура и комуникации.
Чл.2(1) За напълно скрито лице се считат случаите на използване на покривала или дрехи от плат за цялостно закриване на главата и лицето, включително устата, очите, косата и ушите, независимо от наименованието на съответната дреха или покривало.
(2) За частично скрито лице се считат случаите на използване на покривала или дрехи от плат за закриване на по-голямата част от главата и лицето, включваща устата, косата и ушите, независимо от наименованието на съответната дреха или покривало.
Чл.3(1) Забраната по чл.1 не се прилага ако облеклото се налага по здравословни причини или от професионална необходимост, или ако е с временен характер в рамките на спортни, културни или други подобни мероприятия.
(2) Забраната не се отнася и за домовете на съответните граждани или в официалните места за молитва на съответното вероизповедание.
Чл.4(1) На личните си документи и на документите за временно или постоянно разрешение за пребиваване на територията на Република България, гражданите на Република България, временно и постоянно пребиваващите на българска територия чужди граждани или мигранти, са длъжни да представят снимки, в съответствие с изискванията на Закона за българските лични документи и правилника за неговото прилагане.
(2) В държавните, общински и частни светски училища, гражданите на Република България, временно и постоянно пребиваващите на българска територия чужди граждани или мигранти, са длъжни да изпълняват разпоредбите на този закон.
Чл.5. Нарушаването на забраната по чл.1 се наказва с:
- за първо нарушение глоба от 50 до 200 лева.
- за всяко следващо нарушение – от 200 до 2000 лв. и лишаване от социални помощи за срок от три месеца, ако нарушителят получава такива.
Чл.6. Контролът по спазването на правилата, въведени с този закон, се осъществява от органите на Министерство на вътрешните работи, от кметовете на общини и кметовете на кметства.
Чл.7(1) Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица по чл.6.
(2) Редовно съставените актове по този закон имат сила до доказване на противното.
(3) Свидетел на съставянето на акта може да бъде както определени от субектите по чл.6 длъжностни лица, но и всяко друго длъжностно лице.
Чл.8. Наказателните постановления по този закон се издават по реда на Закона за административните нарушения и наказания, от:
- оправомощени от министъра на вътрешните работи длъжностни лица;
- кметовете на общини.
Чл.9. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Преходни и Заключителни разпоредби
- 1. Този закон е създаден на основание чл.13, ал.4 от Конституцията на Република България и е съобразен с изискванията на чл.5 от Закона за народната просвета (от 1.08.2016 г. – Закон за предучилищното и училищно образование) и със Закона за българските лични документи.
- 2. В Наказателния кодекс се създава нов член 162а със следното съдържание:
„Чл.162а (1) Който чрез използването на заплаха, насилие, принуда или власт, или посредством обещание за даване или даване на материална облага, принуди или склони другиго да носи постоянно на изброените в чл.1 от Закона за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето места, облекло и/или покривало, прикриващо частично или скриващо изцяло лицето, поради пола му или някаква друга негова характеристика, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.
(2) Ако принудата или склоняването по ал.1 са упражнени спрямо две или повече лица, населяващи територията на Република България, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години, когато екстрадиция е невъзможна.
(3) Ако някое от деянията по ал.1 са осъществени по отношение на малолетно лице, наказанието е лишаване от свобода за 2 години и глоба от десет хиляди до двайсет хиляди лева, а ако потърпевшите малолетни са две или повече – наказанието е лишаване от свобода от три до шест години, когато екстрадиция е невъзможна.“
Оставяне на коментар