Западът не иска да излезе от тунела, в който сам се вкара

от Давиде Макалария в Геополитика · 04/04/2016 · 20:35

Когато става дума за терористичните атаки в Брюксел, в допълнение на новините е редно да си зададем няколко въпроса и да си спомним събитията от близкото минало, за да разберем как се стигна до тук. Нужно е, ако искаме по някакъв начин да се борим с тероризма.

На 5 март 2011г. в интервю за Le Journal du Dimanche полковник Муамар Кадафи каза на Европа, която хвърляше бомби срещу него:

„Всички ние водим обща борба срещу тероризма. Нашите разузнавания си сътрудничат. Ние ви помогнахме много в последните няколко години! Ако ни заплашвате, ако ни дестабилизирате, това ще доведе до объркване. […] Ето какво ще се случи. При вас ще дойдат мигранти, хиляди хора ще преминават през Либия и ще нахлуят в Европа. И няма да има кой да ги спре. Бин Ладен ще се засели в Северна Африка [днес там вече има Халифат – бел.ред. ], а молла Омар ще остане в Афганистан и Пакистан. Бин Ладен ще бъде пред вашите порти. […] Това, което искам да разберете, е че положението е тежко, и е тежко за целия Запад и Средиземноморието. Как може европейските лидери да не го виждат? Рискът тероризмът да се разпростре из целия свят е очевиден.“

На 18 юни 2013 г. сирийският президент Башар Асад на свой ред даде интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung:. „Ако европейците продължат да доставят оръжия за сирийските бунтовници, тероризмът ще пусне корени във вътрешния двор на Европа, и Европа ще заплати скъпо за това“.

Арабските лидери не са единствената жертва на западната напористост. Тони Блеър в интервю за CNN, октомври 2015 г. Въпрос на интервюиращия: „Мнозина вярват, че основната причина за раждането на ИДИЛ беше инвазията в Ирак.” В своя отговор бившият британския премиер, макар и да не може напълно да се съгласи с обвиненията срещу него, беше принуден да признае: „В това има елементи на истина […] разбира се, не можем да кажем, че тези от нас, които свалиха Саддам, не носят никаква отговорност за това, което се случи през 2015 г. [появата на Халифата].“

Съвсем наскоро републиканският кандидат за президент Доналд Тръмп каза, че „Хилъри Клинтън е създала ИДИЛ“. Американският милионер е известен със своята екстравагантност и непредсказуемост, но е впечатляващ фактът, че политик от такава величина и възможен бъдещ президент на САЩ може да хвърли подобно обвинение. И, разбира се, агресивността на Клинтън в задвижването на сирийския театър на военните действия и безусловната й подкрепа за джихадистите, които се бориха срещу Асад в името на промяната на режима в Сирия, не бива да бъдат забравяни.

От тази гледна точка би трябвало да поискаме обяснение от Съединените щати (наш съюзник в НАТО, чиято щаб-квартира се намира точно в Брюксел) защо систематично игнорираха данните за ИДИЛ, идващи от Свободната сирийска армия – от момента, когато цялата група се състоеше от двадесетина бандита, та чак досега?

Списъкът може да бъде продължен … Но този мини калейдоскоп от заявления показва, че проблемът с тероризма е преди всичко политически. Агресивната политика на Запада по отношение на някои арабски държави, непокорни на желанията му, създаде чудовището на глобалния терор. Днес то се обърна срещу своите заклинатели. Нека не забравяме, че Ирак, Сирия и Либия бяха сред най-светските и модерни държави в арабския свят.

И отново западният политически избор се заключава в това да разглежда като ценни съюзници в арабския свят тези страни, които подкрепят и подхранват салафитски движения, близки до ИДИЛ и дори сътрудничещи си с него. Става дума за Саудитска Арабия и петролните монархии от Персийския залив, и по-специално свръхактивният Катар, както и Турция. Именно Турция се опитваше до последно да доведе на масата за преговори в Женева, където се решава съдбата на Сирия, терористичната организация Ал Нусра, която е тясно свързана с Ал Кайда.

Друго политическо решение е отказът от сближаване с Москва за съвместна борба срещу тероризма. Русия показа в Сирия, че може да бъде щит срещу терора: тя притисна ИДИЛ до въжетата след години на безплодни западни атаки. Тя показа на света (разпространените от Москва снимки са безпогрешни), че ИДИЛ търгува с нефт през турската граница.

След атаките в белгийската столица Владимир Путин отново предложи да се създаде общ фронт за борба с тероризма. Но това искане отново остана глас в пустиня.

Да се скърби за невинните жертви на терористичните атаки в Брюксел и в същото време да се упорства за грешките от миналото – това е парадоксът на Запада, който не може, или по-скоро не иска да излезе от тунела, в който сам се вкара. Това е самоубийството на Европа. Нужни са спешни политически промени, които не опират само до препозициониране на разузнавателните служби.

P.S. Tweet от сирийския град Алепо: „Събитията в #Белгия получиха името „Черен вторник”. 5 години тероризъм в #Сирия се наричат „Арабска пролет“.