Малка победа: резолюция на Европарламента срещу токсичния хербицид Раундъп

от Колин Тодхънтър в Геополитика · 21/04/2016 · 09:01

На 13-ти април Европейският парламент призова Европейската комисия да ограничи някои позволени досега употреби на токсичния хербицид глифозад – по-добре познат като продукта Раундъп на биотехнологичния гигант Монсанто.

През миналата година Световната здравна организация определи глифозада като „вероятно канцерогенен“, а тазгодишната резолюция на Европейския парламент призова за преустановяването на голяма част от неговите употреби: в паркове, детски площадки и обществени градини, както и използването му на места, където цялостните системи за справяне с плевелите са достатъчно ефективни. Резолюцията не предлага пълната забрана на хербицида, за която някои членове на парламента настояваха, но призовава неговия лиценз да бъде подновен за 7, а не за 15 години, както първоначално бе предложила Европейската Комисия.

В гласуването за ограничаването на лиценза на глифозада участие взеха почти 700 члена на Европейския парламент, от които 374 бяха „за“, а 225 – „против“.

Резолюцията също така настоява да бъде строго ограничена употребата на хербицида в периода преди прибиране на реколтата; под това се разбира практиката растенията да бъдат пръскани до 20 дни преди да бъдат пожънати, за да изсъхнат и да станат по-лесни за прибиране. Счита се, че тази употреба на глифозада е основната причина хората да имат контакт с остатъчните вещества от хербицида – особено тези, намиращи се в хляба.

Освен това, резолюцията изисква Европейската Комисия и Европейския орган за безопасност на храните незабавно да предоставят всички научни доказателства, въз основа на които употребата на глифозад е била одобрена занапред, а Комисията да следи и тества остатъчните вещества от хербицида както във внесените, така и в произведените в ЕС храни и напитки.

Европейският парламент силно разкритикува Комисията за това, че е приела непълна документация относно ендокринни нарушители, както и относно проблема с все по-увеличаващата се и неконтролируема устойчивост, която тревите и плевелите развиват в резултат от тяхното третиране с хербицида.

Решението на Европейския парламент да одобри продълженото използване на глифозад за период от седем години – а не за обичайните 15 години – не обвързва Комисията и страните-членки на ЕС, които ще проведат решително гласуване през месец май.

Катерина Конечна, един от чешките депутати в Европейския парламент и координатор в Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, заяви:

„Много съм разочарована, че днес нашето възражение срещу това глифозада да получи нов лиценз не беше прието. То беше изопачено. Някои десни членове предложиха за обсъждане много лоши поправки, за да отслабят аргумента за пълна забрана на хербицида в резолюцията и за съжаление успяха.“

Случилото се на 13-ти април представлява една малка победа. Според много международни активисти и учени околната среда и хората са отравяни ежедневно от десетки видове пестициди и за това са отговорни както големите търговски интереси на земеделската технологична индустрия, така и правителствата и регулаторните органи, които правят това възможно в продължение на десетилетия.

Д-р Розмари Мейсън изтъква, че самият начин, по който се правят множеството официални здравни изследвания, умишлено или не служи на интересите на производителите на пестициди. Тя дава за пример доклади като този на д-р Пени Байкс, финансиран от Института за ракови изследвания във Великобритания. Една от основните опорни точки в труда на Байкс е, че хората все още не са съвсем наясно с повишения риск от рак при консумацията на алкохол. „Хората свързват пиенето с рака на черния дроб, но повечето не осъзнават, че рака на гърдата, устата, гърлото и дебелото черво също са свързани с алкохола, а рисковете за появяването на някои от тях се покачват дори при консумирането на малки количества.“

Мейсън заявява, че медиите и политиците – както и подобни изследвания – непрекъснато утвърждават тезата за индивидуалната отговорност върху здравето. Според нея налагането на идеята, че лошото здраве е резултат единствено от индивидуалния избор и от начина на живот на човека (като например консумацията на алкохол) изтегля вниманието от вредните ефекти на различните пестициди. Това се съчетава с идеологията на „свободния пазар“, в която господстват свободната воля и изборът. Болестите, безработицата и бедността се случват единствено по вина на жертвата, а не на системата. Последната е структурирана така, че да обслужва нуждите на мощните търговски интереси и върху нея – както е в случая с излагането на хората на глифозад – обществото няма контрол.