Съзнание под контрол. Google – тайното оръжие на Хилари

Data център на Google

През миналия век немалко писатели са изразявали опасения за бъдещето на човечеството. В своята книга „Желязната пета“ (1908) американският класик Джек Лондон представи картина на света, в която шепа корпоративни гиганти – „олигарси“ – държат масите в безизходна ситуация с помощта на жестока система на поощрения и наказания. В по-голямата си част населението живее в робско състояние, а същевременно онези, които имат късмета да получават прилична заплата, разполагат с комфорт, но не и с контрол над своя живот.

В романa „Ние“ (1924) забележителният руски писател Евгений Замятин, предвиждайки ексцесите в създаващият се тогава Съветски съюз, представя един свят,  в който хората се контролират с помощта на тоталното наблюдение. Стените на домовете им са направени от стъкло, което позволява да бъдат постоянно наблюдавани. Разрешено им е да пускат завесите си само за един час на ден, за да правят секс, обаче и времето за любовни ласки, и самите любовници трябва предварително да са регистрирани от държавата.

В „Прекрасният нов свят“ (1932) британският автор Олдъс Хъксли описва почти съвършена картина на общество, в което нещастието и агресията са премахнати от човечеството с помощта на комбинации на генетичното инженерство и на изработване на условен рефлекс.

В значително по-мрачния роман „1984“ (1949) сънародникът на Хъксли Джордж Оруел представя общество, в което самата мисъл се контролира; в света на Оруел децата и възрастните са обучавани да ползват опростена версия на английски език, „новговор“, и това се прави с цел те да не могат да изразяват идеи, опасни за обществото.

Изображение на Министерството на истината според „1984“ на Оруел (Миниправ по новговор) / Jordan L’Hôte

Всичко това, разбира се, са измислени истории, и във всяка от тях притежаващите власт лидери използват различни форми на контрол, срещу който някои хора се бунтуват, и понякога успяват.

В документалния бестселър „Скритите изкусители“, който неотдавна се появи в юбилейно 50-то издание, американският журналист Ванс Пакард обрисува „странен и доста екзотичен тип на влияние“, който бързо се разпространи в САЩ и който, в определена степен, е по-сериозна заплаха, отколкото измислените видове контрол, описани в споменатите романи. Пакард смята, че ръководителите на американските корпорации и политиците са започнали да използват по-тънки и в много случаи изобщо неразпознаваеми начини за промяна на мисленето на хората, на техните емоции и поведение – начини, базирани върху постиженията на психиатрията и социалните науки.

Сигурно сте чували поне за единия от тези начини: за подсъзнателната реклама или за това, което Пакард нарича „подпрагови ефекти“ (subthreshold effects) – става дума за използване на кратки съобщения, които ни казват какво трябва да правим, но които се появяват за толкова кратък миг, че ние просто не осъзнаваме, че сме ги видели. През 1958 година Националната асоциация на радио- и телевизионните оператори бе принудена да реагира на възникнали опасения, че  едно от кината в Ню Джърси, възможно, използва скрити съобщения в показваните филми с цел увеличаване на продажбите на сладолед. В резултат на това Асоциацията промени съществуващите правила и забрани използването на подсъзнателни съобщения в ефир. През 1974 година Федералната комисия за комуникации изказа мнение, че използването на подобни съобщения „противоречат на обществените интереси“. Също така, в Конгреса на САЩ се внася законопроект, забраняващ подсъзнателните съобщения, който обаче така и не бе одобрен. Във Великобритания и Австралия съществуват строги закони, забраняващи тяхното използване.

Най-вероятно в САЩ все още се използва подсъзнателното стимулиране, но този факт е трудно да бъде установен и никой не следи за това. Проведените изследвания показват, че то оказва незначително въздействие, предимно върху хора, вече мотивирани и готови да следват препоръките.

Но Пакард открива много по-сериозен проблем – влиятелните корпорации постоянно търсят (а в някои случаи вече прилагат) широк набор от похвати, насочени към осъществяване на контрол върху поведението на хората, за което последните дори не подозират. Журналистът описва някакво подобие на групировка, в която търговците работят в тясно сътрудничество с учени за определяне на това, как да накарат хората да купуват неща, които не са им нужни, и как да формират условни рефлекси при децата, за да станат те добри консуматори – подобен род пристрастеност се формира, в това число и с помощта на специални тренировки, описани в романа на Олдъс Хъксли „Прекрасният нов свят“. Осланяйки се на постиженията на съвременната наука, търговците бързо се научиха да използват неувереността на хората, техните слабости, подсъзнателните страхове, агресивните чувства и сексуалните желания, за да променят тяхното мислене, емоции и поведение, при което хората изобщо не подозират, че ги манипулират.

В началото на 50-те години, както отбелязва Пакард, политиците са възприели това съобщение и започнаха да рекламират себе си, използвайки същите прийоми, които се прилагат например в продажбите на сапун. Като епиграф към своята глава, посветена на политиката, Пакард използва предизвикващо тревога изказване на британския икономист Кенет Боулдинг: „Светът на безпрецедентна диктатура е възможен и в него все още ще се използват формите на демократичното управление“.  Може ли това действително да се случи, и как то ще работи?

Онези сили, които описва Пакард, започнаха да се разпространяват все по-широко през последните десетилетия. Успокояващата музика, която чуваме в супермаркетите, ни кара да се движим по-бавно и да купуваме повече стоки, независимо от това дали са ни необходими или не. Повечето безсъдържателни мисли  и интензивни чувства, с които от сутрин до вечер се сблъскват нашите тийнейджъри, са подбирани много внимателно от висококвалифицирани специалисти в областта на маркетинга, работещи в индустрията на модата и развлеченията.

Политиците работят съвместно с голям брой най-различни консултанти, които внимателно анализират всичките им действия, насочени към привличане на повече гласоподаватели, при което интонацията, израза на лицето, гримът, прическата и думите – всичко това се оптимизира, както се прави например при рекламното оформление на определен вид храна. И само конкурентната природа на нашето общество ни позволява да останем относително свободни.

Но какво ще стане, ако започнат да се появяват такива източници за контрол, които няма да имат нищо общо с конкуренцията? А какво ще стане, ако бъдат разработени нови начини за контрол, които ще се окажат значително по-мощни и по-невидими, отколкото какъвто и да било от вече съществуващите варианти? И какво ще стане, ако новите видове контрол ще позволят на малка група хора да оказват огромно влияние не само на гражданите на САЩ,  но и на по-голямата част на жителите на планетата?

Вероятно ще се учудите, ако ви кажа, че всичко това вече се случва.

За да разберем как работят новите форми за контрол над съзнанието, е необходимо като за начало да погледнем в търсещите машини – особено в една от тях: най-голямата и най-добрата, а именно – на Google. Тази търсачка се превърна във врата почти към всички отрасли на знанието, защото тя прекрасно изпълнява своята функция, предоставя ни онази информация, която търсим, при това почти мигновено, и винаги на първа позиция след запитването ни се дава списък с „резултати от търсенето“. Той е толкова добър, че около 50% от нашите кликвания се насочват към първите две позиции, а над 90% – към представените 10 позиции на първата страница; и малко са тези, които преглеждат и другите страници, макар много често техният брой да се изчислява с хиляди и те да съдържат голямо количество полезна информация. Компанията Google решава коя от милиардите уеб страници да бъде включена като резултат на нашето търсене и как те ще бъдат подредени. Начинът, по който се прави това, е една от най-пазените тайни в света – като рецептата за Coca-Cola.

Сървърите на Google в Council Bluffs, Айова

Тъй като най-вероятно хората ще кликват на първите две позиции от своето търсене, днес компаниите харчат милиарди долари ежегодно, за да получат възможност по някакъв начин да повлияят на алгоритъма на Google и да го накарат да придвижи напред с няколко позиции тяхното място в списъка с резултатите на търсенето. Тези няколко позиции могат да се окажат определящи за успеха или провала в бизнеса.

В края на 2012 година аз си зададох един въпрос: може би горните позиции в списъка с резултатите въздействат не само за избора на потребителите?  Не оказват ли те някакво влияние и върху мнението на хората за различни неща?

Тук Робърт Епщайн разказва, че от 2013 година провежда практически изследвания и описва подробно научните си експерименти и тестове в САЩ и Индия, проведени с цел да се изясни влиянието на резултатите, давани от търсачката Google върху политическите предпочитания на хората. Например – последният от научните експерименти с над 2000 американци от 50 щата показва, че манипулирането на резултатите от търсенето в Google е променило с 37% , а в някои демографски групи – с 80% мнението на избирателите за съответния кандидат. Резултатите от запитванията в търсачката увеличават желанието за гласуване за точно определен кандидат с цели 48%. Три четвърти от потребителите, участвали в тези тестове, не са знаели, че виждат променени и манипулирани резултати. Тоест, ако има желание, Google може самостоятелно да избере бъдещия президент на САЩ.

В САЩ компанията Google разполага с монопол в интернет-търсенето. 83% от американците най-често използват тази търсачка, за което свидетелстват данните на изследователския център Pew.  И ако компанията Google подкрепя някой от кандидатите на изборите, то нейното влияние върху все още неопределилите се избиратели лесно може да реши изхода от изборите. Другите видове за оказване на влияние по време на предизборни кампании се уравновесяват от конкуриращи източници на информация – от наличието, например, на голям избор вестници, радиопредавания и телевизионни мрежи, обаче въпреки всичките им усилия, Google няма конкуренти, и като цяло, хората се доверяват на резултатите на търсенето, при това мислейки си, че загадъчните търсещи алгоритми на компанията са напълно обективни и безпристрастни.

Високото ниво на доверие, в съчетание с отсъствие на конкуренция, позволява на Google да заема уникално положение относно оказване на въздействие изхода от изборите. Още по-тревожно е това, че подреждането на резултатите от търсенето по никакъв начин не се регулира, и затова Google разполага с възможност да подкрепя този или онзи кандидат, не нарушавайки какъвто и да било закон. Някои съдилища дори са приели следното решение: правото на Google да подрежда резултатите от търсенето по свое усмотрение се защитава като една от формите на свободата на словото.

А оказвал ли Google някога подкрепа за някой кандидат? По време на президентските избори през 2012 година в Съединените Щати компанията Google и нейното ръководство предостави на президента Обама 800 хиляди долара и само 37 хиляди на неговия съперник Мит Ромни.  А през 2015 година изследователите от Университета в Мериленд и от няколко други университети съобщиха, че резултатите от търсенето в Google бяха в полза на  кандидатите от Демократичната партия. Но дали наистина системата за сортиране в търсачката Google е пристрастна?

Във вътрешния доклад на Федералната търговска комисия на САЩ, изготвен през 2012 година, се подчертава, че в подреждането на резултатите от търсене в Google, финансовите интереси на компанията обикновено се намират на по-високи позиции в сравнение с конкурентите. В повечето страни 90% от онлайн-търсене се провежда с помощта на търсачката Google, което дава на тази компания още по-големи възможности за въздействие върху резултатите от изборите, отколкото в САЩ, при това скоростта, с която се разпространява интернет в целия свят, се повишава, а силата на въздействието на Google се увеличава. В статия, публикувана във вестник PNAS, аз направих съответни изчисления и стигам до следния извод: днес Google може да повлияе на 25% от гласоподавателите в различни държави по света, при това никой нищо няма да заподозре. Подреждането на резултатите от търсенето в Google отдавна оказва въздействие върху изборните резултатите и с всяка година това въздействие се увеличава. А тъй като това подреждане е нещо ефимерно, то не оставя никакви следи върху хартия, което позволява на тази компания да отрича всичко.

Могъщество от такъв мащаб и невидимост от такъв род са безпрецедентни в историята на човечеството.

Неотдавнашните съобщения свидетелстват за това, че кандидатът за президентския пост от Демократичната партия Хилари Клинтън доста активно използва социалните мрежи – Twitter, Instagram, Snapchat и Facebook, опитвайки се по този начин да разшири броя на своите привърженици. В момента на написването на тази статия Клинтън разполага с 5,4 милиона абонати в Twitter, а нейните сътрудници поместват своите туити по няколко пъти на час. Лидерът сред кандидатите от Републиканската партия Доналд Тръмп има 5,9 милиона абонати в Twitter и помества своите съобщения със същата честота.

Дали социалните медии са също толкова голяма заплаха за демокрацията, както, съдийки по всичко, е подреждането на резултатите от търсенето? Не е задължително. Когато новите технологии се използват в условия на конкуренцията, те не са заплаха.

Но какво става, когато подобни технологии се използват нечестно от онези компании, които разполагат с тях? Изследване на Робърт Бонд, професор по политически науки в щатa Охайо, (както и тези и на други автори), публикувано през 2012 година в списание Nature, описва в етично отношение спорен експеримент, когато в деня на изборите през 2010 година компанията Facebook е изпратила напомняне „излез и гласувай“ на повече от 60 милиона свои ползватели. В резултат на това напомняне около 340 хиляди души, които в противен случай не биха отишли към избирателните урни, са сторили това. А има ли закони, забраняващи на Facebook да изпраща рекламни съобщения на определени ползватели? Няма абсолютно никакви; на практика именно с помощта на целева реклама Facebook печели пари. Манипулира ли Facebook изборите днес по този начин? Никой не знае, но според мен, би било глупаво и дори неправилно, ако компанията Facebook не се занимаваше с това. Някои от кандидатите според нея са по-подходящи, и ръководителите на Facebook носят фидуциарна отговорност пред своите акционери относно подкрепата на интересите на компанията.

Facebook, несъмнено, разполага с огромно количество данни за своите ползватели, обаче те бледнеят в сравнение с базата данни на Google, която събира информация за своите ползватели 24 часа седем дни в седмица, за което използва над 60 различни наблюдателни платформи – Google Wallet, Google Maps, Google Awards, Google Analytics, Google Docs, Android, YouTube и много други. В съответствие с политиката на компанията Google по отношение на защитата на личните данни – с която човек се съгласява веднага, след като стане ползвател на някой от продуктите на Google, компанията практически може да сподели получената от вас информация с когото си пожелае, в това число с  държавни институции. Но никога компанията Google няма да сподели подобен вид информация с вас. Защита на данните на Google е нещо свято, затова пък за защита на Вашите лични данни изобщо не става дума.

Може ли компанията Google, а също така „онези, с които ние работим“ (израз от сферата на политиката в областта на защитата на лични данни) да използват събраната за вас информация с користни цели – за манипулация или изнудване, например? Може ли невярната информация в профилите на ползвателите (а те нямат никаква възможност да я променят) да ограничи техните възможности или да подкопае тяхната репутация? Разбира се, ако компанията Google пожелае да повлияе върху изборните резултати, тя първо ще се влезе в своята база данни, където се съхранява лична информация, за да открие именно онези избиратели, които още не са се определили. След това тя може ден след ден да изпраща именно на тези хора, подредени по съответен начин, резултати от търсене в полза на единия от кандидатите. Едно от предимствата на подобен подход се състои в това, че такива манипулации на Google са много сложни за разкриване.

В Data центъра на Google. Цветно кодираните тръби на охладителната система и велосипед за служителите, поддържащи съоръжението

Екстремалните форми на мониторинга, какъвто бе в случатя с КГБ в Съветския съюз, Щази в ГДР или Големият Брат в романа „1984“, са основополагащи елементи на тиранията, а технологиите правят както мониторинга, така и събирането на данни от наблюдението по-лесни, откогато и да било преди.

Към 2020 година в Китай ще заработи най-амбициозната система на правителствен мониторинг – това ще е единна база данни под името Социална кредитна система, в която многобройните рейтинги и записи за всеки един от общо 1,3 милиарда граждани ще бъдат съсредоточени на едно място за бърз достъп от страна на чиновници и бюрократи. Те ще получат възможност да разбират веднага, че някой преписва контролното в училище, че е закъснял с плащането на сметките, че е ходил по нужда в обществени места или говорил по неподобаващ начин в блоговете в онлайн режим. Както показват разкритията на Едуард Сноудън, ние бързо се предвижваме към света, в който правителства и корпорации – понякога работейки заедно – събират огромен обем данни за всеки един от нас, а закони, ограничаващи тази дейност, няма.

Безпокойство буди също така фактът, че търсещите машини въздействат не само върху решенията на хората за това какво да си купят или за кого да гласуват. Ние разполагаме с данни, позволяващи да говорим, че почти на всички въпроси, по които хората първоначално още не са приели решение, подредбата на резултатите от търсенето оказва въздействие, тоест почти на всички наши решения. Те оказват влияние върху мнението, убеждението, отношението и поведението на ползвателите на интернет в целия свят. Това става с преднамерена намеса на служителите на компанията или без нея; и дори така наречените „естествени“ методи редовно дават такива резултати от търсенето, които се оказват в полза на някоя гледна точка. А това на свой ред може да повлияе на мнението на милиони хора, които все още не са взели решение по някакъв въпрос.

Не бива да забравяме какво правят алгоритмите за търсене: в отговор на вашето запитване те подбират незначително количество уеб сайтове от милиарди съществуващи и ги подреждат по определен начин с използване на секретни критерии. Чрез секунди приеманото от вас решение или формираното от вас мнение – за най-добрата паста за зъби, за това къде си струва да се отиде по време на следващия отпуск, кой ще е по-добрият президент – всичко това се определя от кратък списък, който получавате, и за създаването на който вие нямата никаква представа.

А през това време зад кулисите, без излишен шум, търсещите машини се консолидират, в резултат на което все повече хора използват доминиращата търсачка дори тогава, когато си мислят, че не го правят.  Тъй като Google е най-добрата търсеща машина, и понеже създаването на търсещи роботи за бързо развиващия се интернет става прекалено скъпо, все повече и повече търсачки получават своята информация от лидера в отрасъла, без да я събират сами. Най-новата сделка, регистрирана в материалите на Комисията по ценни книжа и фондовите борси през октомври 2015 година, бе сключена между компаниите Google и Yahoo! Inc.

Наблюдавайки насрочените през ноември 2016 година президентски избори в САЩ, забелязвам ясно видими признаци за това, че Google подкрепя Хилъри Клинтън. През април 2015 година Клинтън наема в екипа си Стефани Хънан от Google, а преди няколко месеца – Ерик Шмид, шефът на контролиращия Google холдинг, създаде полусекретна  компания – The Groundwork – за изпълняване на специфични задачи, свързани с осигуряването на изборна победа за Клинтън. Създаването на компанията The Groundwork накара основателя на Wikileaks Джулиан Асандж да заяви, че Google е „тайното оръжие“ на Хилъри Клинтън в борбата й за президентския пост. Предполагам, че старите приятели на Хънан ще имат възможност да осигурят на Клинтън от 2,6 милиона до 10,4 милиона гласове в деня на изборите, и при това никой няма да разбере какво става, и няма да останат никакви следи на хартиени носители.

През декември 2014 г. основателят на WikiLeaks Джулиан Асанж обяви, че Google ще подкрепи Хилари Клинтън, ако тя се кандидатира за президент, и разкри факти за връзките между тях

Днес живеем в свят, в който малък брой високотехнологични компании, понякога работещи заедно с правителството, не само наблюдават повечето наши действия, но незабелязано и все повече контролират нашите мисли, чувства и думи. Технологиите, които днес ни заобикалят, не са безобидни играчки – те направиха възможно наличието на невидимо и неразкриваемо манипулиране на гражданите на цели страни. Тези манипулации нямат прецедент в историята на човечеството. Днес те се намират извън границите на съществуващите закони и правила. Новите тайни манипулатори са по-мощни, по-смели и по-порочни, отколкото си ги представяше Ванс Пакард. Ако предпочетем да пренебрегнем това, то ще го направим на свой собствен  риск.

Превод: Снежана Никифорова / Memoria de futuro

Източник: Aeon

Свързана публикация: Обществото на черната кутия

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК