Барак Обама слиза от самолета си в Хановер, Германия, 24 април 2016
„Барак Обама беше надеждата на немците за по-добра Америка. Но светът не стана по-добро място. Той ни разочарова. Барак Обама беше последният президент на Запада.“
Якоб Аугщайн е немски политолог и публицист. От 2008 г. издава седмичния вестник „Дер Фрайтаг“. Статията е публикувана на 25 април т.г. в германското списание „Шпигел“.
Барак Обама беше в Германия. Прощално турне на човека, който някога беше Месия. Като такъв го приветстваха германците в онзи юлски ден на 2008 г. пред Колоната на победата в Берлин. Дойдоха 200 хиляди души. Никога – преди или след това – Обама не е говорил пред по-голяма тълпа. Те го обичаха, вярваха в него. Но Месията внушава най-силна вяра, когато е очакван. Появи ли се, губи от своята магия. А при Обама загубата беше драматична. Този президент се превърна в разочарование.
Барак Обама в Берлин, юли 2008 г.
Обама е човек на тържествените думи, които не са последвани от дела.
И това не се промени. В BILD той похвали политиката на германския канцлер по отношение на бежанците, казвайки, че канцлерът се ръководи в еднаква степен от интересите и ценностите: „Светът можа да види нейната мъжествена позиция, когато множество мигранти пристигнаха в Европа… Ние не можехме просто да затворим вратата за нашите ближни, когато те са в такава голяма нужда. Това би било предателство на нашите ценности.“
САЩ до момента са приели около 2500 бежанци от Сирия. Тази година, каза Обама, те ще бъдат 10 хиляди. И тази цифра той съобщава в една страна, която през миналата година прие един милион души, рискувайки своята политическа стабилност. За изминалата година САЩ са приели общо 70 000 бежанци от цял свят.
Ценности, ценности, ценности? Хамлет би казал: „Думи. Думи. Думи.“ Ако моралът е капитал, то САЩ са в банкрут.
Не Обама доведе страната до банкрут. За това се погрижи неговият жалък предшественик Джордж У. Буш. Ако се изразим на съвременен език, Обама встъпи в длъжност не като ръководител на фалирало дружество, а като синдик. Да, Обама постигна ядреното споразумение с Иран, оттеглянето на войските от Ирак и Афганистан, нормализирането на отношенията с Куба. За тези неща светът трябва да му бъде благодарен. Но по-сериозни са пораженията му: затворът в Гуантанамо не беше закрит. Войната с безпилотни самолети убива невинни хора. Америка подчинява света с тотален контрол. Разобличителите на режима са подложени на безмилостно преследване. Обама не направи света по-добър.
Обама беше посрещнат с многохилядни протести в Хановер на 24 април т.г. срещу подписването на Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ/TTIP) между ЕС и САЩ.
Америка се отчужди сама
Думата „Запад“ някога имаше значение. Тя описваше целите и ценностите на един по-добър свят. Означаваше достойнството на демокрацията и справедливостта, за разлика от произвола на тиранията. Това, което Америка направи със Запада, се прояви през лятото на 2013 г., когато няколко европейски държави забраниха на самолета на боливийския президент Ево Моралес кацане и прелитане над тяхна територия, тъй като подозираха, че на борда му е „цифровият дисидент“ Едуард Сноудън. Тези страни се бояха от гнева на хегемона САЩ.
Обама встъпи в длъжност, за да обедини една разединена нация. Но това не беше възможно. Евангелие от Марк 3:25: „И ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може да устои“. Това е известно кредо в САЩ, най-малкото, защото Ейбрахам Линкълн го използва в известната си реч през 1858 година. Линкълн, победителят на робството. Над неговата Библия Барак Обама, първият чернокож президент на САЩ, се закле. Но Обама не беше Линкълн.
Дори и системата на здравно осигуряване, която трябваше да бъде неговата най-значима национална реформа, успя едва наполовина, допринасяйки за националното разединение. Обществото остана разкъсано социално и политически. Социалното неравенство придоби гротескни черти. Политическата система е в ръцете на капитала и неговите лобисти. Политическият пейзаж е замъглен от идеологическа слепота, доминиран от омразата. Извратена смес от безотговорност, алчност и религиозен фанатизъм владее общественото мнение. Новият месия сега се нарича Доналд Тръмп.
Над 50 млн. американци живеят в мизерия в САЩ – страната на неограничените възможности
По европейските стандарти всичко това изглежда странно. Друга политическа култура. Не наша. Ние все повече и повече наблюдаваме Америка с поглед, подобен на този, с който гледахме Русия, Китай, Индия – с чувството, че сме различни. Барак Обама беше последният президент на Запада. Тези, които идват след него, ще бъдат просто държавните глави на Съединените американски щати. Америка се превърна в чужда страна.
Том Ханкс в интервю за „Шпигел“ каза: „Черен мъж в Белия дом. Това е готино.“ Да. Но това беше всичко.
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източник: Der Spiegel
„Обществото остана разкъсано социално и политически. Социалното неравенство придоби гротескни черти. Политическата система е в ръцете на капитала и неговите лобисти. Политическият пейзаж е замъглен от идеологическа слепота, доминиран от омразата. Извратена смес от безотговорност, алчност и религиозен фанатизъм владее общественото мнение.“ Щом Якоб Аугщайн (един НЕслучаен евреин) дава такова описание на състоянието в САЩ, следва да очакваме много съществени политически сътресения там и в целия свят!
Седя и наблюдавам танкерите на рейд пред входа на пристанището. И си мисля, докато чета писанката на „политолога“ от къде се е родила мисълта му, че Тръмп е МЕСИЯ.
Сетих се, един друг „европеец“, още по на север от Германия, „банкер“ и либертарианец :-), беше по-точен.
Тръмп, женен за словенски модел :-), с немски корени, е индикатор на „счупения“ социален контракт, а не месия :-).
„The monetary policy action is designed to cater to, help, the 20% of the economy, which already have access to credit: The banks and the stock market listed companies. This at the expense of the 80% – the SME- small and medium sized companies, which get less than 5% of the credit and 0% of political capital, meanwhile the 20% – “Wall Street” gets 95% of credit and 100% of the political capital.
Problem? The 20%, which get 95% and 100%, creates less than 10% of all new jobs and productivity, but the 80%, which get 5% and 0%, creates 90% of all new jobs and 100% of all new productivity!
No wonder we live in an economic model with no social movement and profit expansion of companies generated not by productivity but by buy-back programs, and lack of CAPEX investment (Not doing CAPEX ironically “improves bottom line” of companies in first 3-5 years).
Both the social contract = Main Street, and the business model is broken and at the same time!“
Та да се върна на МЕСИЯТА Тръмп и корабите в пристанището. Тръмп не е месия а показател на това социално счупване. А корабите в пристанището, не Варна и Бургас разбира се, са индикатор за ориентировъчния момент на счупването. Сещате се, Китай, контейнерите около Сингапур и страните за които пътуват стоките от фабриката на планетата :-). Спомням си картинките от закотвените огромни танкери, празни ! Това бе през 2009-а, по-късно ми го потвърди приятел работещ в Сингапур, пак на корабите, но не тояно тези :-).
Така, че нещата са като минимум две. Идеята и момента на случване – пространство/време ;-).
http://www.stream.pm/videos/UoKsPL