„Дървото жадува спокойствие,
но вятърът продължава да духа…“
На общото събрание на ООН през септември 2015 г. Обама заяви без никаква следа от ирония, че „историята изобилства с провалите на лъжепророци и рухнали империи, които са вярвали във върховенството на своята сила – и това ще продължава да бъде така. Може да разчитате на това.“
Едва седмица по-късно НАТО одобри план да удвои своя експедиционен корпус до 40 000 души и – обграждайки Русия – реши да създаде „още два военни интеграционни центъра … в Унгария и Словакия, в допълнение към вече установените военни щабове в Естония, Латвия, Литва, Полша, България и Румъния.“
Това, за съжаление, е пример за веруюто, че „силата е върховна“, тъй като единствената цел на тези действия е да заплаши Русия – според Вашингтон това е необходимо за растежа на националната оръжейна индустрия и „военно-индустриалния комплекс“ като цяло.
(Произнесената през 1961 г. открита реч на президент Дуайт Айзенхауер, в която той създава емоционалната и осъждаща фраза „военно-индустриален комплекс“, с право е считана за една от най-пророческите и далновидни речи в историята на САЩ.)
Министърът на отбраната на САЩ Аш Картър, символ на съвременния „лъжепророк“, е горд от факта, че американските въоръжени сили разполагат с „повече от 450 000 мъже и жени, които са на служба в чужбина – във всяка територия, във въздуха, на брега и в морето“. Това е повече от броя на изпратените в чужбина войници на всички останали държави, взети заедно.
Две седмици след като САЩ и НАТО създадоха поредната конфронтация, с която заплашиха Русия, американският ескадронен миноносец USS Lassen извърши „операция за свободно плаване“ в Южнокитайско море и премина през водите до окупирана от Китай територия. Този излишен и провокативен подвиг единствено показа на Китай, че той бива провокиран военно в своя собствен заден двор от държава, която няма никакви териториални права или интереси в региона.
Според Ройтерс „старши служител от администрацията на Обама“ е заявил, че операцията в Южнокитайско море е целяла да „засили нашите стратегически цели в тихоокеанския регион, включително по морските въпроси“.
Рифът Хюс ( Hughes Reef) в Южнокитайско море. China National Offshore Oil Corporation инвестира $ 20 милиарда с убеждението, че предполагаемите огромни нефтени запаси наистина съществуват в Южнокитайско море и че то ще се превърне във „Втория Персийски залив“. Китай отчаяно се нуждае от нови източници на енергия. Китайските петролни резерви са само 1,1% от общите за целия свят, докато Китай консумира над 10% от световното производство на нефт и над 20 на сто от цялата консумирана на планетата енергия
Съвременната визия на САЩ за международните отношения все повече и повече прилича на тази от ерата на Студената война, когато по време на президентството на Роналд Рейгън циркулира изборна реклама, в която хищна мечка броди из горите. Коментарът гласи: „В гората има мечка. Някои хора я виждат лесно. Други не я виждат изобщо. Според някои тя е питомна. Според други е злонравна и опасна. Тъй като няма как да знаем със сигурност кой е прав, не е ли разумно да сме силни като мечката?“
Очевидно мечката от рекламата е Русия. Опасно войнственият главнокомандващ на силите на НАТО в Европа генерал Брийдлав заяви, че в продължение на твърде дълго време САЩ „прегръща мечката“ Русия. Той добави, че сега е настъпило времето да бъдем твърди. Според него тази сила трябва да дойде под формата на повече американски военни в Европа и повече качествени обучения, които да подготвят силите за евентуална битка със стария враг от времето на Студената война.
Той пренебрегва факта, че Русия иска да изгради взаимно изгодни търговски връзки със своите съседи – и особено със страните от Европейския съюз – и унищожаването на тези икономически отношения би било безсмислено.
Мечката иска да търгува и да просперира. Но ако това ѝ бъде отнето и тя продължава да бъде злобно провокирана, това може да създаде проблеми за „незаменимата нация“.
Размишлявайки върху бъдещето, е редно да отразим и отговора на Наполеон на въпроса каква според него ще бъде най-голямата грижа на Западния свят през следващите векове. Твърди се, че той е казал: „Когато драконът се събуди.“
Днес драконът е буден и бива предизвикван. Излаз на Южнокитайско море имат девет държави. Повечето от тях имат териториални претенции – повече или по-малко уместни – към водите на морето и прилежащите му острови. Държава без никакви претенции към нищо в Южнокитайско море е САЩ, която има огромен флот и военни бази навсякъде в западната част на Тихия океан и обгражда Китай точно както обгражда и Русия в Европа.
Нито един от малките острови в Южнокитайско море не е бил превземан по време на колониалната епоха, но от скоро регионът привлича значителен международен интерес. Разбира се, това се дължи на икономически интереси, макар изчисленията за количеството на нефта, природния газ и редките минерали във водите на морето да варират значително.
Независимо какви национални интереси биват преследвани, съществува проблем при законовото разпределение на парчетата земя между държавите. Конвенцията на ООН по морско право (ратифицирана от Китай, но не и от САЩ) определя, че „морските скалисти острови, които не могат да бъдат населени за постоянно и да поддържат свой собствен икономически живот, не принадлежат към изключителна икономическа зона.“ Но в случай че заструи подводен нефтен фонтан на няколко километра от купчината ти скали, ще построиш платформа, ще засадиш зеленчуци и ще заявиш, че скалистият ти рай е заселен и самодостатъчен. В този случай островът попада в изключителна икономическа зона, простираща се в радиус от 200 морски мили. САЩ не са съгласни с това.
Писта за военни самолети на оспорван остров в Южнокитайско море. Съоръжението, построено от Китай, се намира на един от Параселските острови, към който териториални претенции имат също Виетнам и Тайван. Често напрежението между Ханой и Пекин се засилва заради китайски строежи и добив на петрол от страна на китайски компании.
През годините САЩ увеличи военната си мощ в региона – и сега разполага със 70 военни кораба, над 300 самолета и 40 000 морски пехотинци, готови да конфронтират Китай в собствения ѝ заден двор. От Пентагона твърдят, че това е в интерес на „свободата на плаването“ – пренебрегвайки факта, че нито един търговски кораб на нито една държава не е бил и няма да бъде спрян от Китай от преминаване през Южнокитайско море. Един опит за вмешателство в международната морска търговия на практика би представлявал търговско самоубийство за Пекин, тъй като от там преминава огромна част от държавния внос и износ.
Рифът Джонсън (Johnson South Reef) в Южнокитайско море – една от китайските военни бази. Китай изгражда изкуствени площи в спорните води на Южнокитайско море чрез изпомпването на пясък върху живи коралови рифове и покриването им с бетон.
Конфронтацията между САЩ и Китай, както и фактът, че все по-близо се задава конфликт, едва ли са по вина на китайците. По думите на информационната агенция Синхуа „Дървото жадува спокойствие, но вятърът продължава да духа“. Едно нещо обаче е сигурно: ако вашингтонският вятър стане по-силен, китайското дърво ще отвърне на удара. Китай и Русия са наясно, че светът като цяло жадува спокойствие, но те бяха принудени да осъзнаят и че в една експанзивна вълна на безпрецедентна енергия военната машина на САЩ е настървена за световно господство.
Обама се хвали, че САЩ е „незаменимата държава в международните отношения“, но той ще направи добре, ако внимава повече в своята политика на агресивна конфронтация – особено предвид мъдрото му наблюдение, че „историята изобилства с провалите на лъжепророци и рухнали империи“.
Любителите на войната във Вашингтон трябва да имат предвид това, което Наполеон е казал преди два века, и да осъзнаят, че китайският дракон е буден. Не е разумно да го заплашват – мечката също.
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: Strategic Culture
Оставяне на коментар