Седемте смъртни гряха на Дилма

В икономиката тя искаше да повтори успеха на Лула, но при неблагоприятни обстоятелства нейната намеса се оказа прекалена и негативна. В политиката беше саботирана от Конгреса, оглавяван от главния й опонент Едуардо Куня.

1.Дилма самонадеяно смяташе, че икономическите успехи от времето на Лула ще продължат вечно

Дилма Русеф, въпреки икономическото си образование, не можа да добави нищо ново към икономическия модел на „лулизма“. Тя разчиташе на ентусиазма на вътрешния пазар, угояван от 50 милиона бразилски потребители, на ненаситния за бразилски стоки Китай и на ползващата се от свръхзащита от страна на държавата национална индустрия. Днес, поради липсата на съответна подготовка, бразилската промишленост не издържа на конкуренцията на чуждестранните аналози. Цените на стоките паднаха рязко, а 50 милиона нови потребители са потънали в дългове до уши. Доходите спряха да растат, а правителството на Дилма не намери никаква друга алтернатива, освен прекомерната намеса в икономиката.

Дилма Русеф и бившият президент на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва

2. Неспособност да спре навреме

С влошаването на икономическите показатели отборът на Дилма започна да следва своя собствена политика на вмешателство, но по-скоро на случаен принцип. Намали данъчната тежест в някои отрасли, увеличи я в други, съкрати разходите за електроенергия, а след това ги вдигна отново, издаваше закони, забраняваше, анулираше, отменяше, вкарваше поправки, нещо променяше, връщаше се назад. В резултат – превърна икономиката в хаос. На фона на неблагоприятната ситуация това доведе до най-мащабната рецесия в страната и до оставката на Гуидо Мантега -първият министър на финансите от ерата на Дилма.

Гуидо Мантега

3. Предизборната лъжа за реалната ситуация в страната и стремежът да се спечели властта на всяка цена

Дилма не е първият кандидат за преизбиране, който скри истината за ситуацията в страната, няма да бъде и последният. Жоао Сантана (експертът по политически пиар, който помогна на Дилма Русеф да бъде избрана, а след това и преизбрана за президент, Бел.ред.) също не е единственият специалист по политически маркетинг, способен да превъзнася своите клиенти и да унищожава враговете им. Но избирателите не харесаха това, че по време на предизборната си кампания президентът Дилма Русеф уверено защитаваше Мантега, а няколко дни след преизбирането си покани на тази длъжност защитника на мерките за строги икономии Жоаким Леви – бивш съветник на нейния съперник Аесио Невеш , остро критикуващ политиката на своя предшественик. Между другото, Леви не можа да устои на натиска на Конгреса, подаде оставка и отстъпи мястото си на своя противник Нелсън Барбоса.

Жоаким Леви

4. Дилма позволи гневът й срещу Едуардо Куня да вземе връх 

Парламентарната криза беше резултат от необмислените сблъсъци с Едуардо Куня. Последният не беше по вкуса на Дилма, а самият Куня изпитваше към Дилма истинска ненавист.  И президентът, от своя страна, подцени възможностите на евангелиста и председател на бразилския парламент Куня. В миналото Дилма беше изместила един от хората на Куня от много топло място. Куня беше готов да й прости в замяна на подкрепа на кандидатурата му за председател на Камарата на депутатите. Вместо това президентът предпочете да издигне кандидат на Работническата партия. И изгуби. С голяма разлика. Тогава Куня се почувства в правото си да вземе „взривоопасни мерки“ – постановления, съгласно които държавните разходи се увеличават с милиарди реала, и то в момент, когато тандемът Дилма-Леви се опитваше да затегне коланите, и да създаде в правителството противовес на властта от страна на опозицията и депутатите, недоволни от управляващата коалиция. Когато Дилма най-накрая пожела да коригира икономическия курс, Куня и неговата „армия“ не й позволиха да го направи.

Едуардо Куня

5. Скъперничество в разпределението на правомощията между съюзниците

Властта в Камарата на депутатите, силните позиции на Партията на Бразилското демократическо движение (PMDB) и съучастието на опозицията се оказаха недостатъчни за Куня. Законодателният лидер си осигури подкрепата на растящия брой недоволни сред бившите поддръжници Русеф. Президентът, независимо от оглавяваното от нея правителство от 39 министри, се заобиколи с неголеми властови групи, съставени главно от членове на Работническата партия и със същия технически профил, като нея самата. Заради това такива партии като Прогресивната партия, Партия на републиката и други политически сили, подкрепящи правителството (сред които днес президентът трябва да търси гласове за вота)  никога не са били действително във властта, за разлика от това, което беше в ерата на Лула да Силва, с неговата склонност към обединение и диалог.

Привърженици на Работническата партия празнуват преизбирането на Дилма Русеф в столицата Бразилия

6. Завист към тайната власт на мощната Партия на бразилското демократично движение

Освен партиите от средна величина, гигантът PMDB при Дилма също се чувстваше като статист. Или един вид „декорация“,  ако използваме израза на вицепрезидента Мишел Темер – човекът, който строи обществения живот за сметка на задкулисни конспирации. Когато подкрепата за Дилма започна да се разпада, тя беше посъветвана да прибегне до помощта на Темер, за когото се смята, че е способен да изгради мостове между президента и Конгреса. Но по средата на пътя съветници на Дилма, като бившия шеф на президентската администрация, а сега министър на образованието Алоизиу Меркаданте, от завист започнаха да подкопават работата на вицепрезидента. Като резултат дойде предателството на Темер – под покровителството на Куня и с размерите на самата Бразилия. (Дилма Русеф обвини в предателство вицепрезидента, след като Темер неволно публикува аудиопослание с речта, която би произнесъл в случай на импийчмънт срещу Русеф – Бел.ред.)

Мишел Темер

7. Достигайки 78% одобрение, Дилма почувства вкуса на славата

Кой би си помислил, че жена, чиито открити врагове днес са вицепрезидентът и председателят на парламента, която успя да  обедини срещу своето правителство опозицията и собствените си привърженици, която вече дразни дори „гръбнака“ на Работническата партия, приписваща й началото и края на своето пребиваване във властта, някога имаше популярност, с която дотогава можеше да се похвали само Лула. В периода на „етичното прочистване“, когато Дилма уволни заради корупция седем министри,  рейтингът й достигна 78%. Независимо от кредита на доверие, дори от страна на най-заклетите й врагове, по ирония на съдбата именно под нейно ръководство избухна най-големият корупционен скандал в Бразилия, с участието на петролната компания Petrobras.

Милиони на протест за оставката на Дилма Русеф

Превод: Memoria de futuro

Източник: Diario de Noticias

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК