Бенямин Нетаняху
Серж Дюмон, Тел Авив
Всичко е пределно ясно и официално: Израел никога няма да върне на Сирия Голанските възвишения, завоювани по време на Шестдневната война през юни 1967 г. и анексирани през декември 1981 година. Премиерът Бенямин Нетаняху каза това в Маал Гамла – едно от населените места, възникнали в окупираната територия. Неговото недвусмислено послание към международната общност прозвуча на церемониално заседание на кабинета, което се проведе на 17 април на Голанските възвишения, за първи път след завземането на стратегическото плато.
„Искам всичко да е ясно – подчерта Нетаняху. – Голанските възвишения завинаги ще останат в израелски ръце. Никога няма да ги върнем. Те са били част от Израел още от древни времена, както се вижда от десетките древни синагоги около нас. Днес те се превърнаха в част от модерен Израел.“
Израелски полицаи на границата със Сирия до град Мадждал-Шамс
Заседанието на кабинета се проведе на платото за първи път от 1967 г. насам. Защо сега?
Само след няколко дни Нетаняху ще се срещне с руския президент Владимир Путин, който не щади усилия в подкрепата си за сирийския лидер Башар Асад. В същото време Вашингтон и Москва обсъждат условията за прекратяване на военните действия в Сирия. В дипломатическите кръгове се говори, че страните обсъждат включително и бъдещето на Голанските възвишения, във връзка с което израелското ръководство реши да напомни за себе си.
Йерусалимските стратези нямат желание да обсъждат връщането на анексираната част от Голан (1 200 квадратни километра), тъй като настоящият сирийския режим няма нищо общо с този отпреди пет години. Неговата армия е обезкървена и не може да предприеме нищо срещу еврейската държава, въпреки че сирийският заместник-външен министър заяви в отговор на речта на Нетаняху, че сега „се разглеждат всички варианти за освобождението на окупираните Голански възвишения“.
Израел с всички сили се стреми да задържи анексираното плато, тъй като „Хизбула“, както и местни клетки на „Ал-Кайда“ и „Ислямската държава“, се укрепиха на част от възвишенията, които не бяха завладени от израелската армия през 1967 година.
„Докато те и още десетки въоръжени групи се избиват взаимно, времето играе в наша полза – казва военният анализатор Алон Бен Давид. – Независимо от това, рано или късно ще дойде време, когато една от тези организации ще поиска да направи нещо срещу „ционисткия субект“, за да повиши собствения си престиж в мюсюлманския свят. Така например, „Хизбула“ в продължение на няколко години се опитва да създаде база на Голанските възвишения и нейната цел е Израел. Тя говори открито за това и ние го знаем. Всички се готвят.“
От началото на гражданската война в Сирия израелската армия създаде бариера за сигурност по границата между двете страни и засили укрепленията по границата от Ливан до Йордания. Освен това изтребители-бомбардировачи със звездата на Давид редовно нанасят удари по транспортни конвои с модерни оръжия, които Иран изпраща на „Хизбула“ чрез Дамаск. В периода 2013-2015 г. цели на израелските удари станаха и няколко високопоставени членове на шиитски организаци и офицери от иранската революционна гвардия.
И ако повечето жители на Израел никога не са били на Западния бряг, то повече от 1,2 милиона души всяка година пътуват до Голанските възвишения. Те считат тази област за „зелените дробове на страната“, тя е богата на водни ресурси и там бяха разработени много екологично чисти занаятчийски производства.
До Шестдневната война на платото са живеели около 120 000 друзи (друзите са религиозна етническа общност, населяваща предимно страните на Близкия изток – Сирия, Ливан, Израел, Йордания и др., която изповядва монотеистична религия, отделила се от исмаилитския клон на шиитския ислям през 11 век – бел.ред.), но повечето са избягали по време на боевете или са били изселени. Днес те наброяват около 20 000 души в пет големи села и техните околности. До 2013-2014 г. година болшинството от тях поддържаха Дамаск и отказваха да получат израелски паспорти в знак на протест срещу окупацията. Всичко това се промени, когато те разбраха, че Сирия, която познаваха, вече не съществува.
Източник: Le Temps
Оставяне на коментар