Защитата призовава Едуард Сноудън

Едуард Сноудън говори чрез видеовръзката от Русия на 11 март 2016 г. в Бруклинската музикална академия. Той и журналистката Лора Пойтрас, която първа публикува разкритията на Сноудън, бяха интервюирани от Брайън Лиър/WNYC

Сноудън изглеждаше непринуден и спокоен. Той беше в добро настроение, което успя да запази по време на цялото си встъпление. Явно си дава сметка, че общественото мнение клони в негова полза.

„Преди всичко аз съм обнадежден от постигнатите резултати. През 2013 г. слушах съвсем различни аргументи: Този човек има кръв по ръцете си. В резултат от всичко това ще бъдем атакувани. Мексико ще нападне Тексас, знае ли човек… Това е краят на света и т.н.”,  заяви Сноудън, говорейки чрез видеовръзка в студио, което, по думите му, той сам е оборудвал в Русия. „Но сега, през 2016 г., да се изкарват такива доводи вече е трудно. Те изобщо не успяха да предоставят убедителни доказателства… Затова и виждаме, че общественото мнение с времето се променя, все по-малко хора считат действията ми „подпомагане на терористи“ и все повече хора признават, че без значение дали тази политика ще продължи или не, обществеността има право да знае повече за нея.“

Лицето на Сноудън беше проектирано върху голям екран в Бруклинската музикална академия, където се събраха около две хиляди души, а водещият Брайън Лиър от радиостанция WNYC задаваше въпросите. Към Лиър на сцената се присъедини и журналистката Лора Пойтрас, която през 2015 г. получи Оскар за документалния си филм за Сноудън „Citizenfour (Гражданинът 4)”.

Сноудън заяви, че е готов да се завърне в САЩ, ако получи уверения за справедлив процес, но при сегашните обстоятелства смята, че това е невъзможно. Според него съдът ще ограничи обхвата на защитата, от която може да се възползва.

В  документите, които той изнесе, наред с другите неща, имаше информация за продължилото 9 години масово събиране от АНС на данни за телефонни разговори. Тези записи, носещи названието „метаданни”, включват информация за точното време на повикването, телефонните номера на набиращия и набрания, но не и съдържанието на разговора. Министерството на правосъдието обвини Сноудън, че е нарушил закона за борба с шпионажа, както и в други престъпления.

Миналата година Конгресът възложи съхранението на метаданните на телекомуникационни компании в рамките на нова система, съгласно която АНС и ФБР вече трябва да изискват данните за всеки отделен случай. Старата система стартира след атентатите от 11 септември, съгласно раздел 215 от Закона за борба с тероризма в САЩ, което позволи на АНС да събира данни за милиони американци, независимо от тяхното поведение и дейност.

В интервюто си в петък Сноудън се фокусира върху няколко теми, в това число и върху сегашния спор между ФБР и компанията Аpple, коята отказа да изпълни съдебно разпореждане и да разкодира iPhone на един от стрелците от Сан Бернардино. Сноудън е сигурен, че ФБР може да хакне устройството само̀  и че софтуерът Apple не му е необходим за това.

„За разлика от някои хакери и студенти, ФБР няма достатъчно богат опит в използването на компютърни технологии (с цел откриването и извличането на информация, която да бъде използвана като доказателство в съдебно дело), който да им позволи да разкодират чипа в телефона”, каза Сноудън. „Защо”, попита Лиър. „Защото това е неудобно – отговори Сноудън. – ФБР иска някой друг да свърши тази работа за него, иска да е по лесния начин“.

Първоначално Министерството на правосъдието не отговори на молбата за коментар, но в понеделник Марк Раймонди, говорител по въпросите на националната сигурност на министерството, на което ФБР е подразделение, заяви в мейл до The Wall Street Journal, че „няма промяна в позицията, че г-н Сноудън трябва да се върне в САЩ и да се изправи пред повдигнатите срещу него обвинения. Ако това стане, ще му бъде осигурен напълно справедлив процес и защита. Важно е да се помни, че г-н Сноудън не е разобличител (от англ. whistleblower – някой, който разкрива информация за незаконна или неправилна дейност пред властите или пред обществото ). Той е обвинен за изтичане на класифицирана информация и няма съмнение, че действията му са причинили сериозни вреди на националната ни сигурност“.

Сноудън отказа да отговори на въпроса за кого би искал да гласува на президентските избори, защото това е чисто личен въпрос. Но така или иначе, разговорът беше посветен главно на аргументите му в полза на разкриването на документите. В действителност той, в отсъствието на официален съд, неофициално излезе в своя защита. „Станах разобличител на масови нарушения на Конституцията на Съединените щати … а разобличителите са един вид предохранителни устройства от последна инстанция.“, каза той.

„Виждаме как все повече и повече дисиденти са принудени да стоят в изгнание – каза Сноудън. – Все повече растат политическото и идеологическото напрежение. Лишени сме от физическата възможност да се придвижваме от страна в страна и да говорим на различни форуми, на които се обсъждат важни въпроси. Но благодарение на технологиите хора като мен… все още могат да бъдат видяни в Ню Йорк. Същото може да се каже и за инакомислещите в която и да било страна… Русия, Китай, Иран, Бразилия, Германия, Израел. Това обяснява защо много държави, включително и тези, които считаме за либерални, са склонни да ограничават достъпа до технологиите. Но благодарение на технологиите тези стари и отвратителни инструменти за политически репресии започват да се провалят.“

„Дебатът за тези документи е представян невярно като противоречие между сигурността и неприкосновеността на личния живот”, продължи Сноудън. „Те го представят като фалшив избор между сигурността и неприкосновеността на личната информация. А можем да имаме и двете. Наблюдението не е свързано със сигурността. То е свързано с властта.“

Въпросните програми за наблюдение включват достъп, по разпореждане на съда, до 2.25 % от имейл акаунтите на Google и Yahoo, както и огромно количество метаданни от телефони.

„Разполагаме с програми за масово наблюдение, които могат да следят всички, навсякъде – независимо от това дали тези хора са направили нещо лошо – каза Сноудън. – Правителството твърди, че това са просто преписи на фактури, че не е нужно да се тревожим за това. Но когато имат пълна информация за личния живот  на някого въз основа на разговорите му, агентите могат могат да определят това, което се нарича начин на живот. Кога ставаш, какво правиш, след като станеш. Къде и кога отиваш на работа. И как. Къде си пътувал. Чии мобилни телефони за пътували заедно с твоя клетъчен телефон. Тези метаданни са еквивалентен на следенето от детектив,  който ходи след вас и си записва всичко, което правите.”

„Те не могат да седнат до вас във всяко кафене и да слушат това, което говорите. Но изоставайки малко по-назад, те ще ви наблюдават, и вие няма да забележите това. И ще създадат идеален опис на всичките ви действия и комуникации. Това е важно… това е нарушение на нашата конституция. В полза на това следене може да се привеждат различни доводи…. Но бащите на нашата нация са се тревожели именно от такава власт над хората.”

Ако държавата желае това, тя „трябва да внесе поправки в Конституцията, а не да го прави тайно“, каза Сноудън.

Както отбелязва бившият служител на АНС, държавни служители са изопачили програмата по време на изслушванията в Конгреса. „Въпросът е защо те лъжат. Страхуват се, че ще се навреди на обществения дебат. И са прави. Вкарахме делото в съда и победихме.“ Федералният съд постанови, че масовото събиране на телефонни метаданни е било незаконно. Миналата година Wall Street Journal съобщи, че „съдиите не са мислили за това дали програмата на АНС нарушава конституционните права за неприкосновеност на личния живот, за което говорят някои организации, а са се възползвали от формулировките в закона за борба с тероризма в Съединените щати, които администрациите на Буш и Обама използваха, за да оправдават програмата и да покажат, че тя не е предназначена за толкова масово събиране на данни.“

През юни Сенатът гласува за ограничаване на събирането на данни от телефоните на милиони американци и това беше първото значително ограничение на шпионските правомощия на държавата след атентатите от 11 септември. Подписаното от президента Обама разпореждане във връзка с това потвърждава разпоредбите на „патриотичния акт“, но предвижда постепенен отказ от програмата на Агенцията за национална сигурност за масивен сбор от метаданни.

Наред с другите неща, Сноудън настоява, че масовото наблюдение не би могло да предотврати атаките от 11 септември. „Съединените щати имаха цялата необходима информация”, каза той. „Но те не я разбраха“.

Когато Лиър го попита защо смята, че справедлив процес в Съединените щати не би бил възможен, Сноудън отговори: „Когато стигнахме до съда, правителството заяви, че не може да се използва думата „разобличтел”. Не можем да твърдим, че предприетите от теб действия са били в интерес на обществото. А съдебното жури изобщо не бива да чува това, от началото до края. И това, разбира се, е фундаменталната основа за несправедлив процес. Това е инсценировка на съдебно заседание. Ако не можете да представите аргументи в своя защита, това не е съд, а процес. При това поръчков процес.”

Сноудън е поискал от властите гаранции, че ще му бъде позволено да изложи аргументите си в защита на обществения интерес. „Отговориха ми с писмо, в което заявяваха, че няма да ме изтезават”, каза той.  „Това е справедливо“, коментира Лиър, с което предизвика смях в публиката.

Според Сноудън изтичането на информация с подробности за „остарелите“, както се изрази той, разузнавателни операции в чужбина, повдига въпроса за това как САЩ трябва да балансират интересите на своите граждани и гражданите на други страни. „Важно е, че издигаме на първо място и основно се фокусираме върху правата на американските граждани. Но също така не бива да забравяме, че 95 процента от населението на света живее извън границите ни и че то също има права. И въпреки, че сме длъжни да се съсредоточим най-вече върху правата на собствената си страна, това не означава, че можем напълно да игнорираме правата на другите.“

Сноудън се спря подробно и на ролята на пресата както в собствените му разкрития, така и като цяло в едно свободно общество. На въпрос дали е давал предварителни оценки за стойността на документите или е оставил това на журналистите, той отговори: „Не, нищо не съм казвал. Реших да проявя сдържаност и консерватизъм. Помолих журналистите да направят собствени, независими оценки на това, което според тях трябва да бъде публикувано”.

Според Сноудън в някои случаи държавата е съумяла да докаже на журналистите, че определена информация не бива да бъде огласявана. И като цяло критиците сред длъжностните лица също са имали възможност да изложат  своите аргументи.

„Добре е, че не само те могат да решават коя част от информацията обществото трябва да научава и коя – не”, каза Сноудън. „Ние имаме многобройна, открита, свободна и войнствена преса, способна да взима подобни решения от наше име, и аз се радвам, че тя го направи. Бях много облекчен от това.”

Превод: Memoria de futuro

Източник: The Wall Street Journal

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК