БСП гледа мача за властта по къси гащи

Интервю на Христина Христова и Цеца Христова със Страхил Делийски за Мемория

– Какво се случва в почти единствената опозиция на властта у нас – БСП, дни преди конгреса  на 7 и 8 май, когато ще бъде избран новият лидер на Столетницата? Сегашният председател Михаил Миков неотдавна заяви, че битката трябва да бъде на идеи, а не на личности. Какъв е идеологическият проблем в БСП? Стогодишната история на левицата не предполага тепърва да се търсят идеи. Идеите би трябвало са кристално ясни.

– Какво се случва може би знаят само няколко човека във върхушката на БСП. По-големият проблем е, че може би само те се интересуват какво се случва. Огромният проблем на БСП е, че вече почти никой не се интересува какво се случва с партията.

– Защо?

– Защото БСП не е в позиция, в която да произвежда интерес. За какво, например, на мен, или на теб, или на някой друг му е БСП? Каква работа може да ти свърши? Казвам го, защото ако БСП иска да бъде смислена политическа партия, да има място в българския политически процес, тя трябва да поиска властта. А БСП не иска властта. След като не искаш властта, кой и за какво да се интересува от теб? Почват да се интересуват само някакви групички – да овладеят някакъв ресурс и да демонстрират помежду си някаква мощ и сила, от което БСП няма да спечели. И благодарение на което партията е на това дередже. БСП говори вътре на себе си, не говори навън, не говори за власт. Говори за постове вътре в партията, а не за власт в държавата и става ненужна. Тя е нужна на 10 човека вътре в самата БСП.

– А защо бяга от властта БСП?

– Дали защото имат някакви травми, нанесени от последните изборни загуби, това някой психоаналитик може да каже…

– За една партия с вековна история това не би трябвало да е психологически проблем.

– Да, това е отговор, който те дължат, защото веднага се появяват спекулации – дали пък не слушат някой отвън? Дали пък не изпълняват интерес на някой, да го кажем, партньор извън територията на България? Дали пък на върхушката на БСП не им е по-удобно да не искат властта, а да очакват да се наместят в нечия чужда власт – там, където могат, без никакво значение какво искат хората и избирателите. При всички положения това, че БСП не искат властта, показва, че БСП не е партия в същинския смисъл на думата. В крайна сметка, основната функция в демократичния процес на всяка една партия е властта. А БСП седи и гледа мача за властта по къси гащи. Без всякакво отношение към своето бъдеще и бъдещето на страната. Няма ги.

И тук опираме до въпроса ви за идеологическите проблеми. От известно време забелязваме, че председателят Михаил Миков много тежко громи неолибералния модел. Оттам започва да говори за леви завои, дискурсът му е много идеологизиран. Само че той не е казал нито едно политическо послание в рамките на този идеологически дискурс. Какво значи „завой наляво“, при положение, че той не е казал нищо конкретно срещу, да речем, Бойко Борисов и неговите конкретни политики? Какво значи да казваш „завой наляво“ и в същото време в пленарна зала да гласуваш един изключително десен законопроект за т.нар. еднодневни договори, което е тотално срещу интересите и сигурността на работниците? Тук има огромен проблем. Дай сега да си говорим и да громим неолиберализма, а в същото време, когато стане въпрос за конкретни политически действия и позиции, да заемаме точно обратните, т.е. неолиберални позиции. Не става така.

В този смисъл, аз съм далеч от мисълта, че в БСП тече някакъв идеологически дебат. По-скоро има опит за реидеологизиране на образа на социалистическата партия, но в никакъв случай за промяна в начина на поведение на хората в партията.

– Освен идеологическа, кризата в БСП е и лидерска. Липсват ярки личности и това е видно. Преди решаващия конгрес  в публичното пространство сякаш останаха „да се въртят“ само имената на Михаил Миков и Корнелия Нинова. Дори Кирил Добрев май не успя да вдъхнови социалистите със своите призиви към прагматизъм в политиката на левицата. Как виждаш лидерската надпревара на финалната отсечка?

– Лидерският проблем е очевиден, още повече, като видим конкуренцията на Михаил Миков. Това е всичко друго, но не и конкуренция, която да даде някакви надежди на избирателите на БСП.

Отстрани изглежда, че залогът не е бъдещето на БСП, което, ще повторя, може да бъде само през властта и посредством властта, защото извън властта никакъв интерес не можеш да защитиш. Изглежда, че става въпрос за едно мерене на мускули, вътре да се покаже кой има по-голяма подкрепа и кой ще доминира във вътрешнопартийния живот. Това е разговор, по никакъв начин не интересуващ избирателя, който иска социална защита, намаляване на огромните неравенства в българското общество и т.н. Той не се интересува дали Корнелия Нинова или Михаил Миков ще покаже повече мускули и ще си осигури повече делегатски гласове. Какво от това, при положение, че БСП няма никаква политическа визия за развитието на страната, различна от тази на сегашните управляващи? Какво по-различно ще предложат, освен олевяване на думи?

Въпросът е много сериозен. Например, ако БСП бяха сериозна партия, крайно време беше да съставят един кабинет в сянка, който реактивно да коментира действията на управляващите на езика на конкретните политики и да предложи алтернативни политики. Не знам дали изобщо има идея за такова нещо. По-лошото е дали има капацитет такова нещо да се случи.

Така че, две са нещата, които изключително затормозяват целия живот на партията. Едното е тази вътрешнополитическа битка за остатъците от старата голяма партия и свързаното с това самовглеждане и тотално забравяне за останалите избиратели. Другото е стигматизираният публичен образ – БСП успяха да си създадат такъв образ, който не е престижен. И си го създадоха сами – нито медии, нито някой друг им е виновен – с поредица от действия и личности, които излъчи партията. БСП има огромен проблем с това, че вече не просто не е престижно, а в известна степен и срамно да си признаеш, че ще гласуваш за тази партия.

– Според теб БСП вярва ли си, че може да бъде отново властови фактор?

– Не. По-скоро определени кръгове в БСП вярват, че те самите могат да реализират някакъв властови ресурс, но не задължително през самата БСП. Дори има такъв дебат в рамките на самата партия – дали не е по-добре леко да се снишим, за да можем да участваме в следващата голяма коалиция около ГЕРБ. 

– Всъщност, какви са нагласите на партийния елит спрямо управляващата коалиция, и най-вече спрямо ГЕРБ и АБВ? Според теб надяват ли се социалистите да седнат на мястото на Реформаторите на правителствената трапеза в едни бъдещи парламентарни избори?

– Част от елита на БСП се надява на това. Което отново говори какво е отношението на БСП към властта. Това не е отношение на партия, която иска да реформира и да прави политики, а отношение на функционери, които искат да се възползват от властта. И най-лошото е, че БСП с нищо не опровергава този тип съмнения. Напротив, отношението към Борисов е доста амбивалентно, трудно можем да чуем някаква остра реплика по негов адрес. А това, убеден съм, се разминава с очакванията на огромна част от избирателите на БСП. Защото този тип политическа програма – дай да участваме в една широка коалиция с ГЕРБ, нищо друго няма да произведе, освен да осигури властови позиции на част от апарата и функционерите.

– Те тогава съвсем ще си ошашавят електората…

– Абсолютно. БСП в момента не водят политическа битка, защото не искат властта. А все пак сме в изборна година. Президентските избори са шанс за БСП да се върне в мача. Да надигне глава. Но само при условие, че наистина се поеме сериозен опозиционен ангажимент. Само ако се поиска властта. Иначе кой ще гласува за БСП? БСП има възможност в тази ситуация да използва разочарованието от ГЕРБ, да използва нормалния процес на изолация на управляващите след 2 години в управлението. Но това означава, че трябва да се търсят широки коалиции с различни политически и граждански структури, да се търсят линиите, по които може да се начертае обща програма, да се намерят общите идеи. И всичко това е възможно само ако БСП твърдо поиска властта. Иначе няма как да стане.

– По време на правителството на Пламен Орешарски, който се опита да стабилизира икономически държавата, БСП задълбочи рязко разлома между управляващия партиен елит и електората си – най-вече заради външната си политика, например изявите на Вигенин в Киев. След това пропастта стана дори още по-дълбока. Късно ли е за този спешен идеологически катарзис на БСП, за който намеква Миков, за да си върне партията поне отчасти избирателите?

– Късно е, но по-добре късно, отколкото никога. Защото, ако продължава по този начин, БСП няма да съществува, в съвсем скоро време ще изчезне и така ще сбъдне мокрите блянове на една част от българското общество.

И тук не е толкова важна външнополитическата ориентация. Да, тя е важна от гледна точка на знаците, които могат да се дадат на традиционния избирател, да се потърсят мостове към русофилския избирател. Но за БСП е много по-важно да произведе собствена програма за развитието на България, която няма нищо общо с някакви сантиментални външнополитически каузи. Прагматично и управленски трябва да се подходи, защото на БСП големият й проблем не е собственият избирател, а периферията, която й е необходима, за да се превърне в желан и смислен политически субект. В този смисъл русофилството и антиамериканизмът могат да изиграят някаква роля сред вътрешната, собствена публика, но в никакъв случай те не могат да бъдат основа на проект, който трябва да отвори партията навън. Да не говорим пък, че управлението на г-н Путин в Русия няма нищо общо с лявата идеологическа и управленска практика.

– Кои са стратегически печелившите ходове на БСП като почти единствена опозиция на статуквото в предстоящите президентски избори?

– Със сигурност първо трябва да си изчисти отношението към властта – това е първата стратегическа цел. Да поиска властта и да не се притеснява да го каже. Следващите стъпки са свързани с търсенето на партньори отвъд традиционния избирател на БСП, в името на това да бъде победен ГЕРБ на изборите. Което пък означава произвеждане на смислена, убедителна политическа програма и намиране на достатъчно силна кандидатура.

Ако от БСП извадят кандидатура в рамките на партията, вероятно ще си решат някакви вътрешнополитически проблеми, и толкова. Ако обаче искат да се върнат на политическата сцена, социалистите трябва да потърсят нестандартна кандидатура, която едновременно да бъде и авторитетна и убедителна, и да може да произведе по-широка подкрепа от различни страни. Иначе ще се задоволят с това, с което председателят Миков много често се хвали – ние сме най-голямата алтернатива вляво. И какво от това?! Голяма работа! Нали си представяш как седят там феновете на БСП и викат: Ние сме по-големи от АБВ и от Татяна Дончева! И какво от това?! Да си алтернатива вляво има смисъл, ако реализираш тази алтернатива в управлението. Само да се мериш и да показваш на Първанов и на Дончева, че си по-голям от тях, няма абсолютно никакъв смисъл.

Това олевяване на равнище политически елит трябва да се превърне и в олевяване на равнището на политическата практика. Михаил Миков (или който и да стане председател на БСП), не е интелектуалец или политически философ, за да говори по този начин по студиата. Той е политик, който трябва да заеме ясни позиции по конкретни въпроси, да влезе в битка с конкретни други политици, да предложи законопректи и политики, които са конкретни и ще изпълнят със съдържание антинеолибералните му заклинания. Иначе няма как да убедят избирателите да гласуват за тях.

В БСП имат огромен проблем с доверието и сигналите, които дават в навечерието на конгреса, със сигурност няма да го решат. Те дават сигнали за разделение, за конфликт вътре, и то на личностно равнище. А това не са сигнали, които говорят за добър политически тонус и които ще накарат хората да повярват, че БСП е в състояние да управлява. А българската демокрация има огромна нужда от сериозна политическа алтернатива и БСП трябва да осъзнае изключително отговорната позиция, в която се намира. ГЕРБ се разправя с българската демокрация. Брутално. Това е брутална разправа с принципите на демокрацията, с демократичните практики. И БСП трябва да влезе в позиция, в която да се представи и да обяви, че е субект, който няма да позволи това. Българският политически процес има нужда от силен, смислен, грамотен и демократичен конкурент на ГЕРБ. И в рамките на тази кауза междуличностните глупости, с които те се занимават, нямат никакво значение.

В рамките на българската демократична публичност все някога трябва да започне разговорът за това, което ще се случва след ГЕРБ, защо не и за наследника на Борисов. Тезата за „безалтернативност“, с която ни заливат и медии, и политически играчи, и анализатори, е не просто срамна, но и опасна за нашата демокрация. БСП само ще спечели, ако успее да инициира подобен разговор. Въпросът е дали има достатъчно самочувствие и капацитет да го направи.

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК