Една забравена война може да доведе до колапс преговорите на Меркел с Турция

German Chancellor Angela Merkel speaks with Turkish Prime Minister Ahmet Davutoglu after they addressed the media upon their meeting at the Chancellery in Berlin, January 12, 2015.       REUTERS/Hannibal Hanschke (GERMANY  - Tags: POLITICS)

от Бенямин Прюфер

Днес всичко започва отново.

В четвъртък и петък в Брюксел ще се състоят преговорите на ЕС с Турция.  При това вече трябва да бъде приключено споразумението, което миналата седмица неочаквано беше предложено от премиера Ахмет Давутоглу.

Турция се съгласи да приема обратно сирийски бежанци от Гърция, ако на свой ред ЕС се ангажира със същото количеството легални бежанци, в изпълнение на задължителните квоти. За това Турция поиска 6 милиарда евро помощи, вместо досегашните три. И преди всичко – настоя за възобновяване на преговорите за членство в съюза.

НоA Cypriot national flag, right, flies alongside a European Union (EU) flag outside the Cypriot embassy building in Moscow, Russia, on Thursday, March 21, 2013. Cyprus is offering Russia "opportunities" including banking and natural gas assets after lawmakers rejected a levy on bank deposits imposed by euro-area finance ministers, Finance Minister Michael Sarris said today in Moscow. Photographer: Alexander Zemlianichenko Jr/Bloomberg via Getty Images малката страна, за която сякаш всички забравиха, може да стане най-голеният проблем за Меркел. Това е Кипър.

В сделката на Меркел с Турция има много открити въпроси.

Едва ли някоя друга държава ще се съпротивлява така упорито на облекчаването на визовия режим за турците и даже на влизането им в ЕС, както тази малка страна в Средиземноморието.

Кратък исторически обзор: След военния преврат в Гърция през 1974 г. Турция завзе северната част на острова, тъй като лидерите на преврата искаха да присъединят Република Кипър към Гърция. През ноември 1983 г. беше провъзгласена непризнатата от международното право Турска Република Северен Кипър. Оттогава островът е разделен, а границата е под наблюдението на ООН.

Отношенията на кипърската столица Никозия и Анкара се влошават съществено. Турция даже не признава Кипър за държава.

0,,15883506_303,00

Кипър обаче иска признание от страна на Турция.

Влизането на Кипър в ЕС през 2004 г. доведе до силно напрежение в отношенията между Турция и съюза. Кулминацията беше през 2006 г., когато Турция забрани на кипърските кораби и самолети да използват турските пристанища и летища.

Европейският съюз замрази преговорите за присъединяване на Турция. Когато те трябваше да бъдат възобновени, Кипър наложи вето.

Дори сега президентът Никос Анастасиадис заплашва, че без отстъпки от Анкара неговата страна няма да се съгласи за разширяване на преговорите за влизане на Турция в ЕС. Първо Турция е длъжна да изпълни „свои стари задължения“ пред Кипър.

Той не уточни какво разбира под „задължения“. Целта на Анастасиадис е ясна – обединение на острова. Най-малкото, Турция трябва да признае Кипър.

anastiadis-tusk1

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск и президентът на Кипър Никос Анастасиадис

 

Освен това, Кипър поддържа други страни от ЕС.

Унгария също наложи вето. България заплашва да се възползва от правото на вето, ако получи не по-голяма подкрепа за охраната на границите си.

Сделката с Турция остава спорна и по други причини. Става въпрос за това как ще се осъществява връщането на бежанци от Гърция в Турция и как ще се реализират квотите в ЕС за бежанците. В края на краищата, Европейският съюз не съумя да организира разпределението на 160 хиляди бежанци.

И е съвършено неясно как въобще трябва да се утвърди този план, щом е достатъчно само едно вето, за да претърпи той крах.

Превод: Memoria de futuro

Източник: Huffingtonpost

Още от автора: Memoria de futuro

Memoria de futuro

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни