Сбогуване с постоянната работа: настъплението на икономиката на фрийланса

235872887

6170264-bewi-bylineБент Винтър е заместник-главен редактор на датския вестник „Berlingske“. Експерт по проблемите на американското общество и политика. Статията е посветена на фрийланса – работата на свободна практика, която заедно с временната заетост става все по-масово явление в САЩ, а оттам и в световен мащаб. По този начин се отнемат социалните права и придобивки на работниците, служителите и специалистите, а средната класа се стопява с критично бързи темпове.

След кризата, в  процеса на икономическото възстановяване, на американците им се предлагат все по-малко изгодни работни места без гаранции и постоянна заетост. В САЩ средната класа намалява, на нейно място идват фрийлансъри, които едва смогват да свързват двата края, работейки на едно или две места. 

Никой не може да каже със сигурност, какво точно се е случило през онзи августовски ден на 2014 година. Тубата с бензин се е обърнала и Мария Фернандес, която е спала в колата си, се е задушила от бензиновите пари. Когато констатирали смъртта й, тя все още е била с униформата на веригата за бързо хранене Dunkin’ Donuts.

STEVEN-HILLТази трагична история разказва американският писател и преподавател Стивън Хил в своята книга Несправедливост: Как „Юбер икономиката“ и дивият капитализъм прецакват американските работници.

В САЩ историята на Мария Фернандес стана символ на нов, по-жесток пазар на труда, в който добрите постоянни работни места постепенно се сменят с фрийланс, временна, надомна работа и непълна заетост. Подобни работни места все повече се увеличават на фона на кризата и новата т.н. икономика на споделянето.

29working-blog427Както и много други, Мария Фернандес не е могла да се издържа само с една работа в един ресторант. Тя печелила малко над минималната заплата от 7 долара на час. Затова е работила в три ресторанта на Dunkin’ Donuts в щата Ню Джърси. Ходела е на работа ту през деня, ту през нощта. За да не изпада от графика, често й се налагало да спи в колата си на паркинга. Ако времето е било прекалено студено или горещо, не изключвала двигателя, така че парното или климатикът работели. А за да не свърши бензинът, винаги е носела резервна туба.

Историята на Мария Фернандес повдигна въпроса за ситуацията на американския пазар на труда. САЩ е страна, в която на хората не им стига една заплата, а хиляди живеят в периферията на обществото, тъй като нямат постоянна заетост и свързват двата края с фрийланс и допълнителна работа, като например частно такси, отдаване под наем на стаи чрез сайта Airbnb и други нови придобивки на споделената икономиката. Това преобразуване на пазара на труда засяга не само работническата класа, но и хората с висше образование. И тази тенденция скоро ще навлезе и в Европа – смята Стивън Хил. „Това е част от глобалната икономика, новият начин да се намалят разходите,  явление, което се наблюдава в различно време на различни места. Възможно е Дания още да не е засегната в същата степен, както другите страни, но в Германия 4% от населението вече работят като фрийланс. Това не е много, но цифрите растат. Сред последиците са ниски заплати и ниска сигурност на работното място“ – отбеляза Стивън Хил след визитата си в Дания.

Там той е бил по покана на „Випускниците“ – главната организация, обединяваща редица синдикати на випускници на вузове.

Явлението „юберизация“ на пазара на труда получи името си от една от най-успелите услуги в споделената икономиката – таксиметровия превоз Uber. „Юберизацията“ ще промени пазара и нашата представа за работа – смята Хил.

Една пета от всички работни места, които в момента се разкриват в САЩ, са временна заетост. Половината от служителите, сдобили се с работа през периода на икономическото възстановяване, получават малко над минималното възнаграждение. Новата социална класа, за която са характерни нестабилни трудови отношения, се нарича „прекариат“. Социолозите отдавна предупреждават, че прословутата американска средна класа се свива. Добрите, сигурни работни места няма да се върнат, а гневът и фрустрацията карат милиони американски избиратели да гласуват за Доналд Тръмп и демократа Бърни Сандърс – смятат много политически аналитици. Назрява бунт на бялата работническа класа, която се е лишила от стабилната си работа, при това, по всяка вероятност, завинаги.

920x920

Привържениците на Бърни Сандърс са най-вече млади бели американци

 

В своята книга Стивън Хил описва как голямото фармацевтично предприятие Merck продава своя фабрика във Филаделфия. Новият собственик уволнява около 400 служители и им предлага независими, самостоятелни  договори. Новата фирма подписва договор с Merck за производство на същите антибиотици, но с много по-ниски разходи за работната ръка. Персоналът, според трудовия договор, е гъвкава работна сила, която може да бъде бързо наета или уволнена. Подобна ситуация се наблюдава и в автомобилната индустрия – казва Стивън Хил.

Такова извратено преструктуриране заплашва да унищожи средната класа. Хиляди хора се оказаха на работни позиции малко по-високи от позицията на наемен работник.

За тези, които си търсят работа и са с висше образование, се създават сайтове подобни на Upwork, които също са заплаха за постоянната заетост. Там могат да си намерят работа фрийлансъри от целия свят и в най-различни области – от дизайн и архитектура до програмиране.

В сайта Upwork са регистрирани 10 милиона фрийълансъра и само 800 постоянни работника. Можете да посетите техните странички и да им предложите работа за програмист или архитект, например. Но в Дания за тази работа ще поискат минимум 50-60 долара на час, а фрийлансърът от Тайланд или Индия ще я свърши за два долара. Заплатите ще ударят дъното – смята Стивън Хил.

Upwork_Headache

Бързо развиващата се споделена икономика, според него, е част от същата тенденция: неорганизирания нископлатен фрийланс води до огромна нестабилност, при което сигурните работни места не могат да се конкурират с него.

Такива компании като Uber, Postmates, Upwork и TaskRabbit твърдят, че те дават свобода на работниците, правят ги независими „ръководители на собствения си бизнес“. В действителност уязвимите сътрудници са лишени от социална защита и гарантирана работа. Те нямат друг избор, освен постоянно да се захващат с все по-малки задачи срещу все по-ниско заплащане, докато компаниите печелят от тях – обяснява Хил.

Типичен признак на прекариат е постоянната необходимост от търсене на нова работа, на още една временна заетост, която да ни даде възможност временно да изхраним себе си и семейството.

Възниква ново тълкуване на понятието „работа“. Това не е истинската работа, както ние я разбираме. Това са случаи на кратковременна заетост. Днес имате работа, а утре и в други ден, възможно вече не. И пилеенето на време в търсене на нова работа не се заплаща. Човекът все повече изпада в отчаяние. Някои са по-предприемчиви, това са хора тип бизнесмени. Изглежда, че те се справят на новия пазар на труда по-добре от всички останали. Те са обучени и са сигурни в себе си, докато по-сдържаните и спокойни хора просто искат да си свършат работата, и го правят добре. Но те се оказват губещи, защото им липсва природната склонност постоянно да се продават.

Jobless man

Истината е, че на новия пазар на труда на фрилансърите въобще не им плащат за времето, прекарано в срещи, за допълнително обучение или клюки с колегите около кафе-машината. В това е и разликата.

На работното място от нов тип няма никакво допълнително образование или повишаване на квалификация и нищо не се гарантира в случай на болест или уволнение. Парите се плащат само за продукт или услуга, за което има споразумение в трудовия договор – да създадеш лого, да съставиш отчет, да напишеш компютърна програма или да закараш Uber-клиента на посочения адрес. Само така и никак иначе – казва Стивън Хил.

Предприятията, преминаващи от постоянна заетост към временни трудови договори, могат, според изследванията, да намалят разходите за труд с 30% и дори повече, тъй като не носят отговорност за финансовите гаранции за работниците. Има много привърженици на споделената икономиката, които с възторг говорят за тази хиперефективност, базираща се на факта, че фирмите плащат само за резултата от работата.

Но възниква въпрос: за кого именно е тази ефективност? Как определяме ефективността на съвременната икономика? – пита Хил.

Някои вярват, че новите  форми на заетост и системата на споделената иконимика ще помогнат, преди всичко, да се спаси американската, а после и тази на Европейския съюз. Но старите индустриални страни отстъпват на Китай и Индия с техните нископлатени работни места. За алтернатива се посочва аутсорсингът и търсенето на нови ефективни и икономични форми за наемане на персонал. Стивън Хил признава, че в това твърдение има смисъл, но „пропадането на дъното“ води към сериозни социални и общочовешки проблеми. Една от най-значимите последици е, че средната класа губи покупателната си способност, което създава заплаха за икономиката.

Senior couple at home reacting to many bills

Другите посочват, че новите политически течения в големите индустриални центрове на американския Среден Запад имат видими черти на фашизма. Гневът, предизвикан от новата икономическа реалност, поражда враждебност към всичко непознато. Според Стивън Хил, предизвикателството още е и в това, че преобразуването на пазара на труда – не само в САЩ, но и в Европа – тъкмо започва.

Според логиката на нещата, следващата крачка ще е капитализиране на свободното време с помощта на така наречените микрозаетости. Става дума за възможно най-малка работа, например, поставяне на цифрови етикети на сайтовете на Amazon срещу няколко цента за бройка.  Различни сайтове предлагат да печелите пари, докато чакате да ви се свари кафето или докато сте в автобуса. Заплащането  може да е само два долара на час. Но, както те казват, това е твоето свободно време – а кой се нуждае от това свободно време?

Превод: Memoria de futuro

Източник: Berlingske

Още от автора: Бент Винтър

Бент Винтър

Бент Винтър е заместник-главен редактор на датския вестник „Berlingske“, ръководи отдел „Политика“. В своите публицистични материали анализира американското общество и политика.

  1. Желю Железов (J_JELEZOV.blog.bg) каза:

    Бих бил много доволен, ако този, публикуван в memoria de futuro текст, стане основа за обширна и задълбочена научна, но не и идеологическа, дискусия.
    Според мен, изнесените факти и направените на тяхна основа съждения са в самото ядро на съвременната ситуация в света.
    Ще си позволя, (макар да е доста нескромно) да формулирам проблема за обсъждане така: субстананция на капитализма е ЖИВИЯТ ЧОВЕШКИ ТРУД. Той е единственият източник на „разменна стойност”, натрупването на която в парична форма е също така единствената цел на капиталистите, мотивираща ги да организират производството на стоки и услуги. Ускорената автоматизация и роботизация на общественото производство превръщат капитализма във все по-невъзможен строй, който трябва да отстъпи мястото си в общественото битие на социализма – превръщащ се все повече в реална възможност и необходимост. Абсолютната невъзможност на капитализма (пълната роботизация на производството) е абстракция-парадокс, доколкото не може да има действително битие.
    Вторият процес, който превръща капитализма в невъзможност е все по-ограничената възможност за експанзия на капитала вън от държавите от т. нар. „Златен милиард”, където той намира суровини и пазари за продажба на „принадения продукт”, за да бъде превърнат в „принадена стойност”, способна да се натрупва като капитал.
    Първият процес е описан от К. Маркс като „Закон за тенденцията на нормата на печалба към спадане” (КАПИТАЛЪТ. Съч. т. 25, ч. първа, с. 227-286)
    Вторият процес е обяснен – като творческо развитие на Марксовото учение – в капиталния труд на Роза Люксембург (1871-1919) „НАТРУПВАНЕ НА КАПИТАЛА”, който не е преваждан на български език и не е издаван в България. На руски език може да се прочете в мрежата като „Р. Люксембург. НАКОПЛЕНИЕ КАПИТАЛА” (http://www.memoriabg.com/2016/04/05/cboguvane-s-postoiannata-rabota-freelance/)

  2. Желю Железов (JELEZOV.blog.bg) каза:

    Този Ванко Тодоров Живков работи вероятно като портиер или нещо подобно в ТУ ( разбирам го като Технически университет) Габрово. Иначе не би изръсил такъв „интелектуален бисер“ като този: „Да добавя само ,че работодателя или капиталиста наема свободното време на работника ,за което обикновено не заплаща ,а заплаща само „нужният и необходим вложен труд “ според формулировката на Маркс.И това също е един малък пропуск на К.Маркс,защото става дума за човешко същество ,а не за бездушно оръдие на труда.“
    Така може да пише за Маркс човек, който не е прочел дори страница от неговите произведение, а освен това е и неграмотен, доколкото не знае, че подлогът се членува с пълен член. („Да добавя само ,че работодателЯ или капиталистаА наема …“)

    • ванко каза:

      Благодаря за корекцията относно подлогът.Посочете къде Маркс говори за човешки същества в своя труд „Капиталът“ ,тези същества за него са само работна сила или пролетариат.Не се обиждайте другарю.

  3. Александър каза:

    Аз за себе си съм направил избора към фриленс работа и не се сещам за сила, която би ме накарала да се върна към „сигурния“ трудов договор и работно място. Основните предимства на фриленс модела за мен са:

    – сам решавам кога и къде ще работя
    – мога да имам много източници на приходи и във всеки момент мога да кажа чао на всеки от тях (ако се държи зле примерно)
    – изкарвам повече пари, защото обичам да работя. Когато бях на трудов договор, дори и да работех повече, си взимах същата заплата.
    – възпитавам в себе си убеждението, че моят живот си зависи от мен. Докато при трудовия договор се налага измамата, че някой друг е длъжен да ни осигури живота и да ни гарантира сигурност.
    – най-вече – чувството за истинска свобода

    • Александра каза:

      Браво Александър! И аз съм на вашето мнение. Тази Мария Фернандес все пак е била на постоянна работа в Dunkin’ Donuts а не фрийлансер. Това е много различно. Както и при нас беше станал скандал с една медицинска сестра която ударила новородено понеже поела няколко смени. Преспивала съм и аз в офис за 3 часа до другият работен ден без да ми е заплащано, защото сроковете не съм ги давала аз. Здравето ми се беше много влошило от постоянен стрес и недоспиване на тази „СИГУРНА“ ПОСТОЯННА РАБОТА. Смятам че тази сигурност е най-голямото заробване което може да съществува и ти краде много повече от времето в което можеш да обърнеш внимание на хората които обичаш. Ако си фрийлансер контактите ти са само с хора които харесваш и с които се разбираш. Можеш да се заредиш с много повече енергия и красота отколкото само през уикенда или само в обедната почивка или откраднато време с приказки пред кафе машината. Това е губене на моето лично време както и на времето на работодателя и клиентите което съм съгласна да не ми се заплаща. Не обичам да ми се плаща за ОТКРАДНАТИ КРАТКИ ПОЧИВКИ тоест, лапане на мухи и почесване, защото обичам работата си и искам да се развивам. Огромната несигурност за която се говори в статията всъщност е огромна свобода и много по голям личен контрол върху собственият ти живот.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни