БСП гледа мача за властта по къси гащи

strahil-deliiski

Интервю на Христина Христова и Цеца Христова със Страхил Делийски за Мемория

– Какво се случва в почти единствената опозиция на властта у нас – БСП, дни преди конгреса  на 7 и 8 май, когато ще бъде избран новият лидер на Столетницата? Сегашният председател Михаил Миков неотдавна заяви, че битката трябва да бъде на идеи, а не на личности. Какъв е идеологическият проблем в БСП? Стогодишната история на левицата не предполага тепърва да се търсят идеи. Идеите би трябвало са кристално ясни.

– Какво се случва може би знаят само няколко човека във върхушката на БСП. По-големият проблем е, че може би само те се интересуват какво се случва. Огромният проблем на БСП е, че вече почти никой не се интересува какво се случва с партията.

– Защо?

– Защото БСП не е в позиция, в която да произвежда интерес. За какво, например, на мен, или на теб, или на някой друг му е БСП? Каква работа може да ти свърши? Казвам го, защото ако БСП иска да бъде смислена политическа партия, да има място в българския политически процес, тя трябва да поиска властта. А БСП не иска властта. След като не искаш властта, кой и за какво да се интересува от теб? Почват да се интересуват само някакви групички – да овладеят някакъв ресурс и да демонстрират помежду си някаква мощ и сила, от което БСП няма да спечели. И благодарение на което партията е на това дередже. БСП говори вътре на себе си, не говори навън, не говори за власт. Говори за постове вътре в партията, а не за власт в държавата и става ненужна. Тя е нужна на 10 човека вътре в самата БСП.

– А защо бяга от властта БСП?

– Дали защото имат някакви травми, нанесени от последните изборни загуби, това някой психоаналитик може да каже…

– За една партия с вековна история това не би трябвало да е психологически проблем.

– Да, това е отговор, който те дължат, защото веднага се появяват спекулации – дали пък не слушат някой отвън? Дали пък не изпълняват интерес на някой, да го кажем, партньор извън територията на България? Дали пък на върхушката на БСП не им е по-удобно да не искат властта, а да очакват да се наместят в нечия чужда власт – там, където могат, без никакво значение какво искат хората и избирателите. При всички положения това, че БСП не искат властта, показва, че БСП не е партия в същинския смисъл на думата. В крайна сметка, основната функция в демократичния процес на всяка една партия е властта. А БСП седи и гледа мача за властта по къси гащи. Без всякакво отношение към своето бъдеще и бъдещето на страната. Няма ги.

И тук опираме до въпроса ви за идеологическите проблеми. От известно време забелязваме, че председателят Михаил Миков много тежко громи неолибералния модел. Оттам започва да говори за леви завои, дискурсът му е много идеологизиран. Само че той не е казал нито едно политическо послание в рамките на този идеологически дискурс. Какво значи „завой наляво“, при положение, че той не е казал нищо конкретно срещу, да речем, Бойко Борисов и неговите конкретни политики? Какво значи да казваш „завой наляво“ и в същото време в пленарна зала да гласуваш един изключително десен законопроект за т.нар. еднодневни договори, което е тотално срещу интересите и сигурността на работниците? Тук има огромен проблем. Дай сега да си говорим и да громим неолиберализма, а в същото време, когато стане въпрос за конкретни политически действия и позиции, да заемаме точно обратните, т.е. неолиберални позиции. Не става така.

В този смисъл, аз съм далеч от мисълта, че в БСП тече някакъв идеологически дебат. По-скоро има опит за реидеологизиране на образа на социалистическата партия, но в никакъв случай за промяна в начина на поведение на хората в партията.

– Освен идеологическа, кризата в БСП е и лидерска. Липсват ярки личности и това е видно. Преди решаващия конгрес  в публичното пространство сякаш останаха „да се въртят“ само имената на Михаил Миков и Корнелия Нинова. Дори Кирил Добрев май не успя да вдъхнови социалистите със своите призиви към прагматизъм в политиката на левицата. Как виждаш лидерската надпревара на финалната отсечка?

1458737562

– Лидерският проблем е очевиден, още повече, като видим конкуренцията на Михаил Миков. Това е всичко друго, но не и конкуренция, която да даде някакви надежди на избирателите на БСП.

Отстрани изглежда, че залогът не е бъдещето на БСП, което, ще повторя, може да бъде само през властта и посредством властта, защото извън властта никакъв интерес не можеш да защитиш. Изглежда, че става въпрос за едно мерене на мускули, вътре да се покаже кой има по-голяма подкрепа и кой ще доминира във вътрешнопартийния живот. Това е разговор, по никакъв начин не интересуващ избирателя, който иска социална защита, намаляване на огромните неравенства в българското общество и т.н. Той не се интересува дали Корнелия Нинова или Михаил Миков ще покаже повече мускули и ще си осигури повече делегатски гласове. Какво от това, при положение, че БСП няма никаква политическа визия за развитието на страната, различна от тази на сегашните управляващи? Какво по-различно ще предложат, освен олевяване на думи?

Въпросът е много сериозен. Например, ако БСП бяха сериозна партия, крайно време беше да съставят един кабинет в сянка, който реактивно да коментира действията на управляващите на езика на конкретните политики и да предложи алтернативни политики. Не знам дали изобщо има идея за такова нещо. По-лошото е дали има капацитет такова нещо да се случи.

Така че, две са нещата, които изключително затормозяват целия живот на партията. Едното е тази вътрешнополитическа битка за остатъците от старата голяма партия и свързаното с това самовглеждане и тотално забравяне за останалите избиратели. Другото е стигматизираният публичен образ – БСП успяха да си създадат такъв образ, който не е престижен. И си го създадоха сами – нито медии, нито някой друг им е виновен – с поредица от действия и личности, които излъчи партията. БСП има огромен проблем с това, че вече не просто не е престижно, а в известна степен и срамно да си признаеш, че ще гласуваш за тази партия.

– Според теб БСП вярва ли си, че може да бъде отново властови фактор?

– Не. По-скоро определени кръгове в БСП вярват, че те самите могат да реализират някакъв властови ресурс, но не задължително през самата БСП. Дори има такъв дебат в рамките на самата партия – дали не е по-добре леко да се снишим, за да можем да участваме в следващата голяма коалиция около ГЕРБ. 

– Всъщност, какви са нагласите на партийния елит спрямо управляващата коалиция, и най-вече спрямо ГЕРБ и АБВ? Според теб надяват ли се социалистите да седнат на мястото на Реформаторите на правителствената трапеза в едни бъдещи парламентарни избори?

– Част от елита на БСП се надява на това. Което отново говори какво е отношението на БСП към властта. Това не е отношение на партия, която иска да реформира и да прави политики, а отношение на функционери, които искат да се възползват от властта. И най-лошото е, че БСП с нищо не опровергава този тип съмнения. Напротив, отношението към Борисов е доста амбивалентно, трудно можем да чуем някаква остра реплика по негов адрес. А това, убеден съм, се разминава с очакванията на огромна част от избирателите на БСП. Защото този тип политическа програма – дай да участваме в една широка коалиция с ГЕРБ, нищо друго няма да произведе, освен да осигури властови позиции на част от апарата и функционерите.

– Те тогава съвсем ще си ошашавят електората…

– Абсолютно. БСП в момента не водят политическа битка, защото не искат властта. А все пак сме в изборна година. Президентските избори са шанс за БСП да се върне в мача. Да надигне глава. Но само при условие, че наистина се поеме сериозен опозиционен ангажимент. Само ако се поиска властта. Иначе кой ще гласува за БСП? БСП има възможност в тази ситуация да използва разочарованието от ГЕРБ, да използва нормалния процес на изолация на управляващите след 2 години в управлението. Но това означава, че трябва да се търсят широки коалиции с различни политически и граждански структури, да се търсят линиите, по които може да се начертае обща програма, да се намерят общите идеи. И всичко това е възможно само ако БСП твърдо поиска властта. Иначе няма как да стане.

– По време на правителството на Пламен Орешарски, който се опита да стабилизира икономически държавата, БСП задълбочи рязко разлома между управляващия партиен елит и електората си – най-вече заради външната си политика, например изявите на Вигенин в Киев. След това пропастта стана дори още по-дълбока. Късно ли е за този спешен идеологически катарзис на БСП, за който намеква Миков, за да си върне партията поне отчасти избирателите?

– Късно е, но по-добре късно, отколкото никога. Защото, ако продължава по този начин, БСП няма да съществува, в съвсем скоро време ще изчезне и така ще сбъдне мокрите блянове на една част от българското общество.

И тук не е толкова важна външнополитическата ориентация. Да, тя е важна от гледна точка на знаците, които могат да се дадат на традиционния избирател, да се потърсят мостове към русофилския избирател. Но за БСП е много по-важно да произведе собствена програма за развитието на България, която няма нищо общо с някакви сантиментални външнополитически каузи. Прагматично и управленски трябва да се подходи, защото на БСП големият й проблем не е собственият избирател, а периферията, която й е необходима, за да се превърне в желан и смислен политически субект. В този смисъл русофилството и антиамериканизмът могат да изиграят някаква роля сред вътрешната, собствена публика, но в никакъв случай те не могат да бъдат основа на проект, който трябва да отвори партията навън. Да не говорим пък, че управлението на г-н Путин в Русия няма нищо общо с лявата идеологическа и управленска практика.

– Кои са стратегически печелившите ходове на БСП като почти единствена опозиция на статуквото в предстоящите президентски избори?

– Със сигурност първо трябва да си изчисти отношението към властта – това е първата стратегическа цел. Да поиска властта и да не се притеснява да го каже. Следващите стъпки са свързани с търсенето на партньори отвъд традиционния избирател на БСП, в името на това да бъде победен ГЕРБ на изборите. Което пък означава произвеждане на смислена, убедителна политическа програма и намиране на достатъчно силна кандидатура.

Ако от БСП извадят кандидатура в рамките на партията, вероятно ще си решат някакви вътрешнополитически проблеми, и толкова. Ако обаче искат да се върнат на политическата сцена, социалистите трябва да потърсят нестандартна кандидатура, която едновременно да бъде и авторитетна и убедителна, и да може да произведе по-широка подкрепа от различни страни. Иначе ще се задоволят с това, с което председателят Миков много често се хвали – ние сме най-голямата алтернатива вляво. И какво от това?! Голяма работа! Нали си представяш как седят там феновете на БСП и викат: Ние сме по-големи от АБВ и от Татяна Дончева! И какво от това?! Да си алтернатива вляво има смисъл, ако реализираш тази алтернатива в управлението. Само да се мериш и да показваш на Първанов и на Дончева, че си по-голям от тях, няма абсолютно никакъв смисъл.

Това олевяване на равнище политически елит трябва да се превърне и в олевяване на равнището на политическата практика. Михаил Миков (или който и да стане председател на БСП), не е интелектуалец или политически философ, за да говори по този начин по студиата. Той е политик, който трябва да заеме ясни позиции по конкретни въпроси, да влезе в битка с конкретни други политици, да предложи законопректи и политики, които са конкретни и ще изпълнят със съдържание антинеолибералните му заклинания. Иначе няма как да убедят избирателите да гласуват за тях.

В БСП имат огромен проблем с доверието и сигналите, които дават в навечерието на конгреса, със сигурност няма да го решат. Те дават сигнали за разделение, за конфликт вътре, и то на личностно равнище. А това не са сигнали, които говорят за добър политически тонус и които ще накарат хората да повярват, че БСП е в състояние да управлява. А българската демокрация има огромна нужда от сериозна политическа алтернатива и БСП трябва да осъзнае изключително отговорната позиция, в която се намира. ГЕРБ се разправя с българската демокрация. Брутално. Това е брутална разправа с принципите на демокрацията, с демократичните практики. И БСП трябва да влезе в позиция, в която да се представи и да обяви, че е субект, който няма да позволи това. Българският политически процес има нужда от силен, смислен, грамотен и демократичен конкурент на ГЕРБ. И в рамките на тази кауза междуличностните глупости, с които те се занимават, нямат никакво значение.

В рамките на българската демократична публичност все някога трябва да започне разговорът за това, което ще се случва след ГЕРБ, защо не и за наследника на Борисов. Тезата за „безалтернативност“, с която ни заливат и медии, и политически играчи, и анализатори, е не просто срамна, но и опасна за нашата демокрация. БСП само ще спечели, ако успее да инициира подобен разговор. Въпросът е дали има достатъчно самочувствие и капацитет да го направи.

mikov-borisov

Още от автора: Страхил Делийски

Страхил Делийски

Страхил Делийски е завършил Политология в СУ „Св. Климент Охридски“ и е асистент в катедра Политология. Преподава политически комуникации и политическа антропология. Публикува своите анализи във вестник „Труд“ и други периодични издания.

  1. Безименен :-) каза:

    Либерализма е ляво по-принцип. Така, че БСП не може да се бори със себе си, т.е. с либерализма. Консерватизма е дясно, помните бай Ганьо при Иречек-а, нали :-)?

    Ей ви го обяснено от Тръмп ;-):
    https://www.youtube.com/watch?v=Buz5DEcoISg

    А за либертарианска политика БСП няма дупе, т.е. политиците :-))).

    Политиката е казваш едно а мислиш друго и правиш трето, т.е. което е възможното за момента :-).
    Това не е проблем само на БСП :-).

    „Yet reputation theory is so prevalent in American thinking that even a president who specifically opposes that theory — and is himself a constitutional lawyer — has allowed it to be formally integrating into his government’s legal case for war.“

    http://www.vox.com/2016/4/29/11431808/credibility-foreign-policy-war

    Всъщност „разделението“ на властта е именно това нещо довело днешните правителства франкенщайновци, и това за векове :-0). Достатъчно е само да се види „безалтернативния“ гард Б.Борисов начело на Партията и Държавата за да се види що за Франкенщайн е създала такава структура на власта – т.е. политическа, икономическа и … социална :-). И ролята на Наблюдателя е мноооого по-важна от колкото се оценява, квантовата физика, теорема на Бел, надявам се сте чували, поне :-)!.

    “ За повечето наблюдатели на държавите съществуват само два избора при суверенитета. Или един човек трябва да управлява сам или трябва да има разделение на властта между мнозина. В първия случай правото по рождение, победата или узурпацията узаконяват неговата власт; във втория, законодателството институира едно суверенно тяло да действа като колектив. Римската империя при властта на императорите и Републиката илюстрират добре различията между двете форми.
    Но хората са глупаци, които правят избора си само между предложените им възможности. В действителност суверенитетът не е нищо повече от думата, използвана от един царедворец за „власт“, и не е особено мъдро наистина за онези, които упражняват такава власт, да претендират, че знаят как да я ограничават. Суверенитетът не е нито прислужницата на добродетелния или лукавия принц, нито пълномощията на едно законно сформирано тяло от законодатели. Това е награда, която трябва да се извоюва и следи; следена от онези, които могат в един момент да упражнят кралска автономия, а в следващия – да се появят като модели за републиканска добродетел. Изборът за управление чрез една форма на суверенитет означава да се изгуби наблюдението върху капризите на суверенитета, неговите прищевки. Властта търси не онези, които се опитват да я опитомят. Властта търси онези, които признават раздора й, и които могат да превърнат този раздор в контрол.

    За онези, осмелили се да продължат по-нататък, аз ще започна да им разкривам дълбоките загадки на нашата тема. Внимавайте. Веднъж вече поели по този път, няма връщане назад.

    Стабилността на държавата, а също и дългият й живот е целта на всеки лидер, с изключение на неспособните. Има три начина, по които може да бъде постигната тази дълготрайна стабилност: първо, чрез безкомпромисна изолация; след това, чрез акумулирането на алианси и приятелства; и трето, чрез продължителна експанзия чрез изкуствата на агресията и измамата.

    Успехът в това начинание изисква ясно разбиране на природата на държавата. Вече не е особено умно да се описва държавата като единична сфера, като едно неразделимо цяло. Не възнамерявам да наблягам върху очевидното, че суверенността е разделима. Римската република със Сената, консулите и трибуните си, е достатъчно доказателство, че такова разделение е не само възможно, но може би дори допринасящо за стабилността. Не. Аз искам да наложа твърдението, че държавите се състоят от три отделни сфери, всяка от които играе особена роля във взаимоотношенията между лидерите и народа. Тези сфери са политическата, икономическата и социалната.“

    Така, че за БСП има два пътя, да поеме волана на власта и да изгори на подхода на КРИЗАТА. Другия го казва най-добре др. Живков, да се снишим другари :-). И това е по-мъдрия път, с единствената надежда да се роди от пепелта на дъното на Кризата, като птица Феникс :-))).

    https://www.youtube.com/watch?v=MHB3N88kl6E

    След дълговете на Борисов е по-добре да го оставят да си сърба попарата която е надробил, кредити за милиарди, които ще плащат следващите в пламъците на криза надхвърляща Депресията 29-а :-(. Докато го намразят и кучетата на село.

    Не, че сегашните лидери, не само на БСП, вдяват за какво иде реч. Виденов с всичките му недостатъци е с една глава над сегашните, а и от предишните. Не трябваше да идва на власт тогава, изобщо, ама пусто его :-). И две БСП-ета хора да бяха зад него тогава пак щеше да падне. Защото процесите са по-мощни от няколко стотин хиляди или дори милион по площадите ;-).

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни