Става все по-очевидно, че земеделието в световен мащаб се намира в криза. Храните са все по-непитателни, нездравословни и отровени с различни химикали, а диетите – все по-малко разнообразни. Многообразието на насекомите и растенията намалява, почвите се променят, водните басейни биват замърсявани и се изпразват, а дребните земеделски стопани – които са жизненоважни за световното производство на храна – постепенно биват изтиквани от своите земи. Една малка част от населението на Земята има достъп до толкова храна, че може да си позволи да я изхвърля; стотици милиони души обаче живеят в бедност и страдат от нейния недостиг ден след ден.
Тази криза до голяма степен се корени в обвързването на селското стопанство със структури, обслужващи интересите на големите западни земеделски корпорации. Производството на храна е глобализирано и включено в една международна търговска система, основаваща се на отглеждането на отделни култури с цел износ, стоково производство за международния пазар, както и задлъжняване към международни финансови институции, като например Международния валутен фонд или Световната банка. Това довежда до небалансирано разпределение на храната в различните световни региони. По този начин тези, които страдат от недостиг на храна, стават зависими от селскостопанския внос и от обвързващата международна помощ. Дефицитът на храна в световния Юг е пропорционален на излишъка от храна в Запада. Традиционното местно земеделие е унищожавано.
Съществена част от този процес е зелената революция. Макар да беше представена на правителствата и на фермерите като средство за повишаване на производителността и печалбите, днес можем да видим, че тя всъщност обвърза народите и земеделските производители в една транснационална система, основана на зависимост, манипулирани стокови пазари, несправедливи субсидии и нестабилност. Като част от плановете за „развитие“ на Юга, милиони земеделци се превърнаха в евтина работна ръка в различни предприятия и фабрики. Безработицата става все по-масова.
Контролираната от корпорациите и отрупаната с химикали зелена революция не просто разрушава традиционното местно селско стопанство за сметка на интересите на западните държави; тя има вредно влияние върху самата храна, върху почвата, човешкото здраве и околната среда. А често изтъкваните „хуманитарни“ постижения („милиони спасени животи“) са по-скоро пиар, маскиращ студения търговски интерес.
Патентованите от корпорациите генетично модифицирани семена са финалният удар на транснационалния земеделски бизнес върху глобалното производство на храна. Да вземем за пример изопаченото представяне на кризата в сектора с растителни масла на Индия. След като прокараните търговски правила и евтиният внос унищожиха дейността на дребните местни фермери, днес международните корпорации водят кампания за налагането на генетично модифицирани семена в индийското земеделие под претекста, че индийското селско стопанство не е продуктивно и самодостатъчно. Тази теза напълно пренебрегва факта, че преди налагането на неолибералните търговски правила, през средата на 90-те години на миналия век, Индия бе почти напълно самодостатъчна в производството и преработката на растителни масла. В много държави земеделските корпорации пряко участват във формирането на държавната политика. Финансирайки изследванията, провеждани в държавните университети и институти, те оформят самото разбиране на местните хора за земеделието и търговията.
Правителството на Махаращра заяви, че мерките за опазване на водните ресурси не са сработили.
По думите на Баскар Саве, индийски фермер и активист (известен още като „Ганди на селското стопанство“), „в тази държава има над 150 земеделски университета. Всяка година всеки един от тях избълва няколко стотин „образовани“ нетрудоспособни души, обучени единствено как да заблуждават земеделците и да разпространяват екологичната деградация. Единствената цел, която се набива в главите на студентите, прекарващи шест години, за да се дипломират с магистратура по земеделие, е краткосрочната – и ограничено разбрана – „производителност“. За да постигне тази краткосрочна цел, земеделецът е насърчаван да върши и да купува стотици неща. Нищо не се казва обаче за това, което земеделецът не трябва да прави, за да може земята да остане невредима за следващите поколения и за другите същества. Време е народът и правителството ни да се събудят и да осъзнаят, че това индустриално обработване на земята – поощрявано от нашите институции – в своята същност е престъпно и самоубийствено!“
Това, което Саве има предвид в края на горепосочения цитат, е фактът, че през последните две десетилетия близо 300 000 индийски земеделци са извършили самоубийство в резултат от бедност, задлъжнялост, налагане на генетично модифицирани храни в земите им и икономическа „либерализация“.
Глобалната химично-индустриална земеделска система, правилата на Световната търговска организация и двустранните търговски споразумения, които земеделските корпорации сключват за своя собствена изгода, са основни причини за структурния глад, бедността, болестите и унищожаването на околната среда. Във своята същност тази система е паразитна.
След като реколтата му не покълна за трета поредна година, Рам Рао Нараян Паншленвар опита да се самоубие
Агроекологията като надежда за промяна
Из цял свят има примери за земеделци и общности, които продължават да оказват съпротива срещу корпоративното превземане на семената, почвите, водите и храната. Свидетели сме и на вдъхновяващи истории за успехите на агроекологията: земеделски модел, базиран на традиционното познание и модерните селскостопански изследвания, уповаващ се на елементи от съвременната екология, почвената биология и биологичния контрол на вредителите. Тази система свежда до минимум използването на токсични химикали, използва местни възобновяеми ресурси, привилегирова употребата на органични средства за справяне с вредителите; тя също така се стреми да осигури стабилност в препитанието на местните земеделци. Типично за агроекологията е „грасруутс“ движението, което е насочено срещу подхода „отгоре-надолу“ в изследванията и селскостопанската политика.
През 2015 г. институтът „Оукланд“ публикува доклад за 33 частни случая, в който бяха изтъкнати успехите на агроекологията в Африка, въпреки редица трудности, като промяната на климата, глада и бедността. Изследванията предоставят факти и цифри относно това как земеделската трансформация може да постигне невероятни икономически и социални резултати, като същевременно с това съблюдава опазването на климата и възстановяването на почвите. Част от големия набор от практики на системата включват: диверсификация на растенията, интеркропинг, естествено обогатяване на почвата, естествено справяне с болестите и вредителите, горско земеделие, както и изграждане на структури за управление на водите.
Все по-често се среща тезата, че недостигът на храна в бедните региони на планетата може да бъде преборен чрез разнообразяване на селскостопанското производство и подкрепа на дребните местни земеделци. Още преди няколко години Оливие де Шутер (бивш специален пълномощник на ООН за правото на прехрана) заяви: „За да можем да изхранваме девет милиарда души през 2050 г., трябва спешно да започнем да използваме най-ефективните земеделски техники, с които разполагаме. Днешните научни доказателства свидетелстват, че агроекологичните методи увеличават производството на храна много по-успешно от химическите торове в регионите с гладуващо население – особено тези с неблагоприятни за селскостопанска дейност природни условия.“
Докладът на де Шутер посочи, че с екологични методи дребните земеделци могат да удвоят производството на храна в критичните региони в рамките на десет години. Докладът призовава държавите да направят рязък завой към агроекологията. В ръцете на самите земеделци развитието ще бъде по-бързо, честно и обхватно и ще бъде съхранено за следващите поколения. Този подход и обвързаните с него практики произхождат отдолу-нагоре и държавите трябва да улеснят и инвестират в дребните производители. Защитниците на агроекологията вярват, че една децентрализирана система на местно производство на храни – с прилежащите ѝ добра инфраструктура, достъп до пазари и хранилища – трябва да се ползва с приоритет пред експлоататорските международни пазари, предназначени да обслужват нуждите на световния капитал.
Малките ферми имат по-добра производителност и създават една по-гъвкава и разнообразна хранителна система. Ако висшестоящите лица поощрят агроекологията в размерите, с които насърчават практиките и технологиите на „зелената революция“, много от проблемите около бедността, безработицата и масовото бягство към градовете могат да бъдат разрешени. Обикновените хора обаче едва ли могат да постигнат много повече от това, което вече са постигнали на ниво „грасруутс“ – често с помощта на НПО-та. Докато политиците на национално и регионално ниво биват привличани от корпорациите, семената ще продължат да бъдат отпускани; земите да бъдат взимани; водите да бъдат отклонявани; новите закони да бъдат прокарвани; изследователските институти да бъдат финансирани и политиката да бъде водена в полза на глобалния земеделски бизнес.
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: COUNTERPUNCH
Оставяне на коментар